Фактори Растителност

Растителност

• 
  По-голяма част от територията на България попада в средноевропейската флористична област, представена от трите основни типа растителност: горска, храстова и тревна. Височинното зониране на растителността е резултат от височинното изменение на хидроклиматичните условия и на почвените типове .
  
• 
  
  

• 
  Горска растителност. Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ.
  В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 %
  
  
• 
  Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първите заемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори, в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения.
  Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.
  
  Храстовата растителност принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.
  
  Тревната растителност също има вторичен характер с изключение на високопланинските ливади. Разпространена е в Дунавската равнина и във високите планини. Ливадите и пасищата са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство. Високопланинските ливади са на височина над 2300 m.
  
  

Животински свят

Животинският свят е изключително разнообразен. България се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област и на територията ни се срещат предимно представители на три нейни подобласти: Европейско-Сибирска, Средиземноморска и Ирано-Туранска.

Фаунистични подобласти	Териториално разположение	Представители на животинския свят
Европейско-Сибирска	Дунавска равнина, Стара планина, Средна гора, Краище, Задбалкански котловини, западната част на Рило-Родопския масив	В Дунавската равнина: степни видове – мишки, заек, лалугер, таралеж, къртица, пор, хомяк;  от птиците – яребица, пъдпъдък, кукумявка, орел, дрозд и др.; до 1000 m н.в. – кълвач, синигер, смок мишкар, сърна, елен и др.; над 1000 m н. в. до горната граница на гората – мечка, вълк, лисица, златка, дива свиня, елен, сърна, катерица и др.; в най-високите части на Рила и Пирин – дива коза, брадат орел, снежна полевка, скалолазка и др.
Средиземноморска	Горнотракийска низина, Тунджанската област, Източни Родопи, Странджа, долините на Струма, Места, Черноморско крайбрежие	Оризищна мишка, колхидски фазан, воден плъх; от влечугите – смок, усойница, пепелянка; отровен тракийски паяк, блатна костенурка, чакал – в Странджа
Ирано-Туранска	Южна Добруджа	Гризачи, влечуги, скакалци и др.

Защитен вид – муфлон



Кафявата мечка е най-едрият бозайник по нашите земи.



Яребицата гнезди в ливадите на равнинните и хълмистите области.



Черният щъркел е защитен от закона вид. Среща се предимно в ниските планини на Южна България.

Растителният и животинският свят са предпоставка за развитие на много промишлени отрасли, на лова и риболова, на туризма и на различните видове спорт. Флората и фауната са силно засегнати от нерационалната стопанска дейност.

Националните паркове, резерватите и природните паркове са основни природозащитени територии.

Опазването на растителността и на животинския свят с цел да се поддържа природното равновесие и да се съхранява генетичният фонд на страната е причина за разширяване на площите на националните паркове и резерватите.

Каталог: wiki -> images
images -> Доклад херман хесе „сидхарта" изготвила: боряна юрукова X а клас зпг"климет тимирязев"
images -> Съдържание: Обща информация за града Забележителности Снимки и информация за най-известните места в града Личности, родени във Венеция Снимки, професия и години на личностите
images -> Националноосвободителното движение до 1876 г може да се определи най-точно с една дума стихийно
images -> Операционна система®
images -> Презентация за град Чикаго
images -> Джейсън Стейтъм
images -> Видове рекламни банери
images -> Най-пълноводните реки през пролетта са реките в Източна Европа. През зимата те замръзват за 2 месеца на юг, а на север за 7 месеца. Поради малкия наклон реките текат бавно. Те са дълги и имат широки речни легла
images -> Избрах да пиша за поредицата „Безсмъртните, защото в момента съм (фен) и чета книгите
images -> Някои известни вирусни заболявания при човека

Изтегляне 43.63 Kb.

Сподели с приятели: