Интервю на михаил груев с любомир жотев1, перник, 9 юни 2011 Г

За съм роден през 1963 г. Завършил съм средното си образование в т. н. тогава Образцов техникум по механотехника в София, бившият „Сталин”. След това, като всички по-буйни хора, много не ми се влизаше в казармата. И тогава в тия години, точно на базата на тази икономика, която се развиваше, най-вече тежките производства като мини и като стоманодобив, имаше един закон, според който, като работиш - сключваш договор да изкараш там пет години работа в тези предприятия, което те освобождава от полагащата се военна служба от две години.

• 
  А Вашето семейство перничани ли са?
  
• 
  Моето семейство...те перничани тука са много малко. Това е условно казано, но те
  

• 
  А има един местен историк и краевед Жотев, вие роднини ли сте?
  
• 
  Да, Юли Жотев. Той сега живее в с. Лялинци.
  
• 
  Оттам е вашият род ли?
  
• 
  Не, жена му е от Лялинци, той е от с. Бабица. И той се пада на баща ми първи
  

Та в този ред попаднах в „Стомана”, тогава завод „Ленин”, защото другият избор беше мината. Това е 1982-3 г. и сключих договор за пет години. Естествено за тези пет години се случи така...следващата година станах семеен, родиха се децата и така или иначе беше много трудно.

• 
  А какво работихте там?
  
• 
  По принцип започнах да работя като механо-шлосер в едни нови производства.
  

• 
  Колко бяхте приблизително?
  
• 
  Ами тогава в „Стомана” работеха от порядъка на 9000 човека, сигурно. И си даваха
  

• 
  Политически час, петък след работно време ли?
  
• 
  Не, по време на работа...
  
• 
  Вие сте на три смени, трисменно производство?
  
• 
  Трисменно производство, това със смените как е ставало - след смяна те събират и
  

• 
  А по това време се строеше и „Червена могила”...
  
• 
  Тя беше построена в тия години и там доста хора отиваха на работа. Повечето
  

• 
  А беше ли даден избор на работниците, които иска - да се прехвърли в „Червена
  

• 
  За такива като мене - не, а всеки, на които му изтечеше договора, беше свободен да
  

• 
  А да се върнем в края на 80-те години за битието на един работник в „Стомана”, долу-горе какви пари се получаваха ?
  
• 
  Тогава не беше лоша системата за растеж, като кой какво може, тя беше разрядната
  

• 
  А социални привилегии какви даваше заводът?
  
• 
  Какви социални привилегии?
  
• 
  В смисъл жилище, кредит...
  
• 
  Вътре имаше една ВС (взаимноспомагателна) каса, заводска, която даваше
  

• 
  А за колите нямаше ли някакво предимство за работещите в „Стомана”?
  
• 
  Не, нямаше такива привилегии, за хората които работеха в мините...
  
• 
  И какво, Вие имахте вноска, но не успяхте...
  
• 
  Не, по едно време пуснаха москвичи през 1986 г. без ред, т е. ако си имал вноска и си чакал 7-8 години за лада и за жигули, и тогава бяха пуснали москвичи и директно отиваш и взимаш - москвичи и трабанти бяха пуснали.
  
• 
  Лошото е, че трабантите не бяха престижни...
  
• 
  Абе, то ти трябва кола, но и нямаше пари, не стигаха да се съберат...трябваше да вземеш кредити - иначе такива готови пари няма откъде да вземеш.
  
• 
  Добре, а къде си харчехте парите работниците, щото все пак тука, в Перник, се получаваха заплати по-високи от средните за страната. Пенсии на миньори също.
  
• 
  Сега като погледнем нещата назад във времето, имаше в Перник три кина, културната дейност и театър, това е. Друго - увеселителната дейност - имаше кръчми, ресторанта на хотел „Струма”, „Балкан“, имаше такива седем- осем като там отиваха, като най-интересното беше, че в 18.30 се отваря ресторант „Струма” и стоят 10-15 човека и влизат маса да запазят, защото компанията примерно ще дойде в 20 ч. В 22.30 ч. последна поръчка, кой каквото е поръчал - и почват да се гасят лампите в 11.00 ч. Това е. Там си харчиш парите, след 11 ч. си по къщите.
  
• 
  А имаше ли в заводите затворнически труд ? Както в Бобов дол.
  
• 
  Не, които там да си излежават присъдите не, не имало тука в Перник. Имало е в Бобов дол и в Кремиковци. Тука не е имало, но може да се каже, че Перник е създаден от кол и въже, имало е много интернирани в мините и хора, които не могат да стоят на едно место, не са удобни, бегат, там където имат работа, и се заселват в Перник. Перник не е заселен само от близките села, а от цяла България, така че кръвта е много мешена.
  
• 
  При Вас, след като изтече договорът, Вие останахте ли там?
  
• 
  Да, останах там да работим до...
  
• 
  А на тези, на които ви изтичаше договора, имаше ли някаква политика на предприятието да ви задържи...
  
• 
  Не, нямаше някаква такава политика. Даже някой ако е много кадърен или годен специалист да го задържат...там политиката беше по-точно за тия места, дето са най-непривлекателни - там нещо да им дадат бонуси, както е жилището или апартамент. „Ако подпишеш договор за една-две години - веднага ти даваме”. Нямаше някаква мисъл - или нещо да се рационализира, или да се направи за такива хора,...абсолютно не му обръщаше никой толкова внимание. Даже можеше да си на голям пост и да измислиш някаква рационализация, която да е полезна или този процес да стане по-лек, но трябваше тя да бъде разписана най-малко от двама-трима инженери. И ти ще вземеш по 20 лв., а те ще вземат по 500-600 лв. такива пари се даваха на специална главна каса, те не се дават на ведомост - някой така да види кой колко взима. И тогава са се раздавали пари на тези, които са били по-близко до информацията. (смее се)
  
• 
  И всъщност коя година изтече договорът?
  
• 
  Договорът изтече 1988 г. и останах до промените.
  
• 
  И промените...как почнаха тука нещата в Перник?
  
• 
  В Перник нещата бяха от човек на човек, тука се събираха в парка и по предприятията най-много там се говореше и се коментираше. Но...”Подкрепа” тогава доста и като нелегална история беше, защото много хора бяха и директно преследвани и заплашвани.
  
• 
  Ама вече беше ли паднал Живков?
  
• 
  Да, точно беше паднал Живков, още преди това, но вече при падането на Живков и тези месеци преди това...три-четири месеца около зимните месеци си имаше един уплах от властта, че може нещо да тръгне в обратната посока. И имаше си репресии. Сега по времето на Луканов нещата излизаха извън контрол, когато нямаше какво да се купи и да се яде, тогава протестите бяха стихийни.
  
• 
  А Вие кога се включихте в „Подкрепа” ?
  
• 
  Значи организацията тогава почнахме да я правим в този цех, а в ЕСДЦ я бяха вече направили. Това е цеха с дъбовите пещи. И оттам тръгна. Имаше едно момче, един Иво, и лека –полека започнахме да разбираме за какво става въпрос. Записваме се, но не се обявяваме, дето има една дума. Обявихме се, че е направена секцията на 3 януари 1990 г., веднага след почивните дни.
  
• 
  В смисъл, информирате ръководството на комбината, че ...
  
• 
  Че ние сме еди кои си, с еди кои си представители.
  
• 
  А в града имаше ли някъде другаде или вие бяхте първите...
  
• 
  В града точно на 13 януари 1990 г. се учредява градската организация на „Подкрепа”, с интелектуалци, машиностроители, металурзи, миньори, общо. Това е рождената дата на „Подкрепа” в регион Перник.
  
• 
  А как стана?
  
• 
  Ами честно казано, точно на тази дата на самото учредяване аз лично не съм присъствал. Но събират се хората от точно такива секции по трима четирима, по 20-30-50 и ...
  
• 
  Тренчев дойде ли?
  
• 
  Не, докторът не е идвал тогава, след това тези протоколи се носят в София и там се оставят и така. „Подкрепа” след това става конфедерация и се учредяват браншовете с отделните региони. Но истината е, че „Подкрепа”, за да остане такава, каквато е, колкото и така да звучи, че се борихме за демокрация и по-добър живот, има един ограничителен член в нашия устав, че не могат на изборна длъжност да се избират хора, които са били членове на БКП, БСП, ДС и са участвали във „възродителния процес”.
  
• 
  Това не го знаех.
  
• 
  Този член ни запази, за това което сме, а това, което се създаде в други организации, имаше голям ентусиазъм в много други хора, защото като кажем СДС, то „Подкрепа” е един от учредителите, там влизат много други партии – земеделци, и други, които се възродяват, но реално в тези партии мислим, че изигра точно тази роля, сега една от част от тях да ги няма или да са със затихващи функции. Човешкият фактор са лидерите на тези партии, за които никой не знае кой за кои е работил. Ние поне си сложихме някакви ограничения и сега, когато се разсекретиха нещата, кои са били доносници и са работили за ДС – всички ние от „Подкрепа” сме си подали декларациите, те са дадени, проверени и в нашата организация се оказаха само шест човека, само шест човека за една организация от цялата страна. На проверка подлежат регионалните, националните ръководствата на националните структури във федерацията като машиностроители, миньорска федерация – всички тези ръководства – те са проверени.
  
• 
  Чулев излезе...
  
• 
  Да, Олег, аз направо бях потресен. Колежката от Русе, говоря за председателските места, а ако извадят другите да видиш за какво става въпрос. Що не го правят - не знам. И това доведе до това, че наистина са били подвластни на други интереси и затова тотално рухнаха. Политическата ситуация в момента е такава, че затова може да дойде царят и да създаде нещо си от никъде и да управлява държавата.... Аз съм много изненадан за един Слатински, да речем, който, ако дръпнем назад нещото, виждаме за какво става въпрос. Наистина Слатински е бил блъскан да отиде в тази посока и да може да взима такова постове.
  
• 
  Не излезе обаче никъде...
  
• 
  Е, той доста мръсотии направи тук, в Перник, докато имаше тука влияние. След това президентът го дръпна при него, а след това нещо не се разбраха последния мандат и Слатински много яко го плюеше. Аз пак казвам, не ги разбирам тези хора, но има някакво заболяване, хората като влезнат във властта и забравят за нещата отдолу или така е направена системата - да ги забравят. Но може би не сме дораснали като демокрация и общество. Съзнанието ни не е такова, каквото трябва да е. Не е демократично и никой не разбира, че трябва да остави неговото име или най-вече, заради името на децата си. А той гледа да остави парите и имуществото на децата си, а не името. На името - майната му. Точно така се случва. А в историята са останали само тези хора, които наистина са останали с името си.
  
• 
  Да се върнем към 1989 г., кога се направи първият митинг и въобще какъв беше процесът на самоорганизиране на опозицията?
  
• 
  В Перник колко са се организирали или са били организирани, това е другата страна на въпроса, защото най-силните организации тогава бяха на БКП, защото тя управляваше по конституция даже. Това се техните партийни организации по месторабота, по-голям началник от партийния секретар в едно предприятие няма. Директорът е нищо спрямо партийния секретар. И отук натам партийният секретар на по-малките звена – от цех до бригада. Цялата информация като говорим за всички тези хора, това е работнически град – интелигенцията е слаба. И всичко това като информация и настроение на хората - всичко това се знае. И кои хора реално могат да бъдат блъснати напред - също се знае и доста от тези хора са били лансирани в новосъздаващата се така да кажем опозиция. Със закона, който го промениха след промените, че няма право на партийна дейност по месторабота, те пак се запазиха, защото моментално тези партийни секретари станаха председатели на профсъюзите. На КНСБ и ако изследвате и проверите по-старите председатели на КНСБ ще видите, че преди да се занимава със синдикална дейност е бил партиен секретар. Значи те ги запазиха тези структури и тази партийна маса, която я имаха по места също така я трансформираха в членска маса на синдиката, но пак си провеждаха политиката на компартията и БСП. Щото те хем не са компартията, хем 100 години си празнуват партия.
  
• 
  А Вашият пъти в тези години как се разви?
  
• 
  Бяха доста бурни годините и вътре при нас като организация, точно на един такъв етап имаше една конференция, която имаше големи раздори през 1994 г. и искаха тогава да се направят едни промени в ръководството на регионално ниво. Председател тогава беше Павел Черийски, който беше избран на конгреса на КТ „Подкрепа” в ръководните органи на конфедерацията и реално не може да заема властта и трябваше да се направи конференция. Тогава кой да е...имаше надмощие на миньорите, те бяха много, „Стомана” - също много голяма структура и всъщност големите структури определяха кой да ръководи, защото имат най-много делегати на тези конференции. Тяхната политика определяше кои да ръководят организацията като регион, да я представя пред държавата и общинските органи на територията на Пернишка област.
  
• 
  И Вие вече бяхте шеф на синдиката в „Стомана” ли?
  
• 
  Да, в „Стомана” бях заместник-председател на синдиката в този момент, с Красимир Митев заедно, даже мога да кажа, че направихме много заедно, след това той тръгна по друг път, не знам защо. И беше предложено, аз не желаех да се занимавам с тази работа тогава,...едно друго момче - Пламен Стоилов, който след това стана депутат от ОДС, и като екип се явихме - той председател, аз зам.-председател. Пламен беше малко по-назад в синдикалната дейност, но точно затова - да мога да му помагам. И стана тази конференция и се започна и оттогава до сега съм тука. Като винаги сме се стремили тогава като политика да имаме наши хора в законодателната власт най-вече.
  
• 
  Да се върнем на приватизацията, какво може да разкажете за нея? И преди самата приватизация, как за буксуваха тези държавни предприятия?
  
• 
  Не може да се каже, че са забуксували предприятията. Защото това, което произвеждат тези предприятия като продукция, те си имаха пазарите.
  
• 
  Говориме за мината...
  
• 
  Мината, тя си копае въглищата, въглищата като подземно богатство и като ресурс и в момента са актуални. Говорим за „Стомана” и за машиностроителните предприятия. Едно машиностроително предприятие като ЗГММ (Завод за едрогабаритни металорежещи машини) в Перник в момента е със затихващи функции. Това предприятие произвежда машини за цял свят, има офиси в цял свят. Има работници, които ги изпращат да поддържат в Сингапур...защото като продаваш машините - имаш и някаква гаранция. Говорим за принципа дали са забуксували. През 1991 г. – освобождаването на цените, нали имаше държано регулирани цени, та при освобождаването на цените тогава, Компартията на определени хора им дават огромни кредити, които могат да вземат от банките, Крум Атанасов, тогава директор на „Ленин”, купува цялата продукция с банката, цялата налична продукция на склад на цена два лева, казано условно, на другия ден се освобождават цените и те стават такива, на каквито държавата е продавала навън и те стават 800 лв. - разбирате ли за какво става въпрос. Милионери за една нощ. Дали въобще са дадени тези пари или само като бележка и гаранция от банката - това никой пак не може да ти го каже. По този начин се прехвърля държавен капитал в ръцете на определени хора. И по този начин започва освобождаването на държавните предприятия и навлизането на поръчки, защото започва свободният пазар – „ще купиш от мене, а не от еди кой си” и почват неизгодните сделки. Купува се нещо, което не е качествено, а е десет пъти по-скъпо, но предприятието го плаща, какъв е проблема, за да може някой да си вземе комисионните. Тогава това е периода на тоталното унищожаване на предприятията.
  
• 
  А специално тука за града, кои бяха 10-те най-големи предприятия? Или хайде - в региона.
  
• 
  В Радомир заводът е по-голям от „Стомана”. И така изброяваме – „Стомана”, Мината, много голямо, защото сега говорим като производство работят към 1000 човека, а тогава бяха към 7-8000 души, защото работят много подземни рудници, които сега не съществуват. И 1997 г. ги закриха, закриха вътрешния добив и това беше не икономическа, а държавна политика беше. Това е времето на Костов и Шиляшки. Мината беше задлъжняла на държавата с осигуровки. Защото и там, това което го направиха с осигуровките с тези процентни лихви...Тогава закриха мините, обявиха мини в ликвидация, държавата ги ликвидира защото дължат много пари на НОИ. В момента, в който държавата ги обяви в ликвидация, тогава Министерството на финансите извади 12 мил. лева и възстанови парите и тука почна всичко да се ликвидира и да се реже, и да се гонят хора. И остана само откритият въгледобив. След което като дойде царят и го продаде откритият въгледобив на Ковачки.
  
• 
  След Мината?
  
• 
  Ами първият машиностроителен завод, който се приватизира, и той пак е през ликвидация, и пак някаква приватизация направиха - това е завод „Струма”, един от първите машиностроителни заводи в България. Клейтман е приватизаторът, той е собственикът в момента. Той след това купува част от „Червена могила”, този голям икономически комплекс, той е огромен, и го разделиха на две. И направиха две предприятия и го приватизираха на две части.
  
• 
  А завод „Струма” ?
  
• 
  Завод „Струма” е там, където е Кауфланд. Клейтман продаде земята и те си построиха този супермаркет. Имаше тука леярни, лееха най-различни – прави се отливката в леярните..., трошачки, изнасяха и в чужбина и всякакви такива дробивни машини по кариери...Та това са едни от предприятията, които доста хора са минали през тях и са водещи. Завод „Кристал” е едно уникално предприятие, което вече не съществува. То е за стъкло, пещи, в които се топеше плоско стъкло и точно, когато беше войната в Югославия, тогава с бандитски мерки (директно го казвам) спряха газта на предприятието – правителството на Костов, икономически интереси имаше Никола Николов, председател на Икономическата комисия в парламента. Разбирам, че под негова диктовка е станала цялата работа, защото той е единственият след това вносител на стъкло от Турция и т. н. А интересът какъв е? Икономически и си заминаха един вагон работни места. А пазарът е огромен. Първият завод, който е ликвидиран, най-новият завод в България се намира на територията на Пернишка област – Циментовият завод в Батановци. Нова реконструкция, хвърлени милиарди, направен вече, почва да произвежда и да връща парите и - ликвидиран.
  
• 
  Това коя година става?
  
• 
  Това е 1992-3 година.
  
• 
  А как беше ликвидиран?
  
• 
  Ей така, обявиха го в несъстоятелност, ликвидация и - държавата го ликвидира. Значи министър Божков след това, той работеше в Циментовия завод в Батановци като инженер и оттам мисля, че го ликвидираха и почна да се руши. Една част продадоха на някакви немци.
  
• 
  А в момента има ли някакво производство в Батановци?
  
• 
  Има един месокомбинат и той е на площадката на завода. Но цимент – не. Кариерите си стоят, варовика си стои, той от балкана влиза в пещите и се топи и произвежда цимент. Значи това, което точно можеше да работи, това са годините на войната с Югославия, нали тази държава трябва да се възстановява след тези бомбардировки – джамовете първи се чупят, нали? Плоското стъкло ликвидирахме, заради тогава пет милиона лева. Спряха газта, „Булгаргаз“ няма да си вземе парите като го ликвидираш. А там способът е такъв, като спрат газта - пещта замръзва и всичко се разрушава от горе до долу. След това се прави нова пещ, нови огнеопори, но новата пещ да се направи е много пари и вече мачът свършва. И няма кой да ги даде тези пари...нали говорим за бандитизъм - е това е тотален бандитизъм.
  
• 
  А работническото-мениджърската приватизация?
  
• 
  Абсолютен бандитизъм, тя започва в „Стомана” през 1998-9 г. тогава се приватизира, чрез работническото-мениджърската приватизация...
  
• 
  Тогава ли Стойков купи предприятието?
  
• 
  Да, тогава. Тогава се направи едно РМД, но РМД-то не купи предприятието, не се продаде чрез РМД-то, а беше направено. А предприятието не се предаде, а се отдаде, отдели се и се отдаде производствената дейност под наем на Стойков и след това, когато се привлече този гръцки инвеститор Вилхалко той го продаде на тази групировка. Последните дни от правителството на Костов е сделката с Людмил Стойков и после той си привлече тези гърци и си запази някакъв процент от акциите.
  
• 
  Т. е. в момента предприятието е гръцко, с дялово участие на Стойков.
  
• 
  Е, той мислим, че има някакъв дял от 12-13 процента по публичен регистър, което не е малко, защото ако се погледнат дивидентите, които се разделят, след като предприятието прави често печалба от 90-100 милиона годишно и тези 12 % са си 12 милиона.
  
• 
  А този Клейтман, за когото говорим, е собственик и на „Червена могила”?
  
• 
  Да, сега е „Бесттехника – Радомир”, те ги разделиха на две, а другото е Индъстри?? Не му помня точно името. Това предприятие е направено завод за заводи, там може да се произведе всичко, там може да се произведе всякаква военна техника.
  
• 
  А тази японска преса там ли си е?
  
• 
  Там си е, ползва се сигурно, ако имат поръчки и детайли. Лошото е сега, че цялата икономика...те им дължат много пари на тях, и те не могат да тръгнат, няма кредитиране, дължат много пари на банките и в разкрачено състояние е това предприятие, има огромни възможности. Ако работи само за вътрешния пазар това предприятие ще фалира. Правят се всякакви машини и даже доколкото знам имат поръчка да правят много големи неща за „Белене”, сега дали ще ги направят...и се надяват да тръгне, за да тръгне производството, което е страшно важно за региона. Защото ако се забавят нещата още година, година и нещо, както вървят...А през 1994 – 5 г. изгониха най-добрите специалисти с тия ликвидиране на предприятия, приватизации, изгониха хората на улицата, държаха ги с много ниски заплати и те си хванаха шапката... и по Европа. Един електроженист е толкова търсена професия, добре заплатена, и същият този Клейтман вика: „Трябва ми добър електроженист, ще му плащам 1000-1500 лв. заплата.” И викам: „Като ти трябва - на времето защо ги изгонихте. И вика: „Верно е, ние сме си виновни.” А като бизнес никой не мисли човешкия ресурс. Той е най-ценен, а ти в него не инвестираш, ще кредитираш. А сега едни отидоха по Гърция, по Испания, по Италия и край. Те си идват, ама той не ти верва, защото веднъж е изгонен.
  
• 
  А случаят с Клейтман, доколкото разбрах, той е наследствен, така да се каже.
  
• 
  Да, баща му е бил доста добър инженер и е бил директор на завод „Струма”, и той е доста добър, наистина един от добрите ръководители за времето си. Но другото което е, това което не върви, да го кажем, не тръгва и не върви...Всичко, което е дадено - не върви, не е създадено, този, който го взима - му е дадено, то не е платено, то затова не върви. Реже, граби каквото може и заминава, защото му е дадено.
  
• 
  Това е, според мен, много важно наблюдение. И това е основната разлика между стария български капитализъм и новия.
  
• 
  Няма нов. То да станеш капиталист, ти трябва да си изграден като такъв. Да увеличаваш и управляваш капитали най-вече. Какви капиталисти, те са пълни айдуци, както казват по нашия край. Консуматори, да ядат, да пият и да хвърлят ей така пари. Да не ги инвестират в нищо, само в чалгаджийки, бентлита и не знам си кво. Поне, като си откраднал - дай нещо за културата, спорта, ей площадки за децата, за да могат да тичат.
  
• 
  Добре, а Вие като синдикален деец сте бил в най-тежкото време. Тези хора, които ги гонят от работа, какво може да им помогнете вие?
  
• 
  Това е най-неприятният момент, когато например един човек го съкращават или уволняват, тежък негов момент и търсим с лобито, което го имаме като контакти и информация и професия, да си намери работа този човек. Но като излезат примерно две-три хиляди човека. Какво правим? Какво можем да направим? И като постоянно бълват всички други предприятия? Изхвърлят работна ръка и няма къде да отидеш, и там тези, които останаха, защото пред вратите им имаше много работни ръце, тази експлоатация беше жестока. Тези, които ги изгониха, се оправиха в живота. Едни станаха предприемачи, други някакъв малък частен бизнес, четвърти заминаха за чужбина. Но тези, които останаха под този стрес и натиск, защото трябва да си запази работното место, работи с цената на всичко – плашат го, не му плащат, условия никакво подобрение и всеки вика: „ама аз си имам семейство.” Този страх така е насаден, че рецидив се получава в момента. Ето в „Стомана” при гърците.
  
• 
  В смисъл?
  
• 
  В смисъл преди четири години трябваше да спрем да работим един час като протест. Идеята каква ни беше – даваха се много големи заплати 1500-2000 до 3000 лв. взимаха, реални и изработени пари, но щатовете бяха малки – 400-450 лв., а другото им се дава като бонуси. И тогава казахме: „Хайде да направим, да не са всичките, но щатовете да ги увеличим двойно и да станат 900 лв.. Бонусите пак си ги давайте.
  
• 
  За да вземат по-високи пенсии.
  
• 
  Те пак им начисляват, това което вземат, всички се осигуряват върху 2000-3000 лв. Въпросът е, че това в момента, което е бонусът в момента, те мотивира и държи, защото точно така беше и те държи и работиш повече от тези часове, защото иначе няма да вземеш бонусите. И го експлоатират и им викам: „Ами вие ще почнете да падате един по един.” „Верно е така.” „Ми дай да ти го вкараме в щата”. И сега като се заговори за световна криза, бонуси няма и всичко си остана само на 450 лв. И има хора, които работят на пещите, взимат чисти 600 лв. и се пържат като...И ги е страх, пуснаха им тази кредитна система, която я въведоха преди 4-5 години. Яко кредитиране – потребителски и кви ли не кредити и ни заливаха от цялата информационна система. „Давайте, взимайте кредити”, защото това беше политика също. И в момента всички са длъжници на тези банки. Всички работещи до един. И „Стомана” работи с ОББ, дават му от ОББ с преференциална лихва 8%, той изтеглил 10 или 20 000 лв., обаче в момента, в които напусне „Стомана”, лихвата му става 20%. Ето за каква система говорим, като имате предвид, че на ОББ собствениците са гърци и на „Стомана” собствениците са гърци и има някакво споразумение. Това е абсолютно закрепостяване. Могат да си разбият веригите, аз им казах и постоянно им го повтарям, но този пусти страх, единственото оръжие, което имат хората, е да са заедно и да кажат: „Край, спираме и каквото ще да стане, взимайте ми къщата, къде ще я носите, аз спирам да бачкам, защото искам да е така и така”. Спирам за два часа, спирам за три дена, загубите за три дена в „Стомана” ако спрат, са толкова, колкото тази банка няма да спечели за 10 години.
  
• 
  А колко работници има в момента в „Стомана”?
  
• 
  1200 човека са, и те не са само „Стомана индъстри” те са разбити на съвсем други дейности и малки фирми.
  
• 
  Добре, там през 90-те години и по Костово време можете ли да се похвалите с някакви хора, като лична заслуга, на хора, на които се помогнали? Или сте ги защитили по някакъв начин? Някакъв по-такъв частен случай.
  
• 
  Максимално можем да кажем, че това, което се направи като големи съкращения,...сега там, където се ликвидираха предприятия като „Кристал” - нищо не можеш да направиш. Няма предприятие, край, кого до защитаваш. Но максимално сме защитили нашата членска маса и много малко хора са били извадени на улицата. Това е като политика и затова още стоим като синдикат. Синдикат, който е шамарен през всичките тези години, шамарени сме постоянно, но и за това сме уважавани, защото най-вече си защитаваме хората и можем да кажем, че има една устойчивост. А в личен план какво сме направили, постоянно гледаме някои хора, които имат амбиции да не ги спираме и да им слагаме крак. Наши членове имат амбиции за реализация, идват и викат: „Аз искам да съм еди така, конкурси има, може ли едно рамо оттука да се даде?“, и ти го правиш, въпреки че след това най-често си разочарован. Но хубавото е, че ако изляза сега в града с много хора, ще си кажа „здрасти”, това ти дава удовлетворение, че те поздравяват. А иначе мога да кажа, че ние сме синдикат, който...не можеш да кажеш: „А, вие сте синдикалисти и се занимавате с наемния труд, да се борите за техните права и всичко друго не ви интересува.“ Не може да не ни интересува, ние живеем в този град, тази държава и децата ни живеят тук и трябва да си на бутон, и това, което не става - да го говориш и да го казваш. И да се бориш да го променяш. В този смисъл, когато падна правителството на Жан Виденов ние бяхме пред парламента цяла нощ, обгазяваха ни, биха ни, но...
  
• 
  А тук в Перник при падането на Виденов...?
  
• 
  В Перник правихме едни от най-големите и мащабни протести.
  
• 
  Разкажете за тях.
  
• 
  Ами миньорите от „Св. Ана” бяха един от най-буйните и тогава тръгваха протестите от рудника, примерно нощната и първата смяна не влизат сутринта, разбират се и има само поддържащи и правят шествие – гледаш 350 миньора с лампите, нощно време, студ, тогава беше и много студено, и всичко минава, значи плашеха се хората от спирките тръгнали на работа и се връщаха (смее се). Защото не знаят какво става- някакви лампи светят, едно множество, някакви тъмни хора... И това се правеше една седмица пред Минна дирекция, там беше протеста.
  
• 
  А други големи предприятия?
  
• 
  Направихме няколко блокади на София, в „Стомана” също направихме няколко такива акции. А тогава имаше някакъв план, в който трябваше да остане или „Кремиковци” или „Стомана индъстри”, на картата на икономиката металургични комбинати два са много. Тогава имаше капан да не остане „Стомана”. Имаше такава информация и протестите – спиране на жп-линии, на магистрали, митингите по София, това си бяха постоянни...
  
• 
  А големи предприятия, които стачкуваха тука?
  
• 
  Значи, голямо предприятие, което е стачкувало, но малко по-късен период, е при Клейтман, в тежкото машиностроене. Сега в момента има около 700-820 човека, сега при него са много по-малко, защото нямат работа и доста хора напуснаха и ги държат на четири часа.
  
• 
  Той държи половината завод, а другата половина?
  
• 
  Другата половина има някакви акционери, братя Бонини. Това са братя Бонини, те идват от Швейцария, те са основни акционери в една банка на пл. Гарибалди в София, но не мога да си спомня името.
  
• 
  Не са местни?
  
• 
  Петър Белчев е някакъв техен братовчед, той се занимава с търговия и производства...Но те държат основния дял от акциите. Не знам доколко и Людмил Стойков има някакви акции...но не вървят нещата там – няма поръчки, затворени са пазарите и край.
  
• 
  Те не могат да издържат само на вътрешния пазар...
  
• 
  То го няма вътрешния пазар. „Кремиковци” фалира, те им дължат много пари на тия предприятия, защото постоянно са правили неща за „Кремиковци”, тия торовите заводи и там...те нещата са навързани. Цялата икономика е навързана и един като спре парите...на други, на другия и задлъжнялостта става огромна. И там нещата не са добре.
  
• 
  В момента колко членове имате в „Подкрепа” в областта?
  
• 
  В момента имаме точно 1730 човека, като имай на предвид следното, че в окръга са концентрирани повечето в Пернишка община. В областта да речем с. Ковачевци няма никакво производство, гр. Земен едно –две производства, но там има една мандра и една кариера долу, в гр. Трън – нищо, в Брезник предприятията дето ги имаха, с приватизацията им разказаха играта. Имаше завод за части на хладилници и замина по дяволите, имаше алуминиева дограма от цяла България - там се правеше, и това го няма. Имаше завод за феродови изделия, дето правят всякакви накладки за коли, и за кранове и за износ и там нещата...той беше към „Балканкар“. Но това са малко хора, единственото е, че София като икономика се разраства и хората пътуват.
  
• 
  А имате ли информация каква част от перничани пътуват?
  
• 
  Ами някъде от порядъка на 20-25 хиляди души. Но да кажем от тях има учащи се и студенти, но 20 000 работещи пътуват. Бяха повече, но като се сви икономиката, строителството най-вече, и то като замря, много си останаха тука и са безработни.
  
• 
  А другият синдикат - КНСБ, той по-голям ли е?
  
• 
  КНСБ принципно като членска маса е по-голям. Сега не знам колко са, но бяха повече.
  
• 
  Вие сте в една сграда всъщност?
  
• 
  Да, те са на четвъртия етаж. Там са по-други нещата. Сега ние имаме места, на които се разрастваме като позиция, а не като членска маса. А те точно на този принцип стария, партийните организации, се губят като модел и оттам губят членска маса. Ние никога не сме се стремели да търсим масовост или кой е по-големият, основното е било принципите. Да не изневеряваме на принципите, че ние сме за тези три-четири неща, колкото повече хора се обединяват около тези принципи, толкова повече могат да се отстоят. Друго е да застанат срещу тебе хиляда човека и друго е да застанат петима. Петимата ще ги извоюват за десет години, тези хиляда ще ги извоюват за пет часа.
  
• 
  За финал - къде се сбърка прехода според вас и кои бяха слабостите, които можеха да се избегнат?
  
• 
  Аз мисля, че нищо не е могло да се избегне. Това, което е заложено в прехода, е преразпределението на средствата по мирен начин. Това е. Защото в противен случай са два начина – революция с кръв и другият - разбира ме се по-мирен начин.
  
• 
  Но и при революция с кръв резултатът щеше да бъде пак същия.
  
• 
  Сигурно, но не може нещо да се избегне, което ни е заложено като чип в съзнанието. Алчността и тези хора, които най-вече са държали информацията, една голяма част от тях са дали тези средства в икономиката или ги ръководят са без всякаква такава ценностно изградена система, да го кажем, абсолютни атеисти. На тях им рухва режима на комунизма и това, в което вярват. И в к`во вярват? В семейството не вярват, щото виждам какво се случва. Хора, които са без всякаква ценностна система. Тази пошлост и алчност - не е възможно да се направи каквото и да било в случая, тя говори сама за себе си. Държавници - нито един, защото една държава се крепи на хората. А какво искат хората? Трябва здравеопазване, образование и сигурност. Полиция, здравеопазване и образование – трябва тези три неща да ги имаме. Но ги нямаме. Защо ги нямаме? Пенсионната система е за старите хора, ами що ги нямаме парите, нали имаше приватизация? Ами ако бяха влезнали тези пари ? Еди кой си отрасъл - парите влизат в НОИ. Това е.
  
• 
  Тя стана много експлоатирана тази тема, но тук, на местна почва, до каква степен този нов бизнес, който се създаде беше свързан с бившата ДС и със службите?
  
• 
  Можем да кажем, че 95% от тези хора са свързани с тези структури.
  
• 
  Това, което при нас излезе в Шумен, е че горе-долу голяма част от тия бизнесмени от градско и окръжно ниво са свързани с Комсомола. Има ли го тука?
  
• 
  Естествено, че го има. То си е видно, като фамилии, като всеки къде е работил, то си е видно на кой му е давано път, информация, на кой му е даден ресурс.
  
• 
  А това можеше ли да бъде избегнато според Вас?
  
• 
  Как да бъде избегнато? Ето и аз и Вие да сте били тогава да правим прехода и държим ресурса и информацията. На кого ще я дадем? Ще излеземе да я разхвърляме ей така - по улицата? Не, няма да стане, защото по-лошо може да стане. И затова ще я профилираме на хора, на които реално имаме доверие или по-някакъв начин ги държим. Може да не им вярваме, но по някакъв начин ги държиме, за да не кривнат в някаква друга посока. Както и да си го говорим - то си е заложено в съзнанието на всеки един от нас. Лошото е другото, че не се даде път на истинска приватизация, да влезнат компании отвънка, които имат стогодишни истории, а точно те се отблъснаха по най-пошлия начин. Например - идва еди кой си за голяма сделка и трябва да се срещне с министър-председателя да речем, защото калибърът е много голям, трябва да разговаря с него, да си каже идеите и да се подготвят нещата и той да влезе в тази държава, а те му искат един милион само да влезе да разговоря с министър-председателя. Това не е за този един милион долара, а просто този човек да си хване самолета и повече да не идва. За това става въпрос, защото ние трябва да го вземем това. Ще изкараме 300 милиона, не един, но този трябва да се махне. И по този начин се отбиха такива хора и затова сме на този хал. Там, където влезнаха сериозни компании, нещата са на съвсем друго ниво.
  
• 
  А тук в градски и областен мащаб, има ли все пак някакъв нов бизнес, който тръгна тука последните 10 години и примерно хора, които по собствен път изградиха бизнес от нищото?
  
• 
  Ако има, той е малък, дребен и не е забележим реално. Нещо в сферата на услугите, ресторантьорство, но чисто производствени дейности - не познавам такива хора. Даже да говорим за едно преработвателно предприятие „Сами – М”. Което е марка в България и в Европа.
  
• 
  Той не е ли човек, който е почнал от нулата?
  
• 
  Естествено,че е почнал от нулата, но от този калибър е предприятие направено по САПАРД, защото този капитал трябва да дойде от някъде. Едно е да имаш идеята, поддръжници, оттук натам, като кажем думата САПАРД и отиваме в друга посока. Аз почвам да не вярвам, че може да отиде някой току-така и той да спечели един проект. Да не говорим, че каквото и да направиш на пазара, ако нямаш по етажите на властта лобита – отиваш по дяволите. Какво се случи със „Стара планина”? Извадиха един списък, прочетоха пет имена и какво правиме с тези хора? Сега нещо да се говори – не! Министърът казва: „Момчета, нали знаете, ще ви ликвидирам...” Ей това е лошото в тази държава, че всеки гледа да изнудва и да рекетира другия, независимо как е тръгнал.
  
• 
  Бизнесът продължава да бъде функция на политиката.
  
• 
  Да, и политиката по всякакъв си начин не изпуска бизнеса. Те са абсолютно рамо до рамо. Те са едно цяло, това е в целия този преход. Това може да го кажем като заключение, затова нещата не се случват. Всички политически решения, каквито и да се вземат, са обвързани с абсолютните икономически интереси на едрия бизнес в България. Докато е така...затова не може да се говори за дясно и ляво в България. То не съществува. Няма ляво! Кое е ляво? БСП ли? Най-големите капиталисти са те. Ако извадим законите, които техните групи ги вкарват, няма нищо ляво. Лявото е, колкото се може повече социално насочени пари да се хвърлят, за да се изгражда, за прослойките, които са в неравностойно положение. Това е лявото. Кой го е направил? Нито едно правителство досега в България. Либералното правителство на царя ли? Напротив! Извадиха се осигуровките на хората в НОИ за бизнеса, намалихме на бизнеса осигуровките. Защо? Ами те щели да инвестират в нови производства и условия на труд. Къде са тези производства, къде са тези условия на труд? Милиарди давани на бизнеса. Ами вързани са си постоянно. Кодексът на труда се променя с всеки парламент. По такъв начин се орязва, че всякакви права... и това ще доведе...аз казах алчността, пошлостта, тя води до революция. Революциите не ги създават хората, щото много искат да тичат и да се бият по улиците, а защото е притиснат до стената и единственото оръжие, което има, е една тояга. Нищо повече не му е останало.
  
• 
  Да, но в България няма истински революции.
  
• 
  Лошото е, че ако в България има истинска революция - ще е много кървава. Защото, колкото и да казваме, че този народ е робски, търпелив и сигурно е така, щото толкова години турско робство като кажат...Не е била и слаба Турската империя, но е била уредена и им е било добре по този начин да живеят. Било им е добре, затова толко - пет века, добре е било. Защото като права, като всичко останало, търсим ли си правата и в момента? Орязани ли ни са правата? Тотално, повече от тогава! Дискриминирани ли сме като българи, спрямо други общности в тази държава? Спрямо циганите сме дискриминирани - просто пример! И не е уредена държавата институционално, институциите да работят за теб. Няма, ако имаш някакъв проблем елементарен...Може да кажем, че нямаме никаква държава в момента.
  
• 
  Това е, но много песимистично ще завършим.
  
• 
  Ами оптимизмът и бъдещето е в младите, но като гледам цялата образователна система какво бълва. Какво говориме и какво ни чака? И ще си вкарваме работници, ако това е замисъла. Но не вярвам, щото е идиотски. Но неграмотните хора по-лесно се управляват. Това е известно. Разединените хора по-лесно се управляват, то това е, навсякъде разделение, даже в политическия спектър. Абе идеи, а те принципите са едни и същи. Обединете се заедно и го направете! Какъв е проблемът? Но там е вече алчността, най-вече алчността, в България са много алчни хората, завистта си я има навсякъде, но алчността си е характерна. И то такава алчност, преяжда, хвърля и гази, а този до него - гладува, но няма да му даде поне това, което гази, защото оня ще го вземе от земята, но той го и гази...до такава степен образно казано и това е показателно и се вижда.