Готова ли си, бебчо?
Изтегляне 59.51 Kb.
|
| Глава 19
-Готова ли си, бебчо? Пътувахме и неудобната тишина между нас ме измъчваше. От време на време хващаше ръката ми и я целуваше, като след това промърморваше нещо, което не успявах да чуя. Погледнах го няколко пъти, но той не отвърна глава нито един път, просто гледаше само напред. Най после спряхме пред университета, отдъхнах си и започнах да разкопчавам колана. В този момент ръцете му се плъзнаха върху моите, явно се опитваше да ми помогне, защото не бях осъзнала, че се боря с този колан от няколко минути. При допира му ръцете ми затрепериха, затова ги отдръпнах рязко и той ловко го разкопча, след което побързах да сляза и той се провикна зад гърба ми. -Обади ми се, когато свършиш! - наведох се, кимнах и му се усмихнах. Затворих вратата и се обърнах към внушително голямата сграда пред мен. Взех си глътка въздух, сложих ръка на гърдите си, за да остана така спокойна, защото сърцето ми щеше да се пръсне. Бях нервна. Ами ако решат, че не съм подходяща. Винаги съм рисувала и това е единственото нещо, което искам да правя и в бъдеще. Нямам си нищо друго. Ръмжащия двигател зад мен разсея мислите ми и аз се стреснах. Обърнах се и проследих отдалечаващата се черна кола. Запътих се към огромното стълбище, което водеше към огромна въртяща се стъклена врата. Влязох през нея и ахнах. Вътре в класически стил. От двете страни на огромната зала имаше стълби, които бяха извити и се свързваха на горния етаж, където имаше нещо като балкон. Пристъпих към бюрото, на което беше застанала някаква жена на средна възраст. Помолих я дя ме опъти и закрачих след нея. Качихме се на горния етаж и ми показа с ръка към една двоина врата, на която в средата имаше някакъв златен символ. Остави ме да стоя пред вратата, поех си дъх и почуках. Чух плътен глас, който извика: -Влез! - дръпнах дръжката и влязох в огромната стая. Имаше огромно бюро и точно зад него, прозорци, които бяха от пода до тавана. Не виждах човека, беше седнал на един голям въртящ се стол зад бюрото и беше с гръб. Изпънах тялото си и се опитах да си придам сериозен вид и да не показвам впечатлението си. Стола се обърна бавно или поне така ми изглеждаше и от него се появи мъж с леко побеляла коса. Беше строен и след като пристъпи към мен, забелязах че е много висок. Носеше ръчно ушит костюм, това беше очевидно, защото пасваше идеално на тялото му. Стиснахме ръцете си и почувствах, че моята е леко потна. Почувствах се леко неудобно и отклоних поглед. -Приятно ми е, госпожице, Холстър! - неможех да отговоря. Почувствах, че започвам да се потя и на други места. Стига, Хейлс! Стегни се! Поех си дъх и изпънах тялото си, уверено. -И на мен, господин Майър! - усмихна ми се вежливо и ме подкани да седна на дивана, който беше пред бюрото му. Настаних се, а той се премести на стола зад бюрото си. Разгледа някакви документи и ме погледна. -Значи искате да се запишете в нашият университет? - кимнах и вплетох пръстите на ръцете си и ги положих в скута си. -Нали знаете, че трябва да имате много опит? -Да, знам! Рисувам още от както се помня! - уверих го и лицето му омекна. -Значи сте отдадени на изкуството? - вдигна вежда, но погледът му беше като скала. Студен и непробиваем. Дори малко се притесних. -Изцяло, сър! - той кимна и отново започна да прехвърля листове от едната в другата си ръка. -Дайте ми копието от дипломата си, госпожице Холстър. - каза без дори да си прави труда да ме погледжа. Отворих чантата си и я извадих. Надигнах се и му подадох документа с разтреперани ръце. Проследих погледа му и видях, че оглежда тялото ми, дотам където останалата част се скрива от бюрото. Присвих очите си, но той изобщо не се притесняваше. Огледа ме най-обстойно без дори да погледне обърканият ми поглед. Грабна документа от ръката ми и не откъсваше очи от гърдите ми, докато се настанявах отново на кожения диван. Погледа му се измести към очите ми и забеляза, че го наблюдавам. Прочисти гласа си и сведе поглед към документа. Очаквах да каже нещо, но той просто сверяваше информацията с един друг лист. Зачаках и мисля, че минаха петнайсетина минути, преди да каже: -Госпожице Холстър, приета сте в университета! - усетих вълнение в стомаха си. Ухилих се и станах от дивана. Поех ръката му и я разтърсих въодушевена. -Поздравления! - каза неловко той и отдръпна ръката си. -Благодаря ви! - усмихнах се още повече и понечих да взема чантата си и да си тръгна, но в този момент той извика: -Почакай! - обзе ме паника. Какво още може да иска. Защо ми говори на ти? Обърнах се несигурно и отново заех мястото си на дивана. Погледнах го в очакване да продължи, но вместо това, той се изправи и дойде до мен. Настани се на ръба на дивана и преметна единия си крак върху другия. -Надявам се, че ще се отнасяш сероизно към училището. Това е един от най-престижните университети в града и постигнах това с много труд. Тук се отнасяме сериозно към всичко, което вършим. -Разбира се! - уверих го и преглътнах от облекчение след като се изправи. Изправих се след него и бяхме лице в лице. Подадох ръката си, но той не я пое. Вместо това хвана раменете ми и доближи устни до едната ми буза, след това към другата и аз се опитах да прикрия ужасената си физиономия. Усмихнах се неловко и взех чантата си, колкото се може по-бързо и буквално се затичах към вратата. Усещах очите му, които ме гледаха. Дръпнах дръжката и бутнах вратата след себе си със все сила, при което тя се затвори с гръм и трясък. Какво беше това, подяволите? Бях на улицата и се оглеждах за черната кола, но я нямаше. В този момент усетих телефона ми да вибрира. Извадих го от чантичката си, имах съобщение, от Брукс. Съжалявам, бебчо, но ми изникна спешна работа и няма да мога да дойда. Отпред ще те чака кола, която ще те вземе. Брукс Въздъхнах и се огледах. Зърнах лицето на Бен и се затичах натам. Прегърнах го и почти не го съборих на земята. -Как мина? - попита той и започна да движи главата си. -Косата ти влезе в устата ми! - засмях се и се отлепих от тялото му. Опитах се да укротя косата си, въпреки, че не беше буйна. Беше си напълно права и падаше до дупето ми. -Не питай! Това беше най-странното нещо в живота ми! - въздъхнах и се намръщих. Спомних си за него и започнах да търкам дланите си в бузите си, за да махна този спомен. Бен кимна и прехапа устни, като се опитваше да не избухне в смях. Изведнъж бузите му се изпълниха с въздух и той избухна. При тази гледка и аз започнах да се смея. Бързо се овладя и се отдръпна от вратата, за да я отвори. Настаних се на задната седалка и го проследих с очи . Потеглихме и пътувахме за кратко, след което видях къщата си и как я подминаваме. -Къде отиваме? - попитах озадачена и се загледах в безизразното му лице. -Във фирмата на шефа ми. -Моля! Какво ще правим там?- намръщих се и се опитах да се успокоя. -Нареди ми да те заведа при него. - в този момент кимнах и се опитах да прикрия усмивката си. Ще го видя отново! През целият път ми разказваше вицове и се смеехме. По едно време ми стана скучно отзад и реших да се преместя. -Идвам отпред! - пресегнах се към рамото му за опора и се издърпах напред с другата ръка. -Какво!? Не, стой си отзад! - изтърси рамото си и ръката ми падна. -Не! - почти изписках, а той се стресна. Тялото ми полетя напред, след като той заби спирачки. Уплаших се и се хванах за първото нещо, което можех. Врязах ноктите си в бедрото му, а той изстена силно. -Боже, Хейли! - измънка той и заглуши писъците ми с едната си ръка. Придърпа ме и цопнах на предната седалка. Краката ми попаднаха в скута му. Свих колене и ги прибрах пред моята седалка. Престорих се, че бърша несъществуваща капка от челото си и въздъхнах. -Извинявай! - погледнах го с мил поглед и се нацупих. -Толкова съм невнимателна! -Не, не няма нищо! Не се самообвинявай. - облегнах се на седалката, а той обгърна частта между рамото ми и шията с ръката си. Загледа се напред и засили скоростта. Спряхме пред една внушително висока стъклена сграда. Беше като небостъргач. Целунах Бен по бузата и го погледнах, за да се уверя, че всичко е наред. Той кимна и аз слязох тромаво. Бяхме пътували доста дълго и краката ми са се схванали. Усетих как мускула на бедрото ми се съкращава и отпуска неконтролируемо и затова се наведох и го разтрих. Оправи се, но все още усещах лека болка, докато пристъпвах напред с високите обувки. Вратата автоматично се отвори и ме пусна вътре. Първото нещо, което видях, беше едно стъклено бюро. Закрачих уверено матам и пригладих роклята си. Подпрях се на лакти и зачаках мъжа да ми обърне внимание. -Може ли да ме опътите към офиса на... - опитах се да си спомня фамилията му. Бях я научила от интернет. Странно, но да, рових се за Брукс в интернет. -...ъмм...Господин Купър? - той кимна и ме подкани да проследя една много добре изглеждаща жена, облечена в сива прилепнала рокля. Дали му е секретарка? Много е симпатична! Боже, ревнувам ли? Поклатих глава и огледах стройното и тяло. Беше по-женствена от мен, явно е по-голяма. Косата и беше до раменете и беше идеално права. Имаше отенъци на по-светло и по-тъмно кафяво. Обърна се към мен и спря пред една врата. Явно това е офиса му. Огледах лицето и. Освен малката бръчка на челото и, всичко друго излъчваше младост. -Господин Купър ви очаква, госпожице! - каза със звънлив глас. Очаква ме? Ами разбира се, Хейлс! Нали той е наредил да ме доведат тук! Размърдах се неловко и кимнах. Понечих да отворя, но тя се пресегна и хвана дръжката преди мен. Страхотно, още една, с която трябва да се бия за този невероятно секси мъж! Усмихнах се неловко и я погледнах сериозно. Тя отвори и ме изгледа злобно. -Майната ти, кучко! - изръмжах, след като се отдалечих достатъчно и в този момент пред мен се разкри невероятна гледка. Брукс, седнал на голямо стъклено бюро, на което бяха разпилени някакви папки. Беше се съсредоточил и не ме погледна веднага. Стоях и чаках като пълна глупачка. Надигна глава и съзнанието ми се замъгли след като го видях отново с очила. Спомних си за крайно неудобните ситуации, в които изпадах в самолета и се засмях. Той вдигна вежда и ме огледа, бавно. Дори леко свали очилата си. Ахна и прехапа устна. -Днес наистина си много секси! Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 59.51 Kb. Сподели с приятели:
|