на парламентарната група на Българска нова демокрация Няколко месеца преди да навлезем в последната година от мандата на Тройната коалиция управляващите разполагат с мнозинство от 150 народни представители. Нито едно българско правителство след 1989 г. не е разчитало на подкрепата на толкова голям брой депутати. Това вероятно предопределяше спокойствието на управляващите по време на гласувания преди месец вот на недоверие. Тогава те бяха сигурни, че Кабинетът ще устои на атаката на опозицията, защото разполага със своето непоклатимо мнозинство. Понастоящем в ситуацията на тресящото се от скандали МВР, зачестяващи трагични инциденти, явно несправяне с борбата с корупцията по високите етажи, провал в системата на здравеопазването, очевидно самоувереността и самодоволството на управляващите продължава да се крепи на гарантираното им от това мнозинство комфорт и стабилност. Въпросът е кой ще гарантира комфортът, сигурността и подобряването на условията на живот на българските граждани? Защото макар правителството да разполага с подкрепата на стабилно мнозинство, то не произвежда стабилна политика, полезна за България. Свидетели сме как управлението, което се крепи на Тройната коалиция е като разклатен стол на три крака. Липсващият носещ крак са ефективните прагматични предложения, добрите политически решения, ползотворния управленския капацитет и волята за продължаване на реформите, от които страната ни се нуждае. Всеки българин е принуден да стои и балансира живота си на този “нестабилен стол”, понасяйки всекидневно ефектите на лошото управление. Поради тази причина устойчивостта на правителството се крепи на постоянните вътрешни компромиси и на простата процедурна математика, а не на удовлетворението на гражданите и на общественото съгласие за водената политика. Това е сигурен начин да се докара до края на мандата, но не и да се води България напред. Факт е, че за тези три години на власт управляващи партии показаха, че имат механизми за разделение на благата от управлението, но не и за решение на основните проблеми и въпроси от дневния ред на обществото.
В следствие на този вид ръководене на страната се създадоха безброй предпоставки за развитие на корупционни практики и нерегламентирани отношения между представителите на държавните институции и организираната престъпност. Очевидно е, че определени кръгове имат интерес от подържането на “мътната вода” на икономическите и политически процеси у нас с цел облагодетелстване. Възниква въпросът дали е случайно, че винаги, когато Българската социалистическа партия е на власт, се наблюдава активизиране на тези кръгове и “помътняване” на политиката, за сметка на демократичното развитие и стабилността в страната. Последните скандали в МВР са доказателство за това. В последните месеци наблюдаваме изключително тежка поредица от гафове в системата с изключително тежки обвинения към самото ръководство на министерството без от това да произтичат политически последствия. От интерес за цялото българско общество и развитието на България като нормална правова европейска държава е да бъдат взети мерки и то не само на ниво министерство, а на ниво правителство. Продължаващите проблеми в МВР не могат да бъдат останат без отговор от премиер-министъра.
В тази връзка, ние, народните представители от БНД правим искане за изслушване на министър-председателя Сергей Станишев по темата.
Време е г-н Станишев да се изправи пред българския парламент и пред цялото общество и да демонстрира политическа отговорност като представи мерките, които ще бъдат предприети за излизане от създалата се ситуация. Протакането на вземането на политическо решение по кризата в МВР е лош знак както за българските граждани, които все повече губят доверие в системата, така и за европейските ни партньори, които виждат, че няма реална воля за справянето с проблемите на сигурността, организираната престъпност и корупцията. Последиците от това може да бъдат пагубни.
Ние от Българска нова демокрация заявяваме недвусмислено, че са необходими реални действия, насочени срещу корупцията в българската политика като цяло. Смятаме, че те изискват да се атакува нейния първоизточник. Това според нас може да стане чрез законодателна промяна в три ключови сфери:
изборния процес;
финансирането на политическите сили;
лобизма и конфликтът на интереси.
Ако не бъдат законодателно уредени необходимите промени, винаги ще прилагаме палиативни мерки, насочени основно към резултатите от корупционните практики в политиката, а не толкова към техните първопричини. Въвеждането на ясни нови правила в посочените сфери е условие, без което не можем да се справим с корупцията по високите етажи на властта, често използвана освен за лично облагодетелстване и за пълнене на “черни” партийни каси. Ясно е, че корупцията с цел партийно финансиране не е изолиран феномен за последното правителство, тя съпътства всички управляващи от целия ни преход. Именно поради тази причина с посочените закони трябва да бъдат променени базисните нормативни принципи, за да могат и партиите да променят начина на своето функциониране. Ако сегашните управляващи политически сили не много склонни за тази промяна, то какво по-голямо доказателство за нуждата от тяхната смяна на следващите избори. Българското общество има нужда от ново управляващо мнозинство, което има воля да предприеме решителна промяна, целяща пресичането на корупцията в българската политика. Тя се очаква и от българските граждани, и от европейските ни партньори.