Играта като основна форма на педагогическо въздействие върху развитието на детската личност. Видове игри
Изтегляне 34.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Играта съдейства за развитие на мотивационно-потребностната сфера.
- Играта е школа за развитие волевата регулация на поведението.
- Играта е от важно значение и за емоционалното развитие.
- Играта съдейства за моралното развитие.
- Играта оказва мощно въздействие върху когнитивната сфера в редица направления.
- . Играта оказва развиващо влияние върху способностите за правене на обобщения
|
ДОКЛАД ТЕМА: Играта като основна форма на педагогическо въздействие върху развитието на детската личност. Видове игри. Изготвил: Горица Парапунова Общуването е основна форма на взаимодействие между хората и основен фактор за развитие и възпитание. Със задоволяването на тази основна потребност, чрез играта детето се свързва с околния свят, със заобикалящите го хора, опознавайки света през своята призма между реалност и въображение. В зависимост от средата, в която то расте и се развива и от неговите психични особености, собствената му игра преминава през различни стадии на развитие и придобива своеобразна функция и значение. Постепенно с умственото развитие, игровата дейност придобива осъзнатост, издига се на по-високо равнище, променя се нейното значение, задоволявайки в голяма степен социалните и интелектуалните му потребности. Играта е собствена, свободно и доброволно избрана активност на субекта. Тя е не е просто развлечение, а дейност, изключително важна за развитието на детето. На първо място играта е съществена за физическото развитие. Подвижните игри, които изискват активни движения (бягане, скачане, катерене), съдействат за развитие на мускулатурата, координацията на движенията и физическите качества (ловкост, бързина, сила, издръжливост), стимулират кръвообращението и допринасят за попълноценна обмяна на веществата. Голяма част от настолните и конструктивни игри също имат принос към двигателното развитие найвече по отношение на фината моторика. Към това се добавя и фактът, че децата изпитват огромна потребност от движения и игрите спонтанно я удовлетворяват. Същевременно игрите са неизчерпаем източник на радост и удоволствие, с което способстват за утвърждаване на оптимистична нагласа в живота и формиране на жизнерадостен характер. Играта съдейства за развитие на мотивационно-потребностната сфера. Така например в играта детето се оказва способно да отстъпи играчка, да се откаже от привлекателна роля или от налагане на своя замисъл, тоест да жертва своите непосредствени желания в името на съвместната дейност. Играта съдейства за развитие на мотивационната сфера и поради факта, че участниците искат да покажат най-доброто от себе си, като победата и успехът са толкова по-ценени, колкото по-трудно е било постигането им. Ето защо, когато децата усъвършенстват уменията, необходими за дадена игра, интересът към нея като правило спада. Тогава те започват да търсят варианти, които да я направят по-трудна. Това означава, че игровата дейност възпитава стремеж към самоутвърждаване и самоусъвършенстване, който е от решаващо значение за развитието на личността. Играта е школа за развитие волевата регулация на поведението. Тя е първата активност в живота, в която конфликтът между „иска ми се” и „трябва” се разрешава в полза на „трябва”. С други думи, в играта участниците правят това, което се изисква от тях (съгласно ролите и правилата), вместо това, което те непосредствено желаят: именно в максимално освободената от всякаква принуда игрова дейност, където детето изглежда се намира изцяло под властта на емоциите, то за първи път се научава да управлява своето поведение и да го регулира в съответствие с общоприетите правила. Игрите с правила също съдействат за развитие на умението за регулация на поведението. Децата са привлечени от игровия процес, от желанието да изпълнят игровите действия, да достигнат до резултат. Но този игров процес е опосредстван от някаква задача (не просто да постави картинките как да е, а по чифтове съобразно определен признак; не просто да бяга, а да избяга от Лиса). Това прави поведението на детето произволно, подчинено на игрови условия във вид на правила. Друг ярък пример са подвижните игри, в които участниците са готови да „полетят” към финала, но удържат неподвижната поза, докато чуят сигнала, оповестяващ началото. Така в игровия процес се развива волята на детето, то се учи да регулира поведението си. Играта има предимство като школа за преднамерено поведение пред другите дейности, защото за разлика от тях по думите на П. Грей тя дава възможност на детето свободно да я напусне, ако правилата станат твърде обременителни. Да се изисква от теб да изпълняваш нещо в истинския живот може да е плашещо, но да го правиш на игра, осъзнавайки, че винаги си свободен да се оттеглиш, е голямо удоволствие. Играта е от важно значение и за емоционалното развитие. В нея детето се учи да регулира емоциите си. В играта обаче загубата и разочарованието имат по-особен психологически смисъл, анализиран от Д. Димитров. Това е вярата, че си загубил заради липса на късмет, и надеждата, че следващия път ще имаш по-голям шанс. Те карат детето отново и отново да се връща към играта, като преодолява трудностите по пътя към целта. Играта подкрепя емоционалното развитие и с това, че дава възможност за изразяване на емоции и за справяне със собствените чувства. Изследване на Сандра Ръс показва значението на ролевата игра за редуциране на тревожността. Тя може да се използва като фантазийна репетиция: детето изпробва адаптивни модели на мислене, планиране, поведение и емоции и това му помага да си създаде навици за справяне в конфликтни ситуации в реалния живот. Независимо от това, че играта е построена от въображението, чувствата в нея са истински. Играейки, детето натрупва опит за справяне с негативните емоции и преодоляване на препятствия. Това се отнася както за игрите с правила, така и за ролевите игри. Играта съдейства за моралното развитие. На първо място ролята представлява обобщен модел, еталон, изискващ от изпълнителя да възпроизведе образцовите качества на поетата социална функция, като се съобрази с нормите, регулиращи поведението й (медицинската сестра е грижовна, строителите взаимно си помагат). Поемайки дадена роля, детето доброволно приема и изискванията, необходимостта да се подчинява на правилата, които се диктуват от нея: лекарят трябва да помага на хората, да ги лекува, да се грижи за здравето им; правилата налагат на пожарникаря необходимостта от героично поведение, готовността да спасява, жертвайки себе си, да бъде решителен и смел и смелостта трябва да бъде съвсем истинска, макар, че опасностите са въображаеми. Фактът, че съвместната дейност изисква от участниците да приспособят своето поведение един към друг, определя решаващото значение на играта за развитие на социалните умения. Детето трябва да се научи да разбира социалните отношения, за да съумее да се движи така свободно в социално-психологическото пространство, както свободно може да се движи благодарение на зрението във физическото пространство. Социалното съзнание съзрява при общуването с другите. Ставайки участник в играта, детето има възможност да встъпи в равноправни взаимоотношения, които изискват от него да съгласува своите намерения и действия с другите участници, да развие умения за самостоятелно, вътрешногрупово разрешаване на конфликти, за сътрудничество и емпатия. То е готово дори да поеме непривлекателни роли и да съгласува своите желания с тези на другите, тъй като в противен случай играта пропада. Така, играейки с връстниците си, децата се учат да се редуват, да споделят и уреждат взаимоотношенията си, у тях се формират обществени чувства, учат се да действат съвместно и целенасочено в името на общия замисъл. Играта определя и социалния статус на детето в групата, който от своя страна влияе върху развитието на самооценката. Играта оказва мощно въздействие върху когнитивната сфера в редица направления. На първо място тя помага за преодоляване на егоцентризма. За малките деца е трудно да заемат чужда гледна точка. Те смятат, че това, което виждат, мислят и чувстват самите те, се отнася и за другите, което не винаги е така. Именно в играта детето се учи да отчита чуждата перспектива, което е ярко илюстрирано в следното изказване: „Когато играя дете, аз ще плача, ако майка ми не ми купи сладолед. Но когато играя майка, аз няма да купя сладолед на детето си, защото може да го заболи гърлото”. От примера се вижда как детето възприема и осмисля чуждата гледна точка и мотиви на поведение благодарение на поетата роля. Играта оказва развиващо влияние върху способностите за правене на обобщения. В играта детето моделира типични образи на обектите и явленията от заобикалящия свят, което има важно значение за организиране на опита му в система понятия. В играта се развиват въображението, символната функция, творческите способности. Играейки, детето непрекъснато изменя, експериментира, съгласува поведението си съобразно бързо променящата се ситуация; дори и повтарянето на игровите действия е вариативно, то е един вид креативен акт. По този начин игровата практика стимулира и развива творческите способности. Посредством играта детето опознава човешките предмети, дейности, отношения и норми на поведение. Боравейки с копия на предмети от обкръжението детето научава функциите им и се ориентира в начините за действие с тях. Поемайки дадена роля и реализирайки я в рамките на определена йерархична структура, то организира поведението си спрямо съдържащите се в тези модели обществени образци. Така смисълът и нормите на човешките дейности и взаимоотношения стават близки и познати на детето в процеса на тяхното практическо осъществяване. Това означава, че опознаването на заобикалящия свят става съобразно възрастовите особености и възможности на детето. Ученото в играта е особено ефективно, тъй като е личностнозначим и мотивиран процес. Играейки детето се учи да структурира своето време и дейности. Играта най-адекватно задоволява потребността от дейности и взаимоотношения, нерегламентирани от възрастните, от техните правила и насочващо присъствие. В тази дейност детето придобива опит да структурира времето си и да се самоорганизира. Играта е най-подходящата дейност за прояви и развитие на самостоятелността на децата в предучилищна възраст. В нея се овладяват универсалните компоненти на всяка човешка дейност: целевомотивационен, организационен, изпълнителски и контролно-оценъчен. Изтегляне 34.43 Kb. Сподели с приятели:
|