Ива Пушкарова Съвременното понятие за организирана престъпна дейност

В най-обобщен вид тези фактори могат да се характеризират като типични за преходни исторически периоди. В тях настъпва радикално, интензивно и мащабно институционално преструктуриране на държавата, собствеността и стопанството и смяна на ценностната система на обществото чрез промени в нормативната рамка. Процесите включват преминаване от регулиран към свободен пазар, отмяна на държавни привилегии, стимулиране на паричния оборот и стремително разрастване на частния сектор за сметка на държавния. Тяхното действие се засилва от изоставането или неадекватността на законодателната и административната реакция в защита на собствеността, личността и обществения ред (регулаторен и административен вакуум) и закономерна нужда от алтернативни (частни) форми на защита.

Средата се характеризира с обща нестабилност, отхвърляне на авторитета на легитимните институции от обществото, бюрократизиране и непрозрачност на механизмите за упражняване на държавната власт и увеличаване на финансовия потенциал на незаконния пазарⁱⁱ. Действието на тези фактори е подпомогнато от падане на ограниченията за свободно придвижване, последвани от непропорционално струпване на заселници в по-богати области и демографски кризи, безработица, забавен ръст на производствената ефективност и закономерно драстично влошаване на стандарта на живот.

Във външнополитически план от особено значение е ,,износът на престъпност”, който се осъществява от държави с висока концентрация на престъпни сдружения към такива с ниска концентрация, които осигуряват благоприятни условия за тяхното развитие. На границата между XIX и ХХ век процесът протича от Италия към САЩ и Северна Африка в резултат на засиленото преследване на сицилианската мафия от италианското правителство. На границата между XX и XXI век той се движи от Русия към останалите бивши социалистически държави и Латинска Америка чрез останките от структурите на тайните служби.

Освен сходство в произхода си, престъпните сдружения разкриват сходства и във влиянието си върху държавата и обществото. Особено типично е смесването на елементи на престъпна дейност с упражняване на държавната власт, което може да се прояви по два начина.

Първият води до пълно или частично срастване между държавни и престъпни структури поради частично съвпадане на личния състав и структурна и функционална еднаквост на държавни органи и престъпни сдружения. Пълното сливане е възможно само временно и е териториално ограничено. То позволява държавните органи да бъдат използвани за вземане и изпълнение на престъпни решения. Този модел се развива в Северна Африка.

При втория начин е налице сътрудничество между престъпните сдружения и държавната администрация на основата на взаимно изгодни споразумения. То може да има случаен или продължителен характер, но винаги е конкретно и изрично. Престъпните решения се вземат в рамките на престъпните сдружения. Държавата съдейства пряко или косвено за тяхното осъществяване или ненаказване, включително като установява политика на търпимост в определени граници и срокове, също договорени със сдружението. Този модел е типичен за Европа, САЩ и Азия.

И в двата случая длъжностни лица биват привличани към организирана престъпна дейност. Държавата в тяхно лице не просто губи способността си да защитава законността, а фактически предоставя регулираща компетентност на престъпни сдружения по нерегламентиран начин. Тя се изразява във фактическа власт да се извличат облаги за сметка на законна дейност, да се контролира достъпът до законния пазар и да се влияе на условията, в които той действа, например чрез намеса в данъчното облагане и в правомощията на правителството да управлява пазара.

Престъпните сдружения създават и прилагат правила с нормативен характер и контролират тяхното спазване под страх от наказание. Те изискват съблюдаването им с предимство пред държавните, ако им противоречат. Адресати са винаги техни участници, но част от правилата биват налагани принудително и на трети лица. Така сдруженията дублират и частично присвояват държавни нормотворчески, изпълнителни и правораздавателни правомощия на територията, на която действатⁱⁱⁱ.

В този смисъл престъпните сдружения са проява на неудовлетворената обществена нужда от силна държавност^iv. Те са симптом за слабости в защитната функция на държавата, която поради непостоянно или неефективно прилагане на закона допуска възможности за противоправно натрупване на капитали и фактическо самоуправление на отделни територии.

Продължителното действие на сдруженията заплашва не само сериозно да увреди законната икономика, но и да породи задържане на цялото обществено развитие. То винаги води до трайни и бавно преодолими субективни нагласи сред членовете на обществото да се въздържат от стопанска и друга инициатива поради страх или убеденост, че ще претърпят престъпни посегателства. Така се определя тенденцията обществената значимост на явлението и обществената взискателност към ефективността на закона да продължава да нараства.

Класическите сдружения, сред които са италианската и американската мафия, азиатските триади и японската якуза, възникват сред силно сплотени малцинствени общности, които са настроени отрицателно към обществено-политическото статукво и действащия закон. Те се стремят към изграждане на алтернативна нормативна система с конспиративен характер и важната функция да ги консолидира и дисциплинира. Когато укрепнат достатъчно, те влизат във взаимодействие с държавата, за да си осигурят политическа протекция срещу правораздавателните й механизми или неблагоприятна стопанска политика.

Сдруженията от източноевропейски тип, към който спадат руската мафия и всички престъпни сдружения в бившите комунистически държави, се образуват чрез извеждане на първоначален човешки и финансов ресурс и необходими връзки на сътрудничество от развалините на тоталитарната държава. Разпадането на нейните репресивни институции освобождава голям брой служители, които се приспособяват към новите условия, сдружавайки се с престъпна цел или преминавайки на разположение на такива сдружения. Така се рамкира процес на структуриране на мрежи от престъпни групи отгоре надолу при изходно наличие на известно политическо влияние на техни участници и външни сътрудници и политическа закрила от наказателно преследване за техни ръководители.
По особеностите на своята структура сдруженията се делят на мафия, якуза и триада, като всяко от понятията е родово.

Най-централизирана и усложнена е структурата на мафията. Тя е подчинена на принципите на йерархичност, субординация и дисциплина от военен тип. Дори терминологията, с която се обозначават отделните етажи в нея, е заимствана частично от армията – средните и ниските нива са известни като лейтенанти и войници. Вътрешното сцепление се осигурява от етични кодекси, които включват традиционни ценности от родово-патриархален тип, каквито са подчинението и верността към семейството, и определени политически възгледи.

Тази структура осигурява висока степен на вътрешна сплотеност като експлоатира психологическите травми и дефицити на участниците в мафията. Типичният им профил е на обезродени и социално отчуждени лица, израстнали във враждебна среда или дисфункционално семейство, които преживяват свободата на избор на поведение като непоносима. За да преодолеят натрапчив екзистенциален страх и усещане за психична разглобеност, те търсят едновременно самоидентификация чрез сродяване с общност и бягство от необходимостта сами да управляват живота си. Първата необходимост се удовлетворява чрез имитацията на родствени връзки с мафията, а втората – с правилата за казармена дисциплина, чийто императивен характер носи избавление от отговорността за собствено поведение.

Политическият аспект на нормативната рамка регулира отношенията на мафията с външни субекти и особено с държавата. Той заздравява корупционната връзка с държавни служители и осигурява обществена подкрепа за мафията при непопулярни политически режими или чужда окупация.

В завършения си вид структурата на мафията представлява относително консолидирана конфедерация от патриархално организирани фракции (семейства), чиито ръководители образуват съвет. Неговите правомощия се предимно правораздавателни. Той се оглавява от дон/бос, избран измежду членовете му, който съсредоточава в себе си реална и абсолютна върховна власт. Той се разпорежда с придобитото от престъпната дейност, разрешава еднолично възникналите спорове и може да влияе едностранно върху живота и правната сфера на всеки от членовете на мафията. Неговите решения могат да бъдат оспорени само от съвета, когато действа като колективно тяло.

Тази структура е установена в Западна Сицилия към 1900 г., а в САЩ през 30-те години. Нейното предназначение е да разпростре контрола на мафията върху повече територии и пазарни сфери и да засили устойчивостта й срещу неблагоприятна държавна политика и вътрешна конкуренция. В Сицилия тази структура осигурява всеобхватно стопанско влияние на мафията. В САЩ през 50-те години тя позволява цялата територия на държавата да се разпредели между двадесет и четири семейства, като всеки град се контролира от едно семейство, а Ню Йорк – от пет. И в двете държави нейната поява непосредствено следва период на дестабилизация на мафията поради масивно наказателно преследване на нейни представители или вътрешни разногласия между отделни фракции.

Структурата е силно опростена в сравнение с миналото. Тя включва председател, ковчежник, ръководители на звена и обикновени участници. Председателят и ковчежникът, които са длъжности с еднакво значение, се избират измежду ръководителите на звената на общо събрание, което заседава веднъж на една или на две години. Обикновено те се съвместяват в едно лице, което е ръководител на най-голямото звено или най-богатият ръководител на звено.

Председателят има ограничено влияние. Функциите му се изчерпват с осигуряване на благоприятна криминогенна среда на звената и посредничество при разногласия между тях. Той не ги ръководи и не участва в разпределението на облаги. Разногласията в триадата винаги се решават чрез посредничество, докато в мафията приоритетна е силовата стратегия.

Икономическите облаги, които реализира триадата, се усвояват от конкретния член, който има заслуга за възникването им. Те не увеличават благосъстоянието й, както е при мафията. По този начин тридата може да бъде условно определена като престъпно братство, а мафията – като престъпно предприятие.

Поради липсата на строги правила за вътрешно управление структурата на триадата е по-неустойчива в сравнение с тази на мафията. Тя бързо се разпада, когато влиянието или финансовият потенциал на едно от звената или на негов водач се засили непропорционално и започне да навлиза в сферите на влияние на другите звена. В тази хипотеза в мафията протичат борби за надмощие, които я преструктурират, но не я дезинтегрират.

Тази особеност е свързана с диалогичността на триадите. За разлика от мафията, те са склонни да си сътрудничат помежду си и с други видове престъпни сдружения, както и да участват в такива чрез свои членове. При все това липсва международна триадна мрежа, както и централизиран контрол върху международното сътрудничество на триадите. Поради това те нямат транснационален характер, какъвто е възможен при мафиотските сдружения.

Структурата на якузата съчетава елементи от структурата на класическата мафия и триадите, като развитието й се движи в посока на сближаване с мафията. Тя е строго вертикална и субординационна, има родово-патриархален характер и се управлява на основата на рестриктивни етични кодекси, както при мафията. В същото време е съчетана със значителна автономия на отделните звена, типична за триадите. В нея отношенията имитират тези между мъже в близка родствена връзка. Видът на връзката (баща-син, брат-брат или старши-младши) се определя още с ритуала по присъединяването към якузата, като на бъдещия член се поднася чаша с определено количество саке. Връзката обуславя лична преданост към главата на семейството (оябун), който ръководи цялата престъпна дейност.

Якузата, подобно на мафията, има конфедеративна организация. Тя се оформя окончателно през 60-те и 70-те години на ХХ век в резултат на борби за стопанско и политическо превъзходство и след период на политическа немилост за якузата. За разлика от мафията обаче, тази структура позволява на отделни фракции да извършват самостоятелна престъпна дейност. Причината е в конкуренцията помежду им, която ограничава и изкривява информационния обмен. По-горните структури в йерархията се финансират от по-долустоящите, като последните са независими в избора на дейност и средствата за осъществяването й.

Структурните особености на мафията, триадите и якузата са взаимно свързани със стопанското въздействие на сдруженията. При триадите то е най-ограничено. Те се развиват в сивите полета на икономиката, в които липсват правила, трайно регулиращи обществените отношения. Това може да се дължи на пропуск в законодателството или на неадекватна законова делегация към частни субекти или второстепенни органи на изпълнителната власт. Нормирането на съответната сфера я извежда от влиянието на триадите и без да са необходими мерки, специално насочени срещу тях.

За разлика от триадите, мафията и якузата са много по-устойчиви на нормативни правила. Мафията се насочва към стопански сфери, които се характеризират не толкова с липса на правила, колкото с ниска диференциация на продукцията, ниски бариери за влизане, слаборазвити технологии, неквалифицирана работна ръка, нееластично търсене, голям брой дребни предприемачи. Стопанските субекти в тях са най-склонни да се обърнат към мафията за защита срещу конкуренцията и формиране на контролирани картели. Много от тях действат в нарушение на закона и не могат да търсят официална защита от държавата.

Степента на нормираност на стопанската сфера в най-малка степен определя навлизането в нея на якузата, тъй като то обикновено се извършва официално. Икономическото й въздействие типично е легитимирано като елемент от държавната политика по регулация на пазара, а нейните представители действат като представители на правителството.

В зависимост от възприетата хипотеза се обяснява и етимологичния произход на понятието mafia. Някои го свързват с корени на арабски думи (беглец, спасение), според други е абревиатура от изразите ,,Movimento anti-francese italiano autonomisti”^v или ,,morte alla Francia Italia apela^vi”. В сицилианското наречие думата характеризира смелчага без престъпни наклонности.

Безспорно е, че съвременното понятие ,,мафия” възниква към 1865 г. непосредствено преди обединението на Италия през 1870 г. То обозначава група сицилиански поданици или семейства, които влияят върху местното стопанство по престъпен начин. Понятието бързо се пренася в Неапол и Калабрия.

Сицилианската мафия

Предпоставките за появата на мафията са преди всичко стопанско-политически. С раздробяването поземлените владения, което продължава до 1870 г., намалява числеността и боеспособността на местните въоръжени сили, с които италианската аристокрация защитава земята си. В началото на XVIII век те вече са изместени от високоорганизирани частни бойни отряди (мафии). Командвани от енергични главорези, те предоставят защита срещу някаква форма на възмездност на основание насилствено сключени споразумения.

Защитата се изразява в дългосрочна протекция срещу конкуренцията на други производители, краткосрочна протекция срещу изнудване, посредничество при спорове, откупуване на дългове, опазване на обществения ред. Защитата се осъществява върху малка територия, което позволява на мафията да монополизира всички търговски транзакции, да придобие контрол върху продукцията, която излиза на пазара, и да започне да посредничи между селяните, земевладелците и държавата. Процесът протича в условия на беззаконие, т. е. на отсъствие на ефективна и легитимна държавна регулация.

През XIX век мафиите се разрастват, започват да прилагат насилие и да създават етични кодекси за самоуправление (омерта). Процесът се развива стремглаво с пикове в 1820 г., 1837 г., 1848 г., 1860 г., 1866 г. и 1893 г. Той следва плътно стопанските реформи и по-конкретно официалното изоставяне на феодализма в Италия и приватизацията на общата земя (1812 г.), отмяната на наследствените привилегии на първородения (1820 г.), въвеждането на възбраната на недвижимата собственост като обезпечителна мярка (1824 г.), предоставяне на селячеството на право на собственост върху поне 1/5 от земите, които преди 1812 г. са притежание на короната. В периода 1962-1963 г. италианската държава конфискува и преразпределя към частния сектор много публични и църковни поземлени владения. Броят на поземлените собственици нараства десетократно между 1812 г. и 1860 г. и достига 20 000^vii, но почти всички живеят в града и не упражняват пряк контрол върху имотите си. Демографският прираст води до ръст на безработицата. Ефективността на производство остава ниска и обуславя тежка бедност сред населението.

Към втората половина на XIX век сицилианската мафия се свързва с държавата на принципа на сътрудничество чрез споразумение. Негова основна цел е блокиране на правозащитната реакция на държавата чрез осигуряване на политическа закрила при определени условия, а не толкова съдействие от държавни служители в същинската престъпна дейност. Към 1900 г. мафията е напълно изградена и започва да изнася престъпност.

Приблизителнои към този исторически момент понятието ,,мафия” навлиза в САЩ. Първите две десетилетия на ХХ век то става общоприето за престъпни групи, извършващи основно хазартна дейност и лихварство. Те се образуват сред сицилианските заселници, които възпроизвеждат в САЩ престъпни сдружения от мафиотски тип.

До началото на 30-те години американската мафия, известна още като La Cosa Nostra, вече е установила контрол върху разнообразни незаконни дейности, изместила е от тях престъпните групи на ирландските и еврейските имигрантски общности и реинвестира облагите от престъпната си дейност в законно хотелиерство, рестораньорство и развлекателната сфера.

Характерен за САЩ фактор за развитието й, чието значение е съпоставимо с това на географската отдалеченост за Сицилия, е черният пазар. Той се формира след като производството и разпространението на алкохол са обявени за незаконни през 1920 г. и правителството престава да следи за регулацията им. Тези дейности се отличават с твърде сложния си характер, който по необходимост предполага сътрудничество и вътрешно разпределение на дейности (вкл. монополи) във високоорганизирани и устойчиви престъпни сдружения.

Към 1933 г., когато Сухият режим е отменен, черният пазар е вече национален. Неговото разрастване се дължи на специфичнаа за американското общество търпимост, граничеща с благосклонен неутралитет, към хазарта, проституцията и другите дейности, типични за мафията. Това обстоятелство обезсърчава държавните органи и улеснява корумпирането им.

След период на кървави войни за разпределението на черния пазар върху територията на всички щати, през 1930-1931 г. семействата започват да се организират в слабо сплотен, но извънредно йерархичен съюз, който бележи последния етап от развитието на американската мафия.

В западната литература сицилианската и американската мафия се обединяват под общото название ,,класическа мафия”. Това е вид незаконно образувано или извършващо незаконна дейност икономическо предприятие. То трайно се занимава с контрабанда и разпространение на стоки и услуги, поставени под специален режим, хазарт, трафик и експлоатация на хора и пр. Тази дейност се извършва на основата на междуличностни споразумения, които гражданското право третира като порочни поради противоречие на предмета им със закона. Предприятието е снабдено със съответна организационна структура, която обезпечава и регулира изпълнението на споразуменията, вкл. със средствата на насилието и заплахата с насилие.

Американската и сицилианската мафия се различават по три групи белези. Сицилианската мафия се сплотява около чувство за преданост и уважение към културното и родовото си наследство. Достъп до нея имат само лица, които споделят общо минало и са в някаква родствена връзка помежду си. Американската мафия не поставя такива изисквания.

Сицилианската мафия се създава, за да защитава интересите на членовете си, като им осигурява пазарно удобство чрез нелоялна конкуренция и посредничи при разрешаването на конфликти. Тя усвоява правораздавателна функция на основата на възгледа, че справедливостта е частен въпрос, а не държавно правомощие. Американската мафия се създава и функционира с единствената цел икономическо облагодетелстване на членовете си по незаконен път.

Сицилианската мафия винаги действа според етичен кодекс, който обвързва всички нейни членове и нарушението на която и да е клауза от него се наказва със смърт. За американските мафии нито кодексът, нито неговата абсолютна задължителна сила са типични.

Руската мафия

Класическата мафия се различава от руската мафия. Понятието ,,мафия” навлиза в СССР сто години след възникването му в Италия (през 1970 г.) със значението на сдружение между стопански субекти, заети с незаконна дейност или образувани по незаконен начин, от една страна, и държавни служители, които им осигуряват защита срещу наказателно преследване и се облагодетелстват от тяхната дейност, от друга.

Най-съществената разлика между класическата и руската мафия е, че при първата насилието по принцип се упражнява от членовете й, а при втората – по принцип от държавни служители, конкуриращи се в корупционния натиск върху мафията. Самата руска мафия започва да прилага насилие едва през последното десетилетие на ХХ век.

Това обстоятелство произтича пряко от тясната генетична и оперативна връзка на руската мафия с държавния апарат. Тя е най-съществената й характеристика, непосредствено свързана със специфичните условия, в които мафията възниква и се развива. Това са прекалено бюрократизираната държавна власт и силно развитите незаконни пазари, които исторически характеризират СССР преди 1991 г., както и особеностите на посттоталитарното общество след това.

Съветският черен пазар възниква през 50-те години от недостига на потребителски стоки и взможността за генериране чрез спекула на допълнителни незаконни доходи от незаконно производство и всички етапи на размяна. Той се разраства бързо и към 1970 г. вече не е маргинален спрямо законния. Той се контролира от незаконно създадени държавни предприятия в рамките на плановата икономика. Подкупът и изнудването се установяват като систематични характеристики на стопанските транзакции в цялата икономическа сфера. В държавните и частните предприятия те формират стандарт както за придобиване на лични облаги, така и за постигане на стопански цели. Всички аспекти на стопанската дейност на всички нива в икономиката се следят и контролират от управляващата комунистическа партия и държавната бюрокрация. Политическите протекции срещу правораздавателната реакция на държавата се съпровождат с корупционен натиск, осъществяван от държавни служители, като целият механизъм постепенно се институционализира. Законодателството, което овластява държавните органи да контролират и регулират пазара, се прилага избирателно с оглед лични или политически цели. Парите конкурират по значимост документа и личните връзки.

Тези условия първите престъпни сдружения от мафиотски тип възникват в рамките и под прикритието на държавни предприятия с участието и под контрола на служители от тайните служби. Предмет на дейност са търговски операции на черния пазар. Стопанската реформа на Горбачов, свързана с частично освобождаване на законния пазар, стимулира много от тях да преминат изцяло в сферата на законната икономика, но и създава условия за възникване на изцяло криминални обединения. През 90-те години разпадът на тоталитарната система създава продължително състояние на анархия. В него се изграждат около 5000 мафиотски сдружения на настоящи и бивши държавни служители, между които започват да текат редуващи се процеси на обединение и борби за надмощие.

Триадите (hung-mun, кит.) са явление, познато в азиатските държави (Китай, Хонг-Конг и Макау). Това са тайни общества (секти), обявени от закона за престъпни, в чиято основа стоят принципите на братството. Наименованието е латинската транскрипция на тайния им символ, който изобразява единството на небето, земята и човека.

Възникването и развитието им следва логиката на сицилианската мафия. В Хонг-Конг те се появяват за първи път през 1674 г. като спонтанни обединения на местното население против потисничеството на Манчурия. Първоначалната им цел е политическа – те се стремят към установяване на независимо национално управление със средствата на насилието и внушаването на страх. В Китай се зараждат като революционни комитети с противоправителствена насоченост, които осигуряват на членовете си безпасност, масивни социални мрежи и възможности за развитие. Впоследствие целта им се променя в користна и те започват да извършват привидно законна хазартна или търговска дейност чрез манипулиране на пазарните механизми посредством измама или заплаха.

Китай

До последното десетилетие на ХХ век китайското общество няма съществен пряк опит във взаимодействието с организираната престъпна дейност. Официалната позиция на държавата от средата на 60-те години е, че такава не съществува. Поради това не е изградена нито законодателна, нито специализирана институционална защита, а правоохранителните органи са неквалифицирани и работят без надзор от по-високопоставени служители.

При режима на Мао Дзе-Дун животът на гражданите се контролира всеобхватно и централизирано от управляващата комунистическа партия. Те са обединени в трудови колективи и селски комуни и могат да ги напускат само за кратко след специално разрешение от надзирател. През периода на Културната революция тази обществена структура поглъща и разгражда дори института на семейството. Гражданският оборот е натурален, а паричният има съвсем слабо значение, защото е заместен от купонна система. В тези условия сдружаването с престъпна цел е фактически неосъществимо.

Обстановката се променя през 1978 г., когато правителството на Денг започва драматични стопански реформи, насочени към изграждане на пазарно стопанство и стимулиране на паричния оборот. Увеличава се делът на частната собственост и инвестициите, но и ръстът на безработицата. Ограниченията за свободно придвижване са премахнати и интензивните миграционни вълни дестабилизират демографски редица региони.

В тези условия се зараждат първите триади. Тяхното развитие преминава през три етапа.

През първия, който обхваща 80-те години, престъпната дейност е местна. Триадите наподобяват европейските улични банди, които нарушават обществения ред и извършват кражби и грабежи. Те се попълват от селяни и фермери, които срещат затруднения в процеса на забогатяване. Развитието им е свързано с незаконни хазартни дейности под политическата протекция на местната власт или полицията.

Вторият период започва в средата на 80-те години, когато триадите стават интерпровинциални. Основният им предмет на дейност първоначално се определя непосредствено от мащабното магистрално строителство на реформисткия режим. Това са магистрални грабежи и грабежи на таксиметрови шофьори, придружени с убийства. Държавата реагира като изгражда мрежа за взаимна защита на таксиметровите шофьори. Тогава триадите се насочват към престъпни отвличания на жени с цел продажба в брак и проституция и разпространение на порнографски материали.

Последният етап обхваща последното десетилетие на ХХ век, когато някои триади стават международни и дейността им се пренася в Хонг-Конг и Макау. Основният им предмет на дейност е трафик на наркотици и хора и незаконна търговия с моторни превозни средства.

В Макау произходът на триадите е в пряка връзка с колониалното му минало. През 1937 г. португалският режим узаконява хазарта, който нелегално съществува от 1875 г., а през 1962 г. централизира управлението му в една държавна агенция с изключителни правомощия директно да надзирава законосъобразността на дейността на казината.

Хазартът предполага динамично преразпределение на крупни капитали на случаен принцип и създава възможности за развитие на лихварство, проституция и други незаконни дейности. Те стават типичен предмет на дейност на престъпни братства (триадите), които получават полуофициален достъп до хазартните дейности, санкциониран от агенцията. През последното десетилетие на ХХ век престъпната дейност на триадите в Макау съставлява повече от 80 % от общата и е почти изцяло свързана с хазарта.

Сферата се разраства толкова бързо, че след 1988 г. повече от 30 % от държавните приходи се набират от данъци върху хазарта. Развитието й въвлича агенцията в полузаконни операции и в изграждането на структури за управлението й, подобни на финансовите пирамиди. Между отделните им звена възниква свирепа конкуренция. Триадите се намесват като посредници с регулираща функция, като стабилизират хазартния пазар със средствата на страха и насилието и осигуряват безопасността на спечелилите играчи от нападенията на скитнически групи. Тази позиция е фактически легитимирана от подкрепата на високопоставени държавни служители, която блокира правоохранителните органи.

Към този момент триадите се приемат за окончателно развити. Те започват да се сдружават помежду си и да изнасят престъпност.
3. ЯКУЗАТА (Боройокудан^viii)

Якузата е родово понятие, което обхваща три вида престъпни сдружения, типични за Япония. Това са текийя, бакуто и гирентай.

Обществените предпоставки за развитието й възникват между началото на XVII и първата половина на XVIII век, когато действа военният режим (шогунат) на Токуджава. В този период японската икономика и финансова сфера преживяват бурен разцвет благодарение на мирния период и на насърчителната политика на правителството. Стопанската динамика застрашава установения консервативен социално-политически ред, който се основава на строго разделение на японското общество на военни (самураи), земеделци, занаятчии и търговци. Действа категорична забрана за преминаване от кастата на земеделците в друга и от невоенните касти във военната. Последната е силно малцинствена. Тя обхваща едва 7 % от населението, но доминира в управлението.

Основният мирновременен приходоизточник за нея не се актуализира според благосъстоянието в другите три касти. Това ги прави диспропорционално по-силни икономически, но лишени от политическо представителство. В това време политическата власт на военните отслабва и отваря вакуум за политически претенции. Така се поражда обществено-политическо напрежение както сред самураите, на които не достигат средства за препитание, съответни на формалния им политически статус, така и сред земеделците, занаятчиите и търговците, чиито политически права не съответстват на нарастналата им стопанска сила.

Друг източник на напрежение е разминаването в правилата, които управляват кастите. Военните са длъжни да спазват рестриктивни етични кодекси, в които взаимната привързаност и лоялност са съществен консолидиращ фактор с приоритет пред семейните връзки. Постепенно тези кодекси започват да служат като нравствено основание за задружно извършване на престъпления и се превръщат в нормативна основа на якузата.

Текийя

За първи път престъпни сдружения се образуват към 1612 г. в средите на военните и веднага започват да враждуват помежду си. От една от тях, machi-joko (яп. ,,слуги на града”), в средата на XVIII век израства ранната текийя. Социалният й профил включва представители на религиозните институции, местната власт, дребни предприемачи, съдържатели на страноприемници, улични амбулантни търговци, бездомници и пр. След Втората световна война към тях се присъединяват герантаите (гангстерите). Общото между тези социални групи е трайната им заетост с хазартни дейности, от която се развиват силни връзки на взаимна преданост, ниското обществено положение, асоциалните нагласи, престъпното минало и бедността.

Текийята възниква върху територии, плътно населени с такива лица. Първоначално те се сдружават с цел защита на града, в който живеят, от разбойнически набези. По-късно целта им вече е монополизиране на панаирната и пазарната търговия.

Процесът започва в средите на амбулантните аптекари, които продават лошокачествени стоки чрез измама на купувача. В средата на XVIII век феодалните власти признават текийите и им делегират правомощия по инспекция на пазарите с права да носят оръжие подобно на самураите. Тяхната дейност е частично престъпна и включва рекет, лично укривателство на бежанци и извършители на престъпления, посегателства, обслужващи борби за разпределение на териториално влияние.

Успоредно с развитието на текийите през управлението на Токуджава се появяват и престъпните сдружения бакуто. Техните членове се наемат от правителството, за да играят хазарт с работниците в строителството и водоснабдяването и така да възстановяват на държавата част от значителните суми, изплащани като заплати в тези сфери.

По същото време етичните кодекси за самоуправление на престъпните сдружения придобиват завършен вид с изграждането на система за санкциониране на забранено поведение. Бакуто въвеждат в японската традиция ритуалното отрязване на горната фаланга на кутрето като наказание за неплатен дълг и като форма на извинение към по-високопоставено лице. Наказанието се практикува и като дисциплинарна санкция, предшестваща изключването от сдружението. Бакуто въвеждат и практиката на татуиране с черна ивица около ръката за всяко нарушение на вътрешните правила.

С бакуто се свързва произходът на думата якуза. Тя е термин от игра на карти (ханафуда). Губещата комбинация 8-9-3 се произнася я-ку-за и започва да се употребява като нарицателно за нещо безсмислено или безстойностно. Тъй като бакуто се считат за обществено безполезни, понятието първо обхваща тях.

Реставрацията при Мейджи след 1867 г., при която възникват Парламент, политически партии и силна армия, слага началото на индустриализацията и демократизацията на Япония. Якузата се приспособява, като привлича членове от строителството, корабостроителството и пристанищата и установява контрол върху транспорта с рикши. Бакуто ограничават дела на хазарта в предмета си на дейност, тъй като полицейските разследвания започват сериозно да ги застрашават. За разлика от тях, текийите се разрастват, тъй като дейността им формално не противоречи на закона.

През втората половина на XIX век якузата влиза във взаимодействие с държавата. Първоначално тя заема различни страни в спорове между партии, политици и държавни служители. По-късно започва да сътрудничи на правителството при провеждане на различни политики, включително като предоставя човешки ресурс за осъществяване на програмите за развитие на земята в Манджурия и Китай. В рамките на якузата се създават разнообразни тайни общества, чиито членове са високо образовани специалисти в различни сфери.

Тези политически позиции легитимират якузата и й осигуряват удобна среда за осъществяване на престъпна дейност до края на 30-те г-ни на ХХ век.

След влизането на САЩ във Втората световна война нуждата на японското правителство от сътрудничество с якузата отпада и то оттегля политическата си закрила. Започва период на нейното преструктуриране. Членовете й стават държавни служители или са привлечени към наказателна отговорност. Американските окупационни сили провеждат интензивна политика на преследване до 1948 г., когато приемат, че заплахата от якузата е преодоляна.

Само за две години обаче тя се съвзема и през 1950 г. окупационното правителство признава, че не може да гарантира защитата на обществото от нейното влияние. Причините за това са свързани с непреустановеното функциониране на черния пазар, обективната неспособност на гражданската полиция, която е невъоръжена, да осигурява обществения ред и безопасността на гражданите и протекцията, все още осъществявана от някои държавни служители.

Именно през този период се образува третият вид якуза – гирентай, който може да бъде разпознат като японската версия на мафията. Той запълва вакуума, отворен във властта от окупацията. Членовете му са безработни и задлъжнели лица, които започват да търгуват на черния пазар и да подпомагат правителството при регулирането на пазара на корейска работна ръка. Между 1958 – 1963 г. броят им нараства с над 150 % (на 184 000 в 5200 сдружения) и превишава този на японската армия. Започват борби за териториално влияние, ускорени от политически процеси. През 60-те и 70-те години те завършват с обединение в единно тяло с антикомунистическа политическа насоченост, което изпълва съвременното понятие якуза. По полицейски данни към края на ХХ век тя разполага с около 90 000 члена. Това е 45 пъти повече от американската мафия, тъй като участието в якузата не се наказва като самостоятелно престъпление и обикновено е публично известно^ix.

В различните части на света и в различно време държавата е използвала различни средства за противодействие на престъпните сдружения. Китайското правителство все още прилага физическото унищожение като главна стратегия. В Хонг-Конг, Макау и Япония процесът е достигнал фазата на интензивно специално законотворчество. Актуалният руски подход съчетава елементи от двете политики. В държавите с вече изградена законова и институционална рамка (САЩ и Италия) се търсят механизми за интегрирането й в общественото тяло.

На този етап те се основават на три фактора на политико-икономическата и правната среда с гибелно влияние върху структурите на организираната престъпна дейност. Това са конкуренцията, законността и неправителствения сектор.

Конкуренцията

Независимо дали се осъществява от законни предприятия или други престъпни групи, конкуренцията обезсилва престъпните сдружения. Тя предизвиква борби за надмощие, които винаги увреждат ефективността им, защото ангажират общественото внимание, дестабилизират черните пазари и изтощават ресурсите им. Поради това сдруженията търсят начини да се справят с нея.

Триадите се насочват към сътрудничество, но, когато възможностите му се изчерпят, те се разпадат.

Фракциите на мафията и якузата се стремят чрез взаимни споразумения да си гарантират сфери на монополно влияние. Динамиката на черния пазар неизбежно предопределя такива уговорки като временни и нуждаещи се от гаранции за спазване. Тъй като те са незащитими по съдебен ред, мафията използва два инструмента за поддържането им. Единият наподобява частното прилагане на търговските закони в Европа през Ранното Средновековие и е типичен за руската мафия. Той предвижда остракизъм (отлъчване) на конкурент, който застраши монополист в нарушение на споразумението. Вторият, широко прилаган от всички мафии и особено от якузата, предвижда въвличане на държавното правораздаване. В тази хипотеза засегнатият монополист предизвиква законни мерки срещу нарушителя, като предоставя на прокуратурата информация за престъпната му дейност, и по този начин го неутрализира.

Описаните варианти за обезпечаване на споразуменията за разпределение на сфери на влияние не могат да предотвратят избухването на войни за преразпределение, а само да ги отложат, като увеличат опустошителността им. Конкуренцията се оказва постоянно действащ неблагоприятен фактор, който е в състояние сериозно да обезсили организираната престъпна дейност. Оставена да се развива стихийно обаче, тя няма общественополезен ефект, а съдейства за повишаване на обществената несигурност и общата криминогенна среда. Поради това съвременните правителства се насочват към мерки, които едновременно да я регулират и засилят. Те насърчават лоялната конкуренция в законната икономика и съдействат на законни предприятия да конкурират мафията и якузата, като направят черните пазари непривлекателни за потребителя.

Законността

Политиката на нетърпимост, провеждана със средствата на законно наказателно преследване в Италия от Мусолини през 20-те години, от американските окупационни сили в Япония в края на 40-те години и от американското правителство в САЩ в края на ХХ век успява да задуши съответните мафиотски структури и якузата. Поради непостоянния й характер обаче те се възобновяват. След Втората световна война американските окупационни власти в Италия освобождават мнозина осъдени, а в Япония прибързват с извода, че с якузата е свършено. При все това, последователните усилия в прилагането на закона, без да е необходимо да бъдат изключителни, се смятат за достатъчни за осигуряване на защита на обществото от организираната престъпна дейност.

През 70-те и първата половина на 80-те години на ХХ век е установено, че частите от южна Италия с най-висок ръст на икономиката са с най-ниски нива едновременно на организираната и конвенционалната престъпна дейност, а тези с най-сериозно присъствие на мафията стагнират икономически. Тази зависимост допуска предположението общ фактор да влияе едновременно на ръста и структурата на местната престъпност и лошото функциониране на стопанството. През 1987 г. политологът Робърт Путнам открива, че този общ фактор е слабостта на неправителствения сектор. Той доказва, че в дългосрочен порядък те са по-силни детерминанти за стопанския напредък, отколкото нивото на икономическо развитие.

Установяването на тази зависимост поставя правно-философския въпрос за съотношението между престъпната и държавната организация. Тъй като мафиите, триадите и якузата възникват в обстановка на властови вакуум и изземват държавни регулаторни и правораздавателни правомощия, западната литература ги обяснява като примитивни държавоподобни образувания^x. На аналогични основания обаче те могат да бъдат видяни и като неправителствени организации, създадени за защита на общи интереси на определени социални групи.

Най-съществената разлика между тях от една страна и държавата и сдруженията на гражданското общество от друга, е, че мафията, триадите и якузата се консолидират чрез принуда, а не чрез сътрудничество. Гражданската солидарност, която стои в основата и на силната държава, и на силното гражданско общество, създава обществен имунитет срещу влиянието на престъпните сдружения. Тя препятства социалното отчуждение като психологическа предпоставка за сдружаване с престъпна насоченост и изгражда алтерантивни механизми за защита на интереси чрез нормативен тип регулация, които не позволяват вакуум в управлението.