Бургас 8018 Бургас, к-с „Зорница
Изтегляне 46.48 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Прочетете откъса от „Новата молитва на Марка“ и изпълнете задачите към него.
| Напишете теза и антитеза по цитата: „Кажеха ли му: бъди готов, трябва да мреш! – черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си.“
_____________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________ Прочетете откъса от „Новата молитва на Марка“ и изпълнете задачите към него. ...Какво е това време? Отде тая дързост у раята и тоя страх у господаря?...Или вече наистина часът е ударил на тая империя и Бейзадето има право, и младежите имат право? Кой знае, кой знае!... В замислюването той се спрепна в децата, които се връщаха от училището. Те бяха учениците на Мердевенджиева и съставяха една дълга колона, по две на ред. Те вървяха в такт, като войници, под командата на десетници, които вървяха отстрана, и на генерала, който вървеше отпреж...Марковият Асен дигаше пръчка с една червена кърпица: това беше знамето! Марко остана поразен. Та то всичко полудяло: от старци до бозайници – помисли си той, - тя се е залюляла... Той хвана за ухото Асенча и му каза усмихнато: Какво носиш бре, малко муле? Тук с благодарение си помисли, че неговите по-стари синове са останали немолепсани, че той не бе забелязал у тях размирния дух, който бе прихванал всичките и самаго него даже. Нека баре те да останат настрана, да стоят вън от тая каша, дето и аз затънах. Аз съм вече взел-дал. Те да останат живи... После горчива мисъл му дойде и той прибави намусено: Та у тия маскари не тече ли кръв в жилите...Базиргяни ли съм ги народил...Не, по-добре нека стоят настрана...Един от къщата стига... Слънцето беше къде обед. Той стигна у тях си безпокоен и сърдит, влезна в собата, прегледа пищовите, които висяха на стената в кобурите си, отвори после един килер, който беше скрит зад вратата, с намерение да тури кремици на два вехти пищова, останали от прадяда му и захвърлени от много години в праха. Килерът беше тъмен и служеше за скривалище. Той побара напосока вътре, но се договеди и взе свещ, за да види по-хубаво. Кога поднесе светилото в килера, колко се почуди! Вместо двата стари пищова видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Това беше цяла оръжейница! Тая оръжейница бе в същото време и нещо като гардероб: в единия ъгъл висяха изкачени чанти, цървули, навуща, чудновати френски дрехи, обточени и нашарени с гайтани, и други неща, странни и подозрителни. Той се развика към баба Иваница, която се подаде: Мале, мале, кой е отварял скривалището! Кой е внисал тия маскарлъци тука? Баба Иваница го изгледа слисана. Че кой го е отварял, аз ли?...Всичките: Васил, Димитър, Киро, бърникат тук час по час и обират паяжините... Кой ги знае какаво дирят в тъмнината! Марко се разлюти: Хай да ги вземе дяволът с хайдутаци – каза той, като се чешеше в тила. После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето: Лудите, лудите – те да са живи!... Па отиде пред куностаса и зачини ниски поклони пред божия образ. Той мълвеше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му...Той се молеше за България!... Изтегляне 46.48 Kb. Сподели с приятели:
|