Какво ще бъде ценно утре?



Дата15.10.2018
Размер43 Kb.
#88013
Какво ще бъде ценно утре?

Зигфрид Бухолц

След думите: “Какво ще бъде ценно утре?” никога не е имало толкова въпросителни знаци, както днес. И никога преди отговорите не са били толкова разнообразни, а понякога и противоречиви. Този широк спектър от отговори не е нищо друго освен отражение на голямото множество различни процеси, които протичат в днешния свят и ще имат място в бъдещето. Даг Хамаршелд, бивш генерален секретар на ООН, християнин, казва: “Не се съсредоточавай върху това, какво ще ти донесе днешният ден, взет отделно. Само онзи, който може да види бъдещето, ще се ориентира в настоящето.”

Иска ми се моята статия да ви даде сили да приемете тази истина. Три положения тук ми се струват много важни: бодърстване, самостоятелност и укрепване във вярата.


Бодърстване

Глобалните процеси в изменението на света се задвижват и поддържат от три силни двигателя. Първият е отричане на ценностите, които преди са допринасяли да се намери истината. Вторият е разработка на технологиите, съдействащи за развитието на нов вид всеобхватно господство. Достигнали сме гигантски технически потенциал, който се внедрява изолирано от културата, защото в началото няма място за истинските ценности, а в края – за надеждата. Резултат е, че никога не е имало такова изтънчено, жестоко, всеобхватно поробване, както днес. Контрастите между свръхбогатите и най-бедните не са били толкова резки. Досега не е било възможно технически такова голямо количество хора да се информират толкова бързо за последните постижения. Това довежда до съвременните екстремални процеси с ужасяващ конфликтен потенциал.


Третият двигател са новите елитарни сили, възникнали в този променящ се свят. Днес например най-висока компетентност в управлението можем да открием в областта на организираната престъпност. Следват по-дребните групировки, действащи на ръба на законността. Далеч изостават икономиката и банките, едва след тях е политиката, а в края на списъка са големите църкви.

Още един пример. Китайците, които живеят извън държавата си, са третата по големина икономическа сила в света, като отстъпват само на САЩ и Германия. Те финансират 80 % от капиталовложенията в Китай. В ръцете им са съсредоточени 212 трилиона долара, което два пъти надвишава целия финансов резерв на Япония.

Същевременно кръгът от хора, които имат някаква представа за тези насоки в развитието, непрекъснато се стеснява. По данните на едно изследване т. нар. информиран елит наброява днес близо 100 000 души. Не повече. Останалото население не е осведомено, тъй като получава информация от некомпетентни източници като медиите, макар да дава вид, че знае всичко. Като знаем, че от 100 000 души, разполагащи с вярната информация, 20 000 живеят в САЩ, предполагаме, че на Германия се падат 6 000. Можем само да се надяваме, че по-големият процент от тях са тъкмо хората, които вземат най-важните решения.

Трябва да свикнем с мисълта, че живеем в епоха на прелом в икономическо, политическо и духовно отношение, във време на глобална културна революция в целия свят. Това разбиране може да доведе до две реакции. Първата е чувство за абсолютна липса на ориентация, което може да премине в отчаяние и депресия или паника и агресивност. Другата е нарастващо безпокойство, което води до осъзнато търсене на истинската ориентация. В обществото можем да открием представители и на двата вида поведение. Надявам се вие да се числите към втората тенденция.



Самостоятелност

Днес сме свидетели на залеза на наемния труд. Все повече и повече наемни работници стават работодатели и поради това ни трябва нова култура на самостоятелност, където може да се развие новото разбиране за риска, необходим за духа на новаторство, от който остро се нуждаем. В бъдещето, естествено, ще бъдат наказани тези, които са били самостоятелни или са могли да бъдат самостоятелни, но не са живели и не са действали според този принцип.

В общество винаги ще има безпомощни, несамостоятелни хора: болни, слаби, възрастни и бедни. Трябва да се грижим за тях с голяма обич. В това се състои поръчението на Господа за нас - Неговото творение. Но трябва да направим всичко възможно, за да не попаднат в тази група хората, които не се отнасят към нея. И също - за да има колкото може повече самостоятелни.

Успехът в бъдещето ще съпътства този, който не разчита, че късметът му ще падне от небето или че има право на сполука само защото е завършил с отличие престижно учебно заведение. Трябва да си дадем сметка, че времената, когато това е било гарантирано, са отминали. Бъдещето принадлежи на тези, които ще могат да се справят както с успехите, така и с провалите, като определят вярно мястото им в живота си.

Това предполага съвсем нов вид самостоятелност. Трябва обаче да направим един извод, който ще ни причини болка. Продължителният период на благосъстояние, мир и благоденствие ни струва скъпо: не само се лишихме от уменията да се справяме с трудностите, от благодарността и готовността си да отказваме, но също изхвърлихме от съзнанието си факта, че ние, хората, сме “програмирани” да полагаме усилие и да съжителствами с неопределеността. Така е било винаги, така ще бъде и занапред. Само благодарение на това сме дееспособни и можем да оцелеем.

Укрепване във вярата


Преди време ме посети интересен млад човек. Като новороден християнин той не бил съгласен с нечестните методи в обслужването на клиентите, докато работел в едно мебелно предприятие, заради което бил уволнен. Каза ми, че търси работа. Попитах го дали в молбата си за работа е посочил причината за уволнението. Той ми подаде молбата, в която прочетох: “… Администрацията на филиала изискваше от мен действия, които рязко противоречаха на моята представа за служебна етика. Ето защо нямах друг избор, освен да прекъсна договорните отношения. Стремях се да обслужвам клиентите честно, квалифицирано и отговорно. Виждам тези качества като основа за бъдещата ми дейност.”

Това беше смело, даже много смело. Малко по-късно го срещнах отново и той ми каза :

- Намерих си работа - много по-добра и по-отговорна от предишната. И печеля много повече.

Котвата на вярата у този млад човек е в Бога, затова той може да устоява при суровите ветрове на живота.

От това каква е основата на живота ни и според какво се ориентираме, зависи как ще издържим острите пориви на духовни, религиозни, икономически и политически бури. Къде да намерим сигурна опора?

По време на втората петролна криза хората неочаквано си спомнят за една крупна преориентация на съзнанието, обхванала почти целия свят. Един от редакторите на списание “Шпигел” пише по този повод: “Християните от късната Римска империя предизвиквали у съгражданите си присмех и възмущение със странните си светии, строгите си ограничения в храненето, непонятните си представи за ценности. Те предчувствали и предвиждали наближаващата криза и навреме се подготвили. Идеологията им отговаряла на изискванията на непретенциозни хора. Идеология, която цени изцелението на душите по-високо от успеха на отделния човек. Така в света се появил нов морал, основите на който са умереността и единния дух на християните. Този нов морал се оказал извънредно успешна стратегия в света на злото. Единствено християните излезли като победители от хаоса на преходния период от античната епоха и завладели в духовен план цяла Европа.”

Осъзнаването на кризата плюс непретенциозността, плюс нравствените и духовните ценности и единния дух – в това се състои успешната стратегия, способна да надживее векове. Ръководени от духа, опрели се на твърдата си вяра, християните се противопоставили спрямо необуздаността на тогавашния свят. Възможно ли е това днес в Европа?

В този свят има някаква тайна. Почти всеки човек мечтае поне веднъж в живота си да участва в някакво голямо събитие. Именно това предлага в онези далечни времена Иисус от Галилея. Той казва, че Бог е дошъл на този свят, за да направи от човека ново творение. Когато човекът приеме това предложение, получава търпението и силата да се противопоставя на света.



Иисус Христос прави най-необикновеното предложение от всички, които са отправяни някога, и към вас. Можете да го прочетете в Евангелието от Марк 16 гл. То звучи приблизително така: “Всеки, който веднъж се е решил да Ме следва, трябва да се откаже от своите пътища и цели. Трябва да бъде готов да плати всякаква цена, за да принадлежи на Мен. Защото онова, което човекът се опитва да удържи със собствените си сили, непременно ще загуби. Този, който вярва, че ще може да се утвърди сам, ще изпусне реалността на живота. Само онзи, който е готов да изхвърли от себе си целия баласт на своя собствен мироглед, на желанията и целите си, за да Ме следва, с Моя помощ ще намери смисъла на живота и ще живее пълноценно.”





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница