Код. Наименование на учебната дисциплина
ТЕОРИЯ НА КОМУНИКАТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ
|
Титуляри на курса:
Доц. д-р Анета Карагеоргиева
|
Вид на дисциплината
избираема
|
Образователно-квалификационна степен
магистър
|
Година на обучение
І
|
Семестър
ІІ
|
Кредити
|
Хорариум
30 ч. л.
|
Форма на обучението
редовна
|
Език на обучението
български
|
Методи на оценяване
изпит
|
Предварителни изисквания – няма
Цели на курса
Курсът има за цел да запознае студентите с водещата съвременна теория за структурата на комуникацията, създадена от Х. П. Грайс на основата на анализа на всекидневния език и речевите действия. Курсът ще предостави възможност студентите сами да анализират и конструират езикови ситуации, които да модулират значението на проектирани от тях речеви действия (молба, заповед, обещание, декларация и др.).
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
Оксфордският философ Х. П. Грайс разглежда комуникацията като рационално действие, подчиняващо се на един основен кооперативен принцип и 4 максими. От това се определя ролята на езика като важна, но съвсем не едниствена рационална компонента на общуването. Какво е речев акт, как се формира и променя значението на изпращаните и получаваните от нас съобщения и от какви фактори зависи този процес са основните теми на курса.
Теми:
-
Езиковото значение: носители, елементи, функции.
-
Смисъл и референция. Условия за истинност и синтаксис.
-
Видове значение. Конвенция и ситуация.
-
Описателни и изпълнителни изказвания. Речев акт.
-
Значение и намерение.
-
Убеждение и действие.
-
Гледната точка на слушателя.
-
Кооперативният принцип.
-
Максимите на комуникацията.
-
Хабермас: теория на комуникативното действие.
-
Рационално потребление на значение. Практически занятия.
-
рационално производство на значение. Практически занятия.
-
Общуването като творчество.
-
Eдно следствие: невролингвистично програмиране.
Препоръчана литература
-
Л. Витгенщайн, “Логико-философски трактат” § 1-3, 6-7. В: Избрани съчинения, С., 1988
-
Л. Витгенщайн, “Философски изследвания”, §1- 133. В: Избрани съчинения, С., 1988
-
П. Х. Грайс, “Логика и разговор”, в: Новое в зарубежной лингвистике, М., 1985 или ксерокопие на бълг. ез.
-
Д. Дэвидсон, “Общение и конвенциональность”. на адрес: http://khazarzar.skeptik.net/books/index_ph.htm
-
У. В. О. Куайн, “Двете догми на емпиризма”. В: А. Карагеоргиева, В. Ангелов, “Естетика на познанието”, С., Унипрес 2004
-
Дж. О`Конър, Я. Макдермът. Принципи на невролингвистичното програмиране. Лаков прес, С. 2000
-
Дж. Остин, “Как с думи се вършат неща”, С., КХ, 1996
-
Дж. О’Конър, Я. Макдермът. Принципи на невролингвистимното програмиране. Лаков прес, С. 2000
-
Г. Фреге, Върху смисъла и значението, Кора, свитък І, бр. 1, С., 2000 или в сб. Ранна аналитична философия, С., 2003
-
Ю. Хабермас, Философия на езика и социална теория, С. 1999, ч. 2, 3
-
J. Austin (1961). Performative Utterances. In: A. Martinich The Philosophy of Language (1996), Oxford University Press.
Сподели с приятели: |