41. Хипертонична болест. Етиология. Патогенеза. Стадии. Форми. Съдови и органни промени. Усложнения. Симптоматични хипертонии
Изтегляне 21.69 Kb.
|
Свързани:
54
- Навигация на страницата:
- Макроскопски.
- .Микроскопски
- Артериалната хипертония
- Първична артериална хипертония
|
41. Хипертонична болест. Етиология. Патогенеза. Стадии. Форми. Съдови и органни промени. Усложнения. Симптоматични хипертонии. Хипертоничната болест на сърцето е реакция на сърцето спрямо повишените изисквания при системна хипертония.Критериите за диагноза на хипертоничната болест на сърцето са два:s Наличие на лявокамерна хипертрофия, обикновено концентрична, при отсъствие на други сърдечни заболявания, които биха могли да я предизвикат ;х Предистория за системна артериална хипертония.Макроскопски. Основна проява на хипертоничната болест на сърцето е хипертрофията на лявата камера, която обхваща камерната стена симетрично, по цялата и обиколка - т.н. концентрична хипертрофия. Лявокамерната стена достига дебелина от 2 см и повече (норма 1,4 см), сърдечното тегло може да превишава 500 гр.Микроскопски се наблюдава уголемяване на кардиомиоцитите - напречният им диаметър), ядрата им са също уголемени, с отсечени краища, хиперхромни. Продължителната еволюция на хипертоничната болест на сърцето закономерно води и до стенозираща коронарна атеросклероза с прояви на ИБС. Затова микроскопски се намират и исхемично обусловени лезии - дифузна интерстициална фиброза, атрофия на миоцитите и дребни огнища на заместителна фиброза. Артериалната хипертония в големия кръг на кръвообращение се означава като системна хипертония или само хипертония. Според определението на СЗО повишаването на артериалното налягане в големия кръг над 160 mmHg за систолно и 95 mmHg за диастолно налягане се приема за проява на системна хипертония. Стойности под 140 mmHg за систолно и под 90 mmHg за диастолно налягане се считат за нормални. Случаите с артериално налягане между 140/90 и 160/95 mmHg се разглеждат като "гранична хипертония".Първична артериална хипертония. В около 90- 95% от случаите хипертонията е с неизвестна причина - първична (есенциална, идиопатична)хипертония.Вторична артериална хипертония. В останалите случаи хипертонията е вторична, но най-често възникваща в хода на бъбречни заболявания По-рядко вторична хипертония се наблюдава при надбъбречни заболявания (синдром на Къшинг, първичен алдостеронизъм, феохромоцитом), както и при някои васкулити (нодозен полиартериит) и др.При много от формите на вторична хипертония механизмите за повишаване на артериалното налягане се известни. При реновазална хипертония стенозатана бъбречната артерия води до намаляване на гломерулния кръвоток. Отслабване на бъбречната перфузия се реализира и при много други бъбречни заболявания. Това включва ренин-ангиотензиновия механизъм с ангиотензин II - зависима вазоконстрикция и повишаване на периферната резистентност.Причините за първичната, есенциална хипертонияне са известни. Счита се, че тя е с комплексна генеза и възниква в резултат на генетични фактори и фактори на околната среда, които оказват влияние върху ударния обем на сърцето и периферната съдова резистентност. Всред факторите на околната среда, които участват в генезата на хипертонията, са стрес, заседнал живот, тютюнопушене, затлъстяване, увеличена консумация на сол. Както есенциалната, така и вторичната хипертония могат да протекат бенигнено и малигнено. Изтегляне 21.69 Kb. Сподели с приятели:
|