199 Ницше смята, че философията трябва да бъде забавна. Той е игриви забавен по един хаплив начин. Всяка истина,
казва той, трябва да бъде придружена от поне един смях. Той играе с идеите и с литературните изразни средства и похвати. Той пише в афоризми, детски стихчета, песни – и говори с имитация на библейски глас чрез най-известното си изобретение –
Заратустра. Кратките му енергични изречения се чувстват като у дома сив. Ницше е бреме, защото подобно на Сократ той изисква да поставим под въпрос утвърдените вярвания, а това никога не е приятно. Винаги съм смятал, че философията е задвижвана от усилени разсъждения и студена логика. Ако Русо нарани тази вяра, Ницше я довърши. Като изпълва страниците стиха (а често и не толкова тиха) възхвала на импулсивното и ирационалното. За Ницше емоциите не са отвличане на вниманието или заобикаляне по пътя към логичното. Теса крайната цел.
Добродетелните са ирационални, най-благородният от всички се поддавана своите импулси, а в най-добрите му моменти неговият разум
изчезва напълно. Русо се занимава със сърцето. Ницше се цели по-ниско. Той е философът на вътрешностите – това място, казва ученият Робърт Соломон, където растат съмненията и бунтовете, частите на тялото, които не могат лесно да бъдат опитомени от просто валидни аргументи или от авторитета на преподаватели“.
199
Ницше не бил почитателна чисто абстрактната мисъл. Подобно неясно предъвкване никога не е вдъхновявало
никого да направи нещо, аргументира се той. Трябва да се научим да мислим по различен начин. да чувстваме различно, казва той. Той страдал от един вид чувствена синестезия. Мислел по начина, по който повечето от нас чувстват – инстинктивно. Но при неготова ставало и седна сила, която не била изцяло под негов контрол. Ницше не формулира идеи. Той ги ражда. Потопявам се в неговите напрегнати думи, вероятно на ръба на потока, когато усещам някакво присъствие. Вдигам погледи виждам една пеперуда. Кацнала е върху Ницше, златистокафявите ѝ крила трептят на страница 207. Не съм сигурен какво да правя.
Изкушавам се да направя снимка, но се страхувам, че може да изплаша пеперудата. Освен това записването на един момент изглежда лош заместителна преживяването му. Пеперудата сее приземила върху пасаж, наречен Във връзка седна учена книга. Прекрасен избор. Класически Ницше. Първият ни въпрос относно стойността на книга, човек или музикално произведение е Можели да ходи Или още по-добре: можели да танцува
199
Robert Solomon and Kathleen Higgins, eds.,
Reading Nietzsche (New York:
Oxford University Press,
1988), 4.
200 Някои философи шокират. Мнозина спорят. Няколко вдъхновяват. Само Ницше танцува. За него няма по-фин начин да се изрази жизнерадости любов към съдбата. Бих повярвал само в Бог, който знае как да танцува, пише той. Измисленият бог на Ницше, Заратустра, танцува диво, пламенно, без дори следа от притеснение. Какво знаят боговете за срама
Духът на всеки добър философ, казва Ницше, е духна танцьор. Незадължително добър танцьор. „По-добре да танцувам тромаво, отколкото да ходя с куцане, казвал той и точно така и било. Не можел да направи дори няколко прилични стъпки на дансинга. Така да бъде. Добрият философ, подобно на добрия танцьор, е готов да се изложи. Философията на Ницше обаче танцува превъзходно. Има ритъм. Подскача и лети по страницата, а от времена време се движи и назад с лунната стъпкана Майкъл Джексън. Танцуването няма цел – танцът е целта. Точно така е и с философията на Ницше. За него танцуването и мисленето имат подобна цел радостта от живота.
Той не се опитва да докаже нищо. Просто иска да видите света и себе си по различен начин. Подобно на художник, философ като Ницше ни подава чифт очила и казва Погледнете света през тях. Виждате ли това, което аз виждам Това не ели чудо. Това, което виждаме, може да е вярно или да не е в научен смисъл, но не е това въпросът. Философът предаване истината научения, а на художника или романиста. Това е подход сякаш. Гледайте на света така,
Сподели с приятели: