Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| ОСЪЖДАНЕ
Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. Евангелие от Матей Когато критикувате, вие просто изразявате недоволство и несъгласие с някого или с нещо. Смятате, че начинът, по който вие възприемате света, е най-правилен. Осъждането е много по-опасно. То прониква по-дълбоко в подсъзнанието и води до по-сериозни заболявания. Един пациент постоянно боледуваше от венерически заболявания. Причината беше в самия него. Ако някоя жена му откажеше да спи с него, той се успокояваше със следната мисъл: „Ако не иска да спи с мен, това означава, че Бог ме е предпазил от среща с нея - сигурно е болна". И през ум не му минаваше, че жената не иска да бъде с него, просто защото той не отговаря на вкуса й - той се смяташе за неотразим мъж. Но мисълта вече била изпратена в ефира. И ако жената била здрава, неговите мисли се връщали при него във вид на болест. „Не съдете, за да не бъдете съдени..." Когато осъждаме някой човек, ние му приписваме онова, което е в самите нас. Защото ние общуваме не със самия човек, а с образа, който вече сме създали в подсъзнанието си. Да си представим следната ситуация. Отдавна не сте виждали свой приятел. През изминалото време той, вероятно, се е променил много, но в нас действа предишният образ. Точно той ръководи ситуацията. Напоследък стигнах до извода, че няма добри или лоши хора. Има просто хора, различни хора. Ние ги правим добри или лоши - чрез своите мисли. А после си плащаме за това. Всеки сам създава своя свят. Ние привличаме точно това, което самите ние представляваме. Когато започнах да променям мислите си, в живота ми се появиха изключително доброжелателни хора, навсякъде - в превозните средства, на пазара, в държавните учреждения. Ако осъждаме някого, скоро самите ние ставаме като него. С жена ми имаме уединено местенце на южния бряг на Крим. Често ходим там. Веднъж решихме да почистим. Събрахме две големи торби с боклук. И когато тръгнахме да си ходим, жена ми изпусна нейната. Боклукът се изсипа, бутилките се счупиха и малки стъкълца се разлетяха по плажа. - Кажи ми честно - попитах я аз, - за какво мислеше, докато събираше боклука? - Ядосвах се и осъждах хората, които оставят боклука си там, където самите те почиват. Сега всичко ми е ясно. Не трябва да осъждам хората. Просто има хора, на които им харесва да почиват сред мръсотия и точно те замърсяват тук. На мен ми харесва да си почивам на някое чисто място, затова почиствам това място и трябва да правя това без агресия. Мога да изкажа мнението или мислите си за някой човек. Това ще бъде само моето мнение. Но не трябва да съдя и да го осъждам. Възприемайте околния свят и всеки човек като безкрайна тайна, като загадка. Възприемайте и себе си по същия начин. И се опитвайте да разгадаете тази тайна. Осъждането е производна на горделивостта и егоизма. И има същото позитивно намерение като критиката. Хората осъждат другите или обществото, за да ги направят по-добри. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|