Едно момче с китара



Дата25.11.2017
Размер67.72 Kb.
Едно момче с китара
Едно момче с китара

на малкия прозорец

позвънква и приглася

над тихия квартал.

И слуша тишината

на летния следобед

и пустите дворове

под босите крака.


То пее за мечтата си

по Бийтълс и Висоцки,

но в тона се прокрадва

и песничка една --

за ежко, който бърза

през лято и през зима

на жадната си гостенка

да донесе вода.


И пак с велосипеда

минавам срамежливо,

поглеждайки нагоре

към техния балкон.

Но няма го момчето,

пораснало е вече,

останала е само едничка песента.
Мой малък свят
Мой малък свят, мой детски свят, прощавай,

отиваш си, а аз не мога да те спра.

Сама е вече старата стреха.
Мой малък свят, аз те обичах!

И бродя пак по калдъръма стар,

и пак цъвтят иглики и кокичета

пред баба Тинкиния бял дувар,


и пак узрява старата смокиня,

която помни дядови ръце.

А там -- над нас е небето синьо,

като дете с усмихнато лице.


Мой малък свят, тъй роден, близък!

аз търся пак дъхът ти на чемшир...

И помня още как със батко тичаме

край оня син планински язовир.


Мой малък свят, мой детски свят, прощавай,

отиваш си, а аз не мога да те спра.

Гнездото лястовиче запустява,

сама е вече старата стреха.

Не убивай
Помниш ли божите кравички в нашия двор?

Те си живееха там под бордюра ни каменен.

Само на пролет напускаха своя затвор,

за да усетят на вятъра полъха пламенен.


Аз се опитах веднаж да им сторя беда,

но ти убеди ме: "Не бива! Не бива!

те са добрички и кротички божи чеда,

даже не хапят, недей ги, недей ги убива!"


И оттогава положих в сърцето си аз

тази спасителна заповед: "Не, не убивай!"

Благодаря ти, мой батко, за благия глас.

Днес затова имам син и съм щастлива.

Хартиена петолъчка
Татко ме упрекваше правдиво,

но засегна моето сърце.

Аз пък се разсърдих мълчаливо

и намръщих своето лице.


Татко каза: "Няма да се мръщиш.

Знаеш колко грозна си така."

Аз не му останах длъжна:

"Нека да съм грозна аз!"


Ала после в детската градина

да съм най-красива пожелах.

И откраднах книжната звездичка,

знаех ли, че върша смъртен грях.


С усет скрит: "Какво държиш в ръката?" --

рече татко.

"Нищо" -- казах аз.

И я стиснах по-добре в дланта си,

лъжех, и това бе смъртен грях.

А когато в къщи я погледнах,

смачкана и грозна беше тя.

Тъжно бе и туй, че пред отеца

грозна като нея вече бях.

Помниш ли


Помниш ли, помниш ли пейката

в парка, мой батко?

Ти ми разказваше, нещо

че скрили сте там,

и увещаваше мене -- дрънкалото сладко,

вашата тайна на никого да не издам.

Аз пък ти казах, че просто

забравям нещата,

дето дори не бива и да си спомням,

че знам,


и се научих да пазя в сърцето си тайни,

що поверил си ми в детството

сам.
Нямаше що и кому просто да кажа.

Вярвах на тебе, а не на света нелеп,

ти бе духовния мой предводител и стража.

Ангелът наш за ръката пък водеше теб.

Природа
Така е хубаво в леса, когато

след топъл дъжд изгрее слънце пак,

и боровинките с венец от злато

се люшнат под ветреца западняк,


когато боровете ронят капки,

подобно на брилянти блясват те,

тревата ги поглъща с жадни тръпки

и тихо благославяйки, расте,


и цялата природа благославя

усмихнатите божи небеса,

а те и дават сили да възправя

за нов живот треви и дървеса.


И моят дух, посърнала тревичка,

се вдига бавно, сили насъбрал,

и виждам, че природата едничка

за мен -- човека -- още и е жал.

-- " --
Пътувахме през елова гора.

Под клоните се вдигаше мъглата,

един прекрасен сноп от светлина,

пронизвайки я, стигаше земята.


Но още по-прекрасен беше той,

искрящ по боровинковите листи,

където сред дълбокия покой

животрептяха небесата чисти.


И сякаш върху чудния килим

от листчета -- изящни орнаменти,

бе слязъл Вишният Ерусалим,

за да го съхраня навеки в мен.

Радостта
Радостта нечакано излезе,

хлопна бързо портичката вън,

в колесницата си светла влезе

и отплува над света със звън.


Стаята притихна в полумрака,

чезнейки, заглъхна всеки звук,

времето напрегнато зачака

радостта да се завърне пак.


Радостта отново се завръща,

обиколила света веднаж,

в облак над градчето се превръща,

и шурти над покривите дъжд.

Щурец
През зимата един щурец ще свири в моя дом.

Отде е влязъл в стаята и аз сама не зная.

Виж тялото му черно как сега се гуши там --

на пода, като черен лист от вятъра довеян.


Приятелю, така е тук на третия етаж:

ту дъжд вали, ту вятър в прозорците ни свири.

Но вярвай ми, ще бъдеш ти на топлината страж,

макар, че сам сега си тръгнал да я дириш.


Укрий се някъде добре и чакай своя час,

и вярвай ми, ще дойде ден накрая да се сгрееш

през някоя студена вечер заедно със нас,

когато вънка сняг вали и зимен вятър вее,


когато мракът завърти снежинки палав рой,

и бели пелени бетона са покрили,

ти своята цигулчица зад печката настрой,

и нека дълго в моя дом един щурец да свири.

Помниш ли, сине
Помниш ли, сине?

Вървяхме след дъжд,

ежко в тревата сушеше си мократа дрешка,

ти забеляза го пръв

и се спря изведнаж,

никога още не беше виждал

истински ежко,

той също ни бе видял

и наострил бодли,

а под бодлите ни гледаха

живи мъниста --

две лъчезарни и умни очи,

сякаш ни питаше: "Ха, а пък вие кои сте?"

Аз пожелах да го взема,

но ти каза: "Не!"

Ала защо не послушах съвета ти, сине?

После в жилетката своя увих го добре

и го занесох на старата наша градина.

Цецка премина оттам

да налее вода

и укори ме, че взела го бях и донесла.

Вие -- децата сте прави,

не биваше да нарушавам покоя му

светъл и весел.

Същата грешка направих със зайчето, ех! --

нямаше после да дойде коя да е зайка

да го накърми, защото в ръцете го взех,

и изостави го даже самата му майка.

Вие -- децата сте прави за много неща,

вие разбирате вашите

малки сестрички,

общия техен баща

е и ваш баща,

щом сте все още

невинни дечица добрички.

Странник
Някой чука на вратата вън

в тази късна и студена вечер,

чуваш ли камбанката през сън? --

той навярно чука дълго вече.
отвори вратата, отвори! --

не оставяй скитникът да чака,

и докато огънят гори,

той ще ти разказва притчи в мрака:


тълкуванието на света,

пътищата неизповедими,

той ще ти открие същността

на нещата зрими и незрими.


Поседни край него във нощта

и за притчите му обикни го,

той ще ти разкрие същността

на нещата с благото си иго.

Татко, тръгнал ли си вече
Мили татко, тръгнал ли си вече?

Чакам те отдавна, скоро ще е вечер.

Ето, идваш и с усмивка кротка

даваш ми ръчичка като за разходка.


Искам да ме срешиш на косички.

Толкова обичам твоите ръчички!

Връзките си правилно завързвам,

казал си ми да внимавам,

да не бързам.
Мили татко, тръгнал ли си вече,

в детската градина съм последна вече.

Дете и врабец
Врабчо, врабчо, де живееш,

че така безгрижно пееш? --

нямаш къща, ни стрехичка,

де да подслониш главичка.


Що ми е къщенце тясно,

щом ме грее слънце ясно? --

къща ми са дървесата,

а пък покрив -- небесата.


А когато духнат хали,

тебе кой ще те пожали?

Ще се скрия край комина,

там все някак ще помина.


Щом натрупат снеговете

и сковат се ледовете,

кой ще ти даде храница,

за да подкрепиш душица?


Има и добри дечица,

те ще ми дадат храница.



Който е добър, джив-джив! --

нека да е здрав и жив!
Каталог: authors
authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време
authors -> Владимир желев овчаров
authors -> Не можем без икар
authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение
authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20
authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него
authors -> Шипченски проход
authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров
authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам
authors -> Доц д-р Лучия Стефанова Антонова-Василева


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница