Европейски съюз

Европейски съюз

Европейският съюз е международна организация без аналог (sui generis). Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и др. органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по един представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, рибарството, околната среда, защита на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и др.

В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния световен брутен продукт.

История

Разширение на ЕС

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век, са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.

Впоследствие се създават още две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957, влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между тези западно-европейски държави. Общият пазар има свое огледално подобие и в Източна Европа — Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Европейският съюз (ЕС) е създаден официално с договора от Маастрихт от 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в редакцията му до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността. Съществуващият до този момент Общ пазар е възприет като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.

Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1.12.2009 г. и според него Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

Статут на ЕС до влизането в сила на Договора от Лисабон

За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова структура. Вторият и третият стълб представляват форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно "Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и "Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертан междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза — Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. Бива ратифицирана от 13 страни-членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на Конституцията за Европа. В крайна сметка, на 13.12.2007 г. е подписан Договора от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с неговата ратификация (договорът е подложен на референдум на два пъти в Ирландия и отказът на полския президент да го ратифицира), влиза в сила на 1.12.2009 г.

Държави членки и кандидатки

Настоящи държави членки

В момента Европейският съюз има 27 държави членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.



Карта на ЕС и страни кандидатки

От Договора от Рим 1957 до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:

Година	Държава
1957	Белгия, Франция, Западна Германия (ФРГ), Италия, Люксембург, Холандия (основателки)
1973	Дания, Ирландия, Обединено Кралство
1981	Гърция
1986	Португалия, Испания
1990	Източна Германия се обединява със Западна Германия и територията и се влива в рамките на ЕС[2]
1995	Австрия, Финландия, Швеция
2004	Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007	България, Румъния

Бележка:

• 
  Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
  
• 
  Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.
  

Специални територии на Европейския съюз

Някои части на територията на страните-членки на Европейския съюз поради своята географска отдалеченост или специално разположение, също така и някои от владенията на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането правните норми на ЕС.

Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

Преговаряни разширения

В Момента има три държави които са получили статуса на официална страна кандидатка за членство в ЕС. Това са:

• 
  Хърватия - Започва преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005. Стреми се да се присъедини към ЕС до 2014.
  
• 
  Република Македония - статус признат от 17 декември 2005, под името Бивша Югославска Република Македония, но все още не започнала присъединителния процес.
  
• 
  Турция - Опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963, но Турция започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори без да е дадена ясната перспектива за членство в съюза. След тази първа фаза трябва да започне и същинските преговори за членство. Повечето анализатори смятат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки (най-вече на Франция и Германия), които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.
  

Както държавите получили статуса на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Потенциални разширения

През 2003 година ЕС взема на срещата на високо равнище в Солун решението за европейска перспектива на всички западно-балкански държави, като едно евентуално приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.

Държавите, които имат потвърдена европейска перспектива, са: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово. Институции на Европейския съюз

Институции на ЕС

В рамките на Европейския съюз функционират седем институции, изброени в чл. 13, п. 1 от ДЕС, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:

• 
  Европейски парламент - представлява европейските граждани
  
• 
  Европейски съвет - определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС
  
• 
  Европейска комисия - изпълнителната институция на ЕС
  
• 
  Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) - представлява правителствата на държавите членки
  
• 
  Съд на Европейския съюз^[3] - контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
  
• 
  Европейска централна банка^[4]
  
• 
  Европейска сметна палата^[5] - контролира бюджета на ЕС
  

Органи на ЕС [редактиране]

Финансови органи

• 
  Европейска система на централните банки и Европейска централна банка - отговарят за финансовата политика на евространите и страните извън еврозоната.
  
• 
  Европейска инвестиционна банка - отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
  
• 
  Европейски инвестиционен фонд - отговаря за финансирането на инфраструктурни проекти
  

Консултативни органи

• 
  Европейски икономически и социален комитет - представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
  
• 
  Комитет на регионите - представлява регионалните и местни власти
  
• 
  Научен и технически комитет на Евратом - консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения
  
• 
  Агенция на Евратом - контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза
  
• 
  Европейски омбудсман
  

Децентрализирани агенции

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност

Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

• 
  Брюксел - седалище на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, познат още като Съвет на министрите, и на комисиите на Европейския парламент. Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.
  
• 
  Страсбург — седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.
  
• 
  Люксембург - седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейския съюз.
  
• 
  Франкфурт - седалище на Европейската централна банка.
  

Икономика

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 16 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2008 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) от около $18,39 трилиона, което е над 22% от световния икономически продукт. ЕС е най-големият износител на стоки,^[6] вторият най-голям вносител^[7] и най-големият търговски партньор за някои големи страни като Индия и Китай.^[8] ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.

170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС.^[9] През май 2007 безработицата в ЕС се запазва 7%, докато инвестициите са 21,4% от БВП, а инфлацията 2,2%. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни-членки, която варира от US$7 000 до US$69000.^[10]

Вътрешен пазар

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.





БВП (PPP) на жител 2006, показващ държавите над и под средното равнище за ЕС

Държави членки	БВП (PPP) милиони инт.долари	БВП (PPP) на жител инт.долари	БВП (номинален) на жител инт.долари
Европейски Съюз	14 712 369	27 894	30 937
Люксембург	35 194	76 025	91 927
Ирландия	191 694	45 135	57 163
Дания	203 502	37 399	54 474
Австрия	298 683	36 189	41 266
Финландия	179 141	34 162	41 542
Белгия	353 326	33 908	39 331
Холандия	549 674	33 079	42 763
Великобритания	2 004 461	32 949	41 960
Германия	2 698 694	32 684	36 779
Швеция	296 715	32 548	44 454
Франция	1 988 171	31 377	37 417
Италия	1 791 006	30 383	33 078
Испания	1 203 404	28 810	31 727
Гърция	274 493	24 733	24 030
Словения	49 062	24 459	18 346
Кипър	19 692	23 419	22 046
Малта	8 447	21 081	14 598
Португалия	217 892	20 673	19 288
Чехия	210 418	20 539	15 186
Естония	25 796	19 243	12 933
Унгария	190 343	18 922	10 914
Словакия	101 220	18 705	11 307
Литва	53 400	15 700	8 010
Полша	547 000	14 300	7 940
Латвия	32 700	14 200	7 630
България	90 758	11 500	4 075
Румъния	218 926	10 152	6 338
Страни кандидатки:
Турция	653 298	8 839	5 417
Хърватия	61 804	13 923	10 559
Република Македония	17 902	8 738	3 040
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина	25 505	6 884	2 774
Албания	18 329	6 259	3 175
Сърбия	47 770	6 112	3 700
Черна гора	2 412	3 800	1 784

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 230.53 Kb.

Сподели с приятели: