Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Слава предава знания. Подпомага развитието им със "скромните си постижения".
Галено назовава групата "леха". В нея хвърля семената на бъдещето. Да не се лутат новите поколения по трънливи пътища на саморазвитие при вече създадени ''духовни магистрали". Това е смисълът на "лехата". Не е "светилище за избрани", а за достойни. Слава не е култова личност. Не се изживява като апостол на Новото време. Има какво да каже. Това не са нейни поданици. Не би ги приела като такива. Те са бъдещите "сеячи". Граждани на свободата и човечността. На мъдрото слово. Учениците й четат откъс по откъс Библията. Тя я тълкува. (Тези прозрения ще са обект на следваща книга.) Водят записки. Задълбочено спорят. Разширява се съзнанието им. Готвят се да приемат и понесат словото й. Да подпомагат другите в бурните пороища на битието, както тя ги е подкрепяла. Да се противопоставят на морето скептици и схоластици, затънали до гуша в примамливи уловки на материята. Присъстват на срещите й с посетители. Обещава им да е край тях - приживе. И след това... "Магнитизира ни подобно железни пластинки - ще сподели след години доцент Елена Владова. - И този обаятелен духовен магнетизъм ще ни поддържа до края на дните." Бях сред щастливците, докоснали се до "школата на леля Слава". В сетните години на земния й път. Преди да разгледаме постиженията на екстраординерния тандем Севрюкова-Лозенски, нека не пренеб-регнегваме обграждащото ги море от скептици. Потискащи, задушаващи. По-голямо бедствие от тях са единствено "агресивните бездария". Съществуват неща, които те да не могат да обяснят? - Абсурд! И изведнъж някой си там да им доказва, че са реални като две и две четири? - Жив ще го разкъсат. Слава системно документира и предава проникновенията си, до които с цената на упорит труд достига по свръхсензорен път. Скептиците, здраво стъпили на земята, дълбокомъд-рено роптаят: "Възможно ли е да отговарят на истината създадените от тая неука женица "формули"?! С нейната експериментално недоказуема методика! Това е наивно." Нима посетилите пророчицата министри, професори и хиляди обикновени хора са лековерни наивници? Такива ли са милионите, докоснали се до Ванга? Слава аргументирано обяснява явленията в микро и макрокосмоса, за които човечеството все още е в неведение. Скептиците се възмущават: "Голямата наука в лицето на видни професори и академици напредва. Някаква необразована женица ли за кратко време ще извърши грандиозни пробиви в областта на ядрената физика? Абсурд! (За тях образованието е решаващо за способностите.) Психотроника? Няма такава научна дисциплина! Ако я имаше, щяхме да я владеем!" Да, но как? - С академично образование, ала без божествената дарба на свръхсетивността... * * * Нищо ново под слънцето. Нека се върнем две столетия назад. Великият Джеймс Уат за пръв път изпробва създадения от него парен локомотив. Един от "здраво-мислещите образовани сподвижници", предвкусвайки краха на изобретателя, постигнал абсурдното, съчувства. И нескрито злорадства. "В какво се е набутал приятелят Уат? Светът от хилядолетия спокойно скрибуца с конската талига, а той?... Отде я изрови тая черна стоманена колесница?..." При изпитанието на машината, застанал до него, добронамерено го "предпазва". Опитва се да "вразуми" безразсъдния мечтател. Отрезвяващо шепти: "Тромав е, приятелю, този твой локомотив. Едва ли ще тръгне. Не, не, за нищо на света!..." Настоятелен, страшно убедителен. Обляно в пара, задъхано, запотено, огромното черно туловище на безподобната машина, за негова изненада, все пак потегля. Трезвомислещият скептик не се предава. Възможно ли е да съществува такава неповратлива, по-грамадна от слон машинария? И да се движи? Тук има някаква грешка... Горкият Уат... Запазил присъствие на духа, сменя тактика. Здраво стъпил на земята, уверен е в железните си доводи. Обезкуражаващо повтаря и потретва в ухото на безумния откривател: "Е, добре де, добре, тръгна... Какво от това? Как, скъпи ми Уат, сега ще го укротиш?... Защо ти трябваше, приятелю?..." И тържествува: "Не, не, няма да спре! Няма да спре, няма да спре..." * * * Опасни са скептиците. Разбираемото за мечтателите, каквито са всички откриватели, за тези многознайковци звучи наивно. Хвърлят сянка на съмнение и в най-вълнуващите моменти. Настрани от тях! Нека не ги обвиняваме - по-страшна е мечешката услуга на безкритичното самодоволство. Добронамереният скептик е достоен за уважение. Съмнява се. Проверява резултати. Стъпи ли на здрава основа, никой вече не е в състояние да го разубеди и отклони от пътя. Не са такива псевдоскептиците. Знаят-псифеномени няма, не са съществували, по никакъв начин никога, за нищо на света не могат да се явят. Независимо, че са пред тях и ще им избодат очите. Отсъстват, защото желязната им логика не ги приема. "Човек знае само, когато знае малко - саркастично скептичен е Гьоте. - С познанието расте съмнението." Дали пък те не знаят твърде много?... Край Слава гъмжи от скептици. Въпреки чудесата, на които ежедневно са свидетели. Или именно заради тях. Не проумяват - може да заблуди информацията, постигната от възприятията, не самите възприятия. Това не е книга за обикновено същество. Свръхфеноменът е на космически разстояния от забилите нос в бумаги книжни плъхове, предъвкващи остарели истини. Нека не се учудваме на скепсиса им. Феноменът е сила. Невежеството към феноменологията - също. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|