Бизнес компас за франция през 2012 Обща информация

Общата територия на Франция – 674 843 кв.км е разделена на метрополия /европейска/-543965 кв.км и отвъдморска /територии от времето на колониалната експанзия на страната/. На база територията в Европа, Франция е третата по големина на континента след Русия и Украйна.

Общото население на страната е 65.447 млн.души, от които в европейската част 61.87 млн. или 93.6 души на кв.км. В страната живеят 2.2 млн.чужденци. Столица на страната и най-голям град /2 млн.души/ е Париж.

Франция е с официално разделение на дължавата и църквата като основно практикуваната религия е католицизма 62% от населението, 32% се обявяват за атеисти и 8-9% за мюсюлмани.

Национален празник – 14 юли.

Национална валута – евро

Основен официален език – френски

В географско отношение, Франция е европейска страна заемаща голяма територия в западната /югозападната/ част на континента. Граничи сухоземно с Испания, Италия, Швейцария, Монако, Германия и Белгия, а на запад с Атлантическия океан и на юг със Средиземно море.

Името Francia като обобщение за територията намираща се под властта на френския крал и съответстваща на съвременна Франция започва да се използва през 13-ти век, което прави страната една от най-старите големи европейски държави. Франция е страната, където се извършва първото сваляне на наследствената монархическа власт или по-точно буржоазната Френска революция – годината е 1789 като най-известната дата е 14 юли, когато народа в Париж превзема прочутата Бастилия. Опитите след това да се възстанови предишната форма на власт и управление /империите на Наполеон I и Наполеон III, кралство при Луи XVIII, Шарл X и Луи-Филип/ са нетрайни.

Първа френска република – 1792-1799

Втора република – 1848-1852

Трета република – 1871-1944

Четвърта република – 1947-1959 и

Пета република от 1959 до сега.

Фактът, че Франция е стара република не е било пречка през 19-20 век тя да стане една от най-големите колониални страни в света, факт който и след “деколонизацията” оказва силно влияние в някои направления на френската външна политика и външна търговия.

От векове като голяма европейска страна, Франция е активен участник във всички основни политико-военни процеси на континета, в голямата си част със съвместни действия и операции със съседите си – Англия и Германия.

В съвременният исторически период, Франция е страна основател на Европейската общност и е един от най-активните участници в световните политически процеси.

Франция е 6-та световна икономическа сила, част е от Г8, и е на 3-то място в света по чужди инвестиции в националната й икономика. Най голям дял в икономиката на Франция се пада на отрасъла на услугите – 71,5 %, на промишлеността – 24 % и на земеделието – 4,5 %. Силно развитите икономически отрасли са: строителство, транспорт, енергетика, хранително-вкусова, химическа, фармацевтична, модна промишленост и луксозни стоки, автомобилостроене, финансов и банков сектори, застрахователно дело, телекомуникации и високи технологии, космическа и въздухоплавателна индустрия, туризъм. Франция осъществява 70 % от търговския си обмен с държави от Европейския съюз.

Франция е най-голямата по територия страна член на Европейския съюз, но бедна на минерални природни ресурси. По значими резерви /в световен мащаб/ са: калий /14/, уран /18/, боксити /20/ , въглища /21/. Добри водни ресурси – 2800 куб.м на човек на година, но неравномерно разпределени.

В исторически аспект Франция е една от първите страни, в която започва “индустриалната революция”, където се поставят условията на съвременното образование, осъществяват се редица от базовите открития в областта на природните и технически науки.

Законодателната власт се осъществява според Конституцията от Сенат /331 сенатори/ и Народно събрание /народни представители/.

Функционалността на държавната власт се осъществява от Президент и Правителство. Президентът се избира за пет години /до два последователни мандата/ на общи избори и той назначава премиера, а по негово предложение се номинират министрите. Правителството е съставено от министри и държавни секретари /в определен смисъл зам.министри/.

СЪСТАВ НА ФРЕНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

На 16 май 2012 год., новоизбраният френски Президент на Френската република, Франсоа Оланд, назначи ново правителство в следния състав:

1. 
   Г-н Лоран Фабиюс – Министър на външните работи
   
2. 
   Г-н Вансен Пейлон – Министър на националното образование
   
3. 
   Г-жа Кристиан Тобира – пазител на държавния печат и Министър на правосъдието
   
4. 
   Г-н Пиер Московиси – Министър на икономиката, на финансите и на външната търговия
   
5. 
   Г-жа Марисол Тюрен – Министър на социалната политика и на здравеопазването
   
6. 
   Г-жа Сесил Дюфло – Министър на равенството на териториите и на жилищната политика
   
7. 
   Г-н Манюел Валс – Министър на вътрешните работи
   
8. 
   Г-жа Никол Брик – Министър на екологията, устойчивото развитие и на енергетиката
   
9. 
   Г-н Арно Монтбур – Министър на производственото възстановяване
   
10. 
    Г-н Мишел Сапен – Министър на труда, заетостта, професионалното обучение и на социалния диалог
    
11. 
    Г-н Жан-Ив Льо Дриан – Министър на отбраната
    
12. 
    Г-жа Орели Филипети – Министър на културата и комуникацията
    
13. 
    Г-жа Женевиев Фиоразо – Министър на висшето образование
    
14. 
    Г-жа Ная Вало-Белкасем – Министър на правата на жените и говорител на правителството
    
15. 
    Г-н Стефан Льо Фол – Министър на земеделието и храните
    
16. 
    Г-жа Марилиз Льбраншу – Министър на държавната реформа, на децентрализацията и на държавната служба
    
17. 
    Г-н Викторен Люрен – Министър на отвъдморските територии
    
18. 
    Г-жа Валери Фурнейрон – Министър на спорта, младежта и народната просвета
    
19. 
    Г-жа Жорж По-Ланжвен - Делегиран министър към министъра на националното образование, отговарящ за успешното образование
    
20. 
    Г-н Ален Видали -Делегиран министър към Министър-председателя, отговарящ за връзките с Парламента
    
21. 
    Г-н Франсоа Лами - Делегиран министър към министъра на равенството на териториите и на жилищната политика, отговарящ за градоустройството
    
22. 
    Г-н Бернар Казньов - Делегиран министър към министъра на външните работи, отговарящ за европейските въпроси
    
23. 
    Г-жа Мишел Дълоне - Делегиран министър към министъра социалната политика и здравеопазването, отговарящ за възрастните хора и зависимостта
    
24. 
    Г-жа Силви Пинел - Делегиран министър към министъра на производственото възстановяване, отговарящ за занаятчийството, търговията и туризма
    
25. 
    Г-н Бъноа Амон - Делегиран министър към министъра на икономиката, финансите и външната търговия, отговарящ за социалната и солидарна икономика
    
26. 
    Г-жа Доминик Бертиноти - Делегиран министър към министъра на социалната политика и здравеопазването, отговарящ за семейството
    
27. 
    Г-жа Мари-Арлет Карлоти - Делегиран министър към министъра на социалната политика и здравеопазването, отговарящ за инвалидите
    
28. 
    Г-н Паскал Канфен - Делегиран министър към министъра на външните работи, отговарящ за развитието
    
29. 
    Г-жа Ямина Бенгиги - Делегиран министър към министъра на външните работи, отговарящ за французите в чужбина и за франкофонията
    
30. 
    Г-н Фредерик Кювилие - Делегиран министър към министъра на екологията, устойчивото развитие и енергетиката, отговарящ за транспорта и морската икономика
    
31. 
    Г-жа Флор Пелрен - Делегиран министър към министъра на производственото възстановяване, отговарящ за малките и средни предприятия, иновациите и цифровата икономика
    
32. 
    Г-н Кадер Ариф - Делегиран министър към министъра на отбраната, отговарящ за ветераните.
    

През м. юли 2012 г. минималната работна заплата във Франция е актуализирана и става от 9,22 евро на 9,40 евро на час при 35 часова работна седмица /приблизително между 1316 и 1447 евро на месец според това дали са 20 или 22 работни дни/.

Потреблението на френските домакинства се свива с 0,4 % заради намалената покупателна способност, вследствие на по-малкото приходи и нови бюджетни ограничения и въведения. Домакинствата са увеличили разходите си за плащане на наеми с 2,8%, за разлика от предходната 2011, когато този показател е бил 1,8%.

Интересен е фактът, че през 2012 г. е налице спад от 10% в покупката на нови и на „втора ръка“ автомобили, което не е случвало он 1997 г. насам. В сектора на информационните технологии има известно раздвижване като населението е инвестирало в покупката на мобилни телефони, предимно от типа ‘smartphones’.

