Опорно-двигателни смущения: изкривен врат, схващане на ръката при писане
Общият белег на тези смущения е, че пациентът загубва частичен контрол над двигателните си функции, които иначе се подчиняват на волята. Определени функции се изплъзват от нейния контрол и излизат от релси, особено тогава, когато човек се чувства наблюдаван или се намира в ситуации, в които иска да направи определено впечатление на околните. Така при изкривения врат главата бавно и рязко се извива на една страна, докато се стигне отчасти до пълното ѝ обръщане. В повечето случаи след няколко секунди главата отново може да заеме нормалното си положение. Прави впечатление, че някои помощни похвати, като например да се подпре брадичката с пръсти или да се постави опора на врата, улесняват пациента да държи главата .си изправена. Но особено влияние върху положението на врата оказва позата, която е заел потърпевшият. Ако той стои с гръб към стената и може да облегне главата си на нея, обикновено успява без особени усилия да я държи изправена.
Това своеобразие както и зависимостта на симптома от специални ситуации (други хора), вече ни посочват главния проблем при всички подобни смущения: той кръжи около полюсите сигурност/несигурност. Двигателните смущения, към които спадат и всички тикове, разкриват една демонстративна самонадеяност, която човек иска да изложи на показ пред околните, и сочат, че този човек не само се чувства несигурен, но дори няма власт и контрол над себе си. Винаги е било признак на смелост и безстрашие да гледаш някого право в лицето, да не отместваш поглед от очите му. Но тъкмо в ситуации, в които това се налага, при пациенти, страдащи от изкривен врат, главата се извива неволно встрани. Така те винаги се страхуват да контактуват с важни личности или да ги наблюдават в обществото - и този страх е неподправен. Ето че заради симптома те започват да избягват определени ситуации, така както хората винаги бягат от неприятни положения. Те отклоняват поглед от конфликтите си и едната половина от света остава невидима за тях.
Изправената стойка кара човек да застава очи в очи с изискванията и предизвикателствата на света и да ги гледа от упор. Но извърне ли глава встрани, тогава излиза, че бяга от тази конфронтация. Той става „едностранчив" и избягва онова, с което не желае да се сблъска. Започва да вижда нещата „изкривени" и „изопачени". За този изкривен и едностранчив поглед се отнася навярно и изразът да завъртиш някому главата. Подобна психическа атака цели също да накара жертвата да загуби контрол над посоката на погледа си и да следва безволево с очите и мислите си другия.
Подобни скрити причини откриваме и при схващането на ръката при писане и спазмите в пръстите на пианиста и цигуларя. Личността на такива пациенти винаги се отличава с екстремна амбиция и извънредно високи изисквания. Те се стремят целенасочено към обществен престиж, но външно проявяват голяма скромност, искат да направят впечатление единствено чрез своите успехи (красив почерк, виртуозно музициране). Симптомът на тоничния спазъм на ръката прави човека честен. Той показва конвулсиите на неговите усилия и постижения и демонстрира, че такива хора „всъщност нямат какво да кажат (съответно да напишат)".
Сподели с приятели: |
