ДО: Министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 13

Сухи тревни съобщества, степи 24

Влажни ливади, мезофилни ливади 6

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 16

Друга орна земя 10

Широколистни листопадни гори 22

Иглолистни гори 2

Смесени гори 0

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 1

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни 2

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3

Самуилица 1 и 2 Природна забележителност + 0.00

Гълабарника Природна забележителност + 0.00

Камарата Природна забележителност + 0.00

Купените Природна забележителност + 0.03

Пещера Банковица Природна забележителност + 0.00

Пещера Проходна Природна забележителност + 0.00

Пещера Свирчовица Природна забележителност + 0.00

Водопад скока на р. Белилката Природна забележителност + 0.00

Пещерата Хайдушка дупка Природна забележителност + 0.00

Скалните кукли в м. Пладнището Природна забележителност + 0.45

Скално образувание Куклите в м. Природна забележителност + 0.08

Струпаница – скални образувания Природна забележителност + 0.09

Тектонски гребен Калето Природна забележителност + 0.40

Червеница Природна забележителност + 0.00

Чуклите Природна забележителност + 0.00

Пещерата Темната дупка Природна забележителност + 0.00

Щърка Защитена местност + 0.01

ОВМ Друго междунардно значение = 100.0

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
Защитената зона има връзка и с Корине биотопи обекти:

Код Име Т %

F00012700 Карлуковски карст - 63.00

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната
В ЗЗ Карлуковски карст предмет на опазване са следните видове птици:

Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EE )

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria

Сив кълвач Picus canus

Синявица Coracias garrulus

Черен кълвач Dryocopus martius

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Горска чучулига Lullula arborea

Полска бъбрица Anthus campestris

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Черночела сврачка Lanius minor

Градинска овесарка Emberiza hortulana

Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea

Късопръст ястреб Accipiter brevipes

Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Земеродно рибарче Alcedo atthis

Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata

Сокол скитник Falco peregrinus

Планински кеклик Alectoris graeca graeca

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Гривеста чапла Ardeola ralloides

Турилик Burhinus oedicnemus

Нощна чапла Nycticorax nycticorax

Козодой Caprimulgus europaeus

Малка бяла чапла Egretta garzetta

Голяма бяла чапла Egretta alba

Черен щъркел Ciconia nigra

Бял щъркел Ciconia ciconia

Египетски лешояд Neophron percnopterus

Орел змияр Circaetus gallicus

Тръстиков блатар Circus aeruginosus

Малък орел Hieraaetus pennatus

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Ливаден дърдавец Crex crex

Бухал Bubo bubo

Осояд Pernis apivorus

Mалък воден бик Ixobrychus minutus

Обикновен пчелояд Merops apiaster

Голям корморан Phalacrocorax carbo

Голям горски водобегач Tringa ochropus

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

Речен дъждосвирец Charadrius dubius

Обикновен мишелов Buteo buteo

Малък ястреб Accipiter nisus

Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos

Орко Falco subbuteo

Фауната на дребните бозайници в района е твърде разнообразна. Тя е представена от характерната за изследваните биотопи видове от разредите Rodentia и Insectivora – Cocidura sp. Разпространени са обикновената полевка (Microtus arvalis), къртицата (Talpa europea) и европейската катерица (Sciurus vulgaris). В горските местообитания се срещат и представители на сем. Сънливци (Gliridae)– голям (Glis glis) и горски сънливец (Dryomis nitedula). Широко са разпространени видове от род Apodemus (горски мишки), както и представители на род Mus. От земноводни и влечуги се срещат горски (Lacerta praticola) и кримски гущер (Podarcis taurica), пепелянка(Vipera ammodytes).

Карлуковски карст важно гнездово местообитание на много петрофилни видове птици. Установени са 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 57 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 37 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. «Карлуковски карст» е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), бухала (Bubo bubo), осояда (Pernis apivorus), земеродното рибарче (Alcedo atthis) и ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), които гнездят тук в значителна численост. Мястото е с европейско значение и за обикновената ветрушка (Falco tinnunculus), която има много плътна гнездова популация в района. «Карлуковски карст» поддържа представителни за България гнездови популации на полската бъбрица (Anthus campestris), черния (Ciconia nigra) и белия (Ciconia ciconia) щъркел. Два световно застрашени вида се срещат редовно в района – ливадния дърдавец (Crex crex), който гнезди тук и малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) по време на миграция.

