Влизане и придвижване в коридори и стълбища, преодоляване на ъгли

дорите са наличието на врати, водещи към различни помещения, и липсата на прикритие. Някои от вратите може да са заключени, други - не. Затова, за да се избегнат изненади, е необходимо да се проверяват една по една, като не трябва да остане непроверено помещение. Винаги се застава отстрани на вратата, никога срещу нея. Удачно е да се заеме позиция клекнал долу встрани на вратата, да се почука и полицаят да обяви присъствието си, ако ситуацията го изисква. Ако вратите се отварят отвън на вътре, при липса на укритие добрата позиция е отдясно на дръжката на вратата. Така при отваряне полицаят не може да бъде видян веднага. При влизане единият полицай осигурява прикритие, докато другият влиза в помещението. При отключена врата двамата полицаи застават от двете й страни и този, който е до бравата, отваря и тласка вратата към втория, който, хващайки я за дръжката си осигурява прикритие. Ако се отваря навътре - със силен тласък се отваря докрай. И в двата случая вратата се открехва леко и полицаят се ослушва. Основните техники на влизане са две
„увиване“ и „хикс влизане“.
При техниката „увиване“ двамата служители, стоящи от двете страни на вратата
- откъм пантите и откъм бравата, предприемат влизане в помещението (проникване, плътно придвижвайки се - единият вляво покрай касата на вратата застава до стената, а другия вдясно, огледално на първия, застава също до стената в помещението). Тази техника е ефективна при по-широки врати. ,,Хикс“ влизането започва от двете страни на вратата, провежда се на две нива, последователно. Служителят, стоящ вляво на вратата, поглежда фронтално и вдясно, като оставя само ,,мъртва зона“, прониква на долно ниво (приклекнал) и по диагонал заема позиция вътре в помещението, вдясно от вратата, като преди да влезе от пункта за достъп прочиства и тази зона. Служителят, стоящ отдясно на вратата, поглежда фронтално и вляво, като оставя само ,,мъртва зона“, прониква на горно ниво и по диагонал заема позиция вътре в помещението вляво от вратата, като преди да влезе от пункта за достъп прочиства и тази зона. Целта на това влизане е полицейските служители да неутрализират евентуална заплаха от въоръжено нападение. С проникването на две нива това може да се осъществи сравнително безопасно и ефективно, особено ако се изпълнява бързо и техниката е тренирана многократно. При заключена врата се използват различни методи за пробив: механичен - с помощта на чук, лост, таран и др.; огневи и пиротехнически пробив - със специални боеприпаси и експлозиви. Особено рискова зона при придвижването в сгради са стълбищата. Придвижването по тях е препоръчително да става с гръб към стената на известно разстояние от нея. По този начин се използва и периферното зрение
39

и се разширява обхватът на зрителното поле, с минимални движения на главата се покрива видим участък от 180 градуса.
Придвижването по стъпалата се осъществява с „пристъпване“ - десният крак се поставя на горно стъпало, левият крак се поставя на мястото, където е бил десният.
Полицаите се придвижват при постоянно подсигуряване и наблюдение. Този, който се придвижва, го прави бързо покрай стената срещу парапета до следващата видима зона.
Този, който подсигурява, прикрива с гръб към стената и изчаква придвижването на първия полицай, след което ролите се разменят. Използването на електрически фенер става по преценка на служителите, в зависимост от ситуацията и помещението, в което се намират. Фенерът се държи встрани или пред полицая, под приготвено за стрелба оръжие. Осветяването става чрез използване на различни техники - „Чапмън“, „ФБР“,
„Харис“ - осветяващата ръка е под стрелящата, фенерът се държи паралелно на оръ- жието. Използването и насочването на оръжието става с изпъната ръка напред, след което осветяващата ръка се вмъква под нея. Да се внимава да не се изнесе подлагащата ръка пред оръжието. При издирване на престъпник в закрити и тъмни помещения използването на прожектор с високо интензивно осветление може да „заслепи издир- ваното лице и да го прикове на място“. В тъмнината възможностите за прикритие са по- големи, но контролът върху ситуацията е по-малък. Увеличават се възможностите за защита, но и за двете страни, увеличава се времето за работа с оръжие, в пъти намалява ефективността от стрелбата, времето за оценка и вземане на решения се увеличава, а за приспособяване към тъмнината на човешкото око са нужни около 40 минути. Според нашето постоянно заострено внимание винаги трябва да предполагаме наличието на нападател, защото ако там действително има някой, ние сме в неговата територия!
При установяване на заподозрян в извършване на престъпление се предупреждава под формата на ясни и точни фрази какви действия предстоят спрямо нарушителя. Ние сме зад укритие и извикваме нещо от рода на: Полиция! Вие, вътре!
Покажете се и излезте! Излезте, ходейки назад, наведени напред, ръцете назад с дланите към мен, ориентирайте се по посока на гласа ми, при неизпълнение на моето полицейско разпореждане мога да използвам физическа сила и помощни средства!
Разбрахте ли ме!.
Доста често това води до доброволно предаване. Тук от изключителна важност е психологическото въздействие чрез издаването на полицейски разпореждания, като контролът върху звука, светлината и зрителното поле е пълен. Дори и предупреж- дението да не изиграе никаква роля и последва нападение или престрелка, ние имаме
40

законното предимство, че сме извършили необходимото по предупреждаване на нарушителите за това, което ги очаква. При нападение нарушителите използват подръчни средства като лопати, тояги, вили, метални прътове, ножове, боксове и др. с цел бягство. Тук от основно значение за защита е използването на защитните техники, анализирани и точно представени в публикацията на Николов за противодействие на нападението и установяване на контрол над престъпника (Nikolov, 2017). При физическо съприкосновение с нападател често оръжието на полицая при невнимание става уязвимо. Затова то трябва да е поставено в кобура така, че да може да се изважда с една ръка. Кобурът трябва да е на удобно място, осигуряващо лесен достъп на стрелящата ръка до ръкохватката на пистолета. По друг начин стои въпросът, ако нападението е съпроводено с употреба на оръжие от страна на престъпника. При престрелка рязко се вдига адреналинът, повишава се кръвното налягане, получават се спазми и всичко това в повечето случаи в динамична среда, с кратка продължителност.
Затова отново е необходимо да се повтори, че добрата психологическа, тактическа, физическа и стрелкова подготовка са от жизнено значение. В случай на стрелба се избира устойчиво на обстрел прикритие. В помещение това може да бъде щанд, тежки мебели, стени и др. Стрелбата от прикритие е в пъти по безопасна от откритата стрелба.
Зад прикритие полицаят се разполага така, че да бъде максимално прикрит и мобилен при стрелба, да има добра видимост и представа къде се намира престъпникът във всеки един момент. Използва се техниката „бърз поглед“. Стреля се винаги от различни места, странично на прикритието, като оръжието не е в контакт с прикритието. Изборът на стрелкова техника зависи от разстоянието, времето, с което се разполага, осветлението и др. Добър вариант е хващането на оръжието с две ръце. При необходимост от придвижване до друго прикритие, първо, се избира новото прикритие, като движението е бързо, леко приведен така, че оръжието да може да се използва.
Самото придвижване се прави на зиг-заг или на прибежки по диагонал на стрелящия, а не директно. Може да се използва пълзене или претъркаляне. Стреля се, когато тялото е по корем. При близко разстояние светкавичното падане и бързата стрелба са единствената възможност за оцеляване, когато насреща стои въоръжен противник. В такава ситуация може да се използват техники при защита от пистолет, когато е опрян в главата или тялото, или се направи опит за отвличане на вниманието на противника - да се удари, да се направи неочаквано движение, за да се спечели време и извади оръжието. На полицая му трябват 1.4 секунди, за да открие огън при самозащита.
Престъпникът за това време може да изстреля 5 патрона. Каквото и да се направи, то
41

трябва да е бързо и да се доведе до край.
Идеалната ситуация в такава рискова среда е, когато никога не се появяваме в полезрението на правонарушителя или онова поле, което ние не можем да покрием. Тактическият минимум изисква да не влизаме поне в полето, което партньорът ни не може да покрие.
Движението трябва да става винаги от тъмната към светлата страна. Тъмнината дезориентира повечето хора и понеже ние не можем да изчистим тъмен район както трябва, няма да видим потенциалните опасности, стоящи пред нас. Включването на светлините в стая, например, ни дава тактическо предимство и пречи на правона- рушителя. Когато се вземе решение да бъде включено осветлението в проверяваното помещение, е необходимо участващите полицаи да са прикрити, за да не се изложат на опасност. Включването на осветлението се извършва след направена преценка - светлината наш приятел ли ще бъде или враг? Светлината прави възможна преценката на потенциалните скривалища, човекът може изведнъж да стане видим, да се види сянка, силует или нещо друго. Може да стане и така, че за малко той да не е в състояние да вижда.
Ключовете за лампите в повечето помещения са на около 160 см от пода, но не трябва да стоим в цял ръст, когато ги включваме. Заподозреният може да е отбелязал къде са ключовете. Ако действаме в склад и знаем къде са шалтерите, трябва да работим отзад напред. Може да го видим преди да сме излезли на светлина. Тук най- важна е скоростта: не трябва да се бавим при попадане на силует. Ако влезем в район, където осветлението е по-слабо от това, от което идваме току що, трябва от прак- тическа гледна точка да затворим и отворим очи няколко пъти. Това ще настрои зрението ни. Не трябва да търсим в тъмното, ако носим фотосоларни очила. Те твърде бавно се променят и това може да създаде проблем. Кафяво-оранжевите очила са най- подходящи за случая.
При установяване на лице в сградата то се задържа и му се поставят белезници.
В зависимост от това, дали лицето ще изпълнява полицейските разпореждания или ще окаже съпротива, се определят тактическите способи за поставянето им. В първия случай се поставят, когато лицето е в изправено положение (с опора или без опора), а във втория случай - след прилагане на „ключови“ техники на раменна, лакътна и др. стави в легнало положение. След поставяне на белезници на лицето се извършва обиск.
Той започва с поставяне на ръкавици за еднократна употреба от полицай с полицейски правомощия, и се извършва на мястото на задържането по възможност в присъствието на цивилни граждани. При откриването у лицето на опасни предмети и оръжие те се
42

назовават поименно и с отличителните им белези се подават по посока на осигуряващия полицай, като се описват в съответния протокол. При нужда се оказва първа медицинска помощ на задържаното лице или се отвежда в най-близкото медицинско заведение. Задържаното лице се съпровожда до изхода на сградата, като при движението по коридор придвижването е до стената, противоположна на прозорците. Когато задържащият екип е от двама души, то единият е отзад, а другият отпред. При движение по стълби задържаният върви до стената, а служителите откъм парапета, през едно стъпало след лицето. Ако се преодоляват етажи, предварително се затварят всички прозорци в коридора. Не се препоръчва използването на асансьор. Не се допуска приближаването на лицето до странични лица или предмети, с които може да нарани себе си или други лица. Местопроизшествието се запазва от служителите с полицейски правомощия, които не допускат външни лица в района около него, осъществявайки охраната му чрез поставяне на защитна лента или „жива верига“.
Определят се границите на произшествието и се наблюдава прилежащия район. Не се допускат никакви промени в обстановката, не се местят и докосват предмети в периметъра на произшествието, не се употребяват храни и напитки, не се пуши, не се допускат служители на МВР или други лица, които не са заети непосредствено с разследването Целта на въпросните действия е в максимална степен да се запази целостта на местопроизшествието до идването на дежурна оперативна група (ДОГ).
Служителите изчакват пристигането на ДОГ, изготвят доклад за действията си и остават на нейно разпореждане. Задържаното лице се отвежда с патрулен автомобил в
РУ. Преди качването в автомобила, в купето се прави проверка за случайно останали дребни и опасни предмети. Задържаното лице се настанява на задната седалка по диагонал спрямо мястото на водача, когато се отвежда от двама служители и в средата, когато се отвежда от трима служители. В никакъв случай не трябва да се намира на мястото зад шофьора. Преди потегляне се заключват вратите на автомобила. По време на придвижването не се допуска спиране на патрулния автомобил по какъвто и да било повод.
След отвеждането на задържаното лице до районното управление пръв слиза от служебния автомобил един от служителите и тогава задържаният, като автомобилът отново се проверява за предмети, „случайно“ подхвърлени от правонарушителя. През цялото действие на една такава операция по задържане на закононарушител от момента на получаване на сигнала до отвеждането/конвоирането му в РУ се поддържа непрекъсната радиовръзка с дежурния по управление в ОДЧ.
43

Изтегляне 415.07 Kb.

Сподели с приятели: