Смисълът в живота

ВИКТОР ФРАНКЪЛ
СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Увод в логотерапията
Фондация Отворено общество София, 1994
VIKTOR E. FRANKL
MAN'S SEARCH FOR MEANING
AN INTRODUCTION TO LOGOTHERAPY Fourth Edition
BEACON PRESS Boston
Издател: фондация „Отворено общество" - София ул. „Сердика" № 1, IV етаж 1000 София
България тел.: 888-632, факс: 888-662
© 1959, 1962,1984, 1992 by Viktor E. Frankl
© Харалан Александров Александров, превод, 1994
© Живко Томов Станкулов, дизайн, 1994
ISBN 954-520-044-8
Виктор Франкъл е роден през 1905 г. През 30-те години завършва медицина и защитава докторат във Виенския университет. По време на Втората световна война прекарва 3
години в Освиенцим и други концентрационни лагери.
Виктор Е. Франкъл е професор по неврология и психиатрия към Медицинския факултет на
Виенския университет и почетен професор по логотерапия към Американския международен университет. Основател е на Третата виенска школа по психотерапия.
Президент е на Австрийското медицинско дружество по психиатрия.
Виктор Е. Франкъл е автор на 26 книги, преведени на 19 езика, включително японски и китайски.
Само няколко книги през последните десетилетия са имали трайното въздействие на книгата на д-р Франкъл. „Смисълът в живота" е класически бестселър и днес се смята за един от най-големите приноси в психиатрията след трудовете на Фройд.
В книгата си д-р Франкъл представя един трогателен разказ за живота си сред ужасите на нацистките лагери на смъртта и изпитанията си, които са го довели до откриването на теорията за логотерапия-та - съвременен и позитивен подход към личности с психически и душевни нарушения. Свободата на човек да преживява страданието и да намира смисъл в

живота си независимо от обстоятелствата са залегнали в основата на теорията, която от момента на създаването й е упражнила огромно въздействие върху всички сфери на психиатрията и психологията.
В това преработено и допълнено издание авторът е включил и нова глава „Основания за трагичен оптимизъм", в която актуализира теоретичните изводи от книгата.
„Ако тази година прочетете само една книга, то тя трябва да бъде тъкмо книгата на д-р франкъл."
Лос Анджелис Таймс"
„Едно завладяващо въведение в най-забележителното психологическо течение на нашето време."
Гордън У. Алпорт, из „Предговор"
ПОРЕДИЦА
„БЕЛЕЖИТИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ БЕЛЕЖИТИ УЧЕНИ"
Поредицата представя основни произведения - бестселъри в областта на обществените науки и хумани-таристиката, останали непознати за българския читател. Свързва ги една обща черта - техните именити автори са успели да изложат една или друга сложна материя просто и ясно, така щото в нея да може да се встъпи без предварителна подготовка. Това са книги за самопознание и осмисляне на околния свят. Добрият им прочит несъмнено би допринесъл за това светът ни да стане по-отворен, а ние самите - по-толерантни и либерални.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор от Гордън У. Алпорт - 7 Предговор към изданието от 1992 г.- 11
Първа част
Преживявания в концентрационен лагер - 15
Втора част
Основни идеи в логотерапията - 89
Послепис, 1984 г.
Основания за трагичен оптимизъм - 121
Библиография
Издания на английски език по логотерапия - 137
ПРЕДГОВОР

Д-р франкъл, авторът психиатър, понякога пита своите пациенти, страдащи от множество големи и малки терзания: „Защо не се самоубиете?" От отговорите им той често успява да намери насоките за своята терапия - в един живот има любов към децата, която да го крепи, в друг - талант, който трябва да се осъществи; в трети - може би само тлеещи спомени, които си струва да се запазят. Да се втъкат тези тънки нишки на разбития живот в здрава тъкан от смисъл и отговорност, е целта и предизвикателството на логотерапията,
версията на д-р франкъл на модерната екзистенциална анализа.
В тази книга д-р Франкъл обяснява преживяванията, които го довеждат до откриването на логотерапията. Прекарвайки дълго време в зверски концентрационни лагери, той се оказва разсъблечен до голото си съществуване. Баща му, майка му, брат му и жена му умират в лагерите или са изпратени в газовите пещи, тъй че, с изключение на сестра му,
цялото му семейство загива в тези лагери. Как би могъл той - при загубата на всякаква собственост, при разрухата на всички стойности, страдащ от глад, студ и бруталност, всеки миг в очакване на унищожение, - как би могъл да сметне, че си струва да опази живота си?
Заслужава си да се вслушаме в психиатъра, който лично се е сблъскал с такива крайни състояния. Ако изобщо някой е способен да погледне на човешкото ни положение с мъдрост и състрадание, това е той. Думите на д-р франкъл звучат дълбоко правдиво,
защото почиват на преживявания, твърде дълбоки, за да бъдат измамни. Това, което той има да каже, е престижно поради положението му сега в Медицинския факултет на
Виенския университет и поради славата на лого-
-7-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
терапевтичните клиники, които днес изникват в много страни по модела на неговата прочута Неврологична поликлиника във Виена.
Не можем да не сравним подхода на Виктор франкъл към теорията и терапията с работата на неговия предшественик Зигмунд Фройд. И двамата се занимават главно с природата и лечението на неврозата. Фройд открива корените на тези злополучни разстройства в тревожността, предизвикана от несъзнавани мотиви, които са в конфликт. Франкъл разграничава няколко форми на невроза и проследява някои от тях (ноогенните) до срива на страдащия да намери смисъл и чувство за отговорност в своето съществуване. Фройд акцентува върху фрустрацията в сексуалния живот, франкъл - върху фрустрацията на
„волята за смисъл". Днес в Европа се наблюдава подчертано отдръпване от Фройд и широко приемане на екзистенциалната анализа в няколко взаимосвързани форми, една от които е школата на логотерапията. Характерно за толерантния възглед на Франкъл е, че той не отхвърля Фройд, а охотно надгражда върху неговия принос; нито пък влиза в пререкания с другите форми на екзистенциална терапия, а приветства родството с тях.
Този разказ, макар и кратък, е умело изграден и завладяващ. Чел съм го два пъти от край до край, без да вдигна глава, неспособен да се откъсна от магията му. Някъде след средата на разказа си д-р франкъл представя своята собствена философия на логотерапията. Той я въвежда така деликатно в потока на разсъжденията, че едва след като затвори книгата,

читателят си дава сметка, че това е съчинение с огромна дълбочина, а не просто още една жестока история за концентрационните лагери.
Читателят научава много от тези автобиографични фрагменти. Научава какво прави човешкото същество, когато ненадейно осъзнае, че няма „нищо друго за губене освен така странно оголения си живот". Завладяващо е опи-
-8-
Предговор санието на Франкъл на смесения прилив на емоция и апатия. Първо идва на помощ отчужденото любопитство към собствената съдба. Скоро обаче идват стратегиите за запазване на остатъците от живота, макар шансовете за оцеляване да са малки. Гладът,
унижението, страхът и дълбокият гняв от несправедливостта стават поносими чрез съкровено пазените образи на йкъпи хора, чрез религията, чрез мрачното чувство за хумор и дори чрез проблясъците на целителната природна красота - едно дърво или залез.
Но тези моменти на утеха не утвърждават волята за живот, ако не помагат на лагерника да извлече по-широк смисъл от своето привидно безсмислено страдание. Тук се натъкваме на централната тема на екзистенциализма: да живееш - значи да страдаш, да оцелееш - значи да намериш смисъл в страданието. Ако животът изобщо има предназначение, страданието и умирането също трябва да имат. Но друг не може да ти каже какво е това предназначение. Всеки трябва да го открие за себе си и да поеме отговорността, която неговият отговор изисква. Ако успее, ще продължи да израства въпреки всички обиди,
франкъл обича да цитира Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как."
В концентрационния лагер всички обстоятелства се съюзяват, за да накарат лагерника да загуби опора. Изтръгнати са всички познати цели в живота. Това, което единствено остава,
е „последната човешка свобода" - свободата да „избереш своя позиция при определени обстоятелства". Тази последна свобода, призната и от античните стоици, и от модерните екзистенциалисти, получава ярка значимост в живота на франкъл. Лагерниците са обикновени хора, но поне някои, избирайки да бъдат „достойни за своите страдания",
доказват способността на човека да се извиси над външната си съдба.
Като психотерапевт авторът, разбира се, иска да знае как може да се помогне на хората да постигнат тази отли-
-9-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
чителна за човека способност. Как може да се пробуди у пациента чуството, че е отговорен да живее за нещо, колкото и да са мрачни обстоятелствата? Франкъл ни предлага вълнуващо описание на една групова терапевтична сесия, която е провел със сълагерниците си.
По молба на издателя Франкъл добавя изложение на основните аспекти на логотерапията,

а също и библиография. Досега повечето от публикациите на тази „Трета виенска школа по психотерапия" (предшестващи са школите на Фройд и Адлер) са били главно на немски.
Следователно читателят ще приветства приложението на д-р Франкъл към личния му разказ.
За разлика от много европейски екзистенциалисти франкъл не е нито песимистичен, нито антирелигиозен. Напротив, за писател, изправен лице в лице с цялата вез-десъщост на страданието и силите на злото, той приема изненадващо оптимистичен възглед за способността на човека да надмогва трудностите и да открива подходяща пъ-теводна истина.
Препоръчвам от сърце тази малка книга, защото тя е перла на драматичния разказ,
фокусиран върху най-дълбоките човешки проблеми. Тя има литературни и философски достойнства и предоставя завладяващо въведение в най-значимото течение в психологията на нашето съвремие.
Гордън У. Алпорт*
* Гордън У. Алпорт, в миналото професор по психология в Харвардския университет, е един от най-изявените писатели и преподаватели на Америка в тази област. Той е автор на голям брой оригинални трудове по психология и издател на Journal of Abnormal and Social
Psychology. Забележимата теория на д-р Франкъл е въведена в САЩ главно чрез пионерската дейност на професор Алпорт; нещо повече, благодарение на доверието към него интересът към логотерапията там бурно расте.
-10-
ПРЕДГОВОР КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1992 г.
Тази книга претърпя почти 100 издания на английски, както и на още 21 други езика. Само от английските издания са продадени повече от 3 милиона екземпляра.
Това са голите факти и сигурно те са причина репортерите от американските вестници и особено от телевизията в повечето случаи да започват интервютата си, като след споменаването на тези факти възкликват: „Д-р франкъл, вашата книга стана истински бестселър! Как се чувствате след такъв успех?" На което отговарям, че на първо място това съвсем не е постижение и завоевание от моя страна, а по-скоро израз на нещастието на нашето време: ако стотици хиляди хора посягат към книга, на която още заглавието обещава да разгледа въпроса за смисъла на живота, то това трябва да е въпрос, който им пари под лъжичката.
Със сигурност за въздействието на книгата може да е допринесло и нещо друго. Нейната втора, теоретична част („Основни идеи в логотерапията") се свежда до урока, който човек може да извлече от първата част, автобиографичния разказ („Преживявания в концентрационен лагер"), докато първата част служи като екзистенциално потвърждение на моите теории. Така двете части взаимно подкрепят своята правдоподобност.
Нямах наум нито едно от тези неща, когато пишех книгата през 1945 г. Това направих в продължение на девет последователни дни с твърдото решение книгата да бъде

публикувана анонимно. В действителност първото издание на оригиналната немска версия не посочваше името ми върху корицата, макар че в последния момент, тъкмо преди първоначалното публикуване, отстъпих пред настоява-
-11 -
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
нето на моите приятели да позволя то да бъде написано поне на титулната страница.
Отначало обаче тя бе публикувана с твърдото убеждение, че като анонимен опус никога не би могла да спечели литературна слава за автора си. Исках просто да покажа на читателя чрез конкретния пример, че животът съдържа потенциален смисъл при всички условия,
дори най-жалките. Мислех, че, ако идеята бъде онагледена с такава крайна ситуация, като тази в един концентрационен лагер, книгата ми може да бъде чута. Следователно чувствах се отговорен да напиша през какво съм преминал, защото мислех, че може да бъде от полза за хора, склонни към отчаяние.
И тъй, за мене е странно и забележително, че от няколкото дузини книги, на които съм автор, успех пожъна точно тази, която смятах да публикувам анонимно, та да не може никога да изгради каквато и да е репутация на автора. Затова аз отново и отново напомням на моите студенти и в Америка, и в Европа: „Не се стремете към успеха - колкото повече се стремите към него и го правите своя цел, толкова повече ще ви убягва.
Защото успехът както щастието не може да се преследва, той трябва да последва, и то само като непреднамерен страничен резултат от посвещаването на човека на кауза, по- висока от самия него, или като вторичен продукт от отдаването на друг човек. Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.
Искам да слушате онова, което вашата съвест ви диктува да сторите, и да го изпълните по най-добрия начин, на който сте способни. Тогава ще доживеете да видите, че в края на краищата - в края на краищата, казвам - успехът ще ви следва тъкмо защото сте забравили да мислите за него."
Читателят може да ме попита защо не се опитах да избегна това, което ме чакаше, след като Хитлер бе окупирал Австрия. Нека отговоря, като си припомня следната история.
Малко преди САЩ да се включат във Втората светов-
- 12-
Предговор към изданието от 1992 г.
на война, получих покана да отида в американското консулство във Виена, за да взема емигрантската си виза. Старите ми родители бяха преизпълнени с радост, защото очакваха,
че скоро ще ми бъде позволено да напусна Австрия. Аз обаче изведнъж се разколебах.
Пред мен стоеше въпросът: бих ли могъл наистина да си позволя да ги оставя сами да посрещнат съдбата си, да бъдат изпратени рано или късно в концентрационен лагер или в един от така наречените лагери за изтребление? В какво се състоеше моята отговорност?
Трябваше ли да се погрижа за рожбата на своя ум, логотерапията, като емигрирам към благодатната земя, където бих могъл да пиша книгите си? Или трябваше да изпълня

задълженията си на истински син, син на своите родители, който трябва да направи всичко,
което може, за да ги защити? Размишлявах върху проблема и тъй, и иначе, но не можех да намеря решение; това бе една от онези дилеми, които карат човек да желае „знак свише",
както казват.
Тогава на една маса у дома забелязах парче мрамор. Когато попитах за това баща си, той обясни, че го намерил на мястото, където националсоциалистите били изгорили до основи най-голямата виенска синагога. Той прибрал парчето вкъщи, защото било част от таблиците, изписани с десетте Божи заповеди. На парчето бе гравирана позлатена староеврейска буква. Баща ми обясни, че тази буква представя една от заповедите. Запитах нетърпеливо: „Коя от тях?" Той отговори: „Почитай баща си и майка си, за да бъдат дълги дните ти на земята." В този момент реших да остана с баща си и майка си на тази земя и да не използвам американската виза.
Виена, 1992 г. Виктор Е. франкъл
-13-
Първа част
Преживявания в концентрационен лагер
Тази книга не си поставя за цел да изложи факти и събития, а лични преживявания,
многократно изстрадани от милиони лагерници. Това е историята на един концентрационен лагер, видяна отвътре и разказана от един от оцелелите. В центъра на този разказ стоят не големите ужаси, вече предостатъчно описвани (макар че недостатъчно се вярва в тях), а неизброимите дребни разновидности на тормоза. С други думи, търси се отговор на въпроса: Как се отразява всекидневният живот в концентрационен лагер върху съзнанието на средния лагерник?
Повечето от описаните тук събития са се случили не в големите и прочути лагери, а в малките, където се извършваше голяма част от истинското изтребление. Тази история не е за страданията и смъртта на велики герои и мъченици, нито пък за прословутите капо - лагерници с особени привилегии на доверени лица, нито пък за известни лагерници. И
тъй, тя се интересува не толкова от страданията на силните, колкото от жертвоприношението, кръстните мъки и смъртта на огромното войнство неизвестни за историята жертви. Тъкмо тези обикновени лагерници без отличителни знаци на ръкавите бяха истински презирани от капо. Докато тези редови лагерници се хранеха малко или изобщо не се хранеха, капо никога не оставаха гладни; всъщност мнозина капо изкарваха в лагера по-добре, отколкото през целия си останал живот. Те често бяха по-сурови с лагерниците, отколкото охраната, и ги биеха по-жестоко от есесовците. Разбира се, тези капо бяха избирани само измежду онези лагерници, чийто нрав изглеждаше подходящ за подобни действия, но ако не отговаряха на очакванията, биваха незабавно разжалвани.
Скоро те съвсем заприличваха на есесовците и на лагерните надзиратели и поведението им може да се разглежда от подобни психологически позиции.
Външният наблюдател на лагерния живот лесно може да добие погрешна представа за

него, примесена със сантименталност и жалост. Какво знае той за суровата битка за съществуване, която бушуваше между лагерниците. Това бе безмилостна борба за насъщния хляб и просто за живот, водена за себе си или за добър приятел.
2. _17_
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
* * *
Да вземем такъв случай. Официално бе обявено, че определен брой лагерници ще бъдат транспортирани в друг лагер, но не бе трудно да се отгатне, че крайното предназначение са газовите камери. Болните или слабите лагерници, неспособни да работят, се подбираха,
за да бъдат изпратени в един от големите централни лагери, снабдени с газови камери и крематориуми. Обявяването на подбора беше сигнал за сблъсък между всички лагерници или между отделни групи. Важно бе само едно - твоето собствено име или това на приятеля ти да бъде зачеркнато от списъка на обречените, макар всички да знаеха, че на мястото на всеки спасен ще трябва да се намери друга жертва.
С всеки ешелон трябваше да тръгнат определен брой лагерници. Нямаше значение кои,
тъй като всеки от тях не бе нищо друго освен един номер. При приемането им в лагера
(такъв поне беше методът в Освиенцим*) заедно с другите вещи им се отнемаха и всички документи. В резултат на това всеки лагерник имаше възможност да се представя с измислено име или професия и по различни причини мнозина го правеха. Властите се интересуваха само от номерата на лагерниците. Тези номера често биваха татуирани върху кожата, а трябваше да бъдат зашити и на определено място върху панталоните,
куртката или палтото. Когато някой от охраната искаше да обвини лагерник, той просто хвърляше поглед на номера (как се страхувахме само от такива погледи!), но никога не питаше за името.
Да се върнем на конвоя, който се кани да потегли. Нямаше нито време, нито желание за съобразяване с морал или етика. Всеки беше обсебен от една-единствена мисъл: да се опази жив за семейството, което го чака у дома, и да спаси приятелите си. Следователно всеки без колебание би уредил друг лагерник, друг „номер" да заеме мястото му в транспорта.
Както вече споменах, подборът на капо се извършваше по отрицателен признак - за тази работа бяха избирани само най-бруталните лагерници (макар да имаше някои щастливи изклю-
* В оригиналния текст е използвано немското название - Аушвиц. Бел.
прев.
-18-
Преживявания в концентрационен лагер
-19-

чения). Но освен подбора, извършван от СС, през цялото време сред лагерниците течеше процес на самоподбор. Общо взето, съумяваха да оживеят само онези, които след години влачене от лагер на лагер бяха загубили всякакви скрупули в борбата за съществуване; за да се спасят, те бяха готови да използват всички средства - честни или не, дори груба сила,
кражба и предателство на приятели. Ние, които се завърнахме по силата на много щастливи случайности или чудеса - наречете ги, както искате, знаем: най-добрите измежду нас не се върнаха.
* * *
Вече са събрани много фактологически описания на концентрационни лагери. Тук фактите ще са от значение само доколкото са част от човешките преживявания. Това съчинение е опит да се опише същинската природа на изживяното. На тези, които са били в лагер, то ще се опита да обясни собствените им преживявания в светлината на съвременното познание. А на онези, които никога не са били там, може да помогне да си представят и най-вече да разберат какво са изтърпели онзи съвсем малък процент лагерници, които оцеляха и за които животът сега е много труден. Тези някогашни лагерници често казват:
„Не обичаме да разказваме за преживяното. За онези, които са били вътре, не са нужни никакви обяснения, а другите няма да разберат нито какво чувствахме тогава, нито какво чувстваме сега."
Методичното представяне на преживяното е много трудно, тъй като психологията изисква известна научна безпристрастност. Но възможно ли е лагерникът, описващ личните си наблюдения, да бъде безпристрастен? Това е присъщо на външния наблюдател, но той е твърде отдалечен, за да имат твърденията му реална стойност. Само човекът отвътре знае истината. Неговите съждения може да не са обективни, а оценките му да са неадекватни.
Това е неизбежно. Трябва да се направи опит да се избегне всякакъв субективизъм и тъкмо в това се състои истинското затруднение при книга като тази. На места ще е нужна смелост да се говори за дълбоко интимни преживявания. Възнамерявах да напиша тази книга анонимно, като използвам само лагерния си номер. Но когато ръкописът бе завършен, си дадох сметка, че
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
като анонимна публикация стойността му би намаляла наполовина и че трябва да имам куража да изложа открито своите убеждения. Затова въпреки силната си неприязън към ексхибиционизма се въздържах и не задрасках нито един пасаж.
Ще оставя на други да извлекат теоретичните обобщения от съдържанието на тази книга.
Това може да стане принос към психологията на лагерния живот, която бе изследвана след
Първата световна война и която ни запозна със синдрома на „болестта на бодливата тел".
На Втората световна война дължим попълването на знанията ни за „психопатологията на масите" (ако мога да цитирам вариант на добре известната фраза и заглавие на книга от
Льо Бон*), защото ни запозна с войната на нерви и с концентрационния лагер.
Тъй като това е история за преживяванията ми на обикновен лагерник, важно е да спомена не без известна гордост, че в лагера не работех като психиатър, нито дори като

лекар, с изключение на последните няколко седмици. Малцина от моите колеги имаха щастието да получат работа в зле отоплени служби за първа помощ, разполагащи с превръзки, направени от парчета отпадъчна хартия. Аз бях номер 119 104 и прекарах повечето време в копаене и прокарване на трасета за железопътни линии. По едно време работата ми бе сам да прокопая под пътя тунел за водопроводна тръба. Този подвиг не остана невъзнаграден и точно преди Коледа на 1944 г. ми бе връчен подарък от т. нар.
премиа-лни купони. Те бяха издадени от строителната фирма, на която в действителност ни бяха продали в робство: фирмата плащаше на лагерните власти определена цена дневно на лагерник. Всеки купон струваше на фирмата петдесет пфенига и можеше да бъде заменен срещу шест цигари дори след седмици, макар понякога да губеше давност.
Станах горд собственик на жетон, струващ дванадесет цигари. Но по-важно бе, че цигарите можеха да се заменят за дванадесет супи, а дванадесет супи често бяха истинска отсрочка на гладната смърт.
*Гюстав льо Бон (1841 - 1931) - френски социален психолог, антрополог и археолог,
известен най-вече с изследванията си върху психологическите характеристики на тълпата. C
теорията си за психопатологията на масите е един от предтечите на груповата анализа.
Бел. прев.
-20-
Преживявания в концентрационен лагер
-21 -
Да се пушат цигари, бе привилегия, запазена за капо, които имаха осигурена седмична дажба от купони; същото важеше може би за лагерник, който работи като отговорник на склад или работилница и получава няколко цигари срещу извършената опасна работа.
Изключение правеха само онези, които бяха загубили воля за живот и искаха да се
„порадват" на последните си дни. Затова когато видехме наш другар да пуши собствените си цигари, знаехме, че е загубил вяра в силата си да продължи, а, веднъж загубена, волята за живот рядко се връщаше.
* * *
Когато се проучат огромното количество материали, натрупани в резултат на наблюденията и преживяванията на много лагерници, се открояват три фази в психическата реакция към лагерния живот: периодът след постъпването, периодът на потъване в лагерния ритъм и периодът след освобождаването.
Симптомът, характеризиращ първата фаза, е шокът. При известни условия шокът може дори да предхожда формалното постъпване в лагера. Ще дам за пример обстоятелствата на моето собствено постъпване.
Вече няколко дни и нощи хиляда и петстотин души пътувахме с влак, по осемдесет души във вагон. Всички трябваше да лежат върху багажа си - малкото останало от личното им имущество. Вагоните бяха така препълнени, че сивата светлина на утрото се процеждаше само през най-горната свободна част на прозорците. Всички очаквахме влакът да се насочи

към някой оръжеен завод, където ще бъдем въдворени на принудителна работа. Не знаехме дали сме още в Силезия, или вече в Полша. Локомотивът просвирваше с тревожен звук като вик за помощ, отправен от състрадание към нещастния товар, който бе обречен да води към гибел. Влакът започна да маневрира, очевидно наближавайки голяма гара.
Изведнъж от редовете на неспокойните пътници се откъсна вик: „Там пише Освиенцим!" В
този момент всяко сърце замря. Освиенцим - самото име събираше целия ужас на света:
газови камери, крематориуми, кланета. Влакът потегли бавно, почти колебливо, сякаш искаше да отдалечи от
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
своите пътници, колкото се може повече, осъзнаването на страшната истина: Освиенцим!
В сутрешното развиделяване започнаха да се открояват очертанията на огромен лагер - няколко реда опъната бодлива тел, наблюдателни кули, прожектори и дълги колони от дрипави човешки фигури, сиви в сивото утро, влачещи се по правите пусти пътища в неизвестна за нас посока. Прозвучаваха отделни крясъци и командни изсвирвания. Ние не заехме значението им. Подведен от въображението си, съзирах бесилки с висящи по тях хора. Бях ужасен, но това беше в реда на нещата, тъй като стъпка по стъпка трябваше да свикваме с неизмерим и кошмарен ужас.
Накрая влязохме в гарата. Кресливи заповеди нарушиха първоначалната тишина. Отсега нататък ни предстоеше да чуваме тези груби, пронизителни тонове отново и отново във всички лагери. Звучаха почти като последен вик на жертва и все пак различно. Стържещият,
дрезгав звук сякаш идеше от гърлото на човек, когото постоянно убиват. Вратите на вагона се отвориха с трясък и вътре нахлу малък отряд лагерници. Носеха униформи на ивици,
главите им бяха остригани, но изглеждаха добре хранени. Говореха на всички европейски езици, при това с известна насмешка, което при онези обстоятелства звучеше гротескно.
Така както давещият се хваща за сламка, така моят вроден оптимизъм (който често овладяваше чувствата даже и в най-отчая-ни ситуации) се вкопчи в мисълта: Тези лагерници изглеждат доста добре, с настроение и дори се смеят. Кой знае? Може би ще съумея да споделя тяхното благоприятно положение.
В психиатрията има определено състояние, известно като „налудност за помилване".
Непосредствено преди екзекуцията осъденият се заблуждава, че може да бъде помилван в сетния миг. Ние също се хващахме за късчетата надежда и до последния момент вярвахме,
че може би няма да е толкова зле. Силно ни ободряваше дори видът на червенобузите и кръглолики лагерници. Откъде да знаем тогава, че това е специално подбран елит - групата, която от години наред ден след ден посреща пристигащите на гарата ешелони. Те отговаряха за новодошлите и за техния багаж, включително за оскъдните вещи и тайно пренесените бижута. Освиенцим трябва да е бил странно място в онази
-22-
Преживявания в концентрационен лагер
-23-

Европа от последните военни години. Трябва да е имало уникални съкровища от злато и сребро, платина и диаманти не само в огромните складове, но и в ръцете на СС.
Хиляда и петстотин лагерници бяха наблъскани в барака, предназначена най-много за двеста души. Бяхме гладни и измръзнали и нямаше място за всички да клекнат на голата земя, камо ли да легнат. В продължение на четири дни единствената ни храна бе парче хляб -140 грама. При това чух старшите лагерници, отговарящи за бараката, да се карат с един от приемащата група заради игла за вратовръзка от платина и диаманти.
Впоследствие повечето от печалбата щеше да се изтъргува за алкохол - шнапс. Вече не си спомням точно колко хиляди марки бяха нужни, за да се купи количеството шнапс,
необходимо за „весела вечер", но зная, че тези отколешни лагерници имаха нужда от шнапс. Кой може да ги упрекне, че при тези условия се опитваха да се упоят? Една друга група лагерници получаваше от СС почти неограничено количество шнапс - тези, които работеха в газовите камери и крематориумите и които отлично знаеха, че един ден щяха да ги подменят с нови хора и тогава щяха да бъдат принудени да оставят наложената им роля на екзекутори и сами да станат жертви.
Почти всеки от нашия ешелон живееше с илюзията, че ще бъде помилван, че все още не е късно нещата да се оправят. Не осъзнавахме значението на сцената, която последва веднага. Казаха ни да оставим багажа си във влака и да се строим в две колони: жените на една страна, мъжете на друга, за да преминем покрай старши офицер от СС. Сам се изненадах на куража да скрия еднодневката си под палтото. Моята колона преминаваше край офицера човек по човек. Дадох си сметка какво ме чака, ако той откриеше торбата ми. Най-малко щеше да ме тръшне на земята, знаех това от опит. Щом го приближих,
инстинктивно се изправих, за да не забележи тежкия ми товар. След миг стоях лице в лице с него. Беше висок мъж, строен в безупречната си униформа. Какъв контраст с нас,
раздърпани и мръсни след дългото пътуване! Той бе заел поза на нехайно спокойствие,
придържайки десния си лакът с лявата ръка. С показалеца на вдигнатата си дясна ръка той посочваше съвсем небрежно надясно или наляво. Никой от нас изобщо не се догаждаше за зловещото зна-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
чение, което се криеше зад това малко движение на показалеца, сочещ ту надясно, ту наляво, но доста по-често наляво.
Дойде и моят ред. Някой ми прошепна, че да те пратят надясно, значи работа, а наляво отиват болните и негодните за работа, за да бъдат изпратени в специален лагер. Просто чаках нещата да вземат естествения си ход както в многото подобни случаи занапред.
Отляво еднодневката ме дърпаше надолу, но аз правех усилия да вървя изправен.
Есесовецът ме разгледа, изглежда, се поколеба, после сложи ръце на раменете ми. Много се стараех да изглеждам стегнат, а той съвсем бавно завъртя раменете ми, докато се обърнах надясно, и поех на тази страна.
Вечерта ни бе обяснено значението на играта с пръста. Това бе първата селекция, първата присъда да съществуваме или не. За огромното мнозинство от нашия транспорт, около

деветдесет процента, тя значеше смърт. Екзекуцията им бе изпълнена през следващите няколко часа. Изпратените наляво бяха директно отправени от гарата към крематориума.
Над входа на тази сграда, както ми каза някой от работещите там, стояла думата „баня",
написана на няколко европейски езика. При влизането всеки от затворниците получавал парче сапун и тогава - но, слава Богу, не се налага да продължавам. Много свидетелства са написани за този ужас.
Ние, малцината спасени от нашия транспорт, научихме истината вечерта. Разпитвах старите лагерници къде е изпратен моят колега и приятел П.
— Наляво ли го изпратиха?
— Да - отговорих.
— Тогава можеш да го видиш там.
— Къде?
Ръката сочеше към комина на неколкостотин метра, който изхвърляше в сивото небе на
Полша струя пламък. Над него се образуваше зловещ облак дим.
— Ето там е твоят приятел, поел към небесата - бе отговорът. Все още не разбирах, докато не ми обясниха истината с прости думи.
Но аз не разказвам нещата подред. От психологическа гледна точка ни предстоеше дълго,
дълго пътуване от изгрева на гарата до първата нощна почивка в лагера.
-24-
Преживявания в концентрационен лагер
-25-
Охранявани от есесовци със заредени пушки, бяхме принудени да тичаме от гарата покрай заредената с електричество бодлива тел, през лагера до хигиенния пункт: това бе истинска баня за онези от нас, които преминаха първото изпитание. Нашата илюзия за помилване отново намери потвърждение. Есесовците изглеждаха почти чаровни. Скоро открихме защо. Те бяха мили с нас, докато виждаха часовници по ръцете ни и можеха с добронамерен тон да ни убедят да им ги дадем. Нямаше ли бездруго да предадем, щем,
не щем, цялото си имущество и защо този сравнително симпатичен човек да не вземе часовника? Може би някой ден той щеше да се отплати.
Навесът, където чакахме, изглежда, бе преддверие към дезинфекционния пункт. Появилите се есесовци разпънаха одеяла, върху които трябваше да хвърлим цялото си имущество,
часовници и бижута. По-старите лагерници, които помагаха, се забавляваха от наивните въпроси на някои от нас, дали не може да задържат венчална халка, медальон, или талисман. Все още не можехме да възприемем факта, че всичко ще ни бъде отнето.
Опитах се да спечеля доверието на един от старите лагерници. Приближих се крадешком и му посочих свитъка хартия във вътрешния джоб на палтото си с думите: „Виж, това е ръкописът на научна книга. Знам, ще ми кажеш, че трябва да съм благодарен, ако се

отърва жив, и че повече не бива да очаквам от съдбата. Но какво да направя, когато в този ръкопис е работата на целия ми живот и трябва на всяка цена да го запазя. Разбираш ли?"
Да, той започваше да разбира. Ухили се бавно, първо със съжаление, после с нарастващо изумление, насмешка, подигравка и накрая измуча в отговор една дума, която неизменно присъстваше в речника на лагерниците: „Майната му!" В този миг съзрях простата истина и сторих онова, което бележеше връхната точка в първата фаза на психологическата ми реакция - зачеркнах целия си предишен живот.
Моите спътници, които стояха наоколо с бледи, изплашени лица и спореха безпомощно,
изведнъж се раздвижиха. Отново чухме дрезгавите крясъци-заповеди. Подкараха ни с удари към преддверието на банята. Събрахме се около един есесовец, който чакаше всички да пристигнат. Сетне каза: „Давам ви две ми-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
нути по часовник да свалите всичките си дрехи и да ги оставите на пода до вас. Можете да вземете само обувките си, колана или презрамките и евентуално вързоп. Започвам да броя!"
Хората смъкваха дрехите си с невъобразима бързина. Колкото по-малко време оставаше,
толкова по-нервни ставаха те и несръчно дърпаха бельото си, коланите и връзките за обувки. Тогава за пръв път чухме звуците на бичуване - кожени каиши плющяха по голите тела.
След това ни подкараха в друга стая, където ни обръснаха: бяха остригани не само главите ни, но по цялото ни тяло не остана нито косъм. Следваха душовете, където отново ни строиха. Едва се разпознавахме, но някои отбелязаха с голямо облекчение, че от тръбите капе истинска вода.
Докато чакахме ред за душ, си дадохме сметка за голотата си; наистина вече нямахме нищо освен голите си тела - при това обръснати; всичко, което притежавахме, бе буквално нашето голо съществуване. Какво друго ни оставаше като материална връзка с предишния живот? За мен това бяха очилата и коланът, който впоследствие размених за парче хляб.
На собствениците на вързопи предстоеше ново вълнение. Вечерта старшият лагерник,
отговарящ за нашата барака, ни приветства с реч, в която тържествено обеща, че ще обеси лично „на онази греда" - той я посочи - всеки, който е скрил пари или скъпоценни камъни във вързопа си. С гордост обясни, че лагерните закони го овластяват да стори това в качеството му на старши обитател.
Що се отнася до обувките ни, нещата не стояха така просто. Макар да ни се полагаше да ги задържим, онези, които имаха по-приличен чифт, в крайна сметка бяха принудени да го заменят за обувки, които не им ставаха. В истинска беда се оказаха онези, които послушаха привидно добронамерения съвет на старите лагерници (даден в преддверието) и отрязаха високите си ботуши, намазвайки изрязаните краища със сапун, за да прикрият саботажа.
Есесовците сякаш само това и чакаха. Всички заподозрени в това престъпление трябваше да отидат в малкото странично помещение. Скоро отново чухме плющенето на каишите и

писъците на изтезаваните. Този път това продължи доста дълго.
Така илюзиите, които някои измежду нас още таяха, бяха Унищожени една по една и тогава съвсем неочаквано повечето
-26-
Преживявания в концентрационен лагер
-27- от нас бяха обзети от мрачно чувство за хумор. Знаехме, че няма какво повече да губим освен абсурдно голия си живот. Когато от душовете протече вода, всички се опитахме да се шегуваме както със себе си, така и един с друг. В крайна сметка течеше истинска вода!
Наред със странното чувство за хумор ни обхвана и друго чувство - любопитство. И преди съм изпитвал този вид любопитство - като основна реакция на определени необичайни обстоятелства. Когато веднъж животът ми беше застрашен от произшествие при катерене,
в критичния момент имах само едно усещане -любопитство, дали ще се измъкна жив, или с фрактура на черепа и други контузии.
Дори в Освиенцим преобладаваше студено любопитство, някак си отдалечаващо съзнанието от обкръжаващата реалност, на която започвахме да гледаме с известна обективност. По онова време възпитавахме това състояние на съзнанието като защитен механизъм. Интересуваше ни какво предстои да се случи. Какви например ще са последиците от стоенето ни на открито в студа на късната есен, голи и мокри след банята.
През следващите няколко дни любопитството ни прерасна в изненада от това, че не настинахме.
Много подобни изненади очакваха новодошлите. Медиците измежду нас най-напред научиха, че „Учебниците лъжат!". Някъде е казано, че човек не може да живее, без да спи определен брой часове. Напълно погрешно! Бях убеден, че има някои неща, които не мога да правя: не мога да спя без това или не мога да понасям това или онова. Първата нощ в
Освиенцим спахме на редици нарове. На всяка редица (дълга около два - два и половина метра) спаха по девет души направо на дъските, като делиха общо две одеяла. Разбира се,
можехме да спим само настрана, притиснати и сгушени един в друг, което в острия студ си имаше добрите страни. Въпреки забраната някои използваха обувките си за възглавница,
макар и целите в кал. В противен случай трябваше почти да си изкълчиш ръката, за да подпреш глава на нея. И все пак сънят дойде и ни донесе няколко часа забрава и облекчение от болките.
Ще спомена няколко изненадващи примера за това, колко много можем да понесем:
невъзможно ни бе да си мием зъбите
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
и въпреки острата витаминна недостатъчност венците ни бяха по-здрави от всякога. По половин година трябваше да носим едни и същи ризи, докато загубеха всякаква прилика с човешки дрехи. Когато замръзнеха трьбите, дни наред не можехме да се мием дори

отчасти и все пак охлузванията и драскотините по ръцете ни, замърсени с пръст при работата, не гноясваха, освен ако нямахме измръзвания. Или например човек с лек сън,
свикнал да се буди от най-слабия шум в съседната стая, сега спеше здраво, притиснат до съседа си, хъркащ гръмко право в ухото му.
Ако сега някой ни попита доколко е вярно съждението на Достоевски, което просто определя човека като същество, способно да свикне с всичко, бихме отговорили: „Да, човек може да свикне с всичко, само не ни питайте как." Но нашите психологически изследвания,
пък и ние самите не бяхме стигнали още дотам. Все още бяхме в първата фаза на нашата психологическа реакция.
Почти всеки таеше мисълта за самоубийство, макар и за кратко. Тя бе родена от безизходността на положението, от постоянната заплаха от смърт, надвиснала над нас ежедневно и ежечасно, и от близостта на чуждата смърт. Поради лични убеждения, които ще спомена по-късно, твърдо си обещах още първата вечер в лагера, че няма „да се хвърля върху жиците". С тази фраза в лагера се описваше най-разпространеният метод за самоубийство - докосване до заредената с електричество бодлива тел. За мен не бе непосилно да взема това решение. Не си струваше да се самоубиваш, тъй като, погледнато обективно, шансовете на средния лагерник да оживее бяха нищожни. Той нямаше никакво основание да очаква, че ще е сред малкия процент оцелели след всички пресявания. През първата фаза на шока лагерникът в Освиенцим не се боеше от смъртта. След първите няколко дни дори газовите камери не бяха ужасни за него - в крайна сметка те му спестяваха усилието да се самоубие.
По-късно приятели са ми казвали, че не съм бил между онези, които са били силно депресирани от шока на постъпването. Аз само се усмихнах, и то съвсем искрено, когато на сутринта след първата нощ в Освиенцим се случи следното: Въпреки строгите заповеди да не напускаме „блоковете" си мой колега, дошъл в Освиенцим преди няколко седмици, се промъкна в нашата ба-
-28-
Преживявания в концентрационен лагер рака. Искаше да ни успокои и да ни каже някои неща. Бе така отслабнал, че първо не го познахме. Демонстрирайки добро настроение и непукизъм, той ни даде няколко бързи съвета: „Не се страхувайте! Не се плашете от подборите! Д-р М. (главният лекар на СС) има слабост към лекарите." (Това не бе вярно, добрите думи на приятеля ми подвеждаха. Един лагерник, лекар на блок от бараки, човек на около шейсет години, ми разказа как е умолявал д-р М. да помилва сина му, определен за газовата камера. Д-р М. хладно отказал.)
„Моля ви за едно - продължи той, - бръснете се всеки ден, стига да можете, дори ако трябва с парче стъкло... дори ако трябва да дадете за това последния си къшей хляб. Ще изглеждате по-млади, а остърганите ви бузи - по-румени. Ако искате да живеете, има само един начин - да изглеждате годни за работа. Ако само накуцвате, да речем, от малък мехур на петата, и есесовец забележи това, ще ви отстрани и на другия ден газът не ви

мърда. Знаете ли кого наричаме „мослем"?* Онзи, който изглежда отпаднал и потиснат,
болен и изтощен и който не може да се справя повече с тежък физически труд - това е
„мослем". Рано или късно, по-скоро рано, всеки „мослем" отива в газовата камера. Затова запомнете: бръснете се, стойте и вървете стегнато и газът да не ви плаши. Всички вие, дори да сте само от двадесет и четири часа тук, няма защо да се страхувате от газовите камери, с изключение може би на тебе." И тогава ме посочи и каза: „Надявам се, не се сърдиш, че ти го казвам направо." На другите повтори: „От всички вас единствено той трябва да се страхува от следващия подбор. Тъй че не се безпокойте!"
Аз се усмихнах. Сега съм убеден, че всеки на мое място през онзи ден би сторил същото.
*Moslem (англ.) - мюсюлманин, в лагерния жаргон означава „обречен", навярно под влияние на оригиналното арабско значение: „отдал се", „обрекъл се" на волята на Аллах.
Бел. прев.
-29-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
* * *
Мисля, че Лесинг е казал някъде: „Ако от някои неща не загубиш -S разума си, значи нямаш разум." Ненормалната реакция при не-нормални обстоятелства е нормално поведение.
Дори ние, психиатрите, очакваме в неестествена ситуация, каквато е изпращането в лудница, човек да реагира толкова по-ненормално, колкото по-нормален е всъщност.
Реакцията на човек при постъпването му в концентрационен лагер също представлява ненормално състояние на ума, но, обективно погледнато, това е нормална и както ще видим по-нататък, типична реакция за дадените условия. Така описаните от мен реакции започват да се променят след няколко дни. Лагерникът преминава от първата към втората фаза, тази на относителна апатия, в която постига нещо като емоционална смърт.
Независимо от вече споменатите реакции новопристигналият лагерник се опитва да притъпи мъките и на други болезнени емоции. На първо място, безграничния копнеж по дома и семейството. Често чувството е така остро, че човек просто чезне от копнеж. Сетне идва отвращението от цялата заобикаляща го грозота, дори в нейните най-повърхностни форми.
Повечето лагерници получават униформи от парцали, в сравнение с които едно плашило би изглеждало елегантно. Между бараките в лагера се стеле плътна мръсотия и колкото повече човек се опитва да я изчисти, толкова повече затъва в нея. Любима практика е новопристигналият да се зачисли към работните групи по почистване на нужниците и канализацията. Когато при пренасянето им през неравни места част от изпражненията се плиснат по лицето на лагерника, както става обикновено, и той изрази погнуса или понечи да се избърше, само получава за наказание удар от някой капо. Така се ускорява умъртвяването на нормалните реакции.
Отначало лагерникът отклонява поглед при гледката на наказателния развод на друга група; за него е непоносимо да вижда другарите си да маршируват с часове нагоре-надолу

из калта, направлявани с удари. След дни или седмици нещата се променят. Рано сутринта,
още по тъмно, лагерникът застава пред
-30-
Преживявания в концентрационен лагер
-31 - портата с подразделението си, готов за преход. Чува писък и вижда как събарят другаря му с удар, издърпват го да се изправи и пак го тръшват - и защо? Защото е с треска, но е рапортувал в отделението за болни в неподходящо време. Наказват го за опита да се освободи от задълженията си не по правилника.
Но лагерникът, преминал във втората фаза на психологическите си реакции, вече не поглежда встрани. Чувствата му са притъпени и той наблюдава невъзмутим. Друг пример - той чака в отделението за болни с надежда да получи два дни лека работа в лагера поради контузии или може би отоци, или треска. Стои безчувствен, докато внасят дванадесетгодишно момче, принудено да стои мирно в снега с часове или да работи навън босо, защото за него в лагера няма обувки. Пръстите на краката му са измръзнали и дежурният лекар отскубва един по един черните ган-гренясали остатъци с пинсета.
Отвращението, ужасът и съжалението са емоции, които наблюдателят вече не може да изпита истински. След няколко седмици в лагера страдащите, умиращите и мъртвите са станали за него толкова обичайна гледка, че повече не могат да го развълнуват.
* * *
Прекарах известно време в барака за болни от тиф, които вдигаха висока температура,
често изпадаха в делириум и много от тях агонизираха. След като един от тях умря, без да се разстройвам емоционално, наблюдавах последвалата сцена, повтаряща се при всяка смърт. Един по един лагерниците се приближиха към още топлото тяло. Един грабна остатъците от картофена каша, друг реши, че дървените обувки на трупа са по-добри от неговите, и ги размени, трети направи същото с палтото на мъртвия, а един бе доволен, че си осигури една - представете си само - истинска връв.
Наблювавах всичко това без интерес. Накрая помолих „санитаря" да махне тялото.
Заемайки се с това, той хвана трупа за краката, остави го да падне в тесния проход между двата реда дъски, служещи за легла на петдесетте болни от тиф, и го повлече по неравния пръстен под към вратата. Двете стъпала нагоре към изхода винаги представляваха проблем за нас, тъй като бях-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-32- ме изтощени от постоянно недояждане. След няколко месеца престой в лагера не можехме да изкачим тези стъпала, всяко по 15 сантиметра високо, без да се хванем за касата на вратата и да се изтеглим.
Човекът с трупа наближи стъпалата. Уморено се повлече нагоре. Дойде ред на тялото -

първо краката, после туловището и накрая със зловещо топуркане главата подскочи нагоре по двете стъпала.
Моето място бе в противоположния край на бараката, близо до единственото иззидано над пода малко прозорче. Докато стисках паница гореща супа със студени ръце и лакомо отпивах от нея, случайно погледнах през прозорчето. Току-що извлеченият труп бе втренчил в мен изцъклени очи. Преди два часа бях говорил с този човек. Сега продължих да си сърбам супата.
Ако липсата на емоции не бе ме изненадало от гледна точка на професионалния ми интерес, не бих си спомнил сега тази случка, свързана за мен с толкова малко чувства.
* * *
Апатията, притъпяването на емоциите и чувството, че вече нищо не те засяга, са симптомите, които се появяват през втората фаза на психологическата реакция на лагерника и които в крайна сметка го правят нечувствителен към постоянните побои. Чрез тази нечувствителност лагерникът се обгражда с така необходимата му защитна черупка.
Побоите се стоварваха при най-малкото предизвикателство, а понякога без каквато и да е причина. Например хлябът се раздаваше на работното ни място и трябваше да се строяваме, за да го получим. Веднъж човекът зад мен стоеше малко встрани и липсата на симетрия подразни есесовеца. Не знаех какво става в редицата зад мен, нито в ума на есесовеца, но изведнъж получих два остри удара по главата. Чак тогава забелязах до себе си пазача, който въртеше палката. В такъв момент най-много наранява не физическата болка (това се отнася както за възрастни, така и за деца), а душевната, предизвикана от неправдата, от неоснователността на всичко това.
Преживявания в концентрационен лагер
3.
-33-
Странно наистина, но един удар, който дори не попада в целта, може при определени обстоятелства да нарани повече от онзи, който улучва. Веднъж по време на снежна буря стоях на един железопътен насип. Въпреки времето нашата група трябваше да продължи работа. Работех усилено по ремонта на насипа с чакъл, тъй като това бе единственият начин да се стопля. Само за миг поспрях да си поема дъх и се подпрях на лопатата. За зла беда тъкмо тогава охраната се обърна и помисли, че клинча. Болката, която ми причини,
не бе от обида или удар. Този пазач не сметна за нужно да каже каквото и да било, дори и ругатня, на дрипавата изтощена фигура пред него, навярно много смътно напомняща човешки силует. Наместо това той игриво грабна камък и ме замери. На мен това ми се стори начин да се привлече вниманието на животно, да се накара да работи домашно добиче, същество, което има толкова малко общо с теб, че дори не го наказваш.
Най-болезнената част от побоя е обидата, която нанася. По едно време трябваше да носим някакви дълги тежки греди по заледеното трасе. Ако някой се подхлъзнеше, заплашваше не само себе си, но и другите, с които носеше гредата. Мой стар приятел имаше вродено

изкълчване на тазобедрената става. Той се радваше, че въпреки това е способен да работи, защото при подборите физически негодните почти със сигурност бяха изпращани на смърт. Той куцаше по линията с една особено тежка греда, готов всеки момент да падне и да повлече и другите. Тъй като не носех греда, скочих да му помогна, без да спра да мисля. Незабавно получих удар в гърба, грубо порицание и нареждане да се върна на мястото си. Няколко минути преди това същият пазач, който ме удари, ни бе казал пренебрежително, че ние, „свинете", нямаме чувство за другарство.
При друг случай, в една гора, при температура минус 16 градуса започнахме да копаем здраво замръзналия горен слой земя, за да полагаме водопровод. По това време вече бях много отслабнал физически. Появи се един надзирател с дебели червени бузи. Лицето му определено ми напомняше свинска зурла. Забелязах хубавите му топли ръкавици, които пазеха ръцете му от острия студ. Известно време той ме гледа мълчаливо. Чувст-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-34- вах как бедата се надига, тъй като пред мен лежеше купчина пръст, която показваше точно колко съм изкопал. И той започна:
- Откога те гледам, свиня такава! Почакай, ще те науча аз как се работи! Ще ровиш земята със зъби - ще умреш като животно! Ще те ликвидирам за два дни! Никога през живота си не си похващал работа. Какъв беше, свиньо? Бизнесмен ли?
Бях спрял да обръщам внимание. Но се налагаше да се отнеса сериозно към заплахата му да ме убие, затова се изправих и го погледнах право в очите.
- Бях лекар - специалист.
- Какво? Лекар? Обзалагам се, че си получавал купища пари от хората.
- Както се случи, повечето работа вършех без заплащане в клиники за бедни.
Но вече бях казал твърде много. Той се нахвърли върху мен и ме събори, крещейки като луд. Вече не помня какво викаше.
С тази безспорно тривиална история искам да покажа, че има моменти, когато негодуванието се надига дори у привидно закоравял лагерник - негодувание не от жестокостта и болката, а от обидата, свързана с тях. Онзи път кръвта нахлу в главата ми,
защото трябваше да слушам как за живота ми съди човек, който няма понятие от него,
човек, „който изглежда толкова вулгарен и брутален, че сестрата в поликлиничното отделение на моята болница нямаше да го допусне дори в чакалнята". (Трябва да призная,
че тази забележка, направена по-късно пред другите лагерници, ми донесе детинско облекчение.)
За щастие отговарящият за моята работна група капо ми бе задължен: бе започнал да ме харесва, тъй като изслушвах любовните истории и брачните му проблеми, с които ме засипваше по време на дългия преход до работното ни място. Преценката на характера му и психотерапевтичните ми съвети го бяха впечатлили. Благодарността му към мен вече

носеше плодове. Не-колкократно бе запазвал за мен място до себе си в един от първите пет реда на отряда, който се състоеше от около 280 души. Тази услуга бе от значение.
Строявахме се сутрин по тъмно и всеки се страхуваше да не закъснее и да се окаже в задните редове. Ако се търсеха хора за неприятна и омразна работа, стар-
Преживявания в концентрационен лагер
-35- шият капо се появяваше и обикновено събираше необходимия брой от задните редове.
Тези хора трябваше да поемат за друга, особено опасна работа под командата на непозната охрана. От време на време старшият капо избираше хора от първите пет реда само за да спипа онези, които се опитваха да хитруват. Всички протести и молби се усмиряваха с няколко добре прицелени юмрука и избраните жертви се подкарваха към сборния пункт с крясъци и удари.
Докато обаче моят капо изпитваше нужда да излива сърцето си, на мен това не можеше да ми се случи. Бе ми гарантирано почетно място до него. Но това не бе единственото предимство. Както почти всеки лагерник и аз страдах от отоци. Краката ми бяха така подути и кожата така опъната, че едва можех да превия коляно. За да паснат на подутите ми крака, обувките трябваше да останат развързани. Дори да имах чорапи, не би имало място за тях. Полуобутите ми крака винаги бяха мокри, а обувките ми - пълни със сняг.
Това, разбира се, предизвикваше измръзване и пришки. Всяка стъпка ставаше истинско мъчение. При преходите ни през заснежените полета по краката ни се образуваха буци лед. Постоянно някой се подхлъзваше и тези зад него се спъваха отгоре му. Колоната спираше, но не за дълго. Някой от охраната се намесваше и пускаше в действие приклада на пушката си, за да накара хората да станат бързо. Колкото по-напред в колоната бе човек, толкова по-рядко бе принуден да спира и после да наваксва, тичайки с болните си крака. Бях много щастлив да бъда назначен за личен лекар на негово превъзходителство капо и да се движа равномерно в първия ред.
Като допълнително заплащане за службата ми можех да разчитам, че, докато супата се раздава по обед на работното ни място, когато ми дойде редът, той ще потопи черпака до дъното на баката и ще улови няколко зърна. Този капо, бивш армейски офицер, дори се осмели да прошепне на надзирателя, с когото се бях карал, че ме знае като необикновено добър работник. Това не оправи нещата, но той все пак съумя да ми спаси живота (един от многото пъти, когато трябваше да бъде спасяван). В деня след случката с надзирателя той ме пробута в друга работна група.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
* * *
Имаше надзиратели, които ни съжаляваха и всячески се стараеха да облекчат положението ни, поне на строителната площадка. Но дори те не пропускаха да ни напомнят, че един обикновен работник върши неколкократно повече работа от нас, и то за по-кратко време.
Все пак се съгласяваха, ако им се кажеше, че нормалният работник не живее с триста грама

хляб (теоретично, а в действителност често получавахме по-малко) и три четвърти литра постна супа на ден; че нормалният работник не живее в психическия стрес, който трябваше да понасяме, без новини от семействата ни - или изпратени в друг лагер, или веднага убити; че нормалният работник не бе под непрекъсната ежедневна и ежечасна заплаха от смърт. Веднъж дори си позволих да кажа на един благ надзирател: „Ако ти успееш да научиш от мен как се прави мозъчна операция за това кратко време, за което аз се уча от теб на тази работа по пътищата, бих те уважавал дълбоко." Той се ухили.
* * *
Апатията, главният симптом на втората фаза, бе необходим механизъм за самозащита.
Реалността се замъгляваше и всички усилия и емоции бяха насочени към една задача:
запазване на собствения живот и този на човека до теб. Вечер, когато подкарваха лагерниците от работните им места към лагера, можеше да ги чуеш как въздишат с облекчение: „Е, мина още един ден."
Разбираемо е, че такова състояние на напрежение, съчетано с необходимостта от постоянно съсредоточаване върху задачата да оцелееш, свеждаше вътрешния живот на лагерника до примитивно равнище. Неколцина мои колеги в лагера, обучавани в психоанализа, често говореха за „регрес" у лагерника - отдръпване към по-примитивни форми на духовен живот. Неговите стремежи и желания ставаха ясни от сънищата му.
Какво сънуваше лагерникът най-често? Хляб, сладкиши, цигари и хубава топла баня.
Невъзможността за задоволяване на тези елементарни стремежи го караше да търси осъществяване-
-36-
Преживявания в концентрационен лагер
-37- то им в сънищата. Друг въпрос е дали тези сънища бяха за добро; сънуващият щеше да се събуди, за да се окаже в лагерната реалност, така ужасно контрастираща с илюзиите от сънищата.
Никога няма да забравя как една нощ бях разбуден от стоновете на друг лагерник, който се мяташе в съня си, очевидно преследван от ужасен кошмар. Тъй като винаги съм изпитвал особена жалост към хората, страдащи от страшни сънища или бълнувания, понечих да събудя клетника. Изведнъж отдръпнах ръката си, готова да го разтърси, изплашен от това,
което щях да сторя. В този момент особено ясно осъзнах, че никакъв сън, бил той най- ужасният, не би могъл да се сравни с реалността, която ни заобикаляше в лагера и към която се канех да го върна.
* * *
При силното недохранване, което търпяха лагерниците, бе естествено психическият живот да се концентрира върху такъв примитивен инстинкт като стремежа за храна. Да погледнем мнозинството лагерници, когато работят и за момент не ги надзирават отблизо.

Те веднага започват да говорят за храна. Някой ще попита работещия до него в изкопа какво е любимото му ястие. Сетне ще разменят рецепти и ще планират менюто за деня на другарската им среща - далечен ден в бъдещето, когато ще са освободени и ще се върнат у дома. Те се увличат, рисувайки всичко в подробности, докато изведнъж по изкопа премине предупреждение, обикновено във вид на специална парола или число: „Охраната идва."
Винаги се отнасях към тези разговори с опасение. Не е ли погрешно да се дразни организмът с такива подробни и чувствени картини на деликатеси, когато някак си е съумял да се приспособи към извънредно оскъдните дажби и ниски калории? Макар да дава моментно психологическо облекчение, тази илюзия със сигурност не е психологически безопасна.
В по-късната фаза на нашето лагерничество дневният пор-цион се състоеше от силно разводнена супа веднъж дневно и обикновената малка дажба хляб. В добавка се даваше и тъй наречената допълнителна порция, всеки ден различна: 20 грама маргарин, резенче долнокачествен колбас, малка бучка сирене,
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-38- малко синтетичен мед или лъжица воднист конфитюр. Като калории тази диета бе абсолютно недостатъчна, особено предвид на нашата тежка физическа работа и постоянното излагане на студ в неподходящо облекло. Още по-зле бяха болните, за които се полагаха „особени грижи" - тоест онези, на които бе разрешено да лежат в бараките,
вместо да напускат лагера за работа.
След като изчезнеше последният слой подкожна мазнина и ние заприличвахме на скелети,
маскирани с кожа и парцали, можехме да наблюдаваме как телата ни се самоизяждат.
Организмът разграждаше собствените си белтъчини и мускулите изчезваха. Тялото вече оставаше без съпротивителни сили. Членовете на малката ни общност в бараката измираха един след друг. Всеки от нас доста точно можеше да изчисли кой ще е следващият и кога ще дойде неговият собствен ред. След дълги наблюдения разпознавахме добре симптомите, което правеше прогнозите ни съвсем сигурни.
Шепнехме си: „Той няма да изкара още дълго" или „Този е следващият", а когато при всекидневното по-щене виждахме вечер собствените си голи тела, мислехме едно и също:
„Това тяло тук, моето тяло, е вече истински труп. На какво съм заприличал? Аз съм само малка част от голямата маса човешка плът... маса зад бодлива тел, скупчена в няколко пръстени колиби; маса, част от която всекидневно започва да гние, защото е вече безжизнена".
Вече споменах колко неизбежни бяха мислите за храна и любими ястия, които завладяваха съзнанието на лагерника, колчем останеше миг за отдих. Навярно тогава е разбираемо, че дори и най-силният от нас копнееше за времето, когато отново ще има много добра храна, не заради нея самата, а заради увереността, че получовешкото съществуване, което ни правеше неспособни да мислим за нещо друго освен за храна, най-сетне ще свърши.

Онези, които не познават подобни преживявания, трудно могат да си представят пагубния психически конфликт и колизиите на волята, които преживява гладуващият. Те трудно могат да схванат какво значи да копаеш в изкоп, превърнал се целият в слух да чуеш сирената в 9,30 или 10 часа сутринта - половинчасовия интервал за обяд, когато ще се разпределя хлябът (доколкото го има), многократно питайки надзирателя - ако не е някой
Преживявания в концентрационен лагер
-39- неразбран - колко е часът, и нежно докосвайки парчето хляб в джоба на палтото, отпърво потупвайки го със замръзнали без ръкавици пръсти, после отчупвайки троха и слагайки я в устата, и, накрая, с последните остатъци от воля, прибирайки го в джоба, след като тази сутрин си обещал пред себе си, че ще устискаш до следобеда.
Можехме да спорим безкрай върху смисъла или безсмислието на определен метод за справяне с малката порция хляб, давана само веднъж дневно през последната част от нашето зат-ворничество. Имаше две школи мислители. Едните поддържаха мнението, че порцията трябва да се изяде незабавно. Това имаше двойното предимство, че задоволява за кратко време най-злите пристъпи на глад поне един път на ден и гарантира срещу евентуална кражба или загуба на порцията. Другата група - поддържаща разделянето на порцията, имаше различни доводи. Накрая се присъединих към техните редове.
Най-ужасният момент в двайсет и четирите часа лагерен живот бе събуждането, когато в стихнал нощен час три пронизител-ни изсвирвания ни откъсваха безмилостно от съня на изтощение и от копнежите на нашите сънища. Тогава започвахме боричка-нето с мокрите си обувки, в които едва успявахме да напъхаме крака, изранени и подути от отоци. Чуваха се обичайните стонове и пъшкане около дребни неприятности, като късането на жиците,
заместващи връзките за обувки. Една сутрин чух един човек, когото познавах като смел и достоен, да плаче като дете, защото накрая трябваше да тръгне бос през заснежените полета, тъй като беше невъзможно да носи твърде свилите се обувки. В тези зловещи минути аз намирах малко утеха - парченце хляб, което измъквах от джоба си и хрупах,
потънал в наслада.
* * *
Недохранването, освен че изцяло ангажира съзнанието с мисълта за храна, бе и причина за пълната липса на сексуално влечение. Извън първоначалните ефекти на шока това,
изглежда, бе единственото обяснение на един феномен, който психологът бе длъжен да забележи в тези изцяло мъжки лагери: противно на всички строго мъжки поселения - каквито са казармите - имаше
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
малко сексуални извращения. Изглежда, дори в сънищата си лагерникът не се вълнуваше от секс, макар неговите потиснати емоции и по-фини, по-висши чувства да намираха в тях определен израз.
При мнозинството от лагерниците примитивният живот и усилието да се съсредоточиш

само върху спасяване на кожата водеха до тотално незачитане на всичко, което не обслужваше тази цел, и обясняваха пълната липса на сантименталност. Това ми стана ясно при преместването ми от Освиенцим в един лагер, прикрепен към Дахау. Влакът, който ни караше - около 2000 лагерници, минаваше през Виена. Около полунощ минахме през една от виенските гари. Линията щеше да ни преведе край улицата, където бях роден, край къщата, където бях прекарал много години от живота си, всъщност докато ме вкараха в лагера.
Бяхме 50 души в затворен вагон с две малки зарешетени пролуки. Имаше място колкото една група да клечи на пода, останалите, които трябваше с часове да стоят прави, се тълпяха край пролуките. Изправен на пръсти, надничайки над главите на другите през решетките, улових една мрачна картина на родния си град. Бяхме повече мъртви,
отколкото живи, тъй като мислехме, че ешелонът ни отива към лагера в Маутхаузен и че ни остават още една - две седмици живот. Имах отчетливото усещане, че виждам улиците,
площадите и къщите на моето детство с очите на мъртвец, завърнал се от друг свят, който гледа призрачен град.
След неколкочасово протакане влакът тръгна от гарата. И ето я улицата - моята улица. За младите момчета, натрупали години лагерен живот зад гърба си, такова пътешествие бе голямо събитие и те гледаха жадно през пролуката. Започнах да ги моля, да ги предумвам да ме пуснат отпред само за момент. Опитах се да обясня колко много значи за мен сега един поглед през този прозорец. Отхвърлиха молбата ми грубо и цинично: „Живял си тук толкова много години? Е, значи си видял достатъчно!"
-40-
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Общо взето, в лагера съществуваше и „културна хибернация". Две неща правеха изключение - политиката и религията. За политика в лагера се говореше навсякъде и почти непрекъснато; споровете се въртяха предимно около слухове, жадно грабвани и разпространявани. Слуховете за военната обстановка обикновено бяха противоречиви. Те идваха бързо един след друг и успяваха само да допринесат за войната на нерви, която се водеше в умовете на всички лагерници. Надеждите за скорошен край на войната,
раздухвани от оптимистична мълва, многократно се разбиваха. Някои напълно губеха надежда, но най-дразнещо бе общуването с непоправимите оптимисти.
Религиозният интерес на лагерниците, едва-що появил се, бе най-искреният, който може да си представи човек. Дълбочината и силата на религиозната вяра често изненадваха и вълнуваха новопристигналия. В тази връзка най-впечатляващи бяха импровизираните молитви или служби в ъгъла на бараката или в мрака на заключения вагон за добитък, в който ни връщаха от отдалечена работна площадка изморени, гладни, замръзнали в парцаливите дрехи.
През зимата и пролетта на 1945 г. епидемия от тиф засегна почти всички лагерници.

Огромна бе смъртността сред слабите, които трябваше да продължат тежката си работа до последни сили. Помещенията за болните бяха напълно неподходящи, на практика нямаше лекарства и болногледачи. Някои от симптомите бяха изключително неприятни - неудържимо отвращение дори към късче храна (което бе допълнителна опасност за живота) и ужасни пристъпи на делириум. От делириум в най-тежка форма страдаше един мой приятел, който мислеше, че умира, и искаше да се моли. В такова състояние той не можеше да намери нужните думи. За да избегна пристъпите, се опитвах като мнозина други да остана буден през по-голямата част от нощта. С часове съставях речи наум.
Впоследствие започнах да възстановявам ръкописа, който бях загубил в пункта за дезинфекция в Освиенцим, и стенографирах ключовите думи с драскулки върху малки късчета хартия.
-41 -
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-42-
От време на време в лагера се разгръщаше научен спор. Веднъж станах свидетел на нещо,
което никога не бях виждал дори в нормалния си живот, макар донякъде да се доближава до собствения ми професионален интерес - спиритически сеанс. Покани ме да присъствам главният лагерен лекар (също лагерник), който знаеше, че съм специалист по психиатрия.
Срещата се състоя в собствената му малка стая в болничните помещения. Събрал се бе малък кръжец, сред който напълно нелегално бе и административният офицер от санитарния взвод.
Един започна да вика духа с нещо като молитва. Писарят на лагера стоеше пред бял лист без никакво съзнателно намерение да пише. През следващите 10 минути (след което сеансът бе прекратен, тъй като медиумът не успя да призове духовете да се явят) моливът му бавно прокарваше по хартията линии, доста четливо свързани във „VAE V". Писарят твърдеше, че никога не е учил латински и никога по-рано не е чувал думите „vae victis" - горко на победените. Според мен трябва да ги е чул поне веднъж през живота си, без да ги е запомнил, и те трябва да са били на разположение на „духа" (духа на неговото подсъзнание) по това време, няколко месеца преди освобождаването ни и края на войната.
* * *
Въпреки наложената физическа и психическа примитивност на живота в един концентрационен лагер възможно е духовният живот да бъде задълбочен. Чувствителните хора, свикнали с богат интелектуален живот, може би са страдали повече (често те бяха по- деликатно устроени), но пораженията върху вътрешното им „аз" бяха по-малки. Те бяха способни да се отдръпнат от ужасното обкръжение в свят на вътрешно богатство и духовна свобода. Само така може да се обясни привидният парадокс, че някои лагерници с недотам корава психика, изглежда, понасяха лагерния живот по-леко от онези с яка природа. За да бъда ясен, принуден съм да се върна към лични преживявания. Нека разкажа какво се случваше през онези ранни утрини, когато трябваше да крачим към

работната площадка.
Преживявания в концентрационен лагер
-43-
Прогърмяваха заповеди: „Отделение, ходом марш! Леви-2-3-4! Леви-2-3-4! Леви-2-3-4!
Леви-2-3-4! Първият кръгом, леви, леви, леви, леви! Шапки долу!" И сега тези думи звучат в ушите ми. При заповедта „Шапки долу!" минавахме през портата на лагера под насочените прожектори. Който не маршируваше в строй, получаваше ритник. А най-зле патеше онзи,
който поради студа бе дръпнал шапка върху ушите си, преди да бъде дадено разрешение.
В мрака се спъвахме в големи камъни и газехме дълбоки локви по единствения път,
извеждащ от лагера. Придружаващата ни охрана крещеше и ни подкарваше с прикладите на пушките. Някой с особено болни крака се подпираше на ръката на съседа. Едва проронвахме дума. Леденият вятър не предразполагаше към разговор. Криейки устата си зад вдигнатата яка, човекът, крачещ редом, ненадейно прошепна: „Ако можеха жените ни да ни видят сега! Така се надявам, че са по-добре в техните лагери и не знаят какво ни се случва."
Това извика мисли за собствената ми съпруга. Препъвахме се километър след километър,
хлъзгайки се на заледените места, като ту се поддържахме, ту се влачехме един друг напред и нагоре, без да разменяме нито дума, но и двамата знаехме - всеки от нас мисли за своята жена. Случайно погледнах небето, където звездите избледняваха и зад тъмна пелена от облаци вече струеше розовата светлина на зората. Но образът на жена ми,
смущаващо отчетлив, бе завладял съзнанието ми. Чух я да ми отговаря, видях усмивката й,
нейния прям, окуражаващ поглед. Реален или не, погледът й бе по-сияен от изгряващото слънце.
Една мисъл ме прониза - за пръв път в живота си съзрях истината, такава, каквато е изпята в песните на толкова поети, прогласена като върховна мъдрост от толкова мислители.
Истината, че любовта е абсолютната, най-висока цел, към която може да се стреми човек.
Тогава схванах смисъла на най-голямата тайна, която човешката поезия, човешката мисъл и вяра носят като послание: Спасението на човека е чрез любовта и в любовта. Разбрах как човек, комуто нищо не е останало на този свят, все пак може да познае блаженство, макар и за кратък миг, в съзерцанието на своята възлюбена. В положение на пълна изоставеност,
когато човек не може да направи нищо полезно,
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
когато единственото му възможно постижение е да понася страданието по добър начин - по достоен начин, в такова положение човек може чрез влюбеното съзерцаване на образа,
който носи за любимия, да постигне осъществяване. За първи път в живота си бях в състояние да разбера значението на думите: „Ангелите са потънали във вечно съзерцание на неизмеримо великолепие."
Пред мен един човек се препъна и следващите паднаха върху него. Охраната се нахвърли върху тях с бичовете си. За няколко минути това прекъсна мислите ми. Но скоро душата ми

намери пътя от затворническото съществуване към другия свят и аз поднових разговора с моята любима. Задавах й въпроси и тя отговаряше, после тя ме питаше и аз отговарях.
— Спри!
Бяхме стигнали работната площадка. Всички се втурнаха в тъмните колиби с надежда да получат сносен инструмент. Всеки лагерник получи лопата или кирка.
— Не можете ли по-чевръсто, свини такива?
Не след дълго бяхме заели мястото си от предишния ден в изкопа. Замръзналата земя пращеще под ударите на кирките, летяха искри. Хората бяха тихи, умовете им - неми.
Моето съзнание още бе при образа на жена ми. Една мисъл прекоси ума ми - аз дори не знаех дали тя е още жива. Знаех само едно, което вече бях научил добре - любовта отива далеч отвъд физическата личност на обичания. Тя постига най-дълбокия си смисъл в духовното му съществуване, във вътрешната му същност. Дали той действително присъства, дали изобщо е още жив или не, някак си престава да е важно.
Не знаех дали жена ми бе жива и нямаше как да разбера това (през цялото ми лагерничество нито получавахме, нито изпращахме писма); но в онзи момент това престана да е от значение. Нямаше нужда да зная, нищо не можеше да накърни силата на моята обич, моите мисли и образа на моята любима. Дори тогава да знаех, че жена ми е мъртва, мисля, че пак бих се отдал, необезпокоен от това знание, на съзерцание на нейния образ и духовният ми разговор с нея би бил тъкмо така ярък и пълноценен. „Сложи ме като печат на сърцето си, любовта е силна както смъртта."
-44-
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Тази интензификация на вътрешния живот помагаше на лагерника да намери убежище от празнотата, безутешността и духовната нищета на своето съществуване, като му позволяваше да се спаси в миналото. Пуснато на свобода, въображението му си играеше с минали събития, често незначителни малки случки и дребни неща. Носталгията ги превъзнасяше и в паметта те придобиваха странен вид. Техният свят съществуваше някъде много далеч и духът се отправяше към тях с копнеж. В съзнанието си се возех с рейс,
отключвах входната врата на апартамента си, вдигах телефона, включвах лампите.
Мислите ни често се въртяха около такива подробности и тези спомени можеха да ни развълнуват до сълзи.
Напрежението във вътрешния живот на лагерника му позволяваше да преживява красотата на изкуството и природата както никога преди. Под тяхно въздействие той понякога дори забравяше собственото си ужасно положение. Ако някой бе видял лицата ни по време на пътуването от Освиенцим до един баварски лагер, когато съзряхме през малките зарешетени прозорци на затворническия вагон планините на Залцбург с техните грейнали от залеза върхове, никога не би повярвал, че това са лица на хора, без всякаква

надежда за живот и свобода. Въпреки това - или може би тъкмо заради това - ние бяхме очаровани от природната красота, която така дълго ни бе липсвала.
И в самия лагер можеше да привлечеш вниманието на работещия редом другар върху красива гледка на залязващото слънце, просветващо през високите дървета на баварските гори (като в прочутите акварели на Дюрер), същите гори, в които бяхме построили огромен скрит завод за боеприпаси. Една вечер, когато смъртно уморени вече почивахме на пода на бараката с купичка супа в ръка, един лагерник се втурна и ни помоли да изтичаме до сборния плац, за да видим прекрасния залез. Стояхме и гледахме как зловещите облаци припламват на запад и цялото небе оживява в постоянно сменящи се форми и цветове, от стоманеносиньо до кървавочервено. В рязък контраст с унилите,
мръсно сиви бараки озареното небе пламтеше отразено в
-45-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-46- локвите по калната земя. Сетне, след минута на вълнуваща тишина, един лагерник каза на друг: „Колко красив може да бъде светът!"
Друг път работехме в изкоп. Утрото бе сиво, сиво бе небето над нас, сив бе снегът в бледата утринна светлина, сиви бяха и парцалите по моите сълагерници, сиви бяха лицата им. Аз отново разговарях тихо с жена си или може би се мъчех да намеря причината за моите страдания, за бавното ми умиране. Като последен отчаян протест срещу безнадеждността на неизбежната смърт усетих как духът ми пробива обвиващия ме мрак.
Почувствах как той надмогва този безнадежден, безсмислен свят и отнякъде чух победоносно „Да" в отговор на въпроса ми за съществуването на крайно предназначение.
В този миг в далечна ферма запалиха светлина, която стоеше сякаш нарисувана на хоризонта, сред жалката сивота на баварската утрин. „Et lux in tene-bris lucet" (И светлина просия в мрака). С часове сякох замръзналата земя. Мина охраната, подхвърляйки обида,
и аз отново общувах с моята възлюбена. Все повече и повече усещах, че тя присъства, че е с мен; имах чувството, че мога да я докосна, че мога да протегна ръце и да хвана нейните.
Чувството бе много силно: тя беше там. Тогава, тъкмо в този момент, тихо долетя една птица и кацна точно пред мен на купчината пръст, която бях изкопал в ямата, и ме загледа настойчиво.
* * *
По-рано споменах за изкуство. Има ли такова нещо в един концентрационен лагер? Зависи от това, какво решим да наричаме изкуство. От време на време се импровизираше нещо като кабаре. Временно се почистваше една барака, подреждаха се или се сковаваха няколко дървени пейки и се организираше програма. Вечерта там се събираха онези,
които имаха добро положение в лагера - капо и работниците, които не трябваше да напускат лагера за далечни преходи. Те идваха, за да се посмеят или може би да поплачат,
във всеки случай, за да забравят. Имаше песни, стихове, шеги, някои със сатиричен

подтекст относно лагера. Всички те бяха замислени да ни помогнат да забравим и наистина тези събирания бяха толкова успешни, че някои обикновени
Преживявания в концентрационен лагер
-47- лагерници отиваха да видят кабарето въпреки умората дори ако така пропускаха дневната си порция храна.
През половинчасовия обеден интервал, когато супата (плащана без големи разходи от работодателите) бе разсипвана на работната площадка, ни разрешаваха да се събираме в незавършеното машинно помещение. При влизането всеки получаваше черпак водниста супа. Докато лакомо я посръбвахме, един лагерник се покатерваше върху варел и пееше италиански арии. Радвахме се на песните, а за него се осигуряваше двойна порция супа направо „от дъното" - тоест със зърна!
Награда в лагера човек можеше да получи не само като развлича, но и като аплодира. Аз например можех да намеря протекция (за щастие никога не се наложи!) от най-страшния капо в лагера, когото с голямо основание наричаха Убийствения капо. Ето как стана това.
Една вечер бях удостоен с висока чест - отново бях поканен в стаята, където се състоя спиритическият сеанс. Там се бяха събрали същите близки приятели на главния лекар и в дълбока нелегалност отново присъстваше административният офицер от санитарния взвод. Убийственият капо случайно влезе в стаята и го помолиха да рецитира едно от стихотворенията си, станало прочуто (или прословуто) в лагера. Нямаше нужда да го молят втори път. Бързо измъкна нещо като дневник, от който започна да чете образци на своето изкуство. Прехапах си устните до болка, за да не се разсмея при едно от любовните стихотворения, и навярно това ми спаси живота. Тъй като бях щедър в аплодисментите,
може би щях да се спася дори ако бях определен в неговата работна група, където по-рано бях изпратен за един ден - един ден, който напълно ми стигаше. Така или иначе бе от полза Убийственият капо да има благоприятно впечатление от теб. Тъй че аз ръкоплясках с всички сили.
Изобщо, разбира се, всеки опит за изкуство в лагера бе донякъде гротесков. Бих казал, че от нещата, свързани с изкуство, истински впечатляващ бе зловещият контраст между представлението и фона на безутешния лагерен живот. Никога няма да забравя как се събудих от дълбокия изтощителен сън през втората нощ в Освиенцим - събуди ме музика.
Старшият отговорник на бараката празнуваше нещо в стаята си близо до изхода. Пияни гласове крещяха някакви изтъркани шлагери. Внезапно
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-48- настъпи тишина и в нощта цигулка запя отчайващо тъжно танго. Една необикновена мелодия, която честото свирене не бе развалило. Цигулката плачеше и част от мен плачеше с нея, защото на този ден някой навършваше 24 години. Този някой лежеше в другата част на Освиенцим, може би само на неколкостотин или на няколко хиляди метра оттук, и все

пак напълно недостъпен. Този някой бе жена ми.
* * *
Откритието, че в концентрационния лагер съществува макар и подобие на изкуство,
навярно е доста изненадващо за външен човек, но той би се изумил още повече, ако разбере, че там може да се открие и чувство за хумор. Разбира се, само бледа следа от него, и то за кратки секунди или минути. Хуморът бе още едно оръжие в борбата за самосъхранение. Добре известно е, че хуморът (повече от всичко друго в човешката природа) предоставя възможност за отдръпване и издигане над всяка ситуация, макар и само за няколко мига. На практика аз обучавах приятеля си, който работеше редом с мен на строителната площадка, да развие чувство за хумор. Предложих му да си обещаем един на друг да измисляме поне по една забавна история дневно за някакъв инцидент, който би могъл да ни се случи един ден след освобождаването ни. Той бе хирург, работил като асистент в голяма болница. Един път се опитах да го накарам да се усмихне, като му описах как няма да може да се освободи от лагерните си навици, когато се върне на предишната си работа. На строителната площадка (особено когато контролиращият минаваше на проверка) надзирателят ни подканваше да работим по-бързо с викове:
„Действие! Действие!" Аз казах на приятеля си: „Един ден ще си отново в операционната,
зает с коремна операция. Изведнъж някой санитар ще се втурне, оповестявайки идването на главния хирург с викове: „Действие! Действие!"
Понякога другите измисляха забавни мечти за бъдещето, например предсказваха, че някой ден на гости ще се забравят при сервирането на супата и ще помолят домакинята да им загребе „от дъното".
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Опитът да се развие чувство за хумор и да се видят нещата в смешна светлина е вид хитрост, която се научава при овладяването на изкуството да се живее. Все пак е възможно да се прилага това изкуство дори в концентрационен лагер, където страданието е вездесъщо. Нека направя една аналогия: човешкото страдание наподобява поведението на газа. Ако определено количество газ се напомпа в празно помещение, той ще го изпълни изцяло и равномерно независимо колко е голямо помещението. По същия начин страданието изпълва изцяло човешката душа и съзнание без значение, дали е голямо или малко. Поради това „размерът" на човешкото страдание е абсолютно относителен. '
От това следва още, че нещо съвсем дребно може да предизвика огромна радост. Да вземем за пример онова, което се случи по време на пътуването ни от Освиенцим към един лагер, прикрепен към Дахау. Всички се страхувахме, че нашият ешелон се отправя към лагера в Маутхаузен. С приближаването към онзи мост над Дунав, по който според думите на опитни спътници влакът трябваше да премине, за да стигне Маутхаузен, ние ставахме все по-напрегнати. За онези, които никога не са виждали подобно нещо, е просто невъзможно да си представят танца на радостта, изпълнен от лагерниците във вагона,
когато видяха, че ешелонът, вместо да пресече моста, се отправя „само" към Дахау.

