Таблица 1. Отношение към имиграционната политика по страни

%

Страна		Имиграционна политика								Общо
		Забрана за влизане		Строги ограничения		Стига да има работни места		Нека дойде всеки
	Швеция		.6		29.1		53.8		16.5		100.0
	Люксембург		1.7		38.4		52.5		7.4		100.0
	Ирландия		2.3		42.5		47.2		8.0		100.0
	Испания		2.4		22.0		58.0		17.6		100.0
	Дания		2.7		66.1		23.8		7.4		100.0
	Финландия		2.9		52.3		33.7		11.1		100.0
	Португалия		2.5		24.1		61.5		11.9		100.0
	Холандия		3.4		56.8		35.6		4.2		100.0
	Австрия		4.9		39.6		51.1		4.4		100.0
	Италия		4.6		38.3		47.4		9.7		100.0
	Чешка република		7.2		59.0		31.1		2.7		100.0
	Гърция		7.5		41.3		45.0		6.2		100.0
	Германия		8.2		55.0		32.1		4.7		100.0
	Белгия		8.3		50.6		33.9		7.2		100.0
	Словения		8.4		38.9		48.1		4.6		100.0
	Хърватска		10.3		52.2		32.2		5.3		100.0
	Франция		10.7		50.4		33.6		5.3		100.0
	Естония		11.8		44.2		37.2		6.8		100.0
	Великобритания		13.0		48.1		34.9		4.0		100.0
	Полша		14.4		60.7		18.2		6.7		100.0
	България		14.5		45.7		32.1		7.7		100.0
	Латвия		18.7		47.4		26.9		7.0		100.0
	Словакия		19.6		50.7		27.1		2.6		100.0
	Литва		21.9		37.0		37.7		3.4		100.0
	Малта		23.1		45.5		30.0		1.4		100.0
	Унгария		24.2		60.5		13.2		2.1		100.0
	Македония		25.7		41.5		19.7		13.1		100.0
	Турция		26.9		26.1		38.6		8.5		100.0
Общо		11.7		42.5		38.3		7.5			100.0

Коефициентът на Пиърсън R е -0.020 (интервално измерване), а корелацията на Спиърмън е -0.027. Общият брой измервания, въз основа на които са изчислени показателите, е 37454. Таблицата с крос-табулацията сочи, че съществуват важни различия в отношението на респондентите към имиграционните политики, прилагани в европейските страни.

Проследявайки най-враждебната изразена позиция – „забрана за влизане” - виждаме, че групата на страните, в които населението е „най-затворено” в отношението си към имиграните, се състои от нови членове, приети през 2004 година, и страни, които през 2007 година са само потенциални членове. От своя страна, населението във Франция и Великобритания, които са сред старите членове на съюза, икономически развити и със значително влияние в него, е сравнително враждебно към чужденците, независимо от политиката на относително по-отворен достъп за гражданите на техните бивши колонии. Респондентите в България заемат гранична позиция между третата и четвъртата група и са много по-нетолерантни от страните в първата група като Скандинавските и Средиземноморските страни, Люксембург, Ирландия, и други.

Другият индикатор - изразена национална гордост - също показва значими различия по страни. Разпределението по страни на респондентите, демонстрирали висока степен на гордост от националната си принадлежност, не следва предишното по индикатора отношение към имигрантите. Страни, които принадлежат към един и същ клъстър по своята толерантност към чужденците, се отнасят към различни групи по силата на националната си гордост. Така например, респондентите от Швеция и Ирландия, които принадлежат към групата на най-толерантните към имигрантите страни, показват съществени различия – само 41.4% от извадката в Швеция и цели 73.9% от извадката в Ирландия, споделят висока степен на национална гордост. Сред последната по толерантност група, 21.5% от литовците и 60.4% от македонците са „много горди” от своята национална принадлежност.

Важно е да се опитаме да изолираме факторите, преди всичко тези, произхождащи от социалната структура, които определят различните позиции на респондентите. За целта сме използвали регресионен анализ, чиито резултатите са обобщени в Таблица 2.

Използваният метод е линейна регресия със седем независими променливи (фактори). Прилагането на друг метод - ординална регресия върху същите входни данни, води до сходни резултати, което подкрепя статистическата значимост на предложения модел. Анализът показва, че четири от предложените променливи са статистически значими: най-високо постигнато образователно равнище (с бета .112), отношение към имиграционна политика (-.130), възраст (-0.090) и субективна социална класа (0.066). Най-високият бета коефициент на имиграционната политика още веднъж подчертава значимостта на отношението към чужденците. Когато приложим същия модел към данните от страните, станали чланки на ЕС при различните вълни на присъединява, се очертава разлика в значимостта на факторите. За страните-членки, които са част от най-голямото разширение – това през май 2004, социалните и икономическите фактори стават по-важни, в сравнение с отношението към имиграционната политика, докато за най-старите членове на съюза последният фактор има по-голямо значение.

Друг съществен момент при интерпретация на резултатите е процесът на избор на независимите променливи. Неправилната селекция може да изкриви крайния резултат и да доведе до некоректни изводи. Въпреки че приликите между отделните държави не са малки, те не способстват за лесния подбор на фактори (Виж Таблица 3).