Име : Курс: iii-ти курс Специалност
/2. Състояние на трудовия пазар и повеждана политика
Изтегляне 100.36 Kb.
|
| 2/2. Състояние на трудовия пазар и повеждана политика
Преходът на българската икономика от централно планирана към пазарно ориентирана система започна през 1990 г. Периодът 1990 - 1996 г. се характеризира с непоследователни реформи и почти постоянен спад на реалните доходи, намаляваща заетост и относително висока инфлация. В резултат, през втората половина на 1996 г. и началото на 1997 г. България бе на прага на остра финансова и икономическа криза, което показа необходимостта от незабавно ускоряване на реформите. От 1997 г. започна прилагането на бързи мерки за стабилизиране на макроикономическата обстановка в страната. Въведе се Паричен съвет и се засили значението на фискалната политика за въздействие върху динамиката на икономическите процеси в страната. Ограничена бе държавната намеса в икономиката и продължи процесът на либерализация на ценовата система. Ускорена бе приватизацията, както в реалния, така и в банковия сектори. Годишният темп на растеж на БВП в българската икономика се увеличи постепенно и през 2000 г.и 2001 г. достигна едни от най-високите равнища за страните в преход - съответно 5,4% и 4%. През 2002 г. темпът на растеж е 4.8%. Високият темп на растеж на БВП се запази и през следващите години, като основен двигател за растежа на дохода в страната се явява нарастването на вътрешното търсене… Основните предизвикателства пред страната, обаче си останаха: Проблема с безработица, свързан с: високия дял на продължително безработни- те лица; високата младежка безработица; значителните различия в равнището на безработица между отделните райони; Неблагоприятните демографски тенденции и преди всичко – интензивните емиг- рационни процеси и стареенето на населението; Намаляването и закриването на производства, а в това число и закриването на работни места в голяма част от вече приватизираните държавни и общински предприятия; Динамичните промени в изискванията към професионално - квалификационните умения на заетите; Проблема за повишаване на общия потенциал и ученето на работната сила; Ниското равнище на заетост. Спадът на заетостта в България значително надхвър- ля този в останалите страни в преход, дори ако се приравни темпът на намаление на икономическата активност в отделните страни. В България 1% спад на БВП се свързва с близо 9% намаление на заетостта през периода 1990 - 1993 г., докато в другите страни от ЦИЕ той е около 6%. По данни от 2003 г. е по-ниска от средната за Европейския съюз с 16 пункта. Силната зависимост на заетостта от промените в икономиката може да се обясни отчасти с липсата на стабилизатори, които в други страни успяват да ограничат спада на заетостта в началния период на реформите. Друг феномен, който също допринася за това е необходимостта да се намали заварената от предходната икономическа система свръхзаетост в предприятията; Неформалната заетост. Въпреки насърчителните мерки, дори и сега все още съществуват затруднения пред малките и средни предприятия за намаляване на неформалната заетост. Необходимо е продължаване на процеса на създаване на подходяща икономическа среда за тяхното развитие, което би позволило ефективно и устойчиво съществуване. Всички тези причини, наложиха разработването на мерки и поддържането от страна на държавата, на дългосрочна политика по отстраняване на негативите за заетостта и на пазара на труда въобще. Като израз на това Министерството на труда и социалната политика, разработи „Стратегия по заетостта 2004 - 2010 г.”, която Министерски съвет прие на 6.11.2003 г. и бе поет курс към нейното изпълнение. Държавната политика може да очертаем по следния начин: Изпълнението на мерките (които ще разгледаме по-долу), би трябвало до края на 2010 г. да доведат до постигането на главните (стратегически) цели: Нарастване на икономическата активност на населението най-малко с 5 пункта; Намаляване на равнището на безработица трайно на ниво под 10%; Осигуряване на участие на най-малко 25% от продължително безработните лица в активни мерки и програми. Дългосрочната цел за повишаването на икономическата активност и трудовия потенциал на населението може да се достигне чрез реализирането на няколко стратегически подцели: Увеличаване на заетостта и ограничаване на безработицата; Подобряване на качествените характеристики на работната сила и повишаване на производителността на труда; Постигане на социална кохезия и реинтегриране на уязвимите социални групи, които са с най-малки шансове за участие и реализиране на трудовия пазар. Средствата и задачите за реализация на така формулираните цели и подцели могат да се групират в следните основни направления, които са синхронизирани и съответстват на приоритетите на Европейката стратегия по заетостта: Активни и превантивни мерки за ограничаване на безработицата и повишаване на икономическата активност на населението; Стимулиране на удължаването на трудовия живот и провеждането на политика за активно стареене; Повишаване на адаптивността на работната сила към променящите се условия в икономиката; Увеличаване на човешкия капитал и активизиране на политиката за учене през целия живот; Развитие на политика за равни възможности и свободен, достъпен за всички социални групи, пазар на труда; Развитие на активната политика на пазара на труда, насочена към пълноценна социално-икономическа интеграция на рисковите групи на пазара на труда; Ограничаване и преодоляване на регионалните различия на трудовия пазар. Основните задачи са: Изтегляне 100.36 Kb. Сподели с приятели:
|