Казус по Търговско право
Изтегляне 24.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпроси: 1. Какви нормативни актове ще използвате 2. Направете характеристика на търговския помощник, пълномощник и представител!
- 5. Допустимо ли е в посочения случай да не се заплати възнаграждение и защо 6. Решете спора.
|
Казус по Търговско право Лицето А.В. е търговски посредник. Той сключил договор за търговско посредничество с В.С. В хода на делото се установява, че търговският посредник в изпълнение на договора за търговско посредничество действа активно за приключване на бартерните сделки, страна по които е В.С. Посредникът е посредничил при осигуряване на стоки , спедиторски и транспортни услуги по насрещен внос и износ на стоки по бартерните сделки. Търговският посредник обаче не е водил търговски дневник за отчитане на извършените от него действия, съгласно Търговския закон. Затова се назначава по делото вещо лице, което установява наличие на финансови резултати като изпълнение на договора за търговско посредничество. Възползвайки се от липсата на търговски дневник, В.С. отказва да заплати възнаграждението на търговския посредник. Въпроси: 1. Какви нормативни актове ще използвате? 2. Направете характеристика на търговския помощник, пълномощник и представител! 3. Направете характеристика на търговския посредник по смисъла на ТЗ. 4. Направете обща характеристика на търговските сделки! 5. Допустимо ли е в посочения случай да не се заплати възнаграждение и защо? 6. Решете спора. 7. Каква юридическа отговорност и пред кого носи търговският посредник за неводене на дневника? Въпроси от 1-4 За разрешаването на поставения казус е необходимо използването на нормативни и юридически източници, като основният е Търговския закон на Република България, Закона за счетоводство, Закона за задълженията и договорите и друга правна литература, която да ни даде яснота по разглеждания случай. След, като проблема се разглежда от ТЗ е необходимо да се характеризират, кои лица са търговци и кои не са по смисъла на ТЗ. Според чл.1 ал.1 от същия закон, Търговец се смята всяко лице образувало предприятие , което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин дори и ако не е някоя от посочените по долу търговски сделки: Продажба на стоки; покупко-продажба на ценни книжа; търговско посредничество, комисионни и спедиционни превозни сделки; застраховки; банкови и валутни; менителници и запис на заповед; чекове; складови сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелски; туристически; рекламни; информационни програми; лизинг и други. Посочените сделки са известни в търговско-правната теория, като абсолютни търговски сделки. Те са винаги търговски независимо от качеството на извършващите ги лица. За придобиването на качеството търговец е необходимо да има сделка, която да се извършва от собствено име, но не и непременно за собствена сметка. Търговската сделка е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено, към определени правни последици. ТЗ съдържа определение и за т.нар. относителни търговски сделки, която е сключена от търговеца и е свързана с упражняваното от него занятие. Лицата, които не се смятат за търговци според ТЗ са лица занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчии, лицата извършващи услуги с личен труд или лицата със свободни професии, лицата които се занимават и извършват хотелиерски услуги. Това е така защото в тези случаи не се стига до нужда от организиране на предприятие, тъй като извършваната стопанска дейност по предмет и обем може да се приеме като незначителна от икономическа гледна точка. Едно физическо или юридическо лице може да съществува като търговец, организирал надлежно предприятие единствено под правната форма на търговско дружество кооперация или публично предприятие. Търговското представителство , подобно на Гражданското е изключително важен и необходим институт на търговското право. Неговото основно предназначение е да облекчи търговския оборот, като допусне търговските сделки да се сключват не само от търговеца в лично качество, но и за други лица от негово име и за негова сметка. Неговата същност както и на гражданското се състои в допустимостта от страна на правния ред на съществуването на едно много специфично субективно право наречено „представителна власт”. Съдържанието на това право се състои в правната възможност едно физическо или юридическо лице да може да предприема правни или фактически действия от името и за сметка на друго лице, от което следва, че правните последици от извършваните от него действия не настъпват в неговата имуществена сфера, а се отразяват на имуществото на лицето, предоставило представителната власт. Това се регламентира със сключване на договор в писмена форма. Търговското представителство обаче изключва типичното за Гражданското право така наречено законово или задължително представителство и се отъждествява с така нареченото договорно или доброволно представителство, при което представител е дееспособно физическо или юридическо лице, което е и търговец, защото оказва съдействие на принципала по занятие т.е. професионално. Представителната власт на Търговския представител не се ограничава до извършването на правни действия – сключване и изпълнение на правни сделки или парични плащания, а и фактическа преди всичко управленска дейност – от името и за сметка на търговеца. Договорът задължава Търговският представител да осъществява сътрудничество или да извършва сделките с грижата на добър стопанин, като се съобразява с интересите на търговеца. Той е длъжен да уведомява незабавно търговеца за всяка извършена сделка. Длъжен е да изпълнява указанията на търговеца, както и да му предоставя цялата информация, с която разполага във връзка с дейността си според чл.33 от ТЗ. Изтегляне 24.52 Kb. Сподели с приятели:
|