Схемата на схемите
Изтегляне 104.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Правилата са
| Схемата на схемите
Автори : Ивайло Цеков и Милан Чернев Една история , в която всеки е бил замесен. Всяка прилика с реални , лица и събития е съвсем случайна е неволна. Въведение: След дълъг и мъчителен семестър идва време за най-омразното време от живота на студента - сесията. Неизбежните дни на страшният съд най-накрая настъпват. Като един съвсем обикновен средностатистически студент и ти не си от най-ученолюбивите. Съответно си се счупил от излизания и партита, след които не можеш да се събереш по два дена (понеже си безсмъртен като Гагарин в безтегловност). Дори не знаеш кой ден е!?! Естествено не остава време за курсовите и все си казваш - утре ги почвам. После а- у, 2 ракии и то станало неделя – последният ден преди изпитната сесия. Вече няма за къде да отлагаш Имаш няколко варианта да се подготвиш за изпит. От теб зависи кой ще избереш и дали ще издържиш изпита. Но не забравяй, че понякога дори да си учил пак можеш да бъдеш скъсан. Т.е. до голяма степен от преподавателя зависи изхода от изпита. Твоята крайна цел е да издържиш успешно изпита.Успех
Най-накрая, след немалки усилия се паркираш да учиш. Тъкмо вадиш хартиите и ги разпъваш на кухненската маса, когат се чува Lenny Kravitz – “Were are we running”, т.е. телефона ти звъни. Приятелите (компанията от лентая, които в свободното си време мачкат диваните из Saloon-а) ти звънят и те канят да излезеш с тях. Като прилежен и ученолюбив студент ти отказваш, под предлог че ще учиш. ”Айде, какво ще учиш бе? Ще ти пратим пищовите по скайпа.... Айде на Saloon-а „ В този момент си изправен пред първата си дилема - трябва да избираш дали да отидеш в бара - мини на 21 или да останеш да учиш за утрешния изпит - мини на 25. 1. Университет - голямата лекционна зала с 250 седящи места. Забързан влизаш с последните студенти. Нямаш голям избор за сядане. Виждаш свободно място на 1вия ред и едно на предпосления. Ако решиш да седнеш на предспоследния мини на епизод 13, а ако искаш на първия – иди на 7. 
2. Намесваш се – ако искате да ви кажа по някой друг въпрос по конспекта? Професора казва –„ А не колега, тука не е концерт по желание. Дадох ви шанс – не се справихте. Дайте книжката.” Подавам книжката и ми написва двойката - чудно. ”Айде подгответе се и следващие път да се представите по-добре.” 3. Доволен си, че имаш пищови в джоба - евала на пича от ксерокса. Пищовите са на хармоники. Спокоен си, защото всички въпроси са в тях. Обаче има двама квестора – единият е някакъв сдъвкан, който се търкаля из залата и се взира наляво и надясно. Ама да внимава как се взира, че да не остан без едно око (отбелязваш си наум). Ихуу. Другият квестор е току що завършил младеж, сърдит на живота и решил да си отмъсти на горките студенти. Ако имаш ключова дума пищов – отиди на 27. Ако не – на 28. 4. Вдигаш ръка, за да повикаш квестора. Той идва при тебе. „Може ли да отида до тоалетната?” „Може”, казва. Ставаш полека, да не изсипеш пищовите. Леко на завоя, цаак. И към вратата. С периферното зрение усещаш как всички се въртят, за да препишат . Успех :Д Излиаш от залата и се запътваш към тоалетната. Чисто е. Малко е вмириасно, но става. Вадиш пищова и започваш да четеш от него. Да четеш, колко да четеш. Тиква, като не си чел преди – то сега нищо не става. Уфф. Излизаш от тоалетната. По коридира се разкарва някакъв с бяла престилка и с триъгълници в джоба. Въртолет пълен :Д .... Завой и си обратно в Ада (в залата). Всички те гледат питащо – прочете ли? А бе какво да прочета за 2 минути, вие нормални ли сте ? Я по сериозно .... Сядаш си на мястото и решаваш да предадеш за колко има, т.е. за двойка. Написват ти оценката и ти става много тъпо. Другият път вземи да учиш. Край. 5. Добре, че слушалката е в ухото ми . Чуй чуй, един колега ще ми диктува въпросите. Обаче много пращи и се чуват странни звуци. Първия половин час нищо. Само кашлям, че оня да се усети. Кашлям, та чак мусаката от мен щеше да излезе по едно време. После почвам да посмърчам. Един колега от предния ред ми дава знак да препиша от него. Да ама аз нямам бинокъл. Аз да не съм безсмъртен :Д Не мога да препиша от него. Звукът в слушалката започна да отслабва и вече почти не чувам нищо. Батерията се изтощи . Ужас! Няма да препиша нищо. Мисля си за друг вариант (ама съм хитър). Да отида уж до тоалетната и там да прочета от пищовите. Ако решиш да го направиш отиди на 4. Ако не – отиваш към катедрата и предаваш, за да си получиш цафарата. Няма пържоли .... и край на играта. 6. Започваш да преписваш. Върви добре и засега не гледат много. Може и да се получи. Първите минути се оказват решаващи. За 5 минути успяваш да изпишеше половин страница. Ръката ти ще се счупи, но си доволен, че успяваш. Тоя до тебе зяпа като пукал, ти изнервен си изпускаш нервите - „Кво зяпаш бе.” Това обаче привлича вниманието на квестора и той ти казва: „Колеги, не говорете помежду си”. Ти свиваш ръката, за да скриеш пищова обаче изтърбушеният квестор забелязва това. ”Какво държите в ръката си?” Ситуацията става напечена и трябва да мислиш бързо. Ако решиш да пуснеш пищова на земята – мини на 19. Ако се опиташ да го скриеш – иди на 18. 7. Запътваш се към посоченото място. Сядаш. След малко настъпва тишина. Професорът раздава билети - падат ти се непознати въпроси. По дяволите# Яд те е, че не си подгтовен, но още повече за това че си на първия ред. ”Тиквата плешива. Да се задави дано. Значи ще трябва да се извади торбата с фокусите”. Ако имаш ключова дума „пищов” - мини на 26. Ако имаш ключова дума „слушалки” - мини на 5. Ако имаш ключова дума „фокус”- мини на 8. Ако си учил като съдран мини на 17. Ако нямаш нито една от ключовите думи - мини на 12. 8. Химикалът свети и привлича внимание. Поне да имаше някой косат пред мен, че да ме скрие. Ще ги нарежа всичките, миндили вмирисани. Ааах тежко. И сега кво? Пускам лампичката и започвам да пиша. Пиша, пиша, колко да пиша - притеснявам се, че оня пак се озърта. Спирам лампата - ах така няма да стане. След 20 минути пак пробвам - същата работа. Цял час се оптивам да препиша един въпрос, а не успявам дори и половината . Спирам химикала и отивам да предам работите си. Минавам покрай квестора, ух че му мирише устата. Оценката е ясна. Много се наиграх с тоя химикал. Край. 9. Цял изпит се въртиш и гледаш в празната тетрадка. Квестора те гледа и вижда, че си много зле. Приближава се и те пита – „Как е колега, учил ли сте? ”. Усещаш че устата му смърди на дюнер. Става ти гадно, но по-гадно заради това, че те запомни. Гледаш часовника - мина близо две трети от изпита и няма светлина. Ставаш и предаваш – получаваш двойка. 
10. Пада ти се напълно непозната въпрос. Не си сигурен дали е по тази дисциплина .... Започваш да се чешиш там, където не те сърби. Професора те гледа проницателно - става ти гадно че, не можеш да отговориш. ”Офф не знам по този въпрос” – казваш. „Ами много жалко колега. Е, ще се видим пак”. ВНИМАНИЕ: Ако решиш да прекъснеш професора преди да ти накове цафарата мини на 2, ако не – напускаш залата със стабилна двойка.. 11. Царски пищов – King pistol. Царят е най-голям ( фанфари : та –та тааааа ), цака ги стабилно и никой не му се опира. Стига да можеш да го извадиш. В случая имаш царски, но те са в торба ню йоркър. Тя шумоли и няма как да го извадиш. Има възможност при приключаването на изпита да размениш вариантите. Иди на 16. Ако искаш по време на изпита да ги размениш – иди на 9. Но това, че е чак накрая и може да видят че стоиш като тъпън и изведнъж – хоп пълна тетрадка. Малко ме съмнизъл. 12. Започваш да се въртиш . Има по-голяма вероятност да си счупиш врата отколко да препишеш. Всяка редица е различна група. Този пред теб нищо не пише - сигурно и той е от „най-учените”. А колежката зад теб има знания по единя въпрос, но нещо много се притеснява и не може да ги продиктува. Ти не можеш да се обръщаш назад , понеже оня вмирисания се клати като махало от “Минута е много” – дааааан . Времето тиктака, а листа е празен. Май няма да се напълни сам. ”Освен ако феята на материалознанието дойде и не ми налее знания с фуния Ф10„ :Д „По всичко личи че няма да мога да препиша.” Решавам да използвам последния си коз – пищовите, които сутринта принтирах в последния момент. Отиди на 28. 13. Засилваш се да седнеш отзад, но професорът ти сочи мястото най-отпред, като междувременно със строг поглед те измерва отгоре до долу. Мини на 7. 14. Въртиш се като ненормален, чакаш да се отдаде момент да извадиш пищова, но такъв няма. Студентите един по един си тръгват и комисията гледа само теб. Немислимо е да препишеш. Ядосан предаваш и получаваш цафара. 15. Пада ти се един от лесните въпроси. Започваш да разтягаш локуми, надяваш се че ще вържеш тройката така. Професора те гледа и кима с тиквата си, а през това време квесотра бай Иван се мандехерца като застлъстял доцент отиващ към форнети. В общи линии казваш най-важните неща от въпроса. ”Дайте си книжката, казва Професора ( ихууу, пържоли ). „Къде да пиша - „ето там , а така среден 3” , готов сте колега, не беше страшно нали? Ами само малко . Хаха – професорски смях. Ставаш, че вече усещаш че си се вмирисал почти колко оня квестор....аа лудница .... ”Довиждане” – казаваш и напускаш залата доволен. На вратата те питат – „Колко имаш”? А -У Кво стана тука ? Айде 16. Ставаш с празната тетрадка и тръгваш към катедрата. Иска ти се никой да не те пита колко задачи си решил, за да не превличаш внимание върху себе си. Вляво от теб има един неугледен съдран студент, изтормозен, който се върти като шугав. Вдясно има един Декстър интелигентна мутра и проницателен, та чак с пробиващ листа поглед. Изродиии :D:D В тоя университет хора не виреят. Пред катедрата чака за оценка някакъв едър пич. Толкова едър, че на картата го отбелязват с кръстче. Толкова едър, че заради него са направили 2ри корпус на универистета, в случай че туловището му зардъсти входа. Сигурно тогава ще стане бедствено положение, Лидел .... както и да е .... ”Ох какви пържоли ще ям ако изкарам тройка, ихууу . Но първо трябва да прецакам системата. Такаа, идва моя ред. Бъркам в торбата, за да разменя вариантите. Зад мен е оня квестър с гадния дъх, пълен корабокрушенец. И пуска радара към мен. „В момента, в който изваждам тетрадката от торбата, шумоленето привлича вниманието му и той се провиква – еей колега, къде се намираш ти? Иска ти се да не го казва на теб, казваш си – „Оо не това не ми се случва”. Обръщаш се - да на теб се случва. А и Професора се надига от катедрата. Предаваш тетрадката смутен . „А таака, магьосници имаме тука” - казва оня зловонния, а пък другият квестор - смачкания младеж, се хили безшумно и наподобява бай Иван по съпромат 1ва час :D:D:D „Колега, вие за цирка ли сте, за инженер ли учите, какви ги вършите ??? Объркали сте рейса май.... В Англия такива ги хващат за ушите и им режата правата на студенти за 5 години. ”Е хубаво, че не сме в Англия „ - мислиш си – щямхе да слушаме Елтън Джон – седнали и да пием чай, холи шит и да сме травмирани. „Е колега, знаете си оценката нали ?” Два броя” – включва се бай Иван – развеселеният. Взимаш си книжката и напускаш залата. King pistol излезе най-лошия вариант. 
17. Учил си като съдран - дори не си слушал Deff Leppard и китарата е потънала в прах. Научил си 2 въпоса от 40. Единия ти е бегло познат, а на другия си подскачал на Big gun на AC/DC, която тъкмо са пуснали по радио 1 рок и конспекта е получил свойстовото да лети и затова нямаш спомен от този въпрос. В крайна сметка написваш в общи линии единя въпрос и лично творчество по другия. Не е досататъчно. Премини към 20. 18. Опитваш да го смачкаш в ръкава си, ама си проличва, че още е в теб. Квесторът те хваща за ръката и казва - „А такаа.” След което се провиква почти весело: „Професоре, вижте какво намерих. Тук сред нас има тарикати”. Събираш си нещата и си тръгваш унизен и наигран.... Много неприятен край. 19. Пускаш пищова долу. Той пада безшумно. Показваш си ръката и квестора те оставя на мира. Но няма как да допрепишеш въпроса. Лошо. Опитваш се да придърпаш пищова с крак, но няма как да го вдигнеш. Оставаш с толкова колкото си писал. Надяваш се да е достатъчно за 3. Отиваш да предадеш. Професорът разгръща хартиите и сбръчква вежди, сключващи ъгъл от 90 градуса. Усещаш, че работата не е на добре. ”Ами колега, много слабичко. Пак ще трябва да се видим.” Получаваш двойка и си тръгваш. Край. 20. Започваш да пишеш и други формули от близки въпроси, времето е недостатъчно, остават 10 мин. Всички почти са предали работите, бай Иван вече дава зор. Грездея му смачкан :Д Оня професор се схвана от седене, сигурно ако се изправи, ще станае със стола .... А другия квестор през 5 минути бара радиатора дали е топъл, щото бил завършил топлотехника и в тиквата му само радиоатори има :Д „Айде колега” - казва той след поредната проверка на отоплителния уред - „Готов съм „ - казваш . Наистина си се изцедил и усещаш че си написал всичко. Отиваш да предавш работата. Тъй като няма никой пред катедрата, Професора те кани да седнеш при него. ”Я да видим е какво положението при вас приятелю”? - „Ами това написах само”. Прифесора почва да разгръща из баниците и си личи, че не му е много приятно. Започва да скърца със зъби, има опасност да му се врзиви някой зъб. Разгръща омачканата тетрадката, сякаш за кенеф ще я ползва - а бе да пише 3 пък ако ще да свива с нея:Д Ахх „Ами колега, я ми кажете какво сте писали ? Че китайски аз не знам. “Ами написах определението, изведох и двете формули, написах изводи.” Професора продължава да гледа .”Дооообре, казва той - има нещо вярно, но не знам дали ще стигне. Имаш безобразен семестриален контрол . Оф, какво да те правя” - казва той и си почесва единствените, стърчащи като спойлер на голф 2ка косъма на челото. ”Ще ти задам въпрос, ако отговориш – изплуваш, ако не – пак ще се видим „ . Избери едно число от 1 до 6. Ако е 1,2 или 3 отиваш на 15 , ако е 4,5 или 6 иди на 10. 21. За момент претегляш предложението с това да останеш да зубри. След кратко колебание везните се накланят в полза на Saloon. Събрахме се ударната група - всички са налице. Бира, жици и всичко е точно. По едно време, докато надигаш поредната Загорка, достигайки кулминацията в солото на “No more lies” на Iron Maidan, си поглеждаш часовника и с изненада установяваш, че е станало почти 12 часа. А утре трябва да се става в 6 часа. Затътряте се по стълбите и излизате от бара. Прибираш се напряко през Гръцкия квартал. Качваш се в стаята си и последната ти мисъл е колко ти се спи. Лягаш си с последното напомняне да не забравиш да принтираш пищовите утре сутрин. Запиши кодова дума „бар” и премини на 1. 25. „Няма да идвам с вас. Ще уча за утре”- с мъка взимаш правилното решение. Колкото и да не ти се иска, знаеш че трябва да правиш пищови иначе работата ти е спукана. Тъй като времето е ограничено трябва да решиш върху какво да се съсредоточиш. Ще направиш пищови – „царски” и обикновени – запиши дума „пищов”. Ще разчиташ на слушалки и пищови – запиши дума „слушалки”. Ще зубкаш колкото теми успееш – напиши думата „учен”. Ще разчиташ на вълшебната си химикалката с невидимо мастило – запиши дума „фокус”. След като вземеш решението отдиди на 1. 26. Бързо преценяваш ситуацията, за да вземеш съдбоносното решение какви пищови да ползваш. Ако избереш „царски” – отиди на 11. Ако решиш да се довериш на обикновените пищови – мини на 3. 27. Като прилежен студент си отделил време през неделния ден да напишеш повечето теми. Време е да се действа. Ако през първия половин час не направиш опит да препишеш, мини на 14. Ако се престрашиш мини на 6. 28. Лошо. Заради големия ти мързел дори не си поглеждал пищовите и не знаеш къде и какво да търсиш. Ще разчиташ на късмета си и богатия си опит в подобни операции, за да успееш да се измъкнеш и този път. Избери число – ако е четно отиди на 30. Ако е нечетно – на 29. 29. Лошо. Искаше ми се поне един път да не бях такъв лешпер и поне да бях прегледал пищовите. Ровиш из хартиите и търсиш тъпите въпроси. Оффф, защо са толкова много# Най-накрая откриваш първата тема и почваш да преписваш наред - кой ти има време да чете. За съжаление времето лети и какъвто си неориентиран докато успееш да претупаш първия въпроса квесторите вече те ръчкат да предаваш. Правиш се на ударен още някоя и друга безценна минута, но те гледат толкова злобно, че си принуден да си обереш хартиите и да предаваш. 30. Избери число – ако е четно отиди на 14. Ако е нечетно – на 6. Каталог: Konkurs 2 Konkurs 2 -> Стартира тазгодишното издание на конкурса „Учител-будител във виртулното пространство“ Konkurs 2 -> Формуляр за участие в конкурса на Public Republic Konkurs 2 -> Решение No 10827 на вас от 2003 г. Дв,бр. 106 от 5 декември 2003 г Konkurs 2 -> Конкурса за длъжността „съдебен секретар" и информация за провеждане на третия етап І. Резултати от втория етап на конкурса за длъжността „съдебен секретар" Konkurs 2 -> Редникът от Трета рота Konkurs 2 -> Пътят на Предопределението Konkurs 2 -> Конкурс постери детски градини Първо място: Детска градина „Синчец пг1 и пг2 Konkurs 2 -> М. Дж. Необходими пояснения Изтегляне 104.95 Kb. Сподели с приятели:
|