Когато тялото казва „НЕ“

Когато тялото казва „НЕ“
Габор Мате

Увод от преводача:
Изминаха 10 години от преводаческия ми дебют. Първото издателство, което ми гласува доверие, беше „ЛиК“ - не ме познаваха,
но само след приятелска препоръка и кратко интервю ми гласуваха доверие. И то не за каква да е книга, а за „Когато тялото казва НЕ“:
сложна медицинско-психологическа творба, за която, както щеше да се окаже, трябваше тепърва да въвеждам терминология, още непозната на книжния ни пазар.
Тогава вече имах отлична оценка от държавен изпит по психология. Имах опит и с медицината, тъй като не беше минало много време от следването ми (преди да се откажа с убеждението, че не трябва да ставам ортодоксален лекар)… Всичко си имах - само нямах опит на преводач, нито самочувствие. И понеже сега осъзнавам колко много винаги ме е обичал Дядо Боже, макар в 2005-а още да не
Го взимах на сериозно, мога да изтъкна, че „Когато тялото казва НЕ“
беше най-доброто, което ми се случи в онзи етап от живота ми.
От една страна, тази книга затвърди убеждението ми, че съм постъпил правилно, като прекъснах следването по ортодоксална медицина.
От друга страна, първият ми превод беше обемна книга - притиснат от срока по договора ми с издателството, нямах време да се колебая, дали съм се справил добре. Когато редакторката ми отбеляза,
че имала чувството все едно чете книга от български автор, а не превод, това за мен беше върховният комплимент. Това няма как да не се отрази на самочувствието и мотивацията ми да продължа по-смело с преводите.
От трета страна, от самата книга научих много за естеството на самочувствието и колко важно е то за щастието, а това ще рече и за здравето на човека.
И все пак всичко това бяха личните подробности за силната ми емоционална връзка с „Когато тялото казва НЕ“. Сега да преминем на съществения въпрос - защо е този своеобразен втори тираж на една