Като престана снегът, Пинокио с новия си буквар под мишница тръгна по улицата, която водеше към училището. Като вървеше, расъждаваше за това-онова и строеше в ума си хиляди въздушни замъци, един от друг по-хубави

– Днес в училище искам веднага да се науча да чета, утре ще се науча да пиша , а в други ден ще се науча да смятам. По-късно със способностите си ще спечеля много пари и с първите , които влязат в джоба ми, ще купя на татко едно хубаво палто от плат.Тоя беден човек го заслужава, защото, за да ми купи книги и да ми даде възможност да уча, остана по риза… при тоя студ!