Икономика на

Изтегляне 213.56 Kb.

Дата	28.10.2018
Размер	213.56 Kb.
	#104075

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

Стопански Факултет

Курсова работа

на тема

кономика на

Любимци на инвеститорите стават компаниите с по-високи екологични стандарти

Предположенията какво ще се случи с глобалния климат и какви ще са последиците след определен период от време се базират на компютърни модели, създадени по съществуващите бази данни и тенденции. Има обаче и изключения , които не могат да бъдат предвидени. Такива са например климатичните аномалии от Средновековието – средновековният климатичен оптимум (необичайно затопляне, продължило от XX до XIV век) и малкият ледников период (от XIV до средата на XIX век). Въпреки че данни за температурата се събират от няколко века, пецизни измервания (като сателитните модели с висока резолюция) се правят сравнително отскоро. Поради тази причина е твърде възможно прогнозите да се окажат неточни и предричаният апокалипсис да не се случи никога, или обратно – да дойде още утре...

За бизнеса промяната в климата повече не може да се разглежда като далечна възможност, която е в интересите само на определени групи за натиск и учени. Ефектите от климатичните промени върху глобалната икономика още не са добре изследвани поради концептуални и информационни проблеми. Една от основните причини за това е, че голяма част от икономическото влияние се материализира индиректно - чрез влияние върху непазарни фактори (ландшафт, фито - и биосфера), които засягат най - силно земеделие, енергетика, транспорт, но и цялата икономика. Поради комплексността на факторите е много трудно да се прогнозира как ще изглежда икономиката след 70 или 100 години, когато се очаква средната температура на земята да бъде с между 2 и 5 градуса Целзий по - висока, отколкото е в момента.

Очевидно е,че промените на климата засягат много по – тежко, отколкото развиващите се и селскостопанските държави, които и без това имат огромни външни дългове и по-малки възможности за привличане на инвестиции. Най – лошият сценарий на икономическия модел, изработен от Института за световна икономика в германския град Киа, предвижда само заради повсеместния спад на земеделската продукция драстичнод а поскъпнат храните в цял свят в края на века.

Близо 20^% от световната икономика е изложена на рискове заради промяната на климата. За някои сектори като енергетика, транспорт, земеделие промените в климата имат по-голямо значение отколкото валутните курсове и лихвените проценти. Само за 2004_г. Природните бедствия са причинили икономически загуби от 104 млрд. долара – два пъти повече, отколкото през 2003_г.

Ще се стопим ли, преди да се удавим? Или обратното

Покачване на морското равнище

Повишаването на средната глобална температура с близо 3 градуса Целзий би довело до покачване на морското равнище с 15 до 95 см. За 18 000 години (откогато датира апогеят на последната ледникова епоха) нивото на световния океан се е покачило с приблизително 120 метра. От началото на миналия век морското равнище нараства средно с 1,5 мм на година. От 1992_г. Съществува тенденция тази стойност да се увеличи почти двойно. Причината за постоянното увеличаване на нивото на световния океан е допълнителната вода, която попада в него от топенето на ледниците.

Изчезването на ледниците

Обащата площ на ледниците на планетата е намалял близо наполовина от края на XXI век. Това води до наводнения, свлачища, преливане на ледникови езера. Снежната покривка, която се натрупва през годината, предпазва ледниците от разтопяване, но зачестилите сухи и топли години допринасят за изчезването на ледената маса. През последните две години в Алпите високите температури бяха причина голяма част от върховете да останат недостъпни за алпинистите – заради зачестилите каменопади, множеството ледникови цепнатини и струпването на т.нар. сераци (ледени купи).

Дестабилизиране на локалния климат

Някои климатични особености са характерни само за дадено географско положение, но вследствие на неговите ефекти от глобалното затопляне те променят координатите и параметрите си или дори изчезват изцяло. За ураганите например дълго време сесмяташе, че са явление, което се образува единствено в северната част на Атлантическия океан. През пролетта на 2004 година ураган със скорост 144 километра в час удари крайбрежието на Бразилия. Това беше първият известен феномен от този род, който се е образувал на юг от екватора.

Екстремалните метеорологични условия

Глобалното затопляне води до покачване на изпаряването, което предизвиква по – значителни валежи и появата на ерозия, чийто краен продукт са пустините. Продължителността и скоростта на вятъра при тропическите бури също е по-висока.. Някои учени посочват, че става дума за 50^% увеличение на тези параметри за последните 30 години. Броят на ураганите от степен 4 и 5 също се е покачил а последните 30 години с около 15^%.

Разтапянето на полярните ледникови шапки

Учени от американския център за изследане на снега и ледовете съобщиха, че в Арктика скоростта, с която ледовете започват да се разтапят, отбелязва рекордни стойности. Леденото покритие на все по- големи части от Северния ледовит океан е с 20^% по-тънко от нормалното за годината. Това е четвъртата поредна година, когато дебелината на полярния лед навлиза в рекордно ниски стойности.

Повишаване на киселинността

Океаните и моретата абсорбират около един тон въглероден двуокис на година за всеки жител на планетата. Смята се, че от 1800_г. Океаните са погълнали около половината количество въглероден двуокис, произведен в резултат на човешките действия. Във водата въглеродният диоксид се трансформира във въглеродна киселина и води до покачване на общата киселинност, което може да повлияе върху развитието на всички екосистеми.

Две реколти на сезон

кономическото влияние от промените в климата е особено голямо върху земеделието, жовотновъд-ството, горската и риболовната про-мишленост. Климатичните аномалии – суша, необичайно високи темпе-ратури, прекомерни валежи и наводнения, водят до намаляване на добивите. Картата на земеделието е на път да се промени съществено – традиционните топло – и влаголюбиви култури да се появят на север, докато добивите от някои култури, които традиционно се отглеждат на по – големи географски ширини, ще намалеят заради неблагоприятните за тях метеорологични условия. Статистиката вече сочи, че добивите от някои култури драстично намаляват дори при незначителни температурни промени. Само отделни растителни видове успяват да се “възползват” от покачването на температурите и да повипат плодовитостта си. “Ohio State University” проведе изследване, което показва, че парниковият ефект значително повишава плодовитостта на някои зърнени култури. Обилната реколта обаче е с ниско хранително качество, защото спада съдържанието на азот (който се съхранява под формата на белтъчини).

От глобалното затопляне вероятно ще спечели и европейското земеделие. В случай, че летата на континента продължат да стават по- топли (температурата се повиши с около 2 градуса Целзий), ще се удължи периодът, през който могат да се отглеждат култури и вместо една да се прибират по две реколти на сезон. Така ще бъде, ако температурите не се повишат прекалено много и няма екстремални “горещи вълни”, прогнозира Андрю Длъголечки.

Повишаването на морското ниво оказва сериозно влияние върху земеделието в крайбрежните зони. Експертите предупреждават, че негативните последици предварително може да бъдат ограничени чрез изграждане на защитни съоръжения и диги срещу наводнения. Но не всички държави, разположени близо до океани и морета, ще могат да отделят необходимите инвестиции от своите бюджети (например в Югоизточна Азия или малките островни държави). Изготвените от западни икономисти модели показват, че инвестициите за превенция ще бъдат по-малки в сравнение с щетите.

“Сега ще видите, какво Ви чака”

Ураганите по източното крайбрежие на САЩ бяха основна причина за поскъпването на петрола в края на лятото заради срив в доставките на нефтопродукти. При прогнозата на учените за зачестяване на ураганите и наводненията, която опростенчески би звучала като “сега ще видите, какво Ви чака”, подобни случаи на резки скокове на цените и дефицит вдоставкитеще зачестят. Десетилетията на бездействи оставиха света без реални енергийни алтернативи (в общия случай достъпните алтернативни горива например намаляват с не повече от 5^% потреблението на нефт и нефтопродукти). Според изчисления на Международната агенция за енергетика (МАЕ) необходимите средства за научноизледователския сектор, които биха освободили енергетикатаот диктата на въглеродните съединения, а атмосферата – от емисии от вредни газове, възлизат на 400 млрд. Долара. Това е малко повече от 1^% от сегашния глобален брутен вътрешен продукт (БВП).

Международните и местните правни решения за опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии пораждат регулации, които особено силно влияят върху енергетиката, но косвено засягат много други сектори. На този етап регулациите се свеждат до “екологизиране” – разработване на чисти технологии за производствона енергия, намаляване на дела на енергията отр въглища и петрол (тази технология е един от най-големите замърсители на атмосферата) и преориентиране към водната, вятърната и дори ядрената енергия. Смятаната от еколози и полици за опасна технология на адрените централи вече изглежда разумна възможност за неутрализиране на ефектите от промените в климата.

За бизнеса заплахите дебнат от няколко фронта

Климатичните феномени носят непосредствени загуби за компаниите. Типичните примери виждаме всяка година след поредния ураган в САЩ, тайфун в Япония или наводнение в Европа. Тези загуби нарастват правопропорционално на усилващия се интезитет на стихиите – увреждане на сградит,з атруднения с транспорта, недостиг или закъснения с доставките на суровини и материали, включително и промени в потреблението. Компаниите търпят загуби и заради променящото се национално и международно законодателство (главно от такси и мерки за регулиране на вредните емисии, които задължават предприятията да правят допълнителни и често пъти скъпи инвестиции).

Много от най-големите компании в света обаче все още игнорират икономическите ефекти от промените в климата. Проучване на Carbon Disclosure Project показва, че 90^% от 500-те най-големи компании в света от класацията на в. “Financial Times” осъзнават рисковете, но едва 63^% вземат мерки, за да ограничат опасностите.

Цунами от загуби за застрахователите

Тъй като загубите от природните катаклизми се удвояват на всеки десет години, печалбите на застрахователите са изложени на особено висок риск. Асоциацията на британските застрохователи очаква нарастващите емисии от въглероден диоксид да увеличат загубите за застраховатеите от трите основни вида бури в света – урагани, тайфуни, земни бури. През 2080_г. една лоша година може да струва на застрохователите в САЩ 106 млрд. долара, което е повече от 75^% над сегашните загуби. За сравнение статистиката сочи, че най- пагубният за застрохователите досега ураган - :”Андрю” (за “Катрина” загубите още не са напълно изчислени), е струвал на застрахователната индустрия 21,5 милр. долара. Застрахователните загуби от тайфуните в Япония ще скочат с около 60^% до 33,5 млр. долара годишно. До 2080_г, в Европа щетите от наводненията ще се вдигнат със 144,6 млрд. долара, изчисляват британските експерти. Според скептиците загубите ще бъдат дори още по-големи, тъй като в компютърния модел британската асоциация не са предвидени поскъпването на имотите и промените във валутните курсове за разглеждания период. Като цяло, навярно, бъдещите загуби от климатичните промени на земното кълбо ще възлязат на 74 трилиона евро, ако човечеството не вземе мерки за преодоляването им.

Нови хоризонти пред имотите и туризма

Вследствие природните бедствия, предизвикани от климатичните промени, ще настъпи преструктуриране на пазара на недвижими имоти и на туристическите дестинации. Редица предпочитани райони ще бъдат забравени заради опасността от природните бедствия. Слънчеви оазиси акто Флорида и Южна Азия постепенно ще губят желаещи да си купят там имоти и да почиват. Още повече, че метеоролозите прогнозират, че в резултат от затоплянето на планетата ураганните ветрове ще имат 6^% по-високаскрост. Пусти вероятно ще остават и голф игрищата по критичните точки на планетата. Инвеститорите в този сектор на територията на Флорида вече съобщават за загуби от отложени турнири.

Независимо от апокалиптичните сценарии инвеститорите могат да се спасят като подкрепят

Печалившите сектори

и избегнат губещите отрасли. Стремежът към редуциране на вредните емисии ще направи компаниите по- ефективни в тяхната дейнсот и инвестиции. Ще се развият нови индустрии и сектори. Международната агенция за енергетика очаква инвестициите в слънчевата и вятърната енергетика да скочат от 20 млрд. До 100 млрд. долара годишно през следващите 10 години.

В очите на инвеститорите е възможно да се оформят нови любимци – по 0 ефективните компании и фирмите, които прилагат по –високи екологични стандарти. Повечето от тези фирми засега принадлежат по-скоро към средния бизнес. Специализираната организация Climate Change Capital е идентифицирала 70 такива британски фирми, които нарежда сред бъдещите печеливши.

За някои сектори природните катаклизми буквално са извор на печалби. Най-силно се облагодетелства строителният сектор. Цунами в Южна Азия, наводненията в Източна Европа и пораженията от ураганите с “нежни имена” през 2005г. предизвикаха поскъпване на акциите на строителните компании, тъй като се очаква те да имат доста работа по отстраняване на пораженията. От чуждото нещастие в редица случаи печелят и много компании в сектора на потребителските стоки, както и търговските вериги. Заради наводненията се увеличава търсенето на водонепромукаеми обувки, дъждобрани, чадъри, а периоди на суша и жега са златно време за псоизводителите и търговците на разхладителни напитки, козметика за слънце, сладолед, климатици. Неспособността на бизнеса да реагира навреме на тези промени доведе до недостиг на климатици и вентилатори в Централна Европа през лятото на 2003_г. – едвна от най – горещите години.

Едно е сигурно: бизнес общността държи ключа за справяне с проблема и усилията за стабилизиране на емисиите вредни газове в атмосферата ще дадат резултат само ако се извършват с пълна подкрепа на корпоративните лидери.

Глобални стратегии срещу замърсяването

Световният климат се изменя и вече са налице непознати до скоро природни аномалии, причината за които е човешката дейност. Тази тенденция буди все по – голямо безпокойство и през последните годинис е появиха глобални стратегии за ограничаване на замърсяването на атмосферата, което стои в основата на промените в климата.

Най – популярните теории за климатични изменения

Измененията в климата, увеличаването на озоновата дупка и слънчевата радиация са най – коментираните в медиите последици от замърсяването. Това ги прави и най – интересни за изследване поради глобалния им ефект и обществения интерес към тях. Между различните научни институти, които се борят за финансиране на изследователските си програми, се води и битка за това чии проекти и проучвания ще получат най- голям отзвук (и възможност за бъдещо финансиране) и това е особено видно след големи природни катаклизми, когато различни (и често противоречиви тези) биват коментирани в публичното пространство. Често теориите за замърсяването и климатичните промени се използват като оръжие за политически и икономически натиск (прословутия Протокол от Киото е възприеман в САЩ повече като заговор срещу икономическия им просперитет) и това кара много хора да се отнасят изцяло с недоверие към тях. Теориите се стремят да отговорят на въпроса, който вълнува 99% от хората, неспециалисти в тази област – защо се стигна дотам и не можеше лида с е избегне това. По въпроса с климатичните промени има най - често три тези:

Температурата на Земята и климата бележат трайна тенденция към затопляне, която според различни научни институти е обратима или необратима. Интересна за проследяване е връзката между начините за финансиране на даден научен институт и позициията му към причините за климатичните промени и ролята на индустрията в тях.

Замърсяването ще доведе до нова ледникова епоха или поне застудяване, полярните области значително ще се разширят. Това отново ще е катострофално за голяма част от хората. Доколкото е в пълно противоречие с горната теза, тази теза се използва главно за обезсилване на доводите за глобалното затопляне и показване на наличието на голям екологичен “заговор” срещу индустрията. Всъщност и двете теории са плод на компютърно симулирани модели, в които честота на урагани, засушавания, наводнения, средногодишни температури, валежи и още куп други стойности се вкарват в математически рамки и се търси отговор с голяма доза вероятност. Голяма част от научно изглеждащите теории са си всъщност обикновени предположения за един или група учени.

Замърсяването не е в такива размери, зада предизвиква изменения в климата и разните природни катаклизми не са резултат от подобни изменения, те са по – скоро закономерни. Урагани, наводнения и суши е имало и в древността и природата продължава да следва собствения си цикъл, без да се влияе от хората, Това е най – рядко срещаната теория и поддържана от най – малък брой учени и институции. Много от тях индиректно се финансират от големи компании (петролни и автомобилни, както и от енергетиката, химическата и фармацевтичната индустрия), които желаят да имат контрааргумент в имиджовата война, която водят с екологичните организации и првителства на тема “Кой замърсява повече” Протоколът от Киото

ой представлява международно споразумение, което задължава индустриалните държави да намалеят до определени нива емисиите от газове, причиняващи парниковия ефект. Според договора до 2008 – 2012г. развитите държави трябва да намалят комбинираните си вредни емисии до нива най - малко с 5% по – ниски от нивата на замърсяване през 1990г.

Протоколът бе подписан още през 1997г., но влезе в сила на 16 февруари 2005г., след като бяха изпълнени две условия: да бъде ратифициран от най- малко 55 държави; страните, които са се присъединили към договора, да произвеждат вредни газове, равностойни на 55% от вредните емисии на определена група държави (38 индустриални страни, Турция, Казахстан и Беларус). Ключова роля за влизането му в сила исигра ратификацията от страна на Русия, която бе важна, за да бъде изпълнено второто условие. В края на 2004г. Москва се присъедини към протокола и по този начин бе преодоляна обструкцията на САЩ, най-големият замърсител в световен машаб, които през 2001г. се изтеглиха от споразумението. Една от особеностите на договора е, че всяка от страните по него има право да определи собствени нива на редукция (но в определени рамки), които отговарят на собствените й възможности. Страните от ЕС например определиха 8% намаляване на вредните емисии, Япония – 5%, а някои не особено развити държави, които не замърсяват толкова, получиха право да увеличат вредните емисии.

Друга съществена характеристика е възможността за търговия с квоти за вредни емисии. Силно развитите държави, които надвишават договорените нива на замърсяване , могат да купуват от по- слабо развитите страни, които не замърсяват в такива мащаби, квоти за още вредни емисии. Освен това държавите могат да придобиват допълнителни квоти чрез дейности, които повишават капацитета на околната среда да абсорбира и неутрализира вредните газове. Става въпрос за засаждане на гори, за мерки за възстановяване на почвата и т.н. В момента в Европа функционират пет борси за търговия с емисии на въглероден диоксиод. През първото полугодие на 2005г., когатоборсите на Стария континент бяха само три, бяха изтъргувани над един милион тона права на замърсяване с въглероден диоксид, или повече от 65 млн. Тона въглероден диоксид, за над един милиарда долара.Протоколът от Киото е първият мащабен международен проект за намаляване на вредите от човешката дейност върху околната среда. Проблемът е там, че дори и някои от подписалите го държави (като Испания, Ирландия, Португалия и др.) не го спазват. По данни на ООН до 2010г. развитите страни ще произвеждат вредни газове с над 10% повече от нивата през 1990г., което прази резултатите от споразумението твърде съмнителни.

Освен това договореното намаляване на вредни емисии е символично и според учените ефектът би бил по –скоро теоретичен. За да има осезателен и незабавен ефект, замърсяването на атмосферата трябва да бъде редуцирано с близо 60%.

Американската алтернатива

Всъщност това бе един от аргументите, с които американският президент Джордж Буш оттегли САЩ от договора през 2001г. Той обяви, че изпълнението му ще нанесе сериозни щети на мериканската икономика и че САЩ са против изключването на развиващи се страни като Китай и Индия, които впрочем са един от най - големите производители на въглероден диоксид. За това Вашингтон прекрати участието си , обещавайки, че започва да търси алтернативни за намаляване на замърсяването чрез нови енергийни източници и чрез развитие на високи технологии.

През юли тази година САЩ, Япония, Австралич, Китай, Индия и Южна Корея обявиха собствен пакт за намаляване на емисиите, които пораждат парниковия ефект. В основата му стои американската визия за използването на нискоемисионни въглища в топлоекетрическите централи, употребата на метан, на ядрена енергия, на природен газ, на биоенергия, на вятърна и слънчева енергия и т.н.

Новото споразумение се различава от Протокола от Киото по това,ч е нивата на производство на вредни газове се определя индивидуално от всяка страна и не се предвижда регулаторен механизъм за прилагането им. Пактът представлява теоретичен ангажимент, който е напълно доброволен, без каквито и да било задължителни параметри, изцяло технологичен и без санкции за нарушения. Според Вашингтон подобен подход ще постигне две цели – ще спомогне за намаляване на климатичните промени и няма да затрудни икономическото развитие на страните, които прилагат.

Бъдещи варианти

Споразумението между САЩ и азиатско – тихоокеанските държави предизвика остри спорове, а същността му бе определена от редица защитници на околната среда като “мирен план, който позволява употребата на оръжие”. Като достижение бе отчетен обаче фактът, че в международен мащаб се полагат все повече усилия за предотвратяването на глобалните промени.

Стъпка в тази посока ше бъде срещата на ООН в Монреал в края на този месец, чиято цел е да се изработи концепция за действие след изтичането на Протокола на Киото през 2012г. Идеята е да се поставят основите на нов договор, който да наследи целите на протокола, и в него да бъдат включени и развиващите се страни.

Между САЩ, Европейския съюз (ЕС) и останалите страни, подписали Протокола от Киото, съществуват обаче твърде много структурни различия. ЕС например настоява всеки нов договор да предвижда задължително намаляване на вредните емисии с конкретни стойнсоти. САЩ са категорично против подобни обвързаности. Освен това ЕС и САЩ се разминават във времето – европейците настояват за намаляването на вредни емисии сега, а американците говорят за нови технологии, които ще бъдат разработвани в бъдещето. Тоест от гледна точка на преговорите в Монреал всичко това не звучи никак оптимистично.

Японското решение за боклука

Колкото по – развита става една икономика, толкова по – ясно се открояват проблеми като липсата на сметища, повече пластмаси и химикали в твърдите отпадъци, генериране на по – голямо количество отпадъци на човек от населението успоредно с увеличаване на жителите на градовете и повишена чувствителност към опазването на околната среда. Подобна ситуация стимулира търсенето на алтернативи на съществуващите системи за управление на твърдите битови отпадъци.

Япония е най - напредналата страна в света както от гледна точка на технологиите, които превръщат отпадъците в енергия и материали чрез газификация и топене на утаилата се и летлива пепел при тяхната преработка, така и спрямо броя на заводите и високия процент на рециклиране. Товеа се дължи в значителна степен и на активното участие на хората в разделното събиране на отпадъци още при техния източник.

Отговорност за цялостната политика по управлението на твърдите битови отпадъци и за финансирането на съоръженията за тяхното третиране в Япония носи министерството за опазване на околната среда. Целта е постоянно поддържане на високи екологични стандарти на територията на цяла Япония. Всички дейности от събирането на отпадъците до крайното им депониране са поверени на общините. Значителна част от първоначалните инвестиции за построяване на завод за преработкана отпадъците се осигурява от централното правителство. Разходите по поддръжката се покрива от общинската такса смет. Много общини събират допълнителни такси за третиране на някои твърди отпадъци. Домакинствата например заплащат приблизително по 3 евро такса за всеки обемист отпадък (клиамтик, хладилник). Услилията на общините в Япония са насочени основно към минимизиране на обема боклук, който директно се изхвърля на дадено сметище чрез газификация на отпадъците, стопяване на пепелта и рециклиране.

За намиране на устойчиво решене на проблема с управлението на твурдите битови отпадъци японската корпорация “Ебара” предлага комплексен вариант на проект за изграждане на завод за тяхната преработка. Той се състои от три основни съоръжения:

Съоръжението за рециклиране е необходимо, защото превръщането на твърдите битови отпадъци в енергия изисква първо разделянето им в различни категории за рециклиране. Селективен пулверизиращ класификатор натрошава отпадъците съобразно тяхната здравина, като отделя по – меките отпадъци и хартията от по – твърдите. Основна характеристика е третиарнето на хранителни отпадъци от домакинствата с 80% или по – голмя съдържание на влажност.
Завод за компостиране третира биоразградимите отпадъци в аеробно състояние и ги превръща в компост^¹. Към този завод би могло да се прибави и съоръжение , което превръща органичните утайки от пречиствателни станции, не само в компост, необходим за развитие на екологично земеделие, но и в метан, приложим за газови двигатели.
Завод за газификация и топене на пепелта третира отпадъците които не могат да се рециклират в компостиращия завод, и ги превръща в енергия и строителни материали. Състои се от две основни съоръжения: пещ за втечняване и газифициране на отпадъците при температура около 550 градуса Целзий и високотемпературна (1350 – 1450 градуса Целзий) камера с прибавяне на вторичен въздух с цел постигане на пълно окисляване за топене на утаилата се и летлива пепел. Превръщането на тези два вида пепел в шлака в ключовата характеристика на тази технология позната като “TwinRec”. Тя преобразява отпадъците в рециклирани метали, строителни материали и енергия, оползотворявайки 97 – 98% от тях. Металите в отпадъците се рециклират с отлично качество, защото те нито се разтопяват, нито се спичат в процеса на термична обработка. Фината пепел, обгорелите частици и запалителният газ преминават във високотемпературната камера, където допълнителният приток от въздух дава енергията, необходима за стопяване на пепелта, която се рециклира като стабилен стъклен гранулат. Тези гранулати заместват стъкло, пясък и чакъл, а могат да се използват като попълващи материали про производството на асфалт. Само алката част от летливата пепел и утаилата се пепел, която не може да се разтопо (2 –3 %), се втвърдява за депониране.

Сравнение между технологията за газификация на отпадъците и технология за конвекционалното им изгаряне (инсинерация)

	Газификация и стопяване на пепелта	Конвенционално изгаряне
Температура	Температурата в пещта за стопяване на пепелта е 1300 градуса Целзий, достатъчно висока за декомпозиране на двуокисите и стопяване на пепелта в шпака	Макцималната температура е под 1000 градуса Целзий
Разход на гориво	Не е необходимо допълнителен разход на гориво	Необходимо е постоянн захранване с гориво
Рециклиране	Алуминий и желязо се извличат от газификатора без окисляване, което има висока стойност на пазара на рециклирани продукти. Шпаката се използва като рециклиран материал	Алуминият и желязото се окисляват в пещта, което значително намалява стойността им на пазара на рециклирани продуки
Пепел	Пепелта се стопява чрез висока температура и се превръа в безредни рециклирани материали	Утаилата се пепел и летливата пепел трябва да се третират
Количество отпадъци за депониране	Под 3%	Приблизително 10 – 20%

Технологията за газификация и стопяване на пепелта се различава от технологията за конвенционално изгаряне (инсинерация) на отпадъци по температура, разход на гориво, рециклиране, третиране на пепелта и разме на количеството отпадъци, които се депонират.

В много случаи в Япония преди строителството на завод за третиране на отпадъците властите псотигат договор с хората, които живеят в близост с мястото, предвидено за съоръжението, относно доброволна стойност на емисиите на вредни вещества. Така много често договорените пределно допустими стойности на вредните емисии могат да бъдат по –ниски от установените в националното законодателство. Сравнението между пределно допустимите стойности на въздушни емисии на вредни вещества съгласно Директива 200/76 на Европейската комисия за термична обработка на отпадъци и твези на завод за газификация на отпадъци в Японя, построен по технология :Ебара”, недвусмислено показва дългосрочната екологична перспектива пред експлоатацията на подобно съоръжение.

Сравнение между пределните стойности на въздушните емисии при термична обработка на отпадъците в ЕС и Япония

Видове въздушни емисии	Гранични стойности по Директива 2000/76/ЕК	Пределни стойности в завод за газификация на отпадъци в град Кавагучи, Япония
Общо замърсяване	10 мг/куб.м	1 мг/куб.м
Водороден хлорид (HCl)	10 мг/куб.м	10 ppm
Серен Двуокис (SO₂)	50 мг/куб.м	10 ppm
Азотен моноокис и азотен двуокис (NO и NO₂)	200 мг/куб. м	50 ppm
Двуокиси и фурани	0.10 мг/куб.м	0.05 мг/куб.м

TwinRec предполага комплексен подход за третиране на твърдите битови отпадъци. Тя комбинира материално, термично и химично рециклиране. Приложението й е свързано с постепенното възприемане на култура на разделно събиране на отпадъците при източника. Произвежданият от третиране на биоразградимите отпадъци компост е не самоценна суровина, но и предпоставка за развитие на най – важния експортно ориентиран отрасъл екологичното земеделие – производството на органични храни. Висока стойност на пазара имат също рециклираните строителни материали и придобитата енергия. Ако вместо технология на газаификация се използва плазмена технология, ще бъдат необходими допълнителни разходи за енергия (предимно електричество), а получената течна шплака ше съдържа трудна за рециклиране смес от метали и инертни материали.

Устойчивият процес на третиране на отпадъците трябва да се заеме с два аспекта на отпадъка: добиване на ресурси като енергия и материали, но и разрушаване или трансформиране на токсичния им потенциал.

1 Органична тор за подобряване на структурата и плодородието на почвата. Добър е и за отглеждането на гъби.

Изготвила:

Проверили:

Десислава Веселинова Николова

Факултетен Номер 9982, 40 група,

Икономика на търговията

Гл. Ас. Георги Зеленков

Доц. Д-р Стефан Дражев

Варна

2009

Изтегляне 213.56 Kb.

Сподели с приятели: