БИОГРАФИЧНИФРАГМЕНТИ Как се пише за свръхфеномен? Белязан от Бога, обединява в себе си физическия, духовния, божествения свят. Свободно контактува с тях. Животът на Слава Севрюкова е една горяща факла.
Родена е в гр. Нова Загора. Четвъртата къща срещу някогашните казарми по шосето от Стара Загора е нейната. Състои се от стаичка, кухня, антре. Шестч-ленно семейство се е побирало в нея. Подът на стаята е дървен, на антрето и кухнята - пръстен. В този дом преминава безгрижното й детство. "Там, откъдето съм - спомня си след години, -само праскови има." (Тази къща отдавна е разрушена. На нейно място се издига жилищен блок - б. а.)
Нека надникнем в родовите хроники. Дядо й Руси, по майчина линия, е новозагорски комита. Буйна натура, обича да разиграва кон, развявайки перчем. Безупречно точен стрелец, горд с дългоцевата си пушка.
В размириците на Руско-турската освободителна война зад открехнатите кепенци на дома, скришом заема позиция. Изстрелът му е безмилостен при първия мернал се турчин на далечния мост.
В олелията и суматохата поробителите не успяват да разберат откъде се стреля. Не смеят дори да допуснат, че "тихата рая" ще се осмели на такива "пехливанлъци и золуми". Успокояват се: заблуден куршум ще да е изс-вистял от близките казарми.
Следва ново покушение.
Поставят постове. Плъпват съгледвачи.
Нарамил пушка-бойлия, мъжът с харамийска душа се измъква по късна доба. И отрядът на генерал Сто-летов набъбва с още един опълченец.
Съпругата му е пълна негова противоположност -милозлива и кротка. Изкусна знахарка и билкарка. Лее куршум, бае против уроки.
Странно съчетание. Мъж с необуздана кръв и хрисима лечителка.
(Това, както ще разберем по-нататък, се повтаря като по фамилна закономерност и в семейството на Слава.)
Дъщеря им Мария, добра къщовница, унаследява майчиното дарование. Но и го доразвива - умее да предсказва.
Обработеният с години лечителски и ясновидски ген се предава и на най-младото поколение. С многократно по-извисени способности са нейните деца - Слава и особено единият от братята и.
Сред митове, легенди и предания за неотшумели величия - носители на божествени лечителски дарби и непокорни комити - израстват Славка и тримата й братя.
При бягството на населението от Нова Загора по време на Освободителната руско-турска война нейният вуйчо, син на дядо Руси, ще загине от ятагана на озверения башибозук. Мъчителен повод за по-прозорливите хора от рода по-късно да се запитат; не е ли това горчиво възмездие за някогашните "подвизи" на юначния комита?... Казахме, безгрижно детство. Истината е - Слава е от многолюдно семейство. То трудно оцелява в нищета и глад. От малка свиква да спори с неволята.
"По рождение с необикновени качества, мълвата за ясновидската й дарба плъпва из провинциалния градец. Близките се опасяват да не й излезе име на магьосница. Дали затова непълнолетна я омъжват за много по-възрастния от нея белогвардейски емигрант Степан Севрюков?" Така ме запознаха със странната жена като със 106 годишна столетница. По документи.
"Аз съм на 86 - споделя тя, - а както ми е писана рождената дата по венчално свидетелство като Славка Ралева Севрюкова, би трябвало да съм на 106 лазарника. Това стана тъй: когато да ме омъжат, наложи се попът да ме направи малко по-голяма. Невръстна, как да ни венчаят? Тъй по документи вече трябва да съм в третото хилядолетие..."- Разказвайки това, усмивката не слиза от одухотвореното й лице.
И така - грабва я белогвардейският емигрант Степан Севрюков. Руснаците имат своя общност в Нова Загора. Украинецът Степан от Харков е тежко ранен в крака. От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава. Милосърдната шестнайсетгодишна девойка безвъзмездно се грижи за ранените. Починал е баща й. Наскоро осиротяла, милостива като своята баба, усвоила тайните на лечителството от нея и майка си, не може да остане безучастна.
Украинецът от пръв поглед се влюбва в усмихнатото състрадателно момиче.
След оздравяването я иска за съпруга. Народността му е предимство - нали дядо й някога е воювал рамо до рамо с русите. В семейството още се разказват легенди за оня героичен период. Едва изхранващата се многолюдна фамилия с радост му я дава.
Но се налага да й добавят 2-3 години,да изглежда пълнолетна. За по-голяма сигурност буйният украинец брои на свещеника 220 лева. Двамата "поливат сделката". Преподобният отец фалшифицира венчалното свидетелство. И се престарава в това. Е, има причини. Стигнем ли до сватбеното тържество, ще ги узнаем.
А тяхната сватба е колоритна. Колоритен и забавен е и кумът им - инвалид от Първата световна война. Нека се опрем на автентичния разказ на Слава за възловото събитие, преобразило из основи живота й:
"Влязохме в църква. Аз съм като главичка на топлийка. Не се виждам в тълпата. Гостите, пийнали, щуреят:
- Булката! Де е булката?
Ония, които ми носеха воала, ме смятаха за дете, любопитно момиченце, зазяпано в сватбата на буйния украинец.
Булото бе толкова голямо, че от него можеха да разкроят общо за четири невести, ама зрели, не като мене.
- Де е булката? - Напират веселите сватбари, а аз се муша сред тях.
И наистина, срязаха воала на четири. Наметнаха един от тях над главата ми. Накичиха ме с бяла панделка.
Дребна, слабичка, заприличах на кукла.
Засрамена, шмугнах се пак сред сватбарите. Отдалеко вече ме различаваха по булото. А аз смутена се криех - нали бях невръстно момиченце.
-Булката! Булката! - Крещяха подпийнали приятелите на мъжа ми. - Да излезе! Да я видим!
Режещ студ. Пламнала от неудобство, още повече се свих. Под високите манастирски зидове се смалих-сма-лих. Потънах в лютия мраз. По-ниска от мравчица...
Мъжът ми, пиян, се кандилка. Попът - също. Пеят развеселени: Степан - на руски, попът - на български.
Уговорили се тайно двамата да ми наддадат две-три години. Но, порядъчно почерпени, нечестивците прибавили... двайсет. С толкова Степан бе по-възрастен от мене.
Узнах за измамата едва, когато мъжът ми почина. Какво се оказа - сега да съм столетница! - Смее се от душа леля Слава.