Няма законови пречки Васил Божков да събори хотел "Рила"

Минимални са шансовете някой да спре бизнесмена Васил Божков да построи модерен небостъргач насред историческия център на София. Това стана ясно вчера по време на дискусия за бъдещето на хотел "Рила". "Чисто формално, подобен строеж е законен", заяви архитектът на район "Средец" Теодор Тодоров.

Фирмата "Бългериън хотелс сървисиз" АД, която чрез сложни юридически връзки е свързана с Васил Божков, наскоро е подала в общината проект за промяна на плана за застрояване на хотел "Рила". Той ще се разруши, а на негово място ще изникне нова 80-метрова сграда, която ще е с 22 етажа и с 8 подземни нива за паркинги. Вероятно застроената площ ще е към 35 000 кв. м.

"Район "Средец" не е съгласен с този проект. Надземната част ще захлупи всички околни сгради", каза районният кмет Маргарита Гутева. Заради строежа има опасност от потъване на съседните сгради, а църквата "Св. Николай" може да се саморазруши.

Арх. Тодоров обясни, че инвеститорите се опират на "византийско" тълкувателно писмо на регионалното министерство на чл. 27 от Закона за устройството на територията. Според него няма никакви ограничения на плътността на застрояване и височината на парцели, които са на 3 улици. Затова сега инвеститорите се опитват да узаконят третата улица около парцела - част от ул. "Позитано", която фактически съществува, но не е нанесена в действащия план на София. Когато узаконяването стане факт, фирмата ще може да се възползва от писмото на МРРБ и да построи мол до президентството и крехката църква "Св. Николай".


25.07.2008 г.

Кампус

Какъв град? Студентски?!

Някогашното академично градче на София се застроява бързо и неумолимо. Жилищата в квартала скоро ще са повече от стаите в общежитията
Десетина година - толкова бяха необходими столичният Студентски град да се превърне в квартал - хибрид между общежитиен комплекс, жк и парти-зона. Някогашните просторни поляни, където се играеше футбол, федербал или фризби и момичета се припичаха, четейки за лятната сесия, изчезнаха. Сега сред и около занемарените общежития на университетите стърчат модерни жилищни сгради и заведения. Студентският град е една неголяма, но доста плътна строителна площадка, в която отвсякъде звучат флексове, чукове и Преслава. Това вече не е никакъв студентски град.
Преди 6-7 години изглеждаше странно, че на поляната до зала "Христо Ботев" се строи. При това ставаше дума за академична сграда - софийския корпус на Американския университет. Преди това на въпросната поляна имаше само едно дърво. Странно беше, защото макар общежитията да не са най-уютното място, студентите живееха тук с усещането, че имат естествено, неподлежащо на съмнение право върху тази територия, че това е неприкосновен квартал, място с особен статут. И той действително е бил, повече от 20 години - от 1971 г., когато държавата е отчуждила 240 хектара земеделска земя за града на студентите. Едва ли има друг университетски кампус в света, който така безцеремонно да е бил разграден.

Юни 2003 г., поляната между редовите и семейните общежития. До пералнята зад блок 38 се играе мач, а по диагоналната пътека покрай игрището сноват студенти, пеша или с колелета - това е прекият и приятен път до семейните. Вечерта на хълмчето, където има пейка, се събират студенти на гуляй.

Юли 2008 г., строежите, през които се минава за семейните. Мястото за мач е все още тук, останалото е огромен жълто-кафяв изкоп, ограден от тенекии. Няма диагонална пътека. Има 1 шармантна стъпаловидна жилищна сграда с нощни лампи около нея, нафинтифлюшени в стил неорококо. Честито на печелившите! Половината от някогашната поляна сега представлява УПИ I и УПИ III, квадрант 217, където никнат 2 високи сгради с подземни паркинги. Пред семейния бл. 53 на Медицинския университет има пясъчник с детска люлка. Тя ще стане неизползваема в момента, в който реално започне очакваният нов градеж.

Според новия общ устройствен план на София от някогашната поляна ще оцелее единствено малка ивица покрай улицата. Освен нея за зелена площ в Студентския град е отреден единствено паркът между УНСС и Техническия университет. Макар че и там не липсват реституционни претенции, по думите на кмета на район "Студентски" Димитър Дилчев, който заема поста от миналия ноември. Всичко останало по план ще е жк.

Националната спортна академия по принуда е взела дейно участие в реституционната сага на Студентския град. През 1996 г. се оказало, че софийските поземлени комисии са върнали терени на територията на днешната й база, опасана с ограда открай време. Парцелите били описани и в кадастъра. "Въвеждането им в кадастъра обаче трябва да е предшествано от съответна кметска заповед, а такава в нашия случай нямаше - на практика частните парцели бяха рисунки", казва главният юрисконсулт на НСА Валерий Маноилов. Споровете продължават и в момента, но все пак НСА разполага с акт от 1997 г., според който територията й е публична държавна собственост. Тогавашният областен управител на София го е издал, тъкмо поради факта, че са се появили желаещи да строят в базата. "За територията на Студентския град обаче не можем да отговаряме - едва успяваме да опазим собствените си терени", казва юристът.

Агонията на Студентския град е започнала едновременно с делата на НСА. Тогава независимо от онзи стар акт от 1971 г. общината го актувала като частна общинска собственост. Областният управител обаче отменил общинското решение, позовавайки се на стария акт. Последна инстанция на Върховния административен съд потвърдила волята му. Което може би означава, че всичко построено в Студентския град е незаконно?

Че новите собственици най-малкото трябва да плащат наем на държавата за сградите върху нейна територия?

"Не зная за това дело и конкретния акт, но мога да ви кажа, че актовете за общинска собственост за целия район "Студентски" (който включва и кварталите "Дървеница", "Дианабад" и "Мусагеница") до момента са около 1200", казва Димитър Дилчев. Което ще рече, че след като общината не е могла да приватизира студентското градче нацяло, то е било раздадено парче по парче. Това затруднява противодействието - и при добро желание да отмени неколкостотин общински акта областната администрация едва ли има капацитет за толкова паралелни съдебни дела.

Защо никое правителство обаче досега не се е заело да обетова Студентския град за студентите, овъзмездявайки собствениците, е загадка. (Е, що се отнася до кръчмите, трудно е да овъзмездиш наследник на имот, решен да прави например нощен клуб или каквото и да е заведение в Студентския град, с имот някъде другаде. Трудно ще намерите друг софийски квартал (изключваме центъра), където и невзрачните заведения да печелят така безотказно. Няма и друг квартал с такава концентрация на кръчми, клубове и т.н., които да работят до колкото си щат, без почти никой гък да им каже. (Студентите рядко подават оплаквания от шума.)

Всички онези, които имат реституционни претенции към Студентския град, е трябвало да бъдат овъзмездени още тогава, през 90-те г., при цени от по няколко лева за квадрат, смята Дилчев. Сега те биха настоявали за пазарна цена, която е средно 400-500 евро/кв.м, а става дума за стотици декари, посочва той.

Ако се съди по част от делата на НСА, не наследниците, а инвеститори, откупили техните имоти, са активната страна в строителството и съпътстващите го съдебни спорове. Хората са връщали наследството си не за честта на дядото, който го е орал някога, а понеже са имали оферта да го продадат. Очевидно е, че не наследниците, а тъкмо инвеститорите в Студентския град са били двигател на тази прелестна реституция в реални граници. Какъв е ефектът от усиленото застрояване на квартала (по-специално от контрастната комбинация от занемарените общежития, модерните апартаменти и натрапчивата парти-линия) върху психологията на студентите, би било перфектна тема за дипломна работа по антропология или архитектура.

"Цялото това строителство тук е безумие, въпреки че законово е напълно изрядно", казва районният кмет. През февруари той спря издаването на разрешения за строителство и нареди да се изготви подробен устройствен план, който да запази малкото оцелели до момента междублокови пространства. Планът е вече готов и беше приет от експертен съвет на архитектурната дирекция на общината, предстои да мине и през Столичния общински съвет. "С този ПУП ще предизвикаме лавина от съдебни искове, защото междублоковите поляни са почти изцяло реституирани, скандалът ще е огромен", отбелязва Дилчев. "А съдебната практика от последните няколко месеца не ни дава големи надежди, че ще успеем да запазим зеленината", добавя той.

Скоро Дилчев ще сезира прокуратурата за няколко реституции в района си. Едната касае базата на НСА, втората е върху сградата на Онкологията, а третата - върху базата на Минно-геоложкия университет.

"Този разговор трябваше да го водим преди 10 години - тогава е имало шанс Студентския град да се запази. Сега можем само да се надяваме да сложим край на строителството в рамките на 3-4 години и да го благоустрояваме колкото можем, след като застрояването е вече факт", казва кметът на района.

Кметът е обсъдил с ше­фа на ДАНС Петко Сертов съвпадението в отказа на ромите да почистват сто­лицата с поредния доклад на Европейската комисия. Председателят на агенция­та пое ангажимента да про­вери откъде тръгват слухо­вете и по какъв начин се

Столичният кмет поиска съдействие от Петко Сертов

дирижира отказът на роми­те да изпълняват своите за­дължения, каза още Бори­сов.

По време на обиколката си в града столичните инс­пектори са намерили заби­ти до съдовете за смет та­белки с надпис „Гарантира­но от ГЕРБ". Табелките са видимо специално израбо­тени, ламинирани с дърве­ни дръжки и ще бъдат предадени на органите с цел установяване на причи­ните за проблема с неизвозените навреме отпадъци.

Независимо, че петнадесет коли на фирма „Новера" и седем на външни фир­ми извозваха битови отпа­дъци от районите „Обори­ще", „Триадица", „Средец" и „Възраждане", на места в центъра на столицата мно­го кофи за смет отново се препълниха.

Хипотезата, че БСП е ви­новна за това, че не се из­хвърля боклукът на София, е смешна, каза председа­телят на групата на общин­ските съветници на БСП в СОС Жельо Бойчев. „Аз ед­ва сега разбирам, че на 21 юли е обявена обществена

поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване. Не знам нито критериите, нито за­данието на новите конце­сионери", каза Бойчев.