1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lechenie na stavite i garba, vodata1
| Пролактинът има грижата кърмещата майка да произвежда мляко. Той подтиква млечните жлези да произвеждат мляко, дори когато организмът е обезводнен и стресиран, което отново води до обезводняване. Той подбужда клетките в жлезите да се регенерират и размножават. Макар че повече се занимаваме с твърдите съставки на майчиното мляко, съдържанието на вода в него е от най-голямо значение за зародиша. Всеки път, когато от дадена клетка възникне дъщерна клетка, 75% от нейния обем се изпълва с вода. Ако в наличност има достатъчно вода, клетките могат да поемат останалите разтворени вещества. Пролактинът се произвежда и от плацентата и се натрупва в околоплодната течност, която обгръща зародиша. Пролактинът осигурява растежа на млечните жлези и принадлежащите към тях канали. Хормоните на растежа са подобни на пролактина, подобни са и задачите им, освен една — Пролактинът влияе най-вече върху органите на размножаването. Опитите с мишки показват, че повишеното производство на пролактин води до тумори на гърдите. Не може да не направим връзка между стреса, обусловената от възрастта хронична дехидратация, непрекъснатата секреция на пролактин и раковите израждания на жлезната тъкан на гърдите. Редовното и достатъчно приемане на вода при жените — особено ако са в състояние на стрес — може да послужи най- малкото като профилактична мярка срещу причинения от стреса рак на гърдата. Това е особено важно при 19 напреднала възраст, когато жените са по-податливи към рак на гърдата, а мъжете — към рак на простатата. Вазопресинът регулира селективното добавяне на вода в някои телесни клетки. Както показва самото му име, той предизвиква стесняване на кръвоносните съдове т.н. вазо-конструкция. Вазопресинът се произвежда от хипофизата и преминава в кръвообращението. Докато от една страна той стеснява кръвоносните съдове, от друга страна най-жизненоважните клетки на организма притежават специални точки (рецептори) за този хормон. В съответствие с важността си изглежда някои клетки притежават повече рецептори за приемане на вазопресин от останалите клетки. Клетъчната мембрана — защитната обвивка на клетката — се състои от два слоя. Подобни на камертон строителните елементи от въглехидрати се крепят взаимно чрез адхезионната сила (силата на привличане — б. пр.) на водата (виж рис. 13). Между двата слоя има свързващ проход за ензимите, които реагират един с друг и осъществяват необходимите за клетката процеси. Този воден път действа подобно на отводнителен канал или на заобиколна улица, по дължината на която трябва да протича всичко. Когато съответните региони на тялото получат достатъчно вода, каналът се напълва и водата достига до клетките. Може да се случи до клетките да не достигне достатъчно количество вода и някои техни функции да бъдат ограничени. За да се предпазим от подобна катастрофа, природата е създала чудесен механизъм: в подобен случай клетъчната мембрана служи като филтър. Когато ва-зопресинът я достигне и се свърже с предназначените за целта рецептори, клетъчната мембрана поема функцията на душ и пропуска още вода през отворите си. Най-важните клетки имат голям брой рецептори за вазопресин, защото той е един от хормоните, които разпределят водата според приоритетите на тялото. Нервните клетки показват своето предимство пред тъканните клетки именно чрез образуването на по-голям брой вазопре-синови рецептори. Те осигуряват нормалното функциониране на водните пътища в нервите. За да може водата да премине през тесните отворчета на мембраната (които пропускат винаги само по една молекула), Вазопресинът притежава свойството да стеснява кръвоносните съдове и по този начин да упражнява натиск върху течността в този район. Така действа вазопресинът, който е известен повече като хормон, отколкото като нервотрансмитер. Способността му да повишава кръвното налягане осигурява постоянното филтриране на водата в клетките, но само тогава, когато свободното протичане и директната дифузия (взаимно проникване — б. пр.) на водата в клетъчната мембрана са недостатъчни. Рис. 10 обяснява този механизъм. Допълнителна информация за клетъчната мембрана ще намерите в раздела за холестерола. Алкохол Алкохолът потиска секрецията (отделянето — б. пр.) на вазопресин от хипофизата. Липсата на вазопресин в кръвообращението води до общо обезводняване — също и в мозъчните клетки. Леката и лесноотстранима дехидратация се превръща в сериозно изсушаване на сетивните клетки на мозъка. За да се освободим от този стрес е необходимо отделянето на голямо количество хормони, включително и собствения за организма ендорфин, което прави стресът хроничен. Трайната употреба на алкохол води до засилване на зависимостта на организма от отделянето на ендорфин в него — по този начин се стимулира отделянето на все по-голямо количество ендорфин. Затова изглежда жените, които имат естествена склонност към отделянето на повече ендорфин (за да издържат на ражданията и месечните кръвотечения), по-лесно стават зависими от алкохола, отколкото мъжете. Жените могат да се превърнат в алкохолички за три години, докато при мъжете опасността от, пристрастяване настъпва едва след седем години. Рис. З и 10 показват някои от факторите, които може би допринасят за развитието на хронична 20 умора, вследствие на развилото се хронично обезводняване. Умората може да възникне и вследствие редовното консумиране на съдържащи кофеин и алкохол напитки, вместо вода. Вазопресиновите рецептори имат за задача да съхраняват пълни водните пътища в нервната система. Съвсем естествено е, че вследствие обезводняването на нервната система енергията и стремежът й да излезе от това обезводняване са драстично ограничени. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|