1. Реториката като социално явление
Изтегляне 115.5 Kb.
|
|
1.Реториката като социално явление. Цел на убеждаващото говорене е действителността, но разгледана не като обект на отражение, а като обект на изменение. Идеята за човека като продукт на обществото се различава от идеята за човека като продуцент на обществото. Идеята на реториката е с помощта на аргументите да доведе до промяна в първоначалните стереотипи на мислене и поведение. Много време се е спорило дали реториката е наука или изкуство. Науката е рационална, тя разчита на съдържание, докато изкуството е сугестивно. Изкуството влияе на емоциите, то въздейства чрез форма. Реториката обединява в себе си елемент на изкуството и науката, защото за да бъде човек мотивиран означава да са ангажирани чувствата му. Реториката е форма, средство за убеждаващо говорене, защото подобно на науката разчита на рационализма и подобно на изкуството разчита на сугестивното. Реторичният дискурс се състои от текст плюс контекст. Езикът е кодова система. От начина, по който е усвоена кодовата система и от умението тя да се изпозлва и от начина да се декодира може да се изгради представа за личността, която използва тази система, тоест начина за използване на езика като кодова система е част от контекста на дискурса като комуникативен акт. В структурно отношение реторичния дискурс се състои от теза, антитеза и синтез. Тезата съдържа формулировка аргументи в защита на дадено твърдение. Антитезата включва аргументи против това твърдение, защото нищо не е идеално и преди да направи избор трябва да преценим не само положителните, но и отрицателните страни, за да решим можем ли да се преборим с нагативните. Синтеза е мотивиран извод, който е основание за определено решение, на което предстои да се превърне в действие. Реториката се основава на знания от различни области от човешките познания (граматика, логика, социология, психология и други.) Разлика между красноречие и демагогия – красноречието е умение за красиво говорене. При него формата е важна, но много по важно е съдържанието свързано с истинност, нравственост и етичност. Демагогията е словесен параван за прикриване на неморални и користни цели. Основните реторически принципи са 10 : принцип за съобразяване с изискването за научност – науката е свързана с необходимост от достоверност, очевидност, доказуемост и давност. Той е задължителен. принцип на съобразяване с историческата детерминираност. съобразяване със социалната детерминираност. съобразяване с диалектическия характер на реторическите дейности – убеждаващото говорене. принцип на съобразяване с приложния характер на реторическата дейност. принцип на съобразяване с интегративния характер на реторическата дейност. единство на теория и практика – съчетанието между тях може да доведе до правилно действие. единство на общото, особеното в реторическият дискурс – реториката извежда общи правила и принципи. принцип за необходимост от комплексно спазване на реторическите дейности. Функции на красноречието: * информативна – има разлика между информация и данни. Информацията е програма, която се превръща в действие. * делова – цел на убеждаващото говорене е да мотивира за действия. * елеотивна – човек трябва да бъде убеждаван не само със със средството на емоционалното. * интерактивна – слушателят не бива да бъде поставян в позиция на пасивен обект, а целта е да се превърне в активен съучастник в комуникативният акт. За да може да говори убеждаващо човек трябва да надмогне страховете си и да превъзмогне страха си от влизане в аудиторията. 1. чрез сериозна подготовка да постигне увереност и основание да си каже “знам” и “мога”. 2. добронамереност, вежливост и готовност за диалог. 3. не бива в последния момент да се правят промени в първоначалният план. 4. прекалената самокритичност е недостатък. 5. темпото не бива да е нито много бързо, нито много бавно. 6. текста, който е опора да е написан с едри букви и ако не вдигате очи от написаният текст няма да успеете. 7. избягване на разговори с негативно и критично настроени хора. 8. добро съдържание плюс кратко изложение ще даде много добър ефект. 9. упражнението прави майстора – от “искам” до “мога” се стига през жестокото “трябва”. 10. човек винаги може повече, отколкото си мисли, че може. 2.Възникжане и развитие на ораторското изкуство. Историята на реториката е всъщност историята на философията. Реториката се заражда в древна Гърция. Сократ е първият роден в Атина философ и реторик. Неговият девиз е “Познай себе си”. Бил е осъден на смърт по две обвинения. Първо, че въвежда нови богове, защото е казвал, че слуша гласа на своя вътрешен бог (съвестта). Второ, че развращава малдежта, защото е проповядвал свобода и разкрепостеност, а те може да са много опасни, ако човек реши, че свободата е нещо различно от нравствеността, и че свободата няма връзка с отговорността. Той търси истината чрез диалога. Платон има идеалистически възгледи за света. Определя реториката като изкуство за убеждение чрез знание и морал. Приноса му е в това, че обръща внимание необходимостта от връзка между оратор и аудитория. Красноречието да има за цел усъвършенстване на нравите. Аристотел е основоположник на реториката като наука. Той учи в школата на Платон, по късно създава своя школа. Учител е на Александър Македонски. Известен е с това, че създава логиката, която е непроменена до осемнадесети век. Говори за няколко вида умозаключения: - логическо - реторическо - еристично Едно от най – съществените неща в красноречието е всичко, което говори оратора да е правдоподобно и вероятно за слушателя. Демостен е демократ. Речите му отговарят на три формулирани от Аристотел изисквания: 1. яснота на общите интереси 2. яснота на мисълта 3. яснота на говора Работи активно за да постигне това. Първо е бил само логограф (човек, който само пише). Търси варианти за най-добро изразяване на една мисъл. Аналитично изучава речите си на съвремениците си. Демостен първи обръща внимание на мимики и жестове. Цицерон е основател на всички науки, защото е в основата на човешкият мироглед. Най-високо цени логиката и етиката. Силата на оратора е в непрестанното учене. Оратора е задължен да учи,да доставя удоволствие е чест, а да прави добро впечатление е необходимост. Красноречието се ражда от многото знания и старания. Добрият оратор да има остоумието на диалектика, мисълта на философа, словото на поета, паметта на юриста, пластиката на актьора, да внушава идеи и да носи отговорности. Квинтилиан създава в Рим първата държавна ораторска школа. Той е първият професор в историята на образованието. Добрият оратор е скромен, не търси евтина популярност и е верен на житейската правда. 3.Видове красноречие Има различни видове красноречие: 1. Политическо - свързано е с властта и целта му е да разпространява програма и тактики на политическите партии. Чрез него се изразява отношение, оценка и прогноза за общественото устройство. Емоционално и това въздейства като допълнителен аргумент. Съчетава принципност с характеристика на конкретна ситуация. Поводът е винаги конкретен, но отношението към проблема е принципно и задължително с очертана перспектива. Характерезира се с напоритост и дори агресивност. 2. Съдебно – насочено е установяване по правов път на истината за деяние. Важни са аргументите, мотивите. Важно е спазването на процедурите, способността за импровизация. 3. Педагогическо(академично) - важно е не само да се съобщи за какво ще се говори, но и да се обясни, защо трябва да се говори. Разглежданите проблеми не бива да се представят изолирано. Задължително е да се очертаят връзките му с други въпроси от съответната научна област, подчертаването на актуална мотивация на аудиторията. Динамичен контаке е аудиторията. 4. Богословско – свързано е със създаването на мистична нагласа, разчита на вярата и емоциите, отколкото на аргументите и логиката. 5. Военно – целта му е да мотивира за бой, да вдъхва вяра в победата и да внуши безстрашие. В центъра на военните речи е идеята за безнравственост на врага. Речите са кратки със силна финална част съдържаща апел. 6. Социално-битово – тържествена обстановка, приповдигане на тона, добри пожелания, изразите да са оригинални, не е прието да се чете. 7. Социално-икономическо (търговско) - основно изискване е задължителна връзка между думи и реалност. 4.Словесното общуване е единствената чисто човешка сфера на обитаване. Човек е създал езика като средство за разбиране и разбирателство – речта винаги се възприема като връзка с другият. Без речева дейност е невъзможна друга дейност. Етапи за речево общуване за говорещият: 1. Вътрешен план на изказването(идея, насока). 2. Структуриране на самото изказване. 3. Говоренето като всяко действие е целенасочено – когато човек говори върши нещо и е длъжен да носи отговорност за резултата. Основни принципи на речева комуникация: Попитали Аристотел как можем да разберем дали дадена книга е добра или лоша.Според него: 4. Дали автора е казал всичко, което трябва да се каже. 5. Дали е казал само онова, което е трвбвало да се каже. 6. Дали го е казал така, както е трябвало да се каже. Първи принцип на съртудничеството – Гратс формулира един от основните принципи: “Твоят комуникативен принос на дадения етап от диалога трябва да бъде такъв, какъвто го изисква взаимоприетата цел на този диалог. Гратс определя правила в 4 категории: 1. Количество – обем на информация. Отнасят се изискванията: Направи съобщенията си толкова информирани, колкото трябва да са; не ги прави по информирани от колкото е нужно. 2. Качество – старай се изказването да е истинно, да не е лъжа; не говори това, за което нямаш достатъчно основания. 3. Начин – изразявай се ясно; избягвай неразбираемите изрази, двусмислието; бъди кратък и организиран. 4. Отношение – говори само по същество. Принцип на Лич – вежливост – такт, великодушие, скромност, одобрение, съгласие, симпатия. 1. Такт – спазване на необходима дистанция. Владеенето да се определи дистанцията се нарича тактичност. Изисква да не се засягат опасни теми, лична информация, конфиденциална информация. 2. Великодушието предпазва от доминиране. 3. Одобрение – не съдете за да не ви съдят. 4. Скромност – не се допуска самохвалство и хвалби по друг адрес. 5. Съгласие – отказ от конфликт, задължително да не се допуска конфликт. 6. Симпатия – задължително е да се остави добро впечатление. Под формата на монолог се дават готови знания, най-често се изрича непроверена информация. Слушателят е пасивен, не му се дава възможност за мислене. Диалогичните форми предполагат интерактивност. При деловото общуване диалогичните форми са за предпочитане. Реторическият монолог има за цел да убеждава, да подтиква към действие, да води до промяна в мисленето или в мотивацията. Затова говорещият в монологична форма трябва да се докосва до мислите и съзнанието на събеседниците си. Родовите монологични изказвания са докалд, реч и лекция. Основни форми на доклада са информативна, управленска и прогностична. В зависимост от конкретните цели на изказването, докладите са: - реферат - информационен доклад. Реферира се нещо създадено(статия, роман). Когато е представено в кратка форма е резюме. - обзор - изказва с информационен ориентировъчен характер. Характерни са кратките оценки, които предлагат позиция за разбиране на казаното. - анализ - информационна форма, но различна от обзора и реферата. Разглеждат се значително по-малък брой проблеми, но по задълбочени. - проект - хипотеза, прогноза, програма, разгърнато предложение за решение. Същината му е в събиране и анализ на факти и изграждане на тяхна основна програма за бъдещо действие. - отчет - анализира факти за определен период от време за да се превърне в официален документ. Трябва да се приеме от тези, за които е предназначен. Речта е изказване по обществено значим за дадена аудитория проблем с цел промяна в мисленето и мотивацията. Вид тактическо оръжие и се основава на научната неопровержимост на съдържанието и логическата стройност на изложенията. Не информира, а коментира. При нея главна е организационно-деловата функция. Лекцията – научна и научно-популярна, учебна лекция. Експерименто изследване доказва, че пет дни след монологична форма на изказване само 3 % от слушателите са променили мнението си. След диалогична форма 32 % от участниците се влияят във възгледите си от обсъжданията по темата. 5.Подготовка за публично изказване Успеха на убеждаващото говорене е в: с хората трябва да се говори по важнни за тях неща в подходящо за тях време на разбираем език след предварително проучване на аудиторията и след представяне на план за действие, който да превърне участниците в реализатори на идеята. Говоренето е разходване и говорещият трябва да се зарежда, а това става чрез четене, асимилиране и анализ, чрез системна работа по обогатяване и разширяване на общата култура. Ораторът създава и произнася текста. Най- важно е да може да мисли пред аудиторията. Преодоляване на сценичната треска: Всяко публично изказване води до вълнение. Причини: прекалено вглеждане в собствените преживявания; спомен от минал провал; недостатъчен опит. Най – важна е добрата подготовка за намаляване на сценичната треска. Етапи в подготовката на речта: 1. Определяне на темата – тя може да е различна. 2. Формулировка на темата – кратка, ясна и точна, да представя съдържанието, да съдържа елементи на непознати термини. Прекалено общо формулиране теми не се препоръчват. 3. Да се определя целта на изказването – може да стане като се има в предвид: какво, как и с каква цел правя нещо. При избора на тема и при определяне целта на изказването да отговаря на: въпрос: мен лично тази тема интересува ли ме?; Знам ли достатъчно по въпроса и мога ли да си осигъря необходимата информация?; Ще успея ли да се подготвя в определеното време?; Убден ли съм в това, в което искам да убедя другите? 4. Важен е подбора на материали при подготовка на речта. 5. Как се проучва материала – да се посочи източника; да не се преписва всичко, а само най-важното. Четенето на източниците не е пълноценно ако не се конспектира. Признак за разбиране на прочетеното е способността да се придаде със свои думи. По време на четене се получават нови знания, разширява се кръга на старите, критически се осмисля прочетеното. 6. Намиране на материала (инвестиция). 7. Диспозиция (разполагане на материала, композиция). 8. Елоквенция (словесно изразяване) – търсене и намиране на адекватни изразни средства, стилистична обработка и редактиране. 9. История (запомняне) 10. Произнасяне – обмисляне на акцентите, на паузите, интонацията. Истинската подготовка се състои в изработване на собствено отношение към предмета на речта, във формулиране на собствени мисли. Много проучване, малко планиране, още по-малко да се казва, но да е ядрото на проученото и планираното. 6.Композиция на публичното изказване Не е достатъчно човек да проучи литературата и източниците на информация по проблема. Необходимо е всичко това да се обмисли и след това да се разположи в определена последователност. При композирането трябва да отговаря: С какви думи да започне за да привлече вниманието и интереса на аудиторията?; Как да продължи с изложението си?. В теорията на ораторското изкуство под композиция се разбира изграждане на съотноси между частите и отношенията на всяка част към изказването като цяло. Изказването е система със своя структура, тоест с определени връзки между елементите. Отделната част може да е много ефективна, но ако липсва връзката й с цялото от композитивно гледище ще е излишна. Планът е основа на композицията и затова композитор на речта започва с определяне на реда, в който ще се представи материала. Ефектът от хаотичното говорене е отрицателен. След установяване на темата се съставя предварителен план със списък на подтемите, като се определя коя е главната и как се осъществява връзката й с останалите. След него се изработва работен план. В него се включват основните аспекти по темата. Той съдържа формулирани отделни предложения, примери, факти, които ще се използват като аргументи. Когато основния работен план е написан лесно се вижда къде са претоварванията, дължина или краткост. Работният план се преработва и върху него се изгражда основен план, което е необходимо не само на оратора, но и на публиката му за по лесно възприемане. По структура планът е прост и разгърнат(конспект). Простият се състои от няколко основни точки, а конспекта от подточки, ключови думи и словосъчетания. Във всеки пла присъстват: 1. Събуждане на интерес към публиката. 2. Кратко, конкретно и професионално обясняване за това, което ще се говори. 3. Обосновка защо е необходимо да се говори за това. 4. Примери и случаи от практиката. 5. Всяко публично изказване да завършва с директен или кодиран призив за действие. Съставни елементи на композицията: Според психолозите най-добре се запомня това, което се казва в началото и края, затова трябва да се обърне специално внимание за изложението е добре да се има впредвид Волтер: “В стремежа всичко да кажеш се крие тайната да си отегчителен”. В стъплението се подчертава актуалността и значението за аудиторията на темата, формулира се целта на изказването; кратко се представя историята на въпроса. Чрез встъпление се постига печелене на внимание; подготвяне на слушателя за възприемане на изложението по темата. Между увода и изложението се разполага тезата.Тезата се приема или отхвърля, което налага да бъде бъде доказана или опровергана. Приемането или отхвърлянето й може да доведе до реални изменения в общите отношения, в научните знанич и в социалната практика. Основни изисквания към тезата: - формулирана кратко, ясно и точно. - понятията използвани за формулиране да са дефинирани еднозначно по съдържание и обем. - да е истинна. - да е вътрешно непротеворечива. - да не се променя в процеса на изказване. Изложението представя основния материал. В него последователно се разгръщат подтемите на основната тема. Тезата се аргументира чрез аргументи и контрааргументи се доказва нейната правилност. Слушателите се довеждат до оправдани изводи и така се мотивират промени в мисленето и поведението им. При подреждането на аргументите се дават различни съвети: Демостен: “Доказателствата да се подреждат като бойците в битка, първо по-леките аргументи, а след това силните”. Аристотел – дели аргументите на нетехничски и технически. Нетехническите не се създават от оратора, те съществуват реално и обективно. Техническите аргументи са похвати за убеждаване. Създадени са от оратора и ефекта им зависи от впечатлението, което говорещият прави с поведението си, от красотата и убедителността на думите му. Основно изискване към композицията на изложението е логическата последователност и стройност при представяне на материала, логичостта се разглежда в два аспекта: 1. Логичност в смисъл последователност и свързаност на цялото, а не хаотичност и еклектичност на частите. 2. Логичност в смисъл логисвързаност на отделните части и на аргументи с общия извод и с цялостното доказване на тезата. Цялото е система, която се състои от елементи. Изискване към логическата композиция на оратора е умението му да разсъждава по формулата теза-антитеза-синтез, тоест да има проблемно мислене. Говорещият пред публика е длъжен не само да владее аргументите в защита на тезата си, но да познава контрааргументи, да успее да ги вмъкне в речта си, да има повод да ги обори. За калсическо полемични похвати се считат: опровержение чрез довеждане на оспорваното становище до абсурд; разкриване на противоречията в смисъла на казаното от опонента; доказване на несъстоятелността на критиката. Хуморът и иронията, са които аудиторията лесно се печели, защото хората предпочитат да се смеят. Ако изложението има за цел да мотивира, то заключението трябва да активира. Грешка е в него да има извинение. Лесно е речта да се завърши с шега. Изисквания: 1. а затвори кръга и да свърже края с началото, да се повтори основната мисъл на речта. 2. Да се покаже същината на цялото изказване. 3. Да представи убедителни изводи. 4. Да акцентува върху причините, поради които дадената позиция е силна. 5. Да постави пред слушателя конкретни задачи, които да произтичат от същината на изказването. Заключението не бива да се наизустява. Добре е да се набележат варианти свързани с различни прогнози. Уводът да се наизусти, а заключението да се прецени. Методи за представяне на материала: Индуктивен – представянето тръгва от частното към общото. Дедуктивен – от общото към частното. Метод на аналогията – съпоставяне на различни явления, факти, събития, възоснова на някакво вътрешно сходство. Концентичен – тръгва се от центъра и постепенно се разширява. Стъпаловиден – последователно представяне на въпросите. Исторически – представя се по хронологична последователност, като се анализират и описват промените настъпили в течение на времето. Композиционни недостатъци: Нарушаване на логичната последователност при представяне на материала. Претрупване на изказването с теоретични разсъждения. Основните положения не са доказани, композицията е лишена от опори. Претрупване с много въпроси и проблеми. Шаблонно построяване на речта и изпозване на шаблонни изрази – патерици на мисълта. 7. Oратор и алдитория. Контакт с аудиторията – висша проява на ораторско майсторство и решаващо условие за ефективност на ораторската реч е контактът с публиката. Съвместната мисловна дейност на оратора и публиката психолозите нар. интелектуално съпреживяване. За пълноценен контакт е необходимо и емоционално съпреживяване, т.е. оратор и слушатели по време на изказването трябва да изпитват и общи чувства. За контакт между оратор и аудитория може да се говори, когато двете страни имат интелектуално и емоционално съпреживяване. Едно от най-важните условия за възникване на пълноценен контакт между оратор и аудитория е искреното уважение към слушателите, признаването им за партньори в общуването. Това може да стане по различни начини: -чрез въпроси към аудиторията -като не се пренебрегват зададените въпроси от публиката -публиката е предварително поучена -ораторът е предвидил евентуални възражения За наличието или отсъствието на контакт свидетелство и поведението на оратора. Могат да се поведат следните закономерности: -колкото по-еднородна е аудиторията, толкова по-единодушна е реакцията й; -колкото по-многобройна е аудиторията, толкова по-подходяща е монологичната форма на изказване. -аудиторията се интересува от връзката между думи и дела Десет заповеди за успешно публично изказване: 1.Проучвайте аудиторията – понякога е предварително, но понякога е в движение на разговора: 2.Спечелете доверието на публиката – висш контакт с публиката трябва да предизвика ако не поддръжка, то поне разбиране. 3.Направете основното изложение актуално, лично, убедително, ясно – преди да започне да говори, ореторът трябва да е изяснил за себе си. 4.Съобщението трябва да е кратко, стегнато и запомнящо се. 5.Избягвайте професионалния жаргон! – да се използва разбираем е: 6.Установен контакт е аудиторията! – аудиторията трябва да чувства, че споделяте с нея знания и убеждения. 7.Публичното изказване е представление. Изиграйте добре своята роля! 8.Подгответе се и репетирайте! – добрата подготовка може да доведе до успех. 9.Проверете и ако е възможно, проконтролирайте обстановката в която ще направите публичното си изказване. 10.Никога не подценявайте силата на невербалното поведение. Тези десет позитивни заповеди за успех на публичното изказване могат да се перифразират в Десет смъртни гряха на реторическата практика. -прибързано дадено съгласие за публично говорене -недостатъчно време за подготовка -лошо начало -няма контакт с публиката -незачитане на слушателите -липса на ясна концепция -говорите твърде бавно, бързо, силни или тихо -представянето е бавно и скучно -липсва ангажираност и въодушевление -няма финален апел Основни правила на общуване със средствата за масова комуникация при интервю. Разбира се, вестникарското, радиоинтервюто и телевизионното интервю имат различно специфика, но и инвариантни характеристики: -познания в областта, с която е свързано интервюто -широка обща образованост и култура -предварително опознаване на интервюирания -добро държание и такт -уважение и стремеж да се разбере интервюираният -да не се морализира -безпристрастност и отсъствие на сантименталност Интервюираният също трябва да спазва определени правила на поведение, които се свеждат до следното: -подгответе се предварително -не лъжете, не се отклонявайте от отговорите и не импровизирайте с отговорите на трудни и отговорни въпроси. -старайте се да бъдете полезен на журналистите -бъдете готов за изненади и дари за провокационни въпроси по спорни проблеми! -не губете самообладание: -стилът и същността на отговорите ви се възприемат като официална позиция на организацията или институцията, която представлявате -не се поддавайте на провокации: -Не се поддавайте на т.нар. въпроси уловки -Не допускайте да откъсват отделни думи или изрази от контекста на цялото! 8.Майсторството да се спори. СПОР – обмен на различаващи или противоречащи си мнения по един и същ въпрос. ПОЛЕМИКА – спор, който обаче не е битов, а засяга обществено значим проблем. Полемиката е редово понятие по отношение на видовите понятия: диспут, дебат. ДИСКУСИЯ – нейна цел е от полярни мнения, чрез убеждаващо говорене да се стигне до консенсус, тоест до конвертенция на мненията (сливане). ДИСПУТ – има две противоположни постановки и чрез говорене се цели отричане на едната и утвърждаване на другата. ДЕБАТ – има регламент с точно определени правила (времетраене, ред на говорене, ред на задаване на въпроси, критерии за оценка на отговорите) полемиката се нарича дебат. Платон: “Човек спори с друг, но много полезно е да спори и със себе си”. Квинтилиян: Може да спори само свободен човек, защото спорът е търсене на истината и свобода на мисълта”. КОНВЕРГЕНЦИЯ – сливане, консенсус. Логико-психологически характеристики на спора: 1. Ясно и точно определяне на темата на спора и на тезите на спорещите страни. 2. Уточняване на понятията. 3. Използване на аргументи, които са убедителни и логически свързани с темата на спора и със защитаваната теза. Доказването като логическа операция е в основата на убеждаването като реторическа операция. 4. Определеност на позициите и възгледите. 5. Избягване на двусмислието. 6. Култура на речта и владеене на художествени речеви изразни средства. Културата на речта е много широко понятие, което включва владеене на речника на езиковите познания на граматиката с основните й раздели морфология и синтаксис, владеене на стилистиката и лингвистиката на текста, познания на правоговора и правописните правила. 7. Сдържаност и самообладание в спора. Исторически изследвания доказват, че ако се опитате да наложите на опонента си позиция, която е противоречива на неговата по принципа на контраста, той ще я смята за неприемлива. Основна препоръка е да не се опитвате във всичко да противоречите на опонента си. Преди да кажете “не” кажете “да”. 8. Способността да се запазва спокойствие и хладнокръвие. Винаги емоционалността и раздразнението потискат разума. Етико-естетически характеристики: Етиката в спора предполага изслушване на опонента, признаване на правота на неопровержими доводи, въздържане на груби, обидни нападки. Естетиката в спора е свързана е свързана както с добре формулирана и аргументирана теза, така и с красивото слово. Бариерите, които могат да затруднят спора са: некоректност, некомпетентност, липса на подготовка, налагане на всяка цена да наложиш мнението си, комплекс за малоценност или пълноценност, прекалена агресивност, ниска езикова култура. За да се проведе пълноценен спор трябва спорещите страни да имат едно и също равнище на диалогова култура. Преди влизане в спор човек трябва да проучи опонента си. Ако опонента е на по-ниско ниво, най-важното е да се опитаме да се предпазим от принизяване до неговото ниво, налага се да се спори и с опоненти с по-високо диалогово ниво. Загубата от такъв противник не е трагедия, защото дава възможност на умния човек да анализира и да извлича поуки за повишаване на собствения му диалогично равнище. Много важно е човек да не абсолютизира критиките. Във всяка критика може да се открие истина, а тя винаги е полезна. Да се спори с достойнство, без злорадство над победения противник, защото цел на спора е не личното тържество, а тържеството на истината. Изискването да няма разминаване между думи и дела. В спор умението да се говори е важно колкото умението да се слуша. Човек да овладява желанието за постоянно противопоставяне. Естетиката в спора е свързана със спазването на изискванията за точност, яснота, краткост и красота на фразата. Изискването за изразително говорене, което включва ясна дикция, точна интонация, уместни паузи, точно поставени логически акценти, жестове и мимики, подходящо облекло, грим, прическа. Положителен ефект имат думи произнесени свободно. При подготовка за спор не се препоръчва подробно записване и подреждане на предварително замисленото. Етиката на диалога не допуска нарушаване на добрия тон. “Свобода на словото” днес се разбира доста превратно. Всъщност тя ни позволява да кажем това, което мислим, но не бива да позволяваме да го кажем с нарушаване на добрия тон. Въздействащи са чувството за хумор и използването на иронията. Има твърдения, които трудно могат да се отхвърлят с логически аргументи и чрез чувството за хумор може да опровергаят опонента. Не бива да се използва сарказъм. Фактори, които влияят върху поведението на спорещите. Съществуват различни стилове и манири на спор и практиката може да ни помогне да се ориентираме и да се подготвим да реагираме адекватно. Има достойни и толерантни опоненти, за които влизането в спор е като война. Те смятат, че главна цел е да разбият противника, да го окарикатурят. 9.Аргоментация в спора. Логиката и диалектиката.Основни формално- логически закони.Закони на диалектиката.Класическата логика отразява една от способностите на човешкия разум-да мисли нещата в тяхната определеност,непромененост,фиксираност и яснота.Диалектиката изразява способността на човешкия разум да мисли нещата от към тяхната промяна,ставане, преход. Осоновни логически закони.Логическите закони са обективни,т.е действат независимо от волята и желанията на хората и отразяват закономерни процеси и явления на света,в който живеем. 1.”Закон за тъждеството”: всяко нещо става тъждествено на себе си и само така то може да бъде опознавано чрез понятие,т.е. всяка мисъл в процеса на дадено разсъждение трябва да има едно и също определено и устойчиво съдържание. 2. “Закон за непротиворечието” не може нещо да бъде определяно притежаващо противоречиви признаци в едно и също отношение,т.е. две противоположни мисли за един и същ предмет,взет в едно и също време и в едно и също отношение,не могат да бъдат едновременно истини. 3.”Закон за изключеното трето”-от две противоречиви твърдения в едно и също време и в едно и също отношение едното задалжително е неистинно.Правилното мислене трябва да е не само определено,последователно и непротиворечиво,но и доказано,обосновано.Във връзка с това е и “Закона за достатъчно основание”-валидното изобщо е валидно в часност ,общата истина е приложима във всеки конкретен случай. Закони за диалектиката 1.Закон за единството и борбата на противоположностите-вътрешната противоречивост на нещата обуславя тяхното самодвижение. 2.Закон за количествените промени преминават в качествени изменения-човек не става изведнъж специалист-необходимо е време за теоретична подготовка и практически упражнения за да дойде момент,когато всеки може да се причисли към групата на майсторите. 3.Закон за отрицание на отрицанието-качеството се променя и се превръща в отрицание на себе си. Същност на аргументите.Видове.Основни изисквания към аргументацията. Аргументите са основанията които имаме,и които привеждаме в подкрепа на някаква теза.Когато подбираме аргументите,първо трябва да сме наясно с извода,който искаме да обосновем.Най-силен аргумент е доказателството.То е строго дедуктивно извеждане на извод от предпоставки,чиято истинност е предварително установена и не подлежи на съмнение.Като общи доказателства за трактата си “Реторика” Аристотел посочва пример и ентимема.Според него има два вида примери:едните са станали факти,случилите се събития ,а др. ги измисляме ние,но не са лъжливи.Ентимемата определя като дедуктивното умозаключение, в което някаква част не е изразена в явна форма,но се подразбира. Обяснението е също важен елемент при аргументирането,защото акцентира в/у причинно-следствената връзка м/у факти и явления.Определянето ма понятия и тълкуването на изрази играе важна роля в аргументацията както на научни теории,така и в ежедневното общуване.Оределението трябва да отговаря на определени изисквания: -да се използват познати понятия -да не е тавтологично -да не е противоречиво Типични логически грешки –Логическите грешки,които са свързани с нарушаването на логическите закони,трябва добре да се познават не само защото допускането им обезсмисля спора като средство за търсене и постигане на истината,а и защото са в основата на редица непозволени ораторски хватки в спорове. -най-разпространена грешка “подмяната на тезиса”, -основно заблуждение или лъжливо основание -недостатъчно основание или прибързано обобщение -изпреварване на основанието -кръгово обяснение или порочен кръг на доказателството -замяна на причинната връзка с външна последователност -неправилно определяне на основния термин В спор често срещано явление е замяната на логическите операции,на мисленето като процес с готови формулировки и цитати. 10. 0провергаване на позициите на опонента Начини за опровергаване.Изкуството да се спори изисква не само способност да се доказва истинността на собствените твърдения,но и умение да се опровергава тезата на опонента,да се разобличават аргументите му.Опровержението може да се извърши по 3 начина:опровергава се тезата,критикуват се отделни аргументи,доказва се несъстоятелността на цялостната аргументация като несвързана с тезата.Да се докаже несъстоятелността на тезата на опонента е главната цел на ораторите.За опровергаване се използват реални събития,исторически факти и др.,които противоречат на тезата на опонента. Критика на аргументи на опонента.Необходими са бързи аналитични способности и находчивост,за да се намери възражение,което е най-точно,най-ефективно и най-въздеистващо на публиката.Цел на опровергаването на цялостната аргументация е доказване на факта,че тезата на противника логически не произтича от аргументите му.При спор може да се получи и следната ситуация:тезата сама по себе си си е правилна,но доказващият я не може да намери най-добрите аргументи. Уловки в спора-реторически средства и похвати сами по себе си не са нито морални,нито неморални. Психологически уловки: -задължаващите комплименти-имат характер на традиционна стръв,винаги има случаи да ви ласкаят и величаят,преди нанасянето на решителен удар -играта на самолюбие-не се срамувайте да признаете,че не знаете,че не сте чули,че не ви е известно и не разбирате -убийството чрез мекост-е уловка,при която противникът признава,че сте прав,но сте твърде краен в преценките и изискванията си -бащинска закрила-дръжте се като равноправна страна в спора -ходене по нервите-ако опонентите ви открият,че дума,жест,израз,факт ви дразнят,започват да ги използват с цел да ви изведат от равновесие -свиренето на тънката струна е сигурен начин да намалим критичността и контрола на опонента си -самоувереният,безапелационен и решителен дон-демонстрира увереност и психически потиска. Логически уловки-в спора могат да бъдат всички видове логически грешки -превръщането на спора в спор за противоречието между думи и дела,изтъква се противоречиетом/у думите на опонента и неговия начин на живот,м/у демонстрираната привързаност към определени идеи и конкретни постъпки -спекулация с ползата-състои се в това,че вместо да се доказва истинността на дадена постановка,се говори за наличието или либсата на полза от нея -атака с въпроси- е условка,която се основава на факта,че е винаги по-лесно да питаш,отколкото да отговаряш. -обръщане на реплика-реплики които могат като бумеранг,да се върнат с/у тях -свеждане до абсурд-е да се докаже лъжливостта на тезата или несъстоятелността на яргумента,като се изтъкне,че произтичащите следствия противоречат на действителността. Теники при водене на спор и при преговори-опитният полемист е изпробвал и се е научил да прилага различни техники,владее т.нар.хватки за постигане на успех -техника наивност-цели се събиране на повече информация и опознаване на противника -техниката на съвремения факт-в/у опонента се упражнява натиск с твърдением,че срокът е съкратен и трябва да се вземе бързо решение. -техника отхапване-с големи искания и с надеждата,че др.страна ще оспори само част от тях -техниката изпреварващ удар-атака с провокиращи въпроси,които поставят др.страна в позицията на самоотбрана -избухване на бомба е техника,която трябва да се владее от всеки влизащ в спор -техниката затрупване-едната страна затрупва др.с информация или предложения -техниката прекъсване-се налага,когато преговорите влязат в задънена улица,когато има опасност да се взривят и да се провалят -руски фронт- тактика при която целта е противникът,да бъде заблуден,че позизиите на др.страна са слаби. -теника на добри и лоши се постига психологически натиск чрез заблуда -техника жиу-жииу-се разбира задаване на въпроси,вместо даване на отговор или умишлено замълчаване -искрящи заключения е тактиката-при която противникът понася фойеверк от долни,формулировки,предложения на идеи -бране на череши е техника-който е прилага,отбира елементи от всички направени предложения и формулира свое -лепене на етикети-е техника,при която опонентът се обяснява в нихилизъм,анархизъм,комунизъм,фашизъм и пр.,т.е. обявява се за привърженик на някоя презряна и отхвърлена идеология. 11.Въпроси и одговори. Класификация на видовете въпроси-ефективността на публичния спор в голяма степен зависи от способността на полемистите правилно да формулират въпроси и умело да отговарят.Находчивият и пълен отговор укрепва позицията,засилва аргументацията на тезата.Всеки въпрос включва в себе си изходна информация,която се нарича базисна, и е предпоставка за въпроса.Въпросът не е съждение,затова не може да бъде истинен или лъжлив.В зависимост от логическата си структура въпросите са уточняващи и попълващи.Уточняващите са насочени към установяване на истината или лъжата на изразеното в тях съждение.Тези въпроси съдържат частицата “ли”и изискват отговор с “да” или “не”.Попълващите въпроси могат да бъдат за: -за факти-насочени са към намиране на базисна информация и чрез тях се очертават основните данни,с които се работи -за връзки и отношения- да разкрият взаимоотношенията м/у личност,явления и факти,чрез тези въпроси се установява хронологична последователност -за анализ-целта е с тях даден проблем или ситуация да се раздели на основни части и да се покажат връзките им с цялото, -за синтез-имат за цел да представят идеите и тезите,в нова цялост и да доведат до заключения относно бъдещи събития и нови решения -за преценка-важно е да се предложи критерий,по който да се извърши преценката -за съпоставяне-целта е да се приложи полученото знание от една сфера в друга. По състав въпросите могат да бъдат прости и сложни.Простите не могат да бъдат разчленени,защото не включват в себеси и др. въпроси.Сложните могат да се разделят на няколко прости. По съдаржание въпросите се разделят на коректни и некоректни.Ако тяхната базисна предпоставка е истинно съждение са коректни,но ако е лъжливо съждението са некоректни.Некоректните въпроси служат като условие-все едно задаващият ги знае за случилото се и все пита само за причините.Въпросите могат да бъдат още доброжелателни,неутрални,враждебни,провокационни,актуални,жизнено важни,принципни и пр.Най-опасни са т.нар. въпроси уловки-по същество са различни,но с една и съща цел. Видове отговори-те също могат да се класифицират .По съдържание са правилни и неправилни.Според обема на съдържащата се информация,са кратки и разгърнати.Независимо от вида и характера на въпроса полемистът трябва да се придържа към едно основно правило-на въпрос се отговаря само ако е ясна същността на питането и ако се знае отговорът.В спор се цени не толкова бързият ,колкото точния отговор,а най-печеливш е остроумния.Като уловка се използва задаването на много въпроси наведнъж с нестойчиво искане за бърз отговор.Най-правилно е въпросите да се подредят и да се започне да им се отговаря,Когато става дума за търсене на истината,за проникване в дебрите на знанието,за развитие на науката с цел оптимизиране на практиката,задаването на правилните въпроси е от решеващо значение. 12.Психологически принципи за оказване на влияние. В процеса на деловото обшуване се използват различни подходи за убеждаване на партньора,за подтикването му към определено действие ,за постигане на съгласието му.Цялото това многообразие от тактики се основава на фундаментални психологически принципи,кото лежат в основата на човешкото поведение . Принцип на контраста-същността му се състои в следното:ако вторият предмет силно се различава от първия,ние сме сколони да преувеличим различията.Този принцип е приложим към всички възприятия.При водене на преговори,ако единият член на групата е остър,рязък и нелюбезен с партньорите поставя високи изсквания и не изглежда склонен към компромис,а др.член на същата група се представя като отстъпчив,доверчив,приветлив,моного по-вероятно е партньорите да търсят контакт с дружелюбния и чрез него да се прокара и дори да се осъществи предварително замисленият план. Принцип на взаимния обмен-хората обикновено се стараят да се отблагодарят за направената им услуга.Професионалистите знаят,че когато окажеш в подходящ момент внимание,когато помогнеш или просто кажеш добра дума,ше дойде момент,когато жестът ще бъде върнат.Принципът на взаимния обмен е всъщност принцип на максималната човешка взаимна добронамереност. Принцип на социалното доказателство-съгласно този принцип хората,за да решат как да действат е дадена ситуация,се ориентират по поведението на др. хора в подобна ситуация.Принципът на соц.доказателство е действен при наличие на две условия.Първото е неувереност.Понякога хората не са отзивчиви не защото са такива по природа, а зашото не съзнават изключителността на ситуацията и не оценяват своята роля в нея.С това е свързано второто условие-това е сходство.Хората са склонни да следват примера на себеподобни. Принцип на благоразположеност-на първо място физическата привлекателност-външно привлекателните хора изглеждат по-убедителни и обикновено по-бързо стигат до желания резултат.На второ място е сходството-доказано е,че харесваме хора,които приличат на нас.Върху взаимната добронамереност и благоразположеност могат да влияят и асоциациите с нещо добро или лошо. Принцип на авторитета –да се подчиняваме на авторитетните открай време е принцип,който се приема за правилен.Отрицанието на авторитета може да доведе анархия и до принизяване на ценности,но абсолютизирането му е пречка в следването на нови тенденции,либса на гъвкавост при търсене на нестандартни решения.Човек,който се държи достойно и уважава себе си,дори когато в даден момент загуби, не накърнява авторитета си.Когато дадено споразумение е постигнато чрез взаимно разбиране и удовлетворяване желанията и на двете страни,то е траино и дава възможност енергията да се насочи към нови сфери. 13.Основни характеристики на деловото общуване. От деловото общуване до голяма степен зависи успехът или неуспехът на запо4натото дело.Убеждаващото говорене и правилното делово общуване са важни за хората от вси4ки стапала на служебната йерархия.Всъщност деловото общуване и убеждаващото говорене представлява междули4ното общуване с цел организиране и отимизиране на разли4ни видове дейност-пройзводствена,нау4на,образованието, туризма и др.У4асниците в процеса са официални длажностни лица,изпълняващи служебните си задалжения.Трудността идва от факта 4е понякога не е лесно да се сложи ясна разфрани4ителна линия м/у делови и 4астен живот. Деловото общуване може да баде необходимо,желателно,неутрално и не желателно.Върху характера на деловото общуване влияят както вертикалите,така и хоризонталните вразки в процеса на взаймодеиствие.Отношенията по вертикал са субординационни,а по хоризонтал-партньорски.Характерно за субординацията е 4е тя се реализира като под4инение отдолу на горе и управление отгоре на долу.Строгата субординация нерядко при4инява изкривяване на нравствените норми в деловото общуване.Партньорските отношения предполагат у4астие в съвместна дейност в/у принципите на сътрудни4еството и взаимното разбиране с о4итане на общите интереси и потребностите на у4асниците.Субординационно-партньорските отношения по вертикала се налагат като полезни в усолвията на съвремения делови живот . Основни характеристики на деловото общуване –специфи4ната особеност на деловото общуване е неговата регламентираност, т.е под4иняването му на установени правила и ограни4ения.Тези правила се определят от вида на деловото общуване.Регламентираността предполага спазване на протокол и делови етикет.Протоколът е съвкупност от правила,условности и традиции,които регулират реда при извършване на определени делови актове.Деловият етикет се състои от правила за привестване и представяне.Регламентираността вклю4ва и спазжане на т.нар.ре4еви етикет. Др.основно изискване в деловото общуване е у4астиците в него да спазват срого своето ролево ампоа.В живота постоянно се налага да играем разли4ни роли. За един ден ролите непрекаснато се менят.Поведението трябва да се съобразява с всяка конкретна ситуация.Др.изискаване е повишената отговорност на у4асниците за неговия резултат.Успешното делово общуване в голяма степен зависи от избраната стратегия и тактиката на общуване,т.е. от умението то4но да се формулира целта на разговора,да се определят интересите на партньорите,да се обосонове собствената позиция.По тази при4ина на деловото общуване особена зна4имост имат такива ка4ества и способности като отговорност,то4ен език,познаване на етиката и протокола и пр.Др. изисквавне към у4асниците “ строго и изискано отношение към използваните от тях езикови изразни средства”,към стила им на говорене и писане.Деловото общуване е сфера,в която не се допуска използване на просторе4ни и жаргонни думи,на диалектизми и жаргонизми,на неологизми и пароними.Тъй като деловото общуване е свързано с определена професионална дейност,у4астниците трябва добре да владеят езика на своята специалност. На практика съществуват разнообразни форми на делово общуване.При вси4ки форми на делово общуване като правило се обособяват следните етапи:установяване на контакт,ориентиране в ситуацията,обсъждане на въпроси,вземане на решения,постигане на целите,излизане от контактната сфера. -установяването на контакт-с у4астниците в общуването се смята за едно от най-важните и отговорни неща.На този етап страните взаимно запо4ват да се опознават. -ориентиране в ситуацията –важно е да се разберат целите и мотивите на партньора,неговите о4аквания,да се определи стратегията и тактика на разговора - обсъждането на въпроса и вземането на решение-са свързани с обосноваването на всяка позиция и всяко искане. -излизане от контактната сфера-независимо от резултата страните са длажни да проявят взаимно доброразположеност и желание за сътрудни4ество в бъдеще. Изтегляне 115.5 Kb. Сподели с приятели:
|