Търговско представителство – понятие и видове. Отграничение от представителството по гражданското право. Прокурист

Търговско представителство – понятие и видове. Отграничение от представителството по гражданското право. Прокурист.

Основните разлики между гражданското и търговското представителство са:

1.1. Гражданското представителство се отнася само до правни действия, а търговското и до фактически (търговски помощник).

1.2. Под гражданско представителство се разбира пряко представителство, а търговското представителство може и да е косвено (търговски представител).

1.3. В ГП вътрешните отношения се уреждат с договор за поръчка, а в ТП с трудов договор, гражданско дружество, агентски договор и т.н.

1.4. В ГП, за да се валидират действията на представител без представителна власт, те трябва да се потвърдят, в ТП да не се отхвърлят незабавно.

В заключение може да се каже, че търговското представителство е институт различен от представителството по ГП, макар и да имат допирни точки. Търговското представителство се прилага много широко за разлика от гражданското.

2. В ТП има представителство, което се нарича търговско, но с този термин се уреждат няколко различни фигури, които са специални или особени.

2.1. Под търговско представителство в широкия смисъл на думат се имат предвид 2 групи търговски пълномощници: 1) прокурист и 2) обикновен търговски пълномощник. Понякога в тази група се включват и търговските помощници.

2.2. Търговски представител в тесен смисъл е т. нар. търговски агент (търговски представител) – особена фигура, специално уредена в чл. 32-47 ТЗ.

2.3. Към тези търговски представители се доближава и фигурата на търговския посредник, макар той да не е търговски представител.

2.4. Според Таня Бузева когато се каже търговско представителство става дума за институт съставен от 5 правни фигури на търговски представители (в широк смисъл). Ако трябва да се даде общо определение на търговското представителство, то става дума за оказване на съдействие и подпомагане на търговеца при извършване на търговската дейност, тъй като представителят може да е пряк или косвен или въобще да не е представител. Говори се за оказване на съдействие и подпомагане, защото търговският представител може да извършва, както правни, така и фактически действия. Под “търговски представител” се имат предвид 5 правни фигури със сравнително стандартизиран обем правомощия, което 1) създава удобство за търговеца, който може да избере точно този представител, който му е нужен и 2) предимство за 3тите лица, които могат да разчитат с кого договарят. Прави се следното разграничение между търговските пълномощници (в широк смисъл) от една страна и търговския представител и търговския посредник от друга:

1) Търговските пълномощници не са търговци. Те могат да бъдат търговци, но на друго основание (не на основание на факта, че са търговски пълномощници) и със съгласието на търговеца. Търговският представител и търговския посредник са самостоятелни търговци и се занимават със търговско представителство и посредничество, което ги прави търговци (чл. 1, ал. 1, т. 4-5).

2) Търговските пълномощници не са икономически самостоятелни, тъй като са служители на търговеца. Търговските пълномощници съдействат от вътре в търговското предприятие, а търговският представител и търговския посредник – от вън при сключването на сделки с 3ти лица.

3) При търговския представител и посредник по-малко стандартизация, а при търговските пълномощници правомощията са стандартизирани и заложени предимно в закона.

4) Търговските пълномощници са преки представители, търговският представител може да бъде и косвен.

3. Прокурист – уреден е в чл. 21-25 и 29 ТЗ.

3.1. Определение – легално е уредено в чл. 21, ал. 1, изр. 1: прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът се нарича търговски управител. Всъщност прокуристът е един особен пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които може да извършва или обема на представителната власт, който се определя от закона, а не от волята на упълномощителя – търговец и от друга страна има особености и с оглед възникването на представителната власт.

3.2. Както при всяко упълномощаване между прокуриста и принципала (търговец) възникват две правоотношения:

1) Основно правоотношение, чието съдържание включва задълженията на страните. То урежда вътрешните отношения между прокуриста и принципала и възниква въз основа на трудов договор, мениджърски договор или от други разновидности на договора за поръчка.

2) Представителната власт възниква от упълномощителна сделка.

3.3. Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се определя от закона. Така прокуристът съчетава белези на законното и договорното представителство. Принципалът може да влияе в много малка степен, а представителната власт е много широка – прокуристът може да извършва всички действия и сделки свързани с търговското занятие. Прокуристът е alter ego на търговеца, той има представителна власт, която е толкова широка, че почти се покрива с цялата дееспособност на търговеца. Чл. 22, ал. 2 in fine казва: Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица, т.е. дори ограниченията на представителната власт на прокуриста да са вписани в търговския регистър те нямат действие за 3тите лица. Представителната власт на прокуриста не е неограничена.

1) Представителната власт се ограничава само до действия, които имат търговски характер.

2) Прокуристът (смята се, че е изрично вписано) не може да извършва действия, които изискват личната преценка на търговеца – напр. образуване на ново предприятие или преобразуване на настоящото. Тъй като това ограничение е теоретично въведено се поставя въпросът до къде се разпростират личните действия. Според Таня Бузева прокуристът не може извършва такива действия, които биха довели до прекратяване на търговското качество на принципала – напр. прехвърляне на единственото търговско предприятие на принципала или подаване на заявление за ликвидация на предприятието. Логиката на прокурата е, че прокуристът е управител – заместник на търговеца в неговото търговско качество.

а) Дали обаче прокуристът може да променя правноиндивидуализиращите белези на търговското предприятие. Промяната на правноиндивидуализиращите белези при ТД се решава от съдружниците (те се определят в учредителния акт), а не на управителните органи. Определянето на правноиндивидуализиращите белези по принцип е свързано с конституирането на търговеца, а не с оперативното управление, т.е. прокуристът не може да ги променя. Промяната на седалището обаче не е свързана с промяна с промяна на правосубектността на търговеца, а само с пространственото му разположение и преместването му от прокуриста може и да е възможно. В теорията е застъпено първото виждане, но според Таня Бузева и второто не е лишено от основание.

б) Може ли прокуриста да промени по обем и предмет търговската дейност. Според Таня Бузева няма пречка прокуриста да увеличи обема на търговската дейност, по този начин се увеличава и риска за търговеца, но търговеца приема този риск в момента на назначаване на прокуриста. Предмета на дейност на търговеца макар и вписан в търговския регистър не представлява ограничение на търговската дейност, а по-скоро има уведомително значение. Рамката на правомощията на прокуриста е упражняването на търговското занятие и докато той не започне да се занимава с благотворителност не излиза извън тази рамка колкото и да променя дейността на търговеца. Това именно е отликата между него и търговския пълномощник, който може да извършва само обичайната търговска дейност на принципала. Доколкото и в тази хипотеза рискът се увеличава, то той се преценява от принципала при избора на конкретната правна фигура и на конкретното лице.

3) Прокуристът не може сам да упълномощава прокурист, т.е. не може да преупълномощава лице със същите пълномощия като неговите (чл. 22, ал.1, изр. 2), защото личността е от съществено значение за това упълномощаване. Законът допуска прокуриста да упълномощава и да оттегля пълномощното на други пълномощници, които не са прокуристи (напр. на обикновени търговски пълномощници).

4) Законът в чл. 22, ал. 2 съдържа още едно ограничение – прокуристът не може да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти освен ако не е специално упълномощен.

Всички тези ограничения не са резултат на волята на принципала, а на закона.

5) Принципалът може да влияе върху представителната власт на прокуриста само по един начин – като ограничи прокурата само върху един клон на предприятието (чл. 22, ал. 2, изр. 2).

3.4. Кой може да назначи прокурист? Прокурист се назначава от търговеца. Не може лице, което няма или е загубило търговско качество да назначи прокурист. Прокурист не може да назначи и търговец в производство по несъстоятелност и ликвидатор, тъй като те имат по-ограничени права от него. Заложният кредитор също не може да назначи прокурист.

3.5. Кой може да е прокурист? Само физическо лице. Доколкото в България е възприета теорията, че действията на пълномощника или представителя са тези, за които е необходимо да има правно валидна воля, прокуристът трябва и да е дееспособен. Принципалът не може да се самоназначи за прокурист. Поставя се въпросът дали прокуриста трябва да е търговец. Това е правно ирелевантно, защото прокуристът е пълномощник. Принципалът трябва да е търговец.

3.6. Конкурентна дейност. Законът забранява прокуриста да извършва конкурентни действия на дейността на принципала от свое име или от името на друг принципал, освен ако търговецът се е съгласил на това. По необорима презумпция съгласието се смята дадено ако търговецът при упълномощаването е знаел за извършваната конкурентна дейност и нейното прекратяване не е уредено изрично. Ако все пак се извършва конкурентна дейност без разрешение, законът предвижда две алтернативи пред търговеца:

1) Вземане за обезщетение за вреди (като конкурентните действия запазват силата си). Този иск се погасява с общата 5 годишна давност, а срокът тече от извършването на конкурентната сделка, като за всяка сделка тече отделен срок. В тежест на търговеца е да докаже вреди и причинна връзка.

2) Търговецът може да заяви, че сключените от прокуриста сделки са за сметка на търговеца. За тази възможност обаче е предвиден 1месечен срок от узнаването на сделката, но не повече от година след извършването й. Изисква се изявлението на търговеца да е писмено, а формата е за действителност. Законът казва, че това изявление трябва да се изпрати до търговеца и до 3тото лице. Според Калайджиев текстът не е ясен, поставя се въпросът какви са последиците – ако са за негова сметка във вътрешните отношения, то правата на 3тите лица са за принципала. Има ли значение дали прокуриста не действа за друг търговец. Това не е уредено от закона. Би трябвало и по отношение на третите лица правата да са за принципала.

3.7. За да се учреди прокура е необходима писмена форма с нотариално заверени подписи. Защо обаче става дума за подписи. Би трябвало да е достатъчна нотариалната заверка на подписа на принципала, тъй като упълномощаването е едностранна сделка. Законът обаче казва и двата подписа. Упълномощаването се вписва в търговския регистър по партидата на търговеца и прокуриста представя образец от подписа си. Самото вписване се извършва по заявление на принципала.

3.8. Когато прокуриста извършва действия от името на принципала той трябва да се представя като прокурист. Трябва да добави “прокурист” към подписа си. Законът не е изричен може да се добави, прокурист, управител, p.p. – per procura и т.н. Ако прокуриста не направи това означение значи действа от свое име.

3.9. Възможно е принципалът да упълномощи повече от един прокурист тогава се говори за колективна прокура. Законът обаче не урежда последиците от тази колективна прокура – дали прокуристите трябва да действат заедно или по отделно. Във всички случаи се тълкува волята на принципала.

3.10. Прекратяване на прокурата – чл. 25 предвижда две правила:

1) При оттегляне на упълномощаването, което се вписва в търговския регистър. Вписването има оповестително действие.

2) Втората алинея предвижда изключението, че смъртта или поставянето под запрещение на търговеца не са основания за прекратяване на прокурата, защото прокуристът е свързан не с физическото лице, а с предприятието.

За прекратяването на прокурата важат всички основания на гражданското право: смърт на прокуриста, отказ, поставянето му под запрещение. Доколкото прокуриста е търговски представител, то прокурата се прекратява и с изгубването на качеството търговец от принципала или при изпадането му в несъстоятелност. Също така при ликвидация на предприятието, отчуждаване или прехвърляне. Така или иначе прекратяването на прокурата се вписва в търговския регистър във всички случаи.

3.11. Според Таня Бузева удобството на прокурата се изразява:

1) Удобство за търговеца, тъй като той е спокоен, че прокуристът може да извършва почти всичко, без да е необходимо да е изрично упълномощен.

2) Създава се сигурност за 3тите лица, които е достатъчно да проверят вписването в търговския регистър, за да са сигурни, че договарят с действителен представител на търговеца, без да се притесняват дали принципалът не е оттеглил пълномощното си или дали пълномощника не е надхвърлил представителната си власт.

Въпрос № 16

СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

В Гражданското законодателство сроковете се ъреждат от общи правни норми като чл.72 ЗЗД и от специални за отделните видиве срокове. Сроковете са периоди от време.В зависимост от това кой ги установява сроковете биват: законни, съдебни, административни и договорни. Според правните им последици те биват правопрекратяващи, правопораждащи или правопроменящи.

Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт.

Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтерисованото лице. Давностните срокове могат да бъдат ; придобивни или погасителни.

Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Придобивната давност се свързва с упражняване на фактическа власт в/у вещ , която владелецът третира като своя през определен период от закона срок.

Погасителната давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително осъществяване на правото, докато придобивната е първично основание за придобиване на вещни права. Деиствието на придобивната давност се свързва и с прекратяване на вещните права на предишния собственик и придобитата по давност вещ и на лицата на които той е учредил права.

Придобивната давност е институт само на вещното право , докато погасителната давност принадлежи към общата част на ГП и намира широко приложение както във всички клонове на ГП, така и в останалите отрасли на частното право и за имуществени права от публичноправен характер-като вземания на държавата за данъци и такси.

В частното право има освен давностни и други срокове,които имат значение при упражняването и защитата на субективните права. Тези срокове се наричат прекратителни или преклузивни. За преклузивните срокове няма обща правна уредба.Като преклузивни се квалифицират сроковете по гл. 4 от СК за исковете за оспорване на бащинство, припознаване и др., срокът по чл. 87 ЗЗД, чл.32. ЗС и др.

Докато давностните срокове могат да се установяват само с нормативен акт, преклузивните срокове за субективни права могат да се уговарят м/у страните в техните сделки, напр. Прекратителен срок в договор за наем , влог и др.

Преклузивните срокове които се уговатят м/у странитемогат по тяхно съгласие да се скъсяват или удължават, докато това не е допустимо по правило при погасителната давност.

Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване на правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщане на субективното право в притезание, докато преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право.

Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато обратното важи за погасителната давност.

Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим , за разлика от погасителната давност- чл. 113 ЗЗД.

Правното действие на преклузивните срокове се състои в прекъсвне на субективното право и на съответстващото му правно задължение и настъпва автоматически с източането на срока. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е лишено от правно основание и подлежи на връщане.

НАЧАЛО И КРАЙ НА СРОКОВЕТЕ

За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Ако той е известен от момента на извършване на деликта срокът започва да тече от този момент. При вземания от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността започва да тече от един и същ начален момент за всички вреди.

При искове за неустоика за забава давността започва да тече от последния ден за който се начислява неустойката.

При договор сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на срока.От деня на сбъдването на отлагателното условие започва да тече давността.

Когато е уговорено , че длъжникът ще изплати когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи одтатъчен срок, след изтичането на които започва да тече давността.

При вземания за дадено без основание чл. 55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от получаването на престацията.

При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание ПД започва да тече от осъществяване на ЮФ, който предизвиква отпадане на основанието.

Давностния срок за унищожаване на сделки по чл. 32 ал. 2 ЗЗД, започва да тече от навършване на пълнолетие, прекратяване на запрещението, откриването на грешката или измамата и др.

За искове по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на продадената вещ, началото на давността е предаването на вещта.

Краят на погасителната давност се определя, като се отчита срока от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случаи и се спазят правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД.