Еклисиаст (Кохелет)1 3: 1-15 и посланието на книгата

Публикувана в Българско богословие бр.1/1999 г.

Книгата на Еклисиаст е едно от най-странните и трудно разбираеми явления в Библията. Тя представлява предизвикателство, както за учения така и за обикновения читател. Едва ли има по-добро доказателство за това от един бърз преглед на различните начини, по които коментаторите разбират книгата. За едни Еклисиаст описва ирационалността, абсурдността и пълното безсмислие на живота², докато за други той е проповедник на радостта и веселието³. Някои го разглеждат като апологет, който “защитава живота на вяра…като показва колко отблъскваща е алтернативата”⁴ или борец срещу полуезическата религия на израелския политически елит⁵ и защитник на истинската мъдрост, основана на упование в Бога⁶. Други виждат в него вероотстъпник загърбил традиционните старозаветни вярвания⁷ и дори предвестник на партията на елинизираните юдейски свещеници по времето на Антиохий IV, които играят важна роля при оскверняването на Ерусалимския храм⁸. Тези диаметрално противоположни прочити се дължат до голяма степен на сложността на самия текст, който е пълен с множество противоречиви твърдения. Търсачите на непоклатима логика не знаят какво да правят, когато се сблъскат в една и съща книга с твърдения като тези: всичко е абсурдно и суетно (1:2; 12:8), но Бог е направил всяко нещо хубаво на времето си (3:11); животът е празен (1:14), но е сладък (11:7); авторът мрази живота (2:17), но издига радостта и удоволствието от него като ръководен принцип (2:24-26; 3:12-13; 5:18-20 [евр.17-19]); мъдростта е безполезна и безсилна (1:17-18; 2:14-16; 9:16-10:1), но е полезна и за предпочитане пред алтернативите (7:5; 10:2,10,12); Бог е справедлив и ще съди всички (3:17; 8:12-13), но в света няма справедливост (4:1-3; 7:15; 8:14; 9:3). Редица съвременни изследователи са забелязали, че тези противоречия не са случайни, а по-скоро стоят в центъра на посланието на книгата. Това безспорно е така, но как трябва да бъдат обяснени противоречията и какво иска да ни внуши Кохелет чрез тях, не е лесно да се каже и сред учените не съществува единно мнение по този въпрос.

Още един проблем стои пред читателя на Свещеното Писание, когато отвори книгата на Еклисиаст: какъв е приносът на тази книга за библейската вяра? Каква е функцията й в канона на Писанията? Защо изобщо е допусната там и има ли какво да научи тя вярващия в края на 20 век, който разполага не само със Стария, но и с Новия Завет? Много от отговорите на тези въпроси в наши дни са незадоволителни. Редица християни считат, че Еклисиаст описва "живота без Христос", като подготвя по този начин пътя на благовестието. Ако това наистина е така, то книгата има известна евангелизационна стойност, но едва ли може да каже нещо на този, който вече е намерил спасител в лицето на Исус. Моето мнение е, че подобен подход е неправилен, а тълкуването до което той води - ограничено.

В тази статия аз ще разгледам подробно 3:1-15 (пасаж, който според мен е ключов за разбирането на цялата книга) и ще се опитам да видя доколко той може да помогне за разрешаването на двата проблема, очертани по горе, а именно:

1. Как трябва да разбраме книгата на Еклисиаст и нейната противоречивост?

2. Какъв принос има тя за Библейската вяра?
I. Съвременни тълкувания на пасажа (3:1-15)

Ревизирано Издание (РИ) 1. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: 2. Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; 3. Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; 4. Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; 5. Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за пригръщане, и време за въздържане от пригръщането; 6. Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; 7. Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; 8. Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир. 9. Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той? 10. Видях труда9, който даде Бог на човешките чада, За да се трудят в него. 11. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърдце, Без обаче да може човек да издири отначало до край делото, Което е направил Бог. 12. Познах, че няма друго по-добро за тях, Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си; 13. И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога. 14. Познах, че всичко, що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от него. 15. Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато10.

Синодален Превод (СП) 1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: 2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; 3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; 4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; 5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдките; 6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; 7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; 8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. 9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди? 10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това. 11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. 12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си; 13. И ако някой човек яде и пие и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий. 14. Познах, че всичко, що прави Господ пребъдва до века; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му. 15. Каквото е било, то е и сега; и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.

