Данните от входното и изходното ниво за следващата учебна 1973/74 г. в експерименталното 122-ро училище в сравнение с контролното 139-то училище показват, че още на 31 януари експерименталното училище решава 86,64% от задачите за първи клас при приблизително еднакво входно ниво с контролното училище. На края на годината в експерименталноата група са решени 77,39% от задачите върху второкласния материал, а в контролната група по-силните ученици са се справили с около 5,28% от него (р<0,001).
И по математика резултатите бяха потвърдени при условията на масовия училищен експеримент, за който вече споменахме.
През учебната 1975/76 година 1500 ученици от първи клас на 11 експериментални училища усвоиха при петдневна учебна седмица и без домашни работи учебния материал за първи клас средно 80,3%. В същото време, учениците от контролните училища усвоиха този материал средно 63,3%. Второкласният материал бе
ше усвоен от учениците в първи клас на експерименталните училища средно 81%, докато учениците от втори клас на контролните училища усвоиха същия материал 66,4%. Или за 100 учебни часа през годината, учениците от експерименталните паралелки са усвоили на по-високо учебно ниво учебен материал по математика, който по програмата на масовото училище се усвоява за 289 часа и то с домашни работи (р<0.001). Резултатите за първи клас в следващите учебни години продължаваха да се потвърждават.
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ЕФЕКТИ НА СУГЕСТОПЕДИЯТА
Още от първите сугестопедични курсове беше наблюдаван пси-холечебният ефект на сугестопедията. Стотици курсисти по чужди езици, които имаха невротични или психосоматични заболявания, бяха благоприятно повлияни. Това доведе до използването на сугестопедията и като психолечебен метод. При повече от двеста болни от тежки форми на невроза беше проведено такова лекуване. Резултатът със статистическа достоверност надхвърли резултатите при други психолечебни методики. В масовия училищен експеримент също беше установено, че невротичната заболеваемост в експерименталните училища е значително снижена в сравнение с контролните училища.
Едва ли е необходимо да отбелязваме, че ако сугестопедичти-ят метод демонстрира успех в обучението, но за сметка на здравето на обучаемите,, ние бихме се отказали да го прилагаме.
При сугестопедичното обучение по чужди езици обемът на предадения материал е значителен. Въпреки това, обучаемите лесно го усвояват. Освен това, трябва да се има пред вид, че курсистите, участващи в тези курсове са в по-голямата си част работещи хора на пълен работен ден. Те не прекъсват работата си, за
да присъстват в курса. Посещават курса в свободното си време. Поради тази причина бяха направени изследвания за ефекта на сугестопедичното обучение върху здравето на курсистите. В редица курсове обучаемите бяха помолени да попълнят специални въпросници в началото и в края на курса. Отговорите им дават информация за състоянието на здравето им в началото и в края на курса. Обработени бяха въпросниците на 396 обучаеми (табл. 7).
Таблица7
Промени в състоянието на здравето по време
на сугестопедичното обучение
Групи
Брой лица
%
Отрицателен ефект
0
0
Без видим ефект
327
82.6
Положителен ефект
69
17.4
Освен в специалните въпросници курсистите често пъти спонтанно изразяваха впечатленията си от промяната, която чувстват, че настъпва в тях по време на сугестопедичното обучение. Част от впечатленията им бяха изложени в писмена форма. Най-често отзивите им се отнасяха до благоприятно повлияване на някакво невротично оплакване. Особено важно е това, че сугесто-педията има значителни психохигиенни и психопрофилактични възможности. В нашия (български) експеримент с 16 училища, бяха проведени редица изследвания с цел да се определи ефектът на сугестопедията върху децата. В продължение на две години (1975-76 и 1977-78) 2300 първокласници и второкласници бяха изпитвани от комисия от 12 психотерапевта и 4 университетски преподаватели. Установено бе, че в сугестопедичните училища невротичните отклонения у децата спаднаха на половина в сравнение с тези у децата в контролните училища. Същевременно
учениците усвоиха два пъти по-голям материал от децата в контролните училища, като постигнаха това без домашна работа и в условията на намалена работна седмица.
Нашата сътрудничка проф. д-р Д. Коларова (1973) проведе забележително изследване със 113 невротични ученици (преди и след сугестопедичния курс) използвайки огромен комплекс от съвременни методи. Тя установи, че в продължение на до 3 години след курса в голям проценвт от курсистите се наблюдава подобрение и излекуване. Тя проследява динамиката на индивидуалните симптоми в група невротични курсисти, посещаващи суге-стопедичен курс и публикува следната таблица.
Таблица8
Динамика на невротичните симптоми по време на сутестопедичен курс по чужди езици
Заедно с един друг наш сътрудник проф. Д-р П. Балевски (1973), който в лаборатрията по електрофизиология в Научноизследователския институт по сугестология пръв насочи вниманието към благоприятня ефект на сугестопедичното обучение върху способността за работа и реактивност на курсистите, тя отново потвърди в нови изследвания, проведени заедно с него, благоприятния ефект на сугестопедичното обучение върху различните заболявания, особено върху вегетативна симптоматика и високо кръвно налягане.
Психотерапевтичните, психохигиенните и психопрофилак-тичните страни на сугестопедията бяха експериментално проучени и от проф. И. 3. Велвовски. Той пише: „Предприехме цялостно изследване на този метод по отношение на теоретичните му постановки. В експериментален курс, организиран в Харков, методът беше проверен от комитет, състоящ се от авторитетни психоневролози, психотерапевти, неврофизиолози и психолози, под нашето пряко ръководство. Резултатите от проверката показаха, че курсистите (в различна степен, разбира се) усвоиха около 2000 нови думи и изрази без да им се дава домашна работа. В групата участваха 12 души на различна възраст и с различни професии. Те изучахава френски език, език, който никой от тях не беше учил до тогава. Курсът продължи 26 дни, с 4 учебни часа на ден, като курсистите продължаваха да извършват служебните си задължения и нормална работа по време на курса. Те усвоиха езика до нивото на свободната комуникация като използваха ске-чове, песни и др. Експертният комитет, състоящ се от педагози-лектори от катедра „Френска филология" и други лингвисти, потвърди, че полученият резултат е немислим за всеки друг метод, дори при по-голяма продължителност на заниманията, по цял ден и включвайки домашна работа. Медицинската комисия не установи неблагоприятно повлияване на нервната система. Напротив, установено бе състояние на жизнерадост и добро на
строение, както и липса на умора при всички курсисти. Освен това, бе установено подобряване на общата емоционалност при трима курсиста, които страдаха от невроза (неврастения и невроза на фикс-идеи). Подобрението се изрази в изчезване на главоболието, нормализиране на съня и апепита и изчезване на фикс-идеите и хипохондричните симптоми......Наше дълбоко убеждение е, че това е крупен камък във фундамента на психохигиена-та на умствения труд и обучението... Тази тенденция е от голямо психопрофилактично значение за децата в училищна възраст и за младите хора, така също и за възрастните, в процеса на усвояване на нови знания, особено в случая на настоятелни оплаквания като астенизация и астения от различни генезиси (пост-ин-фекциозни, пост-травматични и др.)"
В потвърждение на тези изводи е и заключението на осемте български университетски професори , водещи специалисти. Беше издадена следната специална заповед на министъра на здравеопазването и министъра на образованието:
ЗАПОВЕД
№6705
ОПРЕДЕЛЯМ
Комисия в състав:
1. чл.кор.проф. ДРАГОМИР МАТЕЕВ /физиолог/ - директор на Института по физиология при БАН и на Института за гериатрия - председател на комисията.
2. проф. ЛЮБЕН ТЕЛЧАРОВ, доктор на медицинските на-" уки, /патофизиолог/ - Институт по курортология и физиотерапия към МНЗ.