През 2011 г. Франция се нарежда на 11-о място сред страните от Европейския съюз по стандарт на живот със 108 евро на глава от населението /за сведение – най-високият стандарт в ЕС е в Люксембург с 271 евро, а най-ниският е в България с 46 евро/.

• 
  Социално осигуряване 42,6 %
  
• 
  Общи публични услуги 11,5 %
  
• 
  Здравеопазване 14,7 %
  
• 
  Образование 10,8 %
  
• 
  Икономически въпроси 6,2 %
  
• 
  Отбрана 3,2 %
  
• 
  Жилищна политика 3,4 %
  
• 
  Опазване на околната среда 1,9%
  
• 
  Култура и развлечения 2,5 %.
  

Следва да се отбележи, че за период от 35 години до момента, външният дълг на Франция като процентно изражение от БВП е нараснал над 4 пъти /през 1978 г. той е бил около 20% /.

През м. януари 2012 г., международната рейтингова агенция “Standard& Poor’s” намали оценката на Франция от ААА на АА+, което предизвика отрицателни коментари на френското общество.

Френският износ през 2012 г., следвайки тенденцията на световната търговия, на стоки и услуги бележи ръст от 2,4% и е в размер на 435 636 милиарда евро; вносът във Франция намалява с 1,1% /поради намаленото вътрешно потребление/ и е в размер на 499 175 милиарда евро като салдото е отрицателно -63,53 млд.евро.

По сектори, износът и вносът се разпределят по обем, както следва:

• 
  земеделие и рибни продукти;
  
• 
  добивна индустрия, енергетика и отпадъци;
  
• 
  хранително-вкусова промишленост;
  
• 
  рафиниран петрол;
  
• 
  техническо оборудване;
  
• 
  траспортни средства и материали;
  
• 
  др.индустриални продукти.
  

Най-много работни места са регистрирани в следните сектори:

• 
  Търговия /3,5 млн./;
  
• 
  Строителство /1,8 млн./;
  
• 
  Транспорт /1,3млн./;
  
• 
  Хотелиерство и ресторантьорство /1,075 млн./;
  
• 
  Земеделие /837 хиляди/;
  
• 
  Хранително-вкусова промишленост /584,3 хил./;
  
• 
  Финансови услуги /811 хиляди/;
  
• 
  ИТК /757 хиляди/;
  
• 
  Енергетика и битово-комунални услуги /298 хил./;
  
• 
  Недвижими имоти /250 хил./.
  

Разнообразният географски релеф на страната, както и разнообразните климатични зони правят Франция един от най-големите световни производители на селскостопанска продукция и по редица от тях най-голям в Европейския съюз. В световен мащаб, Франция е производител на: захарно цвекло, ябълки, ечемик, пшеница, праскови, царевица, картофи, мляко, мед, свине, говеда и овце. Франция обаче е не само производител на суровини, но и един от най-големите преработватели и производители на крайни храни за потребление. Като цяло секторът е един от малкото, в които външнотърговския обмен на Франция е с положително салдо. Страната е най-големият износител на вино, вкл. и на шампанско.

Производството на земеделски продукти и храни се поддържа не само от наличието на географски предпоставки, но и на много добре развитата научно-изследователска дейност в сектора, включително и с факта, че световни лидери в сектора са разкрили свои изследователски центрови във Франция. В последните години провежданата политиката на хранителната промишленост води до извода, че тук вече започват да уеднаквяват границата между разбирането за хранене като такова и здравето и “доброто състояние” /bien-être/ и козметиката тоест започват да определят сектора като “хранене- здраве”. Страната се явява и водеща в производството на биогорива, на вторични химически “биопродукти” – биополимери, биоразтворители, биомасла, на биоматериали за съвременното екологично строителство, за текстилната и автомобилна промишленост.

По отношение държавната политика за развитие на сектора, Франция е пример за много силната ангажираност на държавата особено за защита на интересите на земеделците /пред ЕК и СТО/ като в някои случаи може да се каже, че действат протекционистки или егоистично за опазване на националните интереси.

Обработвайки 2 755 910 000 дка, земеделците във Франция са едни от най-големите производители на: зърнени култури /пшеница, царевица, ечемик/- първи и трети в производство на пресни зеленчуци и плодове в рамките на Европейския съюз. Това е един от малкото сектори където Франция има положителен търговски баланс.

Енергетика

Франция е един от примерите за осигуряване на максимална енергийна независимост в условия на практическа липса на фосилни горивни суровини. Консумацията на горива в транспорта я прави зависима от вноса на петрол, а консумацията на газ за бита и за химическата промишленост - от вноса на природен газ. Енергетиката е област, в която държавното /и национално/ присъствие е преобладаващо, и всички опити за промяна включително и с присъствие на чужди държавни фирми срещат много сериозен отпор от правителството. Показателен

Много силно развит сектор, в който отново се отразява политиката на самостоятелност. Чрез концорсиума “ЕАDS”, в който Франция е най-голям акционер, страната конкурира първото място в света в производството на самолети /Airbus/, а с филиала “Еurocopter” в производството на хеликоптери /Kugar, Tiger, Puma/. Компаниите “Safran” и “Тurbomeca” са водещи производители на авиодвигатели, а “Thalès” и “Аlcatel Alenia” - в общо и електронно оборудване на всички видове летателни средства. “Аrianspace” е световен доставчик на ракети за извеждане на сателити и космически модули. В дейността си, големите компании са подпомагани от много добре развита структура от специализирани МСП /поддоставчици/.

Франция е първи производител на високоскоростни влакови композиции /TGV/ и много голям производител на други видове железопътни транспортни средства- влакове за кратки разстояния и метрокомпозиции.

Страната е много по-известна с производството на автомобили и е втори производител в Европа със 17.1% от общо европейското или 3.5 млн. автомобили годишно. Двата основни национални производителя “Renault” /държавна/ и PSA /Пежо-Ситроен /частна/ заемат съответно 10 и 8 място в света. Автомобилната промишленост ангажира общо 700 000 души включително при поддоставчиците и консесионерите.

Световната финансова криза, която се отрази и икономически, доведе до намаляване на потреблението и до временни спирания на производството във фабрики в страната особено при “Рено”.

Франция също е сериозен корабостроител в пълната гама и типове кораби. Един от последните големи круизни кораби “Куин Елизабет 2” бе построен в Сен Лазар.
Химия, материали, фармация, биотехнологии

Химическата, фармацевтичната и биотехнологичната промишленост са много добре са развити.

В световен мащаб, френската химическата промишленост заема 5-то място като производител и 3-то като износител. Франция е втора в Европа /след Германия/ с общ оборот от 60 млрд.евро и ангажираност на 194 000 души /вкл. производство на каучук, но без фармацията и преработката на пластмаси/. Основни производители: “ТоталАтофина” – петрохимия, “Мишлен”.

В приложната химия /парахимия/ или фармахимията за производство на “активни субстанции” са ангажирани 57 000 души и като обем на производство Франция е втора в Европа.

Страната е и втори пазар на медикаменти в Европа, но най-голям производител на континета /над 150 000 души работят в сектора/ в световно известни фирми като “Sanofi-Aventis” /трето място в света/, Институт Pasteur, “Servier”, “Меrial” и други.
Франция е световен производител и на: стъкло /”Saint Gobain”/, строителни материали /”Lafarge”/ и индустриални чисти газове /”AirLiquide”/.

Франция е трети стоманопроизводител в Европа и първи на алуминий.

Високото ниво на оборудване и производство, както и на квалифицирана работна ръка в горепосочените сфери са привлекли много световноизвестни големи производители във Франция. Някои от тях: Шел, ЕксонМобил, Дюпон, БАЕСФ, Джонсон и Джонсон, Мерк, Новартис, Рош, Ели Лили, Арселор-Митал и други.

Разбирането за независимост и демократичност, защитавани с постоянство е довело до развитие на собствена военна индустрия, която задоволява, както собствените нужди, така осигурява и продукти за износ. Страната е между първите пет световни износители на военно производство.

ИТК е много добре и постоянно развиващ се сектор. В производството и изследванията са ангажирани 320 000 души и обема на производство достига над 30 млрд.евро като 72% от тях се реализират от чужди фирми, работещи в страната. Между тях са: Motorola, IBM, LG, NXP, Microsoft, Hitachi, Atmel и други. По-сериозни са производствата на електронни компоненти и комуникационно оборудване /“Thales”, “Аlcatel”, “France Télécom”, ST Microelectronics”, “Sagem”, “Thomson”/, както и на софтуер /Cad/Cam, E-търговия, Бизнесуправление и други/.

Стратегическото георгафско положение на страната, много добрата инфраструктура /пътна, железопътна и водна/ и квалифицирана работна ръка правят сектора логистика много важен за Франция. Той е един от най-големите работодатели, ангажиращ около 5 млн. души. В радиус от 2000 км около Париж има около 500 млн. консуматори, като достъпа е в рамките на макс. 48 часа, което свидетелства за това, че втората европейска икономика дава на страната естествена роля на платформа за обмяна. Франция има 11 000 км магистрали, 190 летища /6 международни, през Париж минава 20% от европейския пътникопоток/, първото средиземноморско пристанище /Марсилия/, където оперира втория световен контейнерен превозвач /СМА-СGM/ и петото световно контейнерно пристанище /Хавър/.

Всички големи световни компании в сектора са представени в страната: Fedex, DHL, UPS, Gefco, FM Logostics, CAT и други и създавайки средно по 2500 работни места през всяка от последните 10 години.
Туризъм

Франция е страна на туризма. Богатото историческо наследство, макар и не много старо /преди всичко през последните 10 века/, но много добре насочен интерес към периода от 12-13 век насам, както и много добрите природни дадености за летен и зимен туризъм, правят страната първа световна туристическа дестинация.

Франция е посещавана годишно от над 79 млн. туристи, които обаче харчат по-малко и по приходи от туризъм страната заема трето място в света след САЩ и Испания.

За посрещане на всичките туристи, страната разполага с 627 800 стаи в категоризирани хотели и още около 2 млн. легла в къмпинги и други обекти за настаняване. В секторът са ангажирани над 876 000 души.

Като цяло данъчната система във Франция се възприема като тежка и сложна, което в ерата на глобализация и все по-засилена борба за чужди инвестиции принуждава държавата да предприема съответните реформи. През последните 5 години и особено от 2007 година насам след проведените президентски и парламентарни реформи, правителството провежда амбициозана програма за реформа на системата. Основната цел е създаване на облекчения за бизнеса /въвеждане на таван за прекия общински данък, облекчения при реинвестиране в иновации, намаления на данъците върху приходи от патенти и други/, намаляване на горната граница за общ данък доход и редуциране на редица “данъчни ниши”. Фискалните приходи във Франция формират 45.6% от БВП при средно за ЕС-25. 41%.

Икономическото развитие на Франция следва законите на пазарната икономика, но винаги със силно държавно участие, което се изразява с факта, че едни от най-големите компании в страната са изцяло държавни или с преобладаващо държано участие, както и чрез политика на планиране на икономическо развитие. Създаването и развитието на МСП се насърчава с данъчни отстъпки и директна финансова помощ. Иновационната дейност се насърчава не само с горепосочените финансови инструменти, но и с пряко участие на държавата. Най-видима форма на тоза участие са създадените през последните години технологични центрове /клъстери/ в най-развитите отрасли в страната. Държавната помощ /участие/ в тези центрове подлежи на съответния финансов контрол.

Интересните и значителни проекти във Франция са свързани с енергетиката и инфраструктурата.

Амбициозни са намеренията за свързване на Централна /Северна/ с Южна Европа със свръхбързи влакове. Франция работи по проектите /Европейски коридор 5/ за свързване на южните си линии с Барселона/Испания и Торино/Италия. В проект е и изграждане на нова линия високо напрежение с Испания през Перинеите.

В страната все още инфраструктурата за високообемен и скоростен пренос на данни не е достатъчна за амбициите и нивото на развитие на икономическите субекти. В тази част френските фирми имат да наваксват известна “изостаналост”, което дава отражение върху икономическата им активност. Например при приблизително равно население и неголяма разлика в броя на фирмите в Германия и Франция, броят на фирмите със собствен интернет сайт във Франция е около 10 пъти по-малък отколкото в Германия /1.2 млн към 12 млн. сайта/.

Турските инвестиции във Франция през годините вече наближават 20 млрд.евро срещу 3 млрд. френски в Турция, но това е силно повлияно от политическите позиции на Франция по въпроси засягащи турската история /Франция със закон е признала “арменския” геноцид/.

България като място за френски инвестиции също не е от най-познатите и оттук факта, че с един милиард и 197 млн.евро инвестиции у нас, Франция е инвеститор номер 13 /в периода 1996-2012/.

По-значими френски инвестиции у нас има в банковия сектор –БНП ПариБа, Сосиете женерал и Сетелем, като и в производството и търговията- Монтюпе, Шнайдер Електрик, СенГобен, Карефур, Мосю Бриколаж.

Потокът на френски туристи у нас се движи между 130 000 и 150 000 души годишно като през 2012 г. те са били 138 хиляди.

Насърчаването на френските потенциални инвеститори трябва да се насочи в посока на идеята, че инвестират не само за/или на българския пазар, но и на балканския полуостров. Също така трябва да се утвърждава идеята, че както в производството, така и в услугите по линия на европейските фондове трябва да се усвоят до 2013 година около 13 млрд. евро /включително за земеделието/.
Външна търговия

Франция като една от най-старите индустриални страни е член на всички международни икономически структори и организации – Европейски съюз, ОСДЕ, СТО и други. В повечето случаи на разговори и преговори в рамките на тези организации, Франция защитава с последователност интересите на местния бизнес, включително и когато като страна се явява ЕС.

Външната търговия на Франция през последните 5-6 години се характеризира с нарастващ дефицит, дължащ се основно на факта, че Франция е силен производител на основни потребителски стоки и слаб на инвестиционни продукти. Това обстоятелство е свързано с либерализиращата се световна търговия /глобализация/ след 2001-2002 година, откогато “консумативните” френски стоки се конкурират с евтините такива особено с тези от Китай. Също така за слабите резултати на световния пазар причините са не само в структура на производство в страната но и в “характера” на френския мениджмент. Френската политика също и в областта на икономикат е доста “националистка” и “протекционистка”, което заедно с наличието на голям “протекциониран” вътрешен пазар прави страната “ инертна” във външната търговия в най-общия смисъл на думата.
Първите клиенти на Франция /за износ/ са: Германия, Испания, Италия, Англия, Белгия, САЩ, Холандия, Швейцария, Китай, Япония, Русия, Швеция, Турция, Португалия, Алжир, Гърция и други.

Основните вносители във Франция: Германия, Италия, Белгия, САЩ, Испания, Китай, Англия, Холандия, Русия, Япония, Швейцария, Ирландия, Норвегия, Швеция, Полша, Турция, Чехия и други.

Двустранните търговско-икономически отношения следват една положителна динамика, като отчитат предизвикателствата на етапите на развитие, през които преминават двете страни. През последните години България трябваше да извърви път на комплексни промени: да преструктурира икономиката си, да въведе европейските стандарти и норми в редица области, и да усъвършенства работата на институциите в подкрепа на инвестициите и бизнеса, в условията на глобализиращата се световна икономика.

Получаването на признание за “действаща пазарна икономика” от страна на Европейската комисия, подкрепата за икономическите реформи у нас от страна на международните финансови институции и многократното подобряване на оценката на рейтинговите агенции, са сериозен атестат за променената бизнес среда в България и дават нова икономическа легитимация на страната ни пред света. Тези промени се оценяват положително от деловите среди във Франция.

Днес България и Франция споделят общите принципи на пазарната икономика и свободното предприемачество. Освен традиционния търговски обмен, успешно двустранно сътрудничество има и в областта на: финансите, промишлеността, енергетиката, земеделието, транспорта и комуникациите, услугите и др.

Франция е един от важните външноикономически партньори на България и заема през 2012 г. 6-то място с 1 милиард 571 млн. стокообмен /след Германия, Италия, Гърция и Румъния/.

Водещи групи стоки в българския износ за Франция през последните години основно са: дамски и мъжки облекла, меса и субпродукти, машинни части, кухненски мивки и санитарен фаянс, трикотажни изделия, спортни облекла, минерали и химически азотни торове, изделия от благородни метали и други.

Профилът на българския внос от Франция формират: пътнически автомобили и др. моторни превозни средства, окомплектовани индустриални инсталации, превозни средства за транспорт на стоки, медикаменти, тъкани от синтетични влакна, предавателни апарати, тъкани от прежди, пневматични гуми от каучук, електронни интегрални схеми, инсектициди и др.

Независимо от слабото увеличение на българския износ за Франция движещо се от 7-8% до 18-20% през последните десет години, основните трудности пред него са свързани с равнището на качеството на продукцията и недостатъчните средства за реклама на българските стоки на френския пазар. За по-бързото нарастване на френският износ през годината, допринася и неговата висока степен на диверсификация, включваща стоки за широко потребление, автомобили /групата Пежо е сред първите по продажба на нови автомобили в България/, машини и съоръжения, професионална електроника, химически, фармацевтични и хранителни продукти и др.

По-слабото позициониране на българските продукти на френския пазар се дължи на силната конкуренция, строгата регламентация и комплексния характер на този пазар, който е част от общия европейски пазар. На него са широко представени продукти на фирми и компании от цял свят. Голямата конкуренция не следва да възпира българските фирми, които желаят да стъпят и да утвърждават позиции на този пазар, а напротив трябва да стимулира тяхната мотивация за постигане на високо качество и услуги, гарантиращи продукцията им.

Усилията на френската държава и професионалнни браншови структури към отваряне на френския бизнес се реализарат във факта за много добре организирана система за получаване както на обща, така и на практическа информация за местния бизнес и икономика.

Местните търговско-промишлени палати са реално подпомагат бизнеса в страната от създаването на фирма до придружаването им на чуждите пазари.

Френското правителство има сайт с връзки към всички министерства и агенции – www.gouv.fr

Министерство на икономиката, индустрията и заетостта – сайт със съответни връзки – www.minefi.fr

Д ействат държавни структури за подпомагане на бизнеса в чужбина /UBIFRANCE/ www.ubifrance.fr

Икономическата мисия към френското посолство в България - www.missioneco.org/bulgarie

Агенция на чуждите инвестиции във Франция- AFII- www.invest-in-france.org

Конфедерация на работодателите / MEDEF/ - www.medef.fr

Асоциация на търговско-промишлените палати – www.cci.fr

В правно отношение, двустранните връзки се подпомагат от редица юридически кантори имащи бюра в България и/или във Франция и списък с адресите, на които може да се получи от СТИВ-Париж.
Българското посолство във Франция е на адрес:

1, avenue Rapp, 75007 Paris

Тел. 0033 1 45 51 78 90

e-mail : contact@amb-bulgarie.fr

e-mail : commercial@amb-bulgarie.fr

Процедурата по регистрация се извършва на „едно гише“ от Центъра по формалности на предприятията (Centre des formalites des entreprises), който вместо предприемача изпраща цялото досие за създаване/регистр., промяна в статута или цесии на съответните административни структури: съд, търговски регистър, национ.статист.институт /издава съотв. търговски идентификатори/, данъчни и социални служби и др. Някои от тези дейности изискват контакти и с административните структури на държавата на инвеститора, и в този смисъл целия процес може да отнеме повече от няколко седмици.

• 
  Декларативен режим – за дейности, които най-малко замърсяват и са най-малко опасни за населението. Досието се депозира в съответната префектура /държ.административна структура/, която се произнася до два месеца.
  
• 
  Регистрационен режим – за сектори или технологии, за които се знае, че застрашават околната среда, като в този случай досието се обработва и проучва отново от префектурата на съответния департамент, но срока е до пет месеца /с възможност за удължаване до два месеца/.
  
• 
  Разрешителен режим – за дейности, които са визирани в европейските директиви “Seveso” и „IPPC“ /срок за произнасяне от осем до дванадесет месеца/.
  

От иновативните компании се иска да подобрят опазването на околната среда, да наблегнат на така нар. „innovation ecosystem”, за което се предвижда специфично финансиране.

Тази агенция е публична институция с финансова автономност и годишен бюджет от 21 милиона евро /отпуснат от Министерство на финансите и икономиката/, като има 23 свои представители в света. Агенцията има три основни функции: привличане на чуждестранни инвестиции във Франция /и с цел създаване на работни места/; насърчаване положителния имидж на Франция в страни, които я познават по-слабо; и съвещателен орган към правителството, с цел реформиране на системата при необходимост, така че да бъдат улеснени чуждите инвеститори /вкл. по въпроси на визовия режим/.

Към всеки регион съществува индустриална зона, което представлява публичен терен в първоначалния си вид, възмездно придобиван най-вече от Търговските палати, в които членуват фирми от съответния регион /всяка регистрирана фирма във Франция задължително членува в съотв. Търговска палата/.

Като скорошен пример може да бъде даден /източник: Търг.палата на гр. Сен Кентен, р.Пикарди/: Търговската палата на гр. Амиен /основен град на регион Пикарди, северна Франция/, която е закупила 112 хектара терен /цената на 1 хектар е 50 хиляди евро/, направила е съответните инвестиции така че да бъдат построени сгради с офиси, със съответна изградена инфраструктура /целия процес отнема от 6 до 12 месеца/ и предстои да започне да отдава под наем помещения на предприятия като цената за около 500м2 ще бъде между две и три хиляди евро на месец.

Самите региони и Търговски палати имат интерес и държат да развиват и облагородяват съответните терени, с цел създаване на нови работни места. Местните и чужди инвеститори максимално се улесняват така че да започнат своята дейност, да създадат работни места и да започнат да плащат данъци.

Някои департаменти като Сом (Somme) и Ен (Aisnes) в регион Пикарди започват да строят индустриални зони преди да са имали такова искане от предприятията, с цел намаляване на административните процедури.

Цените на наемите във Франция зависят от конкретния регион, индустриалното му развитие, като най-високи са в столицата Париж. За сведение: кв.м. за закупуване на имот в Париж варира от 4000 до 12 000 евро според това в кой район се намира, като най-високите цени са в централните 7и, 16и, 8и, 6и, 5и, в които съответно и наемите са много високи /за площ от 200 до 500-700 квадрата цената може да бъде от 5000 до 20 000 евро и повече.

Тенденцията, според представители на френски икономически институции и експерти, е повечето бизнес дейности и проекти в близко бъдеще да се концентрират основно около Париж и в регион Ил дьо Франс като най-предпочитани от инвеститорите.
Кратък анализ на данъчната система във Франция

Във Франция съществуват 214 вида данъци и такси, които формират 45% от БВП като според индекс на списание „Форбс“, страната е най-малко привлекателна от гледна точка на данъчно облагане. Според Европейската комисия, Франция заедно с Италия е на 6о място в Европа с най-високи данъци след Дания, Швеция, Белгия, Финландия и Австрия.

• 
  До 5963 евро на година – 0%
  
• 
  От 5963 до 11 896 евро – 5,5%
  
• 
  От 11 896 до 26 420 евро – 14%
  
• 
  От 26 420 до 70 830 евро – 30%
  
• 
  Над 70 830 евро – 41%
  

• 
  19,6% - за всички дейности по продажби на стоки, услуги и търговия, комунални услуги, луксозни стоки и др.
  
• 
  7% /от 01.01.2012г./ - за туризъм /хотели, агенции/, култура /кино, театър, концерти, изложби, посещения на културни обекти/, храни, ресторантьорство, предмети на изкуството /ако автора е жив/, ремонтни дейности на недвижими имоти, медицински продукти /непоети от здравната каса/, продукти от земеделски произход /фуражи/, дърва за огрев /за лични нужди/ и продажби на цветя.
  
• 
  5,5% - за продукти от първа необходимост като вода, храни, абонамент за комунални услуги /самото потребление е с ДДС 19,6%/.
  
• 
  2,1% - за лекарства /поети от здравната каса/, преса, телевизия, билети за 140 театрални премиери.
  

Собственикът плаща освен данък върху сградата, също и така нар. данък „ползване на имота“, който се дължи на 1 януари за предходната година. Не се дължи такъв данък, ако сградата/имота е изцяло празен /без мебели/ и не се ползва по какъвто и да било начин като няма сключени договори за доставка на ток, вода, парно /доказва се със съдия-изпълнител и прекратени договори за комунални услуги/. Другото условие за неплащане на данъка е ако собственика е инвалид първа група, над 60 години или вдовец, или когато фискалния доход е по-малък от 10 024 евро на година /тогава не се дължи и данък за телевизия/.

За повече от 90 дни се изисква виза за дълго пребиваване като кандидата за работа или престой трябва предварително да представи съответни документи в консулската служба на френското посолство в страната си. След получаване на виза, пристигайки във Франция трябва да се яви в Префектурата, където представя трудов договор, удостоверение за местожителство, и др. изискуеми документи, след което след определен период и в случай на изправност пред френските власти получава така нар. „carte de séjour“.