Ще прегледаме три различни подхода към 3:1-15.

(1) Г.Огден и Дж.С. Райт смятат, че основната идея на пасажа е положителна. За всяко нещо има определено време. Човек трябва да разпознава подходящите времена и да подрежда живота си в съответствие с тях. По този начин хармонията на света ще бъде отразена в неговия живот. Огден счита, че Еклисиаст дава съвети в книгата си на онези, които искат да живеят по този начин. Ийтън твърди, че 3:1-22 е светогледът, върху който животът на вяра, описан в 2:24-26, се основава. Тук Кохелет ни дава разрешението на проблема за суетата на живота. Радостта, смисълът и целенасочеността на човешкия живот идват от убеждението за Божествения провиденчески контрол над времената.

Авторите, които намират такива положителни идеи тук, са малко. Мнозинството коментатори виждат в този пасаж само песимизъм и отчаяние. Бихме могли да очертаем две основни направления в разбирането на 3:1-15 сред тази втора група учени. Те (2 и 3 по-долу) не са взаимно изключващи се и могат лесно да бъдат съчетани в едно. Разликата между тях се състои по-скоро в това, къде е поставено ударението.

(2) Някои са съгласни, че в ст.1-8 става въпрос за “подходящи времена”, но смятат, че основната цел на пасажа е, не да учи хората да живеят съобразно с тези времена, а да критикува и отхвърли традиционната доктрина на еврейските мъдреци за времената. Според това учение, успехът на всяко начинание зависи от способността на човек да "прочете " правилно времето (т.е. да прецени момента) и да съобрази действията си с това време. Целта на мъдростта е да обучи ученика как да разпознава тези времена и да има успех в това, което върши. Бленкинсоп например смята, че 3:1-8 “прогласява конвенционалното послание на мъдреците, а също така и на Стоическите философи, че ние имаме способностите и знанието, които се изискват, за да можем да упражняваме контрол върху живота си, като правим нещата на правилното време, послание, което Кохелет отхвърля в следващите стихове (особено в 10-11, 16-18)”¹¹. Авторът се съгласява с учението по принцип, но го отхвърля на практика, тъй като поставя под въпрос доколко подобно учение може да бъде полезно. Наистина Бог е определил времена подходящи за всяка работа, но той ги е скрил от човешкия ум¹². Всичкото знание, опит и мъдрост, които са на разположение на човека не могат да променят тази ситуация. Човек не може "да издири от начало до край делото, което е направил Бог". Той не може да разбере дали в момента е времето за мир или война, времето за любов или омраза и за това е обречен да се лута в тъмнина и невежество. За Еклисиаст човешката мъдрост е следователно безполезна, защото тя не може да разреши проблема, който стои пред нея. А.Г. Райт коментира “В труда няма полза, защото Бог е определил време за всичко, но не е дал на хората способността да определят подходящите времена, за да действат в синхрон с тях. Следователно трудът е подчинен на случая и може да няма успех (ст.10-11)”¹³.

(3) От друга страна мнозина учени смятат, че централната идея в пасажа, е учението, че всичко е предопределено. Гинсбърг озаглавява 3:1-13 "Урокът на предопределението"¹⁴, а Лоудър коментира: "съдбата предварително е фиксирала всички неща и никой не може по никакъв начин да промени това"¹⁵. Еклисиаст иска да каже, че за всяко действие или събитие Бог е определил времето, в което то ще се случи независимо от човешките желания. Така, както човек не контролира събитията около собственото си раждане или смърт, така той няма глас в нищо от това, което се случва под слънцето. Дори и собствените му емоции (плач/смях, жалеене/ликуване) не се определят от него самия, а от времената, които идват и си отиват, времена, чието начало, продължителност и край зависят единствено от неразбираемата воля на Всемогъщия Бог. Коментаторите, придържащи се към това становище, изтъкват, че "времената", за които става дума в ст.1-8, са не просто подходящи, а предопределени или фиксирани (от Бога) времена. Еврейската дума /mz (заман) в ст.1, (РИ "срок"; СП “време”), носи идеята за "фиксиран/определен срок"¹⁶. Идеята за предопределението е също така ясно изразена в ст.14-15. Ст. 15 описва историята като един цикъл от постоянно повтарящи се събития ("каквото ще стане е станало вече"), които Бог върти в безкраен кръг и върху, които човек няма никакво влияние ("не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него"). Всичко това създава усещането за безсилие, безсмисленост и песимизъм. Човек е представен като една нищожна частичка от машината на света, която се управлява от един могъщ, но неразбираем Бог. Човешкият труд е лишен от смисъл и стойност, защото всички човешки действия са предопределени. Ранкин обобщава идеята на пасажа по следния начин “човешката история е един цикъл от събития и техните противоположности, които се случват и повтарят безкрайно. Срещу този поток от двойки събития, определени от Бога, човек не може да направи нищо. Той е заграден…от една сурова необходимост… Всяко (негово) действие и мисъл са диктувани от една волева сила, която е извън него”¹⁷.

В критика на горепосочените тълкувания могат да бъдат изтъкнати следните доводи:

(1) Твърде съмнителна е позицията, че този пасаж изобщо засяга въпроса за възможността човек да разбира и разпознава времената. В ст.11 е ясно подчертано, че това, което човек не може да разбере, е вечността, а не времената. Човек не може да обхване всичко, което Бог върши или е направил, не може да “издири от начало до край” делото на Бога (3:11; 8:17). От тук не следва изводът, че той не може да разбере една малка част от това дело, каквито са например времената и сроковете в човешкия живот. Нищо в пасажа не подсказва, че те са недостижими за човешкия разум. Следователно не може да се приеме, че тук авторът говори за необходимостта човек да познава подходящите времена или за невъзможността да се достигне до такова познание. Това изключва тълкувания 1 и 2.

(2) Вярно е, че Еклисиаст вярва безрезервно в суверенитета на Бога и в неговия пълен контрол върху вселената, но в 3:1-15 това е по-скоро предпоставка в мисленето му, отколкото теза, която той иска да докаже. Централният въпрос тук е съвсем друг и е ясно изразен в ст.9 "каква е ползата от човешкия труд?”. Не може да бъде възприето и заключението, че човешкият труд е провъзгласен за безсмислен, защото човек не знае кога ще дойде правилното време да действа или защото е лишен от собствена воля. Кохелет не заявява "всичко е суета" така, както прави на други места. Неговият коментар в ст.11 е съвсем различен – “всяко нещо (и най-вече човешкият труд, за който става въпрос в ст. 10 и 11) е хубаво на времето си”. Освен това идеята, че тук се сблъскваме с едно виждане за човека, при което “всичко му се диктува от една волева сила извън него”, противоречи на духа на книгата. Еклисиаст заклеймява глупостта на безумния и горещо препоръчва мъдростта като алтернатива (10:2-3, 8:1-5). Той дава съвети на своите читатели как да живеят и какви приоритети да определят действията им (5:12-20). Той дори предупреждава как човек трябва да се държи в Божието присъствие (5:1-7). Всичко това предполага възгледа, че човек има свободна воля да постъпва, както намери за добре. Хората не са марионетки в ръцете на Бога. Идеите, че човек е свободна личност и че Бог контролира и определя всичко, се намират “една до друга” в мисленето на Кохелет, но това не поражда у него напрежението, което се поражда у съвременния читател. Всъщност Еклисиаст изобщо не изследва въпроса за тяхната взаимовръзка, а просто приема и двете едновременно.
II. Анализ на 3:1-15
А: Структурата на пасажа е следната:
1. Заглавно твърдение - "За всяко нещо има срок" (ст.1)

2. Разгръщане на твърдението (ст.2-8)

3. Централен въпрос, който трябва да бъде разгледан в светлината на твърдението - "каква полза има човек от всичкия си труд?" (ст.9)

4. Отговор на въпроса на две нива:

а) от гледна точка на "времето" (ст.10-11а)

б) от гледна точка на "вечността" (ст11б-г)

5. Практично приложение, следващо от отговора:

а) на плоскостта на времето - ползата на човек от труда му е радостта (ст12-13)

б) на плоскостта на вечността - ползата е скрита от човека и това го води до страх от Бога (ст14-15)

Б: Анализ на текста
(1) 3:1-8 За всяко нещо има време
Много учени предполагат, че стихове 1-8 или 2-8 не са творение на Еклисиаст, а цитат¹⁸. Това мнение е твърде вероятно, но трудно доказуемо. Във всеки случай почти сигурно е, че тези стихове изразяват едно от основните учения на литературата на мъдростта – учението за “правилните времена”¹⁹. Тази доктрина никъде не е ясно и изчерпателно формулирана, но стои в основата на мисленето на древните мъдреци. Класически пример е Притчи 26:4-5:

“Не отговаряй на безумния според безумието му,

Поставянето на два абсолютно противоречиви съвета един до друг не е случайно. То подсказва нещо изключително важно за метода на съставителите на книгата Притчи и тяхното отношение към материала, с който са работили. Съветите в Притчи не са абсолютни правила за поведение, които ученикът трябва да зазубри наизуст и да следва сляпо. Те са указания и насоки, предназначени да дадат информация за света и законите, които го движат. Но този свят не представлява машина лесно управлявана с готови рецепти. Всяка една ситуация е уникална и непредвидима. За това човек трябва да притежава мъдрост да знае как да постъпи²⁰. Тази мъдрост ще му помогне да проникне във вътрешния смисъл на ситуацията, за да може да разбере кои от правилата и принципите са подходящи и полезни. В някои случаи, ако отговориш на безумния, можеш да станеш подобен на него. В други, ако премълчиш, ще оставиш лъжливото впечатление, че си съгласен с него и го считаш за мъдър. Човек трябва сам да прецени, в коя от двете ситуации се намира и кой от двата принципа трябва да следва. С други думи той трябва да познае времето.

Важното за нас е, какво иска да каже Еклисиаст, използвайки този (вероятен) цитат. Думите “има време за всяко нещо” са разбирани основно по два начина: 1) всичко е предопределено; 2) има подходящи времена за вършене на всяка работа. И в двата възгледа има известна доза истина. Безспорно времената, за които става дума в 3:1-8, са определени от Бога. Макар това да не е ясно посочено, очевидно е, че Еклисиаст разглежда Бог, като този, който движи историята и направлява събитията. От тук обаче не следва, че Бог оркестрира събитията в света по такъв начин, че когато дойде времето за мълчание човек мълчи, а когато дойде времето за говорене той говори. Безумният говори тогава, когато би било по добре да мълчи (5:1-6; 10:12-14), и се весели тогава, когато трябва да жалее (7:1-4). Бог определя времената, без да превръща човек в безволев робот. От друга страна, става наистина въпрос за “подходящи” времена. Тези времена са създадени “за” определени неща и всяко нещо е “хубаво” на своето време и следователно не е “хубаво” извън това време. Целта на Кохелет обаче не е да научи своите читатели, как да откриват тези времена и да съобразяват действията си с тях. Какъв би бил смисълът от разпознаването на подходящото време за умиране (ст.2), убиване (ст.3) или за изгубване (ст.6)? Това навежда на мисълта, че той използва едно традиционно учение по нов, нетрадиционен начин.

От факта, че "има време за всяко нещо" и от подразбиращата се идея, че това време е създадено и определено от Бога, следват няколко важни извода за природата на света и характера на Бога. На първо място, Бог се грижи за творението си и направлява неговия живот активно и ежедневно. Той не се е отделил от света, който е създал, нито е безразличен към него. Това важи с особена сила за хората, защото именно за тях Бог е създал времената²¹. На второ място в света съществува определена целенасоченост и целесъобразност. Времената не се движат хаотично и безразборно, а имат свой смисъл и цел. Така както в момента на създаването на света Бог е установил ред в природата (Битие 1 гл.; Йов 38 гл.;), той продължава да управлява своето творение съобразно принципите на хармонията (Пс. 104²²). Тази хармония не е само статична, но и динамична и тя се изразява в това, че всеки елемент от създадения свят има своето точно определено място и функция в него (“Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия за деня на злото” Пр. 16:4). Тя характеризира природата, потока на времето, събитията от историята. Човешкият живот се управлява от определени закономерности, в него има един постоянен ритъм и промяна. Така, както лятото сменя пролетта и зимата есента така и в историята идват и си отиват сезоните. След войната следва мир, след градежа следва разрушение. С други думи зад 3:1-8 стои едно съвсем традиционно и ортодоксално виждане за Бога, което заедно с останалата част от СЗ го разглежда като извор на реда и доброто. На трето място светогледът, изразен тук, се различава от казаното за света на други места в книгата. Наблюденията на автора често пъти го водят до заключението, че вселената, пълна със суета (1:2,13,14), несправедливост (4:1-3), несигурност (5:13-17), се върти безкрайно в безцелни кръгове (1:4-11) и се управлява от нечестни правила (2:18-23; 9:11-12). Животът изглежда хаотичен и необясним за безпристрастния наблюдател. 3:1-8 изразява различно схващане – в света има ред и всеки негов елемент е подходящ, когато заема отреденото му в този ред място. Можем да заключим, че Кохелет взима едно от основните, традиционни учения на школата, в която е израсъл и възпитан - учението, че за всяко действие има подходящо време, определено от Бога, което мъдрецът трябва да разпознае - и го използва в различен контекст, за да опише хармонията и ритъма, които Бог е създал в света.²³

Структурата се определя от подлозите на глаголите. Първото изречение започва с действие на Бога (Бог е дал труд на човешките чада/ Бог е вложил вечността в тяхното сърце), описано с глагола /tn натан (преведен в РИ с “даде” първия път и “положил” втория). Във второто се споменава човешко действие свързано с действието на Бога (човешките чада се трудят в труда, който им е дал Бог/ те не могат да издирят от начало до край делото на Бога). Третото изречение отново се връща към действието на Бога (Бог е направил всяко нещо хубаво на времето си/ делото, което Бог е направил), описано с един и същи глагол hcu аса (“направил”).

Бог дава (труд/вечност)

на човека (за да се труди/без да може да издири)

Бог е направил (всяко нещо хубаво на времето си/делото на Бога).

(в) Тази структура се потвърждава от развитието на двата отговора в ст.12-15 (за което виж по-долу) както и от цялостната идейна структура на книгата, която ще бъде разгледана в следващата част на тази статия.

(г) Двата отговора имат и определени структурни прилики.

Думите ашер (rva) - глагол - елохим (

Ynbl /tn rva /ynuh-ta

Ylbm

ет - допълнение (труд/вечност) - сказуемо (натан “давам”), следвани от думи, в които доминират съгласните “б”, “л” и “н”/”м” (либне/ бълибам мибъли = “на синовете”/”в техните сърца без…”). Думата хаадам (човекът) се повтаря във втората част на всеки отговор (10б, 11в).

Отговорите, които Еклисиаст дава на своят въпрос в 10-11а и в 11б-г са различни. Той подчертава, че трудът, даден на хората, е от Бога. Думата “труд” тук трябва да се тълкува разширително. На първо място тя означава работата, която човек върши, за да се препитава, но също така обхваща и всички останали дейности в живота му. В контекста “труд” по всяка вероятност описва действията, споменати в ст.2-8 и е синоним на “всяко нещо” в ст.1 и 11. Авторът казва две неща за този труд. Първо той е даден от Бога и второ всеки един елемент от него е “хубав” или “подходящ” на времето си. Мнозина коментатори с право смятат, че “хубав” тук отразява оценката на всичко като “добро” в Битие 1 гл. С други думи животът на човека е част от хармоничния план, по който Бог е създал и управлява света. Този план е добър и хубав и всяко нещо, което намира своето място в него, е също така добро и хубаво. От тук можем да заключим, че на плоскостта на времето човешкият труд има смисъл, той носи “полза” за онзи, който се труди. Чрез него човек участва в хармонията и реда на света (вж. приликата с Пс.104:23) и така изпълнява “съдбата”, която Бог му е дал. Само по този начин той “функционира по предназначение”.

Мъдрецът обаче не спира до тук. Той въвежда в дискусията един нов термин: олам). Как трябва да бъде преведена тази дума е един от най-спорните въпроси от цялата книга. Основните мнения са следните:

1. “вечност” (LXX, RSV, NIV и на български РИ, СП, Марковски с.33), “съзнание за вечността” (Огден с.51), NJV превежда “вечност”, като обяснява в бележка под линия, че се има пред вид човешкият стремеж да открие времената на бъдещите събития (вж. 8:17); NEB перифразира “усещане за минало и бъдеще време”;

2. “свят” (KJV и на български ЦП) - в този смисъл олам се използва в по-късния еврейски²⁴; “любов към света” (Гордис с.231-232); Евалд, цитиран от Макнил, смята, че авторът иска да каже, че човешкото сърце е един микрокосмос, в който е отразен света;

3. “тъмнина”, “невежество” “тайна”(Скот с.221, Уитли с.31-33, Креншо с.97-98, Холанд с.81-101) - това е основната алтернатива на “вечност”. Същият корен, от който идва думата олам, се среща в думи със значението “скрит”, “таен” в Екл.12:14; Йов 28:21, и “помрачава” в Йов 42:3. В Угаритски съществува сродната дума glm “стъмва се”, а в един финикийски надпис от 10 век пр.н.е. се среща същият корен олам тук може би е използвано със значението на “тъмнина” или “нещо, което е скрито”. Ранкин ревокализира (т.е. променя гласните, но запазва съгласните на) думата на елем “забрава (склонност да забравя)”²⁵. Елем се среща в по-късния еврейски в смисъл на “тайна” или “забравяне”²⁶.

4. “страдание” “труд” (ВН, Гинсбърг, Фокс)²⁷ - този превод изисква промяна на текста от олам (амал (lmu) като втората и третата съгласна разменят местата си.

От всички тези предложения вторият възглед може веднага да бъде отхвърлен, тъй като значението на олам като “свят” се среща в по-късния еврейски, но не и в библейския еврейски и освен това фразата “положил е света в тяхното сърце” едва ли представлява по-добра и привлекателна алтернатива на традиционния превод. До промяна на текста трябва да се прибягва само в крайни случаи, тогава, когато съществуват безспорни доказателства, че текстът, с който разполагаме, е повреден. В този пасаж случаят не е такъв за това предложение 4 може също да бъде отхвърлено. Основният аргумент в полза на предложение 3 и срещу превод 1 е, че изразът “положил е вечността в сърцето им” е безсмислен На първо място как може вечността да бъде положена в човешкото сърце и на второ каква е тогава връзката между това действие и човешката невъзможност да издири делото на Бога? От друга страна “положил е невежество/тъмнина в тяхното сърце, за да не може човек да издири” звучи доста логично и смислено²⁸.

Тези аргументи са убедителни, но не решаващи. Основният недостатък на възглед 3 е, че олам е доста често срещана дума в СЗ еврейски и навсякъде има значението на “вечност, дълъг период от време (в миналото или бъдещето)”. Еклисиаст също употребява на други места (1:4) и дори в същия пасаж (3:14) олам в смисъл на “вечност, продължително време”. Контрастът с “време” в ст.10-11 предполага значението “вечност”. Освен това връзката между вечността в човешкото сърце и човешката неспособност да разбере делото на Бога не трябва да е задължително причинно-следствена. Кохелет иска по-скоро да направи контраст между двете - макар да има съзнание за вечността човек не може да издири от начало до край Божието дело. Съществува едно вътрешно противоречие, заложено в човешкото съществуване - човек знае за наличието на друга реалност отвъд настоящето, но не може да я постигне. Той не може да излезе от рамките, в които се намира в момента и да погледне нещата по-мащабно. Най-накрая превеждането на олам като “вечност” има и още едно предимство. То ни помага да си обясним една от най-характерните особености на книгата - голямата роля, която идеята за смъртта играе в нея (вж. по-долу).

Какъв е отговорът на основния въпрос на Еклисиаст от гледна точка на вечността? На тази плоскост авторът не дава никакъв отговор. Той се задоволява само да каже, че не знае. Макар че току що Кохелет е заявил, че смисълът от човешкия труд е участието на човека чрез него в хармонията на света, Кохелет бърза да направи една уговорка. Той иска да каже, че това не е всичко. Съществува и едно друго измерение, освен измерението на времето и отговора на неговия въпрос трябва да се търси и там. Но тук изследователят удря на камък. До това измерение човек е лишен от достъп. Той има някакво мъгляво съзнание за неговото съществуване, но не разполага със способностите да го разбере в пълнота, защото това означава да разбере “от начало до край делото, което е направил Бог”. Такава колосална задача не е по силите на една от малките и ограничени съставки на това Дело. Следователно човек не може да знае каква е ползата от всичкия му труд.