І. обща част

І. обща част

Общият устройствен план на СТК „Берковски Балкан” представлява специализирана разработка за разкриване и осигуряване възможности за научнообосновано устройване и развитие на територията със специфично предназначение и с голям социален и икономически ефект, със значително отражение върху живота на хората от околността, върху жизнената и природна среда. До сега у нас подобна разработка за новоизграждащ се планински курорт не е правена. Всички наши сега действащи планински курорти са изграждани инцидентно, по хрумвания на различни спортни и стопански деятели, на парче, хаотично, без единно изградена концепция за развитие, с всички произтичащи от това неудачи и грешки.

Общият устройствен план служи за управление на процеса за изграждане и развитие на определената за организиране и развитие на отдиха и туризма територия, като осигурява рационалното взаимообвързано разположение на всички видове обекти и инженерно-технически системи и съоръжения, с оглед да се постигне най-висока икономическа и обществена ефективност.

По същество Общият устройствен план на СТК „Берковски Балкан” е една развита програма за разработване на стратегия относно реализирането на идея за изграждане на първокласен високопланински курортен спортно-туристически комплекс от национално и международно значение, при което програмно-целевият и научен подход са задължителни.

Главната цел е, чрез изработването на Общия устройствен план, да се изгради мотивирана цялостна концепция за осигуряване на оптимални условия за създаване на необходимата материално-техническа база за спорт, отдих и обитаване, отговарящи на перспективните изисквания за развитието на отдиха за периода до 2013 година и да се осигури комплексна проектна обезпеченост за изграждането на СТК „Ком”, с оглед на богатството на функциите, които му се отреждат.

2. Профил на община Берковица

2.1. Обща характеристика

Град Берковица е разположен в подножието на Западна Стара планина и е един от популярните планински и балнеоложки курорти с държавен статут от 1974 година. Намира се на 87 км от София и има население от 15 533 жители. Средната надморска височина на града е 405 метра. Община Берковица включва 20 населени места с обща територия 472 км² и население 21709 души 2003 г.). Шест от селата се управляват от пряко избрани кметове, а останалите 13 – от кметски наместници, назначени след допитване до местното население.

На исторически карти от VII – IX век Берковица е отбелязана като старо селище и вътрешен град на Българската държава. През Османското владичество е важен административен център. Днес римската крепост “Калето” e водещ археологически обект, допълнен от националните паметници - къща музей “Иван Вазов”, Часовниковата кула от 1762 година и Клисурския манастир с летопис от XXII век. Уникалните църкви “Рождество Богородично” (1843 г.), “Свети Николай Чудотворец” (1871 г.), Художествената галерия и Етнографският музей определят Берковица като град със стойностна историческа характеристика. В културния календар държим авторските права на международните форуми: “Лачени обувки” – детски фестивал на изкуствата, “Берксток” – рокфестивал, “Беркфест” – фестивал на любителското кино, “Ашиклар пее и танцува” – фолклорен фестивал, “Празник на Берковския балкан” и “Празник на малината” – туристически събори с емблематично послание. Берковица се гордее със своята Духова музика – единственият оркестър, свирил на живо с ансамбъла на Горан Брегович, както и с оригиналния си Ден – празника Рождество Богородично – 8 септември.

Климатът в района е с доказани лечебни свойства. Подножието на връх Ком (2016 м) е старо летовище, а днес на разположение на туристите са модерен ски-влек с 1500-метрова писта, екопътеки и многобройни пешеходни маршрути. Основният поминък е производството на екологична земеделска продукция предимно от ягодоплодни култури. Наличието на каптирани минерални извори в общината и близостта на планината определят туризма като основен приоритет в Плана за развитие на Общината от 2007 до 2013 година.

В икономически аспект градът е център на абразивното производство в България. Традиционна е обработката на мрамори, дървопреработването и пластмасовата промишленост във всичките й аспекти. Берковица координира управлението на горите в северната част на Западна България. Има наличие на Професионална лесотехническа гимназия и Учебно-опитното горско стопанство в с. Бързия. Градът под Ком е център на Регионалното сдружение за развитие на туризма “Северозападен балкан” с обхват от шест погранични общини.

През последните години частният сектор се изяви като основен двигател на икономическите процеси в региона с изграждането на хотели и бази за отдих. Налице е глобален проект за развитието на зона “Ком”, дело на частното предприемачество в сътрудничество с Общината.

Територията на Община Берковица е разположена в планинската и полупланинска част на Северозападна България. В косвено отношение преобладават сивите и светлосивите горски почви, а по поречията на реките Бързия и Златица алувиалните-ливадни почви. В планинската част почвите са среднопесъкливи, глинести и имат уплътнен глинест хоризонт. Площта представлява в по-голямата си част хълмист планински терен, много често пресечен от оврази. Най-ниската надморска точка е 250 метра в село Боровци, а най-висока точка е връх “Ком” – 2016 метра.

Климатът се определя като бореален – умеренотопъл със студена зима и прохладно лято. По класификацията на Кьолен е с уникални лечебни климатични свойства. Районът на град Берковица от всички останали населени места е най-близък до алпийския климат – този в зоната на връх “Ком”. Намира се в умереноконтиненталната климатична област и предбалканската котловинна подобласт.

Транспортната мрежа в общината е с дължина 379 км. Включва път II-81, чрез който се осигурява връзката на общината със София – 87 км и с областния град Монтана – 23 км, а чрез него и с международен път Е-79. Сто двадесет и три километра е четвъртокласната пътна мрежа, осигуряваща връзката със съседните общини Вършец и Георги Дамяново. Сто шестдесет и пет километра е уличната мрежа в населените места.

На територията на общината има 7 телеграфо-пощенски станции – Берковица, Бързия, Боровци, Замфирово, Гаганица, Котеновци и Петрохан. Общият брой на телефонните постове е около 8000, като само за град Берковица – около 5500. Селищата в общината са включени в Националната система за автоматично избиране, цялата част от територията има покритие от системите “Мобиком”, “М-тел” и “Глобул”. В началото на 2004 година започна цифровизацията на телефонните постове в Берковица.

Всички населени места в общината са водоснабдени. Водоснабдяването на град Берковица се осъществява от ХВ “Среченска бара”, водохващания “Бали Ефенди”, “Къса река”, “Сливашка бара”, “Шабовица”. “В и К” ЕООД - Берковица поддържа и експлоатира водопроводната мрежа в град Берковица и 15 села в общината. За града външният водопровод възлиза на 3 345 метра, а вътрешният на 50 816 метра. Общо за общината са съответно 99 052 метра – външен и 140 152 метра вътрешна водопроводна мрежа.

Със собствени водоизточници се снабдяват селата Гаганица, Бистрилица, Черешовица, Котеновци, Бързия и Лесковец. От водоснабдителна група “Тодорини кукли” се водоснабдяват Цветкова бара, Песочница, Замфирово и Рашовица, като Ягодово и Мездрея, които имат връзка с групата, се захранват от II щранг за град Монтана. От ХВ “Среченска бара” се захранват останалите села, а именно: Бокиловци, Комарево, Замфирово, Боровци, Балювица.

Енергийната система на общината включва мрежи със средно и ниско напрежение. Инсталираните мощности са достатъчни за задоволяване нуждите от ел. енергия. Мрежата средно напрежение 20 кV е с обща дължина 224 км., от които 198 км. въздушна мрежа и 26 км. кабелна. Мрежата ниско напрежение е въздушна с обща дължина около 220 км.

Изградена е канализацията в град Берковица с дължина на канализационната мрежа 84 км. Частично изграждане има по главните улици на село Замфирово.

Природният комплекс от умерен планински климат, лечебно-укрепителни условия, разнообразни, но сравнително бедни почви, добър воден потенциал и планински релеф, е бил, е и ще бъде благоприятен фактор за цялостното развитие на общината. Друг стратегически ресурс са термоминералните извори в Берковица. Горският фонд на територията на общината се нарежда сред първостепенните ресурси със стратегическо значение поради високия си рекреационен, екологичен и естетически потенциал (все още недостатъчно използван).

Структурата на поземлените ресурси е оценена като недостатъчно използвана поради намаление и застаряване на населението и отсъствието на финансови ресурси за развитие на селското стопанство в общината.

Особено място заемат природните забележителности на Западна Стара планина и връх Ком. Общината има предпоставки за развитие на планински, еко, културен, ловен и селски туризъм. Този ресурс все още е практически малко използван и комбинацията с минерални извори и благоприятен климат създават предпоставки за интензивно развитие на туризма в общината.

В транспортно отношение оживяване може да се очаква при евентуалното прокопаване на тунел под прохода Петрохан, което съществено ще съкрати разстоянията по международен път Е 79 Видин/Лом – София – Кулата.

Сред ограничителите с природно-ресурсен характер трябва да се отчитат:

• 
  Недостатъчните земи за интензивно земеделие с условия за напояване,
  
• 
  Недостатъчно население за облагородяване на земята,
  
• 
  Недостатъчен квалифициран персонал особено в областта на туризма и свързаните с него дейности,
  
• 
  Намаляване на броя на училищата и изселване на населението към по-големите селища в страната.
  

Оползотворяване на поземлените ресурси:

В сравнение с други райони на страната, използваемостта на обработваемата земя е ниска – под 75 %.

Изградени и годни за напояване обработваеми земи не се посочват.

Раздробената собственост и липсата на ефективен пазар на земеделски земи продължават да са бариера за ефективно ползване на земята.

Формите на стопанисване са изключително уязвими/рискови. Повечето земеделски кооперации са на ръба на фалита (или вече не съществуват). Най-често земята се арендува от външни (за общината) лица. Разкъсаната връзка между собственици и стопани не е устойчива форма на земеизползване.

Хаотични и агресивни инвестиционни инициативи за застрояване водят до неудачни преотреждания и загуба на ценни земеделски и горски земи.

Оползотворяване на горския фонд

Структурното значение на горското стопанство в икономиката на общината дава шанс за развитие и фокусиране върху защитните и рекреационните функции на гората и планината. Съществуването на много други алтернативи за стопанска дейност в общината прави този модел на ползване перспективен, полезен и устойчив. Стопанисването на горския фонд е добре институционализирано.

Общинският план следва да посочи подкрепящи и насочващи мерки за оползотворяване на този потенциал. Мотото "От гора за брадва - в гора за окото" би могло да се претвори в реалност.

Оползотворяване на термоминералните води

Термалните води в Берковица са с доказано минало (изградена инфраструктура, материална база, паркоустройство, но не със запълнен капацитет) и "неустановено" настояще. Потенциалът е доказан, а интересите - проявени. Необходимо е общината да преутвърди търговската марка "Берковски термални извори". Това, което общината следва да направи, е:

• 
  Да изпълни задължението си в устройването на територията - да осигури актуален общ устройствен план,
  
• 
  Да използва правата си за разрешителния режим за строителство, като осигури и благоустроена среда в обновяващия се (и дострояващ се) комплекс.
  
• 
  Да увеличи конкурентноспособността на курорта като стане инициатор на нови идеи и инвестиции в разнообразяване и допълване на продукта "балнеолечение"; съчетан с други форми на туризъм и лечение на дихателните органи,
  
• 
  Да изведе общинския продукт "балнеолечение" до мащабите на "регионален туристически продукт за алтернативен туризъм" чрез иницииране на партньорства.
  

Използването на повърхностните води е минимално. Водите имат типичен “черешов” отток и през летните периоди водите не са достатъчни за напояване. Напояването се осъществява само в частни земи за лично ползване. Необходимо да се търсят възможности за напояване на ягодовите и малиновите насаждения за рязкото увеличаване на добивите

Общата оценка по този показател е:

• 
  Незначително оползотворяване на потенциала за интензивно земеделие върху напоявани земи,
  
• 
  Оползотворяването на повърхностните води е ограничено.
  

Берковица е основана по време на траките, датирано от 3000 г. преди н.е. През 29 в. преди н. е. Берковица е включена в Римската империя. Разкопките показват значително развитие през времето на Първата и Втората български държави. От 1491 г. Берковица е център на вилает, кааза /околия/. Съществуват значителни паметници от времето на Възрождението. Всички паметници са с местно значение, но в една или друга степен представляват интерес за посетителите на община Берковица.

Културно-историческото наследство е "инфраструктурата на приемствеността". Ресурсите на държавата и общината са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за "опазване и съхранение". Желанието за допир на съвременниците до тези пренесени във времето ценности за идни поколения, би могло да се осъществи само ако те бъдат подходящо експонирани.

Екологична оценка

Екологичната диагноза показва, че с малки изключения, общото състояние на околната среда в общината не предполага ограничителни условия в развитието на всички сектори. Проблемните аспекти са идентифицирани и сравнително лесно отстраними:

• 
  Град Берковица още няма градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ). В селата на общината няма канализации. Всички канални води се изпускат в реките и притоците им. Налага се извода от срочно строителство на ГПСОВ поне за Берковица.
  
• 
  Съществуват значителни замърсявания от отпадъци извън сметищата, в околностите на селата и по протежение на пътната и уличната мрежа. Те са предимно "визуални" замърсители и "огледала" на лоша битова култура и ниска управляемост.
  

По данни на служба ГРАО към м.май 2005 г. населението на община Берковица наброява 22 945 души, от които 16 733 души градско и селско – 6212 души. Процентното съотношение градско/селско население е 73/27 %, по-ниско от това за страната. Всеобщата тенденция на намаляване на населението е валидна и за общината. Средногодишният темп на намаление на градското население през последните 3 години е около 1,76 %, което е по-високо от средното за страната – 1,09 %, табл. 1. Намалението на селското население е със затихващ интензитет за 10 от селата с население под 250 жители. Във всички села се наблюдава намаление на населението, табл. 3. Демографското развитие за периода от 1965-2003 г е както следва:

1965 г.* - 27007 души

1975 г.* - 28639 души

1985 г.* - 26536души

1992 г.* - 24999 души

2000 г.** - 23310 души

2001 г.* - 22664 души

2003 г.** - 21709 души

2005 г.***(м.май) - 22945 души

Разпределението на населението по групи населени места е посочено по-долу: (2003 г.)

Наблюдава се твърде голямо разсейване на населението по населени места в общината. Демографското развитие на общината може да се характеризира с намаление за периода 1985-2003 г. и с по–висок темп след 1992 г.

В табл. 4 са предложени данни за коефициентите на демографско развитие. Всички са значително по-високи от средните за страната.

В табл. 6 са дадени данни за етнографския състав на общината. Българският етнос намалява с около 15 % за периода 1992 – 2001 г., докато ромската група се увеличава с 40 %.

Населението в под, в и над трудоспособна възраст намалява с различни темпове. Най-високи темпове се наблюдава в групата под трудоспособна възраст, следвана от групата над трудоспособна възраст. С по-високи темпове намалява броят на мъжете спрямо този на жените, табл. 7. (Таблиците са представени в приложение)

По образование се наблюдава картина на подобряване на образователното равнище на населението. Това се определя от намаление на броя на възрастното население и неточната класификация на показателите за образование, табл.8.

Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се застаряване на населението - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази категория след 2000 г. Населението до 6 г. включително е 1 258 души или едва 5,4 %, което говори за силно нарушена възрастова пирамида. Населението от 7 до 18 години е 3 969 души или 17,2 %. Двете групи общо са 22,6 %, което е под равнището за страната и показва неблагоприятна тенденция. От 18 до 30 г. включително са 11 908 души или 51,8 %. Тези над 60 години са 6 459 души или 28,14 %, табл. 9.

Миграцията на населението се характеризира с:

• 
  Тенденция към затихване, но все още с по-висока интензивност от средната за страната,
  
• 
  Отрицателен механичен прираст,
  
• 
  Отрицателно салдо на селата; тенденцията е към намаление на населението.
  

• 
  Първа група: Центърът на общината, град Берковица, потенциал за нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и високо образователно равнище.
  
• 
  Втора група - 4 села: Гаганица, Боровци, Замфирово и Бързия - достатъчен потенциал за възпроизводство на населението.
  
• 
  Трета група - 15 села, т. е. останалите, нисък или липсващ потенциал за възпроизводство; предопределен отрицателен прираст, могат да се закрепят с механичен прираст и временно население.
  

• 
  Относително стабилно развитие през последните 4 години, без съществени изменения,
  
• 
  Възрастовата и образователната структури на населението са под средните за страната,
  
• 
  Процесът на застаряване е по-значим при селското население. За 15 от селата този процес е достигнал критични измерения.
  
• 
  Фертилните контингенти и тяхната структура са под равнището за страната.
  
• 
  Естественият прираст е отрицателен и процесът продължава да се задълбочава.
  
• 
  Образователното равнище на населението непрекъснато нараства - но лицата с висше, полувисше и средно образование са все още само 44,7 %, което може да се прецени като недостатъчно и по-ниско от средното за страната.
  

Структурата на населението по образование се развива в благоприятна посока - наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в гр. Берковица. В селата доминира делът на населението с основно и начално образование. Паралелно с повишеното образователно равнище, неграмотните лица намаляват абсолютно с 330 души, така и относително с 47,8 %. Тенденциите в развитието на структурите на населението на общината по образование са близки, но по-ниски от тези за страната.

Икономически активните лица в общината са 11 891 души. Броят на безработните е 2 530 души. Процентът на безработица е 25,3 % , което е 2 пъти по-високо от средното за страната. Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население.

В община Берковица през 2004 г. са регистрирани 93 бр. фирми и дружества. Основната част от тях – 81 бр. са регистрирани в Берковица.

Наблюдава се тенденция на увеличаване на броя на фирмите. Тя е най-силно изразена в групата на малките фирми /от 11 до 50 души персонал/. Едновременно с това се наблюдава значителното намаление на средните и над средните фирми, което се преценява като отрицателна тенденция.

Броят на заетите във фирмите е 2967 души, 2004 г.

Държавна собственост са 4 бр., общинска собственост – 7 бр., останалите са частни – повече от 98 %. Ако се сравнят данните за заетите, то се оказва, че в селското стопанство са заети 8924 души. Или, ако се сравни с общия брой на заетите 11891 души, се оказва, че със селско стопанство са заети 75 %, което е много по-висока величина от средната за страната. Във връзка с това е целесъобразно да се посочи необходимостта от събиране на информация за заетите в другите сектори на стопанството и в частност в селското стопанство.

Безработица

След високото ниво от 25,7 % през 2000 г., безработицата в общината плавно намалява до 22,9 % през 2003 г. при средна 14,25 % за страната. За 2004 г. нивото на безработица е 22,4 %. Делът на младите хора до 29 г. е 29,4 %, Делът на продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) е 58,9 %.

Безработните жени обхващат 46,5 % от общият брой безработни лица. Делът на безработните по степен на образование в общината за 2004 г. е както следва:

- с висше образование – 5 %;

- с общо средно образование – 36,3 %;

- с професионално техническо, основно и по-ниско образование – 35,9%;

- с начално образование – 22,8 %.

Регистрираните безработни през 2005 г., средногодишен брой, са 2 530.

Селищната мрежа на общината съдържа 19 села и 1 град. Освен функционален, градът е и пространствен център. Останалите селища формират нeравномерна мрежа в територията на общината, която има сериозни релефни бариери – полупланинска част на север и високи планини на юг. Естествено ненаселена е планинската ивица по южната граница на общината. Средната селищна гъстота е по-ниска от тази за страната /около 1 селище на 20 км2/. Средното отстояние между населените места е значително - 5 км, което затруднява придвижването, формирането и функционирането на единна жизнена териториално-селищна общност.

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 2 средни /1,5 хил. жители/, 6 малки /200 - 1000 жители/ и 11 много малки села /под 200 жители/. Над 69 % от населението на общината е съсредоточено в град Берковица. Липсва категорията "големи села". Средните села Бързия и Замфирово са в долната граница на категорията и сравнително близко до центъра. Предвид демографската тенденция, тези села скоро ще преминат в по-долна категория, ако не им се въздейства с целенасочени мерки. Застрашени от "изпадане от групата" са и 3 малки села. Около 50% от територията на общината е заета от селища с нищожен демографски потенциал. Там се наблюдава подчертана тенденция към депопулация.

Споменатата поляризация на селищната мрежа рефлектира и в структурата на местното самоуправление – 17 села са със статут на кметства или кметски наместничества. 11 села са под нормативния демографски минимум /250 жители/ и са загубили статута си на самоуправляващи се общности.

Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъзпроизводствен характер. Преобладава производство върху лична и арендована земя, както и това в дребни стопанства за лична консумация. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, осигуряваща жизнена кариера на млади хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в гр. Берковица.

2.6. Обитаване

Средностатистическият стандарт на жилищно потребление в общината е висок. През м.март 2001 г. са регистрирани 11590 бр. жилища при 21709 жители (2003 г.). Наличието на жилища е 534 жилища на 1000 души население, което е значително по-високо от европейския показател - 420 жилища на 1000 жители.

Броят на домакинствата е 8640. Средната осигуреност на едно домакинство с жилища е 1,34 - показател, които е по-висок от средния за страната.

Полезната площ на жилищата е нарастнала до 736798 кв. м. или с 23 % през периода 1992 – 2001 г. Средната квадратура на едно жилище е 63,6 кв. м., което е твърде висока величина и значително по-висока от средната за страната.

Броят на обитателите на едно жилище намалява застрашително. Спадът е от 2,7 бр. жители през 1992 г. на жилище до 1,9 през 2001 г., табл. 10. За населените места тези показатели са твърде различни поради депопопулацията в селата. Така например в с. Рашовица на 3,3 жилища се падат на един жител, т.е. намалението е 6 пъти.

Полезната площ на едно лице нараства от 24,02 на 32,51 кв. м през 2001 г. Увеличението е 35,3 %, което се определя от намаление на населението. Така например в с. Балювица на едно лице се падат по 88,39 кв. м. жилищна площ или 2,7 пъти повече от средната за общината.

Построените нови жилища в общината са 1 бр. през 2000 г. и 2 бр. през 2002 г. Може да се направи извод за застаряване на сградния фонд и ниската степен на неговото използуване.

Търсенето на жилища в общината е незначително. Високите стойности на жилищно задоволяване се дължат не на високи стандарти на потребление, а на депопулация и наличието на голям брой необитавани жилища. За реална база на жилищното потребление би трябвало да се използва само фондът от стандартни обитавани жилища.

Благоустроеността на жилищата е сравнително добра. Почти всички имат стандартните инфраструктурни елементи: електричество, вода и телефон. Стандартът на селските жилища е значително по-нисък. Там всяко пето жилище е без един или няколко от елементите на споменатите удобства.

Основните констатации и изводи от анализа на жилищната система са:

• 
  В близко бъдеще общината няма да се нуждае от масово ново жилищно строителство,
  
• 
  Необходими са програми за социални жилища и обновяване на съществуващия фонд, включително топлинно саниране,
  
• 
  Селищните среди в планинската яка са подходящи за отваряне на нови престижни пазари за еднофамилно обитаване, включително и за чужденци и за туризъм.