Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Тези неща са от
- Битие 3:1-6)
ВЯРАТА И ДОВЕРИЕТО В БОГАСкъпи читатели, започваме да изследваме удивителната книга на пророк Даниил. Тя е особено важна, защото нейните акценти се отнасят до последното време- времето, в което живеем ние. Религиозната писателка Елън Уайт пише: “Четете книгата на Даниил. Светлината, която Даниил получи от Бога, е дадена специално за нашите дни. Тези неща са от изключителна важност.” С тази препоръка и с Божията помощ започваме нашето смело начинание, изпълнени с надежда и с оптимизъм за успешното му завършване. Желая ви при изследването на книгата на пророк Даниил да изживеете чудни, незабравими мигове, невкусвани до сега радости и да израстете в непозната досега по висота вяра. Искрено и от сърце ви желая любовта и доверието ви в Бога да преминат в други, все още непознати за вас измерения. Коленопреклонно и смирено моля нашия Бог за това. А сега – с Божията помощ – напред! В началото на XXI в. много хора не вярват в Бога. Те се чудят на вярващите и дори ги съжаляват. Казват за тях, че са наивници, живеещи в един измислен, илюзорен свят, далеч от реалностите на времето. Смятат, че да станеш вярващ човек – това задължително означава да кажеш “сбогом” на разума си. И в много случаи това убеждение на невярващите се подтвърждава от факта, че вярващите не могат да дадат разумна аргументация за своята вяра. Всичко в тяхната религия се изразява в многобройни обреди и ритуали, загърнати в някаква мистериозност и тайнственост, които не могат да задоволят питащия ум, здравия разум. Превръщането на религията на вярващия човек в обреди и ритуали, изпразнени от съдържание, които не водят до позитивна промяна на характера, довежда до ключовия въпрос, който днес се задава в невярващия свят: “Всъщност, рационално ли е християнството?” Трябва определено и ясно да кажа, че много гласове не говорят за рационално християнство, а за нерационално, т.е. вредно. Защото ако зад вярата на християните стои един измислен Бог, роден единствено в тяхното въображение, тогава християнството става нерационално, тъй като то тласка хората към фатализъм и отчуждение от общоприетия начин на живот. Точно това е и причината много невярващи да си останат такива и да подхождат несериозно към Библията и нейната вест. Те просто не могат да видят здрава основа, на която да стоят, защото никой никога не им е представил фактите на своята вяра логично, аргументирано и убедително. Те свързват вярата със суеверие, базирано предимно на емоционална необходимост и поради това я отхвърлят. Учудващото е, че и всред вярващите има доста хора, които нямат доверие в Бога. Те не са сигурни в Неговата доброжелателност и искреност. Това от своя страна води до живот, изпълнен с много страхове. Те са уморени от невъзможността да се справят с проблемите на живота. Чувстват се отчаяни и обезсърчени. Вярата им е почти на умиране. Бог познава много добре проблемите и на невярващите, и на вярващите. Точно за тези две категории хора е написана книгата на пророк Даниил – да повярват невярващите и да се укрепи вярата на вярващите. Неверието и недоверието в Бога са трагедията на днешния човек. Това са страшни болести, които Бог желае да излекува. Едно много ефикасно лекарство, с което Бог си служи великолепно е убедителната фактология, представена ни по удивителен начин в книгата Даниил. Лекарството е безплатно, а ефектът му – сигурен. Всичко, което се изисква от вас е – просто да започнете да го ползвате. Сигурен съм, че още с първите “хапчета” ще се почувствате по-добре. А когато изпиете цялата доза, ще бъдете напълно здрави…Време е да започнем с първото хапче. Гълтайте без страх! Нека в началото проследим откъде започна трагедията на човека. Неверието започна от недоверието на Ева в това, което Бог казва: ,, А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената:” Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде”. (Битие 3:1-6) За Ева Бог е една реалност. Тя не се съмнява дали Той съществува или не. Усъмни се в Неговите думи, в Неговата доброжелателност и искреност. Това съмнение я доведе до недоверие в Бога, а недоверието я подбуди към непослушание. Така липсата на доверие в Бога разруши приятелството между човека и неговия Създател. От две взаимопривличащи се тела след греха, Бог и човекът станаха две взаимоотблъскващи се същества. Недоверието на човека разруши Божието доверие в него. Човекът се скри. Нямаше вече привличане. Всичко се беше сгромолясало само за един миг. Балонът на благополучието, който дяволът им обещаваше и надуваше с пълни гърди, сега се беше спукал, оставяйки ги голи и треперещи от страх. А това беше само началото на човешката трагедия. После дойде и ужасяващата раздяла. Раздяла и с техния прекрасен дом, и с техния Създател. Не беше възможно повече да живеят заедно. С огромна мъка в сърцата и с оловни нозе първите човеци поеха към неизвестността. Мисля си, че в този момент и птичките са прекъснали своите песни, уплашени от дълбоките и сърцераздирателни въздишки на техните приятели, които отиваха вън, всред тъмнината. Мисълта, че повече не ще могат да се върнат обратно, че от следващото утро Едемската градина ще съществува само в спомените им, беше като нагорещено желязо, което изгаряше умовете им. Почти невиждащи нищо в мъката си, удряйки се в дърветата и храстите, бавно и клатушкайки се, те продължиха напред. Зад тях се затвори една врата. Една врата, която те заключиха със собствения си грях и която вече нищо не можеше да отключи. Една празнота, като отворена рана зейна в душите им – празнотата от раздялата със своя Баща. И тази болка, тази рана, щеше от сега нататък да бъде техен постоянен спътник, част от техния живот. Бог беше създал човека, за да общува с него. Сега връзката се прекъсна. След греха човекът щеше да живее като отрязаната половина от едно цяло. Ето така – от липсата на доверие в Божиите думи, започна началото на човешката трагедия. Недоверието доведе до отчуждение, а отчуждението прогони вярата. Но още при първоначалната криза на доверие в Бога, Създателят взе спешни мерки, за да парира съмнението. Преди да обяви тежката и злочеста съдба, която очакваше Адам и Ева в резултат от тяхното непослушание, Бог им даде надежда с изричането на първото пророчество, записано в Библията. Обръщайки се към змията, която беше послужила като медиум на Сатана и зад която се криеше сега този паднал ангел, Господ каза: ,,Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|