Бележка за детето



Дата31.03.2018
Размер20.36 Kb.
#63459
Бележка за детето

Позицията на Лакан ни напомня за измерението на това, което следва от наблюдавания неуспех на утопиите, базирани на общностен принцип.

Функцията на остатък, която крепи (и едновременно с това поддържа) брачното семейство в еволюцията на обществата показва неподлежащатото на редуциране препредаване, което е от друг порядък, много различен от този, основаващ се на задоволяването на потребностите – по своята конституция то е субективно, предполагайки едно желание, което не е анонимно.

В съгласие с подобна необходимост се оценяват функциите на майката и на бащата. На майката: грижите на която носят белега на личен интерес, проявен поради собствените й липси. На бащата: чието име представлява векторът на едно въплъщение на Закона в желанието.

В създадената от Жак Лакан концепция, симптомът на детето намира своето място явявайки се като отговор на това, което е симптоматично в семейната структура.

Симптомът се дефинира в този контекст като представител на истината и именно това е фундаменталният факт в аналитичната практика.

Симптомът може да представлява истината на семейната двойка. Това е най-сложният казус, но същевременно е и най-отворен към нашите интервенции.

Артикулацията бива силно ограничена, когато симптомът, който е доминиращ произтича от субективността на майката. Тук детето е включено директно като корелат на фантазма.

Разстоянието между идентификацията с идеала на аз-а и тази част от желанието на майката, на която липсва посредничество (обикновено характерно за бащината функция), оставя детето изложено на всякакви захващания във фантазма. То се превръща в „обект” на майката и единствената му функция е да разкрие истината за този обект.

Детето реализира присъствието на това, което Ж. Лакан назовава като обект малко „а” във фантазма.

Поставяйки се на мястото на този обект, детето насища празното пространство, където вида липса определя желанието (на майката), каквато и да е нейната структура: невротична, перверзна или психотична.

Детето отдалечава в себе си всякакъв възможен достъп на майката до нейната собствена истина, давайки й тяло, съществуване и дори изискване то да бъде закриляно.

Соматичният симптом гарантира максимално това незнание; той е неизчерпаем източник, който в различните случаи служи за потвърждение на чувството за вина, за фетиш или въплъщение на изначалното отхвърляне.

И така, в дуалната връзка с майката, детето й предоставя незабавен достъп до това, което липсва на мъжкия субект: самият обект на нейното съществуване, проявяващ се в реалното. Като резултат и в зависимост от това какво от реалното представлява, детето е подложено на една по-голяма съблазън във фантазма.


Превод: Радослава Станчева



Редактори: Теодора Павлова, д-р Евгений Генчев


 Жак Лакан, in Други запискиAutres Ecrits, Paris, Seuil, 2001, p.373]



Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница