Кодове на болести по мкб-10

Минимален болничен престой - 5 дни

Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени и отчетени минимум пет основни диагностични процедури с кодове:

- **89.29; **89.52; **90.59;

-**88.76;

- ендоскопска или 88.74 или рентгенологична процедура;

и две терапевтични процедури, от които едната задължително е *99.29.

• 
  Процедура **90.89 или **90.99 задължително се отчита допълнително, като шеста процедура, само при извършване на биопсия.
  
• 
  При тежки (фулминантни) форми на заболяването се допуска отчитане на клиничната пътека при извършване на минимум четири основни диагностични процедури (задължително **88.19 или **88.01 или **88.74 или **88.76; **89.29; **89.52 и **90.59), и две терапевтични процедури (от които едната задължително е *99.29).
  
• 
  Терапевтичните процедури: *99.21, *99.22 и *99.29 се кодират само при минимум тридневен курс на лечение, като в ИЗ и Документ №1 от клиничната пътека задължително се посочва вида, дозата и курса на лечение на приложеното лекарство.
  

Клиничната пътека се счита за завършена, ако са приложени снимка от ехография, ендоскопски протокол и/или снимка от друго изобразяващо изследване – за основните процедури, с които се отчита пътеката.

Резултатите от рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика, съгласно медицински стандарт „Образна диагностика”.

Документът с резултатите от проведени образни изследвания съдържа задължително:

- трите имена и възрастта на пациента;

- датата на изследването;

- вида на изследването;

- получените резултати от изследването и неговото тълкуване;

- подпис на лекаря, извършил изследването.

Фишът се прикрепва към ИЗ.

В случаите, когато резултатите от проведени образни изследвания не могат да останат в болничното лечебно заведение, в ИЗ на пациента следва да се опише точно резултата от проведеното образно изследване, а самите снимки от него се предоставят на пациента срещу подпис в ИЗ.

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК.

Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази КП и има договор с НЗОК.

- лекари със специалност по гастроентерология – минимум двама;

- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;

- лекар със специалност по образна диагностика;

- лекар със специалност по клинична лаборатория.

От работещите в структурата лекари-специалисти минимум един с квалификация по „Абдоминална Доплерова ехография – второ ниво“ и минимум един с квалификация по „Интервенционална гастроинтестинална ендоскопия – второ ниво“.

За ендолуменна или ендоскопска ехография, специалистът трябва да притежава сертификат по интервенционална и ендоскопска ехография – трето ниво.
Блок 2. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години:

- лекар/и със специалност по детска гастроентерология

или

лекари със специалност детски болести – минимум четирима;

- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;

- лекар със специалност по образна диагностика.

От работещите в структурата лекари-специалисти минимум един с квалификация по „Абдоминална Доплерова ехография – второ ниво“ и минимум един с квалификация по „Интервенционална гастроинтестинална ендоскопия – второ ниво“.

• 
  тежък (фулминантен) улцерозен колит – пациентите се хоспитализират в структури ІІІ ниво. При документирано желание на пациента се допуска лечение и в структура от ІІ ниво на компетентност;
  
• 
  болест на Крон с активност, преценена по CDAI над 250 - пациентите се хоспитализират в структури ІІІ ниво; При документирано желание на пациента се допуска лечение и в структура от ІІ ниво на компетентност;
  
• 
  умерено тежки усложнения;
  
• 
  нужда от спешни реанимационни мероприятия, корекция на анемия, фебрилитет и други усложнения.
  

• 
  клинични, рентгенологични, лабораторни и други данни, суспектни за болест на Крон или улцерозен колит;
  
• 
  известно заболяване (болест на Крон или улцерозен колит) в стадий на екзацербация (рецидив); при поява на локални и системни усложнения или за преоценка на лечението, включително при резистентни на амбулаторно лечение болни.
  
• 
  Стартиране на биологична терапия с анти-TNF препарати - пациентите се хоспитализират само в структури ІІІ ниво;
  

Биологичен материал за медико-диагностични изследвания се взема в първите 24 часа от хоспитализацията. Ехография на коремни органи и ретроперитонеум се извършва до 24 час от постъпването. В случаи извън спешност ендоскопия или контрастна рентгенография се извършват до 3 ден от началото на хоспитализацията при минимален болничен престой. При необходимост КТ или МРТ се извършват до края на болничния престой. Контролни клинико-лабораторни изследвания на патологично променените показатели се извършват задължително до края на хоспитализацията.

CDAI < 150 – неактивна болест

CDAI >150 – активна болест
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ:

1. Оглед на дебелото черво – при УК и целия ГИТ – при БК: ендоскопия с биопсия, рентгенография.

- Колоноскопия, при невъзможност за извършването й – сигмоидоскопия (ректоскопия) с иригография;

- При ангажиране на тънко черво – в комбинация с ентероклиза /капсулна ендоскопия (ентероскопия) – при болест на Крон;

- При ангажиране на горните отдели на ГИТ – в комбинация с езофаго-гастро-дуоденоскопия (ФГС). контрастно рентгеново изследване на горния ГИТ.

- Хистологично изследване и /или цитологично изследване.

- Други рентгенови изследвания: обзорна рентгенография на корема, белите дробове и сърцето; фистулография- при показания

При показания:

- ехография на малък таз и ретроперитонеум;

- доплерово изследване;

- хематологични показатели (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, тромбоцити, Hct, и изчислени съотношения, с диференциално броене на клетки, СУЕ;

- клинично-химични показатели - кръвна захар, креатинин, С-реактивен протеин;

- хемостаза – протромбиново време (индекс, INR), АПТТ (пТПВ/ККВ), фибриноген;

- пълно изследване на урина.

4.2. Според съответното заболяване и по показания:

- клинично-химични показатели - общ белтък, албумин, урея, амилаза, билирубин - общ и директен, сер. желязо, ЖСК, АСАТ, АЛАТ, ГГТ, АФ, ЛДХ, АКР, туморни маркери (СЕА и др.) – по показания;

- електролити - Na, K, Cl, Са;

- други.

- микробиологични и паразитологични изследвания на фецес и други биологични секрети;

- серологични / вирусологични (HbsAg, anti-HCV, HIV); аналитичен Видал и други.

6. Допълнителни изследвания - при показания:

- имунологични изследвания - имуноглобулини, АNCА, ANA, АCL;

- изследване за малабсорбция/ стеаторея;

- други – при усложнения.

Тези заболявания са с неизвестна етиология и сходна патогенеза, поради което се използват едни и същи групи медикаменти.

Диетичният режим включва храни, богати на белтъчини, минерали, витамини и изключва храни, богати на целулоза; в тежките случаи – функционален покой на червата – ентерални храни.

В началото на заболяванията при средна и тежка степен на протичане е показано тотално или частично парентерално хранене, вливане на глюкозо-солеви разтвори или биопродукти (цялостна кръв, еритроцитна маса, плазма, хуманалбумин).

1. 
   Кортикостероиди.
   
2. 
   Имуносупресори.
   

В случай на тежка активност и фулминантни форми, при усложнения, синдром на късото черво; при фистули съвместно със соматостатин - парентерално или ентерално сондово хранене или перорален прием на етерални храни или елементна /полуелементна диета; безглутенова диета.

В някои случаи се провеждат и терапевтични ендоскопски процедури или такива под ехографски контрол: ендоскопско поставяне на назогастрална или интестинална сонда за промивка или локална инстилация; ендоскопска хемостаза; ендоскопска деструкция на лезия или тъкан на черво, аспирация на течни колекции и абсцеси.

При индикации, неповлияване или възникнали усложнения, след обсъждане с хирург болният се насочва за хирургично лечение.

След тотален оглед (ендоскопски и рентгенологично) на дебелото черво за улцерозен колит и на ГИТ за болестта на Крон.

При невъзможност за извършване на колоноскопия – сигмоидоскопия с иригография.

Забележка!

1. При тежки (фулминантни) форми на заболяването се допуска отчитането на клиничната пътека при извършването само на обзорна графия на корем, абдоминална ехография или КТ като единствена диагностична процедура и две терапевтични процедури.

2. Диагнозата може да бъде доказана и при предхождащо изследване и интраоперативно.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.

Медицински критерии за дехоспитализация:

- липса на фебрилитет;

- подобряване на възпалителната компонента;

- значителна редукция на клиничните прояви:

интоксикация;

дефекации – намалява се двойно;

- корекция спрямо изходната стойност на хемоглобина – над 70г/л;

Забележка! При тежък колит, болест на Крон с висока активност и тежки усложнения хоспитализацията надвишава 30 дни.

Повторна хоспитализация се допуска при поява на спешни индикации или за провеждане на противовъзпалително ифузионно лечение с Anti TNF alpha (инфликсимаб).
Довършване на лечебния процес и проследяване

В цената на клиничната пътека влизат до два контролни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и задължително записани в епикризата.

Контролните прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

ІІІ. Документиране на дейностите по клиничната пътека

- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;

- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.

Фишът за лечение с anti – TNF@ става неразделна част от ИЗ на пациента. Флаконите, употребени при лечение, да се съхраняват в клиниката или отделението до 1 година и подлежат на контрол при провеждане на одит от страна на НЗОК.

(изписва се номера и името на клиничната пътека)

ЕГН: 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (родителя /настойника/Попечителя)

Заболяванията на стомашно-чревния тракт (храносмилателната система) протичат с разнообразни оплаквания: гадене, повръщане, болка или дискомфорт в различни части на корема, запек, диария и други. Възможно е при кървене да се появи ясна видима кръв при повръщане или в изпражненията, изпражненията да станат катраненочерни или да настъпи повръщане на материи с вид на разредено кафе. Вашият личен лекар съвместно със специалиста гастроентеролог ще преценят дали Вашите оплаквания са сериозни. Ако е необходимо ще Ви насочат за уточняване на заболяването и лечение в гастроентерологично отделение/сектор или клиника.

Когато изследванията, необходими за изясняване на естеството на Вашето заболяване изискват специална подготовка, наблюдение след провеждането им или се комбинират с лечебни процедури (“малки операции” без отваряне на корема), Вашият лекар ще Ви предложи прием в гастроентерологично отделение/сектор. Ако той прецени, че общото Ви състояние е увредено или заболяването Ви протича тежко, също ще Ви насочи към болница.

В гастроентерологичното отделение/сектор, в зависимост от Вашите оплаквания ще бъде проведен комплекс от диагностични процедури:

 вземане на кръв за лабораторни изследвания;

 рентгеново/скениращо изследване на съответния болен орган със или без използването на контрастно вещество, вкарано във вена, изпито през устата или чрез клизма;

 оглед на органите в корема с ехограф;

 оглед на повърхностната обвивка на храносмилателната тръба с огъваема тръба с оптика (ендоскоп) през устата или през ануса (долния краен отвор на стомашно – чревната тръба);

 вземане на малко парче за изследване под микроскоп;

 други изследвания според преценката на Вашия лекар.

Лечението на Вашето заболяване може да бъде извършено с лекарства приети през устата, вкарани през вената или в мускул, както и под формата на лечебни клизми. Според установените болестни промени лечението включва и: изгаряне, изрязване на тумор, разширение на стеснени участъци, спиране на кървене, дрениране на кухини, и други чрез ендоскоп, под ехографски или друг контрол.

След проведеното лечение може да бъдете насочен за проследяване от Вашият ОПЛ или специалиста гастроентеролог, но може да Ви бъде предложено оперативно или друго лечение.

В зависимост от необходимите за Вас изследвания и/или лечебни процедури ще Ви бъде предоставена обширна информация, а за част от тях ще Ви бъде поискано писмено съгласие.