Електронно правителство същност на електронното правителство

1
ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО
1. Същност на електронното правителство.
В началото на 90 – те години на ХХв. Една от най – популярните концепции за формиране на информационно общество в световен мащаб става теорията за компютъризация на публичните функции. Концепцията за такава трансформация за първи път е предложена през 1978г. от Пол Бредли и Алберт Хол в работата си
„Трансформация на формите на държавните системи: публична принуда и административна юрисдикция”.
1
Разработената от тях теория получава наименованието e- Country (електронна държава) и скоро получава широко разпространение.
По – късно този термин претърпява корекция и се налага терминът „e-
Government” („електронно правителство”или „електронно управление”) като обемът на това понятие, съдържанието на конкретните системи на електронно управление все още са спорни на доктринално ниво.
Принципът на изграждане на електронно правителство се състои във възможността на гражданите или юридическите лица да получат административна услуга, обръщайки се към един правителствен портал, а не към отделен чиновник или ведомство. На практика тази възможност се реализира чрез изграждане на единна интегрирана система за административни услуги между всички звена на администрацията на централно и местно ниво.
В този контекст под „електронно правителство” се разбира съвкупността от органи на национално и местно ниво, средства и методи, насочени към към повишаване ефективността на правителство, което се състои във високотехнологичен и бърз достъп до информация и услуги.
Формирането на системите на електронно управление е насочено към създаване на ефективен информационно – правен механизъм за реализация на правата на човека в условията на глобализация на обществото.
Въвеждането на електронно управление и дълъг процес, съпроводен с различни трудности, които се предпоставят от множество фактори. Като такива фактори могат да се посочат :
- сравнително ниското ниво на информационна култура както у гражданското общество, така и в голяма част от администрацията на национално и общинско нива;
1
Bradley, P., Hool,A., The transformation of form of State system: Political repressions and administrative jurisdiction. – NY,1978. P. 143 – 150;

2
- консерватизмът на посочените субекти в информационния обмен;
- психологическата неподготвеност на обществото да търси и получава електронно – административни услуги;
- необходимостта от инвестиране на значителни суми от страната на държавата и общините.
Към числото на негативните фактори могат да бъдат отнесени и :
- несъвършената нормативно – законодателна база;
- недостатъчно развитие на интернет технологиите в областта на държавното управление;
- отсъствието на цялостна информационна инфраструктура на пазара на стоки си услуги, в това число в сферата на електронната търговия и т. н.
От друга страна формирането на система на електронно управление позволява:
- бърз и лесен достъп на гражданите до административни услуги;
- контролируемост на процеса на предоставяне на административни услуги;
- повишаване качеството на предлаганите административни услуги и намаляване елемента на бюрокрация в този процес;
- спазване правата на човека за свободно търсене, получаване, предаване, производство и разпостранение на информация, а така също и на конфиденциалността на всяка защитена от закона информация.
Създаването на електронно правителство се реализира на етапно. Като основни етапи в тази процес могат да се посочат формиране и усъвършенстване на информационното законодателство, създаване на необходимата инфраструктура за обезпечаване на оперативно – информационното взаимодействие между органите на администрацията от различни нива и между администрацията и гражданите, създаване на съответстващите административни структури, способстващи за практическата реализация на идеята за „електронно правителство”. В този смисъл въвеждането на технологии за изпълнение на функциите за държавно управление концентрира своето въздействие върху четири функционални групи:
- Правителство – граждани, т.е. създаване на достъпен и лесен за ползване портал с непосредствен изход за висококачествени услуги на правителството;

3
- Правителство – правителство. Аднистрациите на регионално и местно ниво да упростят процедурите за получаване на информация и услуги на гражданите, а така също да усъвършенстват управленческите функции, осигуряващи ефективност и резултативност;
Достигането на целите на електронното правителство е невъзможно без системообразуваща инфраструктура за изпълнение на основното изискване към него, а именно получаване на информация и услуги в резултат на еднократно ( one – stop) обръщане към електронното правителство.
Изграждането на посочената инфраструктура яе тясно свързана с формиране и усъвършенстване на съответната нормативна база, създаваща правни предпоставки за широко използване на информационните технологии във всички сфери на обществения живот. Основните задачи в тази посока са създаване на правна база за решаване на праблемите свързани с електронния документооборот, обезпечаване на равни права за получаване на информация чрез общодостъпни информационни системи, прилагане на средствата за криптография в сферата на гражданско – правните отношения.
През последните няколко години в България също се активизира процеса на създаване на законодателна уредба в областта на информационните технологии. Особено важно значение в този смисъл има Законът за електронния документ и електронен подпис( ДВ, бр.34 от
6 април 2001г., в сила от 5 февруари 2002), който е първа стъпка към осъвременяване на българското законодателство в съответствие с изискванията на новите икономическите про цеси.
Отношенията регулирани от закона са свързани основно с идентификацията на страните във виртуалното пространство, потвърждаване съдържанието на електронния документ, установяване гаранции за сигурността при обмяна на данни по електронен път чрез пра вната възможност за използването на електронен подпис като средство за автентификация.
Във връзка с прилагането на закона МС приема подзаконови актове – Наредба за реда за регистрация на доставчиците на удостоверителни услуги; Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и изискванията за предоставяне на удостоверителни услуги; Наредба за изискванията към алгоритмите за усъвършенстван електронен подпис ( и трите в сила от 8 февруари 2002г.).

4
Основните принципи и цели за развитие на българската политика за изграждане на информационно общество, част от която са и проблемите свързани с регулиране на виртуалното пространство, са изложени в приетата с Решение № 679 на МС от 1999г. – “ Стратегия за развити е на информационно общество в РБ”.
Една от основните формулирани цели за преход към информационно общество е създаването на правна и регулаторна рамка за предоставянето на услуги в новата информационна среда, хармонизирана с тази на ЕС.
В изпълнениена тази програма са приети редица нормативни актове, имащи отношение към развитието на информационното общество – Закон за далекосъобщенията ( с последните либерализирани положения, съобразени с новата регулаторна рамка на ЕС в областта на телекомуникациите), Закон за защита на личните данни, Закона за достъп до обществена информация и т. н. В редица други нормативни актове е дадена възможност определени действия да бъдат извършвани по електронен път чрез електронно подписани документи – Закон за обществените поръчки, Закон за сделките с ценни книжа, подаване на документи в НОИ, митнически декларации и т. н.
Необходимо е да бъде отбелязана и приетата с Решение № 866 на
МС от 28 декември 2002г. – Стратегия за прилагане на информационните технологии в държавната администрация ( Стратегия за създаване на електронно правителство), Стратегия за развитие на електронната търговия в РБ , както и Закон за електронната търговия.
Началото на процеса по внедряване на „правителство онлайн” в България е поставено през 2002 г. с приемане на Стратегия за е-правителство и за създаване на
Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на е-правителство. С този стратегически документ са очертани: степента на готовност на Р България да осъществява електронно управление, визията и стратегическите и оперативни цели, общите принципи, организацията и управлението на процеса. Посочени са и индикатори, по които ще бъде оценявано развитието на електронното правителство у нас, а именно внедряването на
12 онлайн административни услуги за граждани и 8 – за бизнеса.

5
През март 2010 г. е разработена и публикувана Концепция за е- управление в България
2010–2015 г. Този документ е основа за разработване на Национална стратегия и пътна карта за електронно управление. Разработена е Обща стратегия за електронно управление в Р България 2011–2015 г., която описва модела за изграждане на електронно управление (организационен, информационен и технологичен).
До момента са предприети и съответните законодателни инициативи, осигуряващи рамката за внедряване и функциониране на електронно управление, а именно Закона за електронното управление, Закон за електронния документ и електронния подпис, Наредбата за регистрите на информационните обекти и на електронните услуги, Наредба за електронните административни услуги, Наредба за издаване, използване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в администрациите, Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, Наредба за изискванията към единна среда за обмен на електронни документи и Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите. Утвърдени са и инструкции за изграждане и функциониране на регистър на електронните услуги и информационните обекти.