Конспект политологията като академична дисциплина. Понятие за политическа партия

Проф. Филип Узунов

1. 
   Политологията като академична дисциплина.
   
2. 
   Понятие за политическа партия.
   
3. 
   Исторически етапи в развитието на политическите партии.
   
4. 
   Функции на политическите партии.
   
5. 
   Типологизация на политическите партии.
   
6. 
   Идеологически фамилии на политическите партии в Западна Европа.
   

Политология – проф. Янков - издателство УНСС

(глави: Политически партии и Партийни системи)

ИЗПИТ:

21 юни – 10 h – нечетни

05.02.2008 г.
Политологията се формира като научна дисциплина през ХVІІ век. Първата катедра е формирана през 1663 г. в шведския град Упсалан. Утвърждава се като самостоятелна дисциплина в началото на 19 век в лоното на социологията. През първите години на ХХ век, вече е типично американска наука, формирала своя обект и субект на изследване и научна методика. Научната политология е интердисциплинарна, с много силно параболно съдържание. Във втората половина на ХХ век политологията е елемент от правенето на практическа политика, поради това, че дава възможност за анализи и прогнози на текущи политически ситуации. Американските президентски администрации, след първата световна война, ползват услугите на политолози и социолози за вземане на политически решения.


ПАРТИИ И ПАРТИЙНИ СИСТЕМИ
Етимологически, понятието партия произлиза от латинското part - част от нещо. Говорим не за социума като цяло, а за една негова част, която участва в борбата за власт в демократичните общества посредством избори, а в недемократичните общества и посредством други способи.

Първите изследвания за политическите партии датират от началото на ХVІІІ век и са предимно от английски автори, поради простата причина, че демократичната политическа система и нейния първи елемент – функциониране на парламентарната институция, се появяват първо в Англия. През ХVІІ век Англия се утвърждава като конституционна монархия.

Трябва да се прави разлика между парламентарна и конституционна монархия. Разликата е в отделянето на суверенитета, който се дефинира политологически, като единната и неделима власт в държавата. При конституционната монархия има дележ на суверенитета между краля и парламента. При парламентарните монархии такъв дележ не съществува – цялата власт е съсредоточена в парламента, а монарха има репрезентативни функции.

В началото на ХVІІІ век излизат първите изследвания, които дефинират политическите партии като фракции или котерии. Счита се, че фракцията е нещо лошо – група, която цели да постигне индивидуален или групов интерес, в противовес на общия обществен интерес. Негативното смислово значение на котерия / фракция се формира в началото на ХVІІІ век.

1. 
   Първата е либералната – разглежда политическата партия като група от хора, обединени от обща идеологическа групова връзка, т.е. от общ мироглед, който може да не касае, само и единствено, политическата сфера. Още в първите изследвания за партиите е известно, че идеологията (идеологическата компонента) играе ключова роля, но само в ранната фаза от възникването и функционирането на политическата партия. На един по късен етап, лоялността към доктрината, към идеологията е изместена от лоялността към лидера, лидерската група и организацията. Тази констатация е направена през ХVІІІ век от Дейвид Хюмън. С пълна сила започва да действа през 90-те години на ХХ век, когато възниква деидеологизация на политическите партии и те започват да преследват единствено властта. Идеологията служи за прикриване на себични интереси.
   
2. 
   Втората концепция – марксическа концепция – разглежда политическите партии като резултат от антагонистична класова война, при което партиите трябва да служат като авангард, боен отряд, който от името на социалната класа, трябва да завземат властта за да осъществят доминация на социално-класовия интерес. В този смисъл, политическите партии трябва да репрезентират интереса на класата на терена на политическата власт. Властта е важна ценност в политиката, защото посредством нея се разпределят ресурси (материални или духовни). Ницше казва, че волята за власт е воля за живот. Елитът в едно общество, също се дефинира посредством властта. Без власт няма политика, затова има партии, които се сражават помежду си, влизат в противоречия и колизии. Говоренето за политика не е правене на политика. Говоренето за елит, означава стремеж към власт. Писателите не са политически елит. Елитът не са непременно най-добрите и най-умните.
   
3. 
   Трета концепция – институционална концепция – най-разпространена в политологията. Тя счита, че партиите са продукт на:
   

• 
  институционалната модернизация на западноевропейските общества, свързана с формирането на парламентите през ХІХ век като общонационални представителни институции
  
• 
  всеобщото избирателно право.
  

4) Следваща теория, която обяснява възникването на политическите партии се нарича кризисна теория. Тя разглежда възникването на партиите, като следствие на три вида кризи – криза на легитимация, криза на партиципация и криза на интеграция.

• 
  Първата предпоставка е индустриалната революция. Индустриалните революции са и социални революции, защото водят, както до промени в икономическите и географски характеристики на държавите, така и до формиране на нови социални класи и групи. През ХІХ век се появяват така наречените идеологически мегамитове (марксизма). Развитите индустриални центрове се явяват добър терен за развитие на политически партии.
  
• 
  Втората причина е свързана с индустриалната модернизация. Свързана с изграждането на парламентарната институция, създаването на националните парламенти и всеобщо избирателно право.
  

Първи етап – аристократични котерии.

Втори етап – етап на политическите клубове.

Трети етап – етап на масовите политически партии.

Първите два етапа Макс Вебер счита, че представляват нещо като праистория на политическите партии, докато третия етап може да се разглежда като същинското зряло състояние на партиите. Не винаги, в различните национални истории, наличието на първите два етапа гарантира възникването на третия етап.
Аристократичните котерии преобладават в английския парламент през 1660-1680 г. Представляват нещо като групи по интереси, които са групирани около някои от по-големите и по влиятелни аристократични родове. При тях няма идеологическа групова връзка, т.е. няма обща идеология. Интересите са изключително егоистични, поради което преминаването от една котерия в друга е доста често срещано явление. Котериите понякога се групират по различното вероизповедание, но това не е задължително условие. Това е ранна ембрионална форма на партиите, когато те съществуват само като групи в парламента. Английският парламент все още представлява аристократично учреждение, което трябва да брани феодалите от краля. Основната роля на парламента е да гласува бюджета.

Втория етап – тези аристократични котерии с индустриализацията на английското общество започват да се преобразуват под формата на политически клубове. Политическите клубове имат седалище и буржоази, които ги спонсорират. Те формират общи възгледи в политиката, които се наричат политически консерватизъм или политически либерализъм. Тук се наблюдава идеологическа обвързаност в групите. Клубовете за разлика от котериите съществуват извън парламента и могат да станат центрове за популяризиране на политически идеологии. Те са най-популярните, през този период на политическия консерватизъм, които желаят консервиране на социалната йерархия. Либералите са за една политическа промяна, която да направи английското общество моделно и повече хора да имат политическо представителство в английският парламент.

През 1834 г. се създава калтън клуб (консерватори), а 1836 г. реформ клуб (либерали). Политическите клубове започват да оперират с политическа агитация и пропаганда. Появяват се идеолози, научни работници с идеологически уклон. През втората половина на ХІХ век, постепенно се създава общонационална структура на либерални и консерваторски течения. Създава се организация, защото идва общото гласоподаване. Създават се структури на партиите, които да мотивират избирателите. Без такива структури е невъзможно партията да изнесе една ефикасна изборна кампания. Най-важната отличителна черта на партиите е тяхната организационна структура и управленска субординация. Появява се необходимостта от платен партиен апарат, който да се грижи за съществуването на партията в периодите между изборите. Колкото обществото става по-сложно, толкова партиите стават по-големи и по-добре организирани и толкова по-добре финансиран. Финансирания се осъществяват от държавата, от едрите индустриалци и чрез членски внос. Работнически партии – финансирането им е в пряка зависимост от броя на членската маса, нотабилитетните партии се финансират от едри индустриалци. Характера на една партия се определя от нейното финансиране.

07.02.2008 г.

Партиите като модерен феномен в политическите системи на западноевропейските общества, очевидно изпълняват определени функции.

Първата и най-важна функция, която политолозите отчитат, това е функцията на политическа артикулация. Това означава аргументирането, мотивирането и представянето на социален интерес на терена на политическата власт. Всеки един от тези компоненти е важен, защото представя мисията на партиите, в рамките на политическата система. Колкото по-голям обем социален интерес партията представлява или по-точно партията артикулира, толкова партията е по-релевантна (значима) за политическата система. Има една кулминационна точка, над която, ако партията се опита да представи по-голям интерес, отколкото може да артикулира има опасност партията да загуби своята политическа и идеологическа идентичност. Много са важни целевите групи (социални, професионални, възрастови, етнически), по отношение на които партията отправя своите послания. Партиите имат щабове, които преценяват именно това. В големите политически партии решенията не се взимат емоционално, а се вземат по целесъобразност.

Функцията на политическа артикулация е важна за стабилността на политическите системи и обществата като цяло, защото чрез това социалната енергия се канализира и желания чрез нея политически интерес. Неканализираната социална енергия може да избухне в обществена криза, метеж. Общества, в които социалния интерес не може да бъде канализиран са нестабилни общества. В България политическата система не функционира по удовлетворителен начин, поради това се правят опити политическата система да бъде направена по-ефикасна.

Втората функция на партиите е да изработват правителствени програми за действие на базата на политически философии, идеологии или платформи. Идеологиите все още са основен идентификационен фактор за всяка политическа партия. Ако през ХІХ век, под идеология се разбира по-скоро политическа философия, то сега идеологията в политическата доктрина има по-прагматичен характер, но все още е брендинг на съответната партия. Тя цели да формулира на високо равнище политическата философия на партията, но същевременно тази философия следва да бъде сведена на равнище, на което да бъде разбираема и да мотивира избирателите. Обикновено, по време на избори, следва да бъде сведена до няколко послания в рамките на партийна програма. При учредяването на партия първите задължителни елементи са устав и програма на същата. Когато партията спечели изборите, партийната програма трябва да бъде още повече конкретизирана и въз основа на нея се приемат правителствени програми, които служат за пряк ориентир, как правителството ще работи в следващите няколко години. Има партийни програми, които не са достатъчно квалифицирано написани, които се налага да бъдат преработвани.

Следващата функция на партиите, това е функцията на култират т.е. да привличат хора за най-важните административни длъжности в държавата. Това е така наречения държавен или политически елит, който притежава властта. Макс Вебер казва, че държавната администрация следва да действа като професионална бюрокрация.

- идеологическа определеност;

- организационно-структурна оформеност;

- връзка и отношение с властта.

Има партии, които са двулични – опитват се да се правят на системни, но когато завземат властта се опитват да наложат тоталитарен режим. Има други партии, които идват на власт по насилствен начин (чрез революции). Обикновено харизматичните водачи са ефективни когато обществото изпадне в криза.

07.02.2008 г.

Типологизация на политическите партии по организационно – структурна оформеност.
Организационната структура на партиите е в пряка връзка с политическите цели, които партиите си поставят. Ако политическата цел е спечелване на избори, посредством легитимните механизми на партийно - парламентарната игра, партията има една организационна структура, най-вече организационната структура на т. нар. електорални партии. Ако партията иска да дойде на власт по нелегитимен способ, партията има съвършено различна организационна структура.

По отношение на партиите, които искат да постигнат власт посредством легитимни способи може да има две форми на организация – партии с пряко членство и партии с косвено членство. Партиите с пряко (индивидуално) членство залагат на определени изисквания към своята членска маса, свързани с идеологическа и организационна лоялност. Те формират и определен тип колективистична политическа култура. В уставите на тези партии, обикновено се посочват критериите за партийно членство, обикновено това са: вяра в партийната идеология (по-точно приемането на съответната идеология); членуване в едно от първичните звена на съответната партия; редовно плащане на членски внос. Партиите с косвено членство имат по-малки изисквания към своите членове в тези три основни пункта. Има и партии със смесено членство. Обикновено, партиите които са електорални (целят спечелване на избори) имат по-либерално отношение към своята членска маса. Пример за това са американските партии - те нямат характера на партии по европейските разбирания, а имат характера на предизборни комитети.

В исторически план най-стари са либералните и консервативните партии. Модерните идеологии са политически либерализъм и политически консерватизъм.

Либералните партии изповядват либерална политическа идеология, чиито философски субстрат се заключава в следното: щом човек е разумно същество, а разумността е дадена от неговия създател, то човекът трябва да бъде свободен. Свободата се разглежда в многоаспектен смисъл – политически, икономически и религиозно свободен. Но първо, човек трябва да притежава собственост върху своята личност. Не може във феодални или крепостнически общества да има свобода, защото е бил подвластен. Либералната концепция предполага свобода на словото и свобода на печатното слово. Дава възможност за свобода на сдружаване и свобода на икономическа дейност. Според либералната доктрина човек не може да бъде свободен ако той не притежава собственост. Друго изискване на либералната политическа идеология е, че либералите настояват за, така наречената, минимална държава, т.е. държава, която се грижи за живота и за собствеността на своите поданици и нейната грижа за човека спира до тук. През ХІХ век либералната тенденция е най-мощна. По-голямата част на обществеността в първата половина на ХІХ век се реформират под знамето на либералната обществена програма. Удар върху либерализма нанася първата световна война. След нея либералната идеология е в залез, а на нейно място идват колективистични методи – комунизъм, фашизъм и национал-колективизъм. Либералните партии в наши дни в Европа са малки елитарни партии, които обединяват хора най-вече свързани с така наречените свободни професии.