Богдана Лазарова – Дарик Радио



страница6/6
Дата19.01.2018
Размер0.89 Mb.
#48422
1   2   3   4   5   6

Водеща
Благодаря на г-н Ставри Топалов. Проф. Веселина Инкова - Национална художествена академия, ще се радваме да чуем и Вашата позиция...
Проф. Инкова
Благодаря на организаторите за тази дискусия.
Първо искам да кажа няколко думи за себе си, тъй като вероятно има доста хора, които не ме познават. Имам 38-годишен стаж в сферата на опазването на движимите културни ценности. Около 12 години от тях в музеи, останалите години като преподавател, изследовател в Художествената академия като дейността ми по опазването по-конкретно консервация и реставрация не е прекъсвала до момента. Имам основание да участвам в този разговор, тъй като съм била част от колективите по изработката на подобни закони, предприемани от няколко правителства и преди всичко на един закон 2000-2001 г., който премина много подробно обсъждане, първо четене и поради липса на време не беше вкаран в НС за втори прочит. Работата по този закон включваше доста хора, разговори с много специалисти и накара групата начело с г-жа Москова да ограничим обхвата на закона само в сферата на опазването на движимите ценности, тъй като е много трудно принципно и методологично дейността по опазване на движимите и недвижимите културни ценността е една, обаче реализацията поради различията в естеството на двете категории паметници изисква специален подход.
Чувствам се и задължена да се изкажа, тъй като беше съобщено от г-жа Чилова, че аз съм един от участниците в групата при изработката на този закон. Държа да отбележа, че съм била консултант, тоест предложила съм текстове по разделите “Съхранение, консервация и реставрация и изработка на копия на движими културни ценности”. Глава или раздел “Съхранение...” въобще липсва в така предложения закон. Текстовете, които лично аз предложих в раздела “Консервация и реставрация”, са много ограничени.
Беше много говорено какво урежда този закон. Лично за мен този закон не решава проблема за опазване на движимото културно наследство, донякъде решава проблема за дейността на институцията “Археологически институт”, донякъде регламентира дейността на Института за паметници на културата. Този закон, основната му насоченост е борбата срещу частните колекционери. Казвам това, без да съм частен колекционер. С голяма болка бих искала да ви кажа, че въпреки заложения основен принцип в закона – равнопоставеност на грижите по опазване на културните ценности, съществува не само дисбаланс в законовите разпоредби, касаещи недвижимите и движими паметници, а напротив – неглижиране на дейността по опазване на движимите културни ценности. Това е заложено още в дефиницията за създаването на музеи, където се изисква сграден фонд, еди-какво си..., но не и музейни специалисти. Такава категория специалисти въобще не съществува в закона.
За да не бъда голословна бих искала да обърна внимание върху развиването на клаузите и разделите, касаещи опазването на движими и недвижими културни ценности. Първо бих искала да кажа за изключително непрецизна, неточна, несъответстваща на световно приетите дефиниции, определения, терминология. В закона отсъства и определение на термина “автентичност”, един паметник или една културна ценност е ценна дотолкова, доколкото е автентична. Терминът се среща единствено в раздела за недвижими ценности като резултат от идентификационната експертиза. На едно единствено място се среща в раздела за движимите и то като критерий, като някакво допълнително изискване или характеристика при определяне на културна ценност с национално значение. Но, примерно, художествена ценност не е необходимо да бъде автентична и т.н.
Бих искала да кажа още нещо по отношение на терминологията. Използването на този термин в широкото му значение, започвайки от издирване, идентифициране, съхраняване, консервация и реставрация, представяне, тоест социализация и популяризация, води до размиване на съдържанието на този термин и до използването му в различен смисъл в различни клаузи, започвайки от охрана, сигурност, съхраняване и т.н. Но по отношение, както ви казах, дейността на музеите. Музеят всъщност е приобщен не като мисия, като организация, като храм за опазване на движимите културни ценности, а някаква организация, която издирва, идентифицира чисто административно. Дейността издирване е сведена до някаква дефиниция, а що се отнася до издирване, участието на музеите в археологическите проучвания, просто музеят като институция е игнориран. Идентифицирането... Моля ви обърнете внимание върху текстовете, които касаят идентифицирането на движими и недвижими културни ценности. Идентифицирането на движимата културна ценност е някакво абстрактно понятие сведено до някакви визуални или органолептични усещания, а не като протичащ във времето научно-изследователски процес. Главата за идентифициране, подобно както главата за издирване /бих могла да я нарека не издирване, а издирване и намиране/, тя е посветена по-скоро на проблеми, които касае един намерен предмет. Идентифицирането, както казах, по-скоро третира въпросите, които касаят регистрирането на културни ценности – частна собственост. Все пак не съм юрист, не съм икономист, ще ме извините, ако неправилно използвам някои правни термини. Та идентифицирането всъщност изцяло въпроса за регистриране на културните ценности, а не като един научно-изследователски процес, който лежи в основата на по-нататъшната дейност, в основата на съхраняването, в основата на консервацията и най-вече – в основата на популяризацията на културно-историческото наследство.
По отношение на следващия етап от дейността или следващия раздел “Съхраняване”. Въобще такъв раздел... Нося в себе си плана, нося в себе си название на раздела, в който аз трябваше да участвам. Наричаше се “Съхраняване, консервация и реставрация”. Такава дейност в музеите няма. В целия свят, отчитайки причините, които водят до гибелта, не нападение, непредизвикани от човека или от природата катаклизми... Основната причина за разрушаването на културните ценности това са факторите на средата и неправилно боравене с тях. Не случайно лайф мотив във всеки един музей, приоритетна дейност в целия свят е съхраняването на културните ценности. За съжаление термините “съхраняване”, за мое голямо изумление, се използва този термин само там, където се третират въпросите за частните колекции. В един единствен случай се използва този термин, където само се съобщава, че музеят съхранява.
Между другото бих искала да дам примери за това неправилно интерпретиране и разбиране на идентификацията като научна-изследователска дейност, свеждана до някаква чисто механична, административна и чиновническа дейност. Фактът, че в продължение на години се водят дела по отношение това дали културни ценности, заловени на границата или предадени на музеи, са автентични говори за съществуващата практика за неразбиране, че това е един научно-изследователски процес и е част от научно-изследователската дейност на музеите. Съвсем скоро бях вещо лице в едно дело, касаещо спрян износ на културни ценности от България и за мое голямо учудване фактически бяха дадени от научни сътрудници две взаимно изключващи се експертизи. Това показва крещящата необходимост от разрешаването на тази музейна дейност и тази отговорност на музейните специалисти като фактори, като експерти, както и придаване, приписване на тази дейност на особена тежест и значимост.
И още един пример. Фактът, че се съобщава или има такава клауза в закона, в продължение на 3 месеца да бъдат регистрирани всички музейни ценности, всички частни притежания, всички движими културни ценности. Това говори за пълна некомпетентност на съставителите на този закон. И между другото съзнателно съм донесла със себе си един археологически паметник, за да покажа на участниците какво представлява една културна ценност, открита при археологически разкопки и какво всъщност представлява тя... /не говори на микрофона/... Това е научно-изследователски процес, подчинен на много обективни критерии. По отношение на консервацията и реставрация, както ви казах, това е много отговорна дейност, която може да нанесе непоправими щети на една движима и недвижима културна ценност. Не случайно в целия свят тя е подложена на много строг режим и контрол. Такъв контрол и такъв режим не е регламентиран в този закон.
Бих искала да спомена по отношение на консервацията и реставрацията още едно недомислие. Всички монети им се придава статут на национално богатство. Консервацията и реставрацията на предмет-национално богатство се извършва само с разрешение на министъра на културата. Тежко и горко на този министър, който би изпълнявал този закон.
И накрая бих искала да кажа в тази форма, лично аз смятам, този закон не може да бъде предложен за обсъждане на първо четене. Необходими са сериозни поправки. И накрая бих искала да кажа нещо, тъй като д-р Димитър Иванов съобщи... Преди три години, тъй като тук има журналисти и знам как много лесно се спекулира с някои неща, лично аз, знаейки, разбирайки за колекцията на г-н Васил Божков от наши студенти в катедра “Консервация и реставрация”, които се занимават с неговата колекция... Лично аз, по моя инициатива се запознах с него с предложение за създаването на лаборатория за консервация и реставрация като условие да поема грижите по консервацията на неговата колекция. Бих искала да ви кажа, че дълбоко в себе си уважавам този човек за отношението му към проблема за опазване на неговата колекция, на притежаваните от него ценности, както и дълбоко уважавам всички колекционери, положили усилия, ум и средства да остане в България това, което до момента не е изнесено. Горещо му благодаря, на г-н Божков, за проявеното към мен доверие и реализацията на моите изисквания, свързани с много средства, благодарение на което се създаде може би единствената лаборатория в България, в която специалист по консервация може да работи професионално.
Благодаря ви много.
/ръкопляскания/
Водеща
Благодаря на проф. Инкова. Времето силно напредна. Като че ли е време да се ориентираме към финала на нашата дискусия. Ако някой има какво да допълни, ако някой сме пропуснали... С финални думи преди края на дискусията! Или да оставим за септември, за следващата част на дискусия да се избистрят още по-категорично становищата. Отвън сме оставили листове с адреса на Дарик радио и с един e-mail, на който могат да се изпращат още становища на тези, за които не са успели за днес да подготвят своите мнения по законопроекта. Ясно се очерта необходимостта през септември да направим още една обществена дискусия с надеждата да преварим внасянето на първо четене на законопроекта за културно-историческото наследство.
Благодаря на всички вас, които дойдохте, изказахте мнението си, на всички, които не дойдоха, но изпратиха становищата си. Още веднъж казвам, че те ще бъдат изпратени заедно със записа и стенограмата от днешната обществена дискусия на Парламентарната комисия по култура, в Министерството на културата, за да бъдат взети предвид. Дано бъдат взети! Очакваме ви и през септември.

Ф О Н О Г Р А М А


Дискусия по законопроекта за



културно-историческото наследство”
НДК, зала 6, 29 юли 2008 г.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница