Характеристики на тренинг обучение
Изтегляне 389.25 Kb.
|
Свързани:
ОЕЕ - СХЕМИ
- Навигация на страницата:
- Въведение……………………………………………………………………….
- Методи на тренинг обучение…………………………………………………..
- ЕТАПИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА ТРЕНИНГОВА ПРОГРАМА………..
| Александра Хвойнова 26.02.2024 г. 15:00 ч. Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград Технически Факултет Методика на тренинг обучението по технологии и предприемачество Реферат Тема: Характеристики на тренинг обучение
БЛАГОЕВГРАД 2023 г. СЪДЪРЖАНИЕ Въведение……………………………………………………………………….Баланс между информационното и партиципативно качество на тренинга…Тренингът е форма на образование……………………………………………Методи на тренинг обучение…………………………………………………..Стилове на учене……………………………………………………………….Фази на груповата динамика…………………………………………………..ЕТАПИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА ТРЕНИНГОВА ПРОГРАМА………..Въведение Има съществена разлика между подготовката и провеждането на един тренинг и една лекция или урок. При лекцията или урока лекторът или учителят се концентрират основно върху обема и качеството на знанията, както и начините на преподаването им. Лекторът или учителят обмислят стратегии относно своето поведение при изнасянето на лекцията или урока, така че, те да са привлекателни за аудиторията. При тренинга педагогическите съветници също се подготвят за провеждане на тренингите. Различията с традиционното обучение са в няколко аспекта: Първо, основните цели на тренинга са не само усвояване на знания, но умения и нагласи, като те имат практическа ориентация Второ, ролята на педагогическите съветници е по близо до тази на режисьора в един филм, отколкото тази на лектора, тъй като педагогическите съветници правят избор на обучителните игри и събития и ги провеждат, така че да се постигнат целите на тренинга. Трето, при тренинга главното е да се предизвика преживелищен опит, породен от активното участие на обучаваните, докато при традиционното обучение участниците са пасивни, опитвайки се да запомнят и разберат идеите, които излага лектора. Традиционният подход не е ефективен в усвояването на умения и нагласи. Причините за това са няколко. В тренинга педагогическите съветници участват със своята личност и те трябва да имат необходимите знания и умения да го правят. След това необходимо е предварително запознаване с литература по дадената тема на тренинга, с интерактивните методи на обучение, с игрите и обучителните събития, използвани от други, за да може накрая да се направи дизайн на тренинг, отговарящ на потребностите от обучение на участниците. Под методика на тренинг следва да се разбира план, структура, стратегия за прилагане на интерактивни методи на въздействие, пораждащи преживелищен опит и постигащи предварително планираните цели на тренинга. Дизайнът на тренинга включва последователно подреждане във времето на всички обучителни събития, техните цели и начини за постигане. За да се направи добър дизайн трябва да се вземат предвид фазите на развитие на компетентността, цикъла на учене, стиловете на учене и фазите на груповата динамика. Какво е това тренинг? В нашия културен ареал терминът "тренинг" или словашкият му еквивалент "тренировка" предизвикват асоциации с физическо усилие, телесни упражнения и спорт. В други страни, преди всичко англосаксонските, терминът има по-широко значение и можем да го срещнем в образованието, директно в училищата, в психологическите дисциплини, във връзка с психическото здраве, в здравеопазването, мениджмънта и управлението, а също така и в множество други области от социалния живот, при подготовката на специалисти и развитието на потенциала на отделния ндивид и социалните групи. Тренингът може да бъде разбиран в множество зависимости. Думата тренинг е с английски произход (тренинг - тренировка, курс, обучение, инструктаж) и на практика изразява по-широк обхват на обучението отколкото подготовката и образованието в определена конкретна насока. На следващо равнище терминът тренинг произхожда от многобройните теории за ученето, откъдето се заемат методите и подходите на социалното такова като учене от конкретна социална ситуация, социален контекст и въз основа на импулси, обусловени от междуличностите отношения. Третото измерение на термина подчертава развитието на социалната компетентост на индивида - социалното му поведение, професионалните му умения, методическите подходи и гражданските правила като цел на тренинг програмата. С други думи, може да бъде схващан като характерен подход към ученето и като процес на образование, който включва не само развиване на знанията, но и развиване социалните умения на участниците в тренинга. Тренинг процеса като форма на интерактивно и партиципативно учене, но и като част от образованието, където освен с традиционния начин на учене, използващ преди всичко когнитивните функции на личността, се работи целенасочено и с. опита от преживяванията, емоционалните преживявания, самонаблюдението, обратната връзка и усвояването на социално поведение. Интерактивният подход се характеризира с това, че използва потенциала на отношенията между членовете на групата и към трейнъра (учителя, лектора, преподавателя). Партиципативните форми на учене предполагат двупосочна комуникация, участие на членовете на тренинг група в действието, по-висок дял при взимането на решения и поемането на отговорност. Баланс между информационното и партиципативно качество на тренинга Фиг.1 Една от характерните особености на ефективното партиципативно учение е балансът между равнището на знанията и степента на участие в тренинг процеса. Изхожда се от предположението, че знанията, получени с активно участие се приемат и асимилират по-бързо, по-лесно и в по-голяма степен. Фиг. 1 изобразява трите възможни подхода към ученето (четвъртият - с ниско ниво на информация и минимално участие - не е източник на достатъчно качество). Стрелките показват качественото нарастване. Подходът, обозначен с А, се отличава с висока степен на участие и предоставяне на минимална информация. Става въпрос за ситуация, характерна за неформалия обществен живот и допринасяща за взаимно разбиране и висока кохезия Може да намери свое място в образователния процес. Например в тренинга, където се поставя акцент върху създаването на атмосфера на взаимно доверие или при укрепването на колективната позиция. Смятаме, че ако се стремим да окажем влияние върху позициите на учениците, не всеки момент от тренинга трябва да съдържа висока степен на информация. Обратното, понякога е по-важно общото преживяване и разбирането на другите хора. За илюстрация може да послужи стремежът да се разберат преобладаващите реакции на културното или етническо малцинство. Начинът на работа, типичен за подход С, се отличава с високо информационно равнище и минимално участие. Приближава се към традиционното механично разбиране на ученето. В някои ситуации обаче може да има свой смисъл. Възможно е да става дума за лекция на авторитетен специалист. Оптималният подход, характерен за партиципативното учене, представлява процес, при който учениците активно се включват и който предлага същевременно висока степен на знания (В). Тук от решаващо значение е не количеството, а качеството на знанията. Тренингът е форма на образование Какви са мотивите за налагането на тренинга. Защо да не останем с традиционния учебен процес. Причините са много При традиционния подход, характерен за нашата училищна система, силен акцент се поставя върху знанията. Усвояването на умението да се учи, стремежът да се развива на първо място личностният потенциал и да се формират позиции у ученика, изграждането на позитивно отношение към постоянното образоване или тренингът на поведението не са първостепенните цели в официалната училищна доктрина на образователната система. Те са само неин евентуален второстепенен резултат. Тяхната цел е по-далечна - с качественото прилагане на получените знания и умения се предполага придобиването на по-широк поглед отколкото само с опосредстването на знания. Очакваме изучаването на новите форми на поведение (способността да се води релевантна дискусия, да успееш убедително да представиш собственото си мнение, умението да създаваш демократични структури и процедури направо в естествената социална среда, да умееш да обясниш взаимозависимостите, да не се страхуваш да изразиш мнението си и да го защитиш, да налагаш правата си и да поемаш отговорност за действията си, но и да приемаш различното мнение, различните хора, различната култура и под.). Всичко това изисква социални умения поне в такава степен, в каквато е познаването на дадената проблематика. Възпитанието към зачитане на човешките права не може да остане на ниво информация, то изисква приемането и в оптимален вариант усвояването на демократичните ценности. Традиционното образование няма достатъчен потенциал за това. В тренинг програмите се работи с когнитивните процеси (мислене, памет, внимание, реч) в същата степен както и с емоционалните фактори (вътрешно преживяване, афективни състояния, чувства) и поведение (активност, реакции, процеси в социалната среда между индивидите, групите, в групите). Всичките три елемента имат свое място в тренинг програмата. За да обясним този процес, можем да използваме цикъла за учене на Д. А. Колб. Той се прилага много често в тренинг програмите. Фиг.2 Д. А. Колб е създател на концепция за ученето, т.нар. цикъл на ученето. Той се състои от четири елемента,представени от термините опит (преживяване, нов опит, практическа дейност), обратен поглед върху опита (разбор на опита, какво може да се научи от опита, дефиниране, какво може да се вземе, какво е използваемо, рефлексия и под.), теория (извод от опита - включване на получените знания в система и контекст, обобщаване, създаване на концепции), експериментиране (използване на познанията, утвърждаване на новите умения в реалния живот, планиране на следващи стъпки). Тренинг процесът приема различни форми, самият подход обаче може да се обобщи до определена степен. За това може да ни послужи цикълът на ученето. Да си представим, че започваме тренинга с помощта на някакъв опит. Това може да бъде упражнение, чиято цел е решаването на екипна задача. Тренинг групата работи върху задачата двадесет минути и успява да реши задачата (опит). Следва разбор - какво е било направено, за да се стигне до решаване на задачата напр. трябвало е да се постигне сътрудничество разпределение на ролите подходът е изсиквал определено ръководство, било е необходимо да се договорят определени правила, била е важна обмяната на информация, в противен случай термините биха се използвали с различни значения. Всичко това става предмет на дискусия (обратния поглед върху опита можем да наречем и рефлексия). Говоленето за опита все още не означава приключил тренинг процес Методът продължава и по-нататък. Полученият опит, а вече и някакви познания не могат да бъдат самоцелни, те биха могли да се насочат към определена тема, система, теория на концепцията (извод от опита) Тя може да бъде изведена от опита и рефлексията. В дадения пример би могло да става въпрос за сравнение с правилата за демократично вземане на решение и разделение на властта, напр. да се сравни опитът при разпределянето на ролите, ръководенето на екипа и приемането на правила с държавната система и създаването на правила за функциониране на обществото Част от това може да бъде и информацията за правните системи, където ще се появят елементите, установени от опита. След приключването на подобен тренинг блок е възможно да се очакват експерименти с получения опит при други ситуации, напр в часа по технологии и предприемачество или в къщи при дискусииите за поделянето на домашната работа.Експериментирането може да доведе до нов опит който, развивайки се по-нататък в цикъла, по посока на часовниковата стрелка, предполага придобиването на още и още опит и познания. Методи на тренинг обучение Изследванията върху ученето и паметта наблягат на различния ефект от запаметяването според начина на учене. Както показват рисунките от ил. З, тенденцията към запомняне е различна при различните форми на учене Ако към процеса на учене се включва само четене, след определено време човек запомня средно около 10% от информацията, при слушане процентът се приближава до около 20%, при възможност да се следи явлението визуално, се запомня средно около 30% от информацията, при комбиниране на гледане и слушане процентът стига до 50%. Възможността за запаметяване при активна дискусия се повишава до 70%. Най-ефективният начин обаче е дейността, при която хората имат склонност да запомнят до 90% от импулсите. С това, че се базира на опита, личното преживяване и активността, тренинг процесът облекчава процеса на учене и запаметяване. Ефективно ръководеният тренинг процес е подходящ и поради това, че осигурява: Изтегляне 389.25 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||