Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди



страница1/11
Дата29.02.2024
Размер46.24 Kb.
#120467
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
РЕФЕРАТ-КАЧВАНЕ

Р усенски университет „Ангел Кънчев“
Факултет „Природни науки и образование“
Специалност: „Предучилищна и начална училищна педагогика“

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди

Русе 2022 г.


Съдържание


I.

Внимание




1.

Внимние същност

2

2.

Неврофизиологична основа на вниманието

3

3.

Видове внимание

3

4.

Качества на вниманието

4

5.

Развитие на вниманието във възрастов аспект.

5










II.

Въображение




1.

Въображението като висш познавателен процес в когнитивната система на личността

7

2.

Видове въображение

9

3.

Механизми на въображението

10

4.

Индивидуални различия

11

5

Развитие на въображението във възрастов план

11



  1. Внимание

  1. Внимание - същност

Като дума „внимание", има широко значение което включва и прояви на загриженост, на вежливост, на етикет, на любопитство, любознателност и наблюдателност. В самата структура на психичния живот вниманието заема едно гранично положение между психология на познанието и психология на дейността.
Вниманието е психичен процес и състояние на насочване и съсредоточаване на индивида към опознаването на даден обект, предмет или явление от действителността. Някои автори го свързват с волята и дейността, в това число и познавателната, която е немислима без него, а самото внимание окачествяват като проява на определени волеви усилия. Въпреки тези спорове, учените приемат някои общи механизми. То съдържа в себе си три момента:

  • служи за повишаване бдителността на човека, за преработка на постъпващата информация;

  • изразява способността на личността да избира за по-нататъшна обработка само един вид информация или източник на такава;

  • след като бъде избран съответният източник, наличният капацитет за обработка на информация се активизира за адекватното й възприемане.

Във вниманието условно могат да се отделят две негови страни:

    • Насоченост – активно насочване на вниманието към обекта и неговите страни. Има избирателен характер, като субектът допуска само определени стимули в полето на съзнанието чрез полагане на волеви усилия;

    • Съсредоточеност – това е по-голямата или по-малката задълбоченост в дейността.

Насочеността и съсредоточеността са тясно свързани и действат заедно при фокусирането на вниманието. Когато човек насочва вниманието си, едновременно с това се съсредоточава върху обекта. Така, насочеността се свързва с прехода от един обект към друг, а съсредоточеността – със степента на задълбоченост в процеса на изследването му.
Вниманието осигурява насочеността, яснотата на съзнанието и осъзнаването на смисъла на психическата дейност в даден времеви момент.
Избирателността на вниманието и неговата насоченост се определя от две групи фактори:

  • „структура на външното поле” – тук се включват външните стимули, които се обработват по определен механизъм: ако в полето на вниманието се появи стимул с по-голяма интензивност в сравнение с другите, той автоматически привлича вниманието на човека.

  • Фактори на вътрешното поле – вниманието се явява филтър, който пропуска за обработка постъпилите от средата стимули и зависи от значимостта на тези дразнители за личността.

Механизмите на вниманието биват периферни и централни. Към периферните механизми може да се отнесе устройството на сетивните органи (тяхната сензитивност и прагове). Установено е, че периферните механизми подбират информацията по физически характеристики. У. Нейсър нарича този процес „предвнимание“, при което се осъществява „груба“ обработка на стимулите въз основа на отделяне на фигурата от фона и откриване на внезапни изменения във външното поле.
Централните механизми на вниманието са свързани с възбуждането на един от центровете и задръжката на другите. На това равнище се реализира отделянето на външните въздействия, свързано със силата на нервната възбуда. Обикновено тя е правопропорциална и на интензитета на външния източник (обекта). По-силната възбуда потиска възникващите едновременно по-слаби огнища в мозъчната кора и насочва движението на психическата дейност. В същото време е възможно и сливането на два или повече едновременно въздействащи стимули, които да се усилват един друг. Този вид на взаимодействие на дразнителите се явява един от основните механизми за отделяне на външните сигнали.



  1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница