Оловната интоксикация е хронично и професионално заболяване. Оловото прониква по-често през храносмилателния тракт и по-рядко - при вдишване и се натрупва кото депо в костите, черния дроб и мозъка. Поставянето на диагнозата се изгражда върху лабораторни и функционални изследвания (кръв + урина за наличие на олово). Ако оловото е над 60 мг на 100 мл кръв и над 10 мг в 1 л урина се говори за оловно отравяне.
Клинична картина:
Синкаво оцветяване на лицето и ръбовете на венците,
Стомашно-чревни оплаквания: намален апетит, метален вкус в устата, парене зад гръдната кост, коикообразни колики, запек, обложен език, наличие на болезненост около пъпа
Те стават раздразнителни, избухливи, вниманието и паметта са нарушени. Появяват се тремор на ръцете, болки в крайниците, последвани от увреждане на периферната нервна система.
Типично е засягането на лъчевия нерв (с увисване на китките) и на нервите на подбедриците (с увисване на стъпалата).
Понякога се развива и оловна полиневропатия (със засягане на повече нерви), с вяли парези и намалена сетивност на крайниците.
Лечението се провежда с високи дози комплекси витамини от група В (В1, В12, фолиева киселина), и антидоти, вкл. пенициламин и ЕДТА. При своевременно лечение прогнозата е добра. Обаче при засягане на гръбначно-мозъчни нерви прогнозата става сериозна.
Профилактика:
1. Техническа: осигуряване на големи възможности за изолация на работещия с олово
2. Медицинска - хигиенни мероприятия, т.е херметизиране на производството чрез аспирация; овлажняване на обработващия материал; използване на специално предпазно облекло; много добра лична хигиена; осигуряване на по-големи отпуски, безплатна храна; физкултурни мероприятия.
