Jana Jazovová v bulharské literární kultuře od roku 1930 do současnosti



страница8/9
Дата18.06.2018
Размер298.51 Kb.
#74856
1   2   3   4   5   6   7   8   9

РЕЗЮМЕ

Целта на дипломната работа е да представи образа на писателката Яна Язова в литературата от 1930 г. до сега. Избрах си тази тема, защото погледът на читателя върху личността на Язова все още не пълен. Причина за това са самите ѝ произведения, които постепенно образуват нещо като пъзел. Неговото сглобяване става реалност едва сега.

Предмет на работата е изследването на Яна Язова в литературния свят, най-вече как е била възприемана през отделните периоди. За дефиницията на периодите в творчеството на авторката се опирам на литературния критик Петър Величков. Според него Яна Язова има три периода. Първият нарича „обществен“ и го ограничава в годините 1931-1944 г. Следващият период е назован „скрит“ период и заема времевия отрязък от 1944-1987 г. Последният период е наречен „след смъртта на Язова“ и последвалото ѝ възкръсване. За начало на този период е определено времето между 1974 г., тоест година след кончината на писателката, и 1987 г, когато излиза романът ѝ „Левски“. В дипломната си работа ще се придържам към класификацията на Петър Величко, въпреки че последната глава носи заглавието „Яна Язова след 1989 г.

Язова дължи своята популярност в литературния свят на учителя си – Александър Балабанов. Той я открива и я превръща в звездата на литературата за периода 1930-1944 г. Този факт повлиява до голяма степен на рецепцията на Яна Язова във времето, когато пише активно. Литературният спор между Балабанов и Василев дава своето отражение върху началото на кариерата на писателката. Както може да се очаква, за творчеството и личността на Язова в периода 1930-1944 г. в литературния свят живеят две напълно противоположни мнения.

Тридесетте години за Язова са времето, когато излиза първата ѝ стихосбирка, а няколко години по-късно и първият и роман. Още с първата си поява на литературната сцена Язова заявява големия си талант, като никога не слиза от нея и става една от най-известните личности на своето време и в българския литературен свят.

След събитията на 9-ти септември 1944 г. отказва да се присъедини към Съюза на българските писатели. По този начин официалната ѝ кариера е прекратена. След тази дата чак до смъртта ѝ, в периодичния печат почти не се споменава за Язова и нейната дейност.

Преломна година е 1982 г., когато излиза първата статия, припомняща на читателя Яна Язова. След 1982 г. статиите за нея започват да се печатат отново и съживяват култа към личността ѝ. Те са ориентирани главно към актуалната и атрактивна тема – за изчезването на ръкописа на романа „Левски“. Рецепцията ѝ от този период може да се опише по следния начин: Язова е откритата литературна загадка, с чийто случай обществото е трябвало да бъде запознато.

Рецепцията на Язова в литературния свят променя и годината 1989 г. Това прави критикът Петър Величков, който лично посещава места, свързани с нея, среща се с хора, които са били свързани по някакъв начин с Язова. Резултатът от неговото изследване е книгата „Проклятието на дарбата“. През 1989 г. не е нужно да се възкресява образа на Яна Язова и да се търси информация за нея. Според литературните критици тя е вее открита. За това свидетелства интересът към нейната личност.



Дипломната работа допринася с цялостния си поглед върху Яна Язова в литературата. Предложено е нейното разглеждане и проследяване в три периода, тоест период, когато Язова е литературно активна, период, когато създава творчеството си в анонимност и период, в който съвременната литература я възприема като преоткрита писателка. Възкръсването ѝ се осъществява накрая. За това свидетелства големият брой книги, които Язова пише, и биват издадени след 2000 г.


BIBLIOGRAFIE



PRIMÁRNÍ LITERATURA:
JAZOVA, Jana: Aleksanăr Makedonski:Siljan Štărka. Sofija 2004.
JAZOVA, Jana: Balkani : Trilogija. Kn. 1, Levski. Sofija 1987.
JAZOVA, Jana: Jazove. Sofija 1931.
JAZOVA, Jana: Kapitan. Sofija 1996.
JAZOVA, Jana: Taralež se ženi. Sofija 2012.

SEKUNDÁRNÍ LITERATURA:
CANEV, Georgi: Rečnik na bălgarskata literatura. Sofija 1976.
ČERNOKOŽEV, Vichren: Bălgarska literaturna kritika. Veliko Tărnovo 2000.
DRĂNDAROV, Georgi a kol.: Istorija na Săjuza na bălgarskite pisateli 1913-1944. Sofija 2003.
LIKOVA, Rozalija: Literaturen život meždu dvete vojni. Sofija 1996.
PANČEVA, Cvetanka: Jana Jazova 1912-1974 bio-bibliografija. Sofija 1997.
RYCHLÍK, Jan: Dějiny Bulharska. Praha 2000.
TRIFONOVA, Cveta, - VELIČKOV, Petăr: Mojra epistolarnijat roman na Jana Jazova i Aleksandăr Balabanov. Sofija 1996.
VEČERKA, Radoslav: Slovník českých jazykovědců v oboru bohemistiky a slavistiky. Brno 2013.
VELIČKOV, Petăr: Jana Jazova: prokljatieto na darbata. Sofija 2007.
VELIČKOV, Petăr: Uvodni dumi. In: JAZOVOVÁ, Jana: Taralež se ženi. Sofija 2012.

PERIODIKA:
BADEV, Jordan: Beseda s avtorkata na romana ,,Ana Djulgerovova“: Zlatorog 17.
BALABANOV, Alexandr: Pesenta na mladite(Jana Jazova). Literaturen glas 105, 1931.
CANEV, Georigi: Neprijatna statija. Zlatorog 12, 1931.
МITOV, Dimităr: ,,Kapitan“, roman ot Jana Jazova: Literaturen glas 479, 1940.
PLOČEVA, Vera: Bălgarkata v chudožestvenata literatura. Ženski glas 3-4, 1933.
TOMALEVSKI, Georgi:Za edin neizdaden roman (na Jana Jazova) posveten na Levski (Razgovor): Puls 51, 1982.
Večerní Československo (Praha) 139, 17. 6. 1936
VASILEV, Vladimir: Jazove, Zlatorog 13, 1932.
VELIČKOV, Petăr: Odisejata na romana za Levski (ot Jana Jazova): Plamăk 6, 1987.
INTERNETOVÉ ZDROJE:
GĂRDEV, Borislav: Sled văzkresenieto. liternet. bg, 19. 6. 2006, dostupné z: http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/podir/03_04.htm 3.3. 2015.
IGOV, Svetlozar: Bălgarska literatura sled 1989 godina. Liternet.bg 6, 24. 6. 2009, dostupné z: http://liternet.bg/publish/sigov/1989.htm 28.2. 2015.
PELEVA, Inna: Slučajat “Jana Jazova“, ili văzchodăt na biografijata. Liternet bg 11, 5. 11. 2010, dostupné z: http://liternet.bg/publish20/i_peleva/iana-iazova.htm 10. 3. 2015.
VAČEVA, Albena: Dnes znaem, njama păt, no neka trăgnem pak! Jana Jazova (1912-1974). liternet.bg126, 17. 5. 2010 dostupné z:. http://liternet.bg/publish4/avacheva/iana-iazova.htm 3.3. 2015.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=55684 5. 4. 2015.
http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=101 15. 4. 2015.
http://bnr.bg/post/100483578/lea-koen-za-kluba-na-balgarskite-pisatelki 10. 4. 2015
http://bolgari.net/prof__filip_panaiotov_izdade__izrezki_ot_stari_vestnici_-h-177.html 12. 4. 2015
http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=353 1. 4. 2015.
http://e-vestnik.bg/6102 10. 3. 2015.
http://e-vestnik.bg/6161 5. 4. 2015.
http://www.goodreads.com/author/show/6549536._ 10. 4. 2015.
http://liternet.bg/publish10/nhaitov/index.html 10.4. 2015.
http://novinar.bg/news/nftc-da-si-pribere-subsidiiata-za-antifilma-na-kulezich_MjkzMDsxNA==.html 21. 3. 2015.
http://novinar.bg/news/liuba-kulezich-istinskiiat-talant-ne-zhelae-da-pravi-kompromisi_MjkyNDsxMDM=.html 5. 4. 2015.


DOKUMENTY A VIDEA:
ILEV, Bojko. Nežnata vlast. dostupné z: https://www.youtube.com/watch?v=_by6CW7jPN8 10. 4. 2015.
DALŠÍ LITERATURA:
JANEV, Simeon a kol.: Atlas na bălgarska literatura. Plovdiv 2005.
PANČEVA, Cvetanka: Jana Jazova bio-bibliografija. Sofija 1997.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница