Демографско- селищна характеристика и стопански анализ на област Плевен ‘‘
Изтегляне 369.06 Kb.
|
Свързани:
урок ел.среда
- Навигация на страницата:
- Демографско селищна характеристика на област Плевен: Демографията
|
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” Педагогически колеж Плевен УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА Географско познание в начално училище Реферат Тема: ,, Демографско- селищна характеристика и стопански анализ на област Плевен ‘‘ Изготвил: Цветомира Възложил: проф. д-р Руменова Иванова Димитър Трифонов Факултетен №: 2120012686 Симеонов ОКС Магистър, 2 курс Подпис: Задочна форма на обучение ПНУП/ДН/Плевен 07.01.2023г. Съдържание Увод…………………………………………………………………………………….…2стр. 1. Демографско- селищна характеристика на област Плевен…………………………3стр. 1.1 Територия и население………………………………………………………..…3стр. 1.2 Демография………………………………………………………………………5стр. 2. Стопански анализ на област Плевен…………………………………………….……7стр. 2.1 Промишленост……………………………………………………………………7стр. 2.2 Аграрен сектор……………………………………………………………………8стр. 2.2.1 Растениевъдство………………………………………………………………8стр. 2.2.2 Животновъдство………………………………………………………………8стр. 2.2.3. Горско стопанство……………………………………………………………8стр. 2.3. Туризъм…………………………………………………………………………..9стр. 2.4 Транспорт…………………………………………………………………………9стр. 3. Икономическо развитие………………………………………………………………9стр. 4.Заключение……………………………………………………………………………11стр. Библиография…………………………………………………………………………....12стр. Увод: Демографската ситуация е изключително динамичен процес, който се влияе от множество фактори и от своя страна се отразява върху цялостното развитие на една територия. В България от 30 години по презумпция говорим за демографията само негативно и с риторика на обреченост, сякаш процесите са необратими, а смяната на посоката – мисия невъзможна. Крайно време е да осъзнаем, че страната ни е част от развития свят и демографските процеси у нас се подчиняват на неговата причинно-следствена логика. Тази логика е обусловена както от историята, така и от обективни социално-икономически фактори като индустриализацията, високия жизнен стандарт през последните два века в Европа, повишеното в пъти ниво на образование, равенството между половете, новите демографски модели на XXI в. и динамиката и изискванията на съвременния свят. От тази гледна точка, България има два много съществени демографски проблема, като и двата могат да се изразят като драстични дисбаланси. Първият е вертикален и се отнася до съотношението младо-възрастно население, като се наблюдава много сериозен превес на възрастното население, при условие, че имаме едни от най-ниските нива на средна продължителност на живота в ЕС. Вторият проблем са сериозните териториални демографски диспропорции и то при условие, че България има сравнително малка и компактна територия. Страната ни притежава голям потенциал за нормално развитие и дори за икономически взрив, подобен на този в държави със сходни условия, като Ирландия, Финландия, Естония и др., но липсата на младо, активно население представлява сериозна пречка пред подобен сценарий. Преди настъпването на кризата с пандемията от COVID-19, бизнесът в България посочваше като един от основните си проблеми острия дефицит на работна ръка – не само високо, но и средно и ниско квалифицирана. Авторитетни икономически анализи, посветени на ситуацията в България, от една страна оценяват положително добрата ни макроикономическа рамка, но същевременно определят като най-голяма заплаха и пречка пред икономическото ни развитие липсата на работна ръка. При териториален разрез на страната този проблем се увеличава, тъй като в някои български региони като Северозападна България и Краището, които несъмнено се нуждаят от икономически рестарт и възстановяване, прилагането на необходимите политики е силно затруднено поради отсъствието на младо, трудоспособно и репродуктивно население. Именно това е най-голямото предизвикателство пред местните власти и регионалните политики в обозримо бъдеще. Още повече, точно най-изоставащите региони на страната, Северозападна и Централна Северна България, притежават едни от най-добрите природни и климатични дадености, широк излаз на река Дунав и други неизползвани досега предимства. Необходимо е да отбележим, че в последното деситилетие се очертаха острови на истинско икономическо и демографско съживяване в България. Като такива можем да определим Пловдив, Стара Загора, Бургас, Враца и Велико Търново. От изключителна важност е да анализираме успешните практики и модели от споменатите региони и да направим необходимото, за да ги приложим и в другите части на страната, когато разработваме бъдещите си регионални политики. Нашият извод е, че България притежава много солиден потенциал и чрез правилни политики, отговорно управление и активен контрол върху институциите от страна на гражданското общество, в близко бъдеще социално-икономическото и демографско развитие на страната може да бъде обърнато в положителна посока. 1. Демографско селищна характеристика на област Плевен: Демографията е наука за динамиката на човешката популация. Тя обхваща въпросите, свързани с големината, структурата и разпределението на населението. Наблюдава процесите на раждане,, смърт, възпроизводство, миграция, застаряване. Установява зависимости при населението от гледна точка на образование, етническа идентичност, религия,социална принадлежност. Най-общо демографията е наука за населението. Терминът „демография“ е образуван от две старогръцки думи „демос“ – народ и „графос“ – описание и означава „народоописание“. Изтегляне 369.06 Kb. Сподели с приятели:
|