Общо 16 природни забележителности и една защитена местност са включени в границите на Карлуковски карст, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Около 67% от мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Карлуковски карст”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Пещерата се намира в кариерата над с. Кунино по пътя за с.Реселец и Червен бряг. Пещерата е пропастна, като входът е отвесен и трудно достъпен. В момента на входа на пещерата има формирана дървесна микрогрупировка (Фиг.2.3.6).

В непосредствена близост до находище "Кунино" няма охранителни зони на исторически и културни паметници, находящи се под закрилата на закона. В случай, че по време на добивните операции се установи наличие на такива, се предвижда незабавно уведомяване на компетентните организации и оказване на пълно съдействие за тяхното съхраняване и опазване.

4. 
   Цел и предмет на инвестиционното предложение - производство, жилищно, пътно и др. строителство
   

• 
  Цялостен проект за експлоатация на находище на варовици „Кунино”, работна фаза, части: Геоложка и Минно-технологична, разработен от „Юнион Консулт”-ООД, 2008
  
• 
  Цялостен проект за експлоатация на находище на варовици „Кунино”, работна фаза, части: Рекултивация, разработен от „Юнион Консулт”-ООД, 2008
  

Схеми на концесионната площ със точките и техните координати в двете алтернативи, са дадени в Приложение 3. В Приложение 5, 6, 7 са дадени теренно-ситуационен план в Алтернатива 2, Контур на добива в края на концесията по Алтернатива 2 и Рекултивирана площ в Алтернатива 2.

• 
  изпълнението на цялостния проект, включително и площта на съществуващата кариера, която е 80% от концесионната площ ще нанесе безвъзвратни загуби на земи и почви (146,6 dka), но като се има предвид, стопанската необходимост от варовиковия материал, както и фактът, че ще бъдат нарушени плитки и слабоплодородни почви (земи Х категория), при спазване на всички препоръки от проектанта и от експертите по ОВОС, се препоръчва да се съгласува цялостният проект за добив и преработката на варовици от кариера „Кунино”, както и проекта за рекултивация в Алтернатива 2, защото обхвата на пряко въздействие върху земите, почвите и ПЗ „Гълъбарника” е намален с 7,9 dka.
  
• 
  При реализирането на работния проект на концесията не се очаква значително отрицателно въздействие върху растителността и природните местообитания, които не попадат в ЗЗ BG 0001014 Карлуково. Находището попада частично, по-малко от 50% в ЗЗ „Карлуково” по Директива за хабитатите, като концесионната площ заема едва – 0,03% от защитената зона. В частта от кариерата, която попада в ЗЗ BG 0001014 Карлуково има вероятност да бъдат засегнати фрагменти от природни местообитания в района на ПЗ „Гълъбарника”, които са предмет на опазване в Защитената зона BG 0001014, което въздействие ще бъде косвено и минимално чрез реализация на инвестиционното предложение в Алтернатива 2.
  
• 
  Концесионната площ заема едва – 0,13% от ЗЗ BG 0000332“Карлуковски карст”, а в Алтернатива 2, в която с цел опазване на ПЗ „Гълъбарника”, около входа на пещерата е оставена зона, изключена от всякакви минни дейности, то този процент е още по-малък - 0,10%. Цялостният работен проект няма да окаже значително отрицателно въздействие върху видовете, предмет на опазване в защитените зони, ако се реализира в Алтернатива 2, още повече, че при направените теренни проучвания, в ПЗ „Гълъбарника” не е установена прилепна фауна;
  
• 
  При реализирането на работния проект на концесията в Алтернатива 1 се очаква значително отрицателно въздействие върху ПЗ „Гълъбарника”. Категорично се препоръчва реализацията на инвестиционното предложение в Алтернатива 2, така че в 80-100 m радиус от входа на пещерата, да остане зона, изключена от всякакви минни дейности.
  

5. 
   Необходимост от нова инфраструктура - пътища, електроснабдяване, ВиК
   

При досегашната експлоатационна дейност в обекта са създадени съответните автопътни подходи към единствения добивен хоризонт. Достъпът до кариерното поле се осъществява от междуселският път ІV-та категория Кунино – Реселец, който е с асфалтово покритие. Входът към кариерата сега е непосредствено до този път на кота 285, а от там до бункера на ТСИ са 180 метра, като пътя се използва и за нуждите на технологичния кариерен извоз. Сега точно тази отсечка от пътя е в лошо състояние, с изровена и окъртена асфалтова настилка. За да се разкрие хоризонт 325 е необходимо да се прокара пътна връзка от кота 308 на пътя Кунино – Реселец до хоризонта.

Хоризонт 310 ще се разкрие с отклонение от кота 315 на спомената нова пътна връзка. Дължините на двете връзки са съответно 230 и 125 m. Построяването на новите автопътни връзки ще бъде облекчено от обстоятелството, че основата върху която ще се разположат е здрава, дренираща и близко до ТСИ, откъдето ще се доставя трошляка и чакъла за изпълнението и поддържането на тези пътни участъци. Ширината на пътното им платно ще бъде 8 m, а наклонът им ще е 4 – 5%. Необходимият трошляк и чакъл за изграждането на пътните връзки за хоризонт 310 и хоризонт 325 ще бъде съответно 320 m³ и 600 m³. Материалът от ТСИ ще се достави с авто-колите („МАЗ”), а ще се разстеле и валира от булдозера. Споменатите пътища до тука се явяват като външни транспортни комуникации.

Към вътрешните пътища се отнасят всичките по хоризонтни връзки от забоите на багера до траншейните изработки и трасетата на самите траншеи. Тези кариерни пътища са с ширина 6 – 8 m, наклонът им е минимален, освен в полутраншеите, където достига до 8%. Проходящата част на полутраншеите е с ширина 15 m и там вътрешните кариерни пътища имат постоянен характер. В началните периоди на разработване на запасите тези пътища не се устройват. В крайния етап на експлоатацията, когато ще се работи на хоризонт 235 (дъното), постоянният път в полутраншеята на южния борд на кариерата достига дължина от 440 m и наклон 8%. Основата на всички вътрешно кариерни пътища е здрава и те отгоре само се настилат с трошляк и чакъл, които се валират или отъпкват от булдозера. За всеки линеен метър от тези пътища ще е необходим по 2,5 m³ материал за настилка и само за полутраншейния участък са необходими около 1100 m³, а за всеки хоризонт също ще са необходими по 1200 – 1500 m³ трошляк и чакъл. Практически за целия концесионен и експлоатационен срок в обект „Кунино” ще се използват около 15000 m³ трошен материал за направата и поддържането на пътнотранспортните комуникации.

Предвидена е следната консумация на електроенергия:

• 
  Трошачно-сортировъчна инсталация – 120 kW инсталирана мощност – средно 40 kWh
  
• 
  Цех за производство на вар - 100 kW инсталирана мощност- средно 25 kWh
  
• 
  Административна сграда и битов корпус - 25 kW инсталирана мощност – средно 2 kWh.
  

• 
  за питейно-битови нужди – 0,08 m³/day за човек или 0,72 m³/day (165 m³/y). Необходимите водни количества за питейно-битови нужди са определени съгласно „Норми за проектиране на водоснабдителни системи” на КТСУ от 1987г., изм. 1993 г. и „Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради” от МРРБ от 2001 г., въз основа на броя на водоснабдените прибори (мивки, душове и др).
  
• 
  за вътрешно пожарогасене – 2,50 l/s. Вътрешното пожарогасене ще се осъществява чрез изградена локална противопожарна система, състояща се от водосъбирателен басейн с вместимост 15 m³, двуцолова бензинова помпа и пожарникарски маркучи. Разходът на вода за пожарогасене е съгласно изискванията на „Противопожарни строителни технически норми (ПСТН)” на МВР и МРРБ от 1995 г. – „Противопожарно водоснабдяване”;
  
• 
  за външно пожарогасене – 5,00 l/s. Външното пожарогасене ще се осъществява чрез изградена локална противопожарна система, състояща се от водосъбирателен басейн с вместимост 15m³, двуцолова бензинова помпа и пожарникарски маркучи.
  

3. 
   ОРГАН, ОТГОВОРЕН ЗА ОДОБРЯВАНЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
   

7 - Рекултивирана площ при опазване на ПЗ „Гълъбарника”

Находището „Кунино” се намира на север от с. Кунино в местността „Злия Щурак”, като земята е изключително държавана собственост – Приложение 11. Непосредствено под кариерата е ж.п. пътя София –Варна. Междуселски път свързва кариерата със селата Кунино и Реселец. Производствената площ на Концесионера е разположена на четири имота с обща площ 169,676 dka, описани в началото на Информацията. Най голяма е площта на имот № 000143, който се намира в местността Щурака и където се развива основната дейност – добив на варовици от кариера „Кунино”.

Обектът не попада в ограничителните параметри на НАРЕДБА № 7/25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, Издадена от министъра на здравеопазването, (обн., ДВ, бр. 46 от 4 юни 1992 г., изм., бр. 46 от 7 юни 1994 г., бр. 89 от 22 октомври 1996 г., бр. 101 от 26 ноември 1996 г., бр. 101 от 4 ноември 1997 г., бр. 20 от 5 март 1999 г)., защото е разположен на 1000 m от с. Кунино – Приложение 11. Съгласно Наредбата, III. Хигиенно-защитна зона – 1000 m се отнася за:

• 
  т. 204. Производство на вар, талк, перлит, магнезит, доломит и шамот с изпичане в шахти и във въртящи се и други пещи
  
• 
  т. 205. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 7 от наредбата (Чл. 7. При пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места.)
  
• 
  т. 206. Производство на асфалтобетон, екзокрас, непрокрас, мозайка и трошачно-сортировъчни инсталации за камък и варовик.
  

• 
  от действие на сеизмичната вълна – 85 m;
  
• 
  от действие на въздушно-ударната вълна – 130 m;
  
• 
  от разлет на скални късове – 200 m.
  

Земите, които попадат под въздействието на кариерната работа, са главно 10-та категория. Върху тях са разположени пасища и мери на община Роман, полски пътища, един път от Държавната пътна мрежа – ІІІ категория (имот 000802), и ж.п. линията София – Червен бряг (имот 000218). В близост, южно от кариерата, на разстояние 700 m, тече р. Искър.

Почвите в района на производствените площи на кариера „Кунино” са главно типични и излужени черноземи, сиви горски – тъмносиви, лесивирани и псевдоподзолисти, алувиални и алувиално-ливадни, а в непосредствена близост с кариерата - каменисти рендзини. Почвите под производствените площи на Фирмата са плитки и каменливи, поради което се използуват главно за пасища. Алувиалните и алувиалноливадните почви са образувани главно около коритото на р. Искър, но малко от тях могат да се използуват за земеделие. Североизточно и в непосредствена близост с кариерата са разположени тъмносиви горски почви, а със снишаването на релефа се явяват типични черноземи.

Легенда: 2 – Типични черноземи 5 – Силно излужени и оподзолени (лесивирани) черноземи и тъмносиви горски 6 – Тъмносиви горски 7 – Сиви (лесивирани) горски 8 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) глеевидни и неглеевидни 20 – Алувиални и алувиално-ливадни 26 – Ерозирани сиви горски 32 – Сиви горски 33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) 45 – Рендзини (хумусно-карбонатни)

http://www.soils-bg.org/soilmap/bul_soils/att/SMUTMBG_2793.html

Фиг..1 - Карта на почвите в община Роман

При подновяване на работата на кариера „Кунино” няма да засегнат съществено земите в района, тъй като не се предвижда нова или промяна на съществуваща инфраструктура. При досегашната експлоатация на обекта са създадени съответните автопътни подходи към единствения добивен хоризонт. Достъпът до кариерното поле се осъществява от междуселският път ІV-та категория Кунино – Реселец, който е с асфалтово покритие. Но за разкриване на по-долните хоризонти, за нуждите на технологичния кариерен извоз е необходимо да се направи нова пътна връзка от кота 308 на пътя Кунино – Реселец до хоризонт 325. Хоризонт 310 ще се разкрие с отклонение от кота 315 на тази пътна връзка. Дължините на двете връзки са съответно 230 и 125 m с ширина 8 m. Тези пътища се явяват като външни транспортни комуникации, за построяването на които ще се отнемат около 0,3 ha от земите в района на инвестиционното предложение.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 414.53 Kb.
  
  Сподели с приятели: