Курсов проект на тема:
Годишно счетоводно приключване – етапи и счетоводни регистри
Изготвил:
ИСКРА ТОДОРОВА ХРИСТОВА
Всяка организация на счетоводството зависи от изискванията на нормативните актове, от технологичната и организационна структура на предприятието и лицата заети със счетоводната дейност.
В България са познати три закона за счетоводството:
Първият закон за счетоводството е приет през 1948 г., а отменен през 1951 г.
Втория закон за счетоводство е в сила от 1 април 1991 г. до края на 2001 г.
Понастоящем има трети закон за счетоводството, приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник – бр.98 от 16.10.2001 г.
Основното третиране на счетоводната система е в съответствие с изискванията на четвъртата и седмата директива на ЕС. С важност е законовото уреждане на проблема за директното прилагане на Международния счетоводен стандарт, т.е. счетоводната ни система става част от международната теория и практика.
Счетоводството следва да се осъществява като се обхваща всички стопански операции в хронологичен и систематичен ред. При създаването и поддържането на счетоводната система на всяко предприятие се изисква да са налице:
- всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции,
- систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация , които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край,
-синтетични и аналитични счетоводни регистри с равенство и връзка между тях,
-междинно и годишно приключване на счетоводните регистри и съставяне на оборотна ведомост.
Особено внимание следва да се обърне на годишното счетоводно приключване. В края на годината се прави сводка на отчитаните данни. Сводката е специфичен способ на счетоводството като се използва през различните етапи на счетоводното отчитане. Тя се проявява при разработването на счетоводния баланс. Данните от отделните пера се
обобщават по групи и раздели, но за извършването на сводки е необходимо да се приключат счетоводните сметки. Годишните финансови отчети са едни от най-важните части от счетоводството на всяко предприятие. Тя е и най-голям по обем в Закона за счетоводството. Членовете са групирани в три раздела:
Съдържание на годишните финансови отчети /ГФО/,
Съставители на годишните финансови отчети,
Публичност на годишните финансови отчети.
Годишният финансов отчет се съставя на български език в хиляди левове към 31.12. основното изискване към него е вярно и честно да представи имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетният финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. В закона за счетоводството са предвидени изисквания, на които трябва да отговаря съдържащата се информация в ГФО: разбираемост, уместност, надеждност, сравнимост и независимост на отделните отчетни периоди и стойностната връзка между начален и краен баланс.
Изключително важното значение за всяка една уважаваща себе си и развиваща се в положителна насока стопанска организация е годишният финансов отчет, който започва с годишното счетоводно приключване.
Счетоводното приключване може да се разглежда и характеризира като специфичен процес на обобщаване и логическо преобразуване на счетоводната информация от текущото счетоводно отчитане в насока на създаване на обобщена счетоводна информация за целокупната дейност и за резултатите от тази дейност на предприятието за годината. За отчетен период законът приема календарната година. Той започва от 01.01. и приключва на 31.12 на отчетната година. Създадената резултатна счетоводна информация по такъв начин се филтрира съобразно информационните потребности на потребителите и. Тя се обобщава и синтезира в информационни масиви, изградени по икономическа еднородност и управленско предназначение. Тези масиви приемат цифрово отражение и системно изложение в съответни носители на информация.
В условия на пазарното стопанство информацията в годишния счетоводен отчет, показана в парично-стойностен израз, е предназначена за анализ на целокупната дейност на предприятието и за последващ контрол върху тази дейност. С тази
информация се установява и характеризира финансовото състояние на предприятието. По тази причина, макар и с определена условност в прецизността на наименованието годишният счетоводен отчет се нарича финансов отчет. Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети, разработени от комитета за международни счетоводни стандарти. Те са възприети и залегнали в нормативни текстове на ЗС у нас. Целта, която се преследва със съставянето и представянето на тези отчети е чрез тях в качеството им на специфични носители да се представя информация за финансовото състоя на дадено предприятие.
Процесът на приключване протича в определени, последователни фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Това налага в предприятието да се извърши цялостна подготовка за правилно и навременно приключване.
За начало на годишното счетоводно приключване, съгласно нормативната уредба, следва да се приеме изтичането на отчетната година. То трябва да приключи в сроковете, определени със Закона за счетоводството. Негов завършек е съставянето и подписването от ръководителя и от главния счетоводител на годишния счетоводен отчет, респективно на неговите съставни елементи. Процесът на приключване протича в определени, последователни фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Това налага в предприятието да се извърши цялостна подготовка за правилно и навременно приключване. Тази подготовка, която започва месец и повече преди края на отчетната година трябва да бъде извършена от лицето на което е поверено воденето на счетоводството на предприятието и което обладава правомощията и отговорностите на главен счетоводител.
Главният счетоводител трябва да разработи вътрешния план-график за годишното счетоводно приключване, който трябва да обхване отделните етапи на годишното приключване в срокове, лица и видове отчети. Разработеният план-график трябва да се представи на ръководителя на предприятието и той да бъде утвърден от него.
След утвърждаване на план-графика, е необходимо да се проведе счетоводен инструктаж на материално-отговорните лица, на счетоводителите и други служители в предприятието, ангажирани с предстоящото годишно счетоводно приключване и да се поставят задачите, които трябва да бъдат изпълнени от всеки.
Подлежащата на осчетоводяване първична счетоводна документация следва да бъде приведена в пълен порядък и съобразно изискванията на Закона за счетоводството.
Трябва да се предприемат мерки за пълна съгласуваност в работата като цяло и по отделните етапи на приключването е обработката на счетоводната информация.
Един от етапите на годишното счетоводно приключване е инвентаризирането на активите и пасивите на предприятието. И въз основа на инвентаризацията да се установи дали има разлики от обезценката на материалните запаси, на паричните средства във валута, на наличните ценни книжа и размера на по-високата стойност на задълженията във валута спрямо стойността, по която тези задължения се отчитат до момента. Установените по този начин разлики следва да бъдат осчетоводени.
Следващи етапи също са:
разпределяне и отнасяне по принадлежност на разходите по икономически елементи, отчетени през годината по сметките от група 60 – разходи по икономически елементи.
Разпределяне и отнасяне по предназначение на разходите за бъдещи отчетни периоди, отчетени като такива през годината по сметка 613 – разходи за бъдещи периоди.
Установяване оборотите по сметка 614-разходи за организация и управление и сметка 615 – разходи за продажба на продукция и разпределението на тези разходи по направление, съобразно с възприетите в предприятието критерии.
Установяване салдата по сметка 303- продукция, сметка 305 – изпратени стоки и предадени работи, сметка 611 – разходи за основна дейност, сметка 612- разходи за спомагателна дейност и сметка 613- разходи за бъдещи периоди, както и на
увеличенията и намаленията на остатъците в края на годината спрямо остатъците по тези сметки в началото на отчетната година.
Обобщаване на разходите за дейността и калкулиране физическа себестойност на продукцията, работите и услугите.
Заприходяване на продукцията по фактическата и себестойност, внасяне на необходимите корективи при това заприходяване в случаите, когато текущото е извършено по ориентировъчна себестойност.
Отразяване по счетоводен път на фактическата себестойност на продадената продукция, стоки, услуги и други продажби по дебита на сметките от група 70-постъпления от продажби. Ако през отчетния период отчитането на продажбите на продукция се е основавало на текущото отчитане на себестойността на продукцията по ориентировъчна оценка, например чрез използване на вътрешно-планова себестойност, в края на отчетния период следва да се внесат необходимите корективи в насока на отразяване на дебита на посочените сметки от тази група на фактическата себестойност на продаданета продукция. Това трябва да стане чрез съставяне на изправителни или корегиращи счетоводни статии.
Приключване на сметките от група 62 – финансови разходи, 69 – извънредни разходи, 72- финансови проходи и 76 – извънредни приходи, отнасяне на тези разходи по сметка 123 – печалба или загуба за текущата година. Установяването на размера на печалбата или загубата за отчетната година от продажби на продукция, работа, услуги и други. Влиянието върху нея на финансовите и извънредните приходи и на финансовите и извънредните разходи на предприятието.
Установяване оборотите и салдата по сметките и съставяне на оборотната ведомост за синтетичните счетоводни сметки.
Съставя се отчет за приходите и разходите за отчетната година.
Съгласно нашето законодателство всяко предприятие съставя и Декларация за данъчно облагане на печалбата и за други вноски от печалбата.
Осчетоводяване на разликите за довнасяне на данък върху печалбата на предприятието, установени в Декларация за данъчно облагане на печалбата.
Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която да намерят отражение промените, настъпили вследствие на счетоводните записвания по окончателното разпределение на печалбата.
Следващ етап от годишното счетоводно приключване е съставянето на годишният финансов отчет. Той се съставя съгласно стандартите определени от Министерството на финансите и Националния статистически институт.
Съдържанието на годишния счетоводен отчет съобразно чл.40 от ЗС това са:
Счетоводен баланс
Отчет за приходите и разходите
Паричните потоци
Собствен капитал.
Ръководството на предприятието е отговорно за съставянето на счетоводните му отчети, които трябва да дават вярна представа за финансовото състояние, резултатите от дейността, паричните потоци и изменения.
Счетоводният баланс включва балансова и зад балансова част и се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в счетоводните стандарти. Тя съдържа информация по раздели и групи:
Активи в следните раздели:
дълготрайни активи, групирани като материални, нематериални, финансови, репутация, разходи за бъдещи периоди
краткотрайни активи, групирани като материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи, парични средства и разходи за бъдещи периоди.
Собствен капитал- като раздел със групи:
основен в това число не внесен капитал, премии от емисия, резерв от последващи оценки на активите и пасивите, целеви резерви, финансов резултат.
Пасиви в раздели:
Дългосрочни пасиви, групирани като дългосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания
Краткосрочни пасиви, групирани като краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.
Активите и пасивите се подреждат в групите от всеки раздел на счетоводния баланс по степен на същественост
Зад балансовата част съдържа условни активи и условни пасиви, признати и оценени съгласно счетоводните стандарти.
Отчетът за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в съответствие със счетоводните стандарти и съдържа информация за
Приходи от обичайната дейност, групирани като нетни проходи от продажби, проходи от финансирания, финансови приходи, загуба от обичайната дейност, извънредни приходи, счетоводна загуба
Разходи за обичайната дейност, групирани като разходи по икономически елементи, суми с корективен характер и финансови разходи: печалба от обичайната дейност, извънредни разходи, счетоводна печалба, разходи за данъци.
Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по радели или по функционален признак.
Отчетът за паричните потоци включва паричните потоци при постъпления и от плащания за основната дейност, инвестиционната дейност и финансовата дейност на предприятието и се съставя в съответствие с – НСС 5.
Отчетът за собствения капитал включва измененията- увеличенията и намаленията в собствения капитал в резултат на осъществяваната дейност, преоценките, операциите със собствениците и други и се съставя в съответствие нашето законодателство.
Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричните потоци и на отчета за собствения капитал на предприятията, осъществяващи специализирани дейности като банки, застрахователи и други, на бюджетните предприятия, на предприятията с нестопанска цел и на предприятията в ликвидация се определят от счетоводни стандарти.
За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.
Финансовият отчет на предприятията, чийто годишен оборот не надхвърля 50 хил. лв. се състои само от отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс. Те могат да прилагат едностранно или двустранно счетоводно записване.
Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:
Достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието
Важни събития, настъпили след годишното счетоводно приключване
Предвижданото развитие на предприятието
Движение на акциите
Друга информация по преценка на предприятието.
Предприятията, които съставят консолидирани финансови отчети, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определен в приложим счетоводен стандарт.
Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия и по ред, определени от министъра на финансите.
Също така ГФО подлежи на публичност за прозрачност за дейността на всяко едно предприятие, това се осъществява като публикуване в икономическо издание, собствено издание или Интернет, а също така в Търговския регистър до 30 юни на следваща година.
Управлението на стопанските субекти се нуждае от събрана, интегрирана счетоводна информация за научно обосновани управленски решения. Информацията в Годишния финансов отчет във все по-голяма степен ще бъде унифицирана със счетоводната информация на държавите от Европейския съюз.
Неминуемо е да бъде хармонизирано Българското Счетоводно Законодателство с това на Европейския съюз. Ще се запазва условието на ГФО на предприятието да предлага богата информация на наличните активи за резултат от тяхното използване, за финансовото взаимоотношение с държавата и нейните институции, с българските и чуждестранни контрагенти.
Накратко казано актуалността и прозрачността за съставяне на ГФО в нашата страна понастоящем ще продължава да се развива и усъвърщенства. Организацията за разработване на ГФО във всяко предприятие следва да бъде, като се прилагат всички законови стандарти и се спазват стриктно всички етапи на годишното счетоводно приключване.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Национален счетоводен стандарт –ННС 5 и ННС 7
Национален счетоводен стандарт – ННС 1
Закон за счетоводството- 2001 г.
Министерство на финансите- www.minfin.bg
счетоводство на предприятието”-Проф. д-р Марин Димитров
Сподели с приятели: |