2. Рефлексна дейност. Анатомофизиология. Класификация. Правила при изследване на рефлексите.
Рефлекс – всяка реакция-отговор, която се появява задължително, почти автоматично в резултат на определено въздействие. Рефлексите биват основни и специфични. Рефлекторно се контролират – движение, поддържане на позата, дишане, сърдечна дейност.
Рефлексите са важен компонент на диагностичния процес тъй като те са базирани на точни знания за рефлексите – нормални и патологични пряви от страна на елементите на нервната система участващи в рефлексите
Рефлексите се реализират посредством рефлексна дъга съставена от 5 компонента:
Рецептор – разположен в рефлексогенна зона в периферния край на даден сетивен нерв(в кожата, лигавица, сухожилие, мускул). Той възприема дразненето и го преобразува в нервен импулс
Аферентна част – проводник от рецептора към ЦНС
Асоциативна, централна част – неврони в гръбначния мозък и мозъчния ствол които осъществяват анализ и синтез на получената информация и изработват нова информация – отговор(която се праща по еферентната част)
Еферентна част – проводник от ЦНС до мускулите или жлези
Ефектор – мускули, жлези които осъществяват ответна реакция – отговор на дразненето
КЛАСИФИКАЦИЯ:
Според вида и мястото на дразнене:
Повърхностна
Дълбока
Интерорецептивна (в кръвоносните съдове)
Соиред нивото на осъществяване на превклюването в ЦНС:
Сегментни (на нивото на един спинален сегмент)
Интерсегментни (на повече от един)
Супраспинални (ниво главен мозък)
Според броя на невроните в централната част:
Двуневронни
Многоневронни
Според ответната реакция:
Соматомоторни (съкращение на напречнонабр. Муск.)
Автономодвигателни (гл.муск.)
Автономосекреторни (жлези)
Според проявата им:
Сподели с приятели: |