Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

Деп.”Медикобиологични науки”, 1618 , София

Социална културология в биомедицината

Контактът е неизбежен като общуване на “четири очи”; независимо от времето на осъществяване - преди или след различни професионални обсъждания по повод състоянието на болния. Конкретно решение за третиране, за въздействие може да се вземе само след такава среща. Тя е фокусът на моралното (освен професионално) вземане на решение, при цялата налична историческа и моментна медицинска информация.

Основни моменти от тази консултация са: умението да се слуша, вежливостта, информираното съгласие, качеството на грижата, която се предлага, взаимното доверие – като път за постигане, привилегията на здравния работник да бъде част от живота на болния, която изисква от него съчувствие, мястото на парамедицинския специалист - информатик, новото електронно досие като част от създаваната база от данни – приоритети на достъп до него.

ЛЕЧЕНИЕТО КАТО ВИД УПРАВЛЕНИЕ Е УПРАВЛЕНИЕ НА НЕСИГУРНОСТТА.

Повечето биологични явления имат средни стойности, около които се разполагат индивидуалните събития в хода на лечението. ( Теория на вероятностите, теория на игрите, математическо и статистическо очакване и т.н)/ Анализът е за възможни вариации около тази очакваност от настъпване на лечебно събитие чрез дирижирано управление на това събитие.

Защо прогнозирането в клиничната медицина е много трудно?

Поради несигурността, относителността, субективността на наличната информация, но особено поради различния “телесно-психичен терен” за развитие на заболяванията.

• 
  казването на “истината” дали е път към информирано съгласие, като елемент от управление на лечението. Какво да се казва: винаги ли истината, дали цялата истина, дали спестяването е отговор на незнание и несигурност или на характеровата особеност на пациента, има ли “добър” повод за предлагане на “неистини”? Много въпроси, индивидуални отговори. Ето един опит за категоризация на въпросите:
  

Б/ практически знания – резултати от всякакви процедури и въздействия

В/ въпроси с морално отношение – “казвате ли истини (неистини) за добро?”

Избор на стратегии на поведение с болния и близките му “Горчива е истината неподправена с милост”.

А/ Патернализъм (Матернализъм) - еднолично вземане на решение, в името на “доброто”, както го разбира лекарят - той избира - той третира, въздейства. Всички методи на лечение и поведение при такива отношения са добри. Проявите на този вид общуване са явни в речта, в поведението, при избора на лечение - загубата на автономността на болния е основен проблем в този случай.

Б/ Конфиденциалност – опазване на пациента физически, психически, социално и емоционално, на база на изграденото взаимно доверие; ”Доверен лекар”- какво е това понятие? Конфиденциалност в рамките на клиничния екип и извън него – медицинската информация като стока, като инструмент, като труд и пари, като тайна, като част от договорени отношения на сътрудничество в някакъв голям екип .

Следва опит да се представят нивата на събирана медицинска информация:

• 
  идентификацията на болния – особени нива на защита
  
• 
  медицинска и лекарствена
  
• 
  социална и трудова
  
• 
  психологическа - стрес, психо и секс-проблеми, личностни взаимоотношения на различни социални и битови нива – като абсолютно конфиденциална
  
• 
  финансово-здравна (цената на здравето, видове осигуряване и къде)
  
• 
  начини и техники за съхраняване на тази информация и видовете нейни носители – като част от решенията за МИС.
  

НОВИТЕ МНОГОРОЛЕВИ ФУНКЦИИ НА ПАРАМЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ, особено по медицинска информатика и електронно здравеопазване произлизат и от тези информационни нужди на неспециалистите по здравни грижи.

Да не се забравя, че лекар и болен могат да се намират в следните видове отношения:

• 
  класическо терапевтично взаимодействие - когато лекарят е отговорен пред болния за действията си, или пред близките му
  
• 
  лекарят е един безпристрастен изследовател, който докладва резултатите си пред други лица (и е отговорен пред тях)
  
• 
  лекарят прави свое собствено изследване в свой интерес, или в интерес на групи, фирми, институти, целящи напредък и прогрес в медицината.
  

А/ Патерналистичен модел – според класическата медицинска етика - вид отношения при гласувано право на избор за болния от друг, професионално и морално отговорен, при това поставяме моралния принцип за благодеяние над моралния принцип за автономност. Този модел, макар и много атакуван, има своето неоспоримо място при някои ситуации – при спешни случаи, възрастни и малки, при психично неадекватни, при опасни инфекциозно болни и т.н. При него всяко право за предоставяне на информация е загубено,”пълномощията“ на лекаря са подразбиращи се. Има място и за този вид акредитиране на права, защото винаги има варианти, при които той е единствен. Основната слабост е в нарушеното право на човек сам да решава и да носи отговорност за себе си. Счита се за демодиран, следва да се запази само за изключенията.

Тук е участието на моделите за ново общуване при болести и инвалидизация – да не се позволи голяма и трайна промяна на качеството на живот.

Важната за нас негова характеристика е ДА НЯМА СКЪСЯВАНЕ И СТЕСНЯВАНЕ НА ИЗМЕРЕНИЯТА МУ ПОРАДИ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ И ЗДРАВНА НЕИНФОРМИРАНОСТ.

4.Работа в екипи за медицински и здравни цели

А.Основни принципи при работа в екип

• 
  наличие на цел и задачи
  
• 
  всеки член на екипа има принципна и конкретна яснота за мястото си в него и тя е разграничена и важна (за него, за всички)
  

• 
  кой да е лидерът е предварително решение, което се възприема нормално.
  

В.Проблеми в общуването, утвърждаване стандарти на работа-съгласие или не, конфиденциалност (отношение към общата информация), пациентът може да е част от екипа.