И отново какво се случи при пристигането ни в този лагер след пътуването ни, продължило два дни и три нощи? Нямаше място за всеки да се свие на пода на вагона по едно и също време. Повечето трябваше през целия път да стоят прави, докато неколцина се редуваха да клечат върху оскъдната слама, пропита с човешка урина. Първите важни новини, които чухме при пристигането от по-старите лагерници, бяха, че този сравнително малък лагер (с население 2500 души) няма „фурна", няма кремато-риум, няма газ! Това значеше, че човек,
станал „мослем", не може да бъде пратен веднага в газовата камера, а ще трябва да чака,
докато се уреди тъй нареченият „конвой на болните" за
4.
-49-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
връщане в Освиенцим. Тази радостна изненада оправи настроението на всички.
Желанието на старшия отговорник на нашата барака в Освиенцим се изпълни - бяхме преместени възможно най-скоро в лагер, който няма „комин" - за разлика от Освиенцим.
През следващите няколко часа ние се смеехме и се шегувахме напук на всичко, което трябваше да понесем.
При преброяването на новодошлите един от нас липсваше. И тъй, трябваше да чакаме отвън в дъжда и студения вятър, докато го открият. Накрая го намериха в една барака заспал от изтощение. Тогава проверката по списък се превърна в наказателен развод.
Цялата нощ и до късно на другата сутрин трябваше да стоим отвън, замръзнали и подгизнали до кости след преумората от дългото пътуване. И все пак всички бяхме много доволни! Този лагер нямаше „комин" и Освиенцим бе останал надалеч.
Друг път видяхме група осъдени да пресичат нашата работна площадка. Как ясно проумяхме тогава относителността на всяко страдание! Завидяхме на тези затворници за техния относително уреден, сигурен и щастлив живот. Те със сигурност имат възможност да се къпят редовно, си мислехме тъжно. Те със сигурност имат четки за зъби и четки за дрехи, имат дюшеци - за всекиго отделен, и всеки месец получават по пощата новини за местонахождението на роднините си или поне сведения, дали са още живи или не. Всичко това ние бяхме загубили отдавна.
А как завиждахме на онези от нас, които имаха шанса да попаднат във фабрика и да работят в покрито помещение! Желанието на всеки бе да има този спасителен късмет.
Скалата на относителното щастие се простираше още по-дапече. Дори сред подразделенията извън лагера (на едно от които бях член) имаше някои, които се смятаха за по-лоши от други. Можеше да завиждаш на човек, комуто не се налага да гази дълбока кална глина по стръмен склон, изпразвайки вагонетките на малка полска железница по 12
часа на ден. Повечето от всекидневните инциденти се случваха при тази работа и често бяха фатални.
В други работни групи надзирателите поддържаха една явно местна традиция да се раздават многобройни удари, което ни караше да говорим за относителното щастие да не

бъдеш под тяхно началство или може би да бъдеш само временно. Веднъж нямах късмет и попаднах в такава група. Ако не ни бе прекъснала
-50-
Преживявания в концентрационен лагер
-51 - въздушна тревога след два часа (през които надзирателят специално ме обработваше),
след което работниците трябваше да се прегрупират, мисля, че щях да се върна в лагера на една от шейните с умрелите или умиращите от изтощение. Никой не може да си представи облекчението, което сирената може да донесе в такава ситуация, дори боксьорът, чул звънеца в края на рунда, оповестяващ спасението му от нокаут в последния миг.
Бяхме благодарни и за най-малката милост. Радвахме се, когато имаше време за обезвъшляване преди лягане, макар това само по себе си да не бе удоволствие, тъй като значеше да стоиш гол в неотоплени бараки с ледени шушулки по тавана. Но ние се благодаряхме, ако по време на тази операция нямаше въздушна тревога и не изключваха осветлението. Не успеехме ли да се справим добре, половината нощ стояхме будни.
Оскъдните удоволствия на лагерния живот доставяха един вид негативно щастие -
„свобода от страдание", както го нарича Шопенхауер - и дори това само в относителен план. Истинските позитивни удоволствия, дори малки, бяха много редки. Спомням си, един ден правих нещо като равносметка на удоволствията и открих, че през много, много минали седмици съм преживял само два момента на наслада. Единият бе, когато,
връщайки се от работа, бях допуснат в готварницата след дълго чакане и бях определен в редицата, на която пълнеше лагерникът готвач Ф
. Той стоеше зад един от огромните казани и разливаше супа в купичките, които му поднасяха преминаващите бързо един след друг лагерници. Той бе единственият готвач, който не гледаше хората, чиито купички пълнеше, единственият, който разделяше супата по равно независимо от получателя и който не превръщаше във фаворити своите лични приятели и сънародници, като им подбира картофи, докато другите получават водниста супа, заг-ребана отгоре.
Но не бива да осъждам онези лагерници, които поставяха своите хора над всеки друг. Кой може да хвърли камък по човек, който облагодетелства приятеля си в условия, при които рано или късно това става въпрос на живот или смърт? Никой не трябва да съди, освен ако не се запита съвсем честно дали в подобна ситуация не би направил същото.
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
* * *
Дълго след като бях възстановил нормалния си живот (което значи дълго след освобождаването ми от лагера), някой ми показа илюстрован седмичник със снимка на затворници, скупчили се на своите нарове и втренчили се тъпо в един посетител. „Не е ли ужасно, тези страшно втренчени лица - всичко около тях."
„Защо?" - запитах аз, тъй като наистина не разбирах. Защото в този момент отново видях

всичко: В пет сутринта навън е още тъмно като в рог. Аз лежа на коравите дъски в пръстена барака, където за около седемдесет от нас „се полагат грижи". Бяхме болни и не ни се налагаше да напускаме лагера за работа, нито да ходим на развод. Можехме да лежим по цял ден в нашия малък ъгъл на бараката, да дремем и да чакаме дневната дажба хляб
(която, разбира се, бе занижена за болните) и всекидневното раздаване на супа (водниста и също в намалено количество). Но колко доволни бяхме, щастливи въпреки всичко.
Докато се гушехме един в друг, за да избегнем всяка ненужна загуба на топлина, твърде линиви и незаинтересовани да помръднем дори пръста си без нужда, чувахме остри изсвирвания и крясъци от плаца, където нощната смяна тъкмо се беше върнала и се събираше за проверка. Вратата се отвори рязко и снежната виелица нахлу в нашата барака. Един изтощен, покрит със сняг другар се запрепъва навътре да седне за няколко минути. Но старшият отговорник го изпъди навън. Бе строго забранено да се приема външен човек в бараката, докато течеше проверката на хората. Така ми беше жал за този човек и така се радвах, че не съм на неговото място в момента, а съм болен и мога да продължа да дремя в помещенията за болни! Колко жизнеспасяващо бе да стоиш два дни тук, а може би дори още два дни!
Сетих се за всичко това, когато видях снимките в списанието. След като обясних,
слушателите ми разбраха защо не намирам снимката толкова ужасна: в крайна сметка хората на нея може да не са били дотам нещастни.
На четвъртия ден в помещенията за болни тъкмо бях определен за нощна смяна, когато главният лекар се втурна и ме помоли да приема доброволна медицинска служба в друг лагер с
-52-
Преживявания в концентрационен лагер
-53- болни от тиф. Противно на настойчивите съвети на моите приятели (и въпреки че почти никой от колегите ми не предложи услугите си) реших да стана доброволец. Знаех, че в работната група не след дълго ще умра. Но ако трябваше да умра, там може би моята смърт поне щеше да има някакъв смисъл. Мислех, че несъмнено би било по- целесъобразно да се опитам да помогна на другарите си като лекар, вместо да вегетирам и накрая да изгубя живота си като непроизводителен работник, какъвто бях тогава.
За мен това бе просто математика, не жертва. Но административният офицер от санитарния взвод бе наредил да се „полагат грижи" за двамата лекари доброволци за тифусния лагер, докато тръгнат. Изглеждахме толкова слаби, че той се опасяваше да не би вместо с двама лекари да се окаже с два допълнителни трупа в тежест.
* * *
Вече споменах как всичко, което не бе свързано с непосредствената задача да опазиш жив себе си и най-близките си приятели, губеше стойността си. Всичко се жертваше заради това. Характерът на човек бе въвлечен дотам, че той се оказваше в душевен смут, който

заплашваше и подлагаше на съмнение всички поддържани от него ценности. Под влияние на един свят, който повече не признава ценностите на човешкия живот и човешкото достойнство, който е отнел волята на човека и го е направил обект на изтребление
(планирайки обаче първо да го употреби докрай - до последния грам от физическите му ресурси), под това влияние личното его накрая търпеше загуба на ценностите. Ако човек в концентрационния лагер не се бореше срещу това с последно усилие да спаси самоуважението си, той губеше чувството, че е индивидуалност, същество с разум, с вътрешна свобода и собствена стойност. Тогава започваше да мисли за себе си като за част от огромна маса хора; съществуването му се свеждаше до животинско равнище. Хората бяха подкарвани - ту към едно място, ту към друго, понякога заедно, понякога поотделно - като стадо овце без собствена мисъл и воля. Отвсякъде ги наблюдаваше малка, но опасна глутница, веща в методите за
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-54- изтезание и садизъм. Те непрекъснато подкарваха стадото на-зад-напред с викове,
ритници и удари. А ние, овцете, мислехме само за две неща - как да избегнем лошите кучета и как да получим малко храна.
Точно като овце, които плахо се скупчват в центъра на стадото, всеки от нас се стремеше да бъде в центъра на строя. Това му даваше по-голям шанс да избегне ударите на охраната, крачеща от двете страни, отпред и отзад на колоната. Допълнително предимство на централната позиция бе, че предлагаше защита срещу острия вятър. Следователно в опита да спаси собствената си кожа всеки се стремеше буквално да се потопи в тълпата. В
строя това ставаше автоматично. Но през останалото време бе съвсем съзнателно усилие от наша страна - съобразно с един от най-повелителните лагерни закони за самосъхранение: бъди незабележим. Винаги гледахме да не привличаме вниманието на
СС.
Разбира се, имаше моменти, когато бе възможно и дори необходимо да стоиш настрани от тълпата.^Добре известно е, че принудителният живот в общност, където се обръща внимание на всичко, което човек прави по всяко време, може да доведе до неудържим порив да се избяга поне за малко. Лагерникът копнееше да бъде сам със своите мисли. Той жадуваше за уединение и усамотение. След като ме преместиха в тъй наречения „лагер за почивка", имах рядкото щастие да намирам от време на време усамотение за около пет минути. Зад пръстената барака, където работех и където бяха струпани около 50 пациенти в делириум, имаше тихо място в един ъгъл на двойната ограда от бодлива тел, ограждаща лагера. Там бе импровизирана палатка от няколко пръти и клони, за да подслони половин дузина трупове (дневната смъртност в лагера). Имаше също шахта, водеща към водопроводните тръби. Аз кляках на дървения капак на тази шахта всеки път, когато нямаше нужда от помощта ми. Просто седях и гледах навън към зелените склонове и далечните сини хълмове на баварския пейзаж, който през мрежата от бодлива тел възприемах като отделни кадри. Унасях се в мечти и копнежи и мислите ми бродеха на север и североизток, в посока на моя дом, но виждах само облаци.

Преживявания в концентрационен лагер
-55-
Гъмжащите от въшки трупове до мен не ме притесняваха. Само стъпките на минаващата охрана можеха да ме стреснат в мечтите ми. Или може би повикване в къта на болните,
или за да прибера новодошлите запаси от медикаменти за моята барака -състоящи се може би от 5 или 10 таблетки аспирин, които трябваше да стигнат за 50 пациенти в продължение на няколко дни. Аз ги прибирах и тръгвах на обиколка да меря пулса на болните и да дам по половин таблетка на тежките случаи. Но безнадеждно болните не получаваха лекарства. Нямаше да помогне и при това щеше да лиши онези, за които още имаше някаква надежда. За леките случаи нямах нищо освен може би окуражителна дума.
Така се влачех от пациент до пациент, макар самият да бях слаб и изтощен от сериозен пристъп на тиф. След това се връщах на моето самотно място върху дървения капак на шахтата.
Тази шахта по случайност веднъж спаси живота на трима сълагерници. Малко преди освобождението бяха организирани масови ешелони до Дахау и тези трима лагерници мъдро решиха да избегнат клопката. Те се спуснаха долу в шахтата и се скриха там от охраната. Аз спокойно седях върху капака и с детска невинност си играех, хвърляйки камъчета по бодливата тел. Забелязвайки ме, охраната се поколеба за миг, но после ме отмина. Скоро можах да кажа на тримата долу, че най-голямата опасност е преминала.
* * *
Много е трудно за външен човек да схване колко нищожно малка стойност имаше човешкият живот в лагера. Лагерникът бе претръпнал, но бе възможно да осъзнае по-ясно това пълно незачитане на човешкото съществуване, когато се подготвяше конвой от болни.
Изтощените тела на болните бяха хвърляни върху двуколки, теглени от лагерници в продължение на много километри, често през снежни бури, до следващия лагер. Ако някой от болните бе умрял, преди колата да тръгне, пак го хвърляха -списъкът трябваше да е наред. Единствено важен бе списъкът. Човекът бе от значение само защото имаше лагерен номер. Ставаше буквално номер: жив или мъртъв, не бе важно; животът на
„номера" бе напълно независим. Какво стоеше зад този номер и
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-56- зад този живот, значеше още по-малко - съдбата, историята, името на човека. В ешелона с болни, които аз като лекар трябваше да придружа от един лагер в Бавария до друг, имаше млад лагерник, чийто брат не бе включен в списъка и затова оставаше. Младежът се моли толкова дълго, че лагерният отговорник реши да направи замяна и братът зае мястото на човек, който за момента предпочете да остане. Но списъкът трябваше да е изряден! Това бе лесно. Братът просто размени номера си с другия лагерник.
Както вече споменах, нямахме документи. Всеки бе щастлив да притежава собственото си тяло, което в края на краищата все още дишаше. Всичко друго по нас, тоест парцалите,

висящи по мършавите ни скелети, представляваше интерес само ако бяхме определени за ешелон от болни пациенти. Напускащите „мосле-ми" бяха разглеждани с невъзмутимо любопитство, за да се види дали техните палта или обувки не са по-добри от нашите собствени. В края на краищата техните присъди бяха подписани. Но онези, които оставаха в лагера, които все още бяха способни за някаква работа, трябваше да използват всички начини да увеличат шансовете си за оцеляване. Те не бяха сантиментални. Лагерниците виждаха, че са напълно зависими от настроението на охраната - играчки в ръцете на съдбата, и това ги правеше дори по-малко човечни, отколкото обстоятелствата оправдаваха.
* * *
В Освиенцим формулирах за себе си едно правило, което се оказа добро и което по-късно повечето от моите другари следваха. Обикновено казвах истината при всички видове въпроси. Но мълчах за всичко, за което изрично не ме питаха. Ако ме питаха за възрастта ми, казвах я. Ако ме питаха за професията, казвах „лекар", но без да уточнявам. Първата сутрин в Освиенцим един офицер дойде на строевия плац. Трябваше да се разделим в отделни групи - над 40 години, под 40 години, шлосери, механици и тъй нататък. Сетне ни провериха за херния и някои лагерници трябваше да образуват нова група. Групата, в която бях, бе подкарана към друга барака, където отново ни строиха. След като ни сортираха още веднъж и отговорих на въпроси за възрастта и
Преживявания в концентрационен лагер
-57- професията ми, бях изпратен в друга малка група. Отново ни подкараха към друга барака и ни групираха по различен начин. Това продължи известно време и аз се почувствах доста нещастен, озовавайки се сред непознати, които говорят неразбираеми чужди езици.
Тогава дойде последният подбор и аз се оказах обратно в групата, с която бях в първата барака! Те едва ли бяха забелязали, че междувременно са ме препращали от барака в барака. Но аз си давах сметка, че в тези няколко минути съдбата мина покрай мен в много различни форми.
След като бе организиран ешелонът от болни пациенти за „почивния лагер", моето име
(тоест моят номер) бе поставено в списъка, тъй като имаше нужда от лекари. Но никой не бе убеден, че предназначението е наистина лагер за почивка. Преди няколко седмици бе подготвен същият ешелон. И тогава всеки мислеше, че е предназначен за газовите пещи.
Когато бе обявено, че всеки доброволец за страховитите нощни смени ще бъде изключен от списъка за ешелона, незабавно се явиха осемдесет и двама желаещи. След четвърт час ешелонът бе отменен, но осемдесет и двамата останаха в списъка за нощната смяна. За повечето от тях това значеше смърт през следващите две седмици.
Сега ешелонът за почивния лагер се организираше за втори път. Отново никой не знаеше дали това не е уловка, за да се изтръгне и последната работна сила от болните - макар и само за 14 дни, дали ще отиде в газовите пещи, или в истински почивен лагер. Главният лекар, който бе започнал да ме харесва, една вечер в десет без петнадесет ми каза

потайно: „Уредих в канцеларията на лагера името ти все още да може да бъде задраскано от списъка. Можеш да направиш това до десет часа."
Казах му, че не е в моя стил; че съм се научил да оставям съдбата да поема своята посока.
„Бих могъл да остана също така с приятелите си"- казах. В очите му се четеше съжаление,
сякаш той знаеше... Мълчаливо ми стисна ръката, като че ли това беше сбогуване, не до края на живота, а с живота. Бавно се върнах в моята барака. Там ме чакаше един добър приятел.
— Наистина ли искаш да тръгнеш с тях? - попита ме тъжно.
— Да, отивам.
В очите му се появиха сълзи и аз се опитах да го успокоя. Сетне имаше да свърша още нещо - да направя завещанието си:
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-58-
— Слушай, Ото, ако аз не се върна у дома при жена си и ако ти е писано да я видиш отново, кажи й, че говорех за нея всеки ден и всеки час. Помни. На второ място, обичах я повече от всеки друг. На трето, краткото време, което бях женен за нея, надвишава всичко друго, дори всичко онова, през което преминахме тук.
Ото, къде си сега? Жив ли си? Какво стана с теб след нашия прекаран заедно последен час?
Откри ли жена си? И спомняш ли си как те карах да учиш моето завещание наизуст, дума по дума въпреки детските ти сълзи?
На следващата сутрин потеглих с ешелона. Този път не беше измама. Не се отправихме към газовите камери и наистина отидохме в лагера за почивка. Тези, които ме съжаляваха,
останаха в лагер, където гладът щеше да вилнее дори по-жестоко, отколкото в нашия нов лагер. Те се опитаха да се спасят, но само подписаха собствените си присъди. Месеци по- късно, след освобождението, срещнах приятел от стария лагер. Той ми разказа как като лагерен полицай е търсел парче човешка плът, липсващо от купчината трупове.
Конфискувал го от едно гърне, в което го открил да се готви. Бил избухнал канибализъм.
Напуснал бях тъкмо навреме.
Не ви ли напомня това историята за Смъртта в-Техеран? Богат и могъщ персиец се разхождал веднъж из градината си с един от слугите си. Слугата извикал, че току-що е срещнал Смъртта, която го заплашила. Той умолявал господаря си да му даде най-бързия си кон, за да успее да избяга в Техеран, където би могъл да стигне същата вечер.
Господарят се съгласил и слугата препуснал на коня. На връщане към къщи самият господар срещнал Смъртта и я запитал: „Защо ужаси и заплаши моя слуга?" „Не го заплаших, само изразих изненада, че още е тук, когато планирам да го срещна довечера в Техеран" - казала Смъртта.
* * *
Лагерникът се страхуваше да взема решения и да поема каквато и да била инициатива.

Това бе разултат от силното чувство, че негов господар е съдбата и че той не трябва да се опитва да й въздейства по никакъв начин, а да я остави да поеме собствена-
Преживявания в концентрационен лагер
-59- та си посока. В добавка имаше силна апатия, която допринасяше немалко за чувствата на лагерника. На моменти трябваше да се вземат светкавични решения, които означаваха живот или смърт. Лагерникът би предпочел да остави съдбата да направи избора вместо него. Това бягство от ангажиране бе най-видимо, когато трябваше да избере дали да избяга или не. В тези минути, в които трябваше да реши - а това винаги бе въпрос на минути, той изстрадваше мъките на ада. Дали да се опита да избяга? Дали да поеме риска?
Аз също преживях това изтезание. С приближаването на фронта пред мен се откри възможност за бягство. Мой колега, който трябваше да посети бараки извън лагера във връзка с медицинските си задължения, искаше да избяга и да ме вземе със себе си. Под претекст, че ще провежда консултация за пациент, чиято болест изисква съвет на специалист, ме измъкна навън. Навън член на чуждо съпротивително движение трябваше да ни снабди с униформи и документи. В последния момент възникнаха някакви технически трудности и ние още веднъж трябваше да се върнем в лагера. Използвахме възможността да се снабдим с продукти - няколко гнили картофа, и да потърсим раница.
Нахълтахме в една празна барака на женския лагер, който бе пуст, тъй като жените бяха изпратени в друг лагер. В бараката цареше страшна неразбория; очевидно много жени се бяха снабдили с припаси и бяха избягали. Имаше парцали, слама, гниеща храна, счупени глинени съдове. Някои купи бяха все още в добро състояние и щяха да ни бъдат от голяма полза, но решихме да не ги взимаме. Знаехме, че напоследък, когато условията бяха станали отчайващи, са били използвани не само за храна, но и като умивалници и нощни гърнета. (Бе наложена строга забрана да се внасят всякакъв вид съдове в бараката. Някои хора обаче бяха принудени да нарушат това правило, особено болните от тиф, които бяха твърде слаби да излизат навън дори с чужда помощ.) Докато служех за прикритие,
приятелят ми нахлу в бараката и скоро се върна с раница, която криеше под палтото си.
Вътре бе видял още една, която трябваше да взема аз. Тъй че сменихме местата си и аз влязох. Докато тършувах из боклуците, намирайки раницата и дори една четка за зъби,
изведнъж измежду всички изоставени неща съзрях тялото на жена.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Изтичах в моята барака да събера всичките си принадлежности: купата ми за храна, чифт скъсани ръкавици без пръсти, „наследени" от умрял от тиф пациент, няколко ивици хартия,
изпълнени със стенографски бележки (на които, както споменах вече, бях започнал да възстановявам ръкописа, изгубен в Освиенцим). Бързо обиколих за последен път моите пациенти, които лежаха свити на гнилите дъски навсякъде из бараките. Стигнах до моя единствен сънародник, който почти умираше и чийто живот се бях амбицирал да спася въпреки състоянието му. Трябваше да крия намерението си за бягство, но моят другар,
изглежда, се досети, че нещо не е наред (навярно проявих малко нервност). С уморен глас

ме попита: „Ти също ли напускаш?" Отрекох, но ми бе трудно да избегна тъжния му поглед.
След като завърших обиколката, се върнах при него. Отново ме посрещна безнадеждният поглед и аз го почувствах някак като обвинение. Неприятното чувство, което ме бе обзело още щом казах на приятеля си, че ще избягам с него, сега стана по-силно. Изведнъж реших един път да взема съдбата в свои ръце. Изтичах от бараката и казах на приятеля си, че не мога да тръгна с него. Веднага щом категорично му съобщих за решението си да остана с пациентите си, тягостното чувство ме напусна. Не знаех какво ще донесат следващите дни,
но бях постигнал вътрешен мир, какъвто никога преди не бях изпитвал. Върнах се в бараката, седнах на дъските в краката на моя сънародник и се опитах да го разту-ша. После побъбрих с останалите, като гледах да ги успокоя в техния делириум.
Дойде последният ни ден в лагера. С приближаването на фронта масови ешелони бяха отвели почти всички лагерници в други лагери. Лагерните власти, капо и готвачите бяха избягали. Този ден бе дадена заповед лагерът да се евакуира напълно до залез. Дори малцината останали лагерници (болните, няколко лекари и „сестри") трябваше да напуснат. Вечерта лагерът трябваше да бъде подпален. Следобед камионите, които трябваше да приберат болните, още не се бяха появили. Наместо това вратите на лагера бяха ненадейно затворени и бодливата тел - зорко наблюдавана, за да не може никой да се опита да избяга. Останалите лагерници, изглежда, бяха обречени да изгорят с лагера. За втори път с моя приятел решихме да избягаме.
-60-
Преживявания в концентрационен лагер
-61 -
Бяха ни наредили да закопаем трима души извън бодливата тел. Бяхме единствените в лагера, които имаха достатъчно сили да свършат тази работа. Почти всички останали лежаха в малкото все още използвани бараки, изтощени от треска и делириум.
Подготвихме плана си: заедно с първото тяло ще измъкнем раницата на приятеля ми,
скрита във ваната на старата пералня, която служеше за ковчег. С второто тяло ще изнесем моята раница, а при третото смятахме да избягаме. Първите две излизания преминаха по план. След като се върнахме, приятелят ми тръгна да търси парче хляб, за да имаме нещо за ядене през следващите дни в гората. Зачаках. Минутите минаваха. Той не се връщаше и аз ставах все по-нетърпелив. След три години лагер-ничество рисувах радостната картина на свободата, представяйки си колко чудесно ще бъде да тичаме към фронта. Но чак дотам не стигнахме.
В момента, в който приятелят ми се върна, вратите на лагера се отвориха. Великолепна кола с алуминиев цвят, на която бяха нарисувани големи червени кръстове, бавно се придвижи до строевия плац. Бе пристигнал делегат от Международния Червен кръст в
Женева и лагерът с обитателите се намираше под негова защита. Делегатът се настани в съседна ферма, за да бъде по всяко време близо до лагера, в случай че възникнат непредвидени обстоятелства. Кой се вълнуваше сега от бягство? От колата разтовариха кутии с лекарства, раздадоха цигари, снимаха ни и цареше върховна радост. Сега нямаше

нужда да рискуваме, търсейки с бягство бойната линия.
Във вълнението си бяхме забравили за третото тяло, затова сега го изнесохме навън и го изсипахме в плиткия гроб, който бяхме изкопали за трите трупа. Пазачът, който ни придружаваше - сравнително безобиден човек, изведнъж стана твърде благ. Той видя, че ролите могат да се сменят, и се опита да спечели благоразположението ни. Присъедини се към кратките молитви, които произнесохме за мъртвите, преди да хвърлим пръстта върху тях. След напрежението и възбудата от последните дни и часове, тези последни дни на надбягване със смъртта, думите на нашата молитва за мир бяха толкова пламенни,
колкото изобщо някога е отправял човешки глас.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
И тъй, последният ден в лагера мина в предвкусване на свободата. Бяхме се възрадвали обаче твърде рано. Представителят на Червения кръст ни увери, че е подписано споразумение и лагерът не трябва да се евакуира. Но през нощта дойдоха СС с камиони и дадоха заповед да се опразни лагерът. Последните останали лагерници щяха да бъдат взети в централен лагер, откъдето щяха да ги изпратят в Швейцария за 24 часа, за да бъдат разменени срещу военнопленници. Едва познахме есесовците. Те бяха толкова дружелюбни, опитваха се да ни убедят да се качим в камионите без страх, като ни казваха,
че ще бъдем благодарни за добрия си късмет. Онези, които бяха достатъчно силни,
изпълзяха в камионите, а тежко болните и немощните бяха вдигнати с трудност. Моят приятел и аз - не криехме раниците си -стояхме в последната група, от която тринадесет души щяха да бъдат избрани за предпоследния камион. Главният лекар отброи необходимото число, но нас ни пропусна. Тринадесетте бяха натоварени на камиона и ние трябваше да останем. Изненадани, силно раздразнени и разочаровани, го обвинихме, но той се извини, че бил изморен и залисан. Мислел, че все още възнамеряваме да бягаме.
Седнахме нетърпеливо с раниците на гръб и зачакахме с малцината останали лагерници последния камион. Наложи се да чакаме дълго. Накрая легнахме на дюшеците в изоставената караулна, изтощени от възбудата на последните часове и дни, през които постоянно се люшкахме между надеждата и отчаянието. Заспахме с дрехите и обувките,
готови за пътуването.
Събуди ни шум от пушки и оръдия; в бараката нахлу блясъкът на трасиращи куршуми и оръдейни изстрели. Втурна се главният лекар и ни нареди да залегнем на пода. Един лагерник скочи върху корема ми от леглото над мен заедно с обувките. Това напълно ме събуди! Тогава схванахме какво ставаше: фронтът беше стигнал до нас! Стрелбата затихна и се зазори. Навън на стълба на лагерния портал вятърът развяваше бяло знаме.
-62-
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Много седмици по-късно открихме, че дори в тези последни часове съдбата си е играла с малкото останали лагерници. Открихме колко несигурни само са човешките решения,

особено по въпросите на живота и смъртта. Натъкнах се на снимки, направени в малък лагер недалеч от нашия. Нашите приятели, които мислеха, че пътуват към свободата, онази нощ са били закарани с камионите до този лагер, заключени в бараките и изгорени живи.
На снимките можеха да се различат техните частично овъглени тела. Отново си помислих за Смъртта в Техеран.
* * *
Независимо от ролята й на защитен механизъм апатията на лагерниците бе резултат и от други фактори. Гладът и липсата на сън допринасяха за нея (както и в нормалния живот) и за общата раздразнителност, която бе друга характеристика на душевното състояние на лагерниците. Недостигът на сън отчасти се дължеше на тормоза на падините, които се въдеха в ужасно пренаселените бараки поради общата липса на хигиена и канализация.
Фактът, че не разполагахме нито с никотин, нито с кофеин, също предизвикваше апатия и раздразнителност.
Освен тези телесни причини имаше и психически - под формата на определени комплекси.
Мнозинството лагерници страдаха от един вид комплекс за малоценност. Някога всички ние бяхме или сме си въобразявали, че сме „някой". Сега бяхме третирани като пълни нищожества. (Съзнанието за собствена вътрешна стойност се корени в по-висши, духовни неща и не може да бъде разклатено от лагерния живот. Но колцина свободни хора,
камоли неволници, го притежават?) Без да мисли съзнателно за това, средният лагерник се чувстваше напълно унизен. Това ставаше очевидно, когато се наблюдаваха контрастите,
предлагани от странната социологическа структура на лагера. „По-видните" лагерници,
като капо, готвачите, склададжиите и лагерните полицаи, обикновено изобщо не се чувстваха унизени както мнозинството, а напротив - отличени! Някои дори разви-

-63-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-64- ваха миниатюрни налудности за величие. Психическата реакция на завиждащото и мърморещо мнозинство към това облагодетелствано малцинство намираше израз по няколко начина, понякога в шеги. Чух например един лагерник да говори на друг за един капо: „Представи си само! Познавах този човек, когато бе само президент на голяма банка.
Не е ли щастие да се издигнеш толкова високо на този свят?"
Всеки път, когато унизеното мнозинство и издигнатото малцинство влизаха в конфликт (за това имаше предостатъчно случаи, като се започне с разпределянето на храната),
резултатите бяха взривоопасни. Поради това общата раздразнителност (телесните причини за която бяха вече обсъдени по-горе) ставаше най-остра, когато се прибавяха тези психически напрежения. Не е чудно, че тази изопнатост често свършваше с общ бой. Тъй като лагерниците постоянно ставаха свидетели на сцени на побой, импулсът към насилие бе изострен. Самият аз съм чувствал юмруците ми да се свиват и да ме връхлита гняв,
когато съм бил изтощен от глад и умора. Обикновено бях много изморен, тъй като трябваше да поддържаме нашата печка през цялата нощ - бе ни разрешено да я държим в бараката заради болните от тиф. Тъй или иначе, някои от най-идиличните часове, които изобщо съм прекарал, бяха посред нощ, когато всички други спяха или се унасяха в делириум. Можех да лежа изпънат пред печката и да пека в огъня, запален с крадени дървени въглища, няколко отмъкнати картофа. Но на следващия ден винаги се чувствах още по-уморен, безчувствен и раздразнителен.
* * *
Докато работех като лекар в блока на болните от тиф, ми се наложи да заема мястото на старшия отговорник на блока, който беше болен. И тъй, аз отговарях пред лагерните власти за поддържането на чистотата в блока - ако „чистота" е думата, която може да се използва за подобно състояние. Изискванията при честите инспекции на бараката имаха за цел по-скоро тормоз, отколкото хигиена. Биха помогнали повечко храна и лекарства, но единствената грижа на инспекторите бе дали в централния коридор не е останала някоя сламка и дали мръсните, съдрани и
Преживявания в концентрационен лагер гъмжащи от паразити одеяла на пациентите са спретнато под-пъхнати под краката им. Що се отнася до съдбата на обитателите, тях това изобщо ни ги засягаше. Ако рапортувах чевръсто, грабвайки затворническото си кепе от остриганата си глава и траквайки пети:
„Барака номер VI/9: 52 пациенти, двама обслужващи санитари и един лекар" - те бяха доволни, след което си тръгваха. Но докато дойдеха - често закъсняваха с часове след определеното време, а понякога изобщо не идваха, бях принуден постоянно да опъвам одеалата, да събирам сламките, падащи от наровете и да крещя на клетниците, които се мятаха в леглата и заплашваха да провалят всичките ми усилия за чистота и спрет-натост.

Апатията бе особено силна сред трескавите пациенти, тъй че те изобщо не реагираха, ако не им се крещеше. Понякога дори това не помагаше и тогава бе необходим огромен самоконтрол, за да не ги удариш, защото собствената раздразнителност вземаше гигантски размери при вида на чуждата апатия и особено пред лицето на опасността (тоест приближаващата инспекция), която тя причиняваше.
* * *
В този опит за психологическо представяне и пдихиатрично обяснение на типичните черти на обитателя на концентрационен лагер мога да създам впечатлението, че човешкото същество напълно и неизбежно се влияе от обкръжението. (В този случай обкръжението е уникалната структура на лагерния живот, която принуждава обитателя му да приспособи поведението си към определен модел.) Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение? Вярна ли е теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И
още по-важно, дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек рт избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?
5.
-65-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, (често от героично естество, които доказват, че апатията може да з бъде превъзмогната, а раздразнителността - потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.
г Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на I брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. / А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час I предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше \ дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ог-w J рабят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство.j3a да бъдеш поето-^ пен в калъпа на^шгжчшялагерник.
Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен

лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост израз на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни психични стресове да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това, каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера. Следователно всеки човек по принцип дори при такива обстоятелства може да реши какво ще стане от него - интелектуално и духовно. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам:
Да бъда недостоен за страданията си." Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да
-66-
Преживявания в концентрационен лагер бъде загубена. Може да се каже, че те бяха достойни за своите страдания; начинът, по който ги понасяха, бе истинско духовно ,* постижение. Тъкмо тази духовна свобода, която не може да бъде11 ojjjerajgaBa 6мисъл^1деТГна7жЖотаТ
j |
Акт[лвШ^Шв6ТШ(азацел да"даде на човек възможност да осъществи ценности чрез творческа работа, докато пасивният ^ живот в наслада му позволява да постигне реализация чрез пре- ) живяване на красотата, изкуството или природата. Но цел има и онзи живот, който е почти лишен както от творчество, така и от | наслада, и който допуска една-едничка възможност за високо \ морално поведение - а именно отношението на човек към него- г вото съществуване, ограничено от външни сили. Творческиятжи- \ вот и животът в наслада са недостъпни за него. Но не само твор- | чеството и насладата са значими. Ако има смисъл в живота изоб- \ що, то трябва да има смисъл и в страданието.
Страданието е_не- I отдТШима
^ст оТ жЖбта^ и "смърт." Без / страдание и смърт човешкият живот не е цялостен.....
Начинът, по който човек приема своята съдба и произхожда щото от нея страдание,
начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности - дори при най-трудни обстоятелства - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел,
доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да ста-не животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да из-ползва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не.
Не смятайте, че тези разсъждения не са „от мира сего" и са твърде отдалечени от реалния живот. Вярно е, че само малцина са способни да се домогнат до такива високи морални измерения. Малко измежду лагерниците опазиха пълната си вътрешна свобода и постигнаха онези ценности, които им предостави тях-, ното страдание, но дори един такъв пример е достатъчно доказателство, че вътрешната сила на човека може да го издигне над външнатаму участ. Такива хора има не само в концентрационните

лагер!1711о^е1Гнавсякъде се сблъсква със сьд^ата^^? шанса да постигне нещо чрез собственото ^'страдание.
-67-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Нека вземем съдбата на болните - особено на неизлечимо болните. Наскоро четох писмо от млад инвалид, в което той съобщаваше на свой приятел, че току-що е открил, че няма да живее дълго и че дори операция не може да му помогне. По-нататък пишеше, че си спомня филм, който е гледал и в който се изобразявал човек, очакващ смъртта си храбро и достойно. Момчето помислило, че е голямо постижение да посрещнеш смъртта така добре. Сега, пишеше той, съдбата му предлагала подобен шанс.
Тези измежду нас, които преди години са гледали филма „Възкресение" по Толстой, може би имат сходни мисли. Това бяха велики съдби и велики хора. По онова време за нас не бе отсъдена славна участ, нямаше възможност да се постигне такова величие. След филма отидохме в най-близкото кафене и на чаша кафе и сандвич забравихме странните метафизични разсъждения, които за момент бяха прекосили съзнанието ни. Но когато сами се сблъскахме с голямата орис и се изправихме пред решението да я посрещнем със същото духовно величие, вече бяхме забравили младежката си решимост от онова далечно време и се провалихме.
Навярно за някои от нас дойде ден, когато отново видяхме същия филм или друг подобен.
Но тогава други картини може би са се разгърнали едновременно пред вътрешния ни взор. Картини на хора, постигнали много повече в своя живот, отколкото може да покаже един сантиментален филм. В съзнанието ни може да са изплували подробности от вътрешното величие на отделен човек, като историята на младата жена, на чиято смърт бях свидетел в един концентрационен лагер. Това е обикновена история. Има малко за разказване и може да звучи, сякаш съм я измислил; но за мен тя изглежда като поема.
Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко - сподели тя с мен. - В моя предишен живот бях разглезена и не вземах на сериозно духовните постижения." Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:
„Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота." През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво" - ми каза тя. Бях изненадан и не
-68-
Преживявания в концентрационен лагер
-69- знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да". И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот."

* * *
Посочихме, че онова, което в края на краищата бе отговорно за състоянието на вътрешното „аз" на лагерника, не толкова се дължи на изброените психофизически причини, колкото е резултат от свободен избор. Психологическите наблюдения върху лагерниците показват, че само хора, които допускат да отслабне вътрешният контрол върху моралната и духовната им същност, впоследствие стават жертва на израждащото влияние на лагера. Тогава възниква въпросът, как би могъл или трябва да се изгради този
„вътрешен контрол"?
Бивши лагерници, когато пишат и разказват своите преживявания, са единодушни, че най- смазващо въздействие от всичко има неизвестността относно срока на престоя. Не се знае датата на освобождението. (В нашия лагер бе безсмислено дори да се говори за това.)
Всъщност продължителността е не само неопределена, но и неограничена. Добре известен психолог-изсле-довател е посочил, че животът в концентрационен лагер може да се нарече
„условно съществуване". Ние можем да добавим към това определение „условно съществуване с неизвестен предел".
Новопристигналите обикновено не знаят нищо за условията в лагера. Онези, които се бяха върнали от други лагери, бяха длъжни да мълчат, а от някои лагери никой не се връщаше.
При постъпването в. лагера в съзнанието на хората се извършваше промяна. С края на несигурността идваше несигурността за края. Бе невъзможо да се предскаже дали и кога тази форма на съществуване ще свърши, ако изобщо свърши.
Латинската дума finis има две значения: край, финал или цел, която трябва да се постигне.
Човек, който не може да види края на своето „условно съществуване", не е способен да се насочи към крайната цел на своя живот. Той спира да живее за бъдещето за разлика от човека в нормалния живот. В резултат цялата структура на вътрешния му живот се променя, появяват се
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
признаци на упадък, познати от други сфери на живота. Безработният например е в сходно положение. Съществуването му е условно и в известен смисъл той не може да живее за бъдещето и да се стреми към някаква цел. Изследвания, проведени с безработни миньори,
показват, че те страдат от особен вид деформация на времето - на вътрешното време - като резултат от състоянието им на безработица. Лагерниците също страдат от това странно „преживяване за времето". В лагера малък времеви отрязък, например ден,
изпълнен с часове тормоз и умора, изглежда безкраен. По-голям период - може би седмица, ти се струва, че минава бързо. Другарите ми се съгласяваха, когато казвах, че в лагера денят е по-дълъг от седмица. Колко парадоксално бе нашето възприятие за времето! В тази връзка си припомняме „Вълшебната планина" на Томас Ман, която съдържа някои много талантливи психологически бележки. Ман изучава духовното развитие на хора в аналогично психологическо положение, т. е. туберколозно болни в санаториум, които също не знаят деня на своето освобождение. Те водят подобно съществуване - без бъдеще и без цел.

Един от лагерниците, който при пристигането си марширува-ше с дълга колона новопостъпили от гарата до лагера, по-късно ми каза, че се чувствал, сякаш крачи на собственото си погребение. Животът му се струвал абсолютно лишен от бъдеще. Той се отнасял към него като към нещо отминало и свършено, сякаш вече е мъртъв. Това чувство на безжизненост се засилваше и от други причини - във времето най-остро се чувстваше неограни-чеността на затворничеството; в пространството - тесните граници на затвора.
Всичко отвъд бодливата тел ставаше далечно -извън досега и в известен смисъл нереално.
Събитията и хората отвън, целият нормален живот там, имаха за лагерника призрачна осанка. Външният живот, т. е. онова, което можеше да се види от него, му изглеждаше почти така, както той би изглеждал на мъртвец, който го гледа от другия свят.
Човек, който се оставяше да западне, тъй като не вижда никаква бъдеща цел, се оказваше погълнат от мисли за миналото. Вече говорихме в друга връзка за съществуващата склонност да се гледа назад, за да се направи настоящето с всичките му ужаси по-малко реално. Но в ограбването на настоящето от негова-
-70-
Преживявания в концентрационен лагер та реалност се криеше определена опасност. Лесно започваха да се пренебрегват възможностите за подобряване на лагерния живот, които реално съществуваха.
Приемането на нашето „yc-J ловно съществуване" като нереално бе само по себе си важна причина лагерниците да губят контрол върху живота; в известен смисъл всичко ставаше безсмислено. Тези хора забравяха, че често тъкмо такива извънредно трудни външни условия дават на човек възможността духовно да надрасне себе си. Вместо да приемат лагерните тегоби като проверка за своите вътрешни устои, те не гледаха сериозно на живота си и го презираха като нещо без значение. Предпочитаха да затворят очи и да живеят в / миналото. Животът за такива хора ставаше безсмислен.
Естествено, само някои бяха способни да достигнат големи духовни висоти. На малцина бе даден шансът да постигнат човешко величие въпреки привидния си житейски крах и смърт
-завоевание, което никога не биха осъществили при обикновени обстоятелства. За останалите от нас, посредствените и нерешителните, са валидни думите на Бисмарк:
„Животът е като ходенето на зъболекар. Винаги си мислиш, че най-лошото още не е дошло, а то вече е преминало." Видоизменяйки тази мисъл, можем да кажем, че повечето от хората в концентрационния лагер вярваха, че истинските възможности за живот са отминали. А в действителност съществуваха възможност и предизвикателство. Човек можеше да спечели победа от тези преживявания, превръщайки живота си във вътрешен триумф, или да пренебрегне предизвикателството и просто да вегетира, както сториха мнозинството от лагерниците.
* * *
Всеки опит за борба с психопатологичното въздействие на лагера върху неволника чрез психотерапевтични или психохигиенни методи трябва да има за цел да му даде вътрешна сила, като му посочи предстояща цел, към която би могъл да се стреми. Някои от

лагерниците инстинктивно се опитваха да си намерят такава цел. Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа към бъдещето - sub specie а^^^^-Ж^^^К^^-'
сението му в най-трудните моменти от неговото съществуване,
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
макар че понякога трябва принудително да настрои ума си към тази задача.
Спомням си едно собствено преживяване. Почти плачейки от болка (имах ужасни наранявания по краката от скъсаните обувки), куцуках няколко километра с нашата дълга човешка колона от лагера към работната площадка. Връхлиташе ни много студен и остър вятър. Все още си мислех за безкрайните дребни проблеми на мизерния ни живот. Какво ще ядем довечера? Ако дадат като допълнителна дажба парче колбас, дали да го заменя за парче хляб? Дали да изтъргувам последната цигара, която остана от извънредното възнаграждение, получено преди две седмици, за купа супа? Как да се сдобия с парче жица, за да подменя късчето, служещо за връзка на едната ми обувка? Ще стигна ли на работното място навреме, за да се включа в обичайната си група, или ще трябва да се присъединя към друга, която може да има брутален надзирател? Какво бих могъл да направя, за да бъда в добри отношения с капо, който може да ми помогне да получа работа в лагера, наместо да предприемам този ужасно дълъг преход всеки ден?
Започнах да се отвращавам от състоянието на нещата, което ме принуждаваше ежедневно и ежечасно да мисля за такива тривиални работи. Насила насочих мислите си към други предмети. Изведнъж се видях да стоя на подиума на добре осветена, топла и приятна аудитория. Пред мен в удобни тапицирани столове седеше внимателна публика. Аз изнасях лекция върху психологията на концентрационния лагер! Всичко, което в този миг ме потискаше, стана обективно, видяно и описано от далечната гледна точка на науката.
Чрез този метод някак си успях да се издигна над ситуацията, над страданията на момента и да ги наблюдавам, като че бяха вече минало. И аз, и грижите ми станаха обект на интересно психонаучно изследване, предприето от мен самия. Какво казва Спиноза в своята „Етика"? „Affectus, qui passio est, desinit esse passio simulatque eius claram et dis- tinctam formamus ideam." (Емоцията, която е страдание, прес- тава да бъде страдание веднага щом си съставим ясна и точна картина за нея.)
-72-
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Лагерникът, загубил вяра в бъдещето - своето бъдеще, бе обречен. Със загубата на вяра в идното той губеше и духовни устои. Оставяше се да западне и ставаше предмет на физическо и психическо разложение. Обикновено това ставаше изведнъж, под формата на криза, чиито симптоми бяха познати на опитния лагерник. Всички се страхувахме от този момент - не за самите нас, което би било безпредметно, а за нашите приятели.
Обикновено започваше някоя сутрин с отказ на лагерника да се облече и да се измие или да излезе на плаца за развод. Нито молби, нито удари, нито заплахи даваха резултат. Той

просто си лежеше, едва помръдвайки. Ако тази криза бе причинена от болест, той отказваше да бъде заведен в къта за болни или да направи каквото и да е, за да си помогне. Просто се предаваше. Оставаше там, лежащ върху собствените си изпражнения, и вече нищо не го тревожеше.
Веднъж наблюдавах драматична демонстрация на тясната връзка между загубата на вяра в бъдещето и това опасно предаване. Ф—, моят старши отговорник по блок, доста известен композитор и либретист, един ден ми се довери:
— Бих искал да ти кажа нещо, докторе. Сънувах странен сън. Един глас ми каза, че мога да пожелая нещо. Трябва само да кажа какво искам да знам и ще ми бъде отговорено на всички въпроси. Какво мислиш, че попитах? Че бих искал да знам кога войната ще свърши за мен. Знаеш какво имам предвид, докторе - за мен! Исках да знам кога ние, нашият лагер ще бъдем освободени и ще дойде край на страданията ни.
— Кога ти се яви този сън? - попитах аз.
— През февруари 1945 г. - отговори той. Тогава беше началото на март.
— И какво ти отговори гласът в съня ти?
— Тридесети март — той ми прошепна крадешком.
Когато ф— ми разказа този сън, все още беше пълен с надежда и убеден, че гласът от съня му ще излезе прав. Но с наближаване на обещания ден военните новини, които достигаха нашия лагер, сочеха, че е твърде малко вероятно да бъдем освобо-
-73-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
дени на посоченета дата. На 29 март ф— внезапно се разболя и вдигна висока температура. На 30 март, деня, на който според неговото пророчество войната и страданията за него щяха да свършат, той изпадна в делириум и загуби съзнание. На 31
март почина. Според всички външни белези бе умрял от тиф.
* * *
Онези, които знаят колко тясна е връзката между състоянието на човешкото съзнание - неговата смелост и надежда или липсата им - и състоянието на телесния имунитет, ще разберат, че внезапната загуба на надежда и кураж могат да имат смъртоносен ефект.
Основната причина за смъртта на моя приятел бе, че очакваното освобождение не дойде и той бе жестоко разочарован. Това рязко снижи телесната му устойчивост срещу латентната инфекция от тиф. Вярата му в бъдещето и волята му за живот бяха парализирани и тялото му стана жертва на болестта - и така гласът от съня му в крайна сметка беше прав.
Наблюденията върху тези отделни случаи и заключенията, изведени от тях, са в съответствие с нещо, към което привлече вниманието ми главният лекар на нашия концентрационен лагер. Смъртността в лагера през седмицата между Коледата на 1944 и настъпването на новата 1945 година се увеличи повече от когато и да било. По негово

мнение обяснението за това не се криеше в по-трудните работни условия, във влошаването на хранителните припаси, в промяната на времето или в нови епидемии.
Просто голяма част от лагерниците живееха с наивната надежда, че за Коледа отново ще си бъдат у дома. С изтичане на времето и при липсата на обнадеждаващи новини те губеха кураж и бяха завладявани от разочарование. Това оказа опасно въздействие върху съпротивителните им сили и голям брой от тях умряха.
Както вече казахме, всеки опит за възстановяване на вътрешната сила на човек в лагера трябваше най-напред да успее да му посочи някаква бъдеща цел. Думите на Ницше: „Този,
който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как" могат да бъдат водещо мото на всички психотерапевтични и психо-хигиенни усилия спрямо лагерници. Винаги когато имаше възможност за това, някой трябваше да им даде едно защо - една
-74-
Преживявания в концентрационен лагер цел - за техния живот, за да им се влеят сили да понесат жестокото как на тяхното съществуване. Горко на онзи, който не виждаше вече смисъл в своя живот, не виждаше цел и предназначение и следователно нямаше защо да продължава. Той скоро бе загубен.
Типичният отговор, с който такъв човек отхвърляше всички окуражаващи доводи, бе: „Не очаквам повече нищо от живота." Какво можеше да му се отговори?
Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота.
Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите,
които той постоянно поставя пред всеки индивид.
Тези задачи и следователно смисълът на живота се различават както при различните хора,
така и в различните моменти. Затова е невъзможно да се определи смисълът изобщо.
Направените със замах изявления никога не могат да отговорят на въпросите за смисъла на живота. „Живот" не значи нещо смътно, а нещо съвсем реално и конкретно, така както са реални и конкретни житейските задачи. Те формират човешката участ, която е различна и уникална за всеки индивид. Един човек и една участ не могат да се сравняват с друг човек и друга участ. Нито една ситуация не се повтаря и всяка се нуждае от различно решение. Понякога човек се оказва в ситуация, която може да изисква от него сам да оформи съдбата си чрез действие. Друг път за него е по-изгодно да използва възможността за съзерцание и по този начин да извлече полза. Понякога от човек може да се иска просто да приеме съдбата, да носи своя кръст. Всяка ситуация се различава по своята неповторимост и винаги има само един верен отговор на проблема, поставен от тази ситуация.
Когато открие, че неговата участ е да страда, човек ще трябва да приеме страданието като

своя задача; своя единствена и неповторима задача. Ще трябва съзнателно да приеме факта, че
-75-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-76- дори в страданието той е уникален и сам във вселената. Никой не може да го освободи от страданието или да страда вместо него. Неговата неповторима възможност се крие в начина, по който понася своето бреме.
За нас като лагерници тези мисли не бяха умозрителни разсъждения, откъснати от реалността. Те бяха единствените мисли, които можеха да ни помогнат. Те ни пазеха от отчаянието дори когато изглеждаше, че няма шанс да се измъкнем живи от него. Отдавна бяхме преминали фазата, когато се питахме какъв е смисълът на живота, наивен въпрос,
който разбира живота като постигане на някаква цел чрез активно творене на нещо ценно.
За нас смисълът на съществуването обхващаше по-широките цикли на живот и смърт, на страдание и умиране.
След като веднъж смисълът на страданието бе открит за нас, ние отказвахме да омаловажаваме или да облекчаваме изтезанията в лагера, като ги пренебрегваме или таим фалшиви илюзии и поддържаме изкуствен оптимизъм. Страданието бе станало задача, на която не искахме да обърнем гръб. Бяхме осъзнали скритите в него възможности за завоевания, възможности, които са накарали поета Рилке да напише: „Wie viel ist aufzuleiden!" (Колко много има да се изстрада!) Рилке говори за „изстрадване",
както други биха говорили за „изработване". За нас имаше много страдания за изстрадване. Затова бе необходимо да застанем лице в лице с цялото страдание,
опитвайки се да сведем до минимум моментите на слабост и безплодни сълзи. Но нямаше нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те бяха свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш. Съвсем малко хора осъзнаваха това. От време на време някой изповядваше засрамено, че е плакал, както моят другар например, който на въпроса, как се е справил с отоците си, отговори с признанието: „Изплаках ги от себе си."
* * *
Крехките наченки на психотерапия и психохигиена, когато изобщо бяха възможни в лагера,
бяха или индивидуални, или колективни по естество. Индивидуалните психотерапевтични опити често бяха един вид „животоспасяващи процедури". Тези усилия
Преживявания в концентрационен лагер
-77- обикновено бяха насочени към предотвратяване на самоубийства. Една много стриктна лагерна повеля забраняваше всякакви опити да се спасява човек, който пробва да се самоубие. Бе забранено например да се реже въжето на човек, който опитва да се обеси.
Следователно бе изключително важно да се попречи на самото предприемане на тези

опити.
Спомням си два случая на неосъществени самоубийства, които поразително си приличаха.
И двамата бяха говорили за намерението си да се самоубият. И двамата използваха типичния довод - няма какво повече да се чака от живота. И в двата случая въпросът бе да бъдат накарани да осъзнаят, че животът все още очаква нещо от тях, нещо в бъдещето.
Всъщност открихме, че за единия от тях това бе детето му, което той обожаваше и което го чакаше в чужда страна. За другия бе нещо, не някой. Този човек бе учен, бе написал серия книги, която трябваше да бъде завършена. Никой друг не можеше да свърши работата му,
така както никой друг не можеше да заеме мястото на бащата в обичта на детето.
Тази неповторимост и изключителност, които отличават всеки индивид и дават смисъл на съществуването му, имат същото отношение към творческата работа както към любовта.
Когато се осъзнае невъзможността човек да бъде заменен, това позволява да се прояви в цялата си сила отговорността на човек към продължаване на своето съществуване. Човек,
който осъзнае отговорността, която носи към човешко същество, което го чака с обич, или към незавършена работа, никога не би могъл да захвърли живота си. Той знае „защо"-то на своето съществуване и ще бъде способен да понесе почти всякакво „как".
* * *
Естествено, възможностите за колективна психотерапия в лагера бяха ограничени. Добрият пример бе по-ефикасен от всякакви думи. Един старши отговорник на блок, който не държеше страната на властите, чрез своето справедливо и насърчаващо поведение имаше хиляди възможности да упражнява дълбоко морално въздействие върху онези, за които отговаряше. Непосредственото влияние на поведението винаги е по-резултатно от
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
това на думите. Но понякога, когато душевната възприемчивост беше изострена от други външни обстоятелства, една дума също имаше ефект. Спомням си за един случай на психотерапевтична работа с обитателите на цяла барака, което се дължеше на изострената им възприемчивост, породена от външна ситуация.
Изминалият ден беше лош. По време на развода бе направено съобщение, че много действия отсега нататък ще се смятат за саботаж и като такива незабавно ще се наказват със смърт чрез обесване. Между тях бяха престъпления като отрязване на малки ивици от стари одеяла (за импровизирана поддръжка на глезените) и много дребни „кражби".
Преди няколко дни полумъртъв от глад лагерник бе нахлул в склада за картофи и бе откраднал няколко кила. Кражбата бе открита и някои лагерници бяха разпознали
„крадеца с взлом". Когато чуха за това, лагерните власти наредиха виновникът да им бъде предаден или целият лагер да гладува един ден. Естествено, 2500-те души предпочетоха да постят.
Вечерта на този ден на пости лежахме в пръстените бараки в много лошо разположение на духа. Говореше се много малко и всяка дума звучеше дразнещо. Тогава, за да влошат нещата още повече, угасиха светлините. Настроението достигна най-нисък спад. Но

старшият отговорник на нашата барака бе мъдър човек. Той импровизира малък разговор за всичко, което си мислехме в момента. Говори за многото другари, умрели през последните няколко дни или от слабост, или чрез самоубийство. Но спомена и за вероятната истинска причина на тяхната смърт -загубата на надежда. Той твърдеше, че трябва да има някакъв начин да се предпазят възможните бъдещи жертви от достигане до това крайно състояние. И посочи мен да дам такъв съвет.
Господ ми е свидетел, че не бях в настроение да давам психологически обяснения или да държа проповед-да предложа на другарите си някаква медицинска грижа за техните души.
Бях измръзнал и гладен, раздразнителен и изморен, но трябваше да направя усилие и да използвам тази изключителна възможност. Сега насърчението бе по-необходимо от всякога.
И тъй, аз започнах, като първо споменах най-тривиалното утешение. Казах, че дори в тази
Европа в шестата година на Втората световна война нашето състояние не е най-ужасното,
кое-
-78-
Преживявания в концентрационен лагер
-79- то можехме да си представим. Казах, че всеки от нас трябва да се запита какви невъзвратими загуби е претърпял досега. Предполагах, че за повечето от тях тези загуби наистина са били малко. Който все още бе жив, имаше основание за надежда. Здраве,
семейство, щастие, професионални способности, материално състояние, обществено положение - всички тези неща можеха отново да бъдат постигнати и възстановени. В края на краищата все още пазехме здрави своите кокали. Това, през което бяхме преминали,
можеше все пак да ни бъде актив в бъдеще. И аз цитирах Ницше: „Was mich nicht umbringt,
macht mich starker." (Това, което не ме убива, ме прави по-силен.)
След това говорих за бъдещето. Казах, че за безпристрастния поглед бъдещето сигурно изглежда безнадеждно. Съгласих се, че всеки от нас може да прецени за себе си колко малки са шансовете му за оцеляване. Че, макар все още да няма епидемия от тиф в лагера,
преценявам собствените си шансове на едно към двайсет. Но им казах още, че въпреки това нямам намерение да губя надежда и да се предавам. Защото никой не знае какво ще му донесе бъдещето, а още по-малко следващият час. Дори да не можехме да очакваме някакви значителни военни събития през следващите няколко дни, нима с нашия опит из лагерите не знаехме най-добре какви големи възможности се разкриват понякога съвсем внезапно, поне пред отделния индивид. Например някой може ненадейно да бъде прикрепен към специална група, в която по изключение има добри условия за работа - тъй като в това се състоеше „късметът" на лагерника.
Но аз говорих не само за бъдещето и неизвестността, в която е забулено. Споменах също и миналото с всичките му радости и как неговата светлина сияе дори в сегашния мрак.
Отново цитирах един поет - за да не звуча самият аз като проповедник, който бе написал:

„Was Du erlebst, kann keine Macht der Welt Dir rauben." (Това, което си преживял, не може да ти отнеме никаква сила на света.) Не само нашите преживявания, но всичко, което сме извършили, великите мисли, които може би сме имали, и онова, което сме изстрадали,
всичко това не е загубено, макар и минало; ние сме го извикали за живот. Да си бил, също е вид битие, и то може би най-сигурният вид.
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
След това говорих за многото възможности да се осмисли животът. Казах на моите другари (които лежаха неподвижно, макар от време на време да се чуваше въздишка), че човешкият живот при всички обстоятелства никога не престава да има смисъл и че този безкраен смисъл на живота включва страдание и умиране, лишение и смърт. Помолих клетите създания, които внимателно ме слушаха в мрака на бараката, да бъдат готови да посрещнат сериозността на нашето положение. Те не трябва да губят надежда, а трябва да поддържат куража си с увереност, че, макар и безнадеждна, нашата борба не е лишена от достойнство и смисъл. Казах, че някой бди над всеки от нас в тежките моменти - приятел,
жена, някой жив или мъртъв, или пък Бог, и не очаква да го разочароваме. Той ще се надява, че ние страдаме гордо, а не жалко, и че знаем как да умрем.
И накрая, говорих за нашата жертва, която във всеки случай има смисъл. Този вид жертва изглежда безсмислена в нормалния свят на материален успех. Но в действителност нашата жертва има смисъл. Онези от нас, които хранят религиозна вяра, лесно ще разберат, казах аз откровено. Разказах им за един другар, който при идването си в лагера се бе опитал да сключи договор с небето - неговите страдания и смърт да спасят от мъчителен край човешкото същество, което обича. За този човек страданието и смъртта имаха смисъл. Те бяха саможертва с най-дълбока значимост. Той не искаше да умре за нищо. Никой от нас не го искаше.
Целта на моите думи бе да се намери пълноценен смисъл в нашия живот - там и тогава, в онази барака и в онази особено безнадеждна ситуация. Разбрах, че усилията ми се увенчаха с успех. Когато електрическата крушка отново светна, видях жалките фигури на моите приятели да накуцват към мен и да ми благодарят със сълзи на очи. Но тук съм длъжен да призная, че съвсем рядко имах вътрешната сила да установя връзка с моите събратя по страдание и че навярно съм пропуснал много възможности да го сторя.
-80-
Преживявания в концентрационен лагер
* * *
Сега стигаме до третата фаза в психическата реакция на лагерника - психологията на неволника след освобождаването му. Но преди това ще обсъдим един въпрос, който често се задава на психолога, особено когато познава отблизо тези неща: Какво можете да кажете за психологическата природа на лагерната охрана? Как е възможно хора от плът и кръв да се отнасят към другите така, както толкова много лагерници казват, че са били третирани? След като вече е чул тези описания и е повярвал, че това се е случило, човек е

длъжен да се запита как психологически е могло да стане. За да се отговори на този въпрос, без да се навлиза в големи подробности, трябва да се изтъкнат няколко неща:
На първо място, сред охраната имаше садисти, садисти в най-чист клиничен смисъл.
На второ място, тези садисти бяха подбирани винаги когато имаше нужда от истински свирепо подразделение за охрана.
На работното ни място наставаше голяма радост, когато ни позволяваха да се сгреем за няколко минути (след два часа труд в острия мраз) пред малка печка, която се палеше с трески и съчки. Но винаги се намираха надзиратели, които изпитваха огромно удоволствие да ни отнемат това. Как ясно отразяваха лицата им тази наслада, когато не само ни забраняваха да стоим там, но катурваха печката и стъпкваха чудесния огън в снега! Когато
СС вземеха някого на мерник, в редовете им винаги се намираше някой специален човек,
за когото се знаеше, че изпитва страст към садистични мъчения и че е високо специализиран в тях, и при когото бе изпращан нещастният лагерник.
На трето място, чувствата на мнозинството от охраната бяха притъпени с годините, в които бяха наблюдавали бруталните лагерни методи във все по-нарастващи дози. Тези морално и душевно загрубели хора накрая отказваха да вземат участие в садистични мерки. Но не пречеха на други да ги прилагат.
На четвърто място, трябва да се каже, че дори сред охраната имаше някои, които ни съжаляваха. Ще спомена само командира на лагера, от който ме освободиха. След освобождаването се установи - само лагерният лекар, също един от нас, бе знаел
6.
-81 -
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
за това преди, - че този човек бе платил немалка сума от собствения си джоб, за да купи лекарства за своите лагерници от най-близкия пазарен град.* Но старшият отговорник на лагера, самият той лагерник, бе по-суров от който и да е от есесовците. Той биеше другите неволници при най-малка възможност, докато командирът на лагера, поне доколкото знам, нито веднъж не вдигна ръка срещу някой от нас.
Става видно, че простият факт, дали човек е бил от лагерната охрана или лагерник, не означава почти нищо. 4jDBejuj рота може да се срещне във всички групи, дори в онези, които като цяло е лесно да осъдим. Границите между групите се размиваха и не трябва да опростявяме нещата, твърдейки, че тези хора бяха ангели, а онези - дяволи. Със сигурност за човек от охраната или за надзирател бе значително постижение да бъде благ с лагерниците въпреки всички влияния на лагера, а, от друга страна, низостта на лагерник,
който третира зле своите собствени другари, бе особено достойна за презрение. Очевидно лагерниците намираха безгръбначността у такива хора особено потискаща, докато и най- малката доброта, проявена от страна на някой от охраната, ги вълнуваше дълбоко.
Спомням си как веднъж един надзирател тайно ми даде парче хляб, което сигурно бе спестил от порцията си за закуска. Онова, което тогава ме развълнува до сълзи, бе нещо

много повече от малкото късче хляб. Това бе чо-
* Една интересна случка относно този командир от СС е свързана с отношението на някои от неговите лагерници евреи към него. В края на войната, когато американските войски освободиха хората от нашия лагер, трима млади унгарски евреи укрили този командир в баварските гори. След това отишли при коменданта на американските сили, който нямал търпение да улови този командир на СС, и му казали, че ще му съобщят къде се намира, но само при известни условия: американският командир трябвало да обещае, че няма да му се случи нищо лошо. Най-накрая американският офицер обещал на тези млади евреи, че,
когато бъде пленен, командирът на СС ще бъде пазен внимателно. Американският офицер не само изпълни обещанието си, но всъщност предишният СС командир на този концентрационен лагер бе в известен смисъл и възстановен на своя пост, тъй като надзираваше събирането на облекла от съседните баварски села и разпределянето им между всички нас, които по онова време все още носехме дрехите, наследени от други лагерници от Освиенцим, не така щастливи като нас, а изпратени в газовите камери веднага след пристигането им на гарата.
-82-
Преживявания в концентрационен лагер
-83- вешкото „нещо", което този човек също ми даде - думата и пог-леда, с които придружи подаръка.
От всичко това можем да разберем, че на този свят има две категории хора, само тези две
- „категорията" на свестнитхора и „категорията" на негодниците^И двете се срещат навсякъде, във всички групи на обществото. Няма група, която да се състои само от почтени хора или само от негодяи. В този смисъл нито една група не е от „чиста категория" - и затова понякога срещахме свестен човек сред лагерната охрана.
Животът в концентрационен лагер раздираше човешката.....
душа и излагаше на показ нейните глъбини. Нима е учудващо, че в тези дълбини отново намирахме само човешки качества, които в самата си същност са смесица от добро и зло?
Границата, деляща добро и зло, която преминава тва, достига най-голямата дълбочина,\л,става^шнадори^тдъ-ното на бездната, която зейва в концентрационния лагер.
* * *
А сега да преминем към последната глава от психологията на концентрационния лагер - психологията на лагерника, който е бил освободен. Описвайки преживяванията при освобождаването, които, естествено, трябва да бъдат лични, ще подхванем нишката на нашата повест от онзи момент, когато след дни на силно напрежение върху лагерната порта бе издигнат бял флаг. Състоянието на вътрешна обтегнатост бе последвано от пълно отпускане. Но ще бъде съвсем погрешно да се мисли, че полудяхме от радост. Какво се

случи тогава?
С уморени стъпки се завлякохме до портите на лагера. Плахо се заозъртахме и се споглеждахме въпросително. След това дръзнахме да направим няколко стъпки извън лагера. Този път не ни се крещяха команди, нито пък се налагаше да клекнем бързо, за да избегнем удар или ритник. 0, не! Този път охраната ни предложи цигари! Първо трудно ги разпознахме, те бързо се бяха преоблекли в цивилни дрехи. Бавно тръгнахме по пътя,
извеждащ от лагера. Скоро краката ни заболяха и почнаха да се подгъват. Но ние продължихме да куцаме; искахме да видим околностите на лагера за пръв път с очите на свободни хора.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-84-
„Свобода" - повтаряхме си ние и все пак не можехме да го схва-не м.Толкова често бяхме изричали тази дума по време навсич-ки онези години, през които мечтаехме за нея, че тя бе изгубила значението си. Нейната реалност не проникваше в съзнанието ни - ние не можехме да възприемем факта, че тази свобода е наша.
Стигнахме до покрити с цветя ливади. Виждахме и съзнавахме, че са там, но нямахме усет за тях. Първата искрица радост дойде, когато съзряхме пъстроопашат петел. Но си остана само искрица, ние все още не принадлежахме на този свят.
Вечерта, когато всички се срещнахме отново в бараката, един тайно попита друг: „Кажи ми, беше ли доволен днес?" И другият отговори засрамен, тъй като не знаеше, че всички изпитвахме нещо подобно: „Честно казано, не!" Ние буквално бяхме изгубили способността да изпитваме удоволствие и ни предстоеше бавно да се учим отново на нея.
* * *
Психологически това, което ставаше с освободените лагерници, може да се нарече
„деперсонализация". Всичко изглеждаше нереално, неправдоподобно, като в сън. Не можехме да повярваме, че това е истина. Колко често бяхме мамени от сънища в отминалите години! Сънувахме, че е дошъл денят на освобождението и са ни пуснали на свобода, че сме се върнали у дома, поздравили сме приятелите си, прегърнали сме жените си, седнали сме на масата и сме започнали да разказваме за всичко, което сме преживели - дори как често сме виждали деня на освобождението в сънищата си. И тогава - в ушите ни изпищяваше свирка, сигналът за ставане, и сънищата за свободата свършваха. А сега сънят бе станал истина. Но можехме ли наистина да му повярваме?
* * *
Тялото има по-малко задръжки от съзнанието^ Още от първия момент нататък то добре се възползва от новата свобода. Започна да яде ненаситно с часове и дни и дори през половината от
Преживявания в концентрационен лагер
-85-

нощта. Изумително е какви количества може да изяде човек. Когато дружелюбен фермер канеше някой лагерник, той ядеше ли ядеше и сетне пиеше кафе, което му развързваше езика, и тогава почваше да говори, често с часове. Най-сетне съзнанието му бе освободено от дългогодишния натиск. Чувайки го да приказва, човек оставаше с впечатление, че той трябва да приказва, че желанието му да говори е неудържимо. Познавах хора, които бяха преминали през голямо напрежение за кратко време (например през кръстосан разпит в гестапо) и имаха подобни реакции. Минаваха много дни, докато се отпуснеше не само езикът, но и нещо в самия човек; тогава чувствата изведнъж разкъсваха странните окови,
които ги възпираха.
* * *
Един ден, няколко дни след освобождението, аз вървях с километри през къра покрай цъфтящи ливади към пазарния град близо до лагера. В небето се извисяваха чучулиги и чувах радостната им песен. На километри наоколо не се виждаше никой; нямаше нищо освен широката земя и небе, ликуването на чучулигите и безбрежната свобода на пространството. Аз спрях, погледнах наоколо и нагоре към небето - и сетне паднах на колене. В този миг знаех много малко за себе си или за света - имах наум само едно изречение - все същото: „Аз призовах Господ Бог от моя тесен затвор и Той ми отвърна в свободата на безкрая."
Вече не помня колко дълго съм коленичил там и съм повтарял това изречение. Но зная, че в онзи ден, в онзи час започна моят нов живот. Напредвах стъпка по стъпка, докато отново станах човешко същество.
* * *
Пътят, който водеше от крайното психическо напрежение през последните дни в лагера (от тази война на нерви към душевен мир), със сигурност не бе безпрепятствен. Ще бъде грешка да се мисли, че освободеният лагерник не се нуждае вече от духовни грижи.
Трябва да се има предвид, че човек, подложен на такъв огромен психически натиск в продължение на толкова дълго вре-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
ме, е естествено застрашен след освобождението си, особено когато натискът е снет така внезапно. Тази опасност (в смисъл на психологическа хигиена) е психическия отговор на пренапрежението. Точно както физическото здраве на подводничаря е застрашено, ако напусне изведнъж кесонната камера (където е под огромно атмосферно налягане), така може да пострадат духът и психичното здраве на човек, внезапно освободен от психически натиск.
През тази психологическа фаза се забелязваше, че хората с по-примитивна натура не можеха да се избавят от влиянието на бруталността, която ги заобикаляше в лагерния живот. Сега, вече свободни, те мислеха, че могат да използват свободата си безнравствено и безмилостно. Всичко, което се бе променило за тях, бе, че вместо потиснатите сега те бяха потисниците. От обект те станаха подбудители на своеволно насилие и

несправедливост. Поведението си оправдаваха със собствените си ужасни преживявания.
Често това ставаше очевидно при сравнително незначителни събития. Вървяхме с един приятел през полето към лагера, когато изведнъж се натъкнахме на нива със зелени посеви. Аз автоматично се отклоних, но той ме хвана за ръка и ме повлече през нея.
Измърморих нещо, че не трябва да тъпчем младите посеви. Той се подразни, погледна ме сърдито и извика: „Не казвай това! Нима не ни отнеха достатъчно? Жена ми и детето ми бяха задушени с газ - да не споменавам всичко останало, а ти ще ми забраниш да стъпча няколко стръка овес!"
Само с времето тези хора можеха да бъдат върнати отново към баналната истина, че никой няма право да върши зло дори ако му е било причинено такова. Ние трябваше да се стремим да ги водим обратно към тази истина, иначе последиците щяха да са много по- лоши от загубата на няколко хиляди стръка овес. Още виждам лагерника, който нави ръкавите на ризата си, пъхна десницата си под носа ми и извика: „Нека тази ръка да бъде отсечена, ако не я обагря с кръв в деня, когато се върна у дома!" Искам да подчертая, че той не бе лош човек. Той бе сред най-добрите другари в лагера и след това.
Извън моралната деформация в резултат на внезапното освобождение от психическия натиск имаше още две основни преживявания, които заплашваха да увредят характера на освобо-
-86-
Преживявания в концентрационен лагер
-87- дения лагерник: огорчението и загубата на илюзиите, когато се завърнеше към предишния си живот.
Огорчението бе причинено от редица неща, на които той се натъкваше в града, където бе живял преди. Когато при завръщането си човек откриеше, че на много места го посрещат само с вдигане на рамене и банални фрази, той бе склонен да се огорчи и да се запита за какво е преминал през всичко случило се. Когато почти навсякъде чуваше същите фрази:
„Ние не знаехме за това" и „Ние също сме страдали", той се питаше - няма ли наистина нещо по-добро, което да ми кажат?
Загубата на илюзиите бе нещо различно. Не ставаше въпрос за твоя приятел (чиято повърхностност и липса на чувства бяха така отблъскващи, че накрая ти се искаше да допълзиш до някоя дупка и да не чуваш, нито да виждаш повече човешки същества), а самата съдба, която изглеждаше толкова жестока. Човек, който години наред е мислел, че е достигнал абсолютния предел на.......
възможното страдание, сега откриваше, че страданжго. няма предел и че може да страда още повече и още по-силно.
Когато говорихме за опитите да се даде на човек в лагера душевен кураж, казахме, че трябва да му се предложи нещо, което да очаква от бъдещето. Трябваше да му се припомни, че животът още го чака, че човешко същество чака завръщането му. Но след

освобождението? Имаше хора, които откриха, че никой не ги очаква. Горко на онзи, който разбираше, че човекът, споменът за когото единствено му бе давал смелост в лагера, вече не съществува! Горко на онзи, който откриваше, че най-сетне дочаканият ден на мечтите му е така различен от всичко, за което е копнял! Може би той се качваше в тролея,
отправяше се към дома, който години бе виждал само в съзнанието си, и натискаше звънеца само за да се окаже, че човекът, който е трябвало да разтвори вратата, не е там и никога няма да бъде отново.
В лагера си казвахме, че не може да съществува земно щастие, което да компенсира всичко изстрадано от нас. Ние не се надявахме на щастие - не това ни даваше смелост и осмисляше нашето страдание, нашите жертви и нашата смърт. И все пак не бяхме подготвени за нещастие. Тази загуба на илюзиите, която очакваше немалко от лагерниците, бе преживявяне, което за тези хора се оказа много трудно да преодолеят, а за един психи-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
атър е също така трудно да им помогне да го превъзмогнат. Но това не трябва да го обезкуражава, напротив, трябва допълнително да го стимулира.
* * *
Но за всеки един от освободените неволници идва ден, когато, поглеждайки назад към преживяванията си в лагера, не може вече да проумее как е издържал всичко това. Както накрая идва денят на неговото освобождение, когато всичко му изглежда като прекрасен сън, също така идва и денят, когато всичките лагерни преживявания му се струват само един кошмар.
Венец на всички преживявания на завърналия се у дома е чудесното чувство, че след всичко изстрадано от него няма повече нищо, от което да се страхува - освен от своя Бог.
-88-
Втора част
Основни идеи в логотерапията*
* Тази част, която е преработена и осъвременена, излиза най напред под името „Основни понятия на логотерапията" в издани ето на „Man's Search for Meaning" от 1962.
-89-
Читателите на моята кратка автобиографична история обикновено се интересуват от по- пълно и по-точно обяснение на терапевтичната ми доктрина. В отговор на това желание към първоначалното издание на „От лагера на смъртта към екзистенциализма" аз прибавих кратък раздел върху логотерапията. Но това не бе достатъчно и бях обсаден от искания за по-пълно разглеждане. Затова в сегашното издание изцяло съм пренаписал и значително съм разширил своето изложение.
Задачата не бе лесна. Да се предаде на читателя вкратце целият материал, изискващ

двадесет тома на немски, е почти безнадеждно начинание. Спомням си за американския лекар, който веднъж се отби в моя кабинет във Виена и ме попита: „Кажете, докторе, вие психоаналитик ли сте?" На което аз отговорих: „Не точно психоаналитик, нека кажем психотерапевт." Тогава той продължи да ме разпитва: „Коя школа поддържате?" Аз отговорих: „Това е моя собствена теория, която се нарича логотера-пия." „Можете ли да ми кажете с едно изречение какво се разбира под логотерапия? - попита той. - Поне каква е разликата между психоанализа и логотерапия?" „Да - казах аз, - но можете ли първо вие да ми кажете с едно изречение каква е според вас същността на психоанализата?"
Неговият отговор бе: „По време на психоанализа пациентът трябва да лежи на кушетка и да ви казва неща, които понякога са много неприятни за казване." На това аз тутакси отвърнах със следната импровизация: „Вижте, при логотерапията човекът може да остане седнал, но трябва да чуе неща, които понякога са много неприятни за чува-не."
Разбира се, това бе казано на шега и не като сбита версия на логотерапията. Тъй или иначе, в него има нещо, дотолкова, доколкото логотерапията в сравнение с психоанализата е по-малко ретроспективен и повече интроспективен метод. Логотерапията е фокусирана повече върху бъдещето, тоест върху смисъла, който пациентът трябва да постигне в бъдеще. (Логотерапията наистина е смисъл - центрирана психотерапия.) В
същото време тя снема фокуса от всички структури с порочен кръг и меха-
-91 -
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
низми на обратна връзка, които играят толкова голяма роля в развитието на неврозата.
Така типичната егоцентричност на невротика се разбива, вместо да бъде постоянно поощрявана и подсилвана.
Със сигурност едно такова изявление е твърде опростено и все пак в логотерапията пациентът на практика се конфронтира и се преориентира към смисъла на своя живот.
Като го накараш да осъзнае този смисъл, може да допринесеш много за способността му да преодолее неврозата си.
Нека да обясня защо съм употребил термина логотерапия като име на моята теория. Логос е гръцка дума, означаваща „смисъл". Логотерапията, или, както бе наречена от някои автори - „третата виенска школа по психотерапия", се съсредоточава върху смисъла на човешкото съществуване, както и върху човешкото дирене на такъв смисъл. Съгласно логотерапията този стремеж на човека да намери смисъл в своя живот е негова първична мотивираща сила. Затова аз говоря за волята за смисъл за разлика от принципа на удоволствието (или, както още можем да го наречем - волята за удоволствие), върху който е центрирана фройдистката психоанализа, а също и за разлика от волята за власт, върху която се основава адлерианската психология, използваща термина „стремеж към надмощие".
ВОЛЯТА ЗА СМИСЪЛ
Търсенето на смисъл е първичната мотивация в човешкия живот, а не „вторична

рационализация" на инстинктивните нагони. Този смисъл е неповторим и специфичен в това, че трябва и може да бъде осъществен единствено от човека. Само тогава той постига значимост, която ще задоволи собствената му воля за смисъл. Някои автори твърдят, че смисълът и ценностите не са „нищо друго освен защитни механизми, формиране на реакции* и сублимации". Що се отнася до мен самия, аз не бих желал да живея само заради своите „защитни механизми", нито пък бих бил го-
* Reaction formation - утвърден в психоанализата термин, означаващ вид защитен механизъм. Бел. прев.
-92-
Основни идеи в логотерапията тов да умра заради своите „формирани реакции". Човекът обаче е в състояние да живее и дори да умре за своите идеали и ценности!
Преди няколко години във Франция бе извършено допитване до общественото мнение.
Резултатите показаха, че 89 % от запитаните признават, че човек се нуждае от „нещо", за което да живее. При това 61 % допускат, че има нещо или някой в собствения им живот, за което са готови дори да умрат. Повторих това допитване в моето болнично отделение във
Виена както сред пациентите, така и сред персонала и резултатът бе практически същият както сред хилядите хора, проучени във франция; разликата бе само 2 %.
Сред 7948 студенти от 48 колежа бе проведено друго допитване от социолози от университета „Джон Хопкинс". Техният предварителен доклад е част от двугодишно изследване, спонсорирано от Националния институт за психическо здраве. Запитани какво смятат за много важно за себе си в момента, 16 % от студентите са отбелязали „печеленето на много пари"; първата цел на 78 % от анкетираните е „намиране на цел и смисъл на моя живот".
Разбира се, може понякога индивидуалната загриженост за ценностите в действителност да е камуфлаж на скрити вътрешни конфликти, но ако е така, това е по-скоро изключение от правилото, отколкото самото правило. В тези случаи всъщност имаме работа с лъжливи стойности и като такива те трябва да бъдат разобличени. Разобличаването обаче трябва да спре веднага щом срещнем същинското и автентичното в човека, тоест човешкия стремеж за възможно най-осмислен живот. Ако не се спре тогава, единственото, което
„разобличаващият психолог" наистина разобличава, е собственият си „скрит мотив" - именно несъзна-ваната му нужда да унижи и да обезцени истинското, същински човешкото у човека.
-93-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ФРУСТРАЦИЯ
Човешката воля за смисъл също може да бъде разстроена и в този случай логотерапията говори за „екзистенциална фрустра-ция". Терминът „екзистенциален" може да се използва

по три начина: да се отнася, първо, към самото съществуване, тоест специфично човешката форма на битие; второ, към смисъла на съществуването; и, трето, към стремежа да се намери конкретен смисъл в собственото съществуване, което ще рече волята за смисъл.
Екзистенциалната фрустрация може също да доведе и до невроза. За този вид неврози логотерапията е изковала названието „ноогенна невроза" за разлика от неврозите в традиционния смисъл на думата, тоест психогенните неврози. Произходът на ноогенните неврози е не толкова в психологическото, колкото в „ноогенното" измерение на човешкото съществуване (от гр. дума noos - съзнание). Това е друг логотерапевтичен термин, който означава всичко, спадащо към специфично човешкото измерение.
НООГЕННА НЕВРОЗА
Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по- скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл.
Очевидно е, че при ноогенните заболявания подходящо и адекватно решение е не психотерапията изобщо, а по-скоро логотерапията, тоест лечение, което дръзва да навлезе в специфично човешкото измерение.
Нека цитирам следния пример. Високопоставен американски дипломат дойде в моя кабинет във Виена, за да продължи психоаналитичното лечение, което бе започнал преди пет години с един аналитик в Ню Йорк. В началото го попитах защо смята, че трябва да бъде анализиран, и, на първо място, защо е започнал своята анализа. Оказа се, че пациентът не бе доволен от своята
-94-
Основни идеи в логотерапията кариера и му бе изключително трудно да се примири с американската външна политика.
Обаче неговият аналитик отново и отново му казвал, че трябва да се опита да се помири с баща си, тъй като правителството на САЩ, а също и началниците му „не са нищо друго освен" образи на бащата и следователно неудовлетвореността от работата му се дължи на несъзнавано таената омраза към баща му. В продължение на пет години анализа пациентът бил подтикван все повече да приема тълкуването на своя аналитик и накрая бе неспособен да види гората на реалността от дърветата на символите и образите. След няколко разговора стана ясно, че неговата воля за смисъл бе фрустрирана от професията му и той всъщност копнееше да се занимава с някаква друга работа. Тъй като нямаше причини да не се откаже от професията си и да се впусне в друга, той го направи и резултатите бяха твърде задоволителни. Както наскоро съобщи, бе доволен от новата си работа след вече повече от пет години. Съмнявам се, че в този случай изобщо съм имал работа с невротично състояние, и затова мисля, че той не се нуждаеше от каквато и да е психотерапия, нито дори от логотерапия по простата причина, че всъщност не бе пациент.
Не всеки конфликт е непременно невротичен; в известни граници конфликтът е нормален и здравословен. В този смисъл страданието невинаги е патологичен феномен. То може да

бъде по-скоро човешко постижение, отколкото синдром на невроза, особено ако израства от екзистенциална фрустрация. Категорично бих отрекъл, че търсенето на смисъл на човешкото съществуване, та дори съмнението в смисъла, във всички случаи произлиза от някакво заболяване или предизвиква такова. Екзистенциалната фрустрация сама по себе си не е нито патологична, нито болестотворна. Притеснението на човек, дори неговото отчаяние за смислеността на живота, е екзистенциален дистрес, но по никакъв начин не е психическа болест. Тълкуването на първото от гледна точка на второто лесно може да мотивира лекаря да затрупа екзистенциалното отчаяние на пациента си под куп успокоителни лекарства. Неговата задача е по-скоро да преведе пациента през екзистенциалните кризи на растеж и развитие.
Логотерапията смята, че предназначението й е да помага на пациента да намери смисъл в живота си. Тъй като го кара да
-95-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
осъзнае скрития логос на неговото съществуване, тя е аналитичен процес. Дотолкова тя прилича на психоанализата. Обаче в опита да направи нещо съзнателно, логотерапията отново не ограничава дейността си до инстинктивните факти в рамките на индивидуалното несъзнавано, но се грижи и за екзистенциалните реалности, каквито са осъществяването на потенциалния смисъл на човешкото съществуване, а също и на волята за смисъл. Всяка анализа обаче, дори и когато се въздържа от включването на ноологичното измерение в терапевтичния процес, се опитва да накара пациента да осъзнае за какво всъщност копнее дълбоко в своето същество. Логотерапията се отклонява от психоанализата дотолкова, доколкото смята човека за същество, чиято главна грижа се състои по-скоро в постигане на смисъл, отколкото в просто задоволяване и засищане на нагони и инстинкти или в помиряване на конфликтуващите изискваниия на Ид, Его и
Суперего, или в адаптация и приспособяване към обществото и околната среда.
НООДИНАМИКА
Със сигурност търсенето на смисъл от човека може да предизвика по-скоро вътрешно напрежение, отколкото вътрешно равновесие. Но тъкмо това напрежение е неотменима предпоставка за психично здраве. Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как." В тези думи виждам едно мото, което остава вярно за всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача. До същите изводи стигат и други автори на книги за концентрационни лагери, а също и при психологически проучвания в японски,
севернокорейски и се-верновиетнамски военнопленнически лагери.
Що се отнася до мен самия, при изпращането в концентрационния лагер в Освиенцим ми бе конфискуван готов за публи-

-96-
Основни идеи в логотерапията
* Това бе първата версия на моята първа книга, чийто английски превод бе публикуван от
Алфред А. Кнопф в Ню Йорк в 1955 г. под заглавие „Гле Doctor and the Soul: An Introduction to Logotherapy".
7.
-97- куване ръкопис* Със сигурност моето дълбоко желание да напиша наново този текст ми помогна да оцелея в суровите лагери. Например когато в един лагер в Бавария ме втресе от тиф, аз драсках на малки парченца хартия много бележки, които трябваше да ми помогнат да напиша ръкописа, ако оцелеех до деня на освобождение. Сигурен съм, че възстановяването на моя загубен ръкопис в тъмните бараки на баварския концентрационен лагер ми помогна да превъзмогна опасността от срив на сърдеч-но- съдовата система.
И тъй, става видно, че душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане. Това напрежение е присъщо на човешкото същество и поради това е необходимо за психическото благополучие.
Следователно не трябва да се колебаем да предизвикаме човек, който има да осъществява смисъл. Само така ние пробуждаме неговата воля за смисъл от латентно състояние.
Смятам за опасен погрешния възглед на психическата хигиена, че това, от което човек се нуждае на първо място, е равновесие, или, както се нарича в биологията - хомеостаза,
тоест състояние без напрежение. Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него. Човек се нуждае не от хомеостаза, а от онова, което аз наричам „ноо-динамика", тоест екзистенциална динамика в поле на полярни напрежения, като единият полюс представлява смисълът, който трябва да бъде осъщствен, а другият - човекът, който трябва да го осъществи. И не трябва да се мисли, че това е валидно само при нормални условия; то дори е по-вярно за невротични индивиди. Ако архитектите искат да подсилят грохнал свод, те увеличават тежестта върху него, защото така частите по-здраво се сцепват помежду си. И тъй, ако терапевтите искат да подхранят психичното здраве на пациентите си, те не трябва да се страху-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
ват да създадат разумно по сила напрежение чрез преориенти-ране към смисъла на човешкия живот.
Веднъж показал благотворното влияние на ориентирането към смисъла, се обръщам към пагубното въздействие на онова чувство, от което днес се оплакват толкова много пациенти, а именно чувството за пълно и окончателно безсмислие на живота им. Липсва

им осъзнат смисъл, за който си струва да се живее. Преследва ги преживяването за вътрешна празнота, пустота в тях самите; те са попаднали в онази ситуация, която съм нарекъл „екзистенциален вакуум".
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИЯТ ВАКУУМ
Екзистенциалният вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Това е разбираемо; то може да се дължи на двукратната загуба, която човек е трябвало да понесе, откакто е станал същинско човешко същество. В началото на своята история той е загубил някои от първичните животински инстинкти, в които е заложено и чрез които е подсигурено животинското поведение. Тази сигурност завинаги е затворена за човека също както раят; той трябва да прави избори. В добавка към това обаче човек е понесъл и друга загуба в по-късното си развитие, доколкото традициите, които са поддържали поведението му, сега бързо отслабват. Няма инстинкт, който да му каже какво трябва да прави, и няма традиция, която да му каже какво е длъжен да прави; понякога той дори не знае какво желае да прави. Наместо това той или иска да прави каквото правят другите хора (конформизъм), или прави каквото други хора искат от него да прави
(тоталитаризъм).
Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25 %
страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена етапен. Измежду американските ми студенти процентът бе не 25, а 60 %.
Екзистенциалният вакуум се проявява главно със състояние на отегчение. Сега можем да разберем Шопенхауер, когато казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се колебае между двете крайности на превъзбудата и скуката. Действите-
-98-
Основни идеи в логотерапията лен факт е, че сега отегчението причинява и със сигурност поставя пред психиатрите повече проблеми за разрешаване, отколкото превъзбудата. Тези проблеми стават все по- сериозни, тъй като напредващата автоматизация вероятно ще доведе до огромно увеличение на неангажираното в работа време на средния работник. За жалост мнозина от тях няма да знаят какво да правят с цялото новопридобито свободно време.
Нека разгледаме например „неделните неврози", онзи вид депресия, която сполетява хората, осъзнаващи липсата на съдържание в живота си, когато отшуми водовъртежът на деловата седмица и зейне пустотата в самите тях. Произходът на немалко случаи на самоубийство може да бъде намерен в този екзистенциален вакуум. Такива широко разпространени явления, като депресия, агресия и пристрастяване, остават необясними,
ако не разпознаем екзистенциалния вакуум в основата им. Това се отнася също за кризите на пенсионерите и на остаряващите.
При това екзистенциалният вакуум се проявява под различни маски и прикрития. Понякога фрустрираната воля за смисъл се компенсира чрез заместване от волята за власт,
включително в най-примитивната й форма, желанието за пари. В друг случай мястото на

разстроената воля за смисъл се заема от желанието за удоволствие. Ето защо екзистенциалното разстройство често води до сексуална компенсация. В такива случаи може да наблюдаваме как при екзистенциален вакуум сексуалното либидо се развилнява.
Аналогично явление се наблюдава в невротичните случаи. Съществуват известни типове механизми за обратна връзка и структури с порочен кръг, които ще засегна по-късно.
Отново и отново обаче може да се види, че тази симптоматика е нахлула на мястото на екзистенциалния вакуум, където продължава да процъфтява. Онова, с което си имаме работа при такива пациенти, не е ноогенна невроза. Никога обаче не ще успеем да помогнем на пациента да превъзмогне това състояние, ако не прибавим към психотерапевтичното лечение и логотерапия. Защото чрез запълване на екзистенциалния вакуум пациентът ще бъде предпазен от повторно заболяване. Ето защо логотерапията се препоръчва не само при ноогенните като споменатите, но и при психогенните случаи, а понякога дори при соматогенните (псев-
-99-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Съмнявам се дали един лекар може да даде общ отговор на този въпрос. Защото смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час. Следователно от значение е не смисълът на живота изобщо, а по-скоро специфичният смисъл на живота на даден човек в определен момент. Общо поставен, този въпрос е сравним с въпроса, поставен на шампион по шах: „Кажете ми, майсторе, кой е най-добрият ход на света?" Просто няма такова нещо като най-добър или дори добър ход извън определена ситуация в играта и конкретната личност на противника. Същото важи за човешкото съществуване. Човек не трябва да търси абстрактен смисъл на живота. Всеки има свое особено призвание или житейска мисия да изпълни конкретно предназначение, изискващо осъществяване. В това отношение той не може да бъде заменен, нито пък животът му да бъде повторен.
Задачата на всеки е неповторима, както и специфичната му възможност да я превърне в дело.
Тъй като всяка ситуация в живота представлява предизвикателство към човека и поставя пред него проблем за решаване, въпросът за смисъла на живота може всъщност да бъде обърнат. В крайна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да признае, че него го питат. С две думи, животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори само като отговаря за своя собствен живот; на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност. И тъй, логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване.
* Magda В. Arnold and John A. Gasson, The human person. Ronald Press, New York, 1954, p.
618.
-100- до-) неврози. Погледнато в тази светлина, е оправдано изказването, направено някога от

Магда Б. Арнолд: „Всяка терапия трябва по някакъв начин, колкото и ограничен, да бъде също и логотерапия."*
Нека да видим сега какво можем да направим, ако пациентът попита какъв е смисълът на неговия живот.
Основни идеи в логотерапията
СЪЩНОСТТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
Акцентът върху отговорността намира отражение в категоричния императив на логотерапията, който гласи: „Живей, сякаш живееш вече за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!" Струва ми се, че няма нищо,
което да стимулира човешкото чувство за отговорност повече от тази максима, като го кара да си представи, първо, че настоящето е минало, и, второ, че миналото все пак може да се промени и да се поправи. Такова наставление го изправя пред факта, че животът е краен, а също, че онова, което прави от живота си и от самия себе си, е безвъзвратно.
Логотерапията се опитва да накара пациента напълно да осъзнае своите отговорности;
затова тя трябва да остави на него избора да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен. Ето защо от всички терапевти логотерапевтът е най-малко изкушен да наложи ценностни съждения на своите пациенти, защото никога не би позволил на пациента да прехвърли на лекаря отговорността да отсъжда.
Следователно пациентът е този, който решава дали да тълкува задачата на живота си като отговорност пред обществото или пред собствената си съвест. Има обаче хора, които гледат на живота си не само от гледна точка на задачата, която им е възложена, но и от гледна точка на автора, който им е поставил тази задача.
Логотерапията нито учи, нито проповядва. Тя е еднакво отдалечена и от логическите обосновки, и от моралното поучение. Фигуративно казано, ролята на логотерапевта е по- скоро тази на очния лекар, отколкото на художника. Художникът се опитва да ни предаде картина на света такъв, какъвто той го вижда; офталмологът се опитва да ни помогне да видим света такъв, какъвто е в действителност. Ролята на логотерапевта се състои в разширяване и разгръщане зрителното поле на пациента, така че да види и да осъзнае целия спектър от потенциални смиели.
Като заявявам, че човекът е отговорен и трябва да реализира потенциалния смисъл на живота си, искам да подчертая, че истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, от-
- 101 -
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
СМИСЪЛЪТ НА ЛЮБОВТА
Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човешко същество, ако не го обича. Чрез своята любов той е в състояние

да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече - той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено, но предстои да стане. При това чрез своята любов обичащият позволява на обикнатия да
-102- колкото вътре в човека или в собствената му психика, сякаш тя е затворена система.
Нарекъл съм тази градивна особеност „се-бенадмогване на човешкото съществуване".
Това подчертава факта, че да бъдеш човек, винаги сочи и отправя към нещо или някой извън теб самия - било то смисъл, който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си - чрез отдаване в служба на кауза или на любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш. Това, което се нарича самоосъществява-не, изобщо не е постижима цел по простата причина, че, колкото повече човек се стреми към нея, толкова повече тя му убягва. С други думи, самоосъществяването е възможно само като страничен ефект от себенадмогването.
Дотук показахме, че смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Съгласно логотерапията в живота може да открием този смисъл по три различни начина: 1) чрез творческа работа или извършване на дело; 2) чрез преживяване на нещо или среща с някого; 3) чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание. Първият, пътят на постижението или осъществяването, е напълно очевиден.
Вторият и третият се нуждаят от по-нататъшно доизясняване.
Вторият път за намиране смисъл в живота е чрез преживяване на нещо - доброта, истина или красота, чрез преживяване на природата или културата и, накрая, но не на последно място, чрез преживяване на друго човешко същество в самата му неповторимост - обичайки го.
Основни идеи в логотерапията реализира своите заложби. Карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв трябва да стане, той го тласка към осъществяване на тези заложби.
В логотерапията любовта не се тълкува като прост епифено-мен* на сексуалните нагони и инстинкти в смисъл на тъй наречената сублимация. Като феномен любовта е толкова първична, колкото и сексът. Нормално сексът е форма на проявление на любовта. Сексът е оправдан, дори свещен, но само дотолкова, доколкото е изразно средство на любовта.
Така любовта не се разбира като прост страничен ефект на секса, а по-скоро сексът е начин да се изрази преживяването на онова пълно сливане, наречено любов.
Третият начин да се намери смисълът на живота е чрез страдание.
СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЕТО
Никога не трябва да забравяме, че можем да намерим смисъла на живота дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена. Защото това, което е от значение тогава, е да се даде свидетелство за най- важната сред неповторимите човешки възможности: да се превърне личната трагедия в

триумф, страданието -в човешко постижение. Когато не сме в състояние да променим положението - помислете само за неизлечимите болести, като неподлежащ на операция рак, сме предизвикани да променим себе си.
Нека дам ясен пример. Веднъж един възрастен лекар на обща практика се консултира с мен заради силна депресия. Той не можеше да превъзмогне загубата на своята съпруга,
починала преди две години, която бе обичал повече от всичко. Как можех да му помогна?
Какво трябваше да му кажа? Е, аз се въздържах да му кажа каквото и да било, а наместо това го изправих пред въпроса: „Докторе, какво щеше да се случи, ако вие бяхте починали пръв, а жена ви трябваше да ви надживее?" „0 - каза
* феномен, които се проявява в резултат на първичен феномен.
- 103-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
той, - за нея това навярно би било ужасно. Колко ли щеше да страда!" При което аз отвърнах: „Виждате, докторе, какво страдание й е било спестено и вие сте този, който я е избавил от това страдание - разбира се, с цената на това, че сега трябва да я преживеете и да тъгувате за нея." Той не каза нито дума, но стисна ръката ми и спокойно напусна кабинета. По някакъв начин страданието престава да бъде страдание в момента, в който намери смисъл, какъвто е този на жертвата.
Разбира се, това не бе терапия в истинския смисъл, тъй като, първо, неговото отчаяние не бе болест; и, второ, аз не можех да променя участта му - не можех да върна съпругата му.
Но тогава съумях да променя отношението му към необратимата съдба, тъй като от този момент нататък той можеше поне да вижда смисъл в своето страдание. Основен принцип на логотерапията е, че главната грижа на човека е не да получава удоволствие или да избягва болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота си. Ета защо човек е готов дори да страда, разбира се, при условие ч^тоЖстрадани^П^ма смисъл.
Нека кажа пределно ясно, че страданието съвсем не е необходимо, за да се намери смисъл. Аз само твърдя, че смисълът е възможен дори въпреки страданието - когато,
разбира се, то е неизбежно. Ако обаче е възможно то да се избегне, би имало смисъл да се отстрани причината му, била тя психологическа, биологическа, или политическа. Да се страда, без да е необходимо, е по-скоро проява на мазохизъм, отколкото на героизъм.
Едит Вайскопф-Джоелсън, преди смъртта си професор по психология в университета в
Джорджия, твърди в своята статия върху логотерапията, че „сегашната ни философия на психическата хигиена набляга върху идеята, че хората трябва да са щастливи и че нещастието е симптом на лоша приспособимост. Ценностна система като тази може би е отговорна за факта, че бремето на неизбежното нещастие се увеличава с нещастието от това, че си нещастен".* В друга книга тя изразява надеждата, че логотерапията „може да помогне да се противодейства на някои нездравословни тенденции в съвременната култура на САЩ, където на неизлечимо страдащия се дава много малка възможност
* Some Comments on a Viennese School of Psychiatry, The Journal of Abnormal and Social

Psychology, 51 (1955), pp. 701-3.
- 104-
Основни идеи в логотерапията да се гордее със своето страдание и да го смята облагородяващо, а не унизително", тъй че
„той е не само нещастен, но и се срамува, че е нещастен".*
Има ситуации, в които човек е лишен от възможността да си върши работата или да се радва на живота, но това, което никога не може да се елиминира, е неизбежността на страданието. Като се приеме това предизвикателство да се страда храбро, животът има смисъл до последния си миг и запазва този смисъл буквално до края. С други думи,
смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори възможния смисъл на неизбежното страдание.
Нека си припомня онова, което вероятно бе най-дълбокото ми преживяване в концентрационния лагер. Изгледите за оцеляване в лагера бяха не повече от 1 на 28, което лесно може да се потвърди отточните статистики. Не изглеждаше възможно, камо ли вероятно, някога да бъде спасен ръкописът на моята първа книга, който бях скрил в палтото си при пристигането в Освиенцим. Така трябваше да понеса и да превъзмогна загубата на моята духовна рожба. При това положение изглеждаше, сякаш нищо и никой нямаше да ме надживее; нито физическо, нито духовно мое дете! И тъй, оказах се изправен пред въпроса, дали при тези обстоятелства животът ми не е окончателно изпразнен от всякакъв смисъл.
Още не бях забелязал, че вече има готов отговор на този въпрос, с който така страстно се борех, и че скоро след това този отговор щеше да ми бъде даден. Това бе, когато трябваше да предам своите дрехи и в замяна наследих изтънелите дрехи на лагерник,
изпратен в газовата камера веднага след пристигането му на гарата в Освиенцим. В джоба на новопридобитото палто наместо многото страници на моя ръкопис намерих една- единствена страница, откъсната от староеврейски молитвеник, която съдържаше най- важната еврейска молитва - Шема Израел. Как иначе бих могъл да изтълкувам подобно
„съвпадение" освен като предизвикателство да живея с мислите си, наместо просто да ги пиша върху хартия?
* Logotherapy and Existential Analysis, Acta Psychotherapeutica, 6 (1958), pp. 193-204.
- 105-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Спомням си, малко по-късно ми се струваше, че ще умра в най-близко бъдеще. Но в тази критична ситуация моята грижа бе различна от тази на повечето ми другари. Техният въпрос бе: „Ще оцелеем ли в лагера? Защото, ако не оцелеем, то цялото това страдание няма смисъл." Мен ме измъчваше въпросът: „Има ли смисъл цялото това страдание, тази агония около нас? Защото, ако няма, тогава в края на краищата оцеляването няма смисъл;
защото живот, чийто смисъл зависи от това, как ще се g^VliHzA4!10^^ нв' в крайна сметка изобщо не

си струва да се живее."
МЕТАКЛИНИЧНИ ПРОБЛЕМИ
В днешно време към психиатъра се обръщат все повече и повече пациенти, които го изправят по-скоро пред човешки проблеми, отколкото пред невротични симптоми. Някои от хората, които днес търсят психиатър, в предишни времена биха отишли при свещеника,
пастора или равина. Сега те често отказват да се оставят в ръцете на духовник и наместо това поставят пред лекаря въпроси като: „Какъв е смисълът на моя живот?"
ЛОГОДРАМА
Бих искал да цитирам следния пример: Веднъж в моето отделение след опит за самоубийство бе приета майката на момче, умряло на 11 години. Доктор Курт Кокурек я покани да се присъедини към терапевтична група и се случи така, че аз влязох в стаята,
където той провеждаше психодрама. Тя разказваше своята история. При смъртта на нейното момче тя остава сама с друг, по-възрастен син, който е сакат в резултат на детски паралич. Клетото момче трябва да бъде придвижвано с количка. Неговата майка обаче се бунтува срещу съдбата си. Но когато се опитва да се самоубие заедно с него, сакатият син й попречва да го извърши; на него му харесва да живее! За него животът е останал смислен.
Защо не е така при майка му? Как може нейният
-106-
Основни идеи в логотерапията живот все пак да добие смисъл? И как можем да й помогнем да го осъзнае?
Импровизирайки, аз се включих в дискусията и заразпитвах друга жена в групата. Попитах я на колко години е и тя отговори: „На 30." Аз отвърнах: „Не, ти не си на тридесет, а на осемдесет години. Лежиш на смъртното си легло. И сега поглеждаш назад към живота си,
живот без деца, но изпълнен с финансов успех и социален престиж." И я подканих да си представи какво би изпитала в тази ситуация. „Какво ще си помислиш, какво ще си кажеш?"
Нека да цитирам какво в действителност каза тя, от записа, който направих по време на тази сесия. „0, ожених се за милионер, животът ми бе лек и охолен и се наживях!
Флиртувах и дразнех мъжете! Но сега съм на осемдесет и си нямам деца. Поглеждайки назад като стара жена, не виждам за какво е било всичко това; да си кажа право, животът ми бе провал!"
Тогава помолих майката на осакатеното момче да си представи по подобен начин как прави равносметка на своя живот. Нека чуем какво каза тя, както е записано на лентата:
„Исках да имам деца и това ми бе дадено. Едното ми момче умря, обаче другото,
сакатото, щеше да бъде изпратено в заведение, ако не бях поела грижата за него. Макар да е сакат и безпомощен, той все пак е мое момче. И така, аз му дадох възможност за един по-пълен живот, направих от сина си едно по-добро човешко същество." В този момент тя избухна в сълзи и плачейки, продължи: „Колкото до мен самата, мога спокойно да погледна на живота си, защото мога да кажа, че той бе пълен със смисъл и направих всичко възможно да го осъществя; направих най-доброто, на което бях способна -

направих го заради моя син. Моят живот не е провален!" Поглеждайки на живота си сякаш от смъртния си одър, тя внезапно бе успяла да съзре в него смисъл, който дори обхващаше всичките й страдания. Освен това бе станало ясно също така, че един краткотраен живот,
като например този на умрялото й момче, може да бъде така богат на радост и обич, че да съдържа повече смисъл от живота, продължил осемдесет години.
След малко продължих с друг въпрос, този път обръщайки се към цялата група. Въпросът бе дали една човекоподобна маймуна, използвана за създаване на серум срещу полиомиелит и
- 107-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
СВРЪХСМИСЪЛЪТ
Този краен смисъл неизбежно надхвърля и превъзхожда ограничените интелектуални възможности на човека; в този контекст в логотерапията говорим за свръхсмисъл. Това,
което се изисква от човек, е не да понесе безсмислеността на живота, както учат някои екзистенциални философи, а по-скоро да изтърпи неспособността си да схване неговата безусловна смисленост в рационални категории. Логосът е по-дълбок от логиката.
Психиатърът, който отива отвъд понятието за свръхсмисъла, рано или късно ще бъде объркан от своя пациент, точно както аз, когато дъщеря ми на около шестгодишна възраст ми зададе въпрос: „Защо говорим за добрия Господ?" На което аз казах: „Преди няколко седмици ти беше болна от морбили и тогава добрият Господ ти изпрати пълно оздравяване." Ала малкото момиче не бе удовлетворено и отвърна съвсем на място: „Но,
моля те, татко, не забравяй: най-напред той ми изпрати морбили."
Когато пациентът стои на твърдата почва на религиозната вяра, не може да има възражения срещу това да се използва терапевтичният ефект на неговите религиозни убеждения и така да се черпи от духовните му ресурси. За да стори това, психиатърът може да се постави на негово място. Точно така постъпих някога, когато един равин от
Източна Европа се обърна към мен и ми разказа своята история. Той бе загубил първата си жена и шестте си деца в концентрационния лагер Освиенцим, където са били
-108- по тази причина инжектирана отново и отново, би могла да схване някога смисъла на своето страдание. Групата отговори единодушно, че, разбира се, не би могла; със своята ограничена интелигентност тя не би успяла да проникне в света на хората, тоест в единствения свят, където смисълът на нейното страдание би бил разбираем. Тогава настъпих със следния въпрос: „А какво да кажем за човека? Сигурни ли сте, че човешкият свят е последната точка в еволюцията на космоса? Не е ли допустимо, че съществува и друго измерение, свят отвъд света на хората; свят, в който въпросът за крайния смисъл на човешкото страданиие би намерил отговор?"
Основни идеи в логотерапията

ПРЕХОДНОСТТА НА ЖИВОТА
Сред нещата, които, изглежда, отнемат смисъла на човешкия живот, е не само страданието, но и умирането. Никога не се уморявам да повтарям, че единствените наистина преходни аспекти на човешкия живот са потенциалните възможности. Но в мига,
в който бъдат осъществени, те стават реалност; те биват съхранени и предадени на миналото, в което са спасени и запазени от
* Молитва за умрелите.
** U kiddush basbem, тоест за освещаването на Божието име. *** „Ти си преброил скитанията ми: Тури сълзите ми в съда си! Не са ли те записани в твоята книга?" (псалм
56,8.)
- 109- задушени с газ, а сега се оказало, че втората му жена е бездетна. Забелязах, че възпроизводството не е единственият смисъл на живота, тъй като в такъв случай животът сам по себе си би станал безсмислен, а нещо, което няма смисъл, не може да стане смислено просто чрез увековечаване. Равинът обаче като правоверен евреин оценяваше бедата си посредством отчаянието, че няма свой син, който някога да каже Каддиш* за него след смъртта му.
Но аз не се предавах. Направих последен опит да му помогна, като се осведомих дали не се надява да види отново децата си на небето. Ала след моя въпрос последва изблик на сълзи и тогава излезе истинската причина за неговото отчаяние. Той обясни, че децата му,
умрели като невинни мъченици,** са достойни за най-високото място в рая, а той самият като стар и грешен човек не може да очаква да му бъде отредено същото място. Аз не се дадох и отвърнах: „Защо не допуснем, Раби, че тъкмо в това е смисълът, че си надживял децата си: да можеш да бъдеш пречистен през тези години на страдания, за да можеш накрая, макар и не невинен като тях, да станеш достоен да ги среш-неш в рая? Нима не е написано в Псалмите, че Бог запазва всичките ни сълзи?*** Тъй че може би никое от твоите страдания не е било напразно." За пръв път от много години той намери облекчение за мъките си чрез новата гледна точка, която успях да му открия.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-110- преходността. Защото в миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено.
Така преходността на нашето съществуване по никакъв начин не го обезсмисля. На нея се основава нашата отговорност, защото всичко зависи от това да осъзнаем същностно преходните възможности. Човек постоянно прави своя избор, вземайки предвид множеството възможности в момента; кои от тях ще бъдат осъдени на небитие и кои реализирани? Кой избор ще бъде превърнат веднъж завинаги в реалност, безсмъртен
„отпечатък в пясъците на времето"? Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или за зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване.

Безспорно човек обикновено обръща внимание само на стърнището на преходността и пропуска да види пълните хамбари на миналото, където е обезопасил веднъж завинаги всичките си дела, радости, а също и страдания. Нищо не може да бъде заличено, нищо не може да бъде премахнато. Бих казал, че да си бил, е най-сигурният вид битие.
Логотерапията, имайки предвид същностната преходност на човешкото съществуване, не е песимистична, а по-скоро действена. За да изразим фигуративно тази гледна точка, можем да кажем: Песимистът напомня човек, който наблюдава със страх и тъга как стенният му календар, от който ежедневно къса по един лист, изтънява с всеки изминал ден. От друга страна, човекът, който атакува активно проблемите на живота, е като онзи, който отстранява всеки следващ лист от своя календар и внимателно го прибира при предходните, след като е нахвърлил на гърба му няколко бележки за деня. Той може с гордост и радост да размишлява върху цялото богатство, отразено в тези бележки, върху целия пълноценно изживян живот. Какво значение ще има за него, ако забележи, че остарява? Има ли причина да завижда на младите, които среща, или да трупа носталгия по собствените си отминали младини? Какво основание има той да завижда на един младеж? За възможностите, които младият човек има, за бъдещето, което го очаква? „Не,
благодаря - мисли той, - наместо възможности аз имам реални неща в моето минало, не само реалността на свършената работа и на изживяната любов, но и на храбро понесените страдания. Дори тези страдания са онова,
Основни идеи в логотерапията
ЛОГОТЕРАПИЯТА КАТО ТЕХНИКА
Реалистичният страх както страха от смъртта не може да бъде успокоен чрез психодинамично тълкуване. От друга страна, невротичният страх, какъвто е агорафобията,
не може да бъде излекуван чрез философско разбиране. Логотерапията обаче развива специална техника за справяне и с такива случаи. За да разберем какво се случва, когато се използва тази техника, вземаме за изходна точка едно често наблюдавано при невротичните личности състояние, а именно тревожността на очакването. За този страх е характерно, че произвежда точно онова, от което се страхува индивидът. Например човек,
който се страхува да не се изчерви при влизане в голямо помещение и среща с много хора,
всъщност е по-предразположен към изчервяване при тези обстоятелства. В този контекст можем да преправим поговорката „Желанието е баща на мисълта" на „Страхът е майка на събити-ето .
Доста иронично, така както страхът предизвиква появата на онова, от което се страхуваме,
намерението на всяка цена да постигнем нещо го прави невъзможно. Крайното намерение, или както аз го наричам - „хиперинтенция", може да се наблюдава специално в случаите на сексуална невроза. Колкото повече мъжът се стреми да демонстрира сексуалната си потентност, а жената - способността си да преживява оргазъм, толкова по- малко са в състояние да успеят. Насладата е и трябва да остане страничен резултат или вторичен продукт и бива разрушена и развалена в степента, в която е превърната в самоцел.

В добавка към описаното по-горе крайно намерение крайното съсредоточаване, или както се нарича в логотерапията -„хиперрефлексия", също може да бъде патогенно (тоест да води до болест). Следният клиничен доклад ще покаже какво имам предвид. Млада жена дойде при мен с оплакване от фригидност. Анамнезата показа, че в детството си е била сексуално малтретирана от баща си. Но не това травматично преживяване само
-111 - с което се гордея най-много, макар и да не могат да възбудят завист."
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
по себе си бе довело до сексуалната й невроза, както лесно може да се докаже. Защото се оказа, че поради четене на популярна психоаналитична литература пациентката бе живяла постоянно със страха от очаквания данък, който нейното драматично преживяване един ден ще вземе. Тази тревожност на очакването бе дала резултат както в крайното намерение да потвърди своята женственост, така и в крайното внимание, съсредоточено повече върху нея самата, отколкото върху партньора. Това бе достатъчно, за да направи пациентката неспособна на върховото изживяване на сексуалното удоволствие, тъй като оргазмът бе станал обект на намерение, а също и обект на внимание, наместо да остане непреднамерен резултат от посвещаване и отдаване на партньора. След преминаване на краткотрайна логотерапия крайното внимание и намерение на пациентката относно способността й да преживява оргазъм бяха „дерефлектирани" -да въведем друг термин от логотерапията. Когато вниманието й бе пренасочено към истинския обект, тоест патньора,
оргазмът спонтанно се появи.*
Своята техника, наречена „парадоксално намерение", логотерапията основава върху двойния факт, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме, и хиперинтенцията прави невъзможно онова, което желаем. Още през 1939 година описах на немски език парадоксалното намерение.** При този подход пациентът с фобия се подканя да насочи намерението си дори и само за момент тъкмо към това, от което се страхува.
Нека разкажа един случай. Млад лекар се консултира с мен относно страха си от изпотяване. Всеки път когато очаквал да го избие пот, тази тревожност на очакването била достатъчна, за да ускори изобилното изпотяване. За да разчупя този затворен кръг,
посъветвах пациента, в случай че предстои изпотяване,
* За лечение на случаи на сексуална импотентност бе развита специална логотерапевтична техника, основана на теорията за хиперинтенцията и хиперрефлексията, както са набелязани по-горе (Viktor Е. Frankl, „The Pleasure Principle and Sexual Neurosis", The
International Journal of Sexology, Vol. 5, No. 3,1952, pp. 128-30). Това, разбира се, не може да бъде изложено в рамките на настоящото кратко представяне на принципите на логотерапията.
** Viktor Е. Frankl, Zur medicamentosen Unterstutzung der Psychotherapie bei Neurosen,
Schweizer Archiv fur Neurologie und Psychiatrie, Vol. 43, pp. 26-31.
-112-

Основни идеи в логотерапията умишлено да вземе решение да покаже на хората колко много може да се поти. След седмица той се върна да ми докладва, че всеки път когато срещал някой, който задейства неговата тревожност на очакване, той си казвал: „Преди се потях само по един литър, но сега ще излея поне 10 литра!" Резултатът бе, че след четиригодишно страдание от тази фобия след една-единствена сесия той бе в състояние в продължение само на седмица да се освободи завинаги от страха си.
Читателят ще забележи, че тази процедура се състои в преобръщане на нагласата на пациента, тъй като страхът му се заменя от парадоксалното желание. Чрез това лечение се отнема вятърът от платната на тревожността.
Тази процедура обаче трябва да използва специфично човешката способност за безпристрастност към себе си, присъща на чувството за хумор. Тази основна способност да се дистанцираш от себе си се актуализира всеки път когато се прилага лого-терапевтичната техника, наречена парадоксално намерение. В същото време се помага на пациента да се отграничи от собствената си невроза. В книгата на Гордън Алпорт „Тпе Individual and His
Religion"намираме изказване в съзвучие с това: „Невротикът, който се научи да се надсмива над себе си, е може би на път да се справи сам, вероятно да се излекува."*
Парадоксалното намерение е емпирично потвърждение и клинично приложение на изявлението на Алпорт.
Прегледът на още няколко случая може да послужи за понататъшно изясняване на този метод. Следващият пациент бе деловодител, лекуван от много лекари в няколко клиники без никакъв терапевтичен успех. Когато бе приет в моето болнично отделение, той се намираше в крайно отчаяние, признавайки, че е близо до самоубийство. От няколко години страдал от графоспа-зъм, станал толкова жесток напоследък, че бе заплашен да загуби работата си. Следователно само незабавно краткосрочно лечение можеше да облекчи положението. При започване на лечението доктор Ева Коздера препоръча на пациента да прави тъкмо обратното на онова, което обикновено прави; а именно - наместо да се опитва да пише колкото може по-прилежно и четли-
* New York, The Macmillan Co., 1956, p. 92.
- 113-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
во, да драска възможно най-грозно. Бе посъветван да си казва: „Сега ще покажа на хората какъв добър драскач съм!" В момента, в който умишлено се опита да драска, той не бе в състояние да го направи. „Опитах се да драскам, но просто не успях" - каза той на следващия ден. По този начин в разстояние на 48 часа пациентът бе излекуван от графоспазъма и остана така в периода на проследяване след лечението. Той отново е щастлив човек и напълно способен да работи.
Подобен случай, в който обаче става въпрос за говорене, а не за писане, ми бе разказан от колега в ларингологичното отделение на Виенската поликлинична болница. Това бил най-

сериозният случай на заекване в дългогодишната му практика. Доколкото заекващият можел да си спомни, никога през живота си дори за миг не е бил свободен от говорния си проблем освен веднъж. Това се случило, когато бил на 12 години и се возил гратис в трамвая. Когато кондукторът го хванал, той решил, че единственият начин да се измъкне, е да предизвика симпатия, и затова се опитал да покаже, че е едно клето заекващо момче. В
момента, в който се опитал да заекне, бил неспособен да го направи. Без да иска, той бил приложил парадоксалното намерение, макар и не с терапевтична цел.
Този преглед не трябва да оставя впечатлението, че парадоксалното намерение е ефикасно само при моносимптомните случаи. Чрез тази логотерапевтична техника моят екип във Виенската поликлинична болница успя да донесе облекчение дори при обсесивно-компулсивни неврози с изключителна интензивност и продължителност. Сещам се например за една жена на 65-годишна възраст, която в продължение на шейсет години бе страдала от натрапливо миене. Доктор Ева Коздера започна ло-готерапевтично лечение чрез парадоксално намерение. След два месеца пациентката бе в състояние да води нормален живот. Преди приемането й в неврологичното отделение на Виенската поликлинична болница тя бе признала: „Животът за мене бе ад." Инвалидизирана от своите компулсии и бактериофобни обсесии, накрая тя оставала по цял ден в леглото,
неспособна да върши каквато и да е къщна работа. Няма да е точно, ако кажем, че сега тя е напълно излекувана от симптомите, тъй като понякога я обзема натрапливост. Така или иначе, тя е способна, както казва,
-114-
Основни идеи в логотерапията
„да се шегува с нея", накратко, да прилага парадоксално намерение.
Парадоксалното намерение може да се прилага и в случаи на нарушен сън. Страхът от безсъние* води до хиперинтенция да се заспи, която на свой ред не позволява на пациента да го направи. За да се превъзмогне този особен страх, обикновено съветвам пациента да не се опитва да спи, а по-скоро да се опита да направи точно обратното - да стои буден колкото може по-дълго. С други думи, хиперинтенцията да заспи, произтичаща от тревожност на очакването, че няма да успее, трябва да се замени с парадоксалното намерение да не заспива, което скоро ще бъде последвано от сън.
Парадоксалното намерение не е панацея. Все пак то представлява полезен инструмент при лечение на обсесивно-компул-сивни и фобийни състояния, особено случаи с тревожност на очакване в основата си, още повече че е краткосрочна терапия. Ала не трябва да се прави заключение, че такава краткосрочна терапия по необходимост дава само временен терапевтичен ефект. Една от „най-разпространените илюзии на ортодоксалния фройдизъм", да цитираме покойния Емил А. Гатхейл, „е, че трайността на резултатите съответства на продължителността на терапията".** В моите записки например има докладване на случай, при който парадоксалното намерение е прилагано на един пациент преди повече от 20 години; въпреки това терапевтичният ефект се оказа постоянен.
Един от най-забележителните факти е, че парадоксалното намерение е резултатно

независимо от етиологическата основа на конкретния случай. Това потвърждава изказване, направено някога от Едит Вайскопф-Джоелсън: „Въпреки че традиционната психотерапия настоява, че терапевтичните практики трябва да се основават на етиологични заключения, възможно е известни фактори да причиняват неврози в ранното детство и съвършено различни фактори да облекчават неврозите в зряла възраст."***
* Страхът от безсъние в повечето случаи се дължи на невежеството на пациента относно факта, че организмът си осигурява сам минималното количество сън, от който истински се нуждае.
** American Journal of Psychotherapy, 10 (1956), p. 134.
*** Some Comments on a Viennese School of Psychiatry. The Journal of Abnormal and Social
Psychology, 51 (1955), pp. 701-3.
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Колкото до истинската причина за неврозите, освен консти-туционалните фактори, били те соматични, или психични по природа, изглежда, такива механизми на обратна връзка, като тревожността на очакването, са първостепенен болестотворен фактор. На даден симптом се реагира с фобия, фобията отключва симптома и симптомът на свой ред подсилва фобията. Подобна верига от събития може да се наблюдава в обсесивно-компул-сивните случаи, в които пациентът се бори с преследващите го идеи.* С това той увеличава тяхната мощ да го разстройват, тъй като натискът поражда контранатиск. Симптомът отново е подкрепен. От друга страна, веднага щом като пациентът спре да се бори със своите натрапливости и наместо това се опита да се подиграе с тях, като гледа на тях с ирония,
прилагайки парадоксалното намерение, в порочния кръг е направен пробив, симптомът заглъхва и накрая атрофира. В щастливия случай, когато няма екзистенциален вакуум,
който да привлича и да предизвиква симптома, пациентът не само ще успее да се надсмее над невротичния страх, но накрая ще съумее напълно да го преодолее.
Както виждаме, на тревожността на очакването трябва да се противопоставя парадоксалното намерение; на хиперинтенцията, както и на хиперрефлексията трябва да се противодейства чрез дерефлексия**; но в основата си дерефлексията е невъзможна без преориентиране на пациента към неговото специфично призвание и мисия в живота.***
Не невротичното занимаване със себе си, било то жалост, или презрение, разчупва порочния кръг; ключът към изцелението е в себенадмогването!
* Това често се мотивира със страха на пациента, че натрапливостите му са показател за заплашваща или дори реална психоза; той не осъзнава емпиричния факт, че обсесивно- компулсивната невроза по-скоро го имунизира срещу истинска психоза, отколкото да го застрашава в нейното разгръщане.
** Дерефлексия - отклоняване (отслабване) на вниманието към себе си.
*** Това убеждение се подкрепя от Алпорт, който на едно място казва: „Когато фокусът на

стремежа се измести от конфликта към безкористни цели, животът като цяло става по- здрав дори ако неврозата никога не изчезне напълно" (op. cit., p. 95).
-116-
Основни идеи в логотерапията
КОЛЕКТИВНАТА НЕВРОЗА
Всяка епоха си има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея. Екзистенциалният вакуум, който е масовата невроза на сегашното време, може да бъде описан като частна форма на нихилизма; защото нихилизмът може да се определи като твърдение, че битието няма смисъл. Колкото до психотерапията, тъй или иначе, тя никога не би могла да се справи с това състояние на нещата в голям мащаб, ако сама не се опази от влиянието на съвременните насоки на нихилистичната философия; в противен случай тя представлява по-скоро симптом на масова невроза, отколкото нейният възможен лек. Психотерапията не само би отразила нихилистичната философия, но също така, макар и неволно и несъзнателно, би предала на пациента една повече карикатурна, отколкото истинска картина на човека.
Най-напред има заложена опасност в тъй нареченото учение за човешката
„нищодругоосвенност": теорията, че човек не е нищо друго освен резултат от биологични,
психологични и социални условия или продукт на наследственост и околна среда. Такъв възглед за човека кара невротика да вярва онова, което бездруго е склонен да вярва, а именно че той е пионка и жертва на външни влияния или вътрешни обстоятелства. Този невротичен фатализъм се подхранва и се засилва от една психотерапия, която отрича, че човекът е свободен.
Със сигурност човешкото същество е нещо крайно и неговата свобода е ограничена. Тя не е свобода от условията, но е свобода да се вземе позиция спрямо условията. Както веднъж формулирах: „Като професор в две области - неврология и психиатрия, аз напълно си давам сметка за степента, в която човек е обусловен от биологични, психологични и социални условия. Но в добавка към това, че съм професор в две дисциплини, аз съм преживял и четири лагера - концентрационни лагери имам предвид - и като такъв нося свидетелство за неподозираната степен, в която човек е способен да се опълчва и да противостои дори срещу най-лошите мислими условия."*
* „Ценностни измерения на обучението", цветен телевизионен филм, произведен от
Hollywood Animators, Inc., за California Junior College Association.
- 117-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
КРИТИКА НА ПАНДЕТЕРМИНИЗМА
Психоанализата често е обвинявана в тъй наречения пансексуа-лизъм. Първо, аз се съмнявам дали този упрек някога е бил законен. Има обаче нещо, което ми се струва дори по-погрешен и опасен постулат и което аз наричам „пандетерминизъм". Под това

разбирам възгледа за човека, който пренебрегва неговата способност да взема позиция по отношение на каквито и да било условия. Човек не е изцяло зависим и определен от условията, а по-скоро сам определя дали ще им се поддаде или ще устои. С други думи,
човек по принцип е самоопределящ се. Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг.
По същия начин всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент.
Следователно можем да предскажем неговото бъдеще само в широките рамки на статистическото проучване, отнесено към цялата група; отделната личност обаче остава по същество непредсказуема. Основата за всяко предвиждане ще бъдат от биологични,
психологични и социални условия. И все пак една от главните черти на човешкото съществуване е способността да се издига над такива условия, да ги надраства. Човек е в състояние да промени света към по-добро, ако е възможно, и да промени себе си към по- добро, ако е необходимо.
Нека цитирам случая с д-р Дж. Той бе единственият човек, когото съм срещал някога през живота си и когото бих дръзнал да нарека Мефистофелово създание, сатанинска фигура.
По онова време обикновено го наричаха „масовия убиец от Щайнхоф" (голямата психиатрична болница във Виена). Когато нацистите започнаха програмата си за евтаназия, той дърпаше всички конци и бе така фанатичен във възложената му работа, че се стараеше да не допусне дори един-единствен психотично болен да избегне газовата камера. След войната, когато се върнах във Виена, попитах какво се е случило с д-р Дж.
„Той бе затворен от руснаците в една от изолационните килии на Щайнхоф - ми казаха. -
На другия ден обаче вратата на килията стояла отворена и никой повече не видял д-р Дж."
По-късно бях убеден, че той, както
-118-
Основни идеи в логотерапията и други, бе успял с помощта на свои другари да се добере до Южна Америка. Ала наскоро консултирах един бивш австрийски дипломат, който е бил затворен отвъд Желязната завеса в продължение на много години - отначало в Сибир, а после в прочутия затвор
Лубянка в Москва. По време на неврологичния преглед той изведнъж ме попита дали случайно познавам д-р Дж. След моя утвърдителен отговор той продължи: „Запознах се с него в Лубянка. Той умря там на около четиридесет години от рак на пикочния мехур. Но преди да умре, се прояви като най-добрия другар, когото можеш да си представиш!
Утешаваше всекиго, живееше според най-високите въобразими морални норми. Той бе най-добрият приятел, когото някога съм срещал през дългите си години в затвора!"
Това е историята на д-р Дж., „масовия убиец от Щайнхоф". Как можем да дръзнем да предскажем поведението на човека? Можем да предскажем движението на машина, на автомат; нещо повече, можем дори да се опитаме да предскажем механизмите или
„динамизмите" на човешката психика. Но човек е нещо повече от психика.
Ала свободата не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен отрицателния аспект на целия феномен, чийто

положителен аспект е отговорността. Всъщност свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността. Ето защо аз препоръчвам Статуята на свободата от Източното крайбрежие да бъде допълнена със
Статуя на отговорността на Западното крайбрежие.
КРЕДОТО НА ПСИХИАТЪРА
Няма нищо мислимо, което така да обуславя човека, че да го остави и без най-малката свобода. И така, съществуват отломки от свобода, макар и ограничени, при невротично и дори при психично болните. Всъщност ядрото на личността на пациента дори не се засяга от психозата.
Един нелечимо болен с психоза може да загуби своята работоспособност и все пак да запази човешкото си достойнство.
-119-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
ПСИХИАТРИЯТА ОТНОВО СЕХУМАНИЗИРА
Твърде дълго време - всъщност в продължение на половин столетие - психиатрията се опитваше да тълкува човешкото съзнание просто като механизъм и следователно терапията на психическите болести - само на езика на техниката. Аз вярвам, че този сън вече е изсънуван. Това, което сега започва да се мержелее на хоризонта, са очертанията не на една психологизирана медицина, а по-скоро на една хуманизирана психиатрия.
Но лекарят, който все още интерпретира своята роля главно като техническа, ще признае,
че не вижда в своя пациент нищо повече от машина, наместо зад болестта да съзре човешкото същество!
Човешкото същество не е нещо сред другите неща; нещата се определят едно друго, а човек в основата си е самоопределящ се. Това, което той става - в границите на заложбите и обкръжаващата среда, го е направил сам от себе си. Например в концентрационните лагери, в тази жива лаборатория, на това изпитателно поле, наблюдавахме и засвидетелствахме как някои от нашите другари се държат като свине, а други - като светци. Човек носи в себе си двете потенциални възможности; коя ще бъде реализирана,
зависи от решенията, а не от условията.
Нашето поколение е реалистично, защото стигнахме до познание за човека такъв, какъвто той наистина е. В края на краищата човекът е онова същество, което изобрети газовите камери на Освиенцим; ала той е също и онова създание, което влизаше в газовите камери изправено, с Божията молитва или с Шема Израел на уста.
- 120-
Това е моето кредо на психиатър. Без него нямаше да смятам, че си струва да бъдеш психиатър. Заради кого? Само заради увредената мозъчна машина, която не може да се поправи? Ако пациентът определено не бе нещо повече, евтаназията би била оправдана.

Послепис, 1984 г.
Основания за трагичен оптимизъм*
* Посвещава се на паметта на Едит Вайскопф-Джоелсън, чиито пионерски усилия в логотерапията в САЩ започнаха още през 1955 г. и чийто принос в тази област е неоценим.
-121 -
Тази глава е написана въз основа на лекцията, която изнесох на Третия световен конгрес по логотерапия в университета в Реген-сбург, Западна Германия, юни 1983 г.
Нека първо се запитаме какво би трябвало да се разбира под „трагичен оптимизъм".
Накратко това означава, че си и оставаш оптимист въпреки „трагичната триада", както се нарича в логотерапията, триада, състояща се от онези аспекти на човешкото съществуване,
които могат да бъдат описани като: 1) болка; 2) вина; 3) смърт. Всъщност тази глава повдига въпроса как е възможно да кажем „да" на живота въпреки всичко това? Да поставим въпроса иначе: как може животът да запази потенциалния си смисъл въпреки трагичните си страни? В края на краищата „да кажеш «да» на живота въпреки всичко" - да използвам заглавието на една моя предишна книга на немски, - предполага, че животът е потенциално значим при всякакви условия, дори и най-мизерните. А това на свой ред предполага способността на човека творчески да преобразува отрицателните аспекти на живота в нещо положително или градивно. С други думи, това, което е от значение, е да се направи най-доброто от всяко конкретно положение. „Най-доброто" обаче е онова, което на латински се нарича optimum - оттук и основанието да говоря за трагичен оптимизъм,
тоест оптимизъм пред лицето на трагедията с оглед на човешкия потенциал, най-доброто от който винаги позволява: 1) да се превърне страданието в човешко постижение и завоевание; 2) да се извлече от вината възможност за промяна на човека към по-добро; 3)
да се извлече от преходността на живота стимул за извършване на отговорни действия.
Трябва обаче да се има предвид, че този оптимизъм не е нещо, което може да се командва или да му се заповядва. Човек не може да се насили дори да бъде оптимистичен безразборно -по отношение на всички изненади и всички надежди. А това, което е вярно за надеждата, е вярно и за другите два компонента на триадата, тъй като вярата и любовта също не могат да бъдат командвани или да им се заповядва.
За европееца една от характеристиките на американската култура е, че отново и отново човекът се командва и му се заповядва „да бъде щастлив". Но щастието не може да се преследва, то трябва да последва. Човек трябва да има причини да „бъде
- 123-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
щастлив". Ала след като веднъж причината се намери, той автоматично става щастлив.
Както виждаме, човешкото същество не преследва щастието, а по-скоро търси причина да бъде щастливо, не на последно място чрез реализиране на потенциалния смисъл, заложен,
но непроявен в дадена ситуация.

Тази потребност от причина е сходна с друг, специфично човешки феномен - смеха. Ако искате някой да се смее, трябва да му дадете повод, тоест трябва да му разкажете смешка.
По никакъв начин не е възможно да се предизвика смях, като го подтиквате или го карате сам да се принуди да се смее. Да се прави това, би било същото като да се подтикват позиращи пред камера хора да кажат „зеле" само за да се окажат лицата им на готовата снимка замръзнали в изкуствени усмивки.
В логотерапията такъв модел на поведение се нарича хипе-ринтенция. Той играе важна роля в причиняването на сексуалните неврози, били те фригидност, или импотентност.
Колкото повече пациентът, наместо да забрави за себе си чрез себеотдаване, се стреми директно към оргазъм, тоест сексуална наслада, толкова повече това преследване на сексуалното удоволствие се самоосуетява. Наистина това, което се нарича „принцип на удоволствието", е по-скоро разтуризабава.
Когато търсенето на смисъл от индивида се окаже успешно, то не само се отплаща с щастие, но и го прави способен да се справя със страданието. А какво става, ако нечие търсене на смисъл слепешката е било напразно? Резултатът като нищо може да бъде фатален. Нека си припомним например какво става понякога в екстремни ситуации,
каквито са лагерите за военнопленници и концентрационните лагери. На първо място,
както ми казаха американски войници, изкристализира поведенчески модел, наричан от тях „отписване". В концентрационните лагери това поведение се дублираше от онези,
които сутрин в пет отказваха да станат и да отидат на работа, а наместо това оставаха в бараката върху мократа от урина и изпражнения слама. Нищо -нито предупреждения, нито заплахи - не можеше да ги накара да променят решението си. И тогава се случваше нещо типично - те изваждаха цигара някъде от дъното на джоба, където я бяха крили, и започваха да пушат. В този момент знаехме, че в разстояние на следващите четиридесет и осем часа ще ги видим да уми-

- 124-
Основания за трагичен оптимизъм рат. Ориентацията към смисъла бе отминала и търсенето на непосредствено удоволствие бе взело връх.
Не напомня ли това нещо друго, с което се сблъскваме ден след ден? Мисълта ми е за онези младежи, които в световен мащаб наричат себе си поколението „без бъдеще". Със сигурност прибягват не само към цигарите, но и към наркотиците.
Всъщност онова, на което сме свидетели с наркотиците, е една страна от по-общо масово явление, а именно чувството за безсмисленост в резултат на фрустрация на екзистенциалните ни потребности, което на свой ред се е превърнало във всеобщо явление в нашите индустриални общества. Днес не само логоте-рапевтите твърдят, че чувството за безсмисленост играе все по-голяма роля в етиологията на неврозите. Както пише Ирвин Д. Ялом от Станфордския университет в „Екзистенциална психотерапия": „От четиридесет поредни пациента, които се обръщат за терапия в извънболничната психиатрична клиника... дванадесет (30 %) имат някакъв първостепенен проблем,
включващ смисъла (по данни от самооценки, терапевти или независими експерти)."* На хиляди мили на изток от Пало Алто положението се различава само с 1 %. Последната статистика във Виена показва, че 29 % от населението се оплаква, че в живота му липсва смисъл.
Колкото до причините за това чувство за безсмисленост, може да се каже, макар и свръхопростено, че хората имат достатъчно, от което да живеят, но нищо, за което да живеят; те имат средствата, но не и смисъла. Със сигурност някои нямат дори средствата.
По-точно, мисля за масата от хора, които днес са безработни. Преди петдесет години публикувах изследване**, посветено на специфичния тип депресия, която диагностицирах при млади пациенти, страдащи от онова, което нарекох „невроза на безработицата".
Показах как тази невроза в действителност произхождаше от една двукратно погрешна идентификация: да си безработен, се приравняваше с това да си безполезен, а да си безполезен, се приравняваше с това да водиш безсмислен живот. Следователно всеки път когато успявах да убедя пациентите да станат доброволци в младежки организации,
програми
* Basic Books, New York, 1980, p. 448.
** Wirtschaftskrise und Seelenieben vom Standpunkt des Jugendberaters. Sozialarztliche
Rundschau, Vol. 4 (1933), pp. 43-46.
- 125-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
за образование на възрастни, обществени библиотеки и тям подобни - с други думи, щом успееха да запълнят изобилието от свободно време с някакъв вид неплатена, но смислена дейност, - тяхната депресия изчезваше напълно, въпреки че икономическото им положение не се бе променило и гладът им си бе все същият. Истината е, че човек не

живее само от благополучие.
Успоредно с неврозата на безработицата, която се отключва от социоикономическото положение на индивида, има други видове депресия, които могат да бъдат проследени назад до пси-ходинамичните или биологичните условия в зависимост от случая. Съгласно това се предписват съответно психотерапия или фармакотерапия. Що се отнася обаче до чувството за безсмисленост, не трябва да подминаваме и да забравяме, че per se това не е въпрос на патология; бих казал, че вместо симптом на неврозата това е по-скоро доказателство за човешката природа. Но макар и да не е причинено от нещо патологично,
то със сигурност може да предизвика болестна реакция, с други думи, то е потенциално болестотворно. Само помислете за така разпространения сред младото поколение масов невротичен синдром: има предостатъчни емпирични свидетелства, че трите страни на този синдром - депресия, агресия, пристрастяване, се дължат на онова, което в логотерапията се нарича „екзистенциален вакуум", чувство за празнота и безсмисленост.
Не е нужно да се казва, че не всеки случай на депресия без изключение може да се проследи до чувството на безсмисленост, нито пък че самоубийството - с което понякога свършва депресията - винаги е резултат от екзистенциален вакуум. Но дори ако не всеки без изключение случай на самоубийство се предприема от чувство за безсмисленост,
импулсът на индивида да отнеме живота си спокойно би могъл да се превъзмогне, ако той имаше съзнание за някакъв смисъл и цел, за които си струва да се живее.
Ако по този начин силната ориентация към смисъла играе решаваща роля при предотвратяване на самоубийството, какво да кажем за интервенцията в случаи на риск от самоубийство? Като млад лекар прекарах четири години в най-голямата австрийска държавна болница, където завеждах отделение, в което бяха настанени тежко депресивни пациенти - повечето от тях
- 126-
Основания за трагичен оптимизъм приети след опит за самоубийство. Веднъж изчислих, че през тези четири години сигурно съм изследвал 12 000 пациенти. Натрупаното е сериозен запас от опит, от който все още черпя всеки път когато съм изправен пред някой склонен към самоубийство. На такъв човек обяснявам, че пациентите многократно са ми казвали колко са щастливи, че опитът за самоубийство е бил неуспешен; седмици, месеци, години по-късно, казваха ми те, се оказвало, че има разрешение на техния проблем, отговор на техния въпрос, смисъл на техния живот. „Дори ако нещата взимат такъв добър обрат само в един от хиляда случая - продължава моето обяснение, - кой може да гарантира, че във вашия случай това няма да стане един ден, рано или късно? Но на първо място вие трябва да живеете, за да видите деня, в който това ще се случи, тъй че трябва да оцелеете, за да може да видите изгрева на този ден и отсега нататък отговорността за оцеляване да не ви напуска."
Разглеждайки втората страна на масовия невротичен синдром, агресията, нека се позова на един експеримент, проведен някога от Каролин Ууд Шериф. Тя успяла да изгради по изкуствен начин взаимна агресия между групи бойскаути и наблюдавала, че агресията

спаднала само когато младежите се отдали на съвместна цел - тоест общата задача да се извлече от калта кола, с която трябвало да се закара храна за техния лагер. Незабавно те били не само предизвикани, но и обединени от смисъла, който трябвало да осъществят.*
Що се отнася до третия въпрос, пристрастяването, идват ми наум заключенията на
Анемари фон Форстмайер, която отбелязва, че както е видно от тестове и статистики, 90 %
от изследваните от нея алкохолици са страдали от бездънно чувство за безсмисленост.
Измежду наркоманите, изследвани от Стенли Крип-нър, 100 % вярвали, че „нещата изглеждат безсмислени".**
Нека сега се върнем към въпроса за самия смисъл. Като начало бих искал да поясня, че на първо място логотерапевтът се
* За по-пълна информация върху този експеримент вж.: Viktor Е. Frankl, „Гле Unconscious
God", New York, Simon and Schuster, 1978, p.140; и Viktor E. Frankl, „ The Unheard Cry for
Meaning", New York, Simon and Shuster, 1978, p. 36.
** За по-пълна информация вж.: „The Unconscious God", pp. 97-100; и „ The Unheard Cry for
Meaning", pp. 26-28.
- 127-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
занимава с потенциалния смисъл, заложен, но непроявен във всяка една ситуация, с която човек се среща през своя живот. И така, тук няма да разсъждавам върху смисъла на човешкия живот като цяло, макар да не отричам, че такъв широкообхватен смисъл съществува. За да потърся аналогия, нека обсъдим един филм. Той се състои от хиляди и хиляди кадри, всеки от които е разбираем и носи смисъл, и все пак смисълът на целия филм не може да бъде видян, преди да се покаже последната му серия. Ала не можем да разберем целия филм, преди първо да сме разбрали всеки от компонентите му, всеки отделен кадър. Не е ли същото с живота? Не се ли разкрива и окончателният смисъл на живота, ако изобщо се разкрие, едва в неговия край, на прага на смъртта? Не зависи ли този окончателен смисъл от това, дали потенциалният смисъл на всяка една ситуация е бил, или не е бил реализиран по най-добрия начин според знанието и вярата на съответния човек?
Гледан от логотерапевтичен ъгъл, остава фактът, че смисълът и неговото възприемане изцяло са стъпили на земята, а не се носят във въздуха и не обитават кула от слонова кост.
Ще локализирам познанието за смисъла - за личния смисъл в конкретна ситуация - приблизително по средата между „аха"-преживяване-то съгласно понятието на Карл Бюлер и гещалтвъзприемането, да кажем, съгласно теорията на Макс Вертхаймер.
Възприемането на смисъла се различава от класическото понятие на гещалтвъзприемането дотолкова, доколкото последното подсказва внезапно осъзнаване на „фигури" върху
„фон", докато възприемането на смисъла, както аз го виждам, се свежда по-опреде-лено до осъзнаване на възможности на фона на реалността или, да го изразим с прости думи,
осъзнаване какво може да се направи при дадена ситуация.

А как човешкото същество гледа да намери смисъл? Както е казала Шарлоте Бюлер:
„Всичко, което можем да сторим, е да изучаваме живота на хора, които, изглежда, са намерили своя отговор на въпросите, за какво в крайна сметка е човешкият живот, спрямо онези, които не са."* Но в добавка към този биогра-
* Basic Theoretical Concepts of Humanistic Psychology. American Psychologist, XXVI (April 1971),
p. 378.
-128-
Основания за трагичен оптимизъм фичен подход можем да се впуснем също и в биологичен подход. Логотерапията схваща съзнанието като суфльор, който, ако стане нужда, посочва посоката, в която трябва да се движим в дадена житейска ситуация. За да изпълни тази задача, съзнанието трябва да приложи мерило спрямо ситуацията, пред която човек е изправен, и тя трябва да бъде оценена в светлината на набор от критерии и на йерархия от ценности. Тези ценности обаче не могат да бъдат прегърнати и възприети от нас на съзнателно равнище - те са нещо, което ние сме. Те са изкристализирали в хода на еволюцията на нашия вид; те са основани на нашето биологично минало и са вкоренени в нашите биологични дълбини.
Нещо подобно може би е имал наум Конрад Лоренц, когато е развил понятието за биологичното априори, и когато двамата наскоро обсъждахме моя собствен възглед за биологичната основа на оценъчния процес, той ентусиазирано изрази своето съгласие. Във всеки случай, ако съществува предразсъдъчно ак-сиологично себеразбиране, можем да приемем, че то в края на краищата се корени в нашето биологично наследство.
Както учи логотерапията, има три главни пътя, по които човек достига до смисъл в живота.
Първият е чрез съзидателна работа или извършване на дело. Вторият е чрез преживяване на нещо или срещане с някого; с други думи, смисъл може да бъде намерен не само в работата, но и в любовта. В този контекст Едит Вайскопф-Джоелсън отбелязва, че логотерапевтичната „идея, че преживяването може да бъде толкова ценно, колкото и постигането, е терапевтична, защото компенсира нашето пристрастие към външния свят на постиженията за сметка на вътрешния свят на преживяванията".*
Най-важен обаче е третият път към смисъла в живота. Дори безпомощната жертва в базнадежно положение, изправена срещу съдба, която не може да измени, може да се издигне над себе си, може да се себенадмогне и правейки това, да се промени. Може да превърне дори личната трагедия в триумф. Отново Едит Вайскопф-Джоелсън бе онази,
която изрази веднъж надеждата, че логотерапията „може да помогне да се противодейства на из-
* The Place of Logotherapy in the World Today. The International Forum for Logotherapy, Vol.
1, No. 3 (1980), pp. 3-7.
9.
- 129-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА

вестни нездравословни тенденции в съвременната култура на САЩ, където на неизлечимо страдащия се дава много малка възможност да се гордее със своето страдание и да го смята облагородяващо, а не унизително", тъй че „той не само е нещастен, но и се срамува,
че е такъв".
В продължение на четвърт век ръководех неврологичното отделение на една обща болница и бях свидетел на способността на пациентите си да превръщат своята предопределеност в човешко постижение. В добавка към този практически опит налице са също емпирични доказателства в подкрепа на възможността човек да намери смисъл в страданието. Изследователи от Медицинския университет в Йейл „са били впечатлени от броя на военноплениците във Виетнамската война, които открито твърдели, че макар тяхното пленничество да било изключително травмиращо - изпълнено с мъчения, болести,
недохранване и строг тъмничен затвор, - те въпреки всичко извлекли полза от преживяванията си на пленници, виждайки в тях опит, водещ към израстване".*
Но най-силните аргументи в полза на трагичния оптимизъм са онези, които на латински се наричат argumenta ad hominem. Да приведем един пример - Джери Лонг е живо свидетелство за „непокорната сила на човешкия дух", както се нарича в логотерапията.**
Да цитирам Texarkana Gazette: „Джери Лонг е парализиран от врата надолу, защото след инцидент при гмуркане преди три години получава квадриплегия***. По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка,
която държи с уста. Той „посещава" два курса в общинския колеж чрез специален телефон.
Компютърната мрежа позволява на Лонг както да чува, така и да участва в обсъжданията на класа. Той запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане." А в писмо,
което получих от него, той пише: „Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. От-
* W. Н. Sledge, J. A. Boydstun and A. J. Rabe. Self-Concept Changes Related to War Captiivity.
Arch. Gen. Psychiatry, 37 (1980), pp. 430-443.
** „Непокорната сила на човешкия дух" е заглавието всъщност на статия, представена от
Лонг на Третия световен конгрес по логотерапия през юни 1983 г.
*** Квадриплегия - парализа на четирите крайника. Бел. прев.
-130-
Основания за трагичен оптимизъм ношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот:
аз пречупих врата си, той не ме пречупи. В ход е моето записване в първия ми курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно."
Значи ли това, че без страданието откриването на смисъл е невъзможно? Съвсем не. Аз настоявам само, че смисълът е на разположение въпреки страданието - нещо повече, дори чрез страданието, при условие, както е отбелязано в част втора на тази книга, че то е неизбежно. Ако може да бъде избегнато, би имало смисъл да се отстрани неговата

причина, защото ненужното страдание е израз на мазохизъм, а не на героизъм. Ако, от друга страна, човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере своето отношение.* Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него.
Както виждаме, предимството е на страната на творческата промяна на ситуацията, която ни кара да страдаме. Но превъзходството е „да знаеш как да страдаш", ако настане нужда.
Има емпирични свидетелства, че - буквално - „човекът от улицата" е на същото мнение.
Австрийски изследователи на общественото мнение наскоро докладваха, че онези, които са на най-висока почит сред повечето от анкетираните, не са нито великите творци, нито великите учени, нито пък големите политици и спортисти, а онези, които посрещат сурова участ с високо изправени чела.
Обръщайки се към втората страна на трагичната триада, а именно вината, бих желал да тръгна от едно теологично понятие, което винаги ме е поразявало. Думата ми е за онова,
което се
* Няма да забравя едно интервю, което чух някога по австрийската телевизия, дадено от полски кардиолог, който през Втората световна война е помогнал да се организира бунтът във варшавското гето. „Какво героично дело" - възкликна репортерът. „Чуйте - отговори лекарят спокойно, - да се хване пушка и да се стреля, не е кой знае какво; но ако СС ви води към газовата камера или към масов гроб, за да ви екзекутира на място, и вие не можете да направите нищо срещу това освен да извървите пътя си с достойнство - виждате ли, това аз бих нарекъл героизъм." Героизъм на нагласата, така да се каже.
-131 -
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-132- нарича mysterium iniquitatis и което означава, както аз го виждам, че едно престъпление при окончателния анализ остава необяснимо, тъй като не може да бъде напълно проследено назад до биологични, психологични и/или социологични фактори. Да се обясни изцяло нечие престъпление, би било равносилно на това да се обясни докрай човешката вина и да се види в човека не свободно и отговорно същество, а подлежаща на ремонт машина. Дори самите престъпници се отвращават от това отношение и предпочитат да бъдат държани отговорни за деянията си. Получих писмо от един затворник, излежаващ присъдата си в каторжен затвор в Илинойс, в което той се оплаква,
че „престъпникът никога няма шанс да даде обяснение за себе си. Предлагат му се множество извинения, от които да избере. Обвинява се обществото и в много случаи вината се прехвърля върху жертвата." Освен това, когато се обърнах към затворниците в
Сан Куен-тин, им казах: „Вие сте човешки същества като мен и като такива вие сте били свободни да извършите престъпление, да поемете вина. Сега обаче вие сте отговорни да превъзмогнете вината, като се издигнете над нея, като надраснете самите себе си, като се промените към по-добро." Те се почувстваха разбрани.* А от Франк Е. У. - бивш затворник,
получих бележка, в която заявяваше, че се е „включил в логотерапевтична група за бивши

престъпници. Ние, силните, сме двадесет и седем, новопостъпилите остават извън затвора благодарение на общата сила на тези от първоначалната група. Само един попадна отново в затвора, но сега е пак на свобода".**
Колкото до понятието за колективната вина, лично аз мисля, че е напълно неоправдано един човек да се държи отговорен за поведението на друг човек или група хора. От края на Втората световна война не съм се уморил публично да споря срещу възгледа за колективната вина.*** Понякога обаче са нужни много словесни уловки и трикове, за да се отклонят хората от техните суеверия. Една американка веднъж се противопостави
* Вж.: също Joseph В. Farby. The Pursuit of Meaning. New York, Harper and Row, 1980.
** Срв. Viktor E. Frankl, The Unheard Cry for Meaning. New York, Simon and Schuster, 1978, pp.
42-43.
*** Вж.: също Viktor Е. Frankl. Psychotherapy and Existentialism. New York, Simon and
Schuster, 1967.
Основания за трагичен оптимизъм срещу мен с упрека: „Как можете още да пишете някои от вашите книги на немски, езика на Адолф Хитлер?" В отговор я попитах дали има ножове в кухнята си, и когато тя отвърна,
че има, се престорих на изумен и шокиран, възкликвайки: „Как можете още да употребявате ножове, след като толкова много убийци са ги използвали да наръгат и умъртвят своите жертви?" Тя спря да възразява срещу това, че пиша книги на немски.
Третият аспект от трагичната триада засяга смъртта. Но той засяга и живота, тъй като постоянно умира по един от миговете, от които се състои животът, и този миг никога няма да се повтори. И все пак не е ли тази преходност напомняне, което ни предизвиква да оползотворим по най-добрия възможен начин всеки миг от живота си. Със сигурност е, и оттук моят императив: Живей, сякаш живееш за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега.
Всъщност възможностите да се действа уместно, потенциалът да се осъществява смисъл са повлияни от необратимостта на нашия живот. Но това се отнася само за потенциалните възможности. Защото, щом като сме използвали една възможност и сме реализирали потенциален смисъл - ние сме го направили веднъж завинаги. Спасили сме го в миналото,
където е надлежно предаден за съхранение. В миналото нищо не е безвъзвратно загубено, по-скоро обратно, всичко е окончателно запазено и натрупано. Със сигурност хората са склонни да виждат само стърнищата на преходността и да пренебрегват и да забравят пълните житници на миналото, където са вложили реколтата на своя живот:
извършените дела, отдадената обич и не на последно място - страданията, през които са преминали с храброст и достойнство.
От това се вижда, че няма причина да се съжаляват старите хора. Вместо това младите трябва да им завиждат. Вярно, че старите нямат възможности и перспективи в бъдещето.
Но те имат повече от това. Вместо възможности в бъдещето те имат реалности в миналото
- потенциал, който са реализирали, смисъл, който са осъществили, стойностите, които са

постигнали, и нищо и никой не може никога да отстрани тези активи от миналото.
С оглед на възможността да се намери смисъл в страданието смисълът на живота е безусловен, поне потенциално. Този
-133-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
безусловен смисъл върви успоредно с безусловната стойност на всеки един човек. Това е,
което гарантира незаличимото качество на човешкото достойнство. Точно както животът запазва потенциалния си смисъл при всякакви условия, дори при най-жалките, също така стойността на всеки един човек остава с него, защото се основава на ценностите, които той е постигнал в миналото, а не зависи от случайността дали ще продължи да бъде полезен в настоящето, или не.
По-точно това дали си полезен, обикновено се определя от гледна точка на функционирането в полза на обществото. Но днешното общество се характеризира с ориентация към постиженията и следователно превъзнася хора, които са успели и щастливи, по-точно, превъзнася младите. То буквално пренебрегва стойността на онези,
които не са такива, и като прави това, размива безспорната разлика между това да си ценен в смисъл на достойнство и да си ценен в смисъл на полезност. Ако човек не схваща тези разлики и поддържа, че стойността на индивида изхожда само от настоящата му полезност, тогава, вярвайте ми, той дължи само на личната си непоследователност това, че не пледира за евтаназия съгласно Хитлеровата програма, което ще рече „милостиво"
умъртвяване на всички онези, които са загубили социалната си полезност, било поради напреднала възраст, неизлечима болест, психическо разстройство, или какъвто и да е друг недъг.
Смесването на човешкото достойнство с простата ползо-творност произтича от едно понятийно объркване, което на свой ред може да се проследи и назад до съвременния нихилизъм, предаден на много академични средища и много аналитични кушетки. Такава индоктринация е възможна дори в среди, където се обучава в анализа. Нихилизмът не твърди, че нищо не съществува, а че всичко е безсмислено. Джордж А. Сарджънт е прав,
когато провъзгласи понятието „заучена безсмисленост". Той самият си спомня за един терапевт, който казал: „Джордж, трябва да осъзнаеш, че светът е една шега. Няма справедливост, всичко е случайно. Само като проумееш това, ще разбереш колко е глупаво да се вземаш на сериозно. Няма велика цел на мирозда-
- 134-
Основания за трагичен оптимизъм нието. То просто е. Няма особено значение какво решение вземаш днес за това, как да действаш."*
Такава критика не трябва да се генерализира. По принцип обучението е необходимо, но щом е така, терапевтите трябва да виждат своята задача по-скоро в имунизиране на обучавания срещу нихилизма, отколкото да го заразяват с цинизма, който е защитен

механизъм срещу собствения им нихилизъм.
Логотерапията може дори да се съобрази с някои от изискванията за обучението и дипломирането, изработени от другите школи в психотерапията. С други думи, ако е необходимо, човек може да вие с вълците, но когато го прави, аз бих настоявал да бъде овца във вълча кожа. Не е необходимо да изневерява на основното понятие за човека и на принципите на философията за живота, присъщи на логотерапията. Не е трудно да се поддържа такава вярност с оглед на факта, че „през цялата история на психотерапията никога не е имало толкова недогматична школа като логотерапията", както Елизабет С.
Лукас изтъкна веднъж.** На Първия световен конгрес по логотерапия (Сан Диего,
Калифорния, 6-8 ноември 1980 г.) аз привеждах доводи не само за реху-манизиране на психотерапията, но и за онова, което нарекох „дегуруфикация на логотерапията". Моят интерес не е да отглеждам папагали, които да преповтарят „гласа на учителя", а по-скоро да предам факела на „независими и изобретателни, новаторски и творчески духове".
Зигмунд Фройд твърди на едно място: „Нека някой опита да подложи известен брой най- различни хора на глад при еднакви условия. С нарастването на повелителния подтик на глада всички индивидуални различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз на едничкия неутолен инстинкт." Слава Богу, на Зигмунд Фройд бе спестено да опознае концентрационните лагери отвътре. Неговите пациенти лежат на кушетка, изработена в плюшения стил на викторианската култура, не
* Transference and Countertransference in Logotherapy. The International Forum for
Logotherapy. Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), pp. 115-18.
** Логетерапията не се налага на онези, които се интересуват от психотерапия. Тя може да се сравни не толкова с ориенталски пазар, колкото със супермаркет. В първия случай клиентът се предумва да си купи нещо. Във втория му се показват и му се предлагат различни неща, измежду които може да избере онова, което смята за ценно и полезно.
- 135-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
в мръсотията на Освиенцим. Там „индивидуалните различия" не се „размиха", а напротив,
хората станаха по-различни; те свалиха маските си, както свинете, така и светците. И днес можете да не се колебаете повече да използвате думата „светци": помислете за отец
Максимилиан Колб, който бе уморен от глад и накрая умъртвен с инжекция карболова киселина в Освиенцим и през 1983 г. бе канонизиран.
Може би сте склонни да ме упрекнете за позоваване на примери, които са изключение от правилото. „Sed omnia praeclara tarn difficilia quam rara sunt" („Но всичко възвишено е тъй трудно, както и рядко") гласи последното изречение от „Етика" на Спиноза. Можете,
разбира се, да попитате дали наистина има нужда да ги наричаме „светци". Не е ли достатъчно просто да ги наречем свестни хора? Вярно е, че те са малцинство. Нещо повече,
те винаги ще останат малцинство. И все пак тъкмо в това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане

още по-лошо, освен ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.
Затова нека бъдем нащрек - нащрек в двояк смисъл:
след Освиенцим знаем на какво е способен човек,
а след Хирошима знаем на какъв риск е изложен.
- 136-
Библиография
Издания на английски език по логотерапия
-137-
1. BOOKS
Bulka, Reuven P., The Quest for Ultimate Meaning: Principles and Applications of Logotherapy.
Foreword by Viktor E. Frankl. New York, Philosophical Library, 1979.
Crumbaugh, James C, Everything to Gain: A Guide to Self-Fulfillment Through
Logoanalysis. Chicago, Nelson-Hall, 1973. -, William M. Wood and W. Chadwick Wood,
Logotherapy: New Help for
Problem Drinkers. Foreword by Viktor E. Frankl. Chicago, Nelson-Hall,
1980.
Fabry, Joseph B., The Pursuit of Meaning: Viktor Frankl, Logotherapy and Life.
Preface by Viktor E. Frankl. Boston, Beacon Press, 1968; New York,
Harper and Row, 1980. -, Reuven P. Bulka and William S. Sahakian, eds., Logotherapy in Action.
Foreword by Viktor E. Frankl. New York, Jason Aronson, Inc., 1979. Frankl, Viktor E., Man's
Search for Meaning: An Introduction to Logotherapy.
Preface by Gordon W. Allport. Boston, Beacon Press, 1959; paperback edition, New York, Pocket Books, 1980. -, The Doctor and the Soul: From Psychotherapy to
Logotherapy. New
York, Alfred A. Knopf, Inc.; second, expanded edition, 1965; paperback edition, New York, Vintage Books, 1977. -, Psychotherapy and Existentialism: Selected Papers on
Logotherapy.
New York, Washington Square Press, 1967; Touchstone paperback, 1978. -, The Will to Meaning:
Foundations and Applications of Logotherapy. New
York and Cleveland, The World Publishing Company, 1969; paperback edition, New York, New American Library, 1981. -, The Unconscious God: Psychotherapy and
Theology. New York, Simon

and Schuster, 1978. -, The Unheard Cry for Meaning: Psychotherapy and Humanism. New
York, Simon and Schuster, 1978; Touchstone paperback, 1979. -, Synchronization in
Buchenwald, a play, offset, $5.00. Available at the
Institute of Logotherapy, 2000 Dwight Way, Berkeley, California 94704.
- 139-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
- 140-
Leslie, Robert O, Jesus and Logotherapy: The Ministry of Jesus as Interpreted
Through the Psychotherapy of Viktor Frankl. New York and Nashville,
Abingdon Press, 1965; paperback edition, 1968. Lukas, Elizabeth, Meaningful Living:
Logotherapeutic Guide to Health.
Foreword by Viktor E. Frankl. Cambridge, Massachusetts, Schenkman
Publishing Company, i984. Takashima, Hiroshi, Psychosomatic Medicine and Logotherapy.
Foreword by
Viktor E. Frankl. Oceanside, New York, Dabor Science Publications, 1977. Tweedie, Donald F.,
Logotherapy and the Christian Faith: An Evaluation of
Frankl's Existential Approach to Psychotherapy. Preface by Viktor E. Frankl.
Grand Rapids, Baker Book House,1961; paperback edition, 1972. -, The Christian and the Couch:
An Introduction to Christian Logotherapy.
Grand Rapids, Baker Book House, 1963. Ungersma, Aaron J., The Search for Meaning: A New
Approach in Psychotherapy and Pastoral Psychology. Philadelphia, Westminster Press, 1961;
paperback edition, foreword by Viktor E. Frankl, 1968. Wawrytko, Sandra A., ed., Analecta
Frankliana: The Proceedings of the First
World Congress of Logotherapy (1980), Berkeley, Institute of Logotherapy
Press, 1982.
Note: The following are selected books by Viktor E. Frankl published in German and not translated into English:
Frankl, Viktor E., Anthropologische Grundlagen tier Psychotherapie. Bern, Huber, 1981.
-, Die Sinnfrage in der Psychotherapie. Vorwort von Franz Kreuzer.
Munich, Piper, 1981. -, Der Mensch vor der Frage nach dem Sinn: Fine Auswahl aus dem
Gesamtwerk. Vorwort von Konrad Lorenz. Munich, Piper, 1982. -, Die Psychotherapie in der
Praxis: Eine kasuistische Einfuehrung fuer
Aerzte. Vienna, Deuticke, 1982. -, Der Wille zum Sinn: Ausgewaehlte Vortraege Ueber

Logotherapie. Bern,
Huber, 1982.
-, Das Leiden am sinnlosen Leben: Psychotherapie fuerheute. Freiburg im
Breisgau, Herder, 1984. ---, Psychotherapie fuer den Laien: Rundfunkvortraege ueber Seelen- heilkunde. Freiburg im Breisgau, Herder, 1983. -, Theorie und Therapie der Neurosen:
Einfuehrung in Logotherapie und
Existenzanalyse. Munich, Reinhardt, 1983.
Библиография
2. CHAPTERS IN BOOKS
Arnold, Magda B., and John A. Gasson, "Logotherapy and Existential Analysis", in The Human
Person. New York, Ronald Press, 1954.
Ascher, L. Michael, "Paradoxical Intention", in Handbook of Behavioral Interventions, A.
Goldstein and Е. B. Foa, eds. New York, John Wiley, 1980.
-, and C. Alex Pollard, "Paradoxical Intention", in The Therapeutic Efficacy of the Major Psychotherapeutic Techniques, Usuf Hariman, ed., Springfield, Illinois, Charles C.
Thomas, 1983.
Barnitz, Harry W., "Frankl's Logotherapy", in Existentialism and The New Christianity. New York,
Philosophical Library, 1969.
Bruno, Frank J., "The Will to Meaning", in Human Adjustment and Personal Growth: Seven
Pathways. New York, John Wiley and Sons, Inc., 1977.
Bulka, Reuven P., "Hasidism and Logotherapy: Encounter Through Anthology", in Mystics and
Medics: A Comparison of Mystical and Psychotherapeutic Encounters. New York, Human
Sciences Press, 1979.
-, "From Confusion to Fusion", in The Other Side of the Couch: What
Therapists Believe, E. Mark Stern, ed. New York, The Pilgrim Press, 1981.
-, "Logotherapy and Judaism—Some Philosophical Comparisons", in A
Psychology-Judaism Reader. Reuven P. Bulka and Moshe HaLevi Spero, eds. Springfield, Illinois,
Charles C. Thomas, 1982.
Corey, Gerald, "Viktor Frankl", in Professional and Ethical Issues in Counseling and
Psychotherapy. Belmont, California, Wadsworth, 1979.
Downing, Lester N., "Logotherapy", in Counseling Theories and Techniques. Chicago, Nelson-
Hall, 1975.
Ellis, Albert, and Eliot Abrahams, "The Use of Humor and Paradoxical Intention", in Brief
Psychotherapy in Medical and Health Practice. New York, Springer, 1978.

Elmore, Thomas M., and Eugene D. Chambres, "Anomie, Existential Neurosis and Personality:
Relevance for Counseling", in Proceedings, 75th Annual Convention., American Psychological
Association, 1967, 341-42.
Fabry, Joseph B., "Use of the Transpersonal in Logotherapy", in Transper-sonal Psychotherapy.
Seymour Boorstein, ed. Palo Alto, Science and Behavior Books, 198o.
-, "Logotherapy in Sharing Groups", in Innovations to Group Psychotherapy, George Gazda, ed.
Springfield, Illinois, Charles C. Thomas, 1981.
-, "Logotherapy", in Great Issues. 1982, Troy State University Press, Troy,
Alabama, 1982.
- 141 -
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
- 142 -
Frankl, Viktor Е., contributions to Critical Incidents in Psychotherapy, S. W. Standal and R. J.
Corsini, eds. Englewood Cliffs, New Jersey, Prentice-Hall, 1959.
-, "Logotherapy and the Collective Neuroses", in Progress in Psychotherapy, J. H. Masserman and J. L. Moreno, eds. New York, Grune and Stratton, 1959.
-, "The Philosophical Foundations of Logotherapy" (paper read before the first Lexington Conference on Phenomenology on April 4, 1963), in Phenomenology: Pure and Applied, Erwin Straus, ed. Pittsburgh, Duquesne University Press, 1964.
-, "Fragments from the Logotherapeutic Treatment of Four Cases. With an Introduction and Epilogue by G. Kaczanowski", in Modern Psychotherapeutic Practice:
Innovations in Technique, Arthur Burton, ed. Palo Alto, Science and Behavior Books, 1965.
-, "The Will to Meaning", in Are You Nobody? Richmond, Virginia, John
Knox Press, 1966.
-, "Accepting Responsibility" and "Overcoming Circumstances", in
Man's Search for a Meaningful Faith: Selected Readings, Judith Weidmann,
ed. Nashville, Graded Press, 1967. -, "Comment on Vatican ll's Pastoral Constitution on the
Church in the
Modern World", in World. Chicago, Catholic Action Federations, 1967. -, "Paradoxical Intention:
A Logotherapeutic Technique", In Active
Psychotherapy, Harold Greenwald, ed. New York, Atherton Press, 1967. -, "The Significance of
Meaning for Health", in Religion and Medicine:
Essays on Meaning, Values and Health, David Belgum, ed. Ames, Iowa, The

Iowa State University Press, 1967. --, "The Task of Education in an Age of Meaninglessness", in
New
Prospects for the Small Liberal Arts College, Sidney S. Letter, ed. New York,
Teachers College Press, 1968. -, "Self-Transcendence as a Human Phenomenon", in Readings in
Humanistic Psychology, Anthony J. Sutich and Miles A. Vich, eds. New
York, The Free Press, 1969. -, "Beyond Self-Actualization and Self-Expression", in Perspectives on the Group Process: A Foundation for Counseling with Groups, C. Gratton
Kemp, ed. Boston, Houghton Mifflin Company, 1970. -, "Logotherapy", in Psychopathology
Today: Experimentation, Theory and
Research, William S. Sahakian, ed. Itasca, Illinois, F. E. Peacock
Publishers, 1970.
Библиография
--, "Reductionism and Nihilism", in Beyond Reductionism: New Perspectives in the Life Sciences
(The Alpbach Symposium, 1968), Arthur Koestler and J. R. Smythies, eds. New York, Macmillan,
1970.
-, "Universities and the Quest for Peace", in Report of the First World
Conference on the Role of the University in the Quest for Peace. Binghamton, New York, State
University of New York, 1970.
-, "What Is Meant by Meaning?" in Values in an Age of Confrontation,
Jeremiah W. Canning, ed. Columbus, Ohio, Charles E. Merrill Publishing Company, 1970.
-, "Dynamics, Existence and Values" and "The Concept of Man in
Logotherapy", in Personality Theory: A Source Book Harold J. Vetter and
Barry D. Smith, eds. New York, Appleton-Century-Crofts, 1971. -, "Youth in Search of Meaning",
in Students Search for Meaning, James
Edward Doty, ed. Kansas City, Missouri, The Lowell Press, 1971. -, "Address Before the Third
Annual Meeting of the Academy of Religion and Mental Health", in Discovering Man in Psychology: A Humanistic
Approach, Frank T. Severin, ed. New York, McGraw-Hill, Inc., 1973. -, "Beyond Pluralism and
Determinism", in Unity Through Diversity: A
Festschrift for Ludwig von Bertalanjffy, William Ray and Nicholas D. Rizzo,
eds. New York, Gordon and Breach, 1973. -, "Meaninglessness: A Challenge to Psychologists", in
Theories of
Psychopathology and Personality, Theodore Millon, ed. Philadelphia, W. B.

Saunders Company, 1973. -, "Encounter: The Concept and Its Vulgarization", in Psychotherapy and
Behavior Change 1973, Hans H. Strupp et al., eds. Chicago, Aldine
Publishing Company, 1974. -, "Paradoxical Intention and Dereflection: Two Logotherapeutic
Techniques", in New Dimensions in Psychiatry: A World View, Silvano Arieti, ed.
New York, John Wiley and Sons, Inc., 1975. -, "Logotherapy", in Encyclopaedic Handbook of
Medical Psychology,
Stephen Krauss, ed. London and Boston, Butterworth, 1976. -, "Man's Search for Ultimate
Meaning", in On the Way to Self-Knowledge,
Jacob Needleman, ed. New York, Alfred A. Knopf, Inc., 1976. -, "The Depersonalization of Sex",
in Humanistic Psychology: A Source
Book, I. David Welch, George A. Tate and Fred Richards, eds. Buffalo,
New York, Prometheus Books, 1978. -, "Meaninglessness: A Challenge to Psychiatry", in Value and Values in
Evolution, Edward A. Maziarz, ed. New York, Gordon and Breach, 1979.
- 143-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-, "Logotherapy", in The Psychotherapy Handbook, Richie Herink, ed.
New York, New American Library, 1980.
-, "Opening Address to the First World Congress of Logotherapy: Logotherapy on Its Way to
Degurufication", in Analecta Frankliana: The Proceedings of the First World Congress of
Logotherapy (1980), Sandra A. Wawrytko, ed., Berkeley, Institute of Logotherapy Press, 1982.
-, "Logotherapy", in Encyclopedia of Psychology, Vol. 2. Raymond J.
Corsini, ed. New York, John Wiley, 1984.
Freilicher, M., "Applied Existential Psychology: Viktor Frankl and Logotherapy", in
PsychoSources, Evelyn Shapiro, ed. New York, Bantam Books, 1973.
Frey, David H., and Frederick E. Heslet, "Viktor Frankl", in Existential Theory for Counselors. Boston, Houghton Mifflin Company, 1975. Friedman, Maurice, "Viktor Frankl", in
The Worlds of Existentialism. New York,
Random House, 1964. Gale, Raymond F., "Logotherapy", in Who Are You? The Psychology of
Being
Yourself. Englewood Cliffs, New Jersey, Prentice-Hall, 1974. Howland, Elihu S., "Viktor Frankl", in
Speak Through the Earthquake: Religious
Faith and Emotional Health. Philadelphia, United Church Press, 1972. Kiernan, Thomas,

"Logotherapy", in Shrinks, etc.: A Consumer's Guide to
Psychotherapies. New York, The Dial Press, 1974. Korchin, Sidney J., "Logotherapy", in Modern
Clinical Psychology, New York,
Basic Books, Inc., 1976. Lande, Nathaniel, "Logotherapy (Viktor Frankl)", in Mindstyles,
Lifestyles: A
Comprehensive Overview of Today's Life-Changing Philosophies. Los
Angeles, Price, Stern, Sloan, 1976. Ledermann, Е. K., "Viktor E. Frankl's Ontological Value Ethics",
in Existential
Neurosis. London, Butterworth, 1972. Leslie, Robert, "Frankl's New Concept of Man", in
Contemporary Religious
Issues, Donald E. Hartsock, ed. Belmont, California, Wadsworth
Publishing Company, 1968. Liston, Robert A., "Viktor Frankl", in Healing the Mind: Eight Views of
Human
Nature. New York, Praeger, 1974. Lukas, Elisabeth, "The Logotherapeutic Method of
Dereflection", in The
Therapeutic Efficacy of the Major Psychotherapeutic Techniques, Usuf
Hariman, ed., Springfield, Illinois, Charles C. Thomas, 1983. McCarthy, Colman, "Viktor Frankl",
in Inner Companions. Washington, D.C.,
Acropolis Books Ltd., 1975. McKinney, Fred, "Man's Search for Meaning", in Psychology in
Action. New
York, Macmillan, 1967.
- 144-
Библиография
Marks, Isaac M., "Paradoxical Intention (Logotherapy)", in Fears and Phobias.
New York, Academic Press, 1969. •-, "Paradoxical Intention", in Behavior Modification, W.
Stewart Agras, ed.
Boston, Little, Brown and Company, 1972. -, "Paradoxical Intention (Logotherapy)", in
Encyclopaedic Handbook of
Medical Psychology, Stephen Krauss, ed. London and Boston,
Butterworth, 1976.
Maslow, Abraham H., "Comments on Dr. Frankl's Paper", in Readings in
Humanistic Psychology, Anthony J. Sutich and Miles A. Vich, eds. New
York, The Free Press, 1969. Massey, Robert F., "Frankl", in Personality Theories. New York, Van

Nostrand, 1981. Matson, Katinka, "Viktor E. Frankl/Logotherapy", in The Psychology Omnibook of Personal Development. New York, William Morrow and Company, Inc., 1977. Misiak, Henry,
and Virginia Staudt Sexton, "Logotherapy", in Phenome- nological, Existential, and Humanistic Psychologies: A Historical Survey.
New York, Grune and Stratton, 1973. Page, James D., "Frankl", in Psychopathology. Chicago,
Aldine Publishing
Company, second edition, 1975. Patterson, C. H., "Frankl's Logotherapy", in Theories of
Counseling and
Psychotherapy. New York, Harper and Row, 1966. Price, Johanns, "Existential Theories: Viktor
Frankl", in Abnormal Psychology:
Current Perspectives. Del Mar, California, Communication Research
Machines, 1972.
Reynolds, David K., "Logotherapy", in Morita Psychotherapy. Berkeley, University of California
Press, 1976.
Rosenhan, David L., and Martin E. P. Seligman, "Viktor Frankl and Logotherapy", in Abnormal
Phychology. New York, Norton, 1984.
Sahakian, William S., "Viktor Frankl", in History of Psychology. Itasca, Illinois, F. E. Peacock
Publishers, Inc., 1968.
-, "Logotherapy", in Psychotherapy and Counseling Studies in Technique.
Chicago, Rand McNally, 1969.
-, "Logotherapy Approach to Personality", in Psychology of Personality.
Chicago, Rand McNally, 1974.
-, "Logotherapy: The Will to Meaning", in History and Systems of Psychology. New York, John
Wiley and Sons, Inc.,1975.
-, and Mabel Lewis Sahakian, "Viktor E. Frankl: Will to Meaning", in
Realms of Philosophy. Cambridge, Massachusetts, Schenkman Publishing Company, Inc., 1974.
10.
- 145-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
- 146-
Salit, Norman, "Existential Analysis; Logotherapy—the Gulf Narrows", in The Worlds of Norman
Salit, Abraham Burstein, ed. New York, Bloch, 1966.
Schilling, S. Paul, "The Unconscious God': Viktor Frankl", in God Incognito. Nashville and New

York, Abingdon Press, 1974.
Schneider, Marius G., "The Existentialistic Concept of the Human Person in Viktor E. Frankl's
Logotherapy", in Heirs and Ancestors, John K. Ryan, ed. Washington, D. C, Catholic University of
America Press, 1973.
Schultz, Duane P., "The Self-Transcendent Person: Frankl's Model", in Growth Psychology:
Models of the Healthy Personality. New York, Van Nostrand Reinhold, 1977.
-, "Frankl's Model of the Self-Transcendent Person", in Psychology in
Use: An Introduction to Applied Psychology. New York, Macmillan, 1979.
Spiegelberg, Herbert, "Viktor Frankl: Phenomenology in Logotherapy and Existenzanalyse", in
Phenomenology in Psychology and Psychiatry. Evanston, Illinois, Northwestern University Press,
1972.
Strunk, Orlo, "Religious Maturity and Viktor E. Frankl", in Mature Religion. New York and
Nashville, Abingdon Press, 1965.
Tyrell, Bernard J., "Logotherapy and Christotherapy", in Christotherapy: Healing through
Enlightenment. New York, The Seabury Press, 1975.
Vanderveldt, James H., and Robert P. Odenwald, "Existential Analysis", in Psychiatry and
Catholicism. New York, McGraw-Hill, 1952.
Varma Ved, "Egotherapy, Logotherapy and Religious Therapy", in Psychotherapy Today. London,
Constable, 1974.
Weeks, Gerald R., and Luciano L'Abate, "Research on Paradoxical Intention", in Paradoxical
Psychotherapy. New York, Brunner/Mazel, 1982.
Weisskopf-Joelson, Edith, "Six Representative Approaches to Existential Therapy: A. Viktor E.
Frankl", in Existential-PhenomenologicalAlternatives for Psychology, Ronald S. Valle and Mark
King, eds. New York, Oxford University Press, 1978.
Williams, David A., and Joseph Fabry, "The Existential Approach: Logotherapy", in Basic
Approaches to Group Psychotherapy and Group Counseling, George M. Gazda, ed., Charles C.
Thomas, Springfield, Illinois, 1982.
Yalom, Irvin D., "The Contributions of Viktor Frankl" and "Dereflection", in Existential
Psychotherapy, New York, Basic Books, 1980.
Zavalloni, Roberto, "Human Freedom and Logotherapy", in Self-Determination. Chicago, Forum
Books, 1962.
Библиография
3. ARTICLES AND MISCELLANEOUS
Ansbacher, Rowena R., "The Third Viennese School of Psychotherapy." Journal of Individual
Psychology, XV (1959), 236-37.

Ascher, L. Michael, "Employing Paradoxical Intention in the Behavioral Treatment of Urinary
Retention." Scandinavian journal of Behavior Therapy, Vol. 6, Suppl. 4 (1977), 28.
-, "Paradoxical Intention: A Review of Preliminary Research." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 1, No. 1 (Winter 1978—Spring 1979), 18-21.
-, "Paradoxical Intention in the Treatment of Urinary Retention." Behavior
Research and Therapy, Vol. 17 (1979), 267-70.
-, "Paradoxical Intention Viewed by a Behavior Therapist." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 13-16.
-, Employing Paradoxical Intention in the Treatment of Agoraphobia.
Behavior Research and Therapy, Vol. 19 (1981), 533-42.
-, "Application of Paradoxical Intention by Other Schools of Therapy."
The International Forum for Logotherapy, Vol. 4, No. 1 (Spring—Summer 1981), 52-55.
-, and Jay S. Efran, "Use of Paradoxical Intention in a Behavior Program for Sleep Onset Insomnia." Journal of Consulting and Clinical Psychology, 46 (1978), 547-50.
-, and Ralph MacMillan Turner, "Paradoxical Intention and Insomnia: An
Experimental Investigation." Behavior Research and Therapy, Vol. 17 (1979), 408-11.
-, and Ralph MacMillan Turner, "A Comparison of Two Methods for the
Administration of Paradoxical Intention." Behavior Research and Therapy, Vol. 18 (1980), 121-
26.
Atlats, Alan J., "Logotherapy and the Book of job." The International Forum for Logotherapy,
Vol. 7, No. 1 (Spring/Summer 1984), 29-33.
Ballard, R. E., "An Empirical Investigation of Viktor Frankl's Concept of the Search for Meaning:
A Pilot Study with a Sample of Tuberculosis Patients." Doctoral dissertation, Michigan State
University, 1965.
Bazzi, Tullio, "Paradoxical Intention and Autogenic TrainingConvergence or Incompatibility?"
The International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 2 (Summer-Fall 1979), 35-37.
-, "A Center of Logotherapy in Italy." The international Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3
(Spring 1980), 26-27.
Bennett, Chris, "Application of Logotherapy to Social Work Practice." Catholic Charities Review,
Vol. 58, No. 3 (March 1974), 1-8.
- 147-
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Birnbaum, Ferdinand, "Frankl's Existential Psychology from the Viewpoint of Individual

Psychology." Journal of Individual Psychology, XVII (1961), 162-66.
Boeckmann, Walter, "Logotherapy as a Theory of Culture." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 44-45.
Boeringa, J. Alexander, "Blushing: A Modified Behavioral Intervention Using Paradoxical
Intention." Psychotherapy: Theory, Research and Practice, Vol. 20, No. 4 (Winter 1983), 441-44.
Boeschemeyer, Uwe, "Logogeriatrics." The International Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 1
(Spring—Summer 1982), 9-15
Bordeleau, Louis-Gabriel, "La Relation entre les Valeurs de Choix Voca-tionnel et les Valeurs
Creatrices chez V. E. Frankl." Doctoral Thesis presented to the Faculty of Psychology of the
University of Ottawa, 1971.
Bulka, Reuven P., "An Analysis of the Viability of Frankl's Logotherapeutic System as a Secular
Theory." Thesis presented to the Department of Religious Studies of the University of Ottawa as partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts, 1969.
-, "Denominational Implications of the Religious Nature of Logotherapy."
Thesis presented to the Department of Religious Studies of the University of Ottawa as partial fulfillment of the requirements for the degree of Doctor of Philosophy, 1971.
-, "Logotherapy and Judaism—Some Philosophical Comparisons."
Tradition, XII (1972), 72-89.
-, "Logotherapy and Judaism." Jewish Spectator, XXXVII, No. 7 (Sept.
1972), 17-19.
-, "Death in Life—Talmudic and Logotherapeutic Affirmations." Huma- nitas (Journal of the Institute of Man), X, No. 1 (Feb. 1974), 33-42.
-, "The Ecumenical Ingredient in Logotherapy." Journal of Ecumenical
Studies, XI, No. 1 (Winter 1974), 13-24.
-, "Logotherapy as a Response to the Holocaust." Tradition, XV (1975),
89-96.
-, "Logotherapy and Talmudic Judaism." Journal of Religion and Health,
XIV, No. 4 (1975), 277-83. -, "Logotherapy and the Talmud on Suffering: Clinical and Meta-
Clinical
Perspectives." Journal of Psychology and Judaism, Vol. 2, No. 1 (Fall 1977),
31-44.
--, "Logotherapy—A Step Beyond Freud: Its Relevance for Jewish
Thought." Jewish Life (Fall 1977-Winter 1978), 46-53. -, "Is Logotherapy a Spiritual Therapy?"

Association of Mental Health
Clergy Forum, Vol. 30, No. 2 (Jan. 1978). -, "The Work Situation: Logotherapeutic and Talmudic
Perspectives."
Journal of Psychology and Judaism, Vol. 2, No. 2 (Spring 1978), 52-61.
-148-
Библиография
-, "Hasidism and Logotherapy: Encounter Through Anthology." Journal of Psychology and Judaism, Vol. 3, No. 1 (Fall 1978), 60-74. -, "Is Logotherapy Authoritarian?"
Journal of Humanistic Psychology, Vol.
18, No. 4 (Fall 1978), 45-54. -, "Frankl's Impact on Jewish Life and Thought." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 41-42. -, "The Upside-Down Thumb: Talmudic
Thinking and Logotherapy."
Voices: Journal of the American Academy of Psychotherapy, 16 (1) (Spring
1980), 70-74.
-, "Different Paths, Common Thrust—the Shoalogy of Berkovits and
Frankl", Tradition, 19 (4) (Winter 1981), 322-39.
-, "Logotherapy as an Answer to Burnout." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 7, No. 1 (Spring/Summer 1984), 8-17.
Burck, James Lester, "The Relevance of Viktor Frankl's 'Will to Meaning' for Preaching to juvenile
Delinquents." A Master of Theology Thesis submitted to the Southern Baptist Theological
Seminary, Louisville, Kentucky, 1966.
Calabrese, Edward James, "The Evolutionary Basis of Logotherapy." Dissertation, University of
Massachusetts, 1974.
Carrigan, Thomas Edward, "The Meaning of Meaning in Logotherapy of Dr. Viktor E. Frankl."
Thesis presented to the School of Graduate Studies as partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts in Philosophy, University of Ottawa, Canada, 1973.
Cavanagh, Michael E., "The Relationship Between Frankl's 'Will to Meaning' and the Discrepancy
Between the Actual Self and the Ideal Self." Doctoral dissertation, University of Ottawa, 1966.
Chastain, Mills Kent, "The Unfinished Revolution: Logotherapy as Applied to Primary Grades 1-4
Values Clarification in the Social Studies Curriculum in Thailand." Thesis, Monterey Institute of
International Studies, 1979.
Cohen, David, "The Frankl Meaning." Human Behavior, Vol. 6, No. 7 (July 1977), 56-62.
Colley, Charles Sanford, "An Examination of Five Major Movements in Counseling Theory in

Terms of How Representative Theorists (Freud, Williamson, Wolpe, Rogers and Frankl) View the
Nature of Man." Dissertation, University of Alabama,1970.
Crumbaugh, James C, "The Application of Logotherapy." Journal of Existentialism, V (1965), 403-
12.
-, "Cross Validation of Purpose-in-Life Test Based on Frankl's Concepts." Journal of Individual
Psychology, XXIV (1968), 74-81.
-, "Frankl's Logotherapy: A New Orientation in Counseling." Journal of
Religion and Health, X (1971), 373-86.
- 149-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-, "Aging and Adjustment: The Applicability of Logotherapy and the
Purpose-in-Life Test." The Gerontologist, XII (1972), 418-20.
-, "Changes in Frankl's Existential Vacuum as a Measure of Therapeutic
Outcome." Newsletter for Research in Psychology (Veterans Administration Center, Bay Pines,
Florida), Vol. 14, No. 2 (May 1972), 35-37.
-, "Frankl's Logotherapy: An Answer to the Crisis in Identity." Newsletter of the Mississippi Personnel and Guidance Association, IV, No. 2 (Oct. 1972), 3.
-, "Patty's Purpose: Perversion of Frankl's Search for Meaning." Journal of Graphoanalysis (July 1976), 12-13.
-, "Logoanalysis", Uniquest (The First Unitarian Church of Berkeley), No.
7 (1977), 38-39.
-, "The Seeking of Noetic Goals Test (SONG): A Complementary Scale to the Purpose in Life Test (PIL)." Journal of Clinical Psychology, Vol. 33,
No. 3 (July 1977), 900-7. -, "Logotherapy as a Bridge Between Religion and Psychotherapy."
Journal of Religion and Health, Vol. 18, No. 3 July 1979), 188-91. --, "Logotherapy: New Help for
Problem Drinkers." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 4, No. 1 (Spring. Summer 1981), 29-34. -, and Gordon L. Carr,
"Treatment of Alcoholics with Logotherapy." The
International journal of the Addictions, 14 (6) (1979), 847-53. ---, and Leonard T. Maholick, "The
Case for Frankl's 'Will to Meaning.'"
Journal of Existential Psychiatry, IV (1963), 43-48. -, and Leonard T. Maholick, "An Experimental
Study in Existentialism:

The Psychometric Approach to Frankl's Concept of Nobgenic Neurosis."
Journal of Clinical Psychology, XX (1964), 200-7. --, Sister Mary Raphael and Raymond R. Shrader,
"Frankl's Will to
Meaning in a Religious Order" (delivered before Division 24, American
Psychological Association, at the annual convention in San Francisco,
Aug. 30, 1968). Journal of Clinical Psychology, XXVI (1970), 206-7. Dansart, Bernard,
"Development of a Scale to Measure Attitudinal Values as
Defined by Viktor Frankl." Dissertation, Northern Illinois University, De
Kalb, 1974.
Dickson Charles W., "Logotherapy and the Redemptive Encounter." Dialogue
(Spring 1974), 110-14. -, "Logotherapy as a Pastoral Tool." Journal of Religion and Health, XIV,
No. 3 (1975), 207-13. -, "The Doctor and the Soul: Dr. Viktor Frankl." Harvard Medical Alumni
Bulletin, XXXVI, No. 1 (Fall 1961), 8. Duncan, Franklin D., "Logotherapy and the Pastoral Care of
Physically
Disabled Persons." A thesis in the Department of Psychology of Religion submitted to the faculty of the Graduate School of Theology in partial ful-
- 150-
Библиография fillment of the requirements for the degree of Master of Theology at Southern Baptist
Theological Seminary, Louisville, Kentucky, 1968.
Eger, Edith Eva, "Viktor Frankl & Me." Association for Humanistic Psychology Newsletter (Feb.
1976), 15-16.
-, "My Use of Logotherapy with Clients." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 94-100.
Eisenberg, Mignon, "The Logotherapeutic Intergenerational Communications Group." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 2 (Summer-Fall 1979), 23-25.
-, "The Logotherapeutic Intergenerational Encounter Group: A Pheno- menological Approach." Dissertation, Southeastern University, New Orleans, 1980.
-, "Logotherapy and the College Student." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 22-24. -, "My 'Second Meeting' with Viktor Frankl." The
International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 53-54. -, "Logotherapy—Prescription for Survival." The

International Forum for
Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 67-71. -, "Logotherapy in Israel." The International
Forum for Logotherapy, Vol.
6, No. 2 (Fall/Winter 1983), 67-73. Eisner, Harry Ft., "Purpose in Life as a Function of Locus of
Control and
Attitudinal Values: A Test of Two of Viktor Frankl's Concepts." Dissertation, Marquette
University, 1978. Ellison, G., G. Hare and M. Whiddon, "Logotherapy with Chronic Mental
Patients." Journal of the Mississippi Academy of Science, XXVI, 102. Eng, Erling, "The Akedah,
Oedipus, and Dr. Frankl." Psychotherapy: Theory,
Research and Practice, Vol. 16, No. 3 (Fall 1979), 269-71. Fabry, Joseph, "A Most Ingenious
Paradox." The Register-Leader of the
Unitarian Universalist Association, Vol. 149 (June 1967), 7-8. -, "The Defiant Power of the
Human Spirit." The Christian Ministry (March
1972), 35-36.
-, "Application of Logotherapy in Small Sharing Groups." Journal of
Religion and Health, XII, No. 2 (1974), 128-36.
-, "Logotherapy and Eastern Religions." Journal of Religion and Health,
XIV, No. 4 (1975), 271-76.
-, "Aspects and Prospects of Logotherapy: A Dialogue with Viktor
Frankl." The International Forum for Logotherapy, Vol. 1, No. 1 (Winter 1978-Spring 1979), 3-6.
-, "Three Faces of Frankl." 77?e International Forum for Logotherapy, Vol.
2, No. 3 (Spring 1980), 40.
-, "The Frontiers of Logotherapy." The International Forum for Logotherapy, Vol. 4, No. 1 (Spring
—Summer 1981), 3-11.
- 151 -
В. Франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
-, "Some Practical Hints About Paradoxical Intention." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 1 (Spring—Summer 1982), 25-30.
-, and Max Knight (pseud. Peter Fabrizius), "Viktor Frankl's Logotherapy." Delphian Quarterly,
XLVII, No. 3 (1964), 27-30.
-, and Max Knight (pseud. Peter Fabrizius), "The Use of Humor in
Therapy." Delphian Quarterly, XLVIII, No. 3 (1965), 22-36.

Farr, Alan P., "Logotherapy and Senior Adults." The International Forum for Logotherapy, Vol. 1,
No. 1, (Winter 1978—Spring 1979), 14-17.
-, "The Father of Logotherapy." Existential.Psychiatry, Vol. I (1967), 439.
Finck, Willis C, "The Viktor E. Frankl Merit Award." The /nfemational Forum for Logotherapy,
Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 73.
Forstmeyer, Annemarie von, "The Will to Meaning as a Prerequisite for Self-Actualization."
Thesis presented to the faculty of California Western University, San Diego, in partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts, 1968.
Fox, Douglas A., "Logotherapy and Religion." Religion in Life, XXXI (1965), 235-44.
Frankl, Viktor E., "The Pleasure Principle and Sexual Neurosis." International Journal of
Sexology, 5 (1952), 128-30.
-, "Logos and Existence in Psychotherapy." American journal of Psychotherapy, VII (1953), 8-15.
-, "Group Psychotherapeutic Experiences in a Concentration Camp"
(paper read before the Second International Congress of Psychotherapy, Leiden, Netherlands,
Sept. 8, 1951). Group Psychotherapy, VII (1954), 81-90.
-, "The Concept of Man in Psychotherapy" (paper read before the Royal
Society of Medicine, Section of Psychiatry, London, England, June 15, 1954). Pastoral Psychology,
VI (1955), 16-26.
-, "From Psychotherapy to Logotherapy." Pastoral Psychobgy, VII (1956),
56-60.
-, "On Logotherapy and Existential Analysis" (paper read before the
Association for the Advancement of Psychoanalysis, New York, April 17, 1957). American Journal of Psychoanalysis, XVIII (1958), 28-37.
-, "The Will to Meaning." Journal of Pastoral Care, XII (1958), 82-88.
-, "Guest Editorial." Academy Reporter, III, No. 5(May 1958), 1-4.
-, "The Search for Meaning." Saturday Review (Sept. 13, 1958).
-, "The Spiritual Dimension in Existential Analysis and Logotherapy"
(paper read before the Fourth International Congress of Psychotherapy, Barcelona, Sept. 5,
1958). Journal of Individual Psychology, XV (1959), 157-65.
-152-
Библиография
—, "Beyond Self-Actualization and Self-Expression" (paper read before the Conference on
Existential Psychotherapy, Chicago, Dec. 13, 1959), Journal of Existential Psychiatry, I (1960), 5-

20.
—, "Paradoxical Intention: A Logotherapeutic Technique" (paper read before the American
Association for the Advancement of Psychotherapy, New York, Feb. 26, 1960). American Journal of Psychotherapy, XIV (1960), 520-35.
—, "Dynamics, Existence and Values." Journal of Existential Psychiatry, II (1961), 5-16.
—, "Logotherapy and the Challenge of Suffering" (paper read before the American Conference on Existential Psychotherapy, New York, Feb. 27, 1960). Review of Existential Psychology and
Psychiatry, I (1961) 3-7. —, "Psychotherapy and Philosophy." Philosophy Today, V (1961), 59-64.
—, "Religion and Existential Psychotherapy." Gordon Review, VI (1961), 2-10.
—, "Basic Concepts of Logotherapy", Journal of Existential Psychiatry, III (1962), 111-18.
—, "Logotherapy and the Challenge of Suffering." Pastoral Psychology, XIII (1962), 25-28.
—, "Psychiatry and Man's Quest for Meaning." Journal of Religion and Health, I (1962), 93-103.
—, "The Will to Meaning." Living Church, CXLIV (June 24,1962), 8-14. —, "Existential Dynamics and Neurotic Escapism" (paper read before the Conference on Existential Psychiatry, Toronto,
May 6, 1962). Journal of Existential Psychiatry, IV (1963), 27-42.
—, "Angel as Much as Beast: Man Transcends Himself." Unitarian Univer-salist Register-Leader,
CXLIV (Feb. 1963), 8-9.
—, "In Steady Search for Meaning." Liberal Dimension, II, No. 2 (1964), 3-8. —, "Existential
Escapism." Motive, XXIV (Jan.-Feb. 1964), 11-14. —, "The Will to Meaning" (paper read before the Conference on Phenomenology, Lexington, April 4,1963), Christian Century, LXXI (April
22,1964), 515-17.
—, "How a Sense of a Task in Life Can Help You Over the Bumps." The National Observer (My
12, 1964), 22.
—, "The Concept of Man in Logotherapy" (175th Anniversary Lecture, Georgetown University,
Washington, D.C., Feb. 27, 1964). Journal of Existentialism, VI (1965), 53-58.
—, "Logotherapy—a New Psychology of Man." The Gadfly, Vol. 17, Issue 1 (Dec. 1965-Jan. 1966).
—, "Logotherapy and Existential Analysis: A Review" (paper read before the Symposium on
Logotherapy, 6th International Congress of Psycho-
-153-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
therapy, London, Aug. 26, 1964). American Journal of Psychotherapy, XX (1966), 252-60.
—, "Time and Responsibility." Existential Psychiatry, (1966), 361-66. —, "Self-Transcendence as a
Human Phenomenon." Journal of Humanistic Psychology, VI, No. 2 (Fall 1966), 97-106.
—, "What Is Meant by Meaning?" Journal of Existentialism, VII, No. 25 (Fall 1966), 21-28.
—, "Logotherapy." The Israel Annals of Psychiatry and Related Disciplines, VII (1967), 142-55.

—, "Logotherapy and Existentialism." Psychotherapy: Theory, Research and Practice, IV, No. 3
(Aug. 1967), 138-42.
—, "What Is a Man?" Life Association News, LXII, No. 9 (Sept. 1967), 151-57.
—, "Experiences in a Concentration Camp." Jewish Heritage, XI (1968), 5-7.
—, "The Search for Meaning" (abstract from a series of lectures given at the Brandeis Institute in California). Jewish Heritage, XI (1968), 8-11. —, "Youth in Search for Meaning" (Third Paul
Dana Bartlett Memorial Lecture). The Baker World (The Baker University Newsletter), I, No. 4
(Jan. 1969), 2-5.
—, "Eternity Is the Here and Now." Pace, V, No. 4 (April 1969), 2. —, "The Cosmos and the Mind.
(How Far Can We Go?) A Dialogue with Geoffrey Frost." Pace, V, No. 8 (Aug. 1969), 34-39. —,
"Entering the Human Dimension." Attitude, I (1970), 2-6. —, "Fore-Runner of Existential
Psychiatry." Journal of Individual Psychology, XXVI (1970), 12.
—, "Determinism and Humanism." Humanitas (Journal of the Institute of Man), VII (1971), 23-
36.
—, "Existential Escapism." Omega, Vol. 2, No. 4 (Nov. 1971), 307-11. —, "The Feeling of
Meaninglessness: A Challenge to Psychotherapy." The American Journal of Psychoanalysis,
XXXII, No. 1 (1972), 85-89. —, "Man in Search of Meaning." Widening Horizons (Rockford
College), Vol. 8, No. 5 (Aug. 1972).
—, "Encounter: The Concept and Its Vulgarization." The Journal of the American Academy of
Psychoanalysis, 1, No. 1 (1973), 73-83. —, "The Depersonalization of Sex." Synthesis (The
Realization of the Self), I (Spring 1974), 7-11.
—, "Paradoxical Intention and Dereflection." Psychotherapy: Theory, Research and Practice, XII,
No. 3 (Fall 1975), 226-37. —, "A Psychiatrist Looks at Love." Uniquest(The First Unitarian Church of Berkeley), 5 (1976), 6-9.
-154-
Библиография
-, "Some Thoughts on the Painful Wisdom." Uniquest (The First Unitarian
Church of Berkeley), 6 (1976), 3.
-, "Survival—for What?" Uniquest (The First Unitarian Church of Berkeley), 6 (1976), 38.
-, "Logotherapy." The International Forum for Logotherapy, Vol. 1, No. 1
(Winter 1978-Spring 1979), 22-23. -, "Endogenous Depression and Noogenic Neurosis (Case
Histories and Comments)." The International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 2
(Summer-Fall 1979), 38-40. -, "Psychotherapy on Its Way to Rehumanization." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 3, No. 2 (Fall 1980), 3-9. -, "The Future of Logotherapy." The

International Forum for Logotherapy,
Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 71-78. -, "The Meaning Crisis in the First World and Hunger in the Third World."
The International Forum for Logotherapy, Vol. 7, No. 1 (Spring/Summer
1984), 5-7.
Gall, Heinz, "Logotherapeutic Treatment of Neurotic Sleep Disturbances." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/Winter 1983), 92-94.
Garfield, Charles A., "A Psychometric and Clinical Investigation of Frankl's Concept of Existential
Vacuum and of Anomie." Psychiatry, XXXVI (1973), 396-408.
Gerz, Hans O., "The Treatment of the Phobic and the Obsessive-Compulsive Patient Using
Paradoxical Intention sec. Viktor E. Frankl." Journal of Neuropsychiatry, III, No. 6 (July-Aug.
1962), 375-87.
-, "Experience with the Logotherapeutic Technique of Paradoxical
Intention in the Treatment of Phobic and Obsessive-Compulsive Patients" (paper read at the
Symposium of Logotherapy at the 6th International Congress of Psychotherapy, London,
England, Aug. 1964). American journal of Psychiatry, CXXIII, No. 5 (Nov. 1966), 548-53.
-, "Reply." American Journal of Psychiatry, CXXIII, No. 10 (April t967),
1306.
Gill, Ajaipal Singh, "An Appraisal of Viktor E. Frankl's Theory of Logotherapy as a Philosophical
Base for Education." Dissertation, The American University, 1970.
Giorgi, Bruno, "The Belfast Test: A New Psychometric Approach to Logotherapy." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 1 (Spring— Summer 1982), 31-37.
Gleason, John J., "Lucy and Logotherapy: A Context, a Concept, and a Case." Voices: The Art and
Science of Psychotherapy, 7 (1971), 57-62.
- 155-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Green, Herman Н., "The 'Existential Vacuum' and the Pastoral Care of Elderly Widows in a
Nursing Home." Master's thesis, Southern Baptist Theological Seminary, Louisville, Kentucky,
1970.
Greenberg, R. P., and R. Pies, "Is Paradoxical Intention Risk-Free?" Journal of Clinical Psychiatry,
44 (1983), 66-69.
Grollman, Earl A., "Viktor E. Frankl: A Bridge Between Psychiatry and Religion." Conservative
Judaism, XIX, No. 1 (Fall 1964), 19-23.
-, "The Logotherapy of Viktor E. Frankl." Judaism, XIV (1965), 22-38.

Grossman, Nathan, "The Rabbi and the Doctor of the Soul." Jewish Spectator, XXXIV, No. 1 (Jan.
1969), 8-12.
Guidera, T., and M. Whiddon, "Logotherapy with Incarcerated Adults." Journal of the
Mississippi Academy of Science, XXV (1980), 103.
Guldbransen, Francis Aloysius, "Some of the Pedagogical Implications in the The Theoretical
Work of Viktor Frankl in Existential Psychology: A Study in the Philosophic Foundations of
Education." Doctoral dissertation, Michigan State University, 1972
Guttman, David, "Logophilosophy for Israel's Retirees in the Helping Professions." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 7, No. 1 (Spring/'Summer 1984), 18-25.
Hablas, Ruth, "Odysseus: His Myth and Meaning for Logotherapy." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 7, No. 1 (Spring/Summer 1984), 34-39.
Hall, Mary Harrington, "A Conversation with Viktor Frankl of Vienna." Psychology Today, 1, No. 9
(Feb. 1968), 56-63.
Harrington, Donald Szantho, "The View from the Existential Vacuum." Academy Reporter, IX,
No. 9 (Dec. 1964), 1-4.
Hatcher, Cordon, "A Study of Viktor E. Franki's and Karl A. Menninger's Concepts of Love."
Dissertation, University of the Pacific, Stockton, California, 1968.
Havenga, Patti, "Viktor E. Frankl." Lantern (Journal of Knowledge, 4rt and Culture) (Pretoria),
Vol. XXXI, No. 2 (April 1982), 53-57.
Havens, Leston L., "Paradoxical Intention." Psychiatry and Social Science Review, 11 (1968), 16-
19.
Haworth, D. Swan, "Viktor Frankl." Judaism, XIV (1965), 351-52.
Henderson, J. T., "The Will to Meaning of Viktor Frankl as a Meaningful Factor of Personality."
Master's thesis, the University of Maryland, 1970.
Hirsch, Bianca Z., and Vera Lieban-Kalmar, "Logotherapy in U.S. Universities: A Survey." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 103-105.
Holmes, R. M., "Meaning and Responsibility: A Comparative Analysis of the Concept of the
Responsible Self in Search of Meaning in the Thought of Viktor Frankl and H. Richard Niebuhr with Certain Implications for the
-156-
Библиография
Church's Ministry to the University." Doctoral dissertation, Pacific School of Religion, Berkeley, California, 1965. Holmes, R. M., "Alcoholics Anonymous as Group
Logotherapy." Pastoral
Psychology, XXI (1970), 30-36. Hsu, L. K. George, and Stuart Lieberman, "Paradoxical Intention in

the
Treatment of Chronic Anorexia Nervosa." American journal of Psychiatry,
139 (1982), 650-53.
Humberger, Frank E., "Practical Logotherapeutic Techniques." Uniquest (The
First Unitarian Church of Berkeley), No. 7 (1977), 24-25. -, "Logotherapy in Outplacement
Counseling." The International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 50-53. Hutzell, Robert R., "Practical Steps in
Logoanalysis." The International Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/Winter 1983), 74-83. -, "Logoanalysis for Alcoholics." The
International Forum for Logotherapy,
Vol. 7, No. 1 (Spring/Summer 1984), 40-45. Hyman, William, "Practical Aspects of Logotherapy in
Neurosurgery."
Existential Psychiatry, VII (1969), 99-101. Johnson, Paul E., "Logotherapy: A Corrective for
Determinism." Christian
Advocate, V (Nov. 23, 1961), 12-13.
-, "Meet Doctor Frankl." Adult Student, XXIV (Oct. 1964), 8-10.
-, "The Meaning of Logotherapy." Adult Student, XXVI, No. 8 (April 1967),
4-5.
-, "The Challenge of Logotherapy." Journal of Religion and Health, VII
(1968), 122-30.
Jones, Elbert Whaley, "Nietzsche and Existential Analysis." Dissertation in the Department of
Philosophy submitted to the faculty of the Graduate School of Arts and Sciences in partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of Arts, New York University, 1967.
Jones, Frederic H., "Logotherapy and 'Drawing Anxiety.'" The International Forum for
Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/ Winter 1983), 90-91.
Kaczanowski, Godfryd, "Frankl's Logotherapy." American Journal of Psychiatry, CXVII (1960), 563.
-, "Logotherapy—A New Psychotherapeutic Tool." Psychosomatics, Vol.
8 (May-June 1967), 158-61.
Kalmar, Stephen S., "What Logotherapy Can Learn from High School Students." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 77-84.
-, "The Viktor E. Frankl Scholarship 1983." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/Winter 1983), 84-85. Kelzer, Kenneth, Frances Vaughan and
Richard Gorringe, "Viktor Frankl: A

Precursor for Transpersonal Psychotherapy." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 32-35.
-157-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Klapper, Naomi, "On Being Human: A Comparative Study of Abraham J.
Heschel and Viktor Frankl." Doctoral dissertation, Jewish Theological
Seminary of America, New York, 1973. Klitzke, Louis L., "Students in Emerging Africa: Humanistic
Psychology and
Logotherapy in Tanzania." Journal of Humanistic Psychology, IX (1969),
105-26.
-, "Logotherapy in Tanzania." The International Forum for Logotherapy,
Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 83-88. Korfgen, Guido, "What the Will to Meaning May
Achieve." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 129. Kovacs, George, "Ultimate Reality and Meaning in Viktor E. Frankl." Ultimate
Reality and Meaning, Vol. 5, No. 2 (1982), 118-39. -, "The Question of Death in Logotherapy."
The International Forum for
Logotherapy, Vol. 5, No. 1 (Spring—Summer 1982), 3-8. -, "The Philosophy of Death in Viktor E.
Frankl." Journal of Phenomeno- logical Psychology, Vol. 13, No. 2 (Fall 1982), 197-209. Lamontagne, Ives, "Treatment of
Erythrophobia by Paradoxical Intention."
The Journal of Nervous and Mental Disease, Vol. 166, No. 4 (1978), 304-6. Lance, Ricky L., "An
Investigation of Logotherapy for a Possibility Theory of
Personality." Dissertation, New Orleans Baptist Theological Seminary,
1978.
Lantz, James E., "Dereflection in Family Therapy with Schizophrenic Clients." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 119-22.
Lapinsohn, Leonard I., "Relationship of the Logotherapeutic Concepts of Anticipatory Anxiety and Paradoxical Intention to the Neurophysiological Theory of Induction." Behavioral
Neuropsychiatry, III, No. 304 (1971), 12-14 and 24.
Leslie, Robert O, "Viktor Frankl and C. G. Jung." Shiggaion, Vol. X, No. 2 (Dec. 1961).
-, "Viktor E. Frankl's New Concept of Man." Motive, XXII (1962), 16-19.
Levinson, Jay Irwin, "An Investigation of Existential Vacuum in Grief via Widowhood."

Dissertation, United States International University, San Diego, California, 1979.
-, "A Combination of Paradoxical Intention and Dereflection." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 2, (Summer—Fall 1979), 40-41.
Lieban-Kalmar, Vera, "Effects of Experience-Centered Decision-Making on Locus of Control,
Frankl's Purpose in Life Concept, and Academic Behavior of High School Students." Dissertation,
University of San Francisco, 1982.
-, "Logotherapy: A Way to Help the Learning Disabled Help Themselves." Academic Therapy, XIX,
3 (1984), 262-68.
-158-
Библиография
Lukas, Elisabeth S., "The Four Steps of Logotherapy." Uniquest (The First Unitarian Church of
Berkeley), No. 7 (1977), 24-25.
-, "The 'Ideal' Logotherapist—Three Contradictions." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No 2 (Summer—Fall 1979), 3-7.
-, "The Logotherapy View of Human Nature." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 3, No. 2 (Fall 1980), 10-13.
-, "New Ways for Dereflection." The International Forum for Logotherapy,
Vol. 4, No. 1 (Spring—Summer 1981), 13-28.
-, "Validation of Logotherapy." The International Forum for Logotherapy,
Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 116-25.
-, "The 'Birthmarks' of Paradoxical Intention." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 5, No. 1 (Spring—Summer 1982), 20-24.
-, "Love and Work in Frankl's View of Human Nature." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/ Winter 1983), 102-9.
Maniacek, Mary Ann, "Logotherapy: A Grief Counseling Process." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 85-91.
Marrer, Robert F., "Existential-Phenomenological Foundations in Logotherapy Applicable to
Counseling." Dissertation, Ohio University, 1972.
Maslow, A. H., "Comments on Dr. Frankl's Paper." Journal of Humanistic Psychology, VI (1966),
107-12.
Mavissakalian, M., L. Michelson, D. Greenwald, S. Kornblith, and M. Greenwald, "Cognitive-
Behavioral Treatment of Agoraphobia: Paradoxical Intention vs. Self-Statement Training."
Behaviour Research and Therapy, 21 (1983), 75-86.

"Meaning in Life." 77me(Feb. 2, 1968), 38-40.
Meier, Augustine, "Frankl's 'Will to Meaning' as Measured bly the Purpose-in-Life Test in
Relation to Age and Sex Differences." Dissertation presented to The University of Ottawa, 1973.
-, "Frankl's 'Will to Meaning' as Measured by the Purpose-in-Life Test in
Relation to Age and Sex Differences." Journal of Clinical Psychology, XXX (1974), 384-86.
Milan, M. A., and D. J. Kolko, "Paradoxical Intention in the Treatment of Obsessional Flatulence
Ruminations." J. Behav. Ther. exp. Psychiat., XIII (1982), 167-72.
Minton, Gary, "A Comparative Study of the Concept of Conscience in the
Writings of Sigmund Freud and Viktor Frankl." Dissertation, New Orleans
Baptist Theological Seminary, 1967. Morgan, John H., "Personal Meaning as Therapy: The Roots and Branches of Frankl's Psychology." Pastoral Psychology, Vol. 31, No. 3 (Spring 1983),
184-92.
-159-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Mueller-Hegemann, D., "Methodological Approaches in Psychotherapy:
Current Concepts in East Germany." American journal of Psychotherapy,
XVII (1963), 554-68. Muilenberg, Don T., "Meaning in Life: Its Significance in Psychotherapy." A
dissertation presented to the faculty of the Graduate School, University of
Missouri, 1968.
Murphy, Leonard, "Extent of Purpose-in-Life and Four FranklProposed Life
Objectives." Doctoral dissertation in the Department of Psychology, the
University of Ottawa, 1967. Murphy, Maribeth L, "Viktor Frankl: The New Phenomenology of
Meaning."
The U.S.I.U. Doctoral Society Journal, III, No. 2 (June 1970), 1-10, and IV,
No. 1 (Winter 1970-71),45-46. Nackord, Ernest J., Jr., "A College Test of Logotherapeutic
Concepts." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 2 (Fall/Winter 1983), 117-22. Newton, Joseph
Ft., "Therapeutic Paradoxes, Paradoxical Intentions, and
Negative Practice." American Journal of Psychotherapy, XXII (1968), 68-81. Niyeda, Rokusaburo,
"Logotherapy and Eastern Religious Philosophy."
Journal of The Helen Vale Foundation (Australia), Vol. 2, No. 4, 36-41. Noonan, J. Robert, "A

Note on an Eastern Counterpart of Frankl's Paradoxical
Intention." Psychologia, XII (1969), 147-49. O'Connell, Walter E., "Viktor Frankl, the Adlerian?"
Psychiatric Spectator, Vol.
VI, No. 11 (1970), 13-14. -, "Frankl, Adler, and Spirituality." Journal of Religion and Health, XI
(1972), 134-38.
Offut, Berch Randall, "Logotherapy, Actualization Therapy or Contextual Self-
Realization?" Dissertation, United States International University, 1975. "Originator of
Logotherapy Discusses Its Basic Premises" (interview). Roche
Report: Frontiers of Clinical Psychiatry, Vol. 5, No. 1 (Jan. 1,1968), 5-6. Ott, B. D., "The Efficacy of
Paradoxical Intention in the Treatment of Sleep
Onset Insomnia under Differential Feedback Conditions." Dissertation,
Hofstra University, 1980. -, B. A. Levine, and L. M. Ascher, "Manipulating the Explicit Demand of
Paradoxical Intention Instructions." Behavioural Psychotherapy, 11 (1983),
25-35.
Palma, Robert J., "Viktor E. Frankl: Multilevel Analyses and Complementarity." Journal of
Religion and Health, XV (1976), 12-25.
Pareja-Herrera, Guillermo, "Logotherapy and Social Change." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 38-39.
Pervin, Lawrence A., "Existentialism, Psychology, and Psychotherapy" American Psychologist, XV
(1960), 305-9.
Petraroja, Sergio D., "The Concept of Freedom in Viktor Frank!." Catholic Psychological Record,
Vol. 4 (Fall 1966).
- 160-
Библиография
Placek, Paul J., "Logotherapy of the Human Relationship." Dissertation, California Christian
University, 1978.
Polak, Paul, "Frankl's Existential Analysis." American Journal of Psychotherapy, III (1949), 517-22.
-, "The Anthropological Foundations of Logotherapy." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 46-48.
Popielski, Kazimierz, "Karol Wojtyla and Logotherapy." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 36-37.
Porter, Jack Nusan, "The Affirmation of Life After the Holocaust: The Contributions of
Bettelheim, Lifton and Frankl." The Association for Humanistic Psychology Newsletter (Aug.—

Sept. 1980), 9-11.
Quirk, John M., "A Practical Outline of an Eight-Week Logogroup. The International Forum for
Logotherapy, Vol. 2, No. 2 (Summer—Fall 979), 15-22.
Raskin, David E., and Zanvel E. Klein, "Losing a Symptom Through Keeping It: A Review of
Paradoxical Treatment Techniques.and Rationale." Archives of General Psychiatry, Vol. 33, No. 5
(May 1976), 548-55.
Raskob, Hedwig, "Logotherapy and Religion." The International Forum for Logotherapy, Vol. 2,
No. 3 (Spring 1980), 8-12.
Relinger, Helmut, Philip H. Bernstein and Dan M. Mungas, "Treatment of Insomnia by
Paradoxical Intention: A Time-Series Analysis." Behavior Therapy, Vol. 9 (1978), 955-59.
Richmond, Bert O., Robert L. Mason and Virginia Smith, "Existential Frustration and Anomie."
Journal of Women's Deans and Counselors (Spring 1969).
Roberts, Helen C, "Logotherapy's Contribution to Youth." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 19-21. Rose, Herbert H., "Viktor Frankl on
Conscience and God." The Jewish
Spectator (Fall 1976), 49-50. Rowland, Stanley J., Jr., "Viktor Frankl and the Will to Meaning."
Christian
Century, LXXIX (June 6, 1962), 722-24. Rucker, W. Ray, "Frankl's Contributions to the Graduate
Program at the
USIU." The International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980),
12.
Ruggiero, Vincent R., "Concentration Camps Were His Laboratory." The Sign,
XLVII (Dec. 1967), 13-15. Sahakian, William S., "Philosophical Therapy: A Variation on
Logotherapy."
The International Forum for Logotherapy, Vol. 3, No. 2 (Fall 1980), 37-40. --, and Barbara
Jacquelyn Sahakian, "Logotherapy as a Personality
Theory." The Israel Annals of Psychiatry and Related Disciplines, X (1972),
230-44.
11.
- 161 -
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Salzmann, Leon, and Frank K. Thaler, "Obsessive-Compulsive Disorders: A Review of the
Literature." American Journal of Psychiatry, 138:3 (March 1981), 286-96.
Sargent, George Andrew, "Job Satisfaction job Involvement and Purpose in Life: A Study of Work

and Frankl's Will to Meaning." Thesis presented to the faculty of the United States
International University in partial fulfillment of the requirements for the degree of Master of
Arts, 1971.
-, "Motivation and Meaning: Frankl's Logotherapy in the Work Situation." Dissertation, United
States International University, San Diego, 1973.
-, "Transference and Countertransference in Logotherapy." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 5, No. 2 (Fall/Winter 1982), 115-18.
-, "Combining Paradoxical Intention with Behavior Modification." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 1 (Spring/Summer 1983), 28-30.
Schachter, Stanley J., "Bettelheim and Frankl: Contradicting Views of the Holocaust."
Reconstructionist, XXVI, No. 20 (Feb. 10, 1961), 6-11
Shea, John J., "On the Place of Religion in the Thought of Viktor Frankl." Journal of Psychology and Theology, III, No. 3 (Summer 1975), 179-86.
Simms, George R., "Logotherapy in Medical Practice." The International Forum for Logotherapy,
Vol. 2, No. 2 (Summer—Fall 19719), 12-14.
Siroky, Vlastimil, "Treatment of Existential Frustration." The International Forum for
Logotherapy, Vol. 6, No. 1 (Spring/Summer 1983), 40-41.
Solyom, L., J. Garza-Perez, B. L. Ledwidge and C. Solyom, "Paradoxical Intention in the
Treatment of Obsessive Thoughts: A Pilot Study." Comprehensive Psychiatry, Vol. 13, No. 3 (May
1972), 291-97.
Souza, Alas de, "Logotherapy and Pastoral Counseling: An Analysis of Selected Factors in Viktor
E. Frankl's Concept of Logotherapy as They Relate to Pastoral Counseling." Dissertation, Heed
University, Hollywood, Florida, 1980.
Starck, Patricia L., "Rehabilitative Nursing and Logotherapy: A Study of
Spinal Cord Injured Clients." The International Forum for Logotherapy, Vol.
4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 101-9. Stecker, R. E., "The Existential Vacuum in Eastern Europe."
The International
Forum for Logotherapy, Vol. 4, No. 2 (Fall/Winter 1981), 79-82. Stones, Christopher R., "Personal
Religious Orientation and Frankl's Will to
Meaning in Four Religious Communities." South African Journal of
Psychology, 10 (1980), 50-52. Stropko, Andrew John, "Logoanalysis and Guided Imagery as
Group
Treatments for Existential Vacuum." Dissertation, Texas Tech University,
1975.
- 162 -

Библиография
Taylor, Charles P., "Meaning in Life: Its Relation to the 'Will-to-Pleasure' and Preoccupation with
Death." Masters thesis, the University of Pittsburgh, 11) 74.
Timms M. W. H., "Treatment of Chronic Blushing by Paradoxical Intention."
Behavioral Psychotherapy, 8 (1980), 59-61. Turner, R. H., "Comment on Dr. Frankl's Paper."
Journal of Existential
Psychiatry, I (1960), 21-23. Turner, Ralph M., and L. Michael Ascher, "Controlled Comparison of
Progressive Relaxation, Stimulus Control, and Paradoxical Intention
Therapies for Insomnia." Journal of Consulting and Clinical Psychology \/o\.
47, No. 3 (1979), 500-8. VanKaam, Adrian, "Foundation Formation and the Will to Meaning."
The
International Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 57-59. Victor, Ralph G., and
Carolyn M. Krug, "Paradoxical Intention in the Treatment of Compulsive Gambling." American journal of Psychotherapy, XXI, No. 4
(Oct. 1967), 808-14. "Viktor Frankl." The Colby Alumnus, LI (Spring 1962), 5. Waugh, Robert J. L.,
"Paradoxical Intention." American journal of Psychiatry,
Vol. 123, No. 10 (April 1967), 1305-6. Weiss, M. David, "Frankl's Approach to the Mentally III."
Association of Mental
Hospital Chaplains' Newsletter (Fall 1962), 39-42. Weisskopf-Joelson, Edith, "Some Comments on a Viennese School of
Psychiatry." Journal of Abnormal and Social Psychology, LI (1955), 701-3. -, "Logotherapy and
Existential Analysis." Acta Psychotherapeutica, VI
(1958), 193-204.
-, "Paranoia and the Will-to-Meaning." Existential Psychiatry, I (1966),
316-20.
-, "Some Suggestions Concerning the Concept of Awareness." Psychotherapy: Theory, Research and Practice, VIII (1971), 2-7.
-, "Logotherapy: Science or Faith?" Psychotherapy: Theory, Research and Practice, XII (1975), 238-40.
-, "The Place of Logotherapy in the World Today." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 3-7.
Whiddon, Michael F., "Logotherapy in Prison." The International Forum for Logotherapy, Vol. 6,
No. 1 (Spring—Summer 1983), 34-39.

Wilson, Robert A., "Logotherapy: An Educational Approach for the Classroom Teacher",
Dissertation, Laurence University, 1982.
Wirth, Arthur G., "Logotherapy and Education in a Post-Petroleum Society." The International
Forum for Logotherapy, Vol. 2, No. 3 (Spring 1980), 29-32.
Wood, Frank E., "Logotherapy in Self-Application: Report from U-One-South-Nine." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 5, No. 1 (Spring-Summer 1982), 53-56.
- 163-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Yeates, J. W., "The Educational Implications of the Logotherapy of Viktor E.
Frankl." Doctoral dissertation, University of Mississippi, 1968. Yoder, James D., "A Child,
Paradoxical Intention, and Consciousness." The
International Forum for Logotherapy, Vol. 6, No. 1 (Spring/Summer 1983),
19-21.
4. FILMS, RECORDS, AND TAPES
Frankl, Viktor E., "Logotherapy", a film produced by the Department of Psychiatry, Neurology,
and Behavioral Sciences, University of Oklahoma Medical School.
Frankl, Viktor E., "Frankl and the Search for Meaning", a film produced by Psychological Films,
110 North Wheeler Street, Orange, CA 92669.
Frankl, Viktor E., "Some Clinical Aspects of Logotherapy. Paper Read Before the Anderson
County Medical Society in South Carolina", "Man in Search of Meaning. Address Given to the
Annual Meeting of the Anderson County Mental Health Association in South Carolina", and
"Man's Search for Ultimate Meaning. Lecture Given at the Peachtree Road Methodist Church in
Atlanta, Georgia", videotapes cleared for television upon request from WGTV, the University of
Georgia, Athens, GA 30601.
Frankl, Viktor E., "Meaning and Purpose in Human Experience", a videotape produced by
Rockland Community College. Rental or purchase through the Director of Library Services, 145
College Road, Suffern, NY 10901.
Frankl, Viktor E., "Education and the Search for Meaning. An Interview by Professor William
Blair Gould of Bradley University", a videotape produced by Bradley University Television.
Available by request from Bradley University, Peoria, IL 61606 ($25.00 handling charges for usage).
Frankl, Viktor E., "Youth in Search for Meaning. The Third Paul Dana Bartlett Memorial Lecture",
a videotape produced by KNBU and cleared for television upon request from President James
Edward Doty, Baker University, Baldwin City, KA 66006.
Frankl, Viktor E., "Clinical Aspects of Logotherapy", a videotaped lecture. Replay available by arrangement with Medical Illustration Services, Veterans Administration Hospital, 3801

Miranda Avenue, Palo Alto, CA 94304.
Frankl, Viktor E., "Logotherapy", a videotaped lecture. Available for rental or purchase from
Educational Television, University of California School of Medicine, Department of Psychiatry,
Langley Porter Neuropsychiatric Institute, 3rd Avenue and Parnassus Avenue, San Francisco, CA
94112.
Frankl, Viktor E., "Logotherapy Workshop", a videotaped lecture. Available for rental or purchase from Middle Tennessee State University, Learning Resource Center, Murfreesboro, TN
37130.
-164-
Библиография
Frankl, Viktor Е., "The Rehumanization of Psychotherapy. A Workshop Sponsored by the
Division of Psychotherapy of the American Psychological Association", a videotape. Address inquiries to Division of Psychotherapy, American Psychological Association, 1200 '17th Street,
N.W., Washington, DC 20036.
Frankl, Viktor E., "Youth in Search of Meaning", a videotape produced by the Youth Corps and
Metro Cable Television. Contact: Youth Corps, 56 Bond Street, Toronto, Ontario M5B 1X2,
Canada. Rental fee $10.00.
Frankl, Viktor E., "Man in Search of Meaning", a film interview with Jim Corey of CFTO Television in Toronto. Contact: Youth Corps, 56 Bond Street, Toronto, Ontario M5B 1X2, Canada.
Frankl, Viktor E., "Human Freedom and Meaning in Life" and "Self-Transcendence-Therapeutic
Agent in Sexual Neurosis", videotapes. Copies of the tapes can be ordered for a service fee.
Address inquiries to the Manager, Learning Resource Distribution Center, United States
International University, SanDiego, CA 92131.
Frankl, Viktor E., two 5-hour lectures, part of the course Human Behavior 616, "Man in Search of
Meaning", during the winter quarter, 1976. Copies of the videotapes can be ordered for a service fee. Address inquiries to the Manager, Learning Resource Distribution Center, United
States International University, San Diego, CA 92131.
Frankl, Viktor E., a videotaped convocation. Address inquiries to President Stephen Walsh, St.
Edward's University, Austin, TX 78704.
Frankl, Viktor E., a videotaped lecture given at Monash University, Melbourne, Australia, on
March 6, 1976. Inquiries should be addressed to Royal Australian College of General
Practitioners, Family Medicine Programme, Audio Visual Department, 70 jolimont Street,
jolimont, 3002, Melbourne, Australia.
Frankl, Viktor E., interview with Dr. Viktor E. Frankl by Dr. Paul W. Ngui, President, Singapore
Association for Mental Health, 16 mm. film. Inquiries should be addressed to Controller,
Central Production Unit, Television Singapore, Singapore, 10.
Frankl, Viktor E., "The Unheard Cry for Meaning", a videotape produced by the Youth Corps and

Metropolitan Separate School Board of Toronto. Contact: Youth Corps, 56 Bond Street,
Toronto, Ontario M5B 1X2, Canada. Rental fee $10.00.
Frankl, Viktor E., "A Panel of Experts from the Fields of Medicine, Anthropology, Psychiatry,
Religion, Social Work, Philosophy, and Clinical Psychology, Discussing Topics of Interest with Dr.
Frankl at the First World Congress of Logotherapy, San Diego, 1980." A 51-minute videotape.
$53.00. Make check payable to the Institute of Logotherapy, 2000
-165-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
Dwight Way, Berkeley, СА 94704. When ordering, state kind of tape wanted (Beta, VHS, or 3/4- inch U-matic).
Frankl, Viktor E., "The Meaning of Suffering", a lecture given on Jan. 31,1983. Available for rental or purchase from the Department of Audiovisual Services, Cedars-Sinai Medical Center,
8700 Beverly Boulevard, Los Angeles, CA 90048. Audiocassette, $15.00-videocassette, $50.00.
Frankl, Viktor E., "Three Lectures on Logotherapy", given at the Brandeis Institute, Brandeis, CA
93064. Long-playing records.
Frankl, Viktor E., "Man in Search of Meaning: Two Dialogues", "Self-Transcendence: The
Motivational Theory of Logotherapy," "What Is Meant by Meaning?" and "Logotherapy and
Existentialism", audiotapes produced by Jeffrey Norton Publishers, Inc., 145 East 49th Street,
New York, NY 17
Frankl, Viktor E., "The Student's Search for Meaning", an audiotape produced by WGTV, the
University of Georgia, Athens, GA 30601.
Frankl, Viktor E., "The Existential Vacuum" ("Existential Frustration as a Challenge to
Psychiatry", "Logotherapy as a Concept of Man", "Logotherapy as a Philosophy of Life"), tapes produced by Argus Communications, 7440 Natchez Avenue, Niles, IL 60648, $18.00.
Frankl, Viktor E., "The Existential Vacuum: A Challenge to Psychiatry. Address Given at the
Unitarian Church, San Francisco, California, October 13, 1969", a tape produced by Big Sur
Recordings, 2015 Bridgeway, Sausalito, CA 94965.
Frankl, Viktor E., "Meaninglessness: Today's Dilemma", an audiotape produced by Creative
Resources, 4800 West Waco Drive, Waco, TX 76703.
Frankl, Viktor E., "Logotherapy Workshop", an audiotape produced by Middle Tennessee State
University, Learning Resource Center, Murfreesboro, TN 37130.
Frankl, Viktor E., "Man's Search for Meaning. An Introduction to Logotherapy." Recording for the Blind, Inc., 215 East 58th Street, New York, NY 10022.
Frankl, Viktor E., "Youth in Search of Meaning." Word Cassette Library (WCL
0205), 4800 West Waco Drive, Waco, TX 76703. $5.95. Frankl, Viktor E., lecture given at Monash
University, Melbourne, Australia, on

March 6, 1976. An audiocassette available from Spectrum Publications,
127 Burnley Street, Richmond, Victoria 3121, Australia. Frankl, Viktor E., "Theory and Therapy of
Neurosis: A Series of Lectures
Delivered at the United States International University in San Diego,
California." Eight 90-minute cassettes produced by Creative Resources,
4800 West Waco Drive, Waco, TX 76703. $79.95. Frankl, Viktor E., "Man in Search of Meaning: A
Series of Lectures Delivered at the United States International University in San Diego, California."
-166-
Библиография
Fourteen 90-minute cassettes produced by Creative Resources, 4800
West Waco Drive, Waco, TX 76703. $139.95. Frankl, Viktor E., "The Neurotization of Humanity and the Re-Humanization of
Psychotherapy", two cassettes. Argus Communications, 744o Natchez
Avenue, Niles, IL 60648. $14.00 Frankl, Viktor E., "Youth in Search of Meaning", an audiotape produced by the Youth Corps, 56 Bond Street, Toronto, Ontario M5B 1X2, Canada.
Available on reel-to-reel or cassette. $7.50. Frankl, Viktor E., "The Unheard Cry for Meaning", an audiocassette produced by the Youth Corps, 56 Bond Street, Toronto, Ontario M5B 1X2, Canada.
$6.50.
Frankl, Viktor E., "Therapy Through Meaning", Psychotherapy Tape Library (T656), Post
Graduate Center, 124 East 8th Street, New York, N.Y. 10016. $15.00.
Frankl, Viktor E., "Existential Psychotherapy", two cassettes. The Center for Cassette Studies,
8110 Webb Avenue, North Hollywood, CA 91605.
Frankl, Viktor E., "The Defiant Power of the Human Spirit: A Message of Meaning in a Chaotic
World." Address at the Berkeley Community Theater, Nov. 2, 1979. A 90-minute cassette tape.
Available at the Institute of Logotherapy, 2000 Dwight Way, Berkeley, CA 94704. $6.00.
Frankl, Viktor E., "The Meaning of Suffering for the Terminally III", International Seminar on
Terminal Care, Montreal, Oct. 8, 1980. Audio Transcripts, Ltd. (Code 25-107-80 A and B), P.O.
Box 487, Times Square Station, New York, NY 10036.
Frankl, Viktor E., "Finding Meaning in Life and Death", keynote address on March 22, 1984 at the Ninth Annual Conference of the St. Francis Center. Available at 1768 Church Street, N. W.,
Washington, D.C. 20036. $8.50.

Frankl, Viktor E., "The Case for a Tragic Optimism: Understanding Man's Search for Meaning",
cassette tape. Order from Interface Foundation, 230 Central Street, P.O. Box 299, Newton, MA
02166. $9.95 Plus $1.00 shipping.
Frankl, Viktor E., "The Rehumanization of Psychotherapy", lecture on occasion of the inauguration of the Logotherapy Counseling Center of Atlanta and Athens on Nov. 14,1980. An audiocassette (1/404/542-4766) available from the Center for Continuing Education, The
University of Georgia, Athens, GA 30602.
Frankl, Viktor E., Robin W. Goodenough, Iver Hand, Oliver A. Phillips and Edith Weisskopf-
Joelson, "Logotherapy: Theory and Practice. A Symposium Sponsored by the Division of
Psychotherapy of the American Psychological Association", an audiotape. Address inquiries to
Division of Psychotherapy, American Psychological Association, 1200 7th Street, N.W.,
Washington, DC 20036.
- 167-
В. франкъл • СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА
5. BRAILLE EDITIONS
Fabry, Joseph B., The Pursuit of Meaning: Logotherapy Applied to Life.
Available on loan at no cost from Woodside Terrace Kiwanis Braille
Project, 850 Longview Road, Hillsborough, CA 94010. Frankl, Viktor E., Man's Search for
Meaning: An Introduction to Logotherapy.
Available on loan at no cost from Woodside Terrace Kiwanis Braille
Project, 850 Longview Road, Hillsborough, CA 94010. Frankl, Viktor E., The Unheard Cry for
Meaning: Psychotherapy and
Humanism. Available on loan at no cost from Woodside Terrace Kiwanis
Braille Project, 850 Longview Road, Hillsborough, CA 94010.
-168-
Frankl, Viktor Е., and Huston Smith, "Value Dimensions in Teaching", a color television film produced by Hollywood Animators, Inc., for the California Junior College Association.
Rental or purchase through Dr. Rex Wignall, Director, Chaffey College, Alta Loma, CA 91701.
Gale, Raymond F., Joseph Fabry, Mary Ann Finch and Robert C. Leslie, "A Conversation with
Viktor E. Frankl on Occasion of the Inauguration of the 'Frankl Library and Memorabilia' at the
Graduate Theological Union on February i2, 1977", a videotape. Copies may be obtained from
Professor Robert C. Leslie, 1798 Scenic Avenue, Berkeley, CA 94707.
Hale, Dr. William H., "An Interview with Viktor E. Frankl. With an Introduction by Dr. Edith
Weisskopf-Joelson, Professor of Psychology at the University of Georgia", a videotape cleared for television upon request from WGTV, the University of Georgia, Athens, GA 30601.

"The Humanistic Revolution: Pioneers in Perspective", interviews with leading humanistic psychologists: Abraham Maslow, Gardner Murphy, Carl Rogers, Rollo May, Paul Tillich, Frederick
Perls, Viktor Frankl and Alan Watts. Psychological Films, iio North Wheeler Street, Orange, CA
92669. Sale $250.00; rental $20.00.
Murray, Dr. Edward L., and Dr. Rolf von Eckartsberg, a discussion with Dr. Viktor E. Frankl on
"Logotherapy: Theory and Applied" conducted by two members of the Duquesne University
Graduate School of Psychology, filmed July 25, 1972. Available for rental, fee $15.00. Mail request to Chairman, Department of Psychology, Duquesne University, Pittsburgh, PA 15219.
Виктор Е. Франкъл
Смисълът в живота
Увод в логотерапията
Преводач: Харалан Александров
Редактор: Веселка Христова
Дизайн: Живко Станкулов
Печатни коли: 10. Формат: 60 х 90/16
Предпечатна подготовка: фондация „Отворено общество" - София
Печат: „Образование и наука" ЕАД - София
Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
София, 2014
Сканирал: Илияна Еленкова