V.7. Растителен и животински свят

V.7.2. Животински свят

Според биогеографското райониране на Европа, територията, засегната от разкриването на кариерата изцяло попада в т. н. „континентален биогеографски район” (ETC, 2002). У нас той се характеризира със сравнително висока степен на антропогенна модификация на природните местообитания и относително обеднен фаунистичен състав, въпреки първоначално високото му биологично разнообразие.

Биогеографската подялба на страната (Петров, 1997) сочи, че разглеждания участък попада в район „Западна Стара планина”, в който като гнездещи са установени общо 147 вида птици (Boev et al., 2007). Според зоогеографската подялба на страната (Попов, Кумански, 1978), територията на кариерата изцяло попада в граничната област между два природни района – северноравнинния и старопланинския, в които преобладават евросибирски и средноевропейски зоогеографски елементи.

Представените по-долу сведения за състава на фаунистичното разнообразие се основават на литературни данни и на собствено изследване. Разглеждат се особеностите на състава, разпространението и разпределението на животинския свят, акцентирайки на защитените и застрашени от изчезване видове в засегнатата територия.

В района на осъществяването на ИП няма засегнати защитени зони. В най-близко разположеното орнитологично важно място (ОВМ) – „BG002 Западен Балкан”, намиращо се на около 26 km западно, са установени 160 вида птици, от които 62 вида с европейски природозащитен статус. В този район се охранява една от най-високите концентрации на планинския кеклик (Alectoris graeca) (Bernard-Laurent, Boev, 1997.) и на ливадния дърдавец (Crex crex). В това ОВМ се охранява и едно от трите гнездови находища на уралската улулица (Strix uralensis) в България. В района гнездят и 5 световно застрашени вида птици: ловен сокол (Falco cherrug), ливаден дърдавец, царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). „Западен Балкан” е и едно от най-важните места в Европейския Съюз за опазването на 22 вида птици (Tucker, Heath, 1994; Спиридонов и др., 2007; ЗБР, 2002). Популациите на повечето от тях населяват автохтонните горски местообитания или планинските скални комплекси. ИП е насочено към експлоатацията на скални масиви, но те са разположени извън защитени територии и зони.

Клас Земноводни (Amphibia)

Caudata: Дъждовник (Salamanda salamandra), обикновен тритон (Lissotriton vulgaris), южен гребенест тритон (Triturus karelinii) (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

Anura: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), голяма (кафява) крастава жаба (Bufo bufo), зелена крастава жаба (Pseudepidelea viridis), дървесница (Hyla arborea), горска жаба (Rana dalmatina), голяма водна жаба (Pelophylax rudibundus) (Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

Сред 9-те вида земноводни в района няма видове от Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985).

Клас Влечуги (Reptilia)

Testudines: шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

Squamata: Sauria: късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), слепок (Anguis fragilis), горски гущер (Darevskia praticola), ливаден гущер (Lacerta agilis), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis) (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

Serpentes: голям стрелец (Dolichopis caspius), смок мишкар (Zamenis longissimus), медянка (Coronella austriaca), обикновена водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (Natrix tessellata), пепелянка (Vipera ammodytes), усойница (Vipera berus) (Gasc et al., 1997; Бешков, Нанев, 2002; Бисерков, 2007).

От 15-те вида влечуги в района, 1 вид (смок мишкар) е включен в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985).

От птиците в района (16 вида) в Червената книга на България (Ботев, Пешев, 1985) са включени: черен щъркел (Ciconia nigra), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), царски орел (Aquila heliaca), белоглав лешояд (Gyps fulvus), скален орел (Aquila chrysaetos), скол скитник (Falco peregrinus), черношипа ветрушка (Falco vespertinus), сокол орко (Faco subbuteo), бухал (Bubo bubo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), черен щъркел (Ciconia nigra), орел змияр (Circaetus gallicus), ливаден дърдавец (Crex crex), малък орел (Hieraaetus pennatus), египетски лешояд (Neophron percnopterus)

Клас Бозайници (Mammalia)

Erinaceomorpha: източноевропейски белогръд таралеж (Erinaceus concolor) (Попов, Седефчев, 2003).

Soricomorpha: къртица (Talpa europaea), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), малка кафявозъбка (Sorex minutus), малка водна земеровка (Neomys anomalus), голяма (белокоремна) белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens) (Попов, Седефчев, 2003).

Chiroptera: голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), южен подковонос (Rhinolophus euryale) подковонос на Блази (Rhinolophus blasi), подковонос на Мехели (Rhinolophus meheliy), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi), нощник на Натерер (Myotis nattereri), воден нощник (Myotis daubentonii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), прилепче на Сави (Hypsugo savii), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) и пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii), (Попов, Седефчев, 2003).

Lagomorphpa: див заек (Lepus capensis) (Попов, Седефчев, 2003).

Rodentia: катерица (Sciurus vulgaris), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен (голям) сънливец (Glis glis), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), оризищна мишка (Micromys minutus), полска мишка (Apodemus agrarius), обикновена горска мишка (Sylvaemus sylvaticus), жълтогърла горска мишка (Sylvaemus flavicollis), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus), домашна мишка (Mus musculus musculus), воден плъх (Arvicola terrestris), ръждива горска полевка (Clethrionomys glareolus), обикновена полевка (Microtus arvalis), подземна полевка (Microtus subterraneus), белозъбо сляпо куче (Nannospalax leucodon) (Попов, Седефчев, 2003).

Carnivora: вълк (Canis lupus), чакал (Canis aureus), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles), видра (Lutra lutra), невестулка (Mustela nivalis), черен пор (Mustela putorius), белка (Martes foina), дива котка (Felis silvestris) (Попов, Седефчев, 2003).

Artiodactyla: дива свиня (Sus scrofa) и сърна (Capreolus ccapreolus), благороден елен (Cervus elaphus) (Попов, Седефчев, 2003).

От седемте разреда с най-голямо фаунистично разнообразие са представени прилепите (16 вида), следвани от гризачите (15 вида). От установените в района общо 51 вида бозайници, в националната ни Червена книга (Ботев, Пешев, 1985) са включени само три вида – дългопръстият нощник, вълкът и видрата. Прави впечатление голямото разнообразие на бозайната фауна в района. Тя обхваща почти половината (48,6 %) от бозайната фауна на страната (общо 105 вида).

Б. Прогноза за въздействие върху животинския свят

Разглеждат се наличните и потенциално възможни проблеми по отношение на опазването на животинския свят в района на ИП и очаквани въздействия на изграждането и експлоатацията върху защитени и застрашени от изчезване видове и върху природните популации и местообитания.

Очаква се въздействията върху представителите на животинския свят да са неблагоприятни за част от наземните видове и ще бъдат както следва:

• 
  Пряко въздействие върху животинския свят
  

• 
  Косвено въздействие върху животинския свят (промяна на местообитанията)
  

• 
  Унищожаване на местообитания, проявяващо се чрез изземване на почвения слой и на повърхностния скален слой. Това фактически лишава от специфично жизнено пространство представителите на наземната фауна.
  
• 
  Загуба на местообитания, изразяваща се в отнемането на природни територии. Намаляването и унищожаването на реалните и на потенциалните за заселване участъци, съкращава площта на местообитания на редки и застрашени видове, особено гръбначни, животни. Конкретни данни за наличието на такива обаче, върху площадката на ИП засега няма.
  
• 
  Разпокъсване на местообитания. Теоретически е вероятно изграждането и експлоатацията на кариерата да раздели естествени местообитания на видове. Така всяка от новообразуваните части ще е по-малка по площ от площта на първоначалния (незасегнат) участък на местообитанието, което също нанася своеобразна вреда на населяващите го организмови видове. От по-малките участъци видовете изчезват много по-бързо. Във всички случаи предотвратеният, намален или възпрепятстван контакт между индивидите, чиито индивидуални участъци са разделени, ще има негативен ефект върху популациите на наземните гръбначни животни, особено тези с по-ограничена способност за придвижване, като влечуги и земноводни, а също и някои бозайници.
  
• 
  Влошаване на състоянието на местообитанията. В границите на ИП и в съседните участъци, се очаква то да се изрази чрез следните на въздействия:
  

• 
  Безпокойство от работата на използваната техника. Последствията от него са отбягване на прилежащите територии, както за заселване, така и дори само за пребиваване, за много видове. В по-голяма степен това се отнася за птиците и едрите бозайници.
  
• 
  Шум от работещите машини, както и от човешкото присъствие по време на подготвителните работи и на експлоатацията на обекта.
  
• 
  Замърсяване на въздуха с вредни газове от емисии от продължителната работа на бензиновите и дизелови двигатели.
  
• 
  Вибрационни въздействия от пребиваването и работата на тежките строителни и др. машини. Особено чувствителни на вибрация са змиите, гущерите, костенурките, както и някои бозайници – къртици, слепи кучета, някои други видове гризачи